Трите аспекта на празнуването (Неемия 12:27-43)

/проповед/

Първата столица на дунавска България, Плиска, е била сред най- внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Тя е заемала площ от 23 кв.км., което е смайващ размер за времето си. Градът е бил построен на хълмисто поле, поради което е липсвала естествена защита. Затова българите са изградили три концентрични отбранителни пояса.

Първият бил дълбок ров с висок насип. Вторият бил изграден от големи каменни блокове, които образували стена с височина 10-12 м. и дебелина достигаща на места до 2,6 м! Можете ли да си представите колко внушителна е била тази стена?

Един друг град, много по-древен от нашите столици, също е бил известен със своята крепостна стена. Това е Ерусалим. Тя беше построена от Давид и Соломон, но след това беше разрушена от Навуходоносор. По времето на Неемия бе дошло време за съграждане и възстановяване. Стената бе възстановена и това възстановяване обедини народа на Израел.

И в 12-та глава четем за посвещението на стената на Ерусалим. Това беше едно невероятно събитие, което бе станало възможно след като юдеите сключиха на завет с Господа и заселиха града с хора от околните места (четем за това в 10-та и 11-та глави). И след като всичко това бе сторено, след като преди това стената бе изградена и портите – поставени, Ерусалим се превърна отново в прекрасен, добре защитен и многолюден град. Беше време за освещаване на стената и за празнуване.

В този пасаж се разказва за една невероятна процесия, преминала по стената, в която участват певци, музиканти, първенците и видните мъже. Още първите стихове ни помагат да се потопим в тази радостна атмосфера:

Неемия 12:27-31а „И при освещаването на Ерусалимската стена потърсиха левитите по всички им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват освещението с веселие, със славослов и песни, с кимвали, псалтири и арфи. И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села, от Бет-Галгал и от селата на Гава и на Азмавет, защото певците си бяха съградили села около Ерусалим. И свещениците, и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената. Тогава изведох Юдовите началници на стената и определих две големи групи хвалители.“

Тук виждаме певците и музикантите, както и всички хора не само да празнуват съграждането на стената. Те се бяха събрали и за да за да я осветят. Когато някой член на църквата ни се нанася в нов апартамент или къща, ние имаме практика да я освещаваме. По този начин собствениците заявяват пред Господа, че това е Негов дом и че те се посвещават да го пазят от нечисти влияния и да го използват за Негова слава.

Тази практика има библейски основания. Когато Авраам и други патриарси се заселваха в нова територия или имаха лична среща с Бога, те издигаха олтар на Господа и наименуваха мястото с тяхната опитност. Например, когато Бог снабди овен за жертва вместо Исаак, Авраам направи олтар на мястото и го нарече „Бог ще снабди“.

Така че, правилно е да се освети нещо и да се празнува нова придобивка или постижение.

Тук виждаме Святият Дух да обръща вниманието ни към три аспекта на един истински празник. Те са радост, очистване и благодарност.

1.     Радост.

Неемия 12:27 „потърсиха левитите… за да празнуват освещението с веселие.“

Радостта е един от елементите на всеки празник. Нещо повече, радостта трябва да е вътрешно усещане и състояние за всеки християнин.

Но на практика много християни са всичко друго, но не и радостни. Лицата им са по-скоро тъжни и мрачни.

Ницше е казал, „Ако християните очакват да повярвам в техния изкупител, те трябва да изглеждат много по-изкупени.“ Разбира се, има моменти, когато чувстваме тъга и скръб, но християните трябва да излъчват чувство на радост, защото имат нещо, което ги прави радостни.

Aз не говоря за щастие, а за радост. Щастието e бързо отлитаща емоция, свързана с някакво събитие, което ни кара да се вълнуваме. Както някой е казал, „Забелязали ли сте, че когато чашата ви с щастие е пълна, някой винаги бута лакътя ви?“ Щастието е моментно.

А радостта е едно постоянно състояние на вътрешна благодарност и удовлетворение, което не зависи от обстоятелствата. Тя присъства най-вече, когато сме в изправни взаимоотношения с Бог. Затова щастието идва отвън, а радостта – отвътре. Щастието отлита, радостта остава завинаги.

Радостта идва от факта, че си приет и обичан от Бога. Живееш с убеждението, че си простен и изкупен, и че си Божие дете. И Бог ти дава привилегията да си негов съработник за Царството.

Хората в Ерусалим бяха щастливи, защото стената бе завършена. Те бяха постигнали целта си. Но те бяха и радостни, защото Бог им бе помогнал да я изградят. Те бяха съработници с Него. Неговата ръка им помагаше в труда им. Затова с радост празнуваха.

Но този празник беше истински поради още една причина.

2.     Очистване.

Неемия 12:30 „И свещениците, и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената.“

Очистването е необходимо, за да се празнува. Не можеш да празнуваш лицемерно. Не можеш да празнуваш, когато животът ти е в развалини. Има нужда от очистване.

Както е казал псалмистът,

Псалм 24:3-5 „Кой ще се изкачи на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Онзи, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел в лъжа. Той ще приеме благословение от Господа и правда от Бога на спасението си.“

Преди хората да преживеят истински радостен празник, те трябваше да изправят сърцата си с Бога.

В християнския ни живот ние имаме нужда от чистота по същия начин, по който имаме нужда от чисти чинии. Когато сервираш вечерята не слагаш на масата мръсни чинии, нали? Ако го правиш, не ме кани на вечеря 😊. Не, ние мием чиниите, защото не искаме да ядем в мръсни чинии. Бог също не иска да върши делото си с мръсни съдове.

Ние се нуждаем от периодично измиване на нашето сърце. Затова свещениците и левитите тук трябваше да се очистят, след което те очистиха стените, портите и народа, защото участваха в  нещо, свързано с Бога.

Как се очистваме?

В православната и католическата църква има специални помещения, където вярващият може да се изповяда на свещеника. Но вече има много иновативни начини. Знаете ли, че има апликация за Андроид и iPad, която се казва „Confession Booth” или „Изповедалня“. Вече можете да изповядвате греховете си на вашия телефон! Струва само $1.99 и е описана като перфектното средство за каещия се.

Програмата позволява на ползвателя да състави списък със своите грехове. Те трябва да отговарят на въпроси върху 10-те заповеди. След това срещу всеки грях програмата предлага думи на покаяние.

Не съм сигурен обаче, че този начин на покаяние ще ти помогне!

В Стария завет по времето на Неемия освещаването и очистването ставаха чрез жертване на животни и ритуално измиване. Но слава на Бога, днес сме вече в Новия завет и очистването става много по-просто. Не чрез някакъв сложен ритуал, а като изповядаме греховете си и повярваме, че Бог ни е простил.

Затовай, признай греховете си, не ги крий. Не обвинявай някого другиго, не ги замитай под килима. Изповядай ги не само на Бога, но и на тези, срещу които си съгрешил. След това вярвай, че Бог ти е простил и те е очистил. Така ще бъдеш възстановен и ще имаш радост. Както някой е казал, „святостта винаги предхожда радостта“.

1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“

3.     Благодарност.

Благодарността трябва да е съществен елемент от един истински празник. Тези хора бяха благодарни за много неща – за лидерството на Неемия, за това че Бог е подбудил персийския цар да разреши стената да се възстанови. Те бяха благодарни за това, че Бог ги е пазил с ангелите си, докато са градяли и им е помогнал да победят враговете си. Бяха благодарни за единството, за силата и че Бог им е помогнал да довършат това начинание.

А ние? Благодарим ли на Бога за всички благословения, които ни дава всеки ден? Ние сме свикнали да се оплакваме и да мърморим, да се сравняваме и да гледаме какво нямаме, а не на това, което имаме.

Един от първите знаци, че един християнин расте в зрялост е когато той започне да благодари на Бог за живота си, за благословенията си, за свободата и за възможностите, които има пред него.

Така че, това са трите елемента, които са характерни за истинския празник – радост, чистота и благодарност. И въпросът, който сега искам да ви задам е, присъстват ли тези елементи във твоите празници? А в твоя живот?

Когато празнувате рождените си дни или тези на децата и внуците, когато вдигате сватби, когато правите семейни тържества с повод или без повод, присъстват ли тези три елемента? Имате ли радост, влизате ли осветени и очистени? Чувствате ли благодарност? Ако ги пропускаме, чудно ли е, че празниците ни не винаги се получават?

Но има още нещо важно. По-нататък в текста виждаме, че Неемия разделя хвалителите на две групи, с които да обиколят града.

Неемия 12:31б-37 „едната тръгна в шествие надясно върху стената към Портата на бунището; след тях вървяха Осая и половината от Юдовите първенци, заедно с Асария, Ездра, Месулам, Юда, Вениамин, Семая и Еремия, и някои от синовете на свещениците с тръби, а също Захария, синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф, и неговите братя: Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Анани с музикалните инструменти на Божия човек Давид; и книжникът Ездра им беше начело. При Портата  на извора те се изкачиха право напред по стъпалата на Давидовия град, където стената се възвишава над Давидовата къща чак до Портата на водата на изток.“

Тази група тръгнаха по западната част от стената, обиколиха от южната страна на града и се отправиха към източната част, към храма.

Неемия 12:38-39 „А другата група хвалители вървеше в противоположна посока и аз след тях, заедно с половината народ – по стената край Кулата на пещите и по широката стена, над Ефремовата порта и над Старата порта, и над Рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до Овчата порта, докато застанаха при Портата на стражата.“

Тези две групи хвалителите тръгнаха по стената в различни посоки, опасаха града и отново се събраха в едно на източната ѝ част, пред храма. Това трябва да е било прекрасна гледка, с всичките развети знамена, свирещи инструменти и песни на хвалителите.

Но то имаше и символично значение. В Стария завет ходенето около някакъв обект или дадена територия е начин да покажеш, че този обект или територия принадлежи на Бога. Бог каза на Авраам, “Стани, обходи земята надлъж и шир, защото на тебе ще я дам.“ (Битие 13:17).

Бог каза на Исус Навиев да накара воините си да маршируват около стените на Ерихон 6 дни, а на седмия да го направят 7 пъти. Когато го направиха, стените паднаха и те завладяха града за Бога.

Искам да те попитам, „Ходил ли си някога с вяра около дадена ситуация и предал ли си я на Бога? Обхождал ли си я в молитва, молил ли си Бог да ти я даде?

Преди сме правили молитвена разходка около важни институции в града – училища, детски градини, университети, общината, болници, съда и т.н. По време на тази молитвена разходка ходим мълчаливо и се молим Бог да работи и обръща хората, които работят там, към Себе Си. И тази година, веднага след Националната конференция, ще направим отново това!

Забележете, че докато те вървяха по стената, за множествата те изглеждаха като малки точки на фона на голямата стена. С това сякаш те казваха: Да, ние сме малки, ние сме нищо, но ние служим на един велик Бог. Ние успяхме само защото Бог беше с нас. Искаме вие и целият свят да знае това!

Хвалителите обходиха Ерусалим и след като се срещнаха, двете групи хвалители влязоха в храма, за да имат всички заедно благодарствена служба.

Неемия 12:42-43 „И певците запяха със силен глас… И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; и увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.“

Всички празнуваха това, което Бог беше направил сред тях.

В книгата Евреи има два стиха, които кореспондират с този пасаж в Неемия:

Евреи 13:15-16 „Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име. А не забравяйте да вършите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.“

Хваление и споделяне. Това е начинът да изразяваме нашата благодарност и радост днес – като хвалим Бог за това, което е направил и като вършим добро и проявяваме щедрост към хората около нас.

Когато бебето на Данчо и Преслава се роди, няколко семейства им носиха храна цяла седмица! А тази седмица още семейства направиха това и за бебето на Брентън и Деби. Така те споделиха благата си с младите родители в трудно време за тях. Това е угодно на Бога. И се надявам това да стане традиция в нашата църква.

Много хора споделят от благата си, когато носят неща за хапване на общите ни трапези. Майките споделят дрешки за децата. Татковците си помагат с превоз или като си заемат инструменти. Нашата хвалебна жертва, нашият плод от устни ще е угоден на Бога, когато е съчетан с благодеяния. Нашата радост ще е пълна, когато е споделена с другите. Бог може да използва това и за нашето свидетелство.

Не винаги, но често, когато ни се е раждало дете или внуче, сме черпили съседите и хората в кварталните магазинчета. Веднъж купих бонбони, за да черпя за нашето внуче и ги отворих, за да почерпя продавачката, нищо че не я познавах. След като обясних повода и тя се учуди, че вече имаме внуци, това ми даде възможност да обясня защо християнските семейства са благословени с деца и внуци и да я насърча да вярва в Исус Христос.

Споделяш ли благата си с другите?

В заключение, Бог иска ние да празнуваме значими събития в нашия живот и най-вече, когато с Негова помощ сме постигнали нещо. В този празник ние изразяваме радостта, че сме простени, приети и обичани от Бога като Негови деца и части от Неговото семейство.

Второ, преди да празнуваме, ние се очистваме, като преглеждаме сърцето си, изповядваме всичките си грехове и получаваме прошка от Бога.  Нека не забравяме, че „святостта винаги предхожда радостта“.

И трето, нашето празнуване трябва да се характеризира с благодарност за всички благословения в нашия живот. На водното кръщение днес ние също ще благодарим за нашата нова сестра и за нейното решение да вземе водно кръщение.

Как изразяваме благодарност? Ние изразяваме тази благодарност, като хвалим Бог за това, което е направил и като проявяваме щедрост към хората около нас. Нещо повече – ние можем да празнуваме и да благодарим на Бога още преди да сме видели Неговите благодеяния.

Американският автор и мотивационен говорител Лио Бускаглиа разказва как една вечер баща му се върнал и казал, че ще трябва да банкрутира, защото партньорът му във фирмата задигнал парите и изчезнал. Тогава майка му излязла и продала някои бижута, за да купи храна за разточителна вечеря. Другите членове на семейството я нахокали за това. Но тя им казала, че времето за радост е сега, когато се нуждаят най-много от нея, не следващата седмица. Нейната смела постъпка сплотила семейството и те успели да преминат успешно през това изпитание.

Радост, чистота, благодарност. Имаме ли ги?

__________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

15.09.2024 г. 

Здрава бригада (Неемия 3)

 

/проповед/

До 1989 г. в България съществуваше така наречено „бригадирско движение“. Студенти и ученици работеха на принципа на „доброволната принуда“ на различни строителни и селскостопански обекти. Както иронично пише някой в интернет, целта беше „да се визуализира твърдението, че трудът краси човека. Ние не забелязвахме никаква разлика преди и след тези бригади, но щом казваха, че сме по-красиви, значи беше така.“ J

Днес също ще говорим за една бригада, но не принудителна, а напълно доброволна. Тази бригада се състоя точно преди 1580 години в Ерусалим. Но защо беше необходима тази бригада?

Когато цар Давид е наследен от сина му Соломон, Израел е мощен, сигурен и благоденстващ. Това позволява на цар Соломон да осъществи големи строителни обекти в Ерусалим. Той построява в северната част на града невероятно красив храм, който става известен в тогавашния свят, а после и величествения царски комплекс с двореца. И накрая Соломон изгражда стената на Ерусалим, дебела 2.5 м и опасваща целия град. Сигурно е била внушителна стена.

Но когато Неемия отиде в Ерусалим, градът беше станал за посмешище на целия тогавашен свят. Ако Бог обичаше Израел толкова много, защо градът се беше превърнал в купчина развалини. Не бяха ли евреите Божия народ?

Но Неемия не се примиряваше с това положение. Днес ще разгледаме как започна работата по съграждане или по-скоро по възстановяване на стената. Чрез Неемия Бог беше свършил много подготвителна работа. Повече време бе изминало в подготовка, отколкото щяха да отделят за изграждането на стената.

Така стигаме до Неемия 3 и се сблъскваме с една бригада. Тя се състои от 38 човека с труднопроизносими имена, които идват от 42 нищо неговорещи ни места. Този списък с имена е едно от любимите места на повечето християни в Библията. J

Нека прочетем

Неемия 3:1-3 „Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и съградиха овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил. До него градяха йерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син. А рибната порта съградиха Сенаевите синове...“

Следва описание на всички поименно, с местата на които са градили.

По онова време не е имало бележки под линия, затова подобни списъци са в текста. Същевременно, от многото списъци с имена в Библията можем да заключим, че всяко име и всеки човек са важни за Бога. Toлкова важни, че Бог ги е включил в Своите Писания.

Същевременно, този списък с имена е интересен не само от историческа гледна точка. Той съдържа и някои важни духовни истини и уроци, от които можем да се поучим. В тази глава ще видим, че това беше една здрава бригада от работници, които имаха обща цел, не мислеха за себе си, платиха цена и приеха за награда Божието одобрение.

1.     Работещите имаха обща цел.

Неемия беше споделил своето видение, дадено му от Бога, и то беше просто: елате, за да възстановим стената. Не откриваме топлата вода, ако кажем че трябва да работим заедно като екип и да имаме обща цел, ако искаме да бъдем успешна църква.

Но в много църкви хората не знаят каква е целта им. Както гласи една крилата фраза, ако не се стремим към нищо, ще го постигнем! Ако се фокусираме върху нашите вътрешни проблеми, от вниманието ни ще убягва Божият план и цели, които Той има за нас.

Единството е важно в църквата. То трябва да се основава на Божиите цели и желанието да видим Божията слава в църквата. В единството има сила. Ние, българите, знаем много добре девиза, изписан на парламента ни – „Съединението прави силата“. Иронията е, че обикновено тези, които работят в него демонстрират обратното – разединението ни прави слаби.

Разбира се, единството не може да бъде на всяка цена. Много хора обвиняват християните, че са се разроили на хиляди църкви и деноминации. Наистина, понякога разделенията в тялото Христово се дължат на гордостта и егоизма на християните, на остатъците от страрото естество.

Но често има основателни причини за отделяне. Призивите на екуменизма всички християни да се обединят организационно без значение на всички доктринални различия са опасни. Защо? Защото истината е по-важна от единството. Единство без истина е рисковано. Господ Исус се моли така: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) Само осветените чрез истината могат да бъдат едно в Христос.

Между другото, по време на комунизма всички християни са заставени от комунистите да се събират заедно, за да бъдат контролирани по-лесно. Когато единството е насилствено наложено, а не се основава на истината, то е фалшиво и вредно.

В случая с Неемия обаче виждаме демонстрация на единство, което се основава на Божието видение и на общите цели. И Бог благослови това единство.

Ние също имахме една обща цел – да закупим сграда за църквата и да я отремонтираме. Постигнахме тази цел, но пред нас стои още по-важна и голяма цел – да строим Божието царство. Много църкви, след като построят сграда, забравят, че това е било само средство, а не основната им цел.

С Божията благодат ние ще бъдем успешна църква, която прави ученици на Христос и изграждаме нови църкви. Дали не е дошло времето да отделим 2-3 семейства, които да стартират нова местна църква в града ни?

Тук виждаме как Неемия сподели видението си и хората като един го последваха. Когато Бог е определил лидера, останалите трябва да го последват. Следвайки лидера, те следваха Божията цел и видение.

Още в ст. 1 виждаме как Елиасив и неговите братя, които са свещеници, дават пример на останалите. Запретват ръкави и се хващат на работа. Овчата порта беше в непосредствена близост до храма. През нея са водили животните да бъдат жертвани в храма. Хората видяха примера на тези свещеници, станаха да градят и те.

2.     Работещите бяха на разположение.

В този строителен проект имаше много примери на безкористно посвещение на делото. Много от работниците дори не живееха в Ерусалим. Те идваха от Йерихон, Текоа, Гаваон, Заноя, Бет-Акерем, Масаф, Бет-Цур, Кеил и други места. Тези хора не печелеха нищо от това, че помагаха за изграждането на стената. Те можеха да си кажат, „Това не ме засяга“ и да си останат вкъщи. Но дойдоха и работеха рамо до рамо с хората от града.

Тази бригада се състои от свещеници, златари, аптекари, управители на окръзи, жени, левити. Това не бяха професионални строители. Всички участваха. Само големците от Текоя казват, „Това не ми е в длъжностната характеристика.“

Неемия не набираше хората според това колко мускули имат и колко опит имат в строителството. На него му трябваха хора, които казват: „Аз съм на разположение!“

Тези от вас, които имате колеги знаете, че не всички са на разположение. Много от хората са кръшкачи. Други работят само за пред шефа.

Един работник се пенсионирал и с интерес наблюдавал строителството на разширение на един мол. Той наблюдавал всеки ден работата и бил впечатлен особено много от един от работниците, който си вършел много съвестно работата. Накрая, след много дни той успял да му каже как с удоволствие го е наблюдавал как работи. Човекът погледнал удивено и попитал, „Значи вие не сте началникът на обекта?“

В нашата църква насърчаваме всички да се включват в служение според дарбите и благодатта, която Господ им дава. Бог не е възнамерявал 10% от хората да вършат 90% от работата. Друга дума за „служител“ е „слуга“. Преди няколко седмици говорихме за християнина-служител и казахме, че той не се интересува от светлината на прожекторите, а копнее да види Бог прославен.

Сигурен съм, че тези хора, които работеха на стената, не са и предполагали, че 2500 години по-късно ние ще четем техните имена. Не вярвам някой да е казал на Неемия, „Неемия, нали ще споменеш нещо и за мен в книгата, която пишеш?“ Невероятно е колко много могат да постигнат хората, когато никой не се интересува от това какво ще получи насреща.

3.     Работещите платиха цената.

Тези хора бяха на разположение, макар че всеки от тях си имаше работа. И те платиха цена за построяването на стената. За почти два месеца те изоставиха личните си дела и се посветиха на съграждане на стената. Това не беше никак лесна работа! Беше тежък физически труд, под безмилостното слънце, който изискваше много усилия, много пот и болка.

Когато правихме ремонта на църквата и трябваше да изхвърлим десетки кофи с отпадъци, после не си чувствах ръцете и цялото тяло. Сигурно още по-трудно е било за тях, защото тогава не са имали тези механизми и инструменти, с които разполагаме днес. Те плащаха висока цена.

Някои дори продължиха да работят на втора отсечка от стената, след като свършиха своята. Забелязваме името на Меримот в ст. 4, а след това и в ст. 21. Месулам се появява в ст. 4 и после в ст. 30. Текойците са споменати в ст. 5 и пак в ст. 27. Тези мъже не свършиха само това, което се очакваше от тях, но без да им се казва отидоха и продължиха да работят до свършването на работата. Те бяха на разположение до края и платиха цена за това.

Такава трябва да е и църквата. Много хора мислят, че християните са хора, които си живеят мирно и тихо по пътя към небето. Нищо по-далеч от истината! Истината е, че църквата е изпратена да върши Божията воля и да си носи кръста всеки ден в един враждебен на вярата свят.

Видяхме това преди няколко седмици при омразата, която се изсипа върху църквата в дните след откриването на олимпиадата в Париж. Някой дори публикува две снимки, на която деца с различен цвят на кожата си играят на плажа, а след като ги индоктринират в тяхната религия, на следващата снимка дават децата как са се хванали за гушата. Скритото послание беше, християните са тези, които всяват омраза и разделение между хората.

Така представят християнството, макар че е точно обратното – в историята то е, което е облагородявало характера на хората, превърнало е варвари и езичници в културни хора и е променяло цели нации.

Да си част от църквата означава да обичаш тези, които те мразят и гонят, да обличаш голите и да посещаваш болните, а в църква да носиш товара на братята и сестрите. Да вършиш трудната и непривлекателна работа, която някой трябва да свърши и за която най-вероятно никой няма да ти благодари и да те потупа по рамото. Да си църквата означава да отидеш накрая на света и да прогласиш благата вест, да правиш ученици и да основаваш църкви.

Именно това разбиране за църквата накара Джим Елиът да заведе тим от 5 мисионери в еквадорската джунгла, за да достигне до човекоядно племе първобитни индианци, за което те платиха с живота си. Както самият Джим Елиът е казал, „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели това, което не може да изгуби.“

По време на тоталитаризма да си църквата за наши братя и сестри от западна Европа означаваше да вкарват контрабандно Библии в България, рискувайки свободата и дори живота си. Наши пастори са си правили тайни срещи с тези мисионери извън града, за да прехвърлят Библиите от тяхната кола в своята и после да ги разпространяват сред вярващите.

Други са преписвали на ръка Библията. Трети, като Харалан Попов, са заплатили със свободата и здравето си. Други, които са преминали през зависимости, служат в центрове за наркомани, както нашата сестра Нора. Това е нейната част от стената, която строим.

А ти – коя част от стената на нашата църква изграждаш ти?

4.     Строящите получиха Божието одобрение като награда.

Градежът на Ерусалимската стена беше Божие дело. А понякога, единствената награда, когато участваме в Божието дело е усмивка от Бога. Понякога съм говорил със служители в църква и те казват: „Понякога ми е много трудно да работя с хората. Ти се опитваш да им помогнеш, но те не приемат помощта ти. Много е обезсърчаващо. Понякога се питам дали си струва.“

Всеки, който е работил в служение може да свидетелства за това.

Опозиция имаше и при съграждането на стената. Някои от хората не печелеха нищо от построяването на стената. Те дори не живееха в Ерусалим. Но тяхната награда беше разбирането, че се покоряват на Бога и работят за Негова слава. Техните имена, записани в Библията, са като паметник и свидетелство за тяхното посвещение на Божието дело.

В нашия християнски живот, във взаимоотношенията ни в семейството ни, на работното ни място и в служението ни в църква, ние трябва да си напомняме, че най-голямата награда е да чуем „Хубаво, добри и верни слуго!“ от Господа. Най-често няма друга награда, но тази е достатъчна!

Бог ни призовава да не се стремим към слава, удобства или себеизтъкване, но да се присъединим към най-важната работа, която в момента се върши в нашия град – работата на Бога. Може да си мислиш, че това което правиш е незначително. Че никой не забелязва и не го е грижа. Но Бог забелязва и го е грижа!

През Втората световна война Уинстън Чърчил използвал всяка възможност, за да надъхва не само армията и депутатите в парламента, но и обикновените хора. Веднъж говорил пред група миньори, за да ги мотивира да работят здраво, за да задоволят нуждата от въглища на Великобритания във войната срещу нацистка Германия.                                                             

Той ги накарал да си представят парада след победата над Германия. Описал как пехотата ще премине по главните улици, приемайки овациите на множеството. След тях ще вървят летците от военновъздушните сили, победили във въздуха Луфтвафе. След тях ще преминат легионите от Кралската флота, сражавали се в морета и океани. И накрая на шествието ще преминат стотици и хиляди миньори и обикновени работници, с ручейчета пот по челата им.

И докато те вървят, някой от тълпата ще се провикне: „Къде бяха тези мъже, докато техните братя и синове бяха на фронтовата линия, биейки се с нацистите. Тогава, казал Чърчил, когато дойде този ден и ви зададат този въпрос, вие им отговорете: „Ние бяхме дълбоко в земята, с лице обърнато към въглищата.“

Ние пишем историята на нашия живот, но и на нашата църква. Неотдавна отбелязахме 11-та годишнина от създаването ѝ. Ако дотогава не дойде Исус, на 111-та годишнина от църква „Нов живот“ хората ще се обърнат назад, за да си спомнят за Божиите дела в тяхната църква.

Те може и да не разполагат със списък от нашите имена, но аз се надявам, че когато пасторът разказва нашата история, тя да е история за едни работници, посветени да работят за Божиите цели във Варна и България  - които работят като здрава бригада за изграждането на стената на Божията правда, святост, благовестие и ученичество в нашия град.

Надявам се това да е история за хора, които са следвали лидерите, които Бог е поставил над тях, които са мислели не за себе си, а за Божията слава, които са били готови да жертват от себе си, да кървят и леят пот и да се молят. Надявам се това да са били хора, които са стигнали до наградата, към която са се стремяли, към онова съкровище, което са трупали на небето, а не на земята. Хора от здравата бригада – Неемиевци, Закхуровци, Узииловци, Едаевци, Варахиавци ...  Елиасивовци... Една здрава бригада!

__________________

БПЦ "Нов живот" Варна

25.08.2024 г.