/проповед/
Една от многото атаки срещу
християнството през последния век е обвинението, че Бог на Стария завет допуска
насилие в своето име. Аргументът е следният: ако Бог е добър и всесилен, той
може да спре насилието. Но щом има насилие, значи той или не е добър, или не е
всесилен. Но Библията го описва точно така. Заключението е, че Богът на
Библията не съществува!
През последните десетина
години след терористичните атаки от 11 септември наблюдаваме нова вълна на
ислямски тероризъм. Самоубийствени атентати заляха почти цяла западна Европа и
Америка. Много хора днес обвиняват християнството и изобщо религиите, че са
най-големият източник на насилие. Не
пропускат да напомнят за кръстоносните походи и инквизицията.
Известният атеист Кристофър
Хитчънс, заявява,
„Религията отравя всичко. Освен че застрашава цивилизацията, тя е заплаха за
човешкото оцеляване.“ В книгата си „Делюзията Бог“, най-известният атеист днес
в света, Ричард Докинс, пише: „Представете си с Джон Ленън, свят без религия.
Представете си, че няма самоубийствени атентати, няма 11 септември, няма
кръстоносни походи, лов на вещици... войни между Израел и Палестина, кланета на сърби, хървати и мюсюлмани,
преследване на евреи, талибани които взривяват древни статуи, публични
обезглавявания на богохулници и бичуване на жени.“
Когато в България се опитаха
да прокарат чрез Истанбулската конвенция джендър идеологията, църквите масово
се изказаха против. Това предизвика реакцията на атеистите, които нарекоха
вярващите религиозни фанатици, които не са загрижени за домашното насилие над
жените.
По подобен начин новите
атеисти на запад обвиняват християнския Бог, че е Бог на насилието. Така ли е
наистина? За нас като християни е важно да знаем истината, за да можем да сме
уверени във вярата си и да защитим Божието име и Неговата слава, когато те са
нападани от богоборците.
Да оставим настрана факта, че
ако няма Бог, тогава няма критерий за добро и зло, следователно не можем да
наречем насилието зло! Освен това, най-много насилие и жертви на насилие в
световната история са причинили атеистични, не религиозни държави. Само през 20
век в комунистическите страни са умрели повече от 100 милиона – това е повече
от всички векове преди това! За България няма точна статистика, но се смята че
комунистическият режим е отнел живота на между 50000 и 100000 човека...
Виждаме, че религията не е
единствената причина за войните. Апологетът Майкъл Отс разказва, че в
гимназията учителят му по математика му се присмивал, че е християнин. Един път
казал, „Половината войни са причинени от религията, затова не искам да имам
нищо общо с религия.“ Майкъл отговорил: „Ако парите също причиняват войни, също
ли няма да искате да имате нещо общо с тях?“
Но да се върнем към насилието
в Библията.
В Стария завет има няколко
случая на масово изтребване на хора по Божия заповед. Това са потопът,
поразяването на всички първородни синове на египтяните при изхода от Египет, на
ханаанците при Мойсей и Исус Навиев и на амаличаните от Саул.
Нека разгледаме един от тези
примери, цитиран най-често от противниците на християнството, в неговия
контекст. Изводите, които ще направим, ще са валидни и за останалите случаи.
Второзаконие 9:4-5 „А след
като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не си казваш в сърцето: Поради
моята праведност ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради
нечестието на тези народи Господ ги изгонва пред тебе. Не поради твоята
праведност, нито поради правотата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш
земята им; а поради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги изгонва
отпред тебе, и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти
Авраам, Исаак и Яков.“
Второзаконие 18:10-12 „Да не
се намира сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън,
никой чародей, астролог, гадател или омайник, никой баяч, запитвач на зли
духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е
омразен на Господа и заради тези мерзости Господ, твоят Бог, ще прогонва тези
народи пред тебе.“
Левит 18:20-25 „И с жената на ближния си да не лягаш, за да се
оскверниш с нея. 21 Да не принасяш в жертва децата си на Молох; нито да
оскверниш името на своя Бог. Аз съм Йехова. 22 С мъж да не лягаш като с жена;
това е гнусота. 23 И с никое животно да не се съвъкупиш, за да се оскверниш с
него, нито жена да застане пред животно, за да се съвъкупи с него; това е
сквернота. 24 Не се осквернявайте нито с едно от тези неща, защото с такива
неща се оскверниха народите, които Аз прогонвам пред вас. 25 Оскверни се и
земята; затова въздавам върху нея беззаконието ѝ и земята избълва жителите си.“
От тези пасажи разбираме за
какви точно грехове народите в Ханаан са осъдени да бъдат прогонени от домовете
си. Освен отвратителните сексуални грехове (кръвосмешение, бестиализъм,
хомосексуализъм и култова проституция) и грехът чародейство, на които сме
свидетели и днес, хората тогава са жертвали децата си на Бог Молох.
Последната практика е описана
от историка Плутарх така: те поставяли бебетата в нажежените ръце на бог Моллох
и биели тъпани и надували флейти, за
да не чуват родителите им сърцераздирателните им писъци.
Бог е свят, праведен и
справедлив. Културата на ханаанците е била толкова дълбоко покварена, че Бог
решава да нанесе наказание върху тях. Това сериозно третиране беше необходимо
както химиотерапията се използва за борба с рака. Ако злото не е премахнато, то
се разпространява.
Разбира се, най-голямото
наказание на Бог за греха е запазено за деня, „когато ще съди вселената
справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на
всички, като Го е възкресил от мъртвите.“ (Деяния 17:31). Но понякога в
Писанията има примери, когато Бог нанася наказание приживе, както стана с
Анания и Сапфира в Деяния 5 и с ханаанците.
Някой може да възрази, че Бог
изразява пристрастие и е по-милостив към едни народи и по-строг към други. На
това възражение можем да отговорим, че когато по-късно Израел и Юда се
поквариха и започнаха да вършат същите грехове, Бог също ги изтръгна от земята
им и ги разпръсна в Асирия, Вавилон и Медо-Персия, а по-късно и в Европа и
целия свят. Ние вярваме в един справедлив и ревнив Бог!
Същевременно, трябва да кажем,
че подобно на хората, различните култури също се характеризират с различен
морал. Някои отразяват повече Божието намерение за човечеството, а други са
по-отдалечени от него. Като християни ние не вярваме в религиозния плурализъм.
Следователно, виждаме че
ханаанците бяха прогонени поради отвратителните си религиозни практики и
грехове.
Второ, когато Бог заповядва
във Второзаконие 20:16-18 израилтяните да убиват всички в градовете на
ханаанците, Той изтъква следната причина: „за да не ви научат да вършите всички
мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против
Господа, вашия Бог.“ (ст. 18).
Религиозната чистота на Израел
беше важна не само заради самите тях, но защото Бог възнамеряваше те да бъдат
свидетели за Неговата мощ и праведност пред другите народи (Бит. 18:18). Поради
това беше жизненоважно те да заживеят в земята на Ханаан без влиянието на
фалшивите религии, които щяха да ги отдалечат от Него.
За съжаление, постепенно те
попаднаха под влияние на езическите религии, изповядвани от съседните народи и
не успяха да изпълнят мисията си като народ.
Днес ние сме изправени пред
същата опасност като християни. Ние сме призовани да живеем в света, но да не
сме от него. Да сме сол и светлина. Малко квас заквасва цялото тесто. Ако
допуснем света в църквата, то нашата сол ще обезсолее. Вместо ние да влияем за
Бога, културата ще ни отдалечава от Него. Да не бъде!
Трето, Бог мрази греха, но Той
е дълготърпелив, любящ и милостив към грешниците. В Битие 15:13-16 Бог каза на
Авраам, че неговите наследници ще бъдат роби в чужда земя 400 години, но ще се
върнат в Ханаан след четири поколения. Причината за това „забавяне“ е, че „беззаконието
на аморейците не е стигнало още до върха си.“
Бог изчакваше и
предупреждаваше ханаанците цели 400 години! Те бяха свидетели на унищожаването
на съседните Содом и Гомор. Авраам живеше сред тях, беше богат и влиятелен
човек и неговата вяра в Бога също е била свидетелство за тях. Царят на Салим,
свещеник Мелхиседек, също е поучавал хората кой е истинският Творец (Битие
14:18,19).
За съжаление през тези години
ханаанците затъваха все по-дълбоко в греховете си и когато беззаконието им
достигна върха си, Бог изпрати Мойсей и Исус Навиев да поведе народа си обратно
в Ханаан и да накаже ханаанците.
Четиридесет години евреите се
скитаха в пустинята и Бог правеше чудеса за тях: раздели Червеното море, даде
им манна небесна и пъдпъдъци, извади вода от канарата, изцеляваше ги от
болести. Ханаанците бяха чули за всички тези чудеса. До тях достигнаха новините
за победените от Израел аморейски царе и за това, че Бог дава на Израел земята
им. Те трябваше да се покаят от делата си и да повярват в истинския Бог, за да
бъдат спасени. Това направи Рахав, когато спаси съгледвачите. Така тя стана
част от народа на Израел, а по-късно и прабаба на цар Давид и на Исус Христос!
Днес Бог продължава да чака да
види хора, които да се покаят от делата си и да се обърнат с вяра към Него, да
станат част от неговия народ, да се присъединят към Неговото тяло, църквата
Христова.
Четвърто, важно е да разберем
какво точно Бог заповяда. Често невярващите обвиняват Бог (с което на практика
признават, че Той съществува, защото не можеш да обвиняваш някого, който не
съществува, нали?), че е заповядал геноцид или клане на ханаанците.
Израилтяните се описват като побъркани кръвожадни психопати. Но каква е
истината?
Във Второзаконие 20 виждаме,
че заповедта за унищожение се отнася само за жителите на градовете в Обещаната
земя. Бог даде на израелтяните строги правила за поведение по време на война
срещу врагове извън Ханаан. Те трябваше да им предложат мир, преди да ги
обсадят (ст.10-12). Ако все пак местните решат да воюват, да екзекутират само
мъжете, а жените и децата да вземат за себе си.
Следователно, това беше война,
която се водеше срещу целенасочена група хора и с код на поведение невиждан по
онова време, и не само! Виждаме, че през големите световни войни на 20 в. често
уж цивилизовани нации се разправят далеч по-брутално с военнопленниците и
мирното население.
Освен това, при внимателен
прочит на пасажите, които говорят за завоюването на Ханаан, става ясно, че
Божието намерение е ханаанците да имат възможност да напуснат домовете си и да
бягат, докато Израел напредва. Тези царе и градове, които отказват да бягат,
биват подложени на унищожение. Но няма заповед да се преследват тези, които
бягат от земята.
Следователно, Бог не заповядва
геноцид (което е изтребване на цяла етническа група), а насилствено изселване
от Ханаан. Божието осъждение беше ханаанците да изгубят земята поради
отвратителните си практики и за да се запази чистотата на поклонението на
Израел на Него. Това се има предвид и с израза „земята избълва жителите си.“ (Левит
18:25). Същото наказание щеше да сполети и Израел по-късно.
В Исус Навиев 12 са изброени
31 царе, победени от Исус Навиев. Техните градове-държави са унищожени.
Населението им е било средно между 1000 и 3000 души. Общото им население е
възлизало на около 70000 души. Много от тях сигурно са избягали преди Израел да
ги нападне. Но дори да приемем, че всички те са били убити, това е 3.5 % от
цялото население на Ханаан, което е наброявало поне 2 милиона. Останалите 96.5%
или са избягали, или са били завладени по-късно.
Виждаме, че Бог обича всички
хора и иска всички да дойдат до спасително покаяние. Той не е расист. Когато
народът на Израел възприе религиозните практики на ханаанците, те бяха взети в
плен. Божието осъждение не се основава на етнически принцип, а зависи от
религиозните практики и степента, до която грехът е проникнал в културата им.
Въпреки всичко казано дотук,
някои хора могат да възнегодуват и да кажат: нима религиозното прочистване е
по-добро от етническото? И ако тази култура е била толкова нечестива, защо Бог
сам не ги унищожи, а използва Израел като инструмент за своето въздаяние? Освен
това, какво да кажем за невинните ханаанци, особено за децата? Наистина ли това
е същият Бог, на който християните днес се покланят? Нека разгледаме тези
въпроси един по един.
В случаите с потопа, Содом и
Гомор и Египетските първородни, Бог наказа хората директно или чрез
посредничеството на ангел. Но тук той използва Израел. Дали за Бог избраният
народ морално превъзхождаше ханаанците? Нали всички хора са грешни според
Библията!? Отговорът намираме във ...
Второзаконие 9:5 „Не поради
твоята праведност, нито поради правотата на твоето сърце, влизаш ти да
притежаваш земята им; а поради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги
изгонва отпред тебе, и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на
бащите ти Авраам, Исаак и Яков.“
Виждаме, че израелтяните са
използвани от Бог като оръдие на Неговото наказание. Може би Бог искаше да
използва Израел, за да научат те колко сериозен е грехът, колко отвратителни за
Бог са ханаанските религии и колко реално е Божието осъждение.
В книгата Авакум пророкът със
същото име не може да приеме факта, че Божият народ, колкото и грешен да е той,
ще бъде победен от дори по-грешен народ като вавилонците (Авакум 1:13). Бог му
отговаря, че на Неговото време Той ще съди вавилонците със същия аршин за
праведност, който сега използва срещу Юда.
Бог използва Израел, за да
нанесе своя гняв. Но защо трябваше да бъдат убити и невинни ханаанци, които не
са участвали в тези мерзостни грехове, като децата например, е трябвало да
бъдат избити? Първо, ние трябва да помним, че смъртта не е краят. Съдът, който
очаква човека след смъртта е много по-сериозен от съда, който води до
физическата му смърт, защото определя съдбата му за вечността.
Евреи 9:27 „И както е
определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“
Ако си зададем въпроса, дали
щеше да е по-добре за децата, ако Бог беше позволил те да отраснат в такава
извратена култура, отколкото да сложи край на живота им и да ги прибере при
Себе Си, започваме да разбираме, че онова което им се е случило може би не е
най-лошото. В края на краищата, трябва да помним, че Бог е свят, съвършен и
справедлив и ние можем да Му се доверим, че Той се е отнесъл справедливо към
всеки човек.
И да помним, че в края на
краищата, няма праведен нито един, всички съгрешиха и никой не заслужава да се
прослави от Бога (Римляни 3:23). Всички ние заслужаваме осъждение и смърт,
защото сме заченати в грях. Единствено чрез вяра в спасителното дело на Исус
Христос можем да имаме увереност, че сме изкупени от смъртта и вината и ще
прекараме вечността в Божието присъствие.
И накрая, някои хора не могат
да приемат, че зад тези пасажи за осъждение в Стария завет стои същия Бог,
Отеца на Исус Христос в Новия завет. Но както се убедихме от гореизложените
примери и аргументи, няма противоречие между Бог Стария и Новия завет. Нужно е
да четем и изучаваме Словото индуктивно, в Неговия контекст, за да можем да
разберем Неговото значение и смисъл.
В Новия завет ние разполагаме
с повече знание за характера и същността на Бог, изявен като Триединен. Там
виждаме как чрез кръста на Христос Божият гняв може да бъде удовлетворен чрез
вяра, без да е нужно грешникът да понесе наказанието за своя грях.
Римляни 8:1 „И така, сега няма
никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус.“
На кръста на Христос се
срещнаха Божията святост и Божията любов. Но би било неправилно да кажем, че
Божията любов е непозната в Стария завет. Неговата любов към Израел е основна
тема в Стария завет. Дори неговото осъждение към Израел и другите народи е
всъщност израз на Неговата любов.
Псалми 86:15 „Но, Господи, Ти
си Бог многомилостив и благодатен, дълготърпелив и изобилстващ с милост и
вярност.“
Дори в разказите за
въздаянието над ханаанците в Стария завет виждаме Божията справедливост и
благодат, защото Неговото осъждение пада върху богохулниците, но вярващите
биват спасени. Исус също говори за спасение и осъждение на много места – като например когато говори за тясната
порта и тесния път, които водят към живот и широката порта и широкият път,
които водят към погибел (Матей 7:13-14).
Нито Исус, нито апостолите не
подлагат на съмнение автентичността на старозаветните свидетелства за
изтреблението на ханаанците. С това те показват, че вярват твърдо, че Богът на
Стария завет е същият Бог, в който те вярват.
Исус и апостолите поучаваха,
че ще дойде Съдният ден, когато грехът ще бъде съден по Божиите стандарти за
праведност. Едва когато разберем колко голям е Божият гняв срещу греха и че
всички заслужаваме осъждение, можем да оценим чудото на Божията любов към нас,
изявена на кръста на Христос.
Римляни 5:8 „но Бог показва
Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за
нас.“
Някой ще попита, защо Бог не
се справи със злото и насилието веднага? Би могъл да го направи, като изтреби
злодейците. Но къде трябва да спре? Защо да спира само с диктаторите и
причинителите на войните и конфликтите?
Не трябва ли да се намеси и в
конфликтите в семействата ни? А какво да кажем за насилието в сърцата ни?
„Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го
познае?“ (Еремия 17:9)
Вместо да се отърве от нас,
Бог е търпелив и ни дава време да се променим, да слезем от пиедестала и да
преживеем новия живот, който Той ни предлага.
Разбира се, много често ние,
християните, сме лошо свидетелство за този любящ Бог и караме хората да искат
да нямат нищо общо с него. Да не говорим за книгите на автори, които се опитват
да дискредитират християнството.
Представете си, че на гости ви
идва приятел от Англия. Решавате да го заведете на разходка в Морската градина.
На Раковината виждате събрали се хора и научавате, че скоро ще има концерт на
студентска рок група, които ще свирят парчета на „Щурците“. Вие казвате на
приятеля ви, че това е най-известната българска група и двамата решавате да
седнете и да се полюбувате на музиката.
Концертът започва, но всички
пеят и свирят толкова лошо, че след 5 минути вашият приятел ви моли да си
тръгнете. След като сте се отдалечили на достатъчно разстояние, приятелят ви се
обръща и казва: „Щурците“ са най-лошата група в света! Никога повече не искам
да чувам нищо от тях!“
Но след няколко дни, докато
сте у вас, докато вечеряте пускате да вървят песни на „Щурците“ на компютъра.
Приятелят ви пита: „Кой е този състав, много са добри, това са невероятни
песни!“
Ако искаме да научим кой е Бог
и дали Той подстрекава насилие, вместо да се възмущаваме от поведението на
някои християни; вместо да четем измислици в интернет, или книгите на атеисти
като Хитчинс, Дан Браун и Докинс, най-добре е да се запознаем с оригинала – да
разтворим Библията. На нейните страници ще се запознаем с характера на
истинския Бог.
Там ще видим, че Бог не е Бог
на насилието. Той не е расист. Той не проявява пристрастие. Бог е свят,
справедлив и любящ, но Бог мрази греха. Той иска Неговите последователи също да
мразят греха и да не следват мерзостните практики на културата, в която живеят.
Той изпрати единородния си Син на кръста, за да може да удовлетвори своята
справедливост и да даде живот на всеки, който вярва в Неговото име. Вярваш ли?
________________________БПЦ "Нов живот" - Варна
01.09.2019 г.
