Запълни твоето място в Божия пъзел

Как отговорно да използваме духовните дарби

/проповед/

Прочит: 1 Коринтяни 12:4-12

4 Дарбите са различни, но Духът е същият. 5 Службите са различни, но Господ е същият. 6 Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички човеци. 7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. 8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух, 9 на друг - вяра чрез същия Дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез единия Дух; 10 на друг - да върши велики дела, а на друг - да пророкува; на друг - да разпознава духовете; на друг - да говори разни езици; а пък на друг - да тълкува езици. 11 А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска. Едно тяло, съставено от много части 12 Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

Вижте този пъзел. В него всяка част има свое място. Без нея този пъзел няма да е построен. Картината няма да е пълна. Бог иска Църквата да е като един прекрасен пъзел, в който всяко парченце е заело своето място и допълва общата картина. Знаеш ли какво е твоето място? И какво правиш, за да запълниш празнотата, която само ти можеш да запълниш?

Всеки от нас има ценна роля, специално пригодена за нас, но не винаги знаем каква е тя. Още в началото на темата в 1 Коринтяни Павел набляга на необходимостта да знаем какви са нашите дарби. „А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете“ (ст.1).

Какво са духовните дарби? Когато кажем „дарби“, повечето от нас си представят естествените таланти. Но духовните дарби са нещо повече. Тее дават на християните с цел изграждане и укрепване на останалите християни и разширяване влиянието на църквата върху невярващия свят.

В текста, който прочетохме в 1 Коринтяни 12:4-7 се набива на очи повторението на думата „различни“. Това разнообразие е израз на триединния Бог. В Троицата имаме единство на многообразието. По същия начин дарбите са различни и многообразни, но служат на единството на Църквата. Те са от Бога, който ги разпределя според съвършената си воля, а ние само ги получаваме.

На Рождество децата в семейството не получават едни и същи подаръци. Едно получава топка, друго пъзел, трето кукла, четвърто настолна игра. Но макар и да не получават едни и същи подаръци, родителите им искат те да ги използват и да им се радват заедно. Същото е валидрно и за дарбите, които Бог Отец дава на своите деца. Ние не получаваме същите дарби като другите, но трябва да ги използваме за доброто на цялото Божие семейство.

Думата за дарба на гр. (харизматон) означава „дар на благодат“ или “безплатен дар“. Ние не само се спасяваме по благодат (незаслужено), но и с нашия пакет за спасение получаваме и способност и мотивация да  служим на другите по начин, който е характерен за нас. С тези дарби ние служим и с това реализираме нуждата си от това да бъдем ценени и да дадем своя принос за изграждане на тялото Христово.

Второ, не само дарбите, но и службите (или служенията, гр. диаконон) са различни (ст.5). Щом това е служение, целта на дарбите не е да привличаме вниманието върху себе си, а да изградим общност. Те са за „обща полза“ (ст.7). Те са дадени, за да служат на другите.  

Защо казва това Павел? Той го споменава, защото коринтяните обичали да парадират със своите дарби и това довело до злоупотреба най-вече със зрелищните дарби на говорене на езици и изцеление. Те просто използвали църквата, за да показват колко духовни са на останалите. Но когато една дарба не се използва за служение на другите, а с нея се злоупотребява, тогава и дарбата спира и се появява нейна имитация.

Службата е свързана и с областта, където се използват твоите дарби. Ти можеш да имаш определена духовна дарба, но да я използваш в непривична за тебе област. Например, може да имаш дарбата поучение (учител), но да си най-силен в малки групи или на четири очи и да не си толкова ефективен в голяма група. Добре е да знаем каква е нашата дарба, за да не изпадаме в неудобни ситуация. Например, един човек бил убеден, че има дарбата да проповядва, но се оплакал, че никой няма дарбата слушане. 

Всяка дарба е еднакво важна. Когато прашинка попадне в окото ти, ти инстиктивно го разтриваш с пръст. Окото и пръстът не спорят дали пръстът да се намеси. След това клепачът се затваря и навлажнява окото, и така прашинката се измива. Окото се оправя. По същия начин всеки член на тялото Христово е еднакво важен. Ние се нуждаем един друг.

Когато гъските мигрират, те летят във формата на латинската буква V. За нас това е просто красиво, но за гъските е въпрос на оцеляване. На определени интервали взависимост от силата на вятъра, водещата птица, която пори въздуха и върши най-много работа за намаляване силата на насрещния вятър се спуска и застава на опашката. Учените са открили, че крилата създават въздушна подемна сила, която повдига птиците и тя е най-силна в опашката на ятото. Като работят заедно гъските пестят до 20% от силите си и успяват да мигрират далече, което би било много трудно дори за най-силната, ако е сама. По същия начин Бог ни призовава да се привдигаме чрез молитва и активно използване на духовните дарби, които е дал на всеки от нас.

По-нататък, освен дарбите и службите, „различни са и действията“ (гр. енергематон, производна на гр. енергео, енергия). Тази дума (действията) може да се преведе като „ефект, въздействие, резултат“. Всяка дарба остава някакъв резултат, някакъв отпечатък върху тези, на които служиш с нея. Учителят трансформира учениците чрез истините на Словото. Благовестителят води невярващите до познаване на Христос. Изцелителят използва дарбата си, за да помогне за възстановяване на здравето на другите.

Много хора погрешно смятат, че служенето на другите чрез твоите дарби е трудна, неприятна, неблагодарна и саможертвена работа. Че служиш тогава, когато трябва да направиш нещо, което не ти се иска да правиш. Но ако нямаш удовлетворение и радост от начина, по който служиш, най-вероятно нямаш и съответната дарба за служение. Когато служим с дарбата си, ние се чувстваме в свои води, обичаме да го правим и имаме усещането, че сме създадени за това.

Ако трябва да обобщим всичко казано, духовните дарби могат да бъдат дефинирани като дадените ни от Духа способности или умения за служение, които изразяват нашата уникална мотивация за изграждане на Христовото тяло.

Причини да не използваме дарбите си

Нашата отговорност е да открием и използваме дарбите, които Бог ни е дал. Защо трябва да го правим? Защото един ден Бог ще ни поиска отчет дали сме били добри настойници на нашите дарби. В притчата за талантите този, на когото бяха поверени пет таланта, ги умножи с още пет. На него Господарят каза: „Хубаво, добри и верни слуго!“. А на онзи, който зарови таланта си, Господарят каза: „Зли и лениви слуго!“ (Матей 25:14-30).

Заравяш ли таланта си? Бог ще ни държи отговорни дали сме открили и използвали своите таланти.

Коя е основната причина да заравяме дарбите си? Нашият страх. Ние се страхуваме. Страхуваме се от различни неща...

-          Провал от поемане на риск. Павел пише на Тимотей: „По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце“ (2 Тимотей 1:6). Дарбата на Тимотей беше оставена на рафта и бе хванала прах. Когато дарбите ни не се използват, те атрофират така, както мускули, които не се използват. Защо Тимотей не използваше своята дарба? Защото се боеше да поеме риска от страх какво ще се случи. Но, както казва Павел, „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“ (2 Тим. 1:7)

-          Досег с болката. Може отминали грехове или болезнени преживявания да не ни позволяват да отговорим на Божия призив и да използваме дадена дарба. Обикновено коренът на проблема е нашата гордост – страхът, че нещата от миналото ни ще излязат на повърността. Докато не се справим с корена, няма да можем да използваме дарбата си. Познавам човек, който е бил наранен в миналото от друг служител и заради своето наранено честолюбие, днес не само не служи в църквата, но и е излязал от тялото Христово.

-          Посвещение. За много хора е по-безопасно да не посочват своята дарба. Те съзнават, че когато го направят, трябва да поемат отговорността да я използват. Докато твърдят, че не знаят каква е тя, това им дава алиби да не я използват. Много хора предпочитат да се посвещават на Бога само на думи и теория, но не и с дела и на практика. Ние трябва да се откажем от тази позиция на изчакване и шикалкавене. Бог иска ангажирани, посветени ученици в своето Тяло.

-          Понякога просто ни липсва информация как да използваме дарбите си. То е като този таблет – имам го, но знам да използвам само 10 % от неговите възможности. Иска се време, за да се запозная с всички програми и функции. Същото е и с дарбите. А понякога просто не знаем, че имаме определена дарба. Като малък не знаех, че имам дарбата учител, но я открих , когато ми се наложи да преподавам английски в едно училище.

Един пианист свирил по барове и бил доста добър в занаята. Хора идвали само за да го чуят как свири. Но една вечер един клиент му казал, че иска да му изпее нещо. Пианистът отговорил: „Не мога да пея“, но клиентът настоявал и казал на собственика „Омръзна ми да слушам пианото. Искам този човек да попее!“ Собственикът се провикнал, „Ако искаш да ти платя, изпей една песен. Клиентите искат да пееш!“ И ще не ще, изпял една песен. Никога преди това не бил пял пред публика. Изпял „Мона Лиса“ по начин, по който песента не била пята дотогава. Казал се Нат Кинг Коул. Той имал талант, върху който седял. Може би щеше цял живот да свири като един неизвестен пианист в неизвестни барове. Но понеже го НАКАРАЛИ да пее, той се превърнал в една от най-големите звезди в Америка.

Но колко неоткрити таланти има в света на музиката! И колко неоткрити дарби чакат да бъдат извадени от гардероба, да издухат праха от тях и да започнат да ги използват. Великият цигулар Николо Паганини завещал своята чудесна цигулка на град Геноа, но само при условие, че никой няма да свири на инструмента. За съжаление, за този вид дърво е характерно, че докато се използва, почти не се износва. Но щом се захвърли, започва да се разлага. Изящната цигулка била изпоядена от червеи в своя прекрасен калъф и вече не става за нищо, освен да служи за реликва. Този инстумент ни напомня, че живот без служение на другите загубва своя смисъл.

Когато преодолееш страха от провал, страха от болката и страха от посвещение, ще почувстваш прилив на освобождаваща радост. Много хора са разпознали своята способност за служение и са се съсредоточили върху някоя нужда, към която не са безразлични.

Видове дарби

Дарбите са споменати в 4 основни текста. Два от тях прочетохме - Римляни 12, 1 Коринтяни 12, а другите два са Ефесяни 4 и 1 Петрово 4. Различни автори категоризират дарбите различно. Най-общо, говорим за 4 вида дарби: подкрепа (апостол, пророк, благовестител, пастор-учител), говорене (поучение, насърчаване/ увещаване, мъдрост, познание), знамения (чудеса, изцеление, езици, тълкуване на езици) и служене (вяра, помощ, управляване, служение, раздаване, ръководене, милост, гостолюбие, разпознаване на духовете).

Дарбите на подкрепа подготвят тялото да упражнява дарбите на служение (Ефес. 4:11-13). Апостолите, пророците, благовестителите и пасторите-учители използват Словото като свой инструмент.

- Апостол (днес мисионер) – упражнява влияние над други хора, за да основава нови църкви или разпространява християнството в нови региони.

- Пророк – разпознава и изявява истината от Бога с цел да увещае, назидае и утеши църквата или убеди невярващи в истината.

- Благовестител – лично или публично свидетелства за изумителната  Божия благодат и любовта на Отца, за да направят хората първите стъпки в християнско ученичество.

- Пастор-учител – със загриженост за духовното благополучие на стадото поучава Божието Слово като основно средство за хранене, възпитание и грижа.

Дарби на говорене

Както показва името, тези дарби използват речта, за да екипират тялото. Това са:

- поучение  - способността да комуникираш Божиите истини ефективно така, че да се трансформира нечий живот в Христос

- Насърчаване (увещаване) способността да мотивираш отделни личност или група хора чрез предизвикателство, наставление или изобличение.

- Мъдрост – способността да прилагаш прозрение от Святия Дух към специфични нужди.

- Знание – може да е начетеност, ерудиция – способността да изследва, систематизира и събира факти, за да помогне за изграждане на тялото; и откровение – способността да получава знание директно от Бог, което не е предадено по човешки канали.

Дарби на знамения

Според някои тези дарби не същестувват днес. Но никъде в НЗ не се казва, че те ще престанат щом свърши апостолската ера. Днес Святият Дух продължава присъствието на Исус в неговия народ. Както пише Йоан, „който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; по-големи дела от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12)

- Чудеса – способността да извършваш свъхестествени феномени, които нарушават естествените закони на вселената така, че да прославяш Бога

- Изцеление – способността да си инструмент за излекуването на физическо, емоционално или духовно заболяване

- Езици и тълкуване на езици – способността свърхестествено да говориш на човешки или ангелски език, даден с цел възхвала на Бог или ходатайство за нещо, за което не знаеш как да се молиш

Дарби на служене

Тази категория е най-незабележимата, но те са мускулите и сухожилията в тялото Христово.

- Служене – способността да служиш като помагаш на някого в неговото служение.

- Милост – способността да работиш с радост с бедните и онеправданите.

- Даване – способността да даваш материални неща с радост на другите.

- Гостоприемство – способността да приемаш гости с радост и любов.

- Вяра – способността да насърчаваш и изграждаш църквата в увереност в Бога

- Управляване – способността да организираш група хора да постигнат дадени цели.

- Разпознаване на духове – способността да преценяваш или определяш дали силите, въздействащи на някой човек, са от Бог или от човешкия дух.

Как да откриеш своите дарби?

Това са библейските дефиниции на различните дарби. Сега, когато вече ги знаеш,

запитай се: чувствам ли, че правя това, за което съм създаден? Търси обратна връзка от хора, които те познават. Поемай рискове, опитвай нови неща. Изследвай критичните си чувства – това може да е сигнал за надареност, но и критичен дух!

Също, когато се опитваш да откриеш духовните си дарби, задавай си въпроса: На коя група искам да служа? Деца, възрастни, младежи, студенти, жени, мъже? Къде е моето сърце? Тук вече говорим за призив – къде състраданието, което Христос влага в сърцето ти се пресича с реална нужда в църквата или в света. Именно в тази пресечна точка откриваме защо Бог ни е създал.

Приятели, ние имаме отговорност да разпознаем и използваме своите духовни дарби. Да запълним празното място в Божия пъзел. В тялото Христово няма дарби топлене на столовете и слушане на проповеди и песни.

В Църквата на пълното благовестие в Южна Корея започнали да строят нов молитвен дом, но било много трудно да наберат средствата. Пастор Дейвид Чо обявявал всеки път нуждата, но все не можели да наберат средствата. Тогава една старица отишла при пастор Чо. Дала му своята паница и пръчици за хранене – единственото, което притежавала. Казала му да ги продаде и да използва парите за строежа.

Тази безкористна постъпка трогнала цялата църква. Потекла река от дарения, докато не построили новата църква. Сега тази църква е най-голямата църква в света. Когато безкористно предадем и използваме своите духовни дарби в служене на другите, това може да има мощно въздействие върху цялата църква. Чудесно е, когато църквата функционира по този начин. Нека използваме с отговорност дарбите, които Бог ни е поверил! Нека запълним празното място в Божия пъзел, определено за нас!

БПЦ „Нов живот“, 

21.02.2016 г.

3D свидетелство - проповед в "Нов живот"

Как да преодолеем страха да свидетелстваме за Исус

/проповед/

Текст: Йоан 1:35-41

На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си. 

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!         

37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.    

38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?  

39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.   

40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

Едно проучване относно това кои са най-големите пречки за християните да свидетелстват показало следните резултати: 9 % не свидетелстват, защото са твърде заети и забравят да го правят. 21 % не знаят какво да кажат. 12 % казали, че техният живот не е добро свидетелство. Най-голямата група, 51 % казали, че се страхуват как отсрещната страна ще реагира!

Основна пречка за благовестието е страхът какво ще си помислят хората. Дали няма да се обидят. Дали няма да ги нараним. Ние се притесняваме, че ще ни обявят за нетолерантни и сектанти. Това ни кара да свием платната. Да си мълчим.

Някой беше казал: „Сред поколение, което вика за отговори, християните заекват.“ Понякога ние дори не заекваме. Страх ни е да си отворим устата.

По време на служението на Исус на земята Той проповядваше на множествата и те го следваха навсякъде, защото бяха като „овце без пастир“. Днес ние имаме най-великият Пастир, но се страхуваме да говорим за Него. Можете ли да си представите стадо, в което овцете мълчат и не блеят!? В природата няма такова, но в църквата – има. Мълчанието на агнетата...

И докато ние мълчим, хората си отиват от този свят. Знаете ли колко хора умират всяка година в света? 56 милиона! Ние сме на едно от челните места по смъртност. В България годишно умират 110-115,000 души, седем на час, един на всеки 9 мин. Докато ние днес сме на църква ще умрат повече от 20 човека. Колко от тях са чули благата вест?

Задачата на благовестието е неотложна! Нашият живот трябва да бъде живо свидетелство. За да стане това възможно е нужно да свидетелстваме с дела, но и с думи. Защото:

Римляни 10:14: „как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“

С Божията помощ ние можем да бъдем свидетели за Него. Можем да преодолеем нашите страхове и от мълчаливи агнета да се превърнем във високоговорители за Христос! За целта е нужно данаправим три неща.

Погледни нагоре

За да преодолем притеснението си, първо се нуждаем от Святия Дух. Имаш ли Святия Дух?

Галатяни 3:14 казва, че ние приемаме Духа, който Бог е обещал, чрез вяра. 

След като се покаем от греха и изповядаме вяра в Исус Христос като наш Господ и Спасител, ние се новораждаме и Духът на Бога започва да обитава в нас. Ако обаче постоянно Го наскърбяваме с непокорство, нежелание да следваме Неговата воля, Той бива „угасен“.

Вместо това ние трябва непрекъснато да се изпълваме с Духа. Как го правим? Като се молим, като четем и изучаваме меча на Духа – Словото Божие, като сме активни участници в койнонията или църковното общение, когато служим един на друг.

Без Святия Дух, колкото и да се опитваш да говориш, думите ти ще увисват във въздуха. Ще ти липсва убедителност. Все едно да се опитваш да срежеш с тъпото на ножа диня. Святият Дух е като остър нож, който пробива кората и достига до сърцевината. Той е мечът, с който се бием срещу силите на нечестието.

Как да добием тази сила и ефективност? Погледни нагоре. Покай се, приеми Святия Дух и се изпълвай с Него всекидневно. Тогава страхът ще изчезне, ще се заслушат в думите ти, ще започнат да разбират какво им казваш и ще искат още и още.

И колкото повече свидетелстваме, толкова повече се изпълваме с Духа. Неговият ум, характер, идентичност, стават наши ум, характер и идентичност.

Обикновено страховете и притесненията ни са продиктувани от нашата гордост. Мислим си дали няма да се изложим, дали няма да започнат да ни избягват, дали няма да ни обидят и наранят. Но когато погледът ми е насочен нагоре, към Христос, тогава Той живее в мене и моето „аз“ няма вече думата.

Неотдавна в домашната група разгледахме образа на Йоан Кръстител. Той е прекрасен пример за човек, който не беше загрижен за своята репутация, а за репутацията на Исус. Колко освобождаващо би било и ние да не мислим за себе си, както правеше Йоан Кръстител. Смирението намалява притеснението.

Смирение е не да мислиш за себе си като за по-малък, а да мислиш по-малко за себе си. Смирение е да се наведеш и да се поклониш на Исус. Тогава свидетелстването за Исус е лесно.

Ходили ли сте в църква „Рождество Христово“ в Арбанаси? За да влезеш в нея, трябва да се наведеш, защото вратата е ниска. Не е ли това прекрасен символ на покаянието и смирението, когато ставаме християни? Погледни нагоре, смали себе си, остави Святият Дух да живее в теб и да те води в твоето свидетелство. Това е първото измерение на свидетелстването.

Погледни наоколо

Второ, освен че можем да вземем сила отгоре, ние трябва да познаваме тези, на които искаме да свидетелстваме.

Ние си мислим, че познаваме хората до нас. Затова правим две основни грешки: или не задаваме въпроси, или отговаряме на въпроси, които те не задават. Някой написал с графити на една стена: „Исус е отговорът“. Друго добавил отдолу: „Кой е въпросът?“ Както казва Джеймс Сайър, всеки наш познат е една „вселена до нас“. Какво правиш, за да опознаеш тази вселена?

На външен вид хората изглеждат прекрасно. Но под тази гладка обвивка се вихрят бури от вътрешни конфликти, болка, страдание и болезнени въпроси. Един от най-известните и богати музиканти, Фреди Меркюри, изразява тази вътрешна неудовлетвореност и метафизично търсене с въпроса: „Някой знае ли защо живеем?“

Как да разберем какво вълнува нашите приятели? Попитали един евангелизатор, „Как знаеш какво да мислят хората?“ Той отговорил: „Питам ги“.

Можем да се поучим от евангелизатора пар екселанс, Исус. В Йоан 1:38 Той вижда, че двама от учениците на Йоан Кръстител го следват и им казва: „Какво търсите?“

Исус владееше до съвършенство изкуството да задава отворени въпроси, които провокираха събеседниците да разкрият сърцето си. Можем да изследваме евангелията и да се учим от Него. Да изследваме цялото Слово и да се учим от примера на апостолите.

И не само това. Добре е да четем и съвременна литература, която често отразява вярванията на съвременниците ни. Често хората не могат да артикулират, да обяснят в какво точно вярват. Добрите писатели могат да ни помогнат да се ориентираме.

Какво казват те? Ето какво е „Кредотo“ на английския журналист Стийв Търнър, послужило като своеобразно „символ-верую“ на постмодернизма.

Ние вярваме в Маркс, Фройд и Дарвин.

Ние вярваме, че всичко е окей,

стига да не нараняваме някого.

...

Ние вярваме в секса преди, по време и след брака.

Ние вярваме в терапията на греха.

Ние вярваме, че прелюбодейството е забавно.

Ние вярваме, че содомията е окей.

...

Ние вярваме, че нещата отиват на добре

въпреки примерите за обратното.

Ние вярваме, че в хороскопите, НЛО и огънатите лъжици има нещо.

Исус е бил добър човек точно като Буда,

Мохамед и като нас.

Той е бил добър морален учител...

...

Ние вярваме, че всички религии са едно и също нещо.

...

Ние вярваме, че след смъртта идва Нищото,

Защото когато попиташ мъртвите какво става,

Те не казват нищо.

Ако смъртта не е краят, ако мъртвите са излъгали,

То непременно всички отиват на небето

С изключение може би на

Хитлер, Сталин и Чингиз хан.

Ние вярваме, че човекът в същността си е добър.

Само дето поведението му го издава.

Вината за това е на обществото.

Вината за състоянието на обществото е в условията.

Вината за условията е на обществото.

Ние вярваме, че всеки човек трябва да открие истината,

която е правилна за него.

Реалността ще се приспособи към нея.

Вселената също ще се приспособи.

Историята ще ги последва.

Ние вярваме, че няма абсолютна истина

с изключение на истината,

че няма абсолютна истина…

Не споделят ли този релативизъм много от съвременните българи? От хората на твоето работно място, на университетската скамейка, в твоя клас?

Какво бихме научили за тези вселени до нас, ако започнем да задаваме въпроси? Как изглеждат те? Ето един обобщен образ на някой, който може би има подобни търсения и очаква да научи повече за християнската вяра. Това е потенциалният член на църква „Нов живот“. Нарекох го Ники Новоживотов.

Ники Новоживотов

На 35 г.

Семеен с едно дете (1.2 деца)

Висшист

Работи като учител, преподавател, служител

Не си харесва работата и заплащането

Живее в широк център

Оплаква се от бюрокрацията, дупките по пътищата и липсата на места за паркиране

Негов най-голям приоритет са здравето и приятелите

Мисли за емиграция

Скептичен по отношение на организираната религия

Вярва в „бог като сила, енергия“

Вярва в себе си

Обича съвременна музика (поп, рок)

Обича да ходи на театър и кино, но го прави рядко

Обича салатка и ракийка

Предпочита по-голяма група, за да може да се скрие и запази анонимността си

Живее в собствен апартамент, купен на кредит

Обича да гледа Шампионска лига

Обича да пътува до нови места

Ники Новоживотов е потенцилна част от тялото Христово. Напомня ли ти той за някои от твоите познати? Може би някой от тях знае, че ходиш на църква и очаква да научи повече за вярата, но се притеснява сам да те пита. Очаква ти да го попиташ. Твоят въпрос може да ти спечели най-голямата награда – радостта този човек да прекара вечността на небето.

Веднъж попитали носителя на Нобелова награда Изодор Раби как е станал учен. Той отговорил, че всеки ден след училище майка му разговаряла с него за това как е минал денят му. Не я интересувало какво е научил през деня, но винаги питала: „Днес зададе ли поне един добър въпрос?“ „Задаването на добри въпроси ме направи учен“, отговорил Раби.

Дотук говорихме за първите две измерения на свидетелстването.

Погледни напред

За да сме ефективни свидетели, ние трябва да се смирим и да гледаме нагоре, да получим Святия Дух. След това, да погледнем наоколо и да опознаем съвременната култура. Накрая, ние се нуждаем от още едно измерение в свидетелстването ни. Ние трябва да гледаме напред – към нашата цел, Исус.

В Йоан 1 гл. Исус попита двамата ученици „Какво търсите?“ В отговор на въпроса на Исус те му отговориха с въпрос: „Учителю, къде живееш? Каза им: „Елате и ще видите. И така, те дойдоха и видяха къде живее, и останаха  при Него този ден.“ (Йоан 1:38,39).

Хората имат духовни търсения, но са объркани и живеят без цел. Ето какво казва българската рап-група IMP:

„Живях близко до ръба - там се чувствах жив. Погребах миналото си и отново се родих. Създавах името си, както грешник сковава кръста си и просто по човешки се търсех на сек'ви места. Срещах хора, които привидно споделяха същността ми, но се оказа след това, че ме отклоняват от целта... Живея за момента далеч от всяк'во мнение, а средата ме превръща в нейно олицетворение.“

Влияе им средата. Нямат цел, нямат идеали, не виждат смисъл, вървят напосоки, като хаотични атоми. Но както каза Исус, „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?“ (Лука 6:39)  От нас се иска да им покажем, че крайната цел на пътуването ни е Исус.

Хората смятат, че Исус е просто малка гара по пътя към вечността и че няма крайна цел на пътуването. Че животът няма трансцедентен смисъл. Попитали един студент дали има истина: „Днес няма проблем да търсиш истината, стига да не я намериш. Важно е търсенето. Пътувай си, но не пристигай никъде.“

Исус обаче каза, че Той не е просто една спирка по пътя. Той е Този, при когото търсенето спира. Той е крайната дестинация за тази объркана нация. Той е Пътят, Истината и Животът. Затова е важно да помолим хората да изследват Исус. Да прочетат евангелието на Йоан или Марк. И след това да ги питаме какво ги е впечатлило, какво мислят.

Ако имаме тези три измерения в нашето свидетелстване – силата на Святия Дух, умението да общуваме и задаваме въпроси и крайната цел Исус, тогава то ще стане естествено. Парализиращият страх ще бъде заменен със заразителна радост.

Андрей, братът на Петър, беше такъв свидетел. Погледна нагоре, огледа се наоколо и погледна напред. Четем, че когато чу за Исус и Го последва, „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия!“ (Йоан 1:40-41). Андрей не можеше да сдържи радостта си от това откритие. Трябваше да каже на брат си!

Той беше осъзнал какво богатство притежава! Как да не го сподели с другите?

Нашата цел е да сочим към Исус. Гледай напред, споделяй целта си с другите. Това ще ти донесе радост.

Но някой ще каже: Аз имам много други проблеми. Болен съм и не ми е до свидетелстване. Страхувам се, че ще ме уволнят. Или, много съм зает, не мога да мисля за това... Но дори когато имаме проблеми, когато сме немощни, дори с малко знания и сили, ние можем да сочим към целта.

Един човек пътувал с кораб, но се разболял от морска болест. Докато му се повдигало, чул че човек паднал зад борда. Чудел се дали може да направи нещо, за да го спаси. Докопал едно фенерче и осветил морските вълни през люка.

Давещият се бил спасен. Когато нашият човек преодолял морската болест, един ден се качил на палубата и заговорил спасения човек. И той му разказал, че в деня на премеждието вече се бил отказал да се бори и чувствал как потъва, но с последни сили показал ръката си над повърхността на водата. Точно тогава някой насочил светлина и осветил ръката му. Тогава спасителят го хванал за ръката и го издърпал в спасителната лодка.

Нищо и никакво нещо – да държиш фенерче, но то спасило човешки живот. Ако не можеш да направиш нещо голямо, дръж светлината за някой загиващ просяк или пияница, който може да бъде спасен от разрушителния си навик.

Нека вземем фенерчето на евангелието и да отидем в мрачните улици и апартаменти, за да осветим Христос пред очите на хората. Да сочим към целта, Исус.

Нека да се помолим.

07.02.2016, 

БПЦ "Нов живот"

Откраднатият завет или Библейското гледище за съвместното съжителство

/проповед/

Феноменът мъж и жена да живеят под един покрив, като че ли са съпруг и съпруга, но без сватбена церемония и официално стъпване в брак е една все по-засилваща се тенденция в България (и не само). В момента 66% от двойките нямат брак и това вече е станало норма! Повече от половината от децата сa извънбрачни.

Това не е нов проблем за България. Той започна с унищожаването на здравото патриархално семейство с много деца след 1944 г. Хората се натирват от селата в градовете, където са анонимни и където няма морални задръжки.

При съвместното съжителство мъжът и жената решават да живеят като оженени, да отгледат семейство, но да си спестят разходите и нервите по организиране на голяма сватба.

Какво трябва да е нашето отношение към тези хора? Какво казва Библията относно съвместното съжителство? Съвместното съжителство брак ли е?

Много хора мислят, че съвместното съжителство е пробен брак, защото имитира живот в брак и е за предпочитане пред алтернативата да 'ходиш с някого'. Но проблемът е, че бракът не може да бъде имитиран.

Правният термин за съвместно съжителство е фактическо съпружеско съжителство. То може да е фактическо, но не и съпружеско, защото мъжът и жената не са съпрузи.

Всъщност, терминът «съвместно съжителство» е сравнително нов. През 30-те години са го наричали «живот в грях». През 50-те, «разкрепостяване». През 70-те, «живот на семейни начала», а през 90-те, «съвместно съжителство». Днес не го различават от брак. Често се запознаваме със «семейства», за да научим по-късно, че мъжът и жената не са сключили брак.

СЪВМЕСТНОТО СЪЖИТЕЛСТВО Е ПРЕЛЮБОДЕЙСТВО

По времето на Исус са го наричали иначе. Исус го нарече «прелюбодейство» и «блудство» Мат. 5:27,28; - Чули сте, че е било казано „не прелюбодействай”. Но Аз ви казвам: че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.” Всъщност, Исус каза че даже да си го помислим, това пак е прелюбодейство. В 1 Кор. 5:9 Бог каза, че християните не трябва да имат нищо общо с тези, които практикуват този грях.

В Гал. 5:19-21 Бог казва, че който върши такива неща няма да наследи Божието царство.

В Евреи 13:4 се казва, че Бог ще съди прелюбодейците.

Съвместното съжителство е прелюбодейство и блудство.

Прелюбодейството и блудството са грехове и ако този, който ги практикува не се изповяда и ако не се покае, ще отиде в ада завинаги.

СЪВМЕСТНОТО СЪЖИТЕЛСТВО Е ОТКРАДНАТ ЗАВЕТ

Защо Бог е толкова категоричен? По какво се различава съвместното съжителство от брака?

Бракът е безусловен завет на принадлежност, сключен чрез клетва и обещания, при публично одобрение и съгласие (напускане на бащата и майката), който е подпечатан и консумиран със сексуален акт.

Съвместното съжителство, което замества брака, е откраднат завет. Той не е откраднат, защото двойката не е регистрирала брака в градския съвет или защото не е платила за скъпа сватба. Тези неща са важни, но не същностни. Заветът е откраднат, защото двойката консумира ползите без присъствието на трите основни компоненти на пълния завет.

Кои са тези 3 основни компоненти на завета? Откриваме ги в Битие 2:24 «Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът» (още в Матей 19:5 и Ефес. 5:31). Напускането означава да има женитба пред свидетели. Привързването – да развие приятелство и дълбочина на общуване с партньора си. Ставането една плът е сексуалното консумиране на брака. Липсата на кое да е от тези трите измерения означава, че двойката не е женена. Могат да се преструват, че са, но нещо липсва.

Бракът е тайнство (Ефес. 5:32). Исус каза: «Каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва» (Мат. 19:6). Това повдига въпроса кого Бог е съчетал: тези, които са се оженили в църква? Или които живеят заедно? Които са спали заедно? Ако последното беше вярно, много хора са полигамни.

Макар и Павел да казва, че човек който е бил с проститутка да е станал едно тяло с нея, той не казва, че те са женени (1 Кор. 6:16). Сексът преди или извън брака е подобна на брак опитност, но е далеч от брак.

Бракът е и процес. Напускането на родителите е процес продължаващ цял живот и рядко е завършен в сватбения ден, даже когато родителите „дават” своя син или дъщеря. Привързването е динамичен процес, защото взаимоотношенията винаги се променят и партньорите откриват с времето, че техният съпруг не е същият човек, за когото са се оженили. Ставането на една плът е също процес.

Така че, желанието да се работи върху тези три измерения на брачния завет е това, което прави двойката женена. Продължителното отсъствие на кое да е от тях, както е при съвместното съжителство, означава че двойката не е женена.

Или ние ще кажем на Бог «да бъде волята Ти», или Бог ще каже на нас «да бъде волята ти».

КАКВО КАЗВА СТАТИСТИКАТА

Двама души, които живеят заедно «на семейни начала», извършват грях срещу Бог, срещу своето тяло, срещу своя партньор и са извън волята, благословението и защитата на Бог.

Това се потвърждава и от статистиката:

• Двойки, които участват в прелюбодейство, даже и после да се оженят, по-често и по-бързо стигат до развод.

 

80% от живеещите в съжителство се разделят в рамките на 5 г. Близо 40% от двойките, които живеят продължително време без да са законно обвързани, изобщо не предприемат тази стъпка, просто защото се разделят. Нивото на разводи при жени, които са живели с партньорите си преди да се омъжат са с 80 % по-високи в сравнение с тези, които не са съжителствали заедно. Тенденцията е ясна: колкото по-дълго са съжителствали двамата партньори преди да сключат брак, толкова по-голяма е вероятността те да се разведат.

Друга интересна закономерност е фактът, че съжителството преди брака често води до нещастен брак. Мъжете и жените имат повече конфликти и по-трудно разрешават брачните си проблеми в сравнение с двойките, които не са живели заедно. Те имат повече проблеми в секса. При сравнение на двойки, които са живели заедно преди брака и такива, които не са съжителствали предварително, позитивите почти винаги са на страната на вторите. Според статистиката децата на неженените двойки са подложени на по-голям стрес, а вероятността да бъдат тормозени от връстниците си е 22 пъти по-голяма в сравнение с децата на женени родители.

• Вероятността хора, живяли в съвместно съжителство да изневерят на съпруга си е много по-голяма.

И защо не? Те вече са правили секс извън брака, какво им пречи да опитат отново? И отново? Това особено се отнася за мъжете. За мъже живели с жени преди брака е 4 пъти по-вероятно да бъдат неверни на съпругите си от мъже, живели само в брак. Това води и до по-голям риск за болести предавани по полов път. 

• Прелюбодейството разрушава доверието.

Изследванията показват, че двойки които са живели заедно преди брака, в сравнение с тези, които не са, показват по-високи нива на несигурност и по-ниска способност да избягват конфликт, по-ниско удовлетворение от брака и споделяне.

Някой беше установил, че липсата на истински меден месец е голяма загуба за брака. Една от целите на медения месец е да даде положителни спомени, които да крепят двамата заедно в трудни времена. За повечето двойки, съжителстващи преди брака, подобно пътуване след сватбата не е време за уникално сексуално удоволствие и откриване на партньора. Нито първите няколко дни от съвместен живот са меден месец, тъй като то не е конкретно решение, а просто се случва.

Освен това, тъй като повечето съжителстващи двойки мислят, че вече са подготвени за брака, по-трудно приемат да преминат предбрачна подготовка и съветване, макар че се нуждаят също толкова много от нея, които само излизат заедно.

Също, условният характер на съвместният живот отваря вратата за експлоатация, при която е лесно да си намираш извинения за поведението, да пренебрегваш истински важните неща за изграждане на трайни взаимоотношения или да не се грижиш за твоето и на твоя партньор добро в дългосрочен план. Опитът показва, че жените по-лесно биват експлоатирани от мъжете, когато става въпрос за съвместно съжителство. Когато жената забременее, двамата са изправени пред решението дали да запазят детето или дали да се оженят и да дадат на детето постоянно семейство.

На една карикатура едно дете казва: «Първо мама и тати живееха заедно. След това се появих аз. Сега тримата живеем заедно.»

Нестабилността в отношенията при живот на семейни начала водят и до повече родени недоносени деца в такива връзка (>14%), до 21% деца родени с ниско тегло и 23% смърност при новородените.

Бракове, които започват със съжителство са построени върху пясък. Помните ли притчата за строителите? Един строител построил къща върху пясък. Той нямал желание да плати за копаене на основи върху канара. Това е двойка, която не желае да плати цената за живот в чистота. Те правят това, което е лесно, което всички правят. Какво стана с тези хора?

Тази къща падна и падането й беше голямо.

За християни, които живеят на семейни начала, това разрушава взаимоотношенията им с Бога, тяхното свидетелство и християнски живот.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение, нека кажа следното: съвместното съжителство не е добър начин да пробваш брак, защото бракът не може да бъде пробван. Нито пък то е добра подготовка за брак. съвместното съжителство е грях. То е прелюбодейство и откраднат завет. Една лоша и неуспешна имитация на брака.

Ние като християни имаме уникалната възможност да говорим пророчески относно тенденциите за замяна на брака с лоши имитации в съвременния свят.

Но, има един проблем... Когато кажем, че съвместното съжителство е грях и е неприемливо от Библейска гледна точка, ни упрекват в нетолерантност. Наричат ни легалисти и ни обвиняват в дискриминация.

Представи си, че живееш в блок, който е на главна и оживена улица. Отсреща има училище. И ти забраняваш на 7 годишното си дете или внуче да си играе там или дори да преминава само улицата. Общината също е изградила скочки и поставила знаци, за да накара шофьорите да намаляват скоростта.

Някой би ли обвинил теб, че дискриминираш детето си, като не му разрешаваш да си играе на улицата? Или някой би ли обвинил полицията, че е легалистична, като е взела мерки да ограничи скоростта?

Какво може да е проява на по-голяма любов от това да видиш опасността и да предупредиш тези, които се нараняват? Бог дава ясно да се разбере, че никой непокаял се грешник няма да отиде на небето. Той ще отиде в огненото езеро.

А покаяние означава не само устно изказано разкаяние, но и промяна на начина на живот на 180 градуса.

Да виждаш, че някой върви към пропастта и да не му кажеш не е проява на любов, а на липса на любов, на незаинтересованост за съдбата на ближния. Не може да чакаме някой друг да му каже. Светът няма да им каже това. Нито медиите, нито правителството, нито училището, нито НПО-тата за планирана бременност...

Църквата е тялото Христово. Ние знаем истината. Най-голямата проява на любов е високо да прогласяваме истината и да не спираме, дори да се опитват да ни накарат да замлъкнем.

Писанията казват, че ако обичаме ближния, ние трябва да сме готови да се изправим пред насмешките, отхвърлянето, омразата, преследването и дори ... смъртта, за да покажем любов и да кажем на хората истината. Същевременно, ние трябва да напомняме, че бракът е тайнство, изискващо вяра, и процес, изискващ продължителна воля - нещо много повече от това да живееш заедно.

Нека се помолим.