Monday, February 08, 2016

3D свидетелство - проповед в "Нов живот"

Как да преодолеем страха да свидетелстваме за Исус
/проповед/

Текст: Йоан 1:35-41
На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си. 
36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!         
37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.    
38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?  
39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.   
40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

Едно проучване относно това кои са най-големите пречки за християните да свидетелстват показало следните резултати: 9 % не свидетелстват, защото са твърде заети и забравят да го правят. 21 % не знаят какво да кажат. 12 % казали, че техният живот не е добро свидетелство. Най-голямата група, 51 % казали, че се страхуват как отсрещната страна ще реагира!

Основна пречка за благовестието е страхът какво ще си помислят хората. Дали няма да се обидят. Дали няма да ги нараним. Ние се притесняваме, че ще ни обявят за нетолерантни и сектанти. Това ни кара да свием платната. Да си мълчим.
Някой беше казал: „Сред поколение, което вика за отговори, християните заекват.“ Понякога ние дори не заекваме. Страх ни е да си отворим устата.

По време на служението на Исус на земята Той проповядваше на множествата и те го следваха навсякъде, защото бяха като „овце без пастир“. Днес ние имаме най-великият Пастир, но се страхуваме да говорим за Него. Можете ли да си представите стадо, в което овцете мълчат и не блеят!? В природата няма такова, но в църквата – има. Мълчанието на агнетата...

И докато ние мълчим, хората си отиват от този свят. Знаете ли колко хора умират всяка година в света? 56 милиона! Ние сме на едно от челните места по смъртност. В България годишно умират 110-115,000 души, седем на час, един на всеки 9 мин. Докато ние днес сме на църква ще умрат повече от 20 човека. Колко от тях са чули благата вест?

Задачата на благовестието е неотложна! Нашият живот трябва да бъде живо свидетелство. За да стане това възможно е нужно да свидетелстваме с дела, но и с думи. Защото:

Римляни 10:14: „как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“
С Божията помощ ние можем да бъдем свидетели за Него. Можем да преодолеем нашите страхове и от мълчаливи агнета да се превърнем във високоговорители за Христос! За целта е нужно данаправим три неща.

Погледни нагоре

За да преодолем притеснението си, първо се нуждаем от Святия Дух. Имаш ли Святия Дух?

Галатяни 3:14 казва, че ние приемаме Духа, който Бог е обещал, чрез вяра

След като се покаем от греха и изповядаме вяра в Исус Христос като наш Господ и Спасител, ние се новораждаме и Духът на Бога започва да обитава в нас. Ако обаче постоянно Го наскърбяваме с непокорство, нежелание да следваме Неговата воля, Той бива „угасен“.

Вместо това ние трябва непрекъснато да се изпълваме с Духа. Как го правим? Като се молим, като четем и изучаваме меча на Духа – Словото Божие, като сме активни участници в койнонията или църковното общение, когато служим един на друг.

Без Святия Дух, колкото и да се опитваш да говориш, думите ти ще увисват във въздуха. Ще ти липсва убедителност. Все едно да се опитваш да срежеш с тъпото на ножа диня. Святият Дух е като остър нож, който пробива кората и достига до сърцевината. Той е мечът, с който се бием срещу силите на нечестието.

Как да добием тази сила и ефективност? Погледни нагоре. Покай се, приеми Святия Дух и се изпълвай с Него всекидневно. Тогава страхът ще изчезне, ще се заслушат в думите ти, ще започнат да разбират какво им казваш и ще искат още и още.

И колкото повече свидетелстваме, толкова повече се изпълваме с Духа. Неговият ум, характер, идентичност, стават наши ум, характер и идентичност.

Обикновено страховете и притесненията ни са продиктувани от нашата гордост. Мислим си дали няма да се изложим, дали няма да започнат да ни избягват, дали няма да ни обидят и наранят. Но когато погледът ми е насочен нагоре, към Христос, тогава Той живее в мене и моето „аз“ няма вече думата.

Неотдавна в домашната група разгледахме образа на Йоан Кръстител. Той е прекрасен пример за човек, който не беше загрижен за своята репутация, а за репутацията на Исус. Колко освобождаващо би било и ние да не мислим за себе си, както правеше Йоан Кръстител. Смирението намалява притеснението.

Смирение е не да мислиш за себе си като за по-малък, а да мислиш по-малко за себе си. Смирение е да се наведеш и да се поклониш на Исус. Тогава свидетелстването за Исус е лесно.

Ходили ли сте в църква „Рождество Христово“ в Арбанаси? За да влезеш в нея, трябва да се наведеш, защото вратата е ниска. Не е ли това прекрасен символ на покаянието и смирението, когато ставаме християни? Погледни нагоре, смали себе си, остави Святият Дух да живее в теб и да те води в твоето свидетелство. Това е първото измерение на свидетелстването.

Погледни наоколо

Второ, освен че можем да вземем сила отгоре, ние трябва да познаваме тези, на които искаме да свидетелстваме.

Ние си мислим, че познаваме хората до нас. Затова правим две основни грешки: или не задаваме въпроси, или отговаряме на въпроси, които те не задават. Някой написал с графити на една стена: „Исус е отговорът“. Друго добавил отдолу: „Кой е въпросът?“ Както казва Джеймс Сайър, всеки наш познат е една„вселена до нас“. Какво правиш, за да опознаеш тази вселена?

На външен вид хората изглеждат прекрасно. Но под тази гладка обвивка се вихрят бури от вътрешни конфликти, болка, страдание и болезнени въпроси. Един от най-известните и богати музиканти,Фреди Меркюри, изразява тази вътрешна неудовлетвореност и метафизично търсене с въпроса: „Някой знае ли защо живеем?“

Как да разберем какво вълнува нашите приятели? Попитали един евангелизатор, „Как знаеш какво да мислят хората?“ Той отговорил: „Питам ги“.

Можем да се поучим от евангелизатора пар екселанс, Исус. В Йоан 1:38 Той вижда, че двама от учениците на Йоан Кръстител го следват и им казва: „Какво търсите?“

Исус владееше до съвършенство изкуството да задава отворени въпроси, които провокираха събеседниците да разкрият сърцето си. Можем да изследваме евангелията и да се учим от Него. Да изследваме цялото Слово и да се учим от примера на апостолите.

И не само това. Добре е да четем и съвременна литература, която често отразява вярванията на съвременниците ни. Често хората не могат да артикулират, да обяснят в какво точно вярват.Добрите писатели могат да ни помогнат да се ориентираме.

Какво казват те? Ето какво е „Кредотo“ на английския журналист Стийв Търнър, послужило като своеобразно „символ-верую“ на постмодернизма.
Ние вярваме в МарксФройд и Дарвин.
Ние вярваме, че всичко е окей,
стига да не нараняваме някого.
...
Ние вярваме в секса преди, по време и след брака.
Ние вярваме в терапията на греха.
Ние вярваме, че прелюбодейството е забавно.
Ние вярваме, че содомията е окей.
...
Ние вярваме, че нещата отиват на добре
въпреки примерите за обратното.
Ние вярваме, че в хороскопите, НЛО и огънатите лъжици има нещо.
Исус е бил добър човек точно като Буда,
Мохамед и като нас.
Той е бил добър морален учител...
...
Ние вярваме, че всички религии са едно и също нещо.
...
Ние вярваме, че след смъртта идва Нищото,
Защото когато попиташ мъртвите какво става,
Те не казват нищо.
Ако смъртта не е краят, ако мъртвите са излъгали,
То непременно всички отиват на небето
С изключение може би на
Хитлер, Сталин и Чингиз хан.
Ние вярваме, че човекът в същността си е добър.
Само дето поведението му го издава.
Вината за това е на обществото.
Вината за състоянието на обществото е в условията.
Вината за условията е на обществото.
Ние вярваме, че всеки човек трябва да открие истината,
която е правилна за него.
Реалността ще се приспособи към нея.
Вселената също ще се приспособи.
Историята ще ги последва.
Ние вярваме, че няма абсолютна истина
с изключение на истината,
че няма абсолютна истина…

Не споделят ли този релативизъм много от съвременните българи? От хората на твоето работно място, на университетската скамейка, в твоя клас?

Какво бихме научили за тези вселени до нас, ако започнем да задаваме въпроси? Как изглеждат те? Ето един обобщен образ на някой, който може би има подобни търсения и очаква да научи повече за християнската вяра. Това е потенциалният член на църква „Нов живот“. Нарекох го Ники Новоживотов.

Ники Новоживотов

На 35 г.
Семеен с едно дете (1.2 деца)
Висшист
Работи като учител, преподавател, служител
Не си харесва работата и заплащането
Живее в широк център
Оплаква се от бюрокрацията, дупките по пътищата и липсата на места за паркиране
Негов най-голям приоритет са здравето и приятелите
Мисли за емиграция
Скептичен по отношение на организираната религия
Вярва в „бог като сила, енергия“
Вярва в себе си
Обича съвременна музика (поп, рок)
Обича да ходи на театър и кино, но го прави рядко
Обича салатка и ракийка
Предпочита по-голяма група, за да може да се скрие и запази анонимността си
Живее в собствен апартамент, купен на кредит
Обича да гледа Шампионска лига
Обича да пътува до нови места

Ники Новоживотов е потенцилна част от тялото Христово. Напомня ли ти той за някои от твоите познати? Може би някой от тях знае, че ходиш на църква и очаква да научи повече за вярата, но се притеснява сам да те пита. Очаква ти да го попиташ. Твоят въпрос може да ти спечели най-голямата награда – радостта този човек да прекара вечността на небето.

Веднъж попитали носителя на Нобелова награда Изодор Раби как е станал учен. Той отговорил, че всеки ден след училище майка му разговаряла с него за това как е минал денят му. Не я интересувало какво е научил през деня, но винаги питала: „Днес зададе ли поне един добър въпрос?“ „Задаването на добри въпроси ме направи учен“, отговорил Раби.

Дотук говорихме за първите две измерения на свидетелстването.

Погледни напред

За да сме ефективни свидетели, ние трябва да се смирим и да гледаме нагоре, да получим Святия Дух. След това, да погледнем наоколо и да опознаем съвременната култура. Накрая, ние се нуждаем от още едно измерение в свидетелстването ни. Ние трябва да гледаме напред – към нашата цел, Исус.

В Йоан 1 гл. Исус попита двамата ученици „Какво търсите?“ В отговор на въпроса на Исус те му отговориха с въпрос: „Учителю, къде живееш? Каза им: „Елате и ще видите. И така, те дойдоха и видяха къде живее, и останаха  при Него този ден.“ (Йоан 1:38,39).

Хората имат духовни търсения, но са объркани и живеят без цел. Ето какво казва българската рап-група IMP:

„Живях близко до ръба - там се чувствах жив. Погребах миналото си и отново се родих. Създавах името си, както грешник сковава кръста си и просто по човешки се търсех на сек'ви места. Срещах хора, които привидно споделяха същността ми, но се оказа след това, че ме отклоняват от целта... Живея за момента далеч от всяк'во мнение, а средата ме превръща в нейно олицетворение.“

Влияе им средатаНямат цел, нямат идеали, не виждат смисъл,вървят напосоки, като хаотични атоми. Но както каза Исус, „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?“ (Лука 6:39)  От нас се иска да им покажем, че крайната цел на пътуването ни е Исус.

Хората смятат, че Исус е просто малка гара по пътя към вечността и че няма крайна цел на пътуването. Че животът няма трансцедентен смисълПопитали един студент дали има истина: „Днес няма проблем да търсиш истината, стига да не я намериш. Важно е търсенето. Пътувай си, но не пристигай никъде.“

Исус обаче каза, че Той не е просто една спирка по пътя. Той е Този, при когото търсенето спира. Той е крайната дестинация за тази объркана нация. Той е Пътят, Истината и Животът. Затова е важно да помолим хората да изследват Исус. Да прочетат евангелието на Йоан или Марк. И след това да ги питаме какво ги е впечатлило, какво мислят.

Ако имаме тези три измерения в нашето свидетелстване – силата на Святия Дух, умението да общуваме и задаваме въпроси и крайната цел Исус, тогава то ще стане естествено. Парализиращият страх ще бъде заменен със заразителна радост.

Андрей, братът на Петър, беше такъв свидетел. Погледна нагоре, огледа се наоколо и погледна напред. Четем, че когато чу за Исус и Го последва, „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия!“ (Йоан 1:40-41). Андрей не можеше да сдържи радостта си от това откритие. Трябваше да каже на брат си!

Той беше осъзнал какво богатство притежава! Как да не го сподели с другите?

Нашата цел е да сочим към Исус. Гледай напред, споделяй целта си с другите. Това ще ти донесе радост.

Но някой ще каже: Аз имам много други проблеми. Болен съм и не ми е до свидетелстване. Страхувам се, че ще ме уволнят. Или, много съм зает, не мога да мисля за това... Но дори когато имаме проблеми, когато сме немощни, дори с малко знания и сили, ние можем да сочим към целта.

Един човек пътувал с кораб, но се разболял от морска болест. Докато му се повдигало, чул че човек паднал зад борда. Чудел се дали може да направи нещо, за да го спаси. Докопал едно фенерче и осветил морските вълни през люка.

Давещият се бил спасен. Когато нашият човек преодолял морската болест, един ден се качил на палубата и заговорил спасения човек. И той му разказал, че в деня на премеждието вече се бил отказал да се бори и чувствал как потъва, но с последни сили показал ръката си над повърхността на водата. Точно тогава някой насочил светлина и осветил ръката му. Тогава спасителят го хванал за ръката и го издърпал в спасителната лодка.

Нищо и никакво нещо – да държиш фенерче, но то спасило човешки живот. Ако не можеш да направиш нещо голямо, дръж светлината за някой загиващ просяк или пияница, който може да бъде спасен от разрушителния си навик.

Нека вземем фенерчето на евангелието и да отидем в мрачните улици и апартаменти, за да осветим Христос пред очите на хората. Да сочим към целта, Исус.

Нека да се помолим.


07.02.2016, 
БПЦ "Нов живот"