Божието царство

/проповед/

Трима специалисти – лекар, инженер и политик, разговаряли за това коя е най-древната професия. Лекарят казал, „Библията казва, че Бог е взел реброто от Адам, за да създаде жената. Тъй като за това е била нужна хирургическа операция, очевидно първата професия е била медицината.

Инженерът отговорил, „Не, не. Библията също казва, че Бог е създал света от нищото и от хаоса. За да направи това, явно Бог е бил инженер. Затова най-древната професия е инженер.

Политикът се усмихнал самодоволно и се наклонил дискретно напред. „А кой според вас създаде хаоса?“

Аз не мога да претендирам, че моята професия е най-древната, защото в университета учех филология. Предполагам, че тази професия е възникнала след Вавилонската кула. Но в университета се случиха две важни неща за мен – повярвах в Исус и срещнах бъдещата си съпруга.

След като се покаях и приех Исус като мой Спасител, ми подариха Библия и започнах жадно да я чета. Започнах от евангелието на Матей, преминах всички евангелия, Деяния на апостолите, писмата и след като стигнах до Откровение, минах на Стария завет.

И ми направи впечатление, че на много места се казва, че Исус e дошъл да проповядва за / и да установи Божието царство. Само в Новия завет фразата „Божието царство“ се среща над 70 пъти, а само в евангелието на Матей – над 30 пъти. Затова за нас като християни е важно да разбираме какво означава този израз – „Божието царство“.

Днес завършваме поредицата „Какво е Църквата?“. Говорихме за Църквата като невястата Христова, тялото Христово, Божието семейство, Божия народ, стадото Христово, храма на Святия Дух, солта и светлината, Лозата и пръчките. Днес ще говорим за Църквата като „Божието царство“.

Не съм слушал много проповеди за Божието царство и нямах ясна представа какво означава този израз. Например, в Марк 1:15 се казва:

Марк 1:15 „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието.“

За нова държава ли говори Исус? Нова царска династия ли иска да основава? Нов авторитаризъм? Преди няколко месеца един диктатор в Европа нападна съседна на него държава, за да установи авторитарно управление там. Това ли искаше Исус?

Но когато по-късно учех богословие, един от предметите, „Въведение в Новия завет“ ми помогна да разбера значението му. Тогава ми светна, че Божието царство не е просто един компонент от вярата ни, а е самата основа на нашата вяра.

В Матей 9:35 виждаме, че Исус не само обикаляше и проповядваше благовестието на царството, но „и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.“ Неговото послание беше подплатено от Неговото служение. Всичко, което Исус правеше, подкрепяше това, което Той говореше.

Библията казва, че от грехопадението досега Сатана е князът на този свят (Йоан 14:30). В света днес има много монархии и републики. До 1946 г. България е царство, монархия. След това комунистите завземат чрез терор властта и организират незаконен референдум, на който хората гласуват България да премине към републиканско управление.

Но без значение каква е формата на управление на отделните държави, според Библията всички те са част от управлението на Сатана.

И когато Исус дойде на земята, Той заяви, че с Него Божието царство е дошло на земята и че Той е Помазаникът, който ще разруши царството на Сатана. Исус дойде, за да възстанови Своето управление. И когато Той прогласи, че „Божието царство наближи“, това беше като десен прав в лицето на Сатана.

И битката за царството започна веднага. Още в началото на своето служение, веднага след кръщението си, Исус беше изкушаван от Сатана 40 дни в пустинята.

И Исус излезе в Галилея и прогласяваше, че Божието царство наближи и призоваваше към покаяние. И веднага след това демонстрира на дело това, което прогласяваше. В синагогата в Капернаум Исус „поучаваше като един, който има власт“ (Марк 1:22). След това заповяда на нечистия дух в да излезе от един човек.

Преди това в Капернаум и Галилея е имало хора, хванати от нечист дух, но никой не е можел да им помогне. И когато демонът попита Исус „Нима си дошъл да ни погубиш?“, той вече знаеше отговора на въпроса. „Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан 3:8)

С всичко, което казваше и правеше, Исус обявяваше война на царството на мрака, което беше установено веднага след грехопадението. Всичко, което Бог създаде беше добро. И Бог създаде човека, венеца на творението и каза, че това е „твърде добро“ (Битие 1:31).

Даде му мандат да управлява творението и имаше интимни взаимоотношения с него. Но след това Сатана се яви на сцената и създаде фалшиво царство на земята. В Божието царство под управлението на Бог като любящ Цар, имаше ред, красота, интимност и здраве.

Веднага след като Адам и Ева паднаха в изкушението на Сатана, виждаме как в света навлязоха смърт, грях, войни, убийства и болести. Хората станаха поданици на Сатана, който узурпира властта.

Така, както в момента Русия краде ресурсите на Украйна от завладяните територии, така Сатана започна да се разпорежда с Божиите ресурси. Хората станаха поданици на ново царство – царството на мрака.

В това царство всичко е обърнато с краката нагоре – на истински ценните неща се присмиват, а за евтините дрънкулки са готови даже да умрат.

През една мрачна нощ банда крадци влезли в бижутерски магазин, но не за да крадат бижута. Внимателно обиколили целия магазин и променили етикетите с цените, след което си тръгнали. На другия ден персоналът не забелязал, че са идвали крадци, те действали много внимателно. Влезли клиентите и хората започнали да дават цяло състояние за дрънкулки, а други плащали само няколко лева за бижута, струващи хиляди лева.

По същия начин някой е променил етикетите с цените на нашата планета. Непрекъснато ни бомбардират с различни ценности от тези на Божието царство. Това е фалшиво царство с фалшиви ценности.

В това фалшиво царство всичко е ужасно сбъркано – затова има толкова много разрушени взаимоотношения, скръб, самота, убийства, неморалност, срам, страх, депресия и болести.

Но още в Битие 3 Бог обяви, че един ден ще изпрати някой, който ще нанесе фатален удар на Сатана и царството му. И няма да спре, докато, както казва Откровение 11:15, „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове.“

И когато Исус дойде на света, Той дойде като Божия Помазаник, който да нанесе този смъртоносен удар на Сатана. И когато се изправи в синагогата в Назарет, Исус прочете това пророчество от Исая:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

С тези думи той показа на царството на този свят, че Бог е дошъл да си вземе обратно своето – теб и мен и всички, които Му принадлежат.

Мога да си представя какво е било в Буча, Ирпен, Краматорск и много други украински села и градове, временно завзети от руснаците. По улиците преминават руски танкове и друга бойна техника. Хората се крият в домовете и в мазите, умирайки от жажда и глад, в постоянен страх да не влязат в тяхната къща или блок, и да започнат да убиват, изнасилват и мародерстват.

Но след това местните чуват, че украинците ще предприемат контранастъпление, за да отблъснат руските окупатори и да си върнат тези градове. И хората започват да живеят с надежда, че един ден тиранията ще свърши. Това е добрата вест за идването на Божието царство, която Исус донесе в началото на служението Си.

Добрата вест е, че един ден силата на злото, лъжата и убийствата ще бъде сломена и Божието царство ще разбие царството на мрака и ще вземе своето. И вече няма да има страдание, болка и сълзи. Всяко потисничество ще престане. Войните ще спрат.

Легендата говори, че когато преплувал Дунав, кан Аспарух е забил меча си в земята и е произнесъл думите „Тук ще бъде България!“ По същия начин в Христос Бог заби знамето си на планетата Земя и обяви пред цялата вселена, „Обявявам тази земя за Моя“ (Гордън Фий)

И навсякъде, където Исус отиваше, демоните се активизираха, защото Той идваше като освободител от робството на царството на дявола.

И когато Исус възкръсна от смъртта и изля Духа си на Петдесетница, Той ни даде власт да прокламираме Божието царство на света. Исус дойде, за да установи Божието царство и като поданици на Цар Исус ние сме призовани да продължим служението Му.

И виждаме, че добрата новина за Царството Божие беше и централно послание в служението на апостолите и на цялата църква през вековете.

Но трябва да разбираме, че макар и Божието царство да е тук, то не е дошло още в пълнота. Сатана все още прави поразии, ние все още се борим с греха. Ние можем да имаме победа над греха и демоничната съпротива, но истината е, че няма да бъдем напълно свободни от ефекта на греха, докато Исус не дойде и не възстанови в пълнота Своето Царство.

Исус каза в

Матей 12:28 „Но ако Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло върху вас.“ Царството е тук, но това още не е краят, за който се молим.

А какво ще стане, когато дойде краят? Павел казва:

1 Коринтяни 15:24 „Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.“

С други думи, Царството е хем тук, хем не е още тук.

Често идването на Божието царство се сравнява с десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г. във Втората световна война. Тогава съюзниците завладяват Нормандия и сломяват съпротивата на нацистка Германия. Тя вече е победена, но в предсмъртната си агония продължава да се бие.

Пълната победа идва на 8 май 1945 г. с подписване на капитулацията на Германия. За съжаление обаче, жертвите в тази последна година от войната не са по-малко от предходните.

Ние сега живеем в подобен период – времето между обявяването на Царството и установяването на Царството. Макар и да имаме пълна победа, князът на този свят продължава да върши поразии.

Ние често се молим за болните. Понякога Бог ги изцелява, защото Царството вече е реалност. Но друг път Той не ги изцелява, защото то не е настъпило в пълнота.

И посланието на Царството днес продължава да бъде „Покайте се, защото Божието царство наближи.“ Днес ние сме продължители на мисията на Исус. Той иска ние да продължаваме да призоваваме хората към покаяние.

Така че, ние имаме двойно гражданство – тук на земята, и на небето. Ние сме граждани на Р България, но сме и поданици на Царя. И ако е така, трябва да се покоряваме не само на земните власти, но първо и най-вече на нашия небесен Цар.

И там, където законите на България влизат в противоречие със законите на Царството, предимство имат законите на Царството!

Например, в миналото почти в целия свят робството е било напълно законно. Педофилията – също. Нацизмът и комунизмът са били законни. Дори холокостът, избиването на евреите през ВСВ, е бил законен. Сегрегацията и апартейдът са били законни. Сега искат да направят законни и еднополовите бракове.

И обратното – когато Библията ни призовава към нещо, понякога законът го забранява. Например, проповядването на Библията в училищата и университетите, което всеки последовател на Исус трябва да прави, е забранено от закона на образованието. В такива случаи трябва да се покоряваме на Бога, не на властите.

Затова, когато се включим в мисията на Исус да прогласяваме Царството, е нормално да очакваме съпротива. Но трябва да очакваме и Бог да върши чудеса, защото Неговото царство е вече тук!

Ние имаме невероятната възможност като църква и отделни вярващи да предаваме с думи и живот посланието за Божието царство на нашите семейства, съседи, приятели и колеги.

И аз вярвам, че когато го правим, ще виждаме хора да излизат от царството на мрака и да влизат в Царството на светлината. Вярвам, че когато го правим, тази зала скоро ще ни стане тясна!

Вярвам, че ще виждаме хора да се изцеляват и новораждат. Ще виждаме хора да получават радостта от спасението и надеждата за вечен живот.

Един известен проповедник бил на парти послучай двадесет-годишнината от завършването на неговия клас. Един от приятелите му го дръпнал настрана. В училище те били много близки, играели футбол заедно, прекарвали много време заедно. Той му казал, че преди една година имал най-невероятното преживяване в живота си. Станал християнин!

Обяснил каква промяна е настъпила в живота му и новата радост, която изпитва сега, когато има лични взаимоотношения с Исус. Тогава приятелят му казал, „Знаеш ли, аз също съм християнин!“ Онзи го попитал, „Така ли, кога стана християнин?“

„Ами, предполагам още като дете.“ Тогава другият го попитал: „Ако си бил християнин когато бяхме в гимназията, как така никога не си ми казвал за Исус?“

Ако си християнин, знаят ли за това твоите бивши съученици и настоящи работници?

Всичко започва от нас. Какъв е твоят отклик на Божието царство и на Неговото управление? Ако Бог е Цар, ще станеш ли Негов верен поданик? Той иска да отхвърлиш страха, гнева и срама, да приемеш Неговата любов, мир и радост, и да ги споделяш с другите. Амин!

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

03.07.2022

Кремълската пропаганда в морската ни столица

Попадна ми интересен разговор на фесйбук стената на Жоро Боев относно негово наблюдение, че сред българските градове, кремълската пропаганда е най-силна във Варна. Това наблюдение сигурно би шокирало повечето варненци и изобщо българи, каквато е и реакцията на няколко от участниците в разговора.

Като човек, израснал в комунизма, съм захранен от раждането си с мита за нерушимата дружба и близостта между руснаци и българи. Но през последните десетина години научих някои любопитни подробности за недалечното ни минало, които промениха разбирането ми за него. Затова мога да кажа: напълно съгласен съм с оценката на Жоро. За тези, които не са, предлагам факти от историята и настоящето в следващите редове.

Още Раковски, Левски, Ботев и Захари Стоянов, а по-късно и Вазов са биели камбаната за опасността от имперските апетити на Русия. Сан Стефанският договор предвижда безсрочна окупация на България от Русия. От освобождението (та чак до днес) в България е създадена и действа платена „пета колона“, която цели да подхранва мита за дядо Иван. По оценки на някои наблюдатели днес има около 5000 българи, на които Русия плаща, за да поддържат русофилството в България.

Но това не е всичко. Руснаците стоят зад преврата срещу княз Александър Батенберг, убийството на Стамболов, войниците-дезертьори от войската през 1918 г. (т.н. „войнишко въстание“), метежа на комунистическо-земеделските банди (т.н. „септемврийско въстание) през 1923 г., създаването на македонската нация, комунистическия преврат през 1944, окупирането на България и превръщането й в един голям концлагер за цели 45 години… Разбира се, повечето от тези събития са ставали под безучастния поглед на западните държави, но от друга страна, без тях можеше и да ни няма.

А що се отнася до Варна, тук руската пета колона е особено активна. Казвам го с болка, защото обичам града си. От истината боли, но обич без истина не може. Да видим фактите.

Българската мафия бе създадена във Варна с пари от руския петрол, продаден в Югославия по време на югоембаргото през 90-те. ТИМ, основан във Варна, е продукт на това „партньорство“ и днес владее повече от половин България. Днес цялата държава е окупирана от организираната престъпност. Във Варна мафията държи в ръцете си малкото производствени цехове, моловете, общинaта, кината…

По време на царуването на бившия кмет (14 години) мафия и власт се сраснаха напълно. Общинският бюджет се източва в колосални размери, вихри се космическа корупция. В Община Варна бюрокрацията е потресаваща. Варна беше сред първите градове, дали лиценз на веригата „Lafka” и тя доуби дребния бизнес в града. А когато огромен процент от хората са на бюджетна издръжка, те са зависими от тези, които държат местната власт.

На културни събития (концерти, изложби, представяния на книги и др.) идват по една шепа хора. Улиците и тротоарите са в окаяно състояние, много от пейките в центъра са изпочупени, училищата като цяло са неподдържани, няма градски стадион, книжарниците са полупразни. Медиите ни (с изключение на 2-3 смели журналисти) са беззъби и безинтересни. На пресконференциите медийният интерес към добрите събития в града е вял или никакъв.

Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че за всички тези безобразия са виновни руснаците. Но със сигурност фактът, че Варна беше първият град, в който проникна руската мафия у нас, оказва влияние и на обществения живот като цяло. Да не забравяме, че във Варна има руско консулство и тук живеят поне 20 000 руснаци. А колко варненци са платени писачи в медиите и социалните мрежи, това само Бог знае.

Ще кажете, но все пак, не е ли Варна нашата морска столица? Варна все още запазва част от миналия си блясък. Всичко градено с десетилетия не може да се унищожи толкова бързо. Радостното е, че, през последната година в града отново се работи (поне що се отнася до инфраструктурата), благодарение на новия инициативен кмет.

Дали тази тенденция ще продължи или Варна ще загуби и това, което още й е останало? Ще видим след следващите местни избори през октомври 2015 г.

А дотогава, присъединявам се към съвета на Жоро Боев: варненци, внимавайте какво четете и слушате, проверявайте източниците си на информация и не приемайте всичко за чиста монета.

Дай Боже повече варненци като тебе, Жоро!

Гладоморът и българите в Молдова

Този клип заснехме преди 3 години в с. Твърдица, Молдова - едно от най-големите български села в страната.

ЕДИНСТВЕНИЯТ ВРАГ НА РУСИЯ са руснаците

Благодарение на блога на Иво Инджев попаднах на този тъжен, но правдив и добронамерен анализ на руския манталитет, направен от Ричард Пайпс. Дано този материал накара да се замислят тези, които все още сляпо вярват в 'братушките'.

Ние, чужденците в Русия, имаме своите предимства ­ може да виждаме малко по-различно нещата, които се случват в нея, но пък забелязваме онова, което самите руснаци не виждат. Аз изучавам Русия от 1946 година и през цялото време съм наблюдавал развитието на комунистическия режим като историк. И не вярвам на теорията на Солженицин, който смята, че съветската история е започнала през 1917 година. Между царския и съветския режим има много общи неща. Русия е консервативна страна и някои неща в нея се променят много бързо, други ­ никога. Надявам се, че моите критични бележки ще бъдат възприети не като атака, а като полезна критика, която може да бъде използвана.
Най-лошото и най-опасното в Русия е постоянното акцентиране на факта, че е велика държава. Произтичащите от това действия я отвличат от истински сериозните проблеми, които тя трябва да решава сега. Идеята за великодържавност я тласка към конфронтация със страните, с които є е необходимо да си сътрудничи, и то преди всичко със западните страни.
Разбира се, чувството за великодържавност се основава на редица фактори, сред които и огромната територия, и особеното геополитическо положение, и не на последно място ­ военната мощ. Нито един от тия фактори обаче в действителност не прави от страната велика държава. Огромната територия, особено в съвременните условия, няма кой знае какво значение. По-голямата част от руската територия не е населена и няма никаква възможност да бъде заселена. Днес най-богатите страни са малките ­ като Швейцария, Холандия. Великата държава ­ това е страна, чието население е в състояние да използва ресурсите и знанията си за благото на обществото. Когато преди 50-те години беше създаден Израел, арабите сметнаха, че могат да го унищожат, защото разполагат с много по-голяма територия и население. Но Израел се оказа страна със силен етнически характер, привързаност към ционизма и развитието на науката и побеждаваше арабските армии. В Русия военната мощ се градеше на бедна икономическа основа. Тя струваше твърде скъпо на обществото; заради нея Русия пожертва онова, което е действително ценно и важно ­ икономическата и културната инфраструктура. За военни цели се харчеха парите, които трябваше да се изразходват за образование, здравеопазване и т. н. По времето на Петър Велики до 90 % от националния бюджет на Русия е отивал за поддържане на армията. В Съветския съюз в края на съветския период 25­30 % от бюджета отиваха за военни нужди. Режимът не издържа такава огромна тежест и рухна.
Русия традиционно е отделяла огромно внимание на своята мощ, особено след като се сдоби с ядрено оръжие, с помощта на което можеше да тероризира целия свят. Днес практически е невъзможно руското ядрено оръжие да се използва в бой, така че тази военна мощ вече не значи почти нищо. Почти нищо днес не значи и числеността на армията є. Русия успя да спечели Втората световна война, защото пожертва хората си, без дори да се замисли. Колко души загуби тя във войната с Германия ­ това е нещо нечовешко! Но на руското правителство му беше все едно.
Всъщност Русия днес не е голяма държава. Съществуват факти, които илюстрират това. Според някои изчисления брутният национален продукт на Русия през 1999 година представлява някъде около 100 милиарда долара. Възможно е това да е недооценка. Но дори тази цифра да е 200 или 250 милиарда, тя пак е твърде малка. За сравнение капитализацията на една от най-големите корпорации на САЩ ­ ОРМА ­ е 226 милиарда. Оборотът на Московската фондова борса преди падането на акциите през август беше 105 милиона долара. Това е съпоставимо с триминутния оборот на Нюйоркската борса, което е ужасяващо странно за която и да е страна. При такава бедност Русия не може да бъде велика държава, тя само може да си придава вид на такава. Русия значително зависи от чуждестранните инвестиции и заеми. А след пресрочването на платежите през 1998 година чуждестранният капитал няма скоро да дойде тук. На Запад смятат, че Русия действително е много бедна страна, неподходяща за инвестиции, със слаба финансова система.
Русия може да си завоюва статуса на велика държава само след като приведе в ред собствения си дом и се откаже от имперските си амбиции. Макар духът на Петър Първи все още да витае в нея, тя вече не е империя.
Руската империя притежава уникални черти и се отличава от великите империи на Запада. Когато през шестнайсети век започна Западната имперска експанзия, когато беше открит Новият свят, когато към Индийски океан се насочиха експедиции, в европейските страни вече се беше оформило разбирането за техния национален интерес. Британия вече беше Британия, Холандия ­ Холандия, Португалия ­ Португалия… Колониите бяха отделени от метрополиите с океани. По географски причини обаче в Русия развитието на империята и развитието на националната държава се осъществяваха по друг начин. След като Иван IV завоюва Казан, Астрахан и т. н., започва да се гради многонационална държава, при която руските колонии граничат с Русия. За разлика от Запада, където е съществувало разбирането какво е метрополия и какво ­ колония, в Русия такова разбиране няма. Метрополията и колониите били нещо смесено. Тук е мястото да отбележим, че през 50-те и 60-те години в Русия можеха да се чуят гласове, според които тя изобщо не била империя, а руснаците живеели на своята историческа територия, населена с различни националности. Тази нагласа у тях съществува и днес.
И още ­ за руския национализъм. Разбира се, там, където настъпва демокрацията, възниква разговор за националното самосъзнание, за националната държава. Но национализмът има два варианта: той може да бъде ексклузивен и инклузивен. Ексклузивен означава, че ние, членовете на тази етническа група, изключваме всички останали от своя кръг и ги гледаме отвисоко. Това е такъв вид национализъм, който води до ксенофобия, шовинизъм. А включващият, инклузивният национализъм (той може да бъде назован още патриотизъм) представлява гордостта от своята общност, от съзнанието, че работите за нейно благо. Мисля, че руският национализъм е главно ексклузивен, национализъм, който изключва всичко чуждо и води до ксенофобия. С примери от тоя род в Русия човек постоянно се сблъсква и те продължават да са вследствие на сталинския режим, когато руската национална гордост се трансформираше в ксенофобия, без хората да си дават сметка, че това не е патриотизъм. И аз не знам как може да се справим с подобен проблем, освен обединявайки усилията на интелигенцията и интелектуалците. Защото така наречената руска гордост се крепи на омразата към другите. Трябва да се откажем от това наследство на комунизма, да отсечем дълбоките му корени. Погледнете, който и да дойде на власт в Русия ­ остават все същите символи от времето на царизма: двуглав орел, знаме… Много градове и улици са преименувани, но много носят старите названия ­ “Ленински проспект”, “Октомврийски площад” ­ със съответния паметник и т. н. Петербург бе преименуван, но Ленинградска област си остана. Докато не се премахнат символите на стария режим, хората няма да имат ясни представи и няма да постигнат нищо положително.
Комунизмът беше разрушителен период; вековете, през които се е създавало гражданското общество, бяха, така да се каже, отменени. Всички обществени връзки се движеха по вертикалата. Всъщност това обяснява защо се разпадна самата комунистическа партия… По същия начин, когато през 1917 година царят се отрече от престола, страната се разпадна. Това е невъзможно за една демократична държава, където съществуват здрави хоризонтални връзки и смяната на определено правителство не води до разпадане на страната, нито се налага да се започва отначало.
На мен ми се струва, че най-важна за Русия е задачата да се изгради здрава съдебна система. Днес в Русия не функционира нормална съдебна система. Ако някой вземе пари от някого на заем и подпише съответния документ, но не си изплаща дълговете си, вие не можете да се обърнете към съда, както го правят даже в азиатските страни, а се обръщате към мафиотските структури. Правителството също действа не по закона. Инвестициите не се охраняват.
Създава се климат, в който не може да има социално единство. Доверието между гражданите и правителството е нищожно, ниско е също така и нивото на доверие между самите граждани. На практика се оказва, че всеки е сам за себе си. А едновременно с това се очаква правителството да защитава интересите на народа ­ нещо, което днес в Русия не може да се случи!
Днес в Русия не само че няма никакъв консенсус сред действащите политици, ами и съгласие дори относно благото и бъдещето є не съществува. Огромното количество партии и унии обслужват главно егоистичните стремежи на своите лидери. Такива партии не са конкуренти, а врагове един за друг. На Запад партиите се конкурират, те не са врагове.
Разбирам, че не винаги е приятно да чуеш такива неща от чужденец. Но аз имам предвид не миналото и не днешния ден, а бъдещето. А за него ­ бъдещето ­ твърде малко, уви, се грижат днес в Русия, където всеки, както и преди, обича да критикува другите.
Помня как се потресох, като прочетох, че според две трети от руснаците САЩ оказвали икономическа помощ на Русия, за да я погубят. Тази идея няма нищо общо с истината. САЩ, както и всяка страна, преследва своите интереси. Но има огромна разлика между дългосрочни и краткосрочни интереси. Под влияние на своя исторически опит Русия все още продължава да мисли в петилетки, на кратки периоди. Докато ние ­ в много по-далечна перспектива. Когато свърши Втората световна война, ние според плана “Маршал” започнахме да помагаме на Европа. И създадохме в нея свои конкуренти. Европа днес е нашият главен конкурент. Така че нито искаме да унищожим Русия, нито да я експлоатираме. Напротив, нека и тя в резултат от нашата помощ да ни стане конкурент. За съжаление обаче тя все още е в плен на илюзиите за велика държава. Единственият враг на Русия са самите руснаци. Надявам се да го разберат и поемат в посоката към утрешния разцвет на страната си, без да упрекват другите, че нищо не са направили за тях. И пред бутилката водка да предпочитат разумните действия...

Превод:Росица Цветанова

Материалът е отпечатан в списание “Пламък”

Протестът срещу злото е достоен за поздравления

Вчера паметникът на съветската армия осъмна оцветен със Супермен и дядо Коледа. В-к "Стандарт" информира, че заместник кметът по сигурността Иван Сотиров и Общинска полиция са се заели с търсенето на 'драскача'. Шефът на сектора за контрол по рекламата в Столичния инспекторат Иво Пенев пък щял да настоява 'нарушителят да отнесе максималната глоба от 5 хиляди лева и да изчисти рисунките'.

Удивително е колко бързо реагираха толкова много институции, като се има предвид хилядите изпонадраскани с графити стени по софийски сгради, на които никой вече не обръща внимание. Очевидно за някои това е гавра и посегателство срещу най-съкровените им чувства към несъществуващата вече съветска армия и руския народ.

Мислещата част от същия този народ обаче едва ли би се идентифицирала с този паметник. Защото той отразява срамен акт в тяхната история - посегателство над свободата и окупация на една невоюваща срещу тях страна. Монументът е поръчан от Вълко Червенков с цел сплашване на непокорните горяни и всички дръзнали да се изправят срещу терора на сталинизма. Така че, от морална гледна точка той е кощунство с паметта на българите, умрели за свободата на своята родина. А от историческа - той си е чисто и просто една чудовищна манипулация на фактите.

Ако някой 'драскач' се бе подиграл с нарисувани свастики в центъра на София, това би предизвикало одобрението на цялото общество. Но когато професионален графитист демонстрира протеста на младите срещу един символ на не по-малко зло от национал-социализма на Хитлер - интернационал-социализма на Сталин, това се възприе като престъпно деяние. С отношението си Софийска община показва, че за нея буквата на закона е по-важен от духа на закона. А последният повелява авторът на нестандартната проява да бъде поздравен, не глобен. Дай Боже един ден, когато митът за 'добрия' комунизъм рухне заедно със своя паметник, нашите деца да научат името на този смелчага!

Ден на комплексираните

© Милен Радев

Пак е 9-ти май и пак от Изток се понася тътенът на солдатски ботуши по калдъръм, пак заскърцват веригите на танковете, пак сянката на балистични ракети подплашва рояците арбатски врабчета. Пак се надига протяжно мучене през вдървени от нечовешко количество погълнат самогон челюсти. Пак се напъват до спукване акордеоните, пак излиза с колеблива крачка на брега Катюша, преди да се бухне в храстите с правнуците на някогашните „освободители“ на Европа.

Гледам по западноевропейски телевизионен екран пълния репортаж на деветомайския парад от Червения площад. Слушам почти неприкритото възхищение на немския говорител от стегнатите редици на маршируващите днешни окупатори на Чечения и Грузия, от внушителната мощ на руското оръжие. Следя витиеватите коментари на експерта в студиото Александър Рар – съветник на германското правителство и личен гост на Путин в Кремъл.

Увлекателният му глас с дискретен руски акцент реди факт след факт – за отличните „работни“ отношения между Русия и Германия, за газа и нефта, които осигурявали надеждно германската икономика, за прекрасните условия пред немския бизнес в Русия, за това как Русия искала да се модернизира, та даже да превъоръжи танковите си войски изцяло с германски Леопард – 2 от концерна Краус-Мафай…

На екрана колоните постепенно се изтеглят, двойката еднояйчни близнаци Медведев/Путин поема по своя отговорен път в подножието на Кремълския зид, гласът на Рар ромоли и тихо заглъхва, а аз се замислям за онова, което се случва в действителност пред очите на целия, желаещ да го забележи и осъзнае свят.

На централния площад в Москва, пред капището на непогребания труп на един от най-зловещите масови убийци в историята – обект до днес на преклонение от милиони свои сънародници – се празнува годишнина от края на една война. Празнува се не как да е, а се празнува с демонстративна агресивност, образно казано с размахване на ядрения боздуган, с високо вдигнат ботуш, по който още не е изсъхнала кръвта на стоте хиляди чеченски деца от миналото десетилетие и на стотиците грузински цивилни жертви от преди две години.

Празнува кой? Празнува страната-наследник на Съветския съюз. Страната, вграждаща по указание на доскорошния си президент и сегашен премиер все повече елементи от своето кърваво болшевишко минало в днешната си идентичност. Празнува под звуците на смразяващия кръвта на близки и далечни нейни съседи съветски химн „Союз нерушимый, республик свободных, сплотила навеки великая Русь…“. Мелодия, която същият президенто-премиер наложи за химн и на днешна, вертикално-демократична Русия. Празнува с демонстрацията на технология отпреди 30 години, но достатъчно зловеща и до днес. Празнува страната на опустошената природа, страната-енергиен придатък и енергиен рекетьор на света, страната – негативен шампион по смъртността на мъжкото си население, страната на озверената, фанатично предана на новия си водач младеж, страната на подтиснатите, комплексирани наследници на Империята на злото.

Празнува се победа в схватката на две тоталитарни държави, едната от които избързва и преварва с нападението си другата само с няколко седмици. За почтените и информирани изследователи на близкото минало, но и за всеки заинтересован и следящ публикациите и свидетелствата от последните години човек по света, днес не може да има съмнение в съпоставимостта на двата режима – национал-социалистическия в Германия и комунистическия в Съветска Русия.

Престъпността на първия бе доказана международно-правно на Нюрнбергския процес. Престъпността на другия произтича от античовешката теория, на която той се основава и на надминаващата всяко въображение и всеки исторически паралел терористична практика през първите 40 години от неговото съществуване. Пресмятането и сравняването на броя на милионите жертви в едната и в другата тоталитарни системи е безсмислено и неморално. И все пак, ако то се извърши съвестно, тежестта на десетките милиони жертви дори само на Колима, на този „Освиенцим без пещите“, по определението на Варлам Шаламов, ще натисне със страшна сила червеното блюдо на дяволската теглилка на двата античовешки режима през ХХ век.

Теорията за сингуларността на престъпленията, извършени в Третия райх не издържа на критичния анализ на излезлите през последните 20 години на бял свят доказателства за също тъй масови, също тъй безжалостни престъпления срещу човечеството, извършвани от първия ден на установяването на болшевишката „диктатура на пролетариата“. През десетилетията на своето въздействие тя не само заличава почти безследно цели обществени и национални слоеве, но по пътя на отрицателната селекция, на принудителната социална адаптация, води до страшни антропологични модификации на оцеляващия т.н. „хомо совиетикус“, видими до сега у неговите наследници на Изток от Днепър.

Тази победа се чества днес – победа по волята на историческото стечение на обстоятелствата (и на многомилиардната американска военна помощ 1942 – 45 г.) на един тоталитарен режим над друг. Победа, която за много от освободените обитатели на национал-социалистическите концлагери се превръща бързо в кошмарно продължение на мъчението, но вече зад полярния кръг. Победа, която донесе смъртта на два милиона бивши съветски граждани, освободени от германски плен, за да бъдат предадени от Съюзниците на благоволението на своя партньор, седящ на трона на Иван Грозни в Кремъл. Победа, която за стотици милиони източноевропейци се превърна в буквалния смисъл на думата в десетилетно комунистическо робство, и която струва живота на цвета на тези нации…

Защо пък не? На честване подлежи всичко. Агнешкото стадо може да следи с благоговение и да се включи с пълна сила в отпразнуването на празника на колача и месопроизводителя в съседната, благоустроена вече кошара.

Цивилизована уж нация може да чества с помпозни паради годишнината от „Великата“ си революция, от вакханалията на терора в парижките септемврийски нощи на 1792 г. и от геноцида във Вандеята година по-късно. Може да се честват митични, трагични, абсурдни и дори срамни годишнини. Може да се заглушават или охулват гласовете на хора будни, отговорни, смели и неуморни, които призовават принципите на здравия разум и на елементарната порядъчност да се прилагат не само в семейните и домакинските, но и в обществените дела.

Може.

Но тогава не може и не бива по-късно да има място за учудване, за кахърене и вопли до Бога, когато отново дойде време за едни други, не толкова весели, но до болка познати европейски и световни празници.