Красавицата и Звяра (1 Царе 25)

/проповед/

Чели ли сте приказката Красавицата и Звяра? Може би сте гледали филма на Дисни. В него, за да спаси баща си, едно интелигентно момиче на име Бел, заема неговото място като затворник в замъка на един Звяр, който всъщност е омагьосан принц. Въпреки страха си, Бел открива доброто сърце на принца, и с помощта на омагьосаните слуги, двамата намират истинската любов, като развалят магията. 

Днес ще разгледаме образа на една жена в Библията, която също е толкова интелигентна и красива като Бел.

Жената е Авигея. За нея научаваме само в тази глава, но тя е една от най-забележителните жени в Стария завет. Тя беше мъдра, решителна, търпелива и чувствителна жена. Беше много добър комуникатор. Вярвам, че това изучаване може да ни вдъхнови да изграждаме и ние тези качества в живота си на християни.

Вече казахме, че Давид бе помазан за цар на Израел, но все още не беше седнал на трона. Беше преследван от цар Саул, защото последният е полудял от ревност поради успехите на Давид. Всичко започна, когато Саул чу тълпите да пеят „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ (1 Царе 18:7)

Саул се разгневи, ревността му ставаше все по-силна и искаше да убие Давид. В 25 глава вече Давид и неговите 600 мъже бягат от Саул. Освен Авигея и Давид, в главата ще се запознаем с още един образ, мъжа на Авигея, Навал. Той ще играе ролята на Звяра.

В началото разбираме, че Самуил, последният съдия на Израел, умира и след погребението му Давид отива в пустинята Паран, която се намира на юг от Юда и на север от Синай. Това е същото място, откъдето Мойсей изпраща десет съгледвачи в Обещаната земя (Числа 13:3). 

Нека прочетем…

1 Царе 25:2-3 „ А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил. Името на човека беше Навал…

Навал беше богат животновъд. Името му означава „безумен“. Разбираме от текста, че той е опак и нечестив човек. Зъл до мозъка на костите си. От ст. 17 разбираме, че „той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.“ И този човек имаше прекрасна жена. Да се чуди човек как се е омъжила за него, но вероятно бракът им е бил уреден от родителите, каквато е била практиката тогава.

1 Царе 25:3 „а името на жена му – Авигея; и жената беше благоразумна и красива“

Истински Красавица и Звяр!

Навал е на Кармил и стриже овцете си. Давид и мъжете му са там вече няколко седмици и през това време са ги пазели от набезите на крадци. Имало е обичай по време на стриженето на овцете собственикът на стадото да се отблагодари за закрилата. Нещо като да дадеш бакшиш на сервитьора днес за добре свършената работа.

И по-надолу от 5-8 ст. разбираме, че  мъжете на Давид са се отнасяли много добре с овчарите и не са допуснали нищо от стадото да се изгуби. Затова щом научава, че Навал стриже овцете, Давид изпраща пратеници да вземат своя „бакшиш“.

Но в ст. 9-11 виждаме, че вместо да им се отблагодари, Навал ги обижда. Честта на Давид е засегната.

1 Царе 25:10 „Но Навал отговори на Давидовите слуги: Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат от господаря си.“

Навал е не само стиснат, зъл и нелюбезен, но и се проявява като безумен тук. Името му му подхожда. Не можеш да отговориш така на 600 воини, които бягат за живота си и които са ти помагали седмици наред, а сега са изгладнели.

Щом научава това, Давид е гневен, жадува да си отмъсти и повежда 400 от мъжете си въоръжени срещу Навал. И точно тогава на сцената се появява Авигея. Един от служите на Навал се връща, казва ѝ какво се е случило и я увещава да види какво може да направи, за да предотврати най-лошото.

Какво щяхте да направите, ако вие бяхте на мястото на Авигея?

Тя не само трябва да живее с този алчен глупак, но сега научава, че някой иска да убие него и целия му дом! Нейният живот също беше застрашен. Как щеше да реагираш ти? Да си вземеш багажа и да хванеш пътя?

1 Царе 25:18-19, 23 „Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини и ги натовари на осли. И каза на слугите си: Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. А на мъжа си Навал не каза нищо…

И Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, та се поклони доземи.“

Авигея не бяга да се спаси, а събира огромно количество хранителни продукти и отива да пресрещне Давид. Когато го вижда, пада на колене (ст. 23), показва уважение към Давид и поема вината върху себе си. Казва на Давид да не обръща внимание на Навал, защото „каквото е името му, такъв е и той“ (ст. 25). Накрая дори призовава Давид да не пролива кръв, за да не съжалява за това, когато стане цар (ст. 31)!

Какво научаваме от постъпката на Авигея?

Първо, колкото и големи да са различията в характерите на съпруга и съпругата, това не означава, че бракът е обречен.

Днес много двойки се женят и след няколко месеца или година-две решават, че не могат да живеят заедно поради „несъвместимост на характерите“. Едно изследване на разведени двойки година след развода показва, че 60% от мъжете и 73% от жените смятат, че са направили грешка и е трябвало да работят повече, за да спасят брака си.

В България на всеки два брака има един развод. Защо? Защото много хора не искат да положат усилия, за да го спасят и оздравят.

Много хора са повярвали на лъжата на дявола, че „тревата е по-зелена от страната на съседа“. Всъщност, това, което изглежда зелено, е тръни. Мнозина мислят, че разводът носи щастие. Щастието зависи от отношението на човека, не от обстоятелствата. Истината е, че повечето разведени хора чувстват вина, самота и тревожност.

Най-потърпевши от развода са децата. Те винаги биха предпочели родителите им да са заедно.

Ако преживявате трудности в брака си, изследвайте образа на Авигея!

Планът на Авигея сработва. Давид отменя нападението. Когато Авигея се връща, заварва Навал пиян. Безумният се е натряскал до козирката, както казваме.

Първо, несходството в характерите не прави един брак обречен. Второ,

Най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си

Това направи Авигея, когато отиде да пресрещне Давид по пътя. Обръщам се към жените: когато казахте „да“ на мъжа, за когото се омъжихте, вие приехте роля на човек, който му помага, подкрепя го и го издига. Това означава да го почитате (Ефес. 5:33) – да го уважавате безусловно.

Съпругът също има куп отговорности, но тях ще разгледаме в друга проповед. Но Бог те е направил да бъдеш „подходящ помощник“ (Бит. 2:18). Четох някъде, че този израз на иврит (ezer kenegdo) съдържа значение на парчета пъзел, които допълват липсващите парченца на мъжа и заедно те образуват цялата картина.

С други думи, когато жената подкрепя мъжа си, двамата стават една плът.

Ако има жена с основателна причина да не подкрепя мъжа си, това е Авигея. Защото мъжът ѝ не допринасяше с нищо в брака им, само се възползваше. Щяхме да разберем Авигея, ако тя беше срещнала на пътя Давид и беше казала,

„Давиде, аз не одобрявам ужасните неща, които мъжът ми е направил, моля те не наказвай и мене. Донесла съм ти храна, пощади живота ми и направи каквото искаш с мене. Само ме отърви от него!“

Но тя не го направи. И в текста четем, че десет дни след тази случка Навал умря. Може да е преживял инсулт или инфаркт. В текста просто се казва: „Господ порази Навал и той умря.“ (ст. 38)

Авигея ми прилича на жената от Притчи 31:

Притчи 31:10-12 „Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-ценна от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той не ще има недостиг на печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си.“

Авигея е пример за жените-християнки, защото тя носеше добро на мъжа си през целия си живот, макар че той не го заслужаваше.

Дотук казахме, че несходството на характерите не означава, че бракът няма бъдеще. Второ, най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си. И трето,

Бог може да работи в живота ти дори в лоши ситуации

Нека прочетем какво каза Давид, когато научи за смъртта на Навал.

1 Царе 25:39 „Благословен да бъде Господ, Който защити достойнството ми от обидата, която ми нанесе Навал, и въздържа слугата си да не стори зло…“

С други думи, Давид каза: „Навал ме обиди, но Бог ми помогна да не извърша зло.“

Това е интересно изказване, защото аз поне не си спомням в текста да е казано, че Бог е говорил на Давид, в сън или във видение. Нито пък да е изпратил ангели, които да го посъветват да не пролива кръв.   

Нещо повече, Давид даже не се помоли за съвет от Бога как да постъпи с Навал. Тогава как Бог въздържа Давид да не стори зло? Да, разбира се, Бог използва Авигея!

Бог може да работи в живота ни дори когато сме в ужасни ситуации. Авигея имаше труден брак и за нея щеше да е лесно да се затвори в себе си, да се депресира, да обвинява себе си, или родителите си, или дори Бог за нещастието си!

Можеше това да разклати вярата ѝ. Но в речта си пред Давид тя говори „в името на живия Господ“ (ст. 26) и изразява увереността си, че Господ ще благослови Давид с царството (ст. 28, 30).  Тук виждаме, че тя има пълно доверие в Бог!

Разбира се, от този текст не научаваме доколко посветена на Господа е била Авигея. Можем само да гадаем за молитвения ѝ живот. Но и от това, което знаем, можем спокойно да заключим, че тя е уповавала на Господа. Защото, ако вярата ѝ беше слаба, едва ли Бог щеше да я използва, за да въздейства на Давид да промени първоначалното си решение да накаже Навал.

Предполагам, че Авигея е уповавала на Бога и относно нейното оцеляване в ужасния ѝ брак.

Подобно на нея, ние също трябва да уповаваме на Бог да ни помага в нашите изпитания.

2 Коринтяни 4:8-9 „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.“

В този свят винаги ще имаме изпитания. Може да се спъваме и падаме, но не сме победени. Понякога може да не знаем какво да направим, но не стигаме до отчаяние. Може да бъдем преследвани, но Бог няма да ни изостави. Защо? Павел продължава: „Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.“ (ст. 10)

Авигея имаше ужасен брак, но не напусна съпруга си. Бракът е Божия идея. Бог иска мъжът и жената, които встъпват в брак, да останат в този съюз докато смъртта ги раздели. Авигея разбираше Божието намерение за брака. Тя никога не би напуснала съпруга си, колкото и лош да беше съвместния им живот.

1 Коринтяни 7:13-14, 16 „И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи… Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?“

Авигея не допусна нейната ситуация да се отрази на вярата ѝ в Бога. И Бог продължи да работи в живота ѝ! Нещо повече, благодарение на това, че се бореше за брака си и подкрепяше съпруга си въпреки неговото безумно поведение, в крайна сметка Бог я направи съпруга на бъдещия цар на Израел!

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, позволявам ли аз на трудностите в живота да засегнат вярата ми? Когато съм поставен в ужасна ситуация, това отнема ли радостта от спасението ми?

В крайна сметка, тези въпроси зависят от по-важния въпрос: имам ли лични взаимоотношения с Господ Исус Христос?

-

В заключение, в 1 Царе 25 гл. видяхме един алчен безумец, който заплати с живота си, един гневен Давид, който жадува за отмъщение и една мъдра жена, чиято брачна вярност бе възнаградена.

От живота на Авигея научаваме, че различията в характерите не означават, че бракът ни няма бъдеще. Второ, най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си, дори и той да не заслужава! И трето, Бог може да работи в живота ти дори в лоши ситуации.

Но тази история има още един аспект, забелязахте ли го? Давид представлява бясното човечество, което жадува за отмъщение и се носи с пълна скорост по пътя към самоунищожение. Авигея е преобраз на Господ Исус Христос, който ни посрещна на пътя към нашето унищожение, спря ни и каза, „Виж какво имам да ти предложа.“

И чрез смъртта си на кръста Той уталожи Божия гняв. Благодарение на Неговата жертва на кръста ние можем да бъдем простени.

Ако ти не си срещал още Исус Христос, искам да ти кажа, че Той стои на пътя точно пред теб. Той е там, дори да не го виждаш. Ръцете му са разтворени и Той те кани да размислиш, да се обърнеш от греха и да Му се довериш като Господ и Спасител. 

Днес е денят, когато можеш да положиш доверието си в Него. Бог те призовава, затова остави всичко друго и тичай при Кръста на Христос. Довери Му се за твоето спасение! Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен!

Молитва

________________________

01.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Половинчатото покорство (1 Царе 15)

/проповед/

Три века преди Христа един мъж на име Александър завладял почти целия познат тогава свят, използвайки военна сила, находчивост и дипломация. Веднъж Александър с малък отряд войници стигнали до силно укрепена крепост. Александър извикал да се покаже царят. Когато царят пристигнал, той поискал градът да се предаде.

Царят се разсмял: „Защо да се предам? Ти си безвреден!“ Но Александър предложил да направи на царя една демонстрация. Заповядал на мъжете си да се наредят в колона по един и да маршируват към една пропаст. Целият град се събрал и гледал мълчаливо как един по един войниците марширували без колебания към пропастта и умирали!

След като умрели 10 войника, Александър заповядал на останали да се върнат по местата си. Жителите на града и царят веднага се предали на Александър Велики. Те разбрали, че ако няколко мъже са готови да се самоубият при заповедта на този водач, тогава нищо не може да предотврати тяхната победа.

Ти готов ли си да бъдеш толкова покорен на владетеля на вселената Исус Христос?

Днес продължаваме с поредицата „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Днес ще говорим за покорството.

Израел притежаваше нещо, което никой друг народ не притежаваше. Техен цар беше Бог. Той ги избра. Той искаше да е техен Бог и Цар. И типично за човешката природа, Израел искаше нещо, което нямаше – човек за цар.

Бог избра Саул да стане първият цар на Израел. Бог изпрати пророк Самуил да намери Саул и да го помаже за цар. Но от самото начало Саул имаше проблем с покорството на заповедите на Бога.

От самото начало той демонстрираше половинчато покорство. Покоряваше се на някои заповеди на Бога, но не на всички. Веднъж нямаше търпение да изчака пристигането на пророк Самуил, влезе в ролята на свещеник и принесе всеизгаряне.

С това той престъпи Божиите наставления относно поклонението и принуди Самуил да каже:

1 Царе 13:13 „Безумие си сторил ти, като не опази повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда.“

Първият цар на Израел трябваше да понесе ужасни последствия за това, че не се покори на Бога. Той се закорави в сърцето си и изпадна в греха на половинчато покорство. В резултат беше отхвърлен като цар. Изгуби царството си, а след това изгуби и живота си.

Днес ще разгледаме 1 Царе 15 и ще видим какви бяха причините за непокорството на Саул. Докато правим това, ще се опитаме да погледнем към нашия живот и нашето ходене и покорство на Бога.

1.     Половинчато покорство.

1 Царе 15:1-3 „След това Самуил каза на Саул: Господ ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; сега послушай гласа Господен. Така казва Господ на силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел.“

Заповедта ясно казваше, че Саул трябва да обрече на изтребление всичко. Какво направи Саул? Той порази амаликчаните, но пощади царя и най-добрите от овцете, говедата, агнетата и всичко, което беше добро (ст. 8-9).

И разказът продължава…

1 Царе 15:10 „Тогава Господнето слово дойде към Самуил: Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми.“

Самуил е натъжен и вика към Господа цяла нощ в молитва. На следващия ден Самуил отива при Саул и Саул му казва, че е изпълнил Господнята заповед. И тогава Самуил го конфронтира с думите:

1 Царе 15:14 „Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на говеда, което чувам?“

Тази сутрин искам да те попитам: следваш ли Божиите заповеди? Покорен ли си на Бога, когато никой не те вижда? Неотдавна в нашата църква на мъжките закуски разгледахме една поредица под надслова „Кой си, когато никой не те вижда?“ Доста конфронтиращо заглавие, нали?

Какво правиш, когато само Бог те вижда? Има ли област в твоя живот, която още не си предал на Бога?

Вярвам, че чрез този пасаж Бог иска да ни обърне внимание, че трябва да избягваме някои неща, които не са угодни на Бога. Може би Бог те призовава да спреш и да прегледаш живота си. Да си зададеш въпроса „Аз живея ли в покорство на Божието слово?“

Може да кажеш, „Аз ходя на църква, даже помагам и служа в църквата. Пея в хвалението, помагам в неделното, водя изучавания… Но доколкото знам, това не е критерий. Половинчатото покорство не е покорство.

Знам, че вие сте чудесна църква. Пасторското семейство е добър пример за лидери-слуги, те са ви научили да се учите от Исус как да служите на другите и да им помагате да се справят с изпитанията в живота си.

Но в църкви „Нов живот“ нашата цел не е да даваме на хората безплатен пропуск за небето и да им казваме, че могат да живеят по стария си начин. Нашата цел е да правим ученици на Христос, които израстват във взаимоотношенията си с Него.

А израстването е резултат от покорството. Според християнския богослов и мъченик Дитрих Бонхофер твърди, че покорството е акт на вяра. Той казва:

„Тревожи ли те това, че ти е толкова трудно да повярваш? Никой не трябва да се изненадва от това колко трудно е да повярва, ако в някаква област от живота си той съзнателно се съпротивлява или нарушава заповедите на Исус.“ Покорството е критерий за автентична вяра!

2.     Причини за непокорство.

В тази история Саул започна да се извинява за това, че е пощадил овцете и останалата плячка. Той казва, аз пощадих този добитък, за да можем да принесем голяма жертва на Бог.

1 Царе 15:22 „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни.“

Но как Саул стигна до непокорство?

Първо, той се покори на Господа половинчато. Той пощади цар Агаг и най-добрия добитък. Покорството на Саул не беше 100%. Може би беше 95%, но не беше пълно. Той казва:

1 Царе 15:20 „Послушах Господния глас и тръгнах по пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох царя на амаликчаните Агаг, а амаликчаните обрекох на изтребление.“

Саул остави Агаг жив и не ги изтреби, както Бог му заповяда. Тази грешка беше поправена едва в дните на Езекия.

Второ, Саул отрече вината си. Когато Самуил се срещна с него, той смело заяви, че се е покорил на Бога. Но блеенето на овцете и мученето на говедата го издаде. Както казва Числа 32:23, грехът ти ще те намери.

Не е необичайно за хора, които проявяват непокорство срещу Бога, да станат специалисти по отричане на вина. Някакси те успяват да убедят поне себе си, че всичко е наред, въпреки това, което знаят от Божието слово.

Трето, след като Самуил го хвана в крачка, Саул се опита да обвини другите хора.

1 Царе 15:20-21 „Послушах Господния глас… и доведох царя на амаликчаните Агаг… Но людете взеха от плячката овце и говеда, най-добрите от обречените неща, за да ги принесат в жертва на Господа, твоя Бог“.

Саул не само обвинява другите, но от тези му думи става ясно, че той знае какво Бог му е заповядал. Тук виждаме синдрома на Адам и Ева. Адам се опита да прехвърли вината на Ева, а тя – на змията.

Живеем в общество, в което сякаш сме свикнали да обвиняваме другите за проблемите си.

Ако човек си отреже пръста, докато реже салам на работа, виновен му е ресторантът. Ако някой пуши три кутии на ден за 40 години и умре от рак на белите дробове, виновна му е цигарената фабрика.

Ако някой се забие в крайпътно дърво, докато кара към къщи пиян, виновен му е барманът. Ако децата ни са непокорни, виновна е телевизията.

Представяте ли си обвиняем за убийство да каже в съда: „Съжалявам, наистина извърших ужасно престъпление, но аз просто съм жертва на средата, в която израстнах.“ И съдията да каже: „Да, съдът взема под внимание това и ви пуска под гаранция.“

Когато говорим за твоето непокорство на Бога, не са ти виновни другите. Не е виновно миналото ти. Не са виновни родителите ти. Не са ти виновни лошите другари. Всичко е между теб, Бог и тази книга.

Защо Саул прояви непокорство? Той се отвърна от Господа. Самият Господ свидетелства за това:

1 Царе 15:11 „Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми.“

Тук думата „разкаях се“ не означава, че Бог съжалява, че е позволил Саул да стане цар. Бог знаеше какво ще направи Саул, Той не беше изненадан. Но Божиите обещания и предупреждения са условни. Бог щеше да покаже милост и благодат на Саул, ако той бе показал покорство. Идеята тук е, че не Бог, а Божият план за Саул сега се е променил.

Защото същият този Саул, който беше пророк сред пророците, помазан цар на Израел, се отвърна от Господа. Това стана, защото той се възгордя в сърцето си.

В ст. 17 той беше малък в собствените си очи, а сега си издига паметник (ст. 12). И днес виждаме хора, най-вече политици, които си издигат паметници приживе. Но както казва Библията

Притчи 16:18 „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането.“

Освен, че се отвърна от Господа и се възгордя, той се побоя от народа (ст. 24). Там, където няма страх от Бога, има страх от човеци.

1 Царе 15:24 „Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас.“

Притчи 29:25 „Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.“

Срамуваш ли се да заявиш, че си християнин? Готов ли се да се огънеш, когато върху теб оказват натиск да се откажеш от християнските си принципи?

Един приятел ми разказа как по време на комунизма се е налагало да прави компромиси със съвестта си, за да разчита на израстване в професията си. Май и сега не е по-различно. Истинският последовател на Христос се стреми наистина да живее в покорство на Бога. Такива хора правят впечатление.

За съжаление, много християни си менят окраската като хамелеон. През седмицата се държат като светски човек, а в неделя се правят на християни.

За Саул религията беше много по-важна от покорството. В ст. 15 той казва, „мъжете пощадиха най-добрите от овцете и от говедата, за да принесат жертва на Господа.“ Той мислеше, че Господ ще е много щастлив да получи всички жертви и ще си затвори очите пред малкото непокорство с пощадяването на животните.

Може би си казваше, тези военни трофеи, заедно с Агаг, ще укрепят репутацията му. Но както е казал Чарли Чаплин, „“Безпокой се повече за съвестта си, отколкото за репутацията си, защото твоята съвест – това си ти, а репутацията ти е това, което другите мислят за теб. А това, което другите мислят за теб, си е техен проблем.”

3.     Цената на непокорството.

След като Саул показа непокорство и беше конфронтиран за сериозността на стореното, той призна греха си (ст. 24). Но това по-скоро беше съжаление, че са го хванали, а не покаяние за непокорството му.

Забележете, той помоли Самуил за прошка, но не помоли Бог за прошка.

2 Коринтяни 7:10 „Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт.“

Саул бе по-заинтересован да не изгуби достойнството си пред народа, затова каза на Самуил:

1 Царе 15:30 „Съгреших, но сега стори ми чест пред старейшините на народа ми и пред Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Господа, твоя Бог.“

Но освен че загуби достойнството си, той щеше да загуби и това, което Бог му бе дал – царството. В ст. 26-29 виждаме, че макар и да продължи да царува до смъртта си, царството бе откъснато от него и бе дадено на Давид. Самуил също го избягваше до смъртта му (ст. 35). В крайна сметка, Саул загуби и живота си.

Интересен факт е, че в непокорството си Саул пощади живота на един амаличанин, Агаг. А накрая един амаличанин донася вестта за смъртта на Саул на Давид. По същия начин грехът, който пощадим в живота си, може да се върне и да донесе нашата смъртна присъда – ако не физически, то духовно.

Заиграването с греха обезоръжава светията. Ние трябва да си припомним думите на автора на Евреи, „нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита“ (Евреи 12:1). За християнина покорството не е по избор.

Нещо повече, непокорството ни може да доведе до ужасни последици и вбъдеще. Саул не изтреби амаличаните. Години по-късно един от техните наследници, Аман, реши да избие всички юдеи. Само намесата на Бог предотврати това.

Повече от всички жертви и религиозни ритуали, Бог иска ние да Му се покоряваме. Покоряваш ли се на Бога във всяка област от живота си?

Исус каза:

Йоан 14:21 „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби: а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си на него.“

Бог търси хора, които да Го следват. Бог търси хора, които да гледат сериозно на Словото Му и да живеят според принципите и заповедите, написани в тази Книга. Бог търси искрено покорство.

Може би ти си тук сега и си мислиш, „Моят духовен живот е пълен с възходи и падения. Един ден съм на върха, а следващия – на дъното.“

Всички ние преживяваме възходи и падения в ходенето си с Бога. Аз говоря тук за възходите и паденията, които идват от непокорство на Божиите заповеди. Не можеш да се изпълваш с Духа и да печелиш духовни победи, ако непрекъснато си непокорен на Бога. Ако покорството ти е половинчато.

Може би трябва да започнеш с Десетте заповеди и да изпиташ сърцето си. Само чрез покорство можеш да принасяш духовни плодове в живота си. Бог те е създал с цел да Го прославяш в живота си.

Саул продължи по разрушителния път на непокорство. Всички погрешни стъпки в живота му произлизат от непокорство. Някога той имаше Божието благословение. Бог го бе избрал за цар.

Бог му даде пророк, който му каза какво Бог иска от него. Но той реши да не се покори и да живее така, както смята за добре.

Вижте, Бог изпрати Своя Син Исус Христос да умре на кръста за греховете ни. Той го направи за всички нас. Той ни избра, за да получим Неговата милост. И ни даде Словото Си, за да ни ръководи в живота ни.

Въпросът е, къде си ти днес? Покоряваш ли се на това, което знаеш че Бог иска от тебе? Ако му се покоряваш, ще живееш. Ако решиш да живееш според своите разбирания, се обричаш на разрушение.

Телевизионен екип отишъл да заснеме огромните разрушения от урагана Андрю в южна Флорида. В един от кадрите, сред отломките и разрушенията се вижда една къща, останала здрава на основите си. Собственикът почиствал двора си.

Репортерът приближил и попитал: „Господине, как така единствено вашата къща е оцеляла?“ Той отговорил, „Построих я сам. Градих я според изискванията за строителство на щата Флорида. Спазвах стриктно всичко. Когато пише, че покривната конструкция трябва да бъде с размери 5 x 15 см, аз ги правих с размери 5 х 15 см.

Казаха ми, че ако спазвам всички изисквания за строителство, къщата ми ще издържи на урагана. Направих го, и тя наистина издържа. Предполагам, че никой друг тук не е спазвал изискванията.

Когато слънцето грее и небето е синьо, е изкушаващо да строиш живота си на нещо различно от напътствията на Божието слово. Но има само един начин да бъдеш готов за бурята.

Молитва

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

01.06.2025 г.