/онлайн проповед/
Учителка попитала децата в неделното
„Ако си продам колата и дам всички пари на църквата ще отида ли на небето?“
Децата отговорили, „Не!“. „Ако чистя дома си всеки ден, ако се грижа да съм
чиста и спретната, ще отида ли на небето?“ Отново отговорът бил „Не!“. „Добре,
казала тя, „как мога да отида на небето?“ Най-отзад в стаята се обадило едно
петгодишно момченце: „Първо трябва да умреш.“
Всъщност, Библията ни казва, че ние ставаме
жители на Божието царство веднага, щом приемем за наш Цар възкръсналия Господ Исус Христос. Не
е нужно да сме умрели, за да сме Христови. Но веднъж станем ли Негови, Той иска
да живеем за Негова слава и да сочим към Него. Да свидетелстваме с думи и живот.
Днес ще говорим за
благовестието. Това е предпоследната ни среща върху Колосяни и ще разгледаме
последните наставления на Павел към тази църква в Колосяни 4:2-6.
В първите две глави Павел
показа, че в Христос Бог е вселил съвършената пълнота и чрез Него е примирил
всичко със Себе Си. Христос е достатъчен за нашето спасение. А в последните 4 проповеди
разгледахме трета глава на Колосяни, където Павел дава практични насоки как да
живеем като примирени с Бога, Божии избрани, святи и възлюбени хора.
Той ни насърчава да се облечем
в любовта, която свързва всичко в съвършенство, за да царува Христовия мир
посред нас. Павел им напомни, че Христовата любов намира практично изражение не
само в църквата, но и трябва да е в основата на взаимоотношенията в семейството
и на работното място.
Днес ще говорим за това какво
трябва да е нашето отношение към невярващите. Аз съм озаглавил моите
размишления „Християнинът и невярващите.“
Нека прочетем текста в
Колосяни 4:2-6.
Колосяни 4:2-6 „Постоянствайте
в молитва и бдете в нея с благодарение. 3 Молете се още и за нас, да ни отвори
Бог врата за словото, така че да говоря тайната, която е в Христос, за която
съм и в окови, 4 да я изявя така, както трябва да говоря. 5 Подхождайте с мъдрост в отношенията си с
външните, като изкупвате благовремието. 6 Това, което говорите, да бъде винаги
с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на
всекиго.“
Основна тема на тези стихове е
нашето благовестие. Преди да продължа, искам да ви попитам,
Какво си
мислите, когато чуете думата благовестие? Можете да пишете в чата под видеото вашите отговори сега. Ще оставим
2-3 минути и след това продължаваме.
Много от нас се страхуват да
споделят вярата си. Всички ние сме били в ситуации, в които сме можели да
споделим нещо за вярата си, но поради страх сме оставали безмълвни. Освен със
страховете си, ние изпитваме и вина – вина поради пропуснатите възможности.
И аз си спомням много такива
случаи в моя живот. Веднъж един невярващ познат, който беше дошъл на църква, ме
попита, „Ти наистина ли вярваш в това, което проповядваш?“ Аз отговорих, че
наистина вярвам в Бога, но ... спрях дотам. Можех да продължа и да му кажа защо
вярвам, как Бог се е проявявал в живота ми; можех да спомена за историческата
достоверност на Писанията и очевидците на Възкресение. Но не го направих.
Когато се страхуваме от нещо,
ние изтъкваме доводи, за да извиним поведението си. Хората, които не
благовестват, казват: „Аз нямам благовестителска дарба, не съм красноречив. A и не познавам добре Библията. Какво ще им
отговоря, ако ми зададат въпрос? По-добре просто да им свидетелствам с живота
си.“
Ако ти разсъждаваш така, ти
допускаш, че ще си по-ефективен от Исус и Павел, защото те не само
свидетелстваха с живот, но и назидаваха с думи хората да се обърнат към Бога.
От друга страна, има и такива,
които аз наричам „рекламни агенти за Исус“. Те са толкова ревностни за вярата,
че държат да кажат всичко, което знаят, дори когато техният събеседник не
проявява интерес. И той остава с убеждението, че всички вярващи са религиозни
фанатици. И за съжаление, от този момент нататък ги заобикаля отдалече.
Но Господ не иска да сме нито мълчаливи
свидетели, нито нападателни и агресивни рекламни агенти. Той иска ние да бъдем мъдри
в нашето свидетелство, да живеем благочестиво и да използваме всяка възможност
да говорим любезно с невярващите за Исус.
В ст. 5 „отнасяйте се“
буквално означава „ходете“. Стихът може да се преведе така: „Ходете (обхождайте
се) с мъдрост към външните“. Ходенето и говоренето вървят заедно. Те са като двете
крила на самолет – ако едното липсва, самолетът ще падне. Ако само ходим без да
говорим, хората ще мислят, че сме просто добри хора. А ако само говорим без да
ходим, хората ще ни мислят за лицемери.
Сега е време за втория ми
въпрос към вас. Той е следният:
Ако „ходя“ в
Библията е синоним на „живея, обхождам се“, какво означава да ходим с мъдрост? Нека
отново оставим 2-3 минути, в които можете да запишете отговорите си в чата под
видеото.
Мъдрост в Библейски смисъл е нещо
повече от знание. Знание за нещата получаваме, когато четем Библията. Мъдрост е
да действаме правилно, имайки това знание. Знанието разбира, че светофарът свети
червено, но мъдростта е тази, която натиска спирачките. Знанието знае Десетте
Божи заповеди, но мъдростта им се починява. Мъдростта се покорява на Божиите
заповеди. Страхът от Господа е начало на мъдростта (Притчи 1:7).
Когато Павел казва, че ние
трябва да ходим с мъдрост към външните, това означава да живеем в покорство на
Божието слово. Ако го правим, другите ще виждат Христос в нас и това ще ги
привлича към Него.
Преди няколко години в нашата
църква стартирахме безплатен курс по английски с цел да служим на хората от
града ни. Стараем се да сме добро свидетелство за Бога. Хвърляме много усилия
за подготовка. Веднъж една жена от курса ми каза: „Когато видях реклама на
курса, си помислих, че това е само стръв за хващане на наивници във вашата
секта. Реших да дойда само 1-2 пъти. Но когато дойдох, бях изумена от нивото на
подготовка и любовта ви към хората. Не се опитвате да ни вербувате, не налагате
вярата си, а я споделяте съвсем деликатно. Това ме спечели за вас.“
Хората ни наблюдават. За да се
отнасяме мъдро е нужно да се научим да ходим мъдро пред другите. Мъдрото ходене
има две страни – вътрешна и външна. То започва с вътрешния молитвен живот и
след това намира външна изява чрез нашето свидетелство.
Вътрешният
молитвен живот.
Нашият молитствен живот е
основата за мъдрост в благовестието ни.
Колосяни 4:2 „Постоянствайте в
молитвата и бдете...“
Молитвата е първата стъпка за
изграждане на мъдро отношение в благовестието. Преди да говориш на някого за
Бога, говори на Бог за него.
В книгата си „Концентричните
кръгове на загрижеността“ Оскар Томпсън съветва читателите си да направят
списък от хора, които да подредят в концентрични кръгове. В центъра си ти –
първо ти трябва да имаш правилни взаимоотношения с Бог, преди да станеш Негов
свидетел.
В следващия кръг е твоето
семейство, след това твоите роднини, близки приятели, съседи, колеги, познати и
накрая човекът Х - някой, когото не познаваш.
След това авторът съветва
читателя да запише нуждите на всеки човек и да се моли Бог така да подреди обстоятелствата
в живота му, че да го приближи към Него.
Предизвиквам ви да приложите
този съвет. Молете се Бог да ви използва да покажете Неговата любов и да ви
дава възможности и смелост да говорите за Него. Междувременно бъдете
чувствителни и откликвайте на нуждите на хората от тези концентрични кръгове.
Някой може да каже, не зная
как да се моля. В тази връзка, християнският автор Макс Лукадо напомня: "Нашите
молитви могат да са нескопосани. Нашите опити могат да са немощни. Но тъй като силата
на молитвата е в Този, който я чува, а не в този, който я изрича, нашите
молитви водят до промяна."
Концентричните кръгове на
Томпсън ни напомнят колко важни са взаимоотношенията за ефективното
благовестие. В контекста на взаимоотношения невярващите могат да видят промяната,
която Святият Дух изработва в твоя живот.
Един тийнейджър повярвал в
Бога и попитал пастора как да каже на невярващите си родители. Пасторът го
посъветвал да не бърза да им казва, но да започне да им се подчинява с радост.
Да си чисти стаята без да му се казва. Да предлага той да измие чиниите след
ядене. Да пуска прахосмукачката без да го молят. С готовност да се прибира у
дома навреме.
След като родителите му се свестят
от получения шок, те ще го попитат какво е станало. Тогава да им каже!
По-нататък, Павел казва: „Постоянствайте
в молитвата и бдете в нея с ... благодарност.“ (ст.2). Следващият ми въпрос към
вас е:
Защо Павел ни
съветва да се молим с благодарност (ст.2)? Запишете вашите отговори в
чата и ще продължим.
Понякога е по-лесно да
свидетелстваме за Исус на непознат в автобуса или самолета, защото не ни
познава. Но за да е ефективно нашето свидетелство пред нашето семейство,
роднини и приятели, ние трябва да сме готови да си вземем прошка, ако сме
сгрешили. Трябва да сме готови да им помагаме и служим с радост, която идва от
Господа. Да показваме, че имаме Божия мир в живота си, когато сме поставени в ситуация
на стрес – у дома, на работното си място или другаде.
Как всичко това се свързва с
благодарността (ст.2)? Когато предадеш кормилото на твоя живот в ръцете на Бога,
Неговото присъствие ще стане реално в живота ти. Неговият мир ще е с тебе. Тревогите
и страхът ще изчезнат. От човек, който се оплаква и мърмори, ще се превърнеш в благодарен
и удовлетворен човек. Ще служиш на другите с радост. А това неминуемо ще бъде
забелязано:
Филипяни 2:14-16 „Вършете
всичко без роптание и без пререкание, за да бъдете безукорни и незлобливи,
непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите
като светила на света, като явявате словото на живота...“
Това отношение прави
впечатление и отваря вратата за благовестието. Това е вътрешната страна на
мъдрото ходене пред невярващите.
Външният
живот на благовестие.
Втората страна на мъдрото
ходене е външното или вербалното благовестие.
Колосяни 4:3 „Молете се още и за
нас, да ни отвори Бог врата за словото, да разгласим тайната, която е в Христа,
за която съм и в окови, да я изявя така, както трябва да говоря.“
Първо, забележете, че макар и да
е в затвора, да е в социална изолация, Павел не иска от колосяни да се молят за
неговото освобождаване. Той се моли за това да използва възможностите да
разгласи тайната, която е в Христа.
Коя е тази тайна? Че в Христос
не само евреите, но и езичниците могат да имат спасение. С други думи, той иска
те да се молят за Неговото благовестие сред езичниците.
Като Павел ние трябва да се
молим за отворени врати за благовестието, но също така се нуждаем от смелост да
говорим за Христос, когато вратата се отвори. Ако Бог отвори врата и ние не
влезем през нея, възможността ще бъде пропиляна.
В ст. 5 се казва, че мъдрото
отнасяне към невярващите означава да използваме благовремието. Буквално текстът
гласи „като изкупвате благовремието“. Това е като да отидеш да пазаруваш в Била
рано сутринта в деня на промоции, преди най-евтините стоки да се разпродадат.
По същия начин мъдрият благовестител реагира своевременно и използва всяка
възможност, за да изяви вярата си.
Аз рядко пътувам с такси или в
автобус, но ми се случва. Понякога заговарям шофьора или човека до мене и
успявам да споделя нещо за вярата си. Но не винаги успявам. Веднъж един шофьор
започна да се оплаква от разбитите улици и аз се съгласих с него. Но като
слязох от колата, си рекох, трябваше да му кажа: „Да, улиците са такива, защото
и в сърцата ни има дупки. Дупки, които могат да бъдат запълнени само от Божието
присъствие в нашия живот. Физическата реалност е отражение на липсата на вяра в
живота ни.“
Веднъж със Стефан се връщахме
от някъде и се наредихме да си купим дюнери. На опашката зад нас имаше един
млад човек, който очевидно не беше българин. Заговорих го, оказа се, че е
студент от Ангола в Морското училище. Говорихме по-малко от минута, но за това
време успях да му кажа, че съм пастор, да го поканя на църква, да му дам визитката
си и да го насърча да се обади, ако има нужда от помощ.
Важно е да използваме всяка
възможност, за да споделяме вярата си. Ако не го правим, може да нямаме друга
възможност. Когато се нанесохме в апартамента, където живеем сега, се запознах
с един от възрастните хора във входа. Той се оказа поет. Покани ме у тях и ми
чете от своите стихотворения. Подари ми книгата си, аз също му подарих моята J. Макар и да не бях съгласен с
всичко написано, това ми даде възможност в няколко срещи да му споделя за
вярата си. Преди няколко месеца той почина. Бог знае дали в последните си
мигове е повярвал, но поне знам, че съм направил всичко възможно, за да споделя
вярата си.
Освен да използваме
благовремието, не по-малко важно е какво и как да говорим, когато такава
възможност се появи.
Колосяни 4:6: „Това, което говорите,
да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да
отговаряте на всекиго.“
Това, което говорите... И тук
искам да ви задам още един въпрос:
Кои са основните
моменти от благовестието?
Нека отново отделим 2-3 минути
за размисъл и дискусия в чата.
И така, кои са основните
моменти в благовестието? Бог създаде нас, хората, но ние се разбунтувахме срещу
Бога. Това ни отчужди от Него. Тъй като Бог е свят и справедлив, Той не може да
подмине нашия грях. Наказанието трябва да бъде понесено. Наказанието за нашия
грях е физическа и духовна смърт, което означава да прекараме вечността
отделени от Бога, в ада. Ние не можем да платим наказанието с добри дела или
пари. Затова в любовта си Бог изпрати Своя Син Исус Христос, който е напълно
Бог и напълно човек. Той живя съвършен живот, умря на кръста вместо нас и плати
цената за греха. Бог го възкреси и сега Той предлага прошка и вечен живот на
всеки грешник, който повярва в Него.
Добре е когато казвате тези
истини, да ги илюстрирате със стихове – Римляни 3:23, Римляни 6:23, Ефесяни
2:8-9 и Йоан 3:16.
Когато споделяме благовестието
е важно да кажем, че спасителна вяра е не просто да приемеш за истина фактите
на смъртта и възкресението на Христос, но и да обърнеш гръб на живота в греха и
да се покоряваш на Божието господство. Истинско покаяние означава обръщане на
180 градуса, промяна в живота. Mнозина
отлагат своето покаяние, защото не искат да се разделят с живота си в греха.
Но, както казва Муди, „Ако Божието днес
е твърде скоро за твоето покаяние, твоето утре
може да е твърде късно за Божието приемане.“
И накрая, важно е как
споделяме истините на благовестието.
Павел казва: „Това, което
говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как
трябва да отговаряте на всекиго.“
„Да бъде винаги с благодат...“
Това означава нашите думи да са изявени с отношение на любов, а не да
са казани с високомерие или осъждане.
А какво означава това, което
говорим да е подправено със сол?
„...подправено със сол“. По
времето на Павел солта се е използвала като консервант, което означава, че
нашата реч трябва да е изчистена от всяка поквара. Другото качество на солта е,
че се използва като подправка, която прави храната по-вкусна. Когато споделяме
благата вест, това би трябвало да стимулира апетита на хората и те да поискат
да чуят още.
В това отношение помага, ако
имате приготвени илюстрации и сравнения. Например, когато ви питат защо
християнството е толкова тесногръдо и настоява, че има само един път към Бога,
можете да попитате: „Когато отидете на лекар, какво предпочитате – лекарят да
ви каже, че няма определена диагноза, но вие можете да си изберете от какво да
се лекувате. Или предпочитате ясно да ви диагностицира и да предпише точното
лекарство?
За да покажете, че Бог е
справедлив и любящ едновременно, можете да разкажете за справедливия съдия,
който трябвало да осъди собствения си син за престъпление, но тъй като го
обичал, заел неговото място на подсъдимата скамейка.
И накрая, Павел казва...
„за да знаете как трябва да
отговаряте на всекиго.“
Ние трябва да сме чувствителни
и да знаем кога и какво да кажем. Всеки се бори с различни грехове и има
различни въпроси. На един е нужно да разясните по-добре какво означава Божията
благодат, а на друг какво е грях и защо той е толкова сериозно престъпление
срещу Бога.
Важно е да помним, че
най-важното за всеки човек е да осъзнае, че е грешник и че трябва да има лични
взаимоотношения с Христос, за да се спаси. Хората често повдигат други въпроси,
за да отклонят темата на разговора. В такъв случай можем да кажем: „Това е
добър въпрос. Ако ти отговоря ще повярваш ли в Христос?“
Нашата мисия е да
свидетелстваме на нашите познати за Христос. От това зависи бъдещето на
църквата ни. Някой беше казал: „Огън, който не се разпространява, ще угасне. Църква,
която не евангелизира, ще умре.“
Заключение
Исус иска ние да бъдем мъдри в
нашето свидетелство. Това означава да живеем в покорство на Божието слово. Да
се молим за тези, с които искаме да споделим вярата си, за възможности за
благовестие и смелост да го правим.
Нашето благовестие трябва да е
придружено от отношение на любов, чувствителност и подправено със солта на
предварително приготвени илюстрации.
Преди много години един адвокат
посетил християнин във връзка с едно дело. Преди двамата да се разделят,
християнинът му казал: „Често съм искал да те попитам нещо, но не съм се
решавал.“ „Какво искаш да знаеш?“, попитал адвокатът? Човекът отговорил, „Чудя
се защо не си християнин.“ Човекът казал, „Знам достатъчно за Библията, за да
разбера, че тя казва, че пияниците няма да влязат в Божието царство, а ти знаеш
каква е слабостта ми!“ „Ти избягваш въпроса ми“, казал вярващият. „Ами,
всъщност, никой не ми е обяснявал как да стана християнин.“ Християнинът взел
една Библия, прочел някои пасажи, които показват, че сме под осъждение, но че Христос
дойде, за да спаси изгубените, като умря на кръста за техните грехове. Казал
му, „Можеш да бъдеш простен, ако приемеш Исус като твой Заместител и Изкупител.
Ако искаш, мога да те водя в молитва.“ Адвокатът се съгласил и когато дошъл
негов ред да се моли, казал, „О, Исусе, аз съм роб на алкохола. Един от твоите слуги
ми показа как да бъда спасен. О, Боже, прости ми греховете и ми помогни да преодолея
силата на този ужасен навик в живота ми.“ Точно там той бил новороден. Този адвокат
бил Скофилд, който по-късно редактирал Библията с препратки, която носи
неговото име.
Ако ти си последовател на Исус,
Той иска да се обхождаш мъдро в молитва и благовестие с невярващите. Това
правеше Исус, това правеше и Павел. Да се учим от техния пример!
Молитва.
____
Проповед в БПЦ "Нов живот" - Варна
