Monday, June 22, 2015

Една минута в ада - проповед в "Нов живот"

/проповед/

На небето – готвачите са французи, полицаите са англичани, механиците са германци, банкерите са швейцарци. В ада – готвачите са англичани, полицаите са германци, механиците са французи, банкерите са италианци.

***
На един военен кораб изпратили капелан. Моряците го наобиколили и попитали: „Вярвате ли в ада?” Той казал „Не”. „Тогава бихте ли си подали оставката, защото ако няма ад, не се нуждаем от вас, а ако има, не искаме да бъдем заблудени.”

***

Днес думата ‘ад’ почти е излязла от употреба. Ако понякога я чуваме, то е най-вече във вицове и тя се използва с цел доктрината за ада да се иронизира и ада да се покаже като несъществуващ.

Бертранд Ръсел е казал: „Не смятам, че някой който претендира, че е човешко същество може да вярва във вечното наказание. Трябва да кажа, че според мен цялата тази доктрина, че огънят в ада е наказание за греховете, е доктрина на жестокостта.“

Макар и темата за ада да не е популярна, тя е важна. Хората трябва да знаят истината за вечността, небето и ада. Ако вярваме в Библията, не можем да не вярваме и в ада. Може той да не ни харесва, но както и небето, той е реално място.

Но сигурно някой ще си каже: защо трябва да слушаме проповеди за ада? Нека говорим за небето, за Божията благодат и любов, за ученичеството и призива, за Божия мир… Всички тези теми са важни, но не по-малко важна е темата за ада. Тя може да ни помогне да погледнем на спасението и благовестието от нова перспектива.

Думата ‚ад‘ се появява в Библията 54 пъти (геена, хадес…). Исус говори повече за ада, отколкото за небето!

Някой беше казал: „Ако слушахме повече проповеди върху ада, щяхме да имаме по-малко от ада в нашето общество.“

Но какво е адът? Адът е място на вечно и съзнателно наказание за нечестивите. На няколко места Писанията поучават, че има такова място. Молитвата ми е, докато разглеждаме следващия пасаж за небето и ада, той да съкруши нашите сърца и да ни накара да се замислим, че няма по-важно нещо от нашата съдба за вечността.

Нека прочетем Лука 16:19-31. Това е историята с богаташа и Лазар, които умират и отиват съответно в ада и рая:

Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар - злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.  А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом, защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място. Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях. А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Някои смятат, че това е една от притчите на Исус, но според други учени това е истинска случка. В 39-те притчи на Исус никъде той не използва лични имена, а тук двама от образите са назовани с имената им – Лазар и Авраам. Най-вероятно богаташът и Лазар са реално съществували хора и след като са умрели Исус разказва какво се е случило с тях. Това е повече от риалити формат!

Какво научаваме от него?

1.     В ада богаташът погледна нагоре – ние трябва да гледаме нагоре към небето.
В притчата не научаваме името на богаташа. Но който и да е бил той, предполагам, че след като е бил състоятелен, на погребението му са дошли много височайши особи. Различни хора са се изказвали и са посочвали колко невероятен човек е бил той. Евреите са вярвали, че богатството е доказателство за Божието благословение. Сигурно всички са били убедени, че той е отишъл в рая.

Но за част от секундата, след като умря, богаташът разбра, че нещо не е както трябва. Исус казва, „Богаташът беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи...“ (ст.22б, 23а). Той беше в Хадес. Хадес е мястото, където мъртвите невярващи отиват до Страшния съд. Нещо като да отидеш в ареста преди да те преместят в затвора. Но и Хадес е място на мъчения и агония.

А. Той видя хора на небето.

Богаташът също почувства агония. Но тя не беше причинена само от мъченията, но и от това, че той видя рая. Той видя Лазар в лоното на Авраам или в рая, където отиват душите на праведните починали, преди да застанат пред престола на Бог Отец и да отидат на небето.

Той позна Лазар, макар че беше в ада, следователно ние ще можем да се познаваме и на небето. Затова, освен огъня в ада, едно от най-големите мъчения за хората в ада ще бъде способността им да виждат тези, които са на небето. Представяте ли си изгубени съпрузи да виждат своите съпруги на небето? Или изгубени деца да виждат своите спасени родители на небето?

Подобно на богаташа, ние трябва да вдигнем очи и да погледнем към небето. То е реално място, което ще бъде населено с хора. Как се влиза в небето? Не чрез дела – никой не може да изработи спасението ти. Нито чрез религиозност. Богаташът беше силно религиозен. Забележете, че той нарече Авраам „Отче Аврааме“. И Авраам го нарече „сине“, но и това не му помогна да влезе в небето. Нужно е да сме синове на Бога, не на Авраам, за да влезем в небето!

Б. Той си спомняше живота си на земята.

В ст. 25 Авраам му каза: „Синко, спомни си…“ Спомни си. Може би това ще са двете най-страшни думи, които хората в ада ще чуят. Те ще отнесат своите спомени със себе си. Ще си спомнят всеки път, когато са вършели грях. Ще си спомнят за всеки път, когато някой им е благовествал. Ще си спомнят, когато са ги канили на църква, но са си намирали оправдания, защото са се страхували от сектите. Ще си спомнят, когато са им предлагали Библия, но те са искали православна, не протестантска Библия.

Ние, хората, имаме много лоши спомени. Понякога искаме да се отървем от тях. В ада тези спомени ще преследват хората, но няма да могат да се отърват от тях. В ада няма деменция и Алцхаймер. Това ще е място на вечната памет и съжаление.

Бог те обича и не иска да отидеш в ада. Той не е направен за хората. Мат. 25:41 казва, че адът е приготвен за дявола и неговите ангели. Но поради греха ние всички сме родени с резервация в ада. Когато се покаем и повярваме в смъртта и възкресението на Исус, той отменя нашата резервация в ада, и ни прави нова резервация на небето. 

И така, първото нещо, от което се нуждаем, е да видим небето. Повдигнете глава и погледнете нагоре, защото изкуплението ни наближава.

2.     В ада богаташът извика – ние се нуждаем да чуем гласовете от ада.
Давате ли си сметка, че в ада хората се молят? Богаташът извика към Авраам и отправи молитва за две неща. Но и за двете получи отговор „не”.

А. Вик на агония: „Смили се над мен!” (ст.24)

Първото нещо, за което се помоли богаташът беше за себе си. Това не трябва да ни изненадва. Най-сигурният начин да отидеш в ада е да мислиш само за себе си и за своите нужди. Когато видя мъките адови, той извика към Авраам да изпрати Лазар да натопи пръстта си във вода и да разхлади езика му. Защо? Защото се мъчеше в пламъци. Във вечността ние ще имаме духовни тела с възприятия за болка или удоволствие. Лазар имаше пръст, а богаташът – език.

Мисля, че жаждата на богаташът е жаждата, която всички хора изпитват – жажда за Бога. Нищо не може да задоволи тази жажда – нито апартаменти, нито коли, нито „Целунах Ангел и Ангел” (реклама на Кока-кола), само Исус. В ада тази жажда не отминава, напротив, става още по-остра.

Хората днес говорят за ада с насмешка. Мислят, че там ще е забавно. Смятат, че там ще е адски интересно, а в рая – скучно и отегчително. В разказа на Елин Пелин „На оня свят”, дядо Матейко отива в рая, но като разбира че там няма кръчми, а в ада има, моли ангела да го заведе в ада.

В реч пред Националния Прес Клуб. известният медиен магнат Тед Търнър казва: „Когато отидем в ада, ще имаме възможност да подобрим нещата, защото адът сигурно е бъркотия. А небето е съвършено. Кой иска да отиде на място, което е съвършено? Скука, скука...”

Един ден Тед Търнър ще бъде изненадан като богаташът. Божието Слово описва ада съвсем различно. Адът е място на „плач и скърцане със зъби.” (Мат. 25:30). Господ Исус нарича ада „неугасим огън” (Марк 9:43) и казва, че той е място, „където "червеят им не умира и огънят не угасва". Ето още няколко описания на ада, които срещаме в Библията: геена, тъмнината отвън, място на мъчение, вечно наказание, вечно осъждение, вечна погибел, вечен огън…

И чух, стенанъя, плач и вопли страховити / ечаха всред беззвездния въздух / мен сълзи ми дойдоха на очите. / Въздишки, клетви, глухи викове, / риданья, скърцания на зъбите. / От всякакви езици звукове / и чупения страшни на ръцете / се сливаха с безчетни гласове // кат някой вихър, който ветровете / подигат с грозен рев край морски бряг. / С душа и ум, от скръб и страх обзети... /Ад, Данте Алегиери, Песен трета/

Жаждата на богаташа за Бог не можеше да бъде задоволена. Физическата му агония не можеше да бъде облекчена. Небето и адът са разделени от голяма бездна (ст.26) и никой не може да я премине. След смъртта е невъзможно да промениш вечната си съдба.

Според някои това е несправедливо. Но, както казва Честъртън, адът е най-големият комплимент, който Бог някога е правил на достойнството на човешката свобода. Ние имаме свободна воля да изберем в какво да вярваме или да не вярваме, докато сме тук на земята. След това няма връщане назад: „Както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.” (Евр. 9:27)

В ада богаташът се помоли за себе си. Но това не е всичко. Той имаше още една молба към Авраам.

Б. Вик на загриженост за неговото семейство: „Изпрати го да ги предупреди!” (ст. 27,28)

След отговора на Авраам на първата му молитва, богаташът разбира, че за него важи рефрена „надежда всяка тука оставете”. Затова мислите му се насочват към семейството му. Той е имал петтима братя и всички те са като него – религиозни, но изгубени.

Изведнъж богаташът се превръща в благовестител. Придобива мисионерски дух. Загрижен е за изгубените в семейството си. Жалко, че не е имал същия страх от ада преди да умре.

Отговорът на Авраам е предупреждение за всеки, който не е повярвал в Исус Христос. Той казва: „Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях.” (ст.29) С други думи, те имат Библията (законът и пророците) и тя е напълно достатъчна, за да избегнат ада. Ако я четат и ако вярват в Божието слово, ще се спасят.

Богаташът обаче настоява един мървец да се яви на братята му и да говори с тях. Той е сигурен, че това ще им помогне да се покаят.

Представете си, че не сте християнин и някой звъни на вратата ви вечерта. Отваряте и виждате шокирани роднина, който е починал преди няколко седмици да стои пред вас. Той ви казва: „Дойдох, за да разговарям с теб за Исус. Мога ли да вляза?” След първоначалната си изненада, казвате „Разбива се, влез.” (Ама, коля ти се, влез!). Човекът започва: „Идвам от небето специално да те предупредя, че има ад, защото по-големият ти брат е там сега. Той ме помоли да дойда и да те предупредя да не отиваш на онова място. Ако признаеш, че си грешник, ако се обърнеш от греховете си и се довериш на Исус, можеш да бъдеш простен днес. Искаш ли да наведеш глава сега и да приемеш Исус?” Сигурно веднага ще го направите, но дали това ще е искрено покаяние?

Затова Авраам каза: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.” (ст.31)

Няколко дни, след като разказа тази история на евреите, Исус умря и възкръсна, яви се на повече от 500 човека, но мнозина продължаваха да му се присмиват. И днес не е по-различно. Хората разполагат с Библията. Исус е възкръснал, но много пак го отхвърлят. Аз споделям Божието слово с теб и ти казвам, че Исус е жив. Ако това не е достатъчно за теб, за да пожелаеш да избегнеш ада, няма да се покаеш даже ако труп застане и звънне на твоята врата.

Преди около 20 г. в студентските общежития на Варна рекламирахме лекция за християнството. Трима студенти от групата на БХСС, облечени съответно като смъртта, ангел и дявол, чукаха на вратите на стаите и раздаваха покани за лекцията. Смъртта (облечена в черно, с коса) казваше: „Не ме очакваше толкова рано, а?” Ангелът идваше и успокояваше загубилите ума и дума студенти, като им казваше кои сме, а накрая дяволът идваше, за да ги изкуши да не отидат на лекцията. Идеята беше все пак, харесвайки сценката, да дойдат. Наистина, доста дойдоха на лекцията. Но колко от тях днес са в църква и колко от тях ще избегнат ада?

Онова, което трябва да запомним тук е, че богаташът беше загрижен за братята си. В ада хората са хронично загрижени за изгубените, които са все още живи и вървят с бързи крачки към ада. Ние също се нуждаем от тази загриженост за изгубените.

Нека ви попитам: Скърбите ли за хората, които отиват в ада? Плакали ли сте някога за хората от вашето семейство или вашите приятели? Случвало ли ви се е да се молите цяла нощ за спасението им? Аз се моля Бог да ми даде същото сърце за изгубените, каквото имаше Павел в Рим. 9:2-3: „Сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка. Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници”.

Той каза, че се измъчва за това, че неговите братя евреи не са спасени. Той толкова страдаше, че дори беше готов да изгуби спасението си, ако това би довело до спасение за тях.

Докато подготвях тази проповед бях изобличен, защото осъзнах, че мъртъвците в ада имат по-голяма скръб за хората без Бога, отколкото мен. Понякога съм толкова зает с други неща – подготовка на църквата за богослужение, подготовка за проповедта, срещи с вярващи, че забравям, че има много неспасени хора. Можеш ли да се молиш така: „Боже, можеш да ме изпратиш в ада, ако това ще помогне всички хора във Варна да се спасят.” Дали ще мога и аз да се помоля с молитвата на Павел?

За мен не е възможно да бъда отделен от Христос, но имам ли тази скръб за погиващите? Мисля ли си, като срещам хората на улицата, че повечето от тези хора ще отидат в ада? Нека помолим Бог да ни даде същото сърце за тях, каквото имаше Павел.

И накрая, нека ви попитам: ако Бог ви предложеше да отидете за 1 мин. в ада или в рая, къде бихте отишли? Не става въпрос за вечността, а само за 1 мин. Кое място според вас би ви направило по-зрял последовател на Христос? Ако видите славата и величието на небето, сигурно ще станете по-силен християнин. Но дали ще ви даде по-голямо сърце за изгубените?

Ако Бог дадеше на мен да избера къде да отида за минута, сигурно щях да избера ада. Разбира се, тези от нас, които познават Господа, ще прекарат вечността в небето, но мисля, че 1 минута в ада ще ни промени за цял живот. Мисля си, че ако можехме да видим агонията и да чуем гласовете на хората в ада, това щеше да ни направи най-ревностните евангелизатори на света. Щеше ни накара да потърсим всички погинали и да им кажем за Исус.

Шеф на фирма трябвало да се обади на служител спешно заради софтуерен проблем. Той набрал домашния телефонен номер на служителя и чул детски глас да казва: „Ало”. Шефът попитал: „Там ли е баща ти?” „Да”, отговорило детето. „Мога ли да говоря с него?” За негова изненада, детето казало „Не.”
Тъй като искал да говори с възрастен, шефът попитал: „Майка ти вкъщи ли е?” Детето казало „Да.” „Мога ли да говоря с нея?” Отново отговорът бил „Не.”
Като знаел, че няма как малко дете да бъде оставено само вкъщи, шефът решил че може да поговори с човека, който наглеждал детето и попитал: „Има ли някой там с тебе?” „Да”, казало детето, „полицай”. Чудейки се какво ще прави един полицай в къщата на служителя му, той попитал: „Мога ли да говоря с полицая?” „Не, той е зает”, казало детето. „Зает с какво?”, попиташ шефът. „Да говори с мама, тати и пожарникаря”. Шефът започнал да става все по-загрижен и дори започнал да се тревожи, когато чул шум като от хеликоптер в слушалката и попитал: „Какъв е този шум?” „Хелукоптер”, отговорило тънкото гласче. „Какво прави там?”, попитал шефът. С важен глас детето съобщило: „Току-що приземиха хелукоптера.” Разтревожен и объркан, шефът попитал: „Защо е там този хеликоптер?” Шептейки, малкото гласче отговорило: „Търсят мен!”

Няма ли да е страхотно, ако всички ние от „Нов живот” полагахме толкова усилия, за да отидем сред нашите приятели, близки и съседи, за да потърсим изгубените деца, мъже и жени, които вървят към вечността без Бог?

Представяте ли си как са се радвали родителите, когато са намерили детето си? Още по-голяма трябва да е нашата радост, когато някой се спаси. Както казва Исус, ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” (Лука 15:7).

Нека не забравяме да гледаме нагоре към небето и да имаме същото сърце за хората, които вървят право към ада.

21.06.2015 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна