/проповед/
По време на една проповед за смъртта и последния съд, пасторът
се разгорещил и извикал, „Всеки член на тази църква ще умре и ще се изправи
пред съда.“ Поглеждайки надолу към първия ред, той забелязал мъж с широка
усмивка на лицето. Проповедникът повторил още по-силно, „Всеки член на тази
църква ще умре и ще се изправи пред съда!“ Мъжът кимнал и се усмихнал още
повече. Това наистина вбесило проповедника. Той ударил силно амвона и пак
извикал ултимативно, „Всеки член на тази църква ще умре и ще се изправи пред
съда!!!“
Макар че всички останали в събранието изглеждали сериозни,
мъжът отпред продължавал да се усмихва. Накрая проповедникът слязал от сцената,
застанал пред мъжа и извикал, „Казах, че всеки член на тази църква ще умре!“
Мъжът се ухилил. След службата проповедникът отишъл при мъжа и казал, „Не
разбирам, винаги когато казвах „Всеки член на тази църква ще умре, вие се
усмихвате. Защо? „Аз не съм член на тази църква“, отговорил мъжът.
Без значение от коя църква си, трябва да те вълнува, че
един ден ще се изправиш пред Съдния престол на Бога и ще отговаряш за живота
си. Защото Бог ти го е дал с цел!
Ти не си случайно на тази планета. Бог те е създал, за да
изпълниш определена задача. И тази задача е наречена мисия. Думата мисия
произлиза от латинската дума „mittere“,
което означава „изпращам“. Да си християнин означава, че си изпратен в света
като представител на Исус Христос. Исус казва,
Йоан 20:21 „Както Отец прати Мен, така и Аз изпращам вас.“
Докато беше на земята, Исус имаше ясното разбиране за
Своята мисия. Още като дете, когато родителите Му го загубиха по време на
пътуването до храма, Той каза, „Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда
на разположение на Своя Отец?“ (Лука 2:49)
В края на Своя земен път, на кръста Той каза, „Свърши се“
(Йоан 19:30). И тези две изказвания рамкират един пълноценно изживян живот, посветен
на изпълнение на мисията, дадена Му от Отец.
Каква беше Неговата мисия? „Да разруши делата на дявола (1
Йоан 3:8) и да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10), за да може повече
хора да дойдат при Отца (Йоан 14:6). И мисията на Исус, докато Той живя на
земята, сега е наша, защото ние сме Христовото тяло. Това, което Той вършеше
във физическото си тяло, ние продължаваме да правим като Негово духовно тяло.
2 Коринтяни 5:18 „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе
Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение.“
От своето раждане всеки човек е в състояние на бунт срещу
Бога поради първородния грях, който е наследил. Поради това Бог иска да примири
със Себе Си всеки човек. И Той ни е възложил тази мисия на помирение, която
Исус започна на земята.
Той ни казва, „Елате при Мене всички, които сте отрудени и
обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ И след като го направим, след като отидем
при Него, Той ни призовава да отидем за Него.
Марк 16:15 „И Исус им каза: Идете по целия свят и
проповядвайте благовестието на всяко създание.“
Идете по целия свят...
Тези думи на Исус не са наречени „великото предложение“. Те
са известни като Великото поръчение и са записани в пет различни книги – в
четирите евангелия и в Деяния на апостолите.
Неотдавна чухме за една „петкратна експертиза“ на нашата
прокуратура. Аз не знам дали на нея може да се вярва, но когато Бог повтори
петкратно нещо, когато петкратната експертиза е на Бога, по-добре да не я
подминаваме с лека ръка.
Мислил ли си някога, че ти имаш отговорност за невярващите
от твоето обкръжение? Бог казва в Езекиил 3, че ние трябва да сме като часови
на пост на градската стена. Ако един часови или страж види опасност, той трябва
да предупреди хората в града. Ако те пренебрегнат предупреждението,
отговорността за бедствието ще падне на тях. Ако обаче той заспи на поста или
не внимава, Бог ще го държи отговорен за разрушенията и загубения човешки
живот.
Бог те е поставил да си часови на стената. Кои са хората в
твоята сфера на влияние? Семейството ти, съседите, колегите. Ти си отговорен да
им представиш благовестието и да им дадеш възможност да се покаят.
Следователно, всеки от нас, който се нарича ученик на
Христос, има голяма отговорност. Но също така за нас трябва да е чест и радост
да сме съработници на Бога и на нас да е поверено „посланието на примирението“
(2 Коринтяни 5:19).
Това е най-големият подарък, който може да подариш на
някого – да му кажеш за Исус. Ако твой приятел има рак и ти знаеш лек за него,
би било престъпно да не му кажеш тази животоспасяваща информация. Още по-лошо е
да не му кажеш как може да се помири с Бога и да има спасение и вечен живот в
Неговото присъствие!
Когато четиримата прокажени видяха, че сирийската армия е
изоставила стана с много храна и плячка в него, а вътре в града техните
сънародници умираха от глад, те споделиха храната и плячката с тях (4 Царе 7).
Колко повече нашите близки се нуждаят да се нахранят с Хляба на живота!
Понякога ние забравяме, че невярващите ни познати са безнадеждно
изгубени и вървят към вечно осъждение от Бога. Защото
Деяния 4:12 „чрез никой друг няма спасение; защото няма под
небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“
Така че, твоята мисия има вечна стойност. Тя е по-важна от
всяка друга цел или задача, която имаш на земята. Последствията от мисията ти ще
траят вечно. Последствията от работата ти – не. Затова трябва да изкупваме
благовремието и да се хванем за работа, докато е още ден.
Представи си радостта ти, когато на небето срещнеш хора, на
които си казал благата вест!
Това, че твоята мисия е по-важна от твоята работа не
означава, че трябва да напуснеш работата си и да станеш пастор или служител на
пълно работно време в християнска организация. Нашата работа е служение и
нашето служение е работа. Каквото и да работиш, моли се Бог да ти дава думи и
подход, с които да споделяш благата вест с хората на работното ти място.
Какво по-добро място от това да проповядваш благовестието
на всяко създание, което Бог е пратил в работата ти! Средно един човек прекарва
90000 часа
на работа. Това е повече време, отколкото имаш със семейството си!
Някой е казал, че „най-добрият начин да използваме живота
си е да го посветим на нещо, което ще пребъде.“ Всичко около нас един ден ще
изчезне, само Божието царство ще пребъде. Затова посвети живота си на изграждане
на Божието царство – първо у тебе, след това в дома ти и после у хората около
теб.
И обратно, ако не изпълняваме поверената ни от Бога мисия,
ние ще пропилеем живота си. На земята има хора, които единствено ти ще можеш да
достигнеш. За някои от тях само ти ще си разтворена Библия, друга няма да имат
възможност да прочетат. Дори и само на един човек да повлияеш за Исус и той да
се спаси, ти ще си повлиял за вечността.
Ако все още не си го направил, защо не започнеш още днес да
се молиш Бог да ти покаже кого е поставил в живота ти, за да му подариш благата
вест?
Твоята мисия да споделяш благовестието е не само
отговорност, но и радост и привилегия. Нещо повече, знаеш ли че Божието
разписание за настъпването на края на света е свързано с изпълнението на твоята
мисия?
Исус каза,
Матей 24:14 „И това благовестие на царството ще бъде
проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде
краят.“
Никой, дори Исус не знае деня или часа, когато ще настъпи
Второто идване на Исус. Но Библията ни казва, че Той няма да се върне, докато
всеки който Бог иска да чуе благовестието, не го чуе. Както казва Тони, всеки
път когато споделям благата вест се чудя дали това няма да е последният човек и
дали Исус няма да дойде след това.
Някой ще попита, как мога да правя това, когато имам
толкова други отговорности! Виж, Сатана иска да правиш всичко друго, освен да
споделяш вярата си. Винаги се притеснявам, когато някой ми предлага много добри
неща. Защото добрите неща често ни отклоняват от най-доброто!
Затова, ако искаш да изпълниш мисията на твоя живот, нужно
е да изоставиш своите планове и да приемеш Божия план за твоя живот. Да кажеш, не
моята воля, а Твоята да бъде! Да му предадеш всички свои мечти, планове и
амбиции така, както носещият кръста към Голгота човек се е отказвал от всички
своите земни мечти и амбиции, защото е знаел, че само няколко часа по-късно ще
е мъртъв.
Галатяни 2:20 „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея,
но Христос живее в мене.“
С други думи, вместо да се молиш на Бог, излагайки му дълъг
списък от неща, които искаш, да му дадеш бял лист с твоя подпис отдолу и да
кажеш: „Исусе, ти попълни празните редове.“
Най-накрая, когато говорим за изпълнение на нашата мисия и
на Великото поръчение на Исус, това неизменно е свързано с молитвата.
Молитвата е най-важният инструмент за твоята мисия в света.
Хората могат да отблъснат опитите ти да покажеш любов. Хората могат да отхвърлят
твоето послание. Но хората са беззащитни срещу нашите молитви.
В опустошителната война, която Русия води срещу Украйна, се
използват много оръжия. Но едно оръжие, което украинските сили получиха през
последните месец-два обещава да наклони везните в тяхна полза. Това са т.н. химарси.
Това е високомобилна артилерийска система, която може точно да поразява цели на
разстояние до 80 км. Отклонението е само 1-3 метра!
Знаеш ли, че молитвата е още по-точно високоточково оръжие
от химарсите?! Подобно на междуконтинентална ракета, ти можеш да се застъпиш в
молитва за даден човек дори той да е на другия край на земята. Отклонението е
нула сантиметра!
Може да се молиш за възможности и смелост за
свидетелстване, за това Бог да подготвя почвата на сърцата на хората, на които
ще свидетелстваш, за покаяние сред нашите сънародници, за повече работници на
нивата.
Матей 9:38 „затова се молете на Господаря на жътвата да
изпрати работници на жътвата Си.“
Молитвата, както и цялостната ни мисия, изискват усилия.
Нужно е да сеем със сълзи, за да пожънем с радост.
Псалм 126:5,6 „Онези, които сеят със сълзи, с радост ще
пожънат. 6 Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с
радост ще се върне, като носи снопите си.“
Знаете ли за Сахел? Сахел е савана, граничната зона
в Африка между Сахара на север и по-плодородния район на юг. В Сахел дъждове падат
само през 4 месеца – май, юни, юли и август. След това следва 8 месеца суша.
Земята се нацепва от сушата, както и ръцете и краката на хората. Вятърът от
Сахара разнася праха на хиляди метри във въздуха. Влиза в устата ти, влиза в
часовника ти и той спира. Храна може да се отглежда само през тези 4 месеца.
Хората отглеждат сорго, житно растение.
Октомври и ноември са хубави месеци. Хамбарите са пълни след
успешната жътва. Хората пеят и танцуват. Ядат два пъти на ден. Соргото се
стрива между два камъка и така се прави брашно, а след това от него се приготвя
каша. Тя се яде гореща. С пръсти я оформят в малки топчета, овалват ги в малко
сос и ги хвърлят в устата си. Храната ги засища и могат да спят.
Идва декември и хамбарите започват да се изпразват. Много
семейства пропускат сутрешното ядене. До януари по-малко от едно на всеки петдесет
семейства яде два пъти на ден. До февруари вечерята също намалява. Количеството
става още по-оскъдно през март и децата започват да се разболяват. Не може да
си здрав с половин ядене на ден.
Април е месецът, когато през нощта се чува плача на бебета.
Повечето от дните минават само с една чаша каша вечер. След това, неизбежното
се случва. Някое шест или седемгодишно момче ще дойде тичайки при баща си и развълнувано
ще каже, „Тате! Тате! Имаме зърно!“ „Сине, знаеш че не сме имали зърно от
седмици.“ „Напротив, имаме“, НАСТОЯВА МОМЧЕТО. „в плевнята с козите – там на
стената има една кожена торба. Аз се протегнах и вкарах ръката си вътре. Тате, там
има зърно! Дай го на мама, за да направи брашно и довечера нашите коремчета
могат да спят!“
Бащата стои безмълвен. „Сине, не можем да направим това“,
отговаря той тихо. „Това е семето за следващата година. Само то може да ни
помогне да не умрем от гладна смърт. Чакаме дъжда и тогава ще го използваме.“
Дъждът
най-накрая идва през май и тогава момчето гледа как баща му взема торбата от
стената и прави най-неописуемото нещо, което може да си представиш. Вместо да
нахрани своето крайно отслабнало семейство, той отива на полето и със сълзи,
стичащи се по лицето му, взема от зърното и го хвърля. Той го разпръсва в
калта! Защо? Защото вярва в жътвата.
Жътвата е негова, той я притежава. Той може да прави с нея
каквото иска. Самото сеене е толкова болезнено, че той плаче. Но както казват
африканските пастори, когато проповядват върху Псалм 126, „Братя и сестри, това
е Божият закон на жътвата. Не очаквайте да се радвате по-късно, освен ако не
сте готови да сеете в сълзи.“
И аз искам да те попитам, колко ще ти струва да сееш в
сълзи? Не искам да кажа просто да дадеш на Бог нещо от твоето имане, но да
намериш начин да кажеш, „Аз вярвам в жътвата, затова ще дам немислимото. Светът
ще ме нарича неразумен, но аз трябва да сея въпреки това, за да мога един ден
да празнувам с радостни песни.
В заключение, след като отидем при Него, Той ни призовава
да отидем за Него. Да станем ловци на човеци. Нашата мисия е отговорност. Ние
имаме отговорност да казваме на невярващите за Исус. Бог те е поставил да си
часови на стената и да предупреждаваш за опасността от ада. Нашата мисия е и болка,
и жертва.
Но нашата мисия е не само отговорност, болка и жертва; тя е
и радост, и привилегия. И тя има вечна стойност. Най-важният инструмент за
твоята мисия в света е молитвата. Нека се молим.
_____________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
31.07.2022 г.
