Помислете за постъпките си (Агей 1-2)

/проповед/

Агей (или както е на иврит „Хагай, от думата „хаг“, празничен) е десетият от т.н. малки пророци – последните 12 книги в Стария завет, които разглеждаме в нашата поредица „Малки по дължина, големи по съдържание.“

Книгата Агей е само 2 глави и е втората най-малка книга в СЗ (след Авдий). Агей пророкува през 520 г.пр.Хр. на евреите, които са се върнали от вавилонско робство. Служението му продължава по-малко от 4 месеца. (Събитията в книгата съответстват на книгата Ездра.)

И с това пророчество Бог мотивира израелтяните да построят храма след като се връщат от вавилонски плен. Това е първата пост-пленническа книга. Но как се стига до този момент?

През 722 г.пр.Хр. Северното царство Израил пада в ръцете на асирийците. През 606 г. и Юда е завладяна, този път от вавилонците. В продължение на 20 години на няколко вълни в плен са отведени голяма част от  израилтяните. През 586 г. напълно е разрушен храма в Ерусалим. Пленът продължава 70 години. Тогава Вавилон е победен от Медо-Персия. За разлика от вавилонците, персийците не изселват насилствено завладените народи, за да могат те да се молят на своите богове за царя на империята.

И така, 70 г. след плена, според пророчествата, персийският цар Кир пуска тези израелтяни, които искат, да се върнат по родните земи, за да построят храма си и да живеят там.

И така, 50,000 израелтяни, една малка част, се връщат в Ерусалим, за да построят храма. Те разчистват мястото, поставят медния олтар във външния двор и започват да жертват. През 536 изграждат основите и... спират. Работата е преустановена, защото са притеснявани от съседните народи (може да прочетете за това в Ездра и Неемия). Цар Кир, който подписва указ да се върнат, умира. Неговият наследник Артаксеркс не знае кои са тези израелтяни.

Нещо като нашите политици, когато дойде нова партия на власт, не знае какви са ги вършили предишните управляващи, нулева приемственост. И той заповядва да спре работата до второ нареждане.

Затова израелтяните спират да строят и се захващат да подредят живота си там. И се примиряват с положението да жертват в недовършения храм. Стягат собствените си къщи и дворове и забравят за храма.

Но в 520 г.пр.Хр. нещата се променят. Градежът се подновява. Защо? Поради четирима души – Зоровавел, Исус, Агей и Захария. Зоровавел е нещо като кмета на Ерусалим. Исус е религиозният водач, първосвещеникът в Ерусалим. Агей и Захария са двамата пророци, които ги вдъхновяват.

Посланието на Агей е: ако построите този храм, Бог ще дойде с мощна сила и в своята слава. И в двете глави пророкът посочва два гряха, които са са пречка за тяхното благословение и ги призовава да се покаят от тях – това са греховете духовна апатия и носталгия към миналото.

1.     Духовна апатия.

Агей 1:1-2 „Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господнето слово дойде чрез пророк Агей към управителя на Юда Зоровавел, Салатииловия син, и към първосвещеника Исус, Йоседековия син: Така говори Господ на силите: Този народ казва: Не е дошло още времето, времето да се построи Господният дом.“

Изминали са 16 години, откакто са положени основите. Ентусиазмът им се е поизпарил и ги е обхванала духовна апатия. И Агей ги настъпва по болното място:

Агей 1:4 „А за самите вас време ли е да живеете в своите обковани с дъски къщи, докато този дом остава пуст?“

Той казва, „Вие си правите хубави къщи, оборудвате ги с модерни кухни. Купувате големи плоски ТВ, за да гледате надбягванията с камили в събота вечер. Но в храма не се случва нищо.“ И те имат най-различни оправдания.

„Не му е дошло времето!“ Един евангелизатор казва, „Оправданието е лъжа, облечена в причина.“ Винаги съм се удивлявал на извиненията, които хората имат. В нашия случай не за строителство на храм, но за това защо не идват на църква да се поклонят на Бога.

„Времето е много лошо, не ми се излиза навън.“ Интересно, че лошото време не им пречи да отидат до Billa да напазаруват продукти. С моя син решихме да отидем на стадиона да гледаме мач. Рядко го правим, но ми направи впечатление как хората си плащат, за да гледат непосредствен футбол и да стоят на студения февруарски вятър.

Или казват, „не ми се ходи на църква, там е прекалено тясно“, но нямат проблем да се разходят в центъра сред хилядното множество.

Агей 1:5 „И сега така казва Господ на силите: Помислете за постъпките си.“

Изразът „помислете за постъпките си“ се появява 4 пъти в книгата. С други думи, „пак помислете и преподредете приоритетите си.“

Те постепенно бяха изгубили интерес към храма. И това е основният проблем. Може би най-големият проблем в християнския живот не е окончателното отпадане. Най-големият проблем в живота на християнина е бавното, постепенно изпускане на парата.

Спомни си времето, когато си повярвал. Бил си развълнуван, въодушевен... „Нямам търпение да отида на църква и да се покланям с братята и сестрите!“ Четеш всеки ден дълги пасажи от Библията... Но постепенно, като църквата в Ефес, започваш да изоставяш първата си любов, губиш ентусиазъм и може дори да забравиш защо съществуваш.

Преди години един проповедник отишъл в Атланта Джордия и видял реклама на един ресторант, който се казвал „Грил Божия Църква“. Това име предизвикало любопитството му и той се обадил на телефона в рекламата. Отсреща чул „Грил Божия Църква, здравейте.“ Проповедникът попитал как ресторантът е получил това необичайно име и мъжът отговорил, „Ние имахме малка евангелизация и започнахме да продаваме пиле на грил след църква, за да си покриваме разходите. Хората харесаха пилето на грил и бизнесът беше толкова успешен, че закрихме неделната служба. След още известно време затворихме църквата и продължихме да продаваме пиле на грил. И запазихме името, с което започнахме – Грил Божия Църква.

Но освен името в този бизнес не било останало нищо от църквата. Църквата се превърнала в ресторант. Обърканите приоритети могат да доведат до подобни парадокси.

Израелтяните по времето на Агей също бяха объркали приоритетите си. И какъв беше резултатът?

Агей 1:6 „Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате, обличате се, но никому не му е топло“.

Исус каза, „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави (Матей 6:33).

Нашият проблем е, че ние търсим всички тези неща и се надяваме, че Царството ще ни се прибави.

Все едно Агей им казва тук, „Вие работите много, работите на две места, работите дори през уикенда, но пак нямате достатъчно.“

Все едно вървиш в посока обратна на ескалатора в мола.

Затова, помислете за постъпките си!

Притчи 23:4-5 „Не се старай да придобиеш богатство, изостави тази мисъл. Устремиш ли към него очите си – вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила – както орел, който лети към небето.“

Виждали ли сте какво има изобразено на гърба на 50-то левката? Там има една птица от стихосбирка на Пенчо Славейков, който пък е на лицевата страна на банкнотата. Когато я видя се сещам, че колкото и да съм икономичен, рано или късно и тези 50 лева ще отлетят – „както орел, който лети към небето“, казва Соломон. Пуска криле и отлита.

2.     Носталгия към миналото.

Освен обърканите приоритети и апатията, в гл. 2 Агей засяга една друга важна тема за вярващите и тя е носталгията към миналото. Мисля, че и днес има много християни, които са болни от тази болест. Уж искат да работят за Царството, искат да сътрудничат на Бога, но винаги гледат назад с носталгия.

„Навремето какви църкви имаше! Какво хваление и поклонение! Какви евангелизации правехме! А сега – нищо. Съсипаха я тази държава!“ (Един чужденец каза по телевизията, че първото цяло изречение, което научил на български, било „Съсипаха я тази държава!“)

Най-удивителното нещо е, че има и млади хора под 30 години, които мрънкат за миналото, сякаш са живели тогава! „Колко хубаво беше при комунизма, казват! При бай Тошо беше много хубаво!“ Как е възможно това?

Възможно е, защото са се научили от родителите си да мрънкат за нещо, което самите те не са живели, и което всъщност никога не е съществувало.

В пустинята евреите гледаха с носталгия към робството в Египет: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.“ (Числа 11:5-6)

В Ездра 3 гл. четем, че по-старите израилтяни, които се върнаха от плена и построиха храма, хем се радваха, хем плачеха, защото помнеха, че храмът на Соломон е бил толкова по-голям и красив. Тук, в Агей, Бог им говори, като каза,

Агей 2:3 „Не е ли той (храма) в очите ви като нищо?“

Когато направихме разширението на залата, някои хора дойдоха при мен и казаха, „Триф, сега ми липсва стария офис, където се срещахме за Библейски изучавания“.

Агей 2:4-5 „Но ободри се сега, Зоровавеле – казва Господ, - и ободри се, ти, първосвещенико Исусе, сине Йоседеков; и ободрете се, всички люде на тази земя – казва Господ, - и работете; защото Аз съм с вас – казва Господ на силите... Духът Ми ще пребъдва между вас.“

Ако искаш да водиш мизерен живот, опитай се да вървиш напред, като гледаш с носталгия назад.

Какъв беше изхода от духовната апатия и носталгията към миналото?

3.     Покорство на призива.

Агей 1:7-8 „Така казва Господ на силите: Помислете за постъпките си. Качете се на планината, докарайте дърва и постройте дома; и Аз ще благоволя в него, и ще се прославя – казва Господ.“

Помислете за постъпките си. Изходът е покорство. Постройте храма и Аз ще дойда и ще се прославя.

И в ст. 12 четем как всички люде, начело с първосвещеника и управителя, „се побояха пред Господа“.

Това е реакцията, за която копнее всеки проповедник. Когато хората кажат, „Ще направя това, ще го приложа в живота си“, няма по-голяма радост за мене. Йоан казва, „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.“ (3 Йоан 1:4)

Божието слово дойде към пророка, той го предаде на людете и те откликнаха, защото разбраха, че това слово излиза от устата на Господа. Павел казва на солунците, „като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.“ (1 Солунци 2:13)

И забележете как отговори Бог:

Агей 1:13 „И Господният пратеник Агей говори на народа Господнето слово, казвайки: Аз съм с вас – казва Господ.“

Когато чуеш това от Бога, друго не ти трябва. Това е най-насърчителното съобщение, което можеш да получиш някога. „Аз съм с вас“. Аз съм Бог Емануил! Затова всички те...

Агей 1:14 „дойдоха, и работеха в дома на Господа на силите, своя Бог.“

Бог им даде сила, а те свършиха работата.

Филипяни 2:12-13 „изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате. “

Кой върши работата? Бог, в сътрудничество с нас. Бог ни дава сила, смелост, енергия, мъдрост и водителство, а ние вършим работата.

На летище „Шипхол“ в Амстердам имат подвижни ленти, които свързват по-отдалечените терминали. Други летища имат автобуси или влакове за транспортиране на пътници от едно до друго място в летището. Но в Шипхол има такива подвижни ленти.

Когато съм с Ваня не ги използваме, защото на нея ѝ се завива свят. Но когато пътувам сам се качвам на тях. И продължавам да вървя бързо по тях. Тогава направо ми се струва, че съм обул вълшебните обувки на малкия Мук. Направо прехвърчавам край тези, които вървят до лентата!

В този случай подвижната лента ми съдейства. Аз вървя, аз върша моята работа, а тя върши своята работа. И ми помага да се движа по-бързо, отколкото мога с мои сили. По същия начин Бог помогна на израилтяните, но те свършиха работата.

Ако Бог ти е възложил някаква задача, не бягай от нея. Не казвай „Не знам как, няма да се справя!“ Бог ще ти даде сила да се справиш. Той ще ти даде тласък, за да те окрили, да ти вдъхне сила и енергия за тази задача.

Същото е, когато караш кола. Запалените шофьори често се питат колко конски сили е колата. Защото понятието „конска сила“ се използва за обозначаване мощността на автомобилите.

Конската сила отговаря действително на постоянната сила на един кон. Дефинирана е като силата, нужна за повдигане на маса от 75 килограма за една секунда на височина от един метър. Била предложена като мерна единица от изобретателя на парната машина Джеймс Уат през 18 в. 

Моята кола е някъде около 160 конски сили. Тоест, мощна е колкото 160 коня. Все едно карам едновременно толкова коне! Когато шофирам, аз върша моята част от работата – пълня резервоара и шофирам, но конете вършат много повече работа!

По същия начин, ние вършим работата, но Бог ни дава начален тласък и сила да изминем предстоящото пред нас поприще.

Израилтяните бяха объркали приоритетите си, но Бог им говори чрез Агей, те се покориха и Той им обеща, че ще е с тях.

Заключение

Израилтяните се покориха на Бога. И във 2 гл. 18 ст. разбираме, че точно за три месеца работата върху основите е завършена. Хората са се покаяли и в ст. 10-14 Агей отново им напомня, че духовното очистване е единственият начин да се радват на Божиите благословения.

Техните грехове в миналото са причината за всичките им нещастия. Егоцентризмът и непокорството бяха довели до духовна апатия и носталгия към миналото, а те от своя страна – до Божието осъждение върху тях. Работеха, но не виждаха плодове от труда си. Уж вървяха напред, а гледаха с носталгия назад, затова постоянно се спъваха.

Но след като се бяха обърнали в покорство, нещата щяха да се променят (ст. 15-17). Бог отново ще благослови труда им.

Накрая книгата завършва с невероятно пророчество.

Агей 2:20-22 „И Господнето слово дойде втори път към Агей на двадесет и четвъртия ден от месеца: Говори на управителя на Юда Зоровавел, като кажеш: Аз ще разтреса небето и земята; ще съборя престолите на царствата, и ще унищожа силата на царствата езически; ще преобърна колесниците и онези, които се возят на тях; и конете, и ездачите им ще паднат, всеки от меча на брат си.“

Това е послание до управителя на Юда Зоровавел. Юда е била в плен на Вавилон, след това Вавилон е покорен от Медо-Персия. При толкова много световни суперсили, Зоровавел се чуди какво ще стане в бъдеще с Юда. И Бог му изпраща насърчително слово и казва, ето какво:

Агей 2:23 „В онзи ден – казва Господ на силите – ще взема тебе, служителю мой, Зоровавеле, сине Салатиилов – казва Господ, - и ще те положа като печат, защото те избрах – казва Господ на силите.“

Както знаем, печатът е служил като подпис на владетеля в древността. Той е символ на власт. И когато Бог казва, че ще положи Зоровавел като печат, Той всъщност говори за Исус Христос. Това е месианско пророчество. Зоровавел е в родословието на Давид в Матей 1 гл., следователно е един от предците на Господ Исус Христос.

Следователно, Бог казва, че както Зоровавел в Ерусалим сега, един ден по-великият син на Давид и на Зоровавел – Месията ще има власт над всички народи и царства на земята. Един ден Той ще царува над всички народи и Неговото Царство ще трае вечно. И с това завършва тази пророческа книга.

Нека се молим.

 

Тайната на благословения живот (Битие 48:1-49:28)

/проповед/

Прочит: Битие 48:8,9,20; 49:3-10;  22-24

Миналият път видяхме как Израил се засели в Египетската земя. Това беше в 46 гл. В следващата 47 глава виждаме как по време на глада семейството му живееше в благоденствие и се умножаваше. Когато стана на 147 години, Яков направи последни приготовления за смъртта си и закле Йосиф да го погребе в бащината му гробница в Ханаан. След обещанието на Йосиф, Израил му се поклoни и така изпълни пророческия сън на Йосиф.

Гл. 48 започва с известието, че Яков е болен. Йосиф отива при него с двамата си сина. В тази последна среща с Йосиф и неговите синове, а след това и с останалите синове на Яков, можем да научим важни принципи за живота на благословение, който Бог иска да имаме.

Нека да се помолим.

Четох за едно семейство, в което съпругата направила 5 неуспешни опита за убийство на съпруга си. Два пъти тя наела биячи да го бият по главата с бейзболна бухалка. Веднъж опънала въже на стълбите в къщата им, надявайки се той да се спъне и да умре от загуба на кръв. Два пъти наела убиец. Единият път той бил прострелян в главата, но като по чудо оцелял. Вторият път бил застрелян в гърдите, но се отървал само с незначителни наранявания. Щастлив семеен живот, нали?! Даже направили комедия за тях, която се казва: „Обичам те до смърт.“

Това е истински случай. Сигурно си казвате, как може такова нещо! Как са  допуснали да стигнат толкова ниско!

Бог иска най-доброто за нас. Но понякога питал ли си се, как така стигнах до положението, в което съм? Не винаги животът ни се развива както бихме искали. Развод, загуба на работа, прекъснати взаимоотношения, криза на средната възраст, непостигната цел, болест... ни карат да се питаме как допуснах всичко това? Понякога подобна равносметка може да доведе до депресия, друг път може да е стимул за ново начало.

Ако искаш да разбереш как си стигнал дотук и как можеш да отидеш там, където искаш да си,днешният пасаж може да ти помогне с ценни съвети. Не казвам, че ако ги следваш, ще станеш богат, здрав или известен. Библията не ни обещава това. Но ти можеш да се поставиш в позиция на благословение от Бога.

Въпреки ситуацията, в която си в момента, Бог иска ти да си благословен и да имашудовлетворяващ живот, за какъвто си създаден. От теб зависи дали ще застанеш под Божията десница, която се е вдигнала, за да те благослови!

1. Бог благославя тези, които са посветени и верни в това, което вършат

Битие 48 и 49 глава, откъси от които прочетохме в началото, са писани от Мойсей за израелтяните след 40 години скитане в пустинята. Те трябваше да насърчат хората преди да прекосят Йордан и да завладеят Обещаната земя.

Минали са 430 г. след идването на Яков в Египет. На израелтяните сигурно е правило впечатление, че някои от 12-те племена са по-многобройни от други; че някои племена обичат Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, а други нехаят за духовните неща. Някои от тях щяха да получат големи територии земя в Ханаан, а други – нищо. И хората от последните сигурно са се почесвали по врата и са се питали „как стигнахме дотук?“

И когато са прочели глави 48 и 49, те са им обяснявали всичко и са давали напътствие на младите как да живеят така, че да бъдат благословени. В тези глави са изброени хора, чийтопример трябва да следваме, но и такива, чиито грешки да избягваме.

Нека да вземем например Рувим, първородният син на Яков, и Йосиф, единадесетият син. Обикновено първият син получаваше лидерската позиция то баща си и двоен дял от наследството. Но Рувим беше лишен от лидерство и наследство. Защо?

Той направи някои добри неща. Не позволи на братята си да убият Йосиф и предложи да го хвърлят в рова с намерението след това да го върне на баща му, но братята му го продадоха в робство. По-късно предложи Яков да убие двамата му сина, ако не върне Вениамин при второто пътуване до Египет. Рувим изглеждаше добър човек. Но Яков пророкува за него:

Битие 49:4: „Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, защото се качи на леглото на баща си, на постелята ми и я оскверни.“

Рувим e оприличен на малко поточе, което лесно пресъхва в жегата. Неговият проблем e непостоянството. На него не можеше да се разчита. Освен това беше узурпатор. Той се опита да си осигури ръководна роля в семейството, като спи с една от жените на баща си. Сам се дисквалифицира като лидер и Бог нямаше да го благослови с това, което искаше.

Йосиф беше негов антипод. Той беше верен на Бог, дълготърпелив в страдание, смирен пред властите и мъдър в лидерство. Затова Бог го благослови с първородството и двоен дял от наследството.

Битие 49:26: „Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини; те ще бъдат на Йосифовата глава, и на темето на превъзходния сред братята си.“

Йосиф беше верен, Рувим беше непостоянен. На кого приличаш повече ти? Спазваш ли обещанията си? Може ли да се разчита на теб? Имаш проблеми или ти си част от проблема?

Посвещението и вярността не ти гарантират бъдещето, за което се надяваш, но те поставят в позиция да получиш благословението, което Бог иска за теб.

Английският комик Еди Изард искал да събере пари за благотворителната организация Спорт Рилийф, бореща се с глада в света. За целта решил да участва в маратон. Но тъй като това не би било нищо необичайно, решил да направи нещо по-голямо. В рамките на 51 дни пробягал 34 маратона. Бил следен в туитър от повече от 750,000 човека и набрал повече от 200,000 лири!

Еди изобщо не е спортна натура. Даже е леко закръглен. Никога преди това не е участвал в маратон. След всяко бягане туширал болката от пришките и падналите нокти на краката с ледена вана. Неговото невероятно посвещение му помогнало да вдъхнови стотици хиляди хора по света!

Бог може да благослови и теб да постигнеш цел, която е съзвучна с Неговата воля за тебе. Но Той благославя тези, които са посветени и постоянни в това, което правят.

2. Второ, Бог благославя според Своята суверенна воля.

Яков благослови Йосиф с двоен дял, като на мястото на Рувим и Симеон постави Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Той ги осинови и им даде права на наследници. Йосиф доведе синовете си при Яков и както повеляваше традицията, постави по-големия Манасия пред дясната ръка на Яков, а по-малкия – Ефрем, пред лявата му ръка. Разбира се, по-големият трябваше да получи по-голямото благословение. Но Яков кръстоса ръцете си и постави дясната си ръка върху главата на по-малкия брат.

Битие 48:17-19 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; и рече Йосиф на баща си: „Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава.“

Когато Мойсей пише това, племето на Манасия е с 20000 души по-голямо от това на Ефрем. Но след няколко века племето на Ефрем щеше да стане най-голямото сред 10-те племена на северното царство, така че Ефрем стана синоним на Израел.

Защо стана така? В текста няма и намек, че в характера на Манасия е имало някакъв недостатък или че Ефрем е бил по-богобоязлив. За нас е мистерия на Божията суверенна воля защо Той благоволява повече в живота на един, отколкото на друг. Ние просто трябва да я приемем, без да се опитваме да си я обясним. Това ще ни предпазва от разочарование и завист към другите.

Завистниците умират, но завистта – никога, казва Молиер. А една българска поговорка казва: „Завистта е болест.“ Ако се молим да приемаме Божията воля дори когато не разбираме Неговите пътища, Бог ще ни излекува от тази болест.

Когато говорим за благословение, има още нещо, което знаем за Бог. И то е, че Бог обича да се прославя чрез по-малките и незначителни хора:

1 Коринтяни 1:27: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните...“

Бог избра Ефрем пред Манасия, Йосиф пред Рувим, Яков пред Исав, Исаак пред Исмаил, Лия пред Ревека...

Видяхме, че Бог благославя хора, които са постоянни и верни на Него. Второ, видяхме, че Бог благославя според суверенната си воля.

3. Трето, Бог благославя тези, които служат с ревност на Господа.

Както казахме, Рувим изгуби първородството си, защото беше непостоянен – „изврял си като вода“. И Яков продължава пророчеството си в 49 гл., като казва че следващите двама синове - Симеон и Леви, също ще загубят наследството си в Обещаната земя. Защо? Защото те избиха мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си Дина.

Битие 49:5,7 „Симеон и Леви са братя; сечива насилствени са мечовете им... Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.“

Така и се случи. Племето на Симеон постепенно бе погълнато от племето на Юда и след няколко поколения вече не съществуваше. Племето на Леви също беше разпръснато, но получи 48 града и околната земя за паша. Как стана това? Те служеха пламенно на Господа!

Когато Мойсей се върна с плочите с Божиите заповеди от планината и завари израелтяните да танцуват около златното теле, призова:

Изход 32:26-28: „Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити. И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всеки меча на бедрото си, минете навсякъде от врата на врата през стана и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки ближния си. И левитите сториха според Мойсеевите думи; и в този ден паднаха от людете около три хиляди мъже.“

Ревността на левитите по-късно е демонстрирана и от внука на Мойсеевия брат Аарон –Финехас. Израелтяните бяха изпаднали в идолопоклонство, след като бяха изкушени отмадиамските жени. Бог наказа с мор народа. И докато всички плачеха пред шатъра за срещане, един мъж демонстративно доведе мадиамка и влезе с нея в своята шатра. Тогава Финехас влезе и уби с копие и двамата. Така морът престана, след като беше покосил 24000 души. И Господ каза:

Числа 25:11-13: „Финехас ... отвърна гнева Ми от израиляните, като показа ревност сред тях, подобна на Моята; така Аз не изтребих израиляните в ревността Си. Затова кажи му: Аз му давам Моя завет на мир; ще бъде на него и на потомството му след него завет за вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израиляните.“

Левитите наследиха ревността на бащите си. Те усърдно защитаваха Божията чест. В резултатбяха благословени - някои бяха избрани от Бог да станат свещеници, а останалите - да служат в храма.

Днес живеем в култура, в която всеки ден виждаме хора да казват или да вършат богухулни неща. Реагираме ли с ревност за Неговата чест, когато чуваме напразно споменаване на Божието име? Или когато се подиграват с Бога? Или говорят хули по Негов адрес? Можем като левитите да показваме ревност за Бога и тогава ще видим Неговите благословения в живота си.

4. И последно, Бог благославя тези, които водят живот на покаяние и трансформация.

Освен Йосиф, другият най-благословен син в благословията на Яков беше Юда. Той получи в наследство не само южното царство, но и му беше обещано един ден всички народи да му се покорят.

Битие 49:10: „Не ще се отнеме скиптърът от Юда и законодателят от чреслата му, докато не дойде Примирителят, и на Него ще се покоряват народите.“

Как стана това? От Юда се роди цар Давид и Бог каза, че царството на Давид ще трае вечно. Давид престана да царува през 971 г.пр.Хр. Но това пророчество се сбъдна през 1 в.сл.Хр., когато един друг негов наследник, Исус Христос, установи своето вечно царство. Яков пророкува идването на Месия 19 века преди да се случи!

Но не е ли удивителен изборът на Бога чрез Яков? На млади години Юда беше единнехранимайко. Той предложи да продадат Йосиф. После се ожени за ханаанка. Искаше да убие снаха си, след като беше преспал с нея.

Но тук вече Юда беше нов човек. Бог го беше променил чрез обстоятелствата, през които беше преминал. И когато намериха златната чаша у Вениамин, Юда каза: Битие 44:16 „Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти: ето, роби сме на господаря си...“

И когато Йосиф каза, че ще направи роб само Вениамин, той предложи сам да заеме неговото място. Юда показа, че се е покаял и е трансформиран от Божия Дух. И Бог го благослови и чрез него благослови целия свят с прощение на греховете и мир с Бога чрез Исус Христос.

Eдин евангелизатор бил на посещение при пациент в болницата, на когото били отстранили оперативно ларинкса, тъй като имал рак. Пациентът не изглеждал добре. Евангелизаторът му споделил благата вест – казал му, че той е грешник и заслужава да отиде в ада. Че трябва да повярва, че Исус е живял съвършен живот, умрял е за него на кръста и е възкръснал от мъртвите след три дни. И ако иска да е простен и спасен, трябва да покани Исус в живота си.

Пациентът не можел да говори, затова евангелизаторът казал: „Спасението е безплатен дар от Бога.“ След това извадил химикал от джоба си и казал: „Ако искам да ти подаря този химикал, какво трябва да направиш, за да стане той твой?“ Пациентът не можел да говори, затова сграбчил химикала.

Искаш ли да имаш благословен живот? Тогава хвани здраво Исус. Имай посвещението и вярността на Йосиф. Приемай суверенната Божия воля, дори когато не я разбираш. Показвай ревност за Исус като Финехас. Живей живот на покаяние и Божият Дух ще те трансформира като Юда.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

14.05.2017

Екстравагантна любов

проповед

Ние преполовихме евангелието на Йоан, но в повествованието сме в края на публичното служение на Исус. Оттук нататък всичко се случва последната седмица от живота на Исус – Страстната седмица преди кръста. Във всички знамения (7 – водата във вино, изцелението на сина на царския сановник, на паралитика, нахранването на 5000, ходенето по водата, изцелението на слепородения и възкресението на Лазар) и срещи с тези хора, централната тема е, че Исус е Бог и чрез вяра в него ние можем да имаме живот. Те ни говорят и днес. Библията говори и днес.

Разказаха ми истински случай за един християнин, който срещнал на улицата наркоман и го прибрал вкъщи. Не след дълго наркоманът задигнал пари и избягал. След време той пак го срещнал и за изненада на наркомана пак го поканил вкъщи, все едно нищо не се е случвало. Наркоманът живял там известно време и после задигнал някои ценни предмети и избягал с тях. След време човекът пак го срещнал и пак му предложил да живее у тях. Това сломило сърцето на наркомана. Тази проява на екстравагантна любов му помогнала да осъзнае, че животът има смисъл и той е да показва Божията любов към другите. Това му дало сили да пребори зависимостта си и да се освободи.

Днес ще разгледаме още една среща на Исус, по време на която един от участниците проявява екстравагантна любов. Нека прочетем Йоан 12:1-11.

Действието се развива във Витания няколко дни преди Възкресение. Но Исус не е в дома на Лазар. От разказа на Марк (14:3) разбираме, че Той е поканен в дома на Симон прокажения. Проказата е била заразна болест, от което става ясно, че Исус е изцелил Симон преди това. Той е възкресил и Лазар.

И сега и двамата се редуват да разказват своите истории на насядалите на вечерята. Симон разказва как е станал ‘цял’, а Лазар – как е оживял. Марта прислужва. Всички ядат и слушат. И тогава изведнъж Мария влиза с алабастрен съд, отваря го и разлива от скъпоценния парфюм първо на главата, а после и на нозете на Исус. След това ги изтрива с косата си. Къщата се изпълва с благоухание.   

В предходната глава, малко преди Исус да възкреси Лазар, Мария се хвърля в краката на Исус (ст.32). Сега пак пада в нозете му. Това е нейната обичайна позиция в присъствието на Исус – в нозете му. Добре е и ние да се запитаме кога за последен път сме падали в нозете му в молитва? Може би сме твърде заети? Арогантни? Горди?

Мария пада в нозете на Исус, за да го помаже с парфюм. Днес използваме парфюм всеки ден, за да ухаем на хубаво. Един мъж влязал в парфюмериен магазин и казал: Искам да купя най-скъпия парфюм за жена си. Продавачът му подал едно шишенце и казал: „Този се казва ‘Може би’. Струва 425 лв.” „А, не, благодаря. За толкова пари искам нещо по-сигурно.”

В древността парфюмът е бил още по-скъп. Вероятно този 1 литър миро, с който Мария помазва Исус е представлявал цялото й състояние. Йоан казва, че е струвал почти колкото годишна заплата (300 динария). Затова са го използвали най-вече за помазване главата на мъртъвците, преди да бъдат погребани.

От 7 ст. става ясно, че Мария също го е пазела за погребението на Исус, но решава да го използва преди това, може би за да подготви останалите за предстоящата му смърт.

Мария помазва не само главата (виждаме това в Марк), но и краката му. Само най-ниско поставените слуги миели краката на гостите, защото това била мръсна работа – пътищата били прашни, а хората ходели със сандали. Скоро Исус също щеше да измие краката на своите ученици.

И това не е всичко. Накрая тя изтрива нозете на Исус с косата си. Жените не ходели с пусната и незабрадена коса. Само съпругът им е можел да ги види така. Но Мария не се интересува какво ще кажат хората.

Тя дава цялото си богатство, за да помаже Исус. Помазва и краката, за да покаже че е негов слуга. Изтрива го с косата си, за да покаже че служи на него, не на общественото мнение.

Тази проява на екстравагантна любов повдига много въпроси към нас. Готов ли съм аз да дам всичко, което имам на Исус? Готов ли съм заради него да се смиря толкова, че да извърша и най-мръсната работа? Имам ли смелостта да го следвам, дори когато другите ми се подиграват и ме наричат странен и сектант?

Екстравагантна любов.

Как реагира Исус? Той не я укори за разхищението. Напротив – каза на критикарите: „Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.” (ст.7)

Само след 4 дни Исус щеше да умре за греховете на цялото човечество и с това да демонстрира най-екстравагантната любов, възможна някога. Исус, Божият Син, дойде на земята, стана един от нас, живя безгрешен живот, умря с най-мъчителната смърт.

И там, на кръста, Той все още ухаеше на парфюма на Мария. Той е миришел любовта на Мария. Екстравагантна любов. Мария даде този дар на Исус. Исус взе нашия грях и ни даде своята праведност. И след три дни възкръсна и каза, че всеки който вярва в неговото име, ще живее, ще бъде възкресен духовно и няма да види втората, духовната смърт.

Това е Божията екстравагантна любов към нас, че Исус дойде за часа, в който щеше да умре. Най-прекрасната дефиниция за любов е не в речника, а на кръста. Това беше подаръкът на Исус за нас. Въпросът е, как ние откликваме на този подарък?

Исус иска и ние да показва екстравагантна любов, като падаме в нозете му като Мария. Как правим това? Ние демонстрираме екстравагантна любов към Бог и към другите, като

* Като се предпазваме от националния спорт критикарство. Но този спорт не е любим само на българите. След като Мария помаза Исус, Юда каза: „Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?”

На пръв поглед това беше основателна забележка. Тя звучеше много духовно. Това си беше направо разхищение. Не можеше ли да се даде на някой приют за бедни, или с него да се купи скъпа медицинска апаратура за някоя болница?

Но това беше фасада. Юда всъщност изобщо не се интересуваше от сиромасите. Забелязали ли сте, че обикновено тези, които критикуват най-много, всъщност прикриват собствените си вина, грешки и грехове? Стремежът им е да насочат вниманието към другите. Крадецът вика: дръжте крадеца!

Невярващите критикуват църквата, че не прави нищо за обществото. Вярващите критикуват духовните работници, че не работят сред обществото. Хората критикуват протестиращите, че са малко и нищо няма да постигнат. Родителите критикуват децата, че са лентяи и не учат.

Но невярващите са загрижени да не би някой да ги накара да отидат на църква. Вярващите се притесняват да не би някой да им смути спокойствието, като им възложи работа в църква. Хората прикриват нежеланието си да жертват време и усилия, като хвърлят вината върху тези, които жертват време и усилия (протестиращите). Родителите търсят вината у децата и се надяват самите те да не бъдат обвинени от тях за липса на посвещение.

Всъщност, Юда беше загрижен да има приходи в касата, за да може да ги източва. Така, както една партия-столетница искаше да възроди проекта Белене не защото беше загрижена България да не остане без ток, а за да извърши най-голямото източване на средства в историята си.

Исус иска да се предпазваме от греха на критикарството и да насърчаваме доброто около нас. Най-добрият пример за насърчител в Библията е Варнава, който е описан като ‘син на увещание (насърчение)’ (Деян. 4:36), който насърчава повярвалите да устояват в Божията благодат. Ние трябва да престанем да сме синове и дъщери на критикарството и да се превърнем в синове на насърчение. В моя живот Бог е използвал няколко насърчители, но най-големият е моята съпруга. Благодарение на нея и на Святия Дух днес съм това, което съм.

Всеки от вас също е бил насърчен, за да е тук на това място. Исус иска сега на свой ред и ние да насърчаваме другите. Огледай се и преди следващия път да разкритикуваш неоснователно, спри и се замисли за какво да насърчиш човека до тебе. Ти си прекрасен съпруг/съпруга! Ти си невероятен готвач! Справяш се много добре! Ти си пример за детска учителка! Прекрасно свириш на китара! Твоята усмивка е заразителна! Вярвам в теб, можеш да се справиш!

* На второ място, ние проявяваме екстравагантна любов, когато имаме правилни приоритети.

Исус каза: „Сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.” Скоро той щеше да отиде на кръста. С това показва колко по-важен е той дори от социалната дейност в името на сиромасите. Добре е увлечени и загрижени за материалното добруване да не забравяме духовното. Загрижени за хляба да не пропуснем духовния хляб, слязал от небето. Увлечени в нашите ритуали, да не пропуснем Същността – Исус. Емоционално впускайки се в благотворителната Българската коледа, да не пропуснем Рождество.

Това не означава, че Исус не се интересува от бедните, напротив. Но той искаше да разберем, че грешният свят никога няма да изглежда като небето, без значение колко фондове получаваме от ЕС, за да се борим с безработицата и бедността. В нашата ценностна система Той искаше да е на първо място. Той искаше да се покланяме на Твореца, не на творението. Мария направи именно това. Тя показа екстравагантна любов към Бога, като се поклони на Исус.

* Трето, ние проявяваме екстравагантна любов не само като се пазим от критикарство и насърчаваме другите, не само като подредим правилно приоритетите си, но и като посветим живота си на Исус. Всичко, което имаме е от него и Той иска да сме готови да жертваме всичко – време, материални притежания, пари, дарби, таланти, комфорт – за Него. Както Мария го направи.

Но най-вече Той иска да споделяме с другите най-големото богатство, което имаме – Исус.

Точно това правеха Симон и Лазар на трапезата с Исус. Разказваха за новия живот, който имаха благодарение на Исус. И всички около масата слушаха и вярата се вселяваше в тях богато. Мълвата се разнасяше и хората продължаваха да прииждат, за да видят не само Исус, но и възкръсналия Лазар. Това накара главните свещеници да се наговорят да убият и Лазар (ами ако Исус го възкресеше отново? J)

Симон и Лазар разказваха за Исус. Това направи и Мария, като коленичи и разля екстравагантно количество парфюм върху главата и нозете на Исус. С този аромат Исус беше разпънат на кръста. И уханието на кръста достигна и продължава да достига до много други чрез свидетелството на Йоан. Затова Исус каза: „Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори.” (Марк 14:8)

Днес този аромат продължава да се носи от последователите на Исус по цялата земя. Исус иска ние от „Нов живот” също да го носим до нашите близки и познати. „Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот.” (2 Кор. 2:15). Нека да се помолим.

Проповед пред БПЦ „Нов живот” – Варна

19.01.2014 г.