Петдесетница, 24 май и ние

/проповед/

Увод

Днес е Петдесетница, но днес е и 24 май! Честит двоен празник! Следващия път, когато двата празника ще бъдат на една дата, ще бъде чак през 2043 година. Затова днес искам да използвам възможността да говоря и за двата празника. Това ще е проповед две в едно! Ще говорим за едно проклятие, след това за едно чудо, и след това за българското продължение на това чудо. Надявам се, че тези размишления ще ни помогнат да видим къде е нашето място в действието на Святия Дух в историята.

1.     Проклятието на Вавилон.

Преди да стигнем до Петдесетница, нужно е да обясним защо имаше нужда от нея.  

В началото Бог създаде човека, за да общува с него, да го постави за настойник над Своето творение и така човекът да го прославя в живота си. Но след първородния грях човечеството се отдалечи от Бога. Господ видя, че покварата се умножава и че „всички мисли на сърцето на човека клонят постоянно към зло.“ (Битие 6:5) Светът се разврати пред Бога и се напълни с насилие (ст. 11). Затова Бог реши да изтреби човеците, с изключение на праведното семейство на Ной, защото „Ной придоби Господното благоволение“ (ст. 8)

После, около 2200 години преди Христа, т.е. около двеста години след потопа, хората отново забравиха за Бога. Толкова се възгордяха, че решиха да си изградят кула до небето, за „да си спечелят име“.

Кулата трябваше да се превърне в паметник на човешката мощ и единство, но се превърна в паметник на човешката глупост и суета.

Според някои, това беше опит да изградят един мощен център-небостъргач, в който да се защитят срещу нов потоп, макар че Бог беше обещал на техните бащи, наследници на Ноевите синове, че няма да повтори това наказание (Битие 9:15, Бог сключи завет с хората потоп вече да не опустоши земята и даде знак - дъгата). Но когато не се учиш от уроците на историята, ще трябва да ги преживееш отново!

Целта на жителите на Вавилон бе да останат единни. Това единство обаче беше в разрез с Божията заповед да се разпръснат и да заселят цялата земя.

Не всяко единство е от Бога. Има единство, което се основава на идолопоклонство, експлоатация, грабителство и алчност. Бог издига и Бог сваля царе.

Освен това, като мост между небето и земята, кулата трябваше да се превърне във фалшив храм. По този начин хората претендираха, че притежават божествена сила.

В крайна сметка проклятието на Вавилон над човешката гордост беше и Божия защита срещу нова пълна поквара на човечеството. Бог знаеше, че с един общ език и цел, „не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.“ (Битие 11:6) Тяхното разпръскване беше предпазна мярка срещу повторение на неoбузданото зло отпреди потопа.

Освен това, разпръсването им по земята не беше осуетяване на Божия план, а напротив – метод за Неговото изпълнение. Бог беше заповядал на Ной и синовете му да „напълнят земята“. Така хората изпълниха Божия план и създадоха разнообразни езици, култури и народи.

Това подготви сцената за призоваването на Авраам да излезе от народа си, да постави начало на богоизбрания народ и да се превърне в благословение за всички народи.

След което в продължение на стотици години Бог изпраща Своите пророци, за да даде Своя закон, който да служи като детеводител на Неговия народ и другите народи по пътя към спасение. Но Израил непрекъснато изневеряваха на своя Бог и тръгваха след идолите на съседните народи. В милостта си Бог ги наказваше като любящ баща и пак ги връщаше при Себе Си.

И именно чрез един от тези пророци, пророк Йоил, Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде.

Йоил 2:28,32 „И след това ще излея Духа Си върху всяка плът…И всеки, който призове името Господне, ще се избави.“

2.     Чудото на Петдесетница

И 2200 години след потопа, това пророчество се изпълни! Бог изпрати Своя Единороден Син за спасението на всеки, от всеки народ и език, който повярва в Него. Около 30 г.сл.Хр. Исус изпълни спасителната си мисия - бе разпнат и на третия ден възкръсна. След това се яви на учениците и им заповяда да чакат обещаното от Отца.

Исус каза на учениците,

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене…“

Те трябваше да очакват Божият Дух, който да им даде сила за свидетелство.

В покорство на Божията заповед, учениците се бяха събрали за молитва. И тогава шум като фучене на силен вятър преминава като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът е придружен от светлина:

Деяния 2:3 „И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

Огънят символизираше Божието свято присъствие. Беше дошло времето за изпълнение на пророчеството на пророк Йоил за изливането на Святия Дух. И това беше началото на изливането.

Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Тук „други езици“ означава съществуващи езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Святият Дух даде способност на учениците на Исус да говорят езици, които никога не са учили, за да донесат Словото и благата вест до хора, които разбират тези езици. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

В разказа си Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5). Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесетница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесетница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Във Вавилон човешките езици са размесени, а народите – пръснати.

В Ерусалим езиците не са премахнати, но езиковата бариера е преодоляна от Святия Дух, което позволява единство в разнообразието. Сега народите могат да бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

3.     Продължението на Петдесетница

Дотук видяхме как Святият Дух беше излян за всички, но … далеч не всички чуват веднага за това велико събитие, преобърнало проклятието на Вавилон. Историята на човечеството е  изпъстрена с неизброими препятствия и обрати пред силите на доброто, които като река през речни камъни малко по малко си проправят път към морето на Божията любов.

Скоро след раждането на църквата на Петдесетница и слизането на Святия Дух, църквата в Ерусалим е подложена на гонения и апостолите и много вярващи са принудени да се пръснат в различни краища на Римската империя.

Това става в изпълнение на пророчеството в

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Апостолите отиват наистина до края на земята, за донесат благата вест на тамошните народи. Aндрей и Филип стигат до Скития (Украйна и Русия), а Вартоломей – до Армения и Индия, Симон и Матей до Персия, Тома до Персия и Индия. 

Но макар и да чуват благовестието, малко са народите, които имат Божието слово преведено на техните езици.

Важно е да знаем, че по това време в християнския свят съществува триезичната ерес, че Бог може да бъде славословен само на трите смятани за свещени езици - еврейски, гръцки и латински.

До идването на Аспаруховите българи в църквите по нашите земи се проповядвало предимно на гръцки език. Ползвали са се гръцки ръкописи на Стария и Новия завет, но те са били разбираеми за малцина.

Както пише Черноризец Храбър за българите в съчинението си „За буквите“, „бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словенската реч с римски и гръцки букви без устроение.“

Затова в 9 в. Константин-Кирил Философ води полемики в защита на славянската писменост срещу триезичието. Той изтъква както библейски, така и философски доводи. Известни са думите му:

„Не пада ли еднакво дъжд за всички? Също слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”

Когато по поръка на императора Константин-Кирил Философ е изпратен във Великоморавия през 862 г., той приема този призив. С тази цел и с Божията помощ създава глаголицата, която по-късно намира своето разпространение в България.

Благодарение на глаголицата и особено на опростяването ѝ в кирилица, Божието слово става разбираемо за всички българи. То е онзи двуостър меч, който

Евреи 4:12 „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва тайните и намеренията на сърцето.“

Днес празнуваме Петдесетница, празника на Духа и на Словото. Но по един дълбоко символичен начин, точно днес празнуваме и 24 май - празник на Словото, писмеността и Библията. За нас, българите, това е продължението на Петдесетница.

Делото на Кирил и Методий е в същността си Петдесетническо – борба да се преведат Писанията и на български език, за да станат те разбираеми за голяма част от славянството в източна Европа.

Така, както апостолите започнаха да просвещават езичниците в деня на Петдесетница, така създаването на глаголицата и кирилицата доведе до духовно просвещение на българите и на много други народи.

Но това продължение на първата Петдесетница не е свършило. Много хора днес все още не са чули благата вест и не за били ужилени в сърцата (Деяния 2:37), за да кажат: „Какво да сторим, за да се спасим?“

Мисията на Петдесетница продължава. Затова и днес ние имаме нужда от силата на Святия Дух. Днес Исус ни казва: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене – както във Варна, така и в цяла България, и Балканите, и до края на земята.“

И днес ние се нуждаем от огъня на Святия Дух. Тези 120 ученици, които бяха в горницата, когато падна Духа на тях, бяха обикновени мъже и жени. Сред тях имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години.

Днес стотици милиони изповядват името на Христос. Същата сила и същия огън е и на наше разположение. И ние сме обикновени хора – студенти, учители, лекари, графични дизайнери, администратори, счетоводители, IT специалисти… от нас зависи да вземем огъня на Святия Дух и в Неговата сила да занесем Словото Му в нашите семейства и на работното ни място!

Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига, оживотворява мъртвите и променя живота.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Ще те изпълни със сила и ще преживееш твоята Петдесетница. Ще ти даде дом – Църквата Христова и ще те изпрати на мисия да правиш други ученици. Ще откликнеш ли? Ще продължиш ли делото на Петдесетница?

Както казваше министър-председателят Гюров, „Животът е като пиеса. Не е важно колко е дълга, а колко добре е изиграна.“

Молитва

 __________________

24.05.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Кой ще отиде на небето? (Галатяни 3:1-14)

/проповед/ 

В началото ще започна с един въпрос. Колко добър трябва да си, за да отидеш на небето? Предлагам ви 4 отговора:

А) доста добър

Б) наистина добър

В) по-добър от Х

Г) съвършен

Отговорът е, ако искаш да отидеш на небето, трябва да си съвършен. Нямам предвид почти съвършен, нито 80% съвършен. Да си 80% съвършен е като да си 80% бременен. Една жена или е бременна, или не е. Но най-интересното е, че повечето хора смятат, че отговорът е А, Б или В.

Много хора биха казали, ако съм доста добър, ще отида на небето. Други биха сравнили себе си с друг. Обикновено с някой по-лош от тях, не с майка Тереза или с Йоан Рилски, например. Но Бог не прави така. Когато Той ни сравнява, Той ни сравнява със Своя Син Исус Христос. И тогава виждаме, че не заслужаваме Божията слава (Римляни 3:23).

В първите 14 стиха на Галатяни 3 гл. Павел изтъква три аргумента, които ни водят до ключовия въпрос – как се спасяваме, чрез вяра или чрез дела? И отговорът му е, че тяхната (на галатяните) собствена опитност, старозаветните писания и проклятието на закона, тези три неща, ще ни отведат до същото заключение. А то е, че ние се спасяваме само чрез благодат чрез вяра.

1.     Тяхната опитност.

Галатяни 3:1-5 „О, неразумни галатяни, кой ви омая – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат? Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта? Напразно ли толкова страдахте? Ако наистина е напразно! Тогава Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието.“

Павел започва с думите, „О, неразумни (или „несмислени“) галатяни!“ Един друг превод на Библията гласи: „О, вие, мили слабоумни от Галатия!... Може ли да сте толкова несмислени?“ Повечето от нас не казваме на хората глупаци. Може да си го мислим за някой, но ...

Представяте ли си някой проповедник днес да стане да проповядва и да нарече събранието слабоумни глупаци? Но Павел имаше силно подбуждение от Господа да използва тази дума. Защо? Защото, те се бяха отдалечили от евангелието. И това беше не само един вид духовно предателство (1:6), но и безумна постъпка.

Сякаш някой е омагьосал галатяните, защото това е думата, която е използвана за „омая“. Павел иска да знае кой ги е омагьосал. Кой ги е хипнотизирал. С тази гръцка дума се обозначава черна магия или проклятие.

Днес по същия начин са омагьосани милиони да вярват в лъжата, че всичко е материя, че религията е опиум за народите и че те самите произлизат от маймуните.

За Павел е толкова немислимо, че галатяните са се върнали към спазването на закона, след като са дошли при Христос чрез вяра, че той допуска, че може да са били омагьосани. Как иначе може да се обясни напускането на свободата на благодатта заради робството на закона?

Защо това е толкова трагично? Павел посочва четири неща. Първо, като напускат благодатта и се връщат към закона, галатяните пренебрегват кръста на Христос (ст. 1). Той им е изявил толкова убедително Христовия кръст, че те са се чувствали така, сякаш самите те са били там, когато Той е умирал („пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат“). Като са напуснали благодатта, все едно са се отвърнали от Христос, който е умрял за тях.

Второ, като са напуснали благодатта, те правят точно обратното на техния опит (ст. 2-3).

Павел неслучайно ги пита, чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа? Юдаистите са казвали на галатяните, че Бог няма да ги благослови, ако не приемат закона на Мойсей.

Това означава, че те трябвало да се обрежат. Обещавали им, че щом го направят, Святият Дух ще се излее върху тях. Но ние получаваме Духа чрез вяра, не чрез делата на закона. 

Галатяните бяха спасени по благодат чрез вяра и сега изведнъж бяха решили „да се усъвършенстват“ чрез добри дела. Самата мисъл за това беше абсурдна.

Двама приятели гледали новините в 8 ч. Съобщават за човек, който заплашва, че ще скочи от 14-тия етаж на блок. Единият приятел се обръща към другия и казва, „Обзалагам се за 50 лв., че няма да скочи.“ Другият казва, „Дадено.“ Няколко минути по-късно мъжът скача, така че загубилият баса подава на другия петдесетолевка. Другият отвръща, „Не мога да взема парите, видях го да скача по-рано по новините в 6. Първият казва, „И аз го видях, но не мислих, че ще скочи пак.“

Тази история звучи колкото смешно, толкова и абсурдно, но абсурдна беше и ситуацията с църквата в Галатия. Галатяните бяха пренебрегнали всичките си опитности и се бяха обърнали към религията „Христос +“.

По-нататък, по този начин тяхното страдание заради вярата ставаше безсмислено (ст. 4). Като новоповярвали те най-вероятно бяха подигравани и дори подложени на гонения заради Христос от езичниците. И сега бяха счели всичко това за напразно.

И последно, но не последно по важност, като изоставяха благодатта те отричаха делото на Духа сред тях (ст. 5). Бог бе вършил чудеса в тях и чрез тях. Молитви бяха отговорени, живота на много хора беше променен, стари навици бяха разчупени, бракове бяха спасени, много изгубени хора бяха спасени. Нима сега щяха да се отрекат от всичко това?

Чудесно е да имаш меко сърце пред Бога. Но някои хора имат мек ум вместо меко сърце. Умът им толкова лесно възприема погрешни и небиблейски идеи, че те дори не се замислят дали тези идеи не влизат в противоречие с Библията. Това е белег на духовна незрялост.

Павел им напомняше за всички чудесни неща, които Бог беше направил от тяхното обръщение досега. Всичко това беше станало по благодат чрез вяра в Исус Христос. Нима го бяха забравили?

2.     Старозаветните писания.

Като втори аргумент Павел използва Стария завет или по-точно, примера на Авраам. Това беше добре избрана стратегия, тъй като юдаистите считаха Авраам за баща на Израел. Павел казва в...

Галатяни 3:6 „Авраам... повярва в Бога и [това] му се вмени за правда“.

Това е описано в Битие 15 гл. Едва след това, в Битие 17 Авраам е обрязан. А Мойсеевият закон е даден 430 г. по-късно. Какво излиза? Че Авраам е спасен чрез вяра преди закона и преди да се обреже. След което Павел казва:

Галатяни 3:7 „тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда.“

С други думи, истински деца на Авраам са тези, които са повярвали в благовестието. За Павел много по-важно е да си духовен, отколкото физически наследник на Авраам. Не всички физически наследници са духовни такива, защото не вярват в евангелието. И обратното, някои езичници са истински синове и дъщери на Авраам, защото са повярвали в благовестието.

Това трябва да е било шокиращо за опонентите на Павел. Някои еврейски равини дори са поучавали, че Авраам стои на вратите на ада за да е сигурен, че никой от неговите наследници няма случайно да се озове там. 

Нещо повече, в ст. 8-9 Павел казва, че Бог е планирал да оправдае езичниците чрез вяра.

Галатяни 3:8,9 „и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“ Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.“

Тук Павел почти персонифицира Писанието, като казва, че то е изявило благовестието още на Авраам, като му е казало, че в него ще се благославят всички народи. Какво има предвид Павел?

В Битие 12 гл. Бог призовава Авраам да излезе от бащиния си дом и да отиде в обещаната земя. Този призив идва с три обещания, че Бог ще му даде земя, че ще го направи голям народ и трето, чрез него ще се благословят всички народи.

И ако превъртим лентата с 2000 години напред, стигаме до Новия завет. Първият стих в Новият завет е следният:

Матей 1:1 „Родословието на Исус Христос, син на Давид, син на Авраам.“

Исус беше наследник на Авраам. Преди да се възнесе на небето, Той заповяда на Своите ученици да отидат и да проповядват благовестието на всички народи. Следователно, виждаме че от самото начало Бог е възнамерявал езичниците да се оправдаят по благодат чрез вяра. Ето защо чрез Авраам и чрез изпълнението на Великото поръчение щяха да се благословят всички народи.

Не беше необходимо езичниците да стават първо евреи, преди да станат християни. Идеята беше благата вест да отиде до народите, не народите да дойдат и да бъдат асимилирани в Израел.

В България християни има още от времето на Павел, Андрей и другите апостоли. Но когато България официално приема християнството при княз Борис през 9 в. от Византия, първите мисионери проповядват на неразбираем гръцки език за хората. Тоест, освен да наложи християнството, Византия се стреми и към елинизация и културна и езикова асимилация на българите.

Благодарение обаче на делото на Константил-Кирил Философ, брат му Методий и техните ученици, част от Библията е преведена на български – първо използвайки глаголицата, а след това и чрез кирилицата, съставена от Климент Охридски.

Благата вест става разбираема за хората. Няма нужда българите да се гърчеят, за да станат християни. Затова 24 май, който отбелязахме онзи ден, е правилно да се нарича празник на християнската просвета, не просто празник на буквите. Буквите са съставени, за да достигне Словото до хората, не обратно.

Още по-неподходящо е да се говори за някаква славянска писменост. Терминът славянство е въведен едва през 17 в. от хърватина Мавро Орбини и наложен през втората половина на 18 в. от Екатерина Велика с доктрината на панславизма с цел оправдаване на руската експанзионистична политика.

Какво следва от всичко казано дотук? Можем да заключим, че както по времето на Стария завет, така и сега, Бог винаги е имал само един план за спасение и той е спасение по благодат, чрез вяра, не чрез дела.

SLIDE В тялото Христово няма място за културна асимилация и империализъм. Както няма място и за расизъм и предразсъдъци. Всички са добре дошли без значение какъв етнос са, какъв е цветът на кожата им, какъв език говорят или как изглеждат. В Божието сърце има място за всички хора.

Може и да не вярваш, но Бог обича и иска да се спасят дори циганите, турците, американците и руснаците! Затова ние имаме мисионери в Индия, защото Бог иска индусите и будистите да отидат на небето. Имаме мисионери в Япония, защото Бог иска шинтуистите да отидат на небето. Вестта за спасение чрез вяра по благодат е за всички.

3.     Проклятието на закона.

Освен опита на галатяните и Старозаветните писания, Павел посочва още един аргумент за това, че се спасяваме по благодат, а именно - закона.

Галатяни 3:10-14 „Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“ А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“; а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“ Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.“

Законът изисква да сме съвършени. Трябва да изпълняваме всички негови заповеди и то не временно, а постоянно! Да живееш според закона не е като да отиваш до лавицата и да си избираш на кой закон да се подчиняваш днес. На следващия ден да си избираш друг закон и т.н. Или спазваш целия закон през цялото време или няма да отидеш на небето.

Представете си, че някой богат човек предложи $100000 на този, който преплува от Варна до другата страна на Черно море, гр. Батуми, Грузия. Сигурно си представяте къде е, но точното разстояние е 1240 км! Условието е като започне да плува да не спре докато не пристигне. Няма право на почивки, няма право на помощ, няма право да използва никакви електронни навигационни средства.

На уречения ден никой не се явява на състезанието, защото условията са невъзможни. Затова богаташът увеличава наградата на 1 милион долара. Пак няма кандидати. Накрая той я повишава на 10 милиона. В уреченото време идват 1000 човека, защото това са много пари. Макар и да изглежда невъзможно, знае ли човек какво може да стане!

Пистолетът гръмва и всички скачат във водата. Няколко се връщат след 100-тина метра, защото не могат да плуват и само са искали парите. Още няколко отпадат след десетина километра, защото им се схваща кракът. Други се оплитат във водорасли и трябва да спрат. До 30-те километра са останали само 100-тина плувци. До 50 км продължават само 10. Петима отпадат в следващите 50 км. След 150 км. двама плувци все още са във водата.

След това остава само единият, който е спечелил плувния маратон на олимпийските игри. Накрая и той се отказва, след като е преплувал удивителното разстояние от 290 км.

Вкарват го в лодката и той казва на богаташа, че той заслужава да получи парите, защото е останал във водата най-дълго от всички. Когато богатият отказва, плувецът настоява да получи поне част от наградния фонд, пропорционална на изминатото от него разтояние.

Но богатият отново отказва, като се позовава на правилата на състезанието. За него няма значение дали някой е преплувал 1/3, ½ или се е отказал на 100 метра от брега на Батуми. Да не успееш с малко е същото, като да не успееш с много. Единственият начин да спечелиш 10 милиона е да плуваш от Варна до Батуми.

Същото е вярно и за духовния свят. Макар и някои грешници да са относително по-добри хора от други грешници, това няма значение. Някой може да е толкова добър, че да се добере на 20 см от небето когато умре. Къде ще отиде? Ще отиде в ада, защото ако си отвън райските двери си оставаш вън от рая.

В тези стихове Павел казва, че хората които се опитват да се спасят чрез закона са „проклети“ (ст. 10). Това означава, че те са осъдени от Бога на вечна смърт. Всъщност, всички хора са под проклятие, тъй като не могат да изпълнят съвършено целия закон. Без Божията благодат, ние сме духовно мъртви и отделени от Бога.

Но праведните чрез вяра ще живеят! Как е възможно това? Това е възможно, защото Христос стана проклет за нас (ст. 13). Това е цитат от Второзаконие 21:23, където се казва, че всеки който виси на дърво е проклет от Бога.

В СЗ често обесвали престъпниците на дърво като знак, че е отхвърлен от всички. Но тялото трябвало да се свали преди залез слънце, за да не се оскверни земята. Когато Христос умря, Той взе на Себе Си проклятието, което беше за нас.

Той взе нашите болка, срам и наказание. Пострада заради нашия грях. Плати дълга, който не дължеше.

Накрая извика, „Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?“ В онзи момент Отец се беше отвърнал от Него. Отец се обезсинови, а Синът се обезбащи. Троицата бе нарушена заради нашия грях. Цената за нашето спасение беше, че Той пое проклятието върху Себе Си.

Целият грях на света се изля върху Него – всички убийства, омраза, лъжи, изневери, нарушени взаимоотношения, цялата порнография, пиянство, алчност, наркомания, всички престъпления. Всяко злодеяния, всяка лоша умисъл, всичко се изсипа върху Исус там, на кръста.

Ако попиташ защо беше нужно такова драстично лекарство, отговорът е, че нашият грях разгневява Бога. Този гняв трябваше да се излее или върху нас, или върху Исус. Както казва известният проповедник Джон Мъри, „Въпросът не е как може Бог, бидейки такъв, какъвто е, да ни изпрати в ада. Въпросът е как може Бог, бидейки такъв, какъвто е, да не ни изпрати в ада?“

Кръстът е централното събитие и разделителната линия в историята. Той е „пантата“, на която се държи историята. Божието спасително дело кулминира в кръста. И понеже той е толкова важен, спасението е чрез вяра, не чрез дела. Ние се спасяваме не чрез това, което вършим, а чрез това, което Исус извърши преди 2000 години.

Павел каза това, като напомни на галатяните за техния опит във вярата и за примера на Авраам. Накрая заяви, че Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас. Това „нас“ включва всички, които вярват в Исус Христос за спасението си. Те са тези, които ще отидат на небето.

Ти в това число ли си? Ние не влизаме в това число, като се стараем да сме добри хора (колкото и добро да е иначе това), а като се обърнем от греха си и уповаваме на Исус Христос.

Обърни се към човека до тебе и го попитай, „Ти в това число ли си?“

Молитва

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

26.05.2024 г.