/проповед/
Един човек се върнал
вкъщи и видял, че къщата му обхваната от огън. Веднага набрал пожарната, обадил
се и казал: „Бързо идвайте. Къщата ми е подпалена!“ „Добре - отговорил
пожарникарят – как да стигнем до вас?“ „Ами, имате ли още от онези големите
червени камиони?“
Във физическия сват е
важно да действаме бързо, за да потушим огъня. Но има един друг огън, който
трябва не да потушаваме, а да разпалваме. Нека прочетем...
Прочит Деяния 2:1-17.
Когато дойде денят на
Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. 2 Внезапно от небето се
разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща,
където седяха. 3 Пред
очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се
спуснаха върху всеки един от тях. 4 Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да
говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.
5 В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. 6 Когато този звук се
разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше
апостолите да говорят на неговия роден език. 7 Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали
всички тези хора, които говорят, са галилейци? 8 Тогава как става така, че
всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? 9 Сред нас има хора от
Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия,10 Фригия, Памфилия,
Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, 11 юдеи по рождение и
прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела
и всеки от нас чува това на своя роден език!“ 12 Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво
ли значи това?“ 13 А
други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“
Петър говори на множеството
14 Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори
на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви
обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно.15 Тези хора не са пияни, както си мислите – та сега е
само девет часа сутринта! 16 Това,
което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:
17 «Бог казва: В последните дни ще излея Духа си върху всеки човек. Синовете и
дъщерите ви ще пророкуват и младежите ви ще имат видения, а старците ви ще
сънуват особени сънища.
Преди 30 години в
България се случи нещо невероятно. Падна комунизма. Стотици хиляди излязоха на
площадите да празнуват края на една мракобесна епоха. Те бяха живели цели 45
години в духовно робство. През цялото това време старците само сънуваха сънища,
а младежите имаха видения за освобождение.
Но, както казва писателя
Георги Марков, нашите илюзии за „достоен, равноправен, справедлив живот“ бяха
умрели. Четиридесет и пет години ние нямахме право на свое собствено мнение,
нямахме политическа, национална и духовна свобода. И ето, че сега изведнъж
тоталитаризма беше рухнал.
Затова с падането на
комунизма хиляди хора влязоха в евангелските църкви. Духовният глад беше огромен.
Църквата в България преживяваше своето съживление.
Разбира се,
Петдесятница е неповторимо събитие в човешката история. Но съживлението тогава беше
една своеобразна Българска Петдесятница, когато дъждът на Святия Дух се изля
над България.
В деня на първата
Петдесятница се роди Църквата Христова. В деня на онази Петдесятница през
ноември 1989 и следващите 2-3 години се родиха отгоре много християни в
България. С Ваня също сме плод на тази Петдесятница.
Но какво е Петдесятница
и откъде идва това наименование? Това е вторият голям празник в календара на
юдеите, известен също като Празника на седмиците (шавуот). Той се отбелязва 7
седмици след Пасха. С него евреите
празнуваха времето на жътвата, но също така и даването на закона на Мойсей на
Синайската планина.
Както всяка година, на онази
Петдесятница преди 2000 г. в Ерусалим се бяха събрали евреи от цялата Римска
империя. По улиците имаше много народ, хората се веселяха.
Но забележете, че всички
120 ученици на Исус се бяха събрали за молитва. Те се молеха в единство техният
Господ да ги посети отново.
По същия начин са се молили
и вярващите в България почти 50 години за свобода за благовестието в страната.
И най-накрая я дочакаха! Бог отговори на техните молитви и църквите се
напълниха с жадни и гладни за Словото хора.
Петдесет дни след
Възкресение учениците на Исус се молеха техният Господ да не ги забравя. И
отговорът дойде! Докато се молеха чуха шум като от фучене на вятър, над тях
застанаха огнени езици и те бяха осенени и изпълнени със Святия Дух. Започнаха
да говорят на чужди езици.
Около тях се събраха
юдеите-гости за празника. Всеки от тях говореше езика на народа, от който
идваше и те с удивление чуха тези неуки галилеяни да славят Бога на техния
език. Някои дори помислиха, че вярващите са попрекалили с виното на празника!
2200
години
преди това Бог разбърка езиците на хората, защото вместо да се
покорят на заповедта Му да се разпръснат и да населят цялата земя, те решиха да
се съберат заедно и да си построят кула. Това се случваше стотина години след
потопа, така че може би те искаха да си построят убежище от евентуален нов
потоп. Този акт беше бунт срещу Бога и в резултат на това се родиха различните
езици.
На Петдесятница стана
точно обратното. Хората все още говореха на различни човешки езици, но Бог ги
посети, като изля Духа си върху тях. И те заговориха на един общ език – езика
на Божията любов. Петдесятница изкупи и обезсили негативния ефект на Вавилон.
По-нататък апостол
Петър, движен от тази Божия любов към погиващите, изнесе една огнена проповед
пред събралото се множество. В нея той им обясни, че това което виждат е
изпълнение на пророчеството на Йоил. Напомни им, че те хладнокръвно са разпнали
Божия Син, но Бог го възкреси и те всички са свидетели на възкресението. И след
като Той се възнесе отдясно на Отца, изля обещания Святи Дух.
Как ще се почувстваш
ти, ако разбереш, че си станал съучастник в убийството не просто на човек, но
на Божия Син? Истината за техния грях жегна в сърцата присъстващите и те
поискаха да знаят какво могат да направят, за да се спасят. Петър отговори:
Деяния 2:38 „Покайте се
и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете
ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“
Три хиляди от тях се
покаяха и така се роди Църквата Христова. На празника на жътвата настана голяма
духовна жътва!
Тази Църква, която се
роди на Петдесятница, е жива и днес и тя ще е тук до Второто идване на Христос.
И ако ти си повярвал в Неговото име, твоите грехове са простени. Ти си се
новородил и си приел дара на Святия Дух. Ти си станал част от тялото Христово.
Но много хора се задоволяват само с прощението.
Както беше казал един
проповедник, средно статистическият християнин днес е затънал по пътя някъде
между Голгота и Петдесятница. Той е бил на Голгота за прошка, но не е бил на Петдесятница
за сила. Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог заради нас.
Петдесятница означава Бог в нас.
Днес някои християни са
като вярващите от Ефес, които апостол Павел срещна в Деяния 19 гл. Той ги
попита, приехте ли Духа когато повярвахте? Те му отговориха, че дори не са чували,
че има Дух. Много християни не са чували за Святия Дух, затова и не използват
силата на Духа в своя живот. Не се изпълват с Духа.
Наистина, както казва Джон
Стот, „Ние нямаме нужда да чакаме Святия Дух да дойде. Той дойде в деня на
Петдесетница. Никога не е напускал църквата.“ Но е вярно също така, че много
християни не се молят за изпълване с Духа. В резултат, хората около тях се
чудят дали те изобщо са християни!
Но някой ще каже, защо
да се изпълвам с Духа? Не може ли просто да си вярвам и да знам, че един ден ще
отида в рая?
Първо, имаме нужда да
се изпълваме с Духа, защото се нуждаем Бог да ни променя. Когато Духът се изля
върху учениците на онази първа Петдесятница, върху тях се явиха огнени езици.
Защо? Огънят е символ на промяна, на трансформация. Той променя всичко, до
което се докосне.
Святият Дух взе една
група хора, между които имаше бивши рибари, бирници, бивши проститутки, близки
на Исус и други, и ги трансформира в една единна група, която нарече църква. До
Петдесятница тези хора бяха уплашени, без вяра, не разбираха Божия план. Но
след като огънят на Святия Дух падна върху тях, те бяха преобразени. Споиха се
в едно цяло.
Един ковач искал да
спои две парчета желязо. Той ги взел, сложил ги на наковалнята както били
студени и твърди и започнал да ги удря с чука с все сила. Но колкото и да
удрял, те си оставали две отделни парчета, не можели да се споят. Накрая той си
спомнил това, което изобщо не е трябвало да забравя. Пъхнал ги в огнената пещ,
извадил ги зачервени, поставил едното парче желязо върху другото, ударил ги
един-два пъти и те станали едно цяло.
Какво кара църквата да
е жива днес? Божият Дух!
Никоя светска
институция, програма или кауза не е успяла да трансформира така драматично
живота на хора, да вземе хора от кол и въже и да ги превърне в една обединена
група, която да може да постигне нещо заедно.
За това е нужен Святият
Дух.
Ние се молим за
България. Молим се за управниците, институциите и за цялото общество. Но
обществото ни няма да се трансформира, ако църквата не се трансформира от
силата на Святия Дух.
Ние се нуждаем от огъня
на Святия Дух.
Когато Соломон се
помоли при освещаването на храма, „огън слезе от небето и изгори всеизгарянията
и жертвите, и Господнята слава изпълни дома.“ (2 Летописи 7:1).
Свръхестествен огън
падна от Божието присъствие върху жертвите. Това показа на хората, че Бог
приема храма да бъде Неговото обиталище.
Днес кой е храм на
Святия Дух? Къде обитава Бог в Новия завет?
1 Кор. 6:19 „Или не
знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от
Бога?“
И сега става интересно.
На Петдесятница върху учениците застанаха огнени езици. Още веднъж Бог изпрати
своя огън, за да покаже че отсега нататък Той ще приема всеки вярващ за Свой
храм и свое обиталище. И това е огромна отговорност!
След като нашето тяло е
храм на Святия Дух, ние трябва да се грижим не само за своето физическо, но и
за своето духовно здраве.
Понякога ние оскърбяваме
Святия Дух, когато изговаряме „гнили думи“ на обида или вършим други грехове
(Ефесяни 4:29-30). Грехът кара Духа да угасва у нас. Тогава не можем да имаме
пълнотата на действието на Святия Дух и Неговата сила в нас.
Понякога ние се
опитваме да скрием греха си от Бога и другите и да се правим, че всичко в
живота ни е наред.
Един човек купил бяла
мишка за храна за своята питомна змия. Той пуснал мишката в стъкления терариум,
където змията спяла в легло от стърготини. Какво направило ужасеното животинче?
То бързо се заело да зарива змията със стърготини, докато тя била напълно
покрита. С това мишката явно мислила, че е разрешила проблема.
Без значение колко усилено
се опитваме да прикриваме или отричаме греховете си, това е кауза пердута.
Грехът ще се събуди от сън, ще се отърси от стърготините и ще ни погълне.
За да се изпълваме с
Духа, ние трябва да Му позволим Той да заеме всяка област от живота ни и да се
покорим под Неговото ръководство и контрол. Ние трябва да се молим нашите мисли
и мотиви да са ръководени от Духа.
Псалм 19:14 „Думите на
устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи,
канара моя и избавителю мой.“
Един млад пилот, който
бил взел лиценз да лети неотдавна, летял с частния си самолет в облачен ден.
Той нямал много опит с приземяването. Когато от контролната кула трябвало да го
приземят, той започвал да се паникьосва. Тогава чул отсреща гласа да казва: „Ти
само се покори на инструкциите, а ние ще се погрижим за обструкциите.“
Ние имаме нужда от Духа
на Петдесятница, защото Бог иска да се променяме и да ставаме повече като Него.
И това ни води към второто основание да се изпълваме с Духа.
Второ, ние имаме нужда
да се изпълваме с Духа, защото се нуждаем от сила за свидетелство.
Малко преди да се
възнесе, Исус каза на учениците да чакат, докато дойде Святия Дух (Деяния 1:4).
После им обеща:
Деяния 1:8 „... ще
получите сила, когато Святият Дух дойде върху вас, и ще свидетелствате за мен в
Ерусалим и в цяла Юдея и Самария, и по всички краища на света.“
Силата на Святия Дух щеше
да им се даде с цел – да свидетелстват навсякъде, където отидат, до всички
краища на света.
Една жена отишла на
часовникар и дала часовника си за ремонт. Часовникарят влязал в ателието и след
малко се върнал с работещия часовник. Изненадана, тя попитала, „Как успяхте да
го поправите толкова бързо?“ Той ѝ казал, „Ами трябваше му нова батерия.“
„Батерия ли? Като го купувах никой не ми каза, че трябва да му сменям
батерията. Всяка сутрин го навивам.“
Много християни не
разбират каква сила притежава Святият Дух и се опитват да се справят със свои
сили. Но неговата сила ни е дадена, за да сме успешни свидетели. Той иска да я
използваме, а не да разчитаме на своята изобретателност.
От текста в Деяния
1:4,8 по-горе се вижда, че Бог не поиска от учениците да вършат делото на
благовестието без да им е дал сила за това. Затова те трябваше да чакат да
дойде на тях Святия Дух. И това стана на Петдесятница.
Когато разговарям с
някои християни за тяхното свидетелство, те ми казват, че са се опитвали да
говорят за Бога на познати, но без успех. Дали причината не е, че се опитват да
го правят без да се изпълват с Духа?
За да се изпълваш със
Святия Дух е нужно да се молиш за това изпълване. Но това не е достатъчно.
Трябва също така да си покорен на Божиите заповеди. За да бъдеш убедителен
свидетел за Христос е нужно да се стремиш и да приличаш на Христос. Тогава ще
говориш не с човешка мъдрост, а с “доказателство от Дух и сила“ (1 Коринтяни
2:4).
Силата на Духа в нашето
свидетелство зависи от това дали живеем христоподобен живот.
Английският писател
Джон Бъниан е казал за християните: „Когато всички техни дрехи са бели, светът
ще ги счете за Негови.“ Германският поет-скептик Хайнрих Хайне се обръща така
към християните: „Покажете ми вашия изкупен живот и тогава ще съм склонен да
повярвам във вашия Изкупител.“
Автентичният живот,
който проповядва благата вест в дух на жертвоготовна любов е възможно
най-убедителен.
Ние се нуждаем да бъдем
изпълвани със Святия Дух като ранната църква, ако искаме да променяме нашето
обкръжение, нашия град и нашия народ за Христос. Нуждаем се от това някой да
поддържа на ниво нашата духовна температура.
Човешкото тяло е
удивителна система. То може да поддържа постоянна температура от около 37 °C
без значение каква е външната температура. Без значение дали човек е в Северния
полярен кръг или на екватора, неговата телесна температура е относително
постоянна.
Съществува един
вътрешен механизъм, който поддържа тази температура. Първо, митохондриите,
които са клетъчни органели, генерират енергия и топлина в клетката. При
повишение на външната температура потните жлези в кожата отварят порите си, за
да разсеят топлина. Кръвоносните съдове също се разширяват или свиват
взависимост от външните условия.
Когато е студено мускулите
се съкращават и ние започваме да треперим, за да генерираме топлина. Мастната
тъкан под кожата пък осигурява изолация, задържаща топлината на тялото. Бог е
създал този невероятен механизъм за поддържане на постоянна телесна температура.
Без него ние нямаше да можем да прежиеем и ден!
По същия начин, за да
имаме постоянна духовна температура, ние се нуждаем от Святия Дух. Той е този
вътрешен механизъм, който може да ни помогне да променяме нашия свят и да не се
влияем от негативните промени в него!
Ние имаме нужда от
Петдесятница. Преживял ли си твоята лична Петдесятница?
Един фермер имал ранчо.
Трудил се от сутрин до мрак, но семейството му едва свързвало двата края. Взел
заем от банката и се наложило да ипотекира ранчото. Докато пасял овцете си в
ранчото, той мислил през цялото време как ще си плаща ипотеката.
Тогава дошъл екип
сеизмографи, наети от петролна компания и казали, че в земята му може да има
нефт. Помолили го за разрешение да дълбаят и той подписал договор с тях.
На 340 м. дълбочина те
се натъкнали на огромно находище от суров нефт. Първият нефтен кладенец имал
капацитет 80000 варела дневно. Много други открити кладенци били два пъти
по-големи. 30 години след откритието тестове показали, че един от кладенците
има потенциала да дава 125000 варела дневно.
И всичко това било
притежание на този беден фермер. В деня, в който закупил ранчото, той получил
правата над нефта. Но въпреки това живял на заеми. Мултимилионер, който живее
като бедняк. Проблемът бил, че той не знаел, че има нефт, макар че го
притежавал.
Днес е Петдесятница, денят
когато Святият Дух дойде в света и в нашите сърца. Как можем да си седим
доволни и непроменени, когато Божият огън идва, за да ни промени!
Днес те каня – ела и
приеми огъня на Святия Дух. Предай Му всяка област от живота си и тогава Божият
Дух ще те изпълни. Ще бъдеш променен и ще получиш сила за свидетелство. Амин!
16.06.2019 г.
