Веднъж спасен – завинаги спасен?

/проповед/

Преди две седмици започнахме поредицата „Щом питаш с проповед от п-р Джош. В нея той отговори на въпроса „“Щом Бог има план за живота ни, защо да се молим?“ После п-р Тим говори на тема „Какво означава да съм християнин?“

Днес“ ще разгледаме една друга много интересна тема – темата за сигурността на нашето спасение. По-скоро, ще се опитаме да отговорим на въпроса, дали щом веднъж сме спасени, спасението ни е в кърпа вързано.

Така мислят някои християни, които се придържат към така наречената доктрина „веднъж спасен – завинаги спасен“. Тази доктрина учи, че спасението не може да се загуби без значение как живееш и какво правиш. В подкрепа на тази теза се изтъкват следните стихове:

 Римляни 8:29-30, 38-39 „Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави ... Защото съм уверен, че ... нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ. “

 Йоан 10:28 „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Знаем от Словото, че ние се спасяваме не чрез добри дела или заслуги, но по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8,9). И веднага, след като казва това, Павел добавя, че макар и да не сме спасени чрез добри дела, ние сме спасени за добри дела:

 Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Когато повярваме, Божието слово и Святият Дух започват да работят в нас и да променят нашия светоглед, характер и поведение. Новорождението ни води до нов начин на живот. Затова за име на нашата църква сме избрали „Нов живот“! Но понякога промяната идва бавно и някои християни започват да се питат, аз спасен ли съм наистина?

Нашата увереност в спасението ни трябва да се основава не на това как се чувстваме, а на Божиите обещания. Ние не трябва да живеем в страх и съмнение относно нашето спасение.

Бог иска всички хора да се спасят, но Той ни дава възможност да Го приемем или да Го отхвърлим. Бог уважава нашата свободна воля. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

 Тук се казва „който вярва в Него“. Ние трябва да упражним нашата свободна воля да повярваме. След като сме повярвали ние не губим свободната си воля. Затова спасението не е необратимо действие.

Да предадеш живота си на Бога не е като да станеш член на масонска ложа, от която няма измъкване. Бог ни обича, затова ни дава свобода на избора. Когато се ожениш или омъжиш, това не означава, че бракът ти е гарантиран доживот.

Затова и новозаветните автори предупреждават срещу тази опасност. Ето какво пише например авторът на Евреи – послание, написано до еврейските вярващи около 70 г.сл.Хр.

 Евреи 6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“

Тези вярващи бяха положили вярата си в Исус Христос като Месия и Спасител. Но когато са подложени на преследване и са заплашени с изключване от синагогата и юдейската вяра, те са се отрекли от Христос. Върнали са се към юдеизма, който отхвърля спасение чрез вяра в Христовата жертва на кръста.

Забележете, че те вече са били просветени в благата вест. Вкусили са от дара на вечния живот и от Божието слово. Получили са Святия Дух. И авторът казва, че въпреки това са отпаднали и е невъзможно да бъдат доведени отново до покаяние.

Някои интерпретират думата „невъзможно“ като „трудно“. Тоест, може да изглежда невъзможно, но за Бог няма нищо невъзможно. Винаги има надежда за покаяние. Но тук за „невъзможно“ е използвана гръцката дума „адинатон“, чийто смисъл е буквално „невъзможно“. Същата дума е използвана и в Евреи 11:6, където се казва, „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек.“ Очевидно не можем да заменим думата с „трудно“.

Други смятат, че в тези стихове се говори за хора, които се държат като християни, но никога не са се покаяли истински. Но ако не са били християни, от какво са отпаднали тогава?

За отстъпление на вярващи говори и Павел в Първото си писмо до Тимотей.

 1 Тимотей 4:1 „А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения.“

Oтново, не можеш да отстъпиш от нещо, в което не си встъпвал. Не можеш да отстъпиш от вярата, ако не си бил във вярата. Днес виждаме този стих да се изпълнява. (пример с брат и сестра, които повярваха в групата на БХСС, но после отстъпиха под натиск от семейството им)

Исус каза същото в

 Матей 24:9-10, 13 „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят... Но който устои докрай, той ще бъде спасен. “

Исус каза, че когато дойдат гонения много християни ще се отрекат от вярата. Това се случи по време на комунистическия терор в България. По време на процеса срещу евангелските вярващи те са обвинени в шпионаж за западните държави. Някои от подсъдимите се огъват и признават след нечовешки мъчения. Много други престават да ходят на църква поради страх от репресии.

По време на репресиите срещу християни в Съветския съюз милицията е предлагала на вярващите да пощади живота им, ако открито се отрекат от християнството и издадат други християни на комунистическата партия. Днес в Северна Корея, Китай, Иран, Ирак, Нигерия и други страни се преследват християни.

Ако един християнин остане спасен след като се отрече от Исус, защо Той ще ни кара да устояваме?

На много други места Писанията ни предупреждават да не бъдем „отсечени“ от дървото на вярата (Римляни 11:22), с други думи да не отстъпим от вярата.

Освен гоненията, закоравяването в греха също може да доведе до отстъпление:

 Евреи 3:12-13 „Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.“

Тук авторът на Евреи говори на вярващи хора, следователно това предупреждение е отправено до вярващи хора.

Освен от страх от преследване и чрез закоравяване в грях, Библията ни предупреждава че можем да отпаднем от вярата чрез отхвърляне на свободата в Христос и връщане към робското иго на човешките традиции.

 Галатяни 5:4 „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.“

Думата „отлъчили“ означава „отделили“ и „отчуждили“. В случая Павел говори на галатяните, които са се опитвали да се оправдаят чрез Мойсеевия закон и така са били отделени от Христос и от Неговата благодат.“

Aко следваме учението веднъж спасен, завинаги спасен, то по думите на Чарлз Уесли,

„никой светилник не може да угасне“ (но ние знаем че в притчата за десетте девици, Матей 25:8, “А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.” )

„тръните не могат да заглушат класовете“ (в притчата за сеяча, Матей 13:7, “Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха”.)

 “никоя пръчка няма да бъде отрязана, ако не пребъдва в Христос“ (Йоан 15:6 „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.“)

„никоя прошка не може да бъде изгубена“ (спомнете си притчата за господаря и лукавия слуга в Матей 18)

„никое име не може да бъде изтрито от книгата на живота“ (Откровение 3:5, Изход 32:33)

„солта не може да се обезсоли“ (Матей 5:13)

Ако приемем, че веднъж спасен, ти завинаги си спасен, то:

Ти не можеш да заровиш своите таланти (Матей 25:18)

Не можеш да пренебрегнеш едно толкова велико спасение (Евреи 2:3)

Не можеш да погледнеш назад, след като си сложил ръка на ралото (Лука 9:62)

Никой не може да стане толкова хладък, че Исус да го изплюе от устата Си (лаодикийската църква, Откровение 3:16)        

 За съжаление, знаем от Словото, че всичко това е ставало, става и ще става.

Често от поддръжниците на тази доктрина „веднъж спасен, завинаги спасен“, се изтъква...

 1 Йоан 2:18-19 „Дечица, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.

И поддръжниците на тази доктрина казват, ето, тези стихове говорят за невярващи, за „антихристи“, които са се престрували на християни. Това не се отнася за християни.

Вярно е, че има фалшиви християни. Не всеки, който се помоли с молитвата на покаяние и изповяда Исус като Господ е новороден. Но да казваме, че всеки който отпадне от вярата изобщо не е бил вярващ е твърде пресилено изказване. Много стихове, които вече разгледахме, посочват обратното.

Логиката на „веднъж спасен, завинаги спасен“ е погрешна. Библията често използва метафората за семейството и брака, за да илюстрира духовната реалност на принадлежността към Бога. Но всеки знае, че човек може да се откаже от семейството си и да се разведе със съпруга/съпругата си.

Библията никъде дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след като си го получил. Вярващият може да отпадне, както една монета може да бъде загубена, една овца може да се заблуди, а един син може да стане блуден.

Затова, когато видиш някой да отстъпва от вярата, предизвикай го да се покае, за да не се превърне неговото отстъпление във вероотстъпничество. Да си спомним какво стана с Юда Искариотски, който беше част от вътрешния кръг ученици на Исус, но накрая Го предаде и се самоуби.

 Истината е, че християните не могат да „загубят“ своето спасение. Спасението не е ключ, че изведнъж да осъзнаеш, че си го загубил някъде. Ох, къде ми е ключа!

Истинските вярващи имат увереност в своето спасение. Ние не бива да се страхуваме, че ще изгубим спасението си. То не е портфейл, който можем да изтърсим от задния джоб без да внимаваме. Писанията ни уверяват, че Бог ще се грижи за нас и ще ни подкрепя и напътства със Святия Си Дух. Като осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да направим немислимото.

Ако летиш със самолет, ти ще пристигнеш до крайната дестинация. Но ако решиш да направиш нещо лудо, като например да отвориш люка и да скочиш, няма да пристигнеш там, закъдето си тръгнал. Да изгубиш спасението си е като да скочиш от самолета по време на полет.

Ето още един стих

 Йоан 10:27-28 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Това обещание, което често се изтъква в подкрепа на „вечната сигурност“ е обвързано с условие. Тези, на които Бог обещава вечен живот са тези, които „слушат гласа Му и Го следват“. Наистина, никой не може да ги грабне от ръката на Исус, но самите те могат да се поставят извън Неговата ръка. Докато е в стадото на добрия Пастир, овцата може да се чувства сигурна. Но ако се отлъчи, тя рискува живота си.

Следователно, християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но съзнателно могат да го пропилеят.

Някои християни са идвали при мен и са ме питали дали наистина са християни, понеже се борят с греха. Вижте какво казва...

 Матей 7:21-23 „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.“

Тук Исус говори за хора, които Той никога не е познавал, а не за хора, които са били спасени и след това са отпаднали. Той говори за тези, които практикуват грях. За разлика от тях, християните не практикуват грях, а се борят с греха, защото знаят че са христови и Святият Дух, който е в тях, ги изобличава за грях.

 Заключение:

Бог ни е дал свободна воля и след като повярваме ние не я губим. Затова спасението не е необратимо действие. Ние имаме отговорността да устояваме във вярата и Словото непрекъснато ни увещава в това. Писанията ни предупреждават да не отстъпим от вярата. Библията дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след като си го получил.

Най-често причините за отстъпление от вярата са страх от преследване и гонения или закоравяването в греха. Когато това се случи обаче, такъв един човек отхвърля свободата си в Христос и се връща към робското иго на човешките традиции.

Същевременно, като осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да не направим немислимото. Християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но могат съзнателно да го пропилеят.

Затова, нека се молим и бдим – както за себе си, така и за братята и сестрите, за да се прославя Бог в живота ни и да устоим до момента, когато ще се изправим лице в лице с нашия Спасител!

Нека се молим!

___________________

20.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Всяка тирания започва с благородни мотиви

Всяка тоталитарна идеология започва с благородната цел да отърве хората от някаква опасност и постепенно, под прикритието на загриженост за бъдещето на човечеството, се изражда в тирания. 

Нацистите в Германия завзеха властта с обещания да подобрят икономиката и да се справят с комунистическата заплаха. Комунистите в Русия завзеха властта, защото обещаха да построят нов свят без експлоатация и несправедливост. Фашистите в Италия дойдоха на власт, защото обещаха да сложат край на корупцията и да заменят хаоса с ред в обществото. 

Днес неомарксизмът обещава да се справи с расизма, климатизмът обещава да се справи с глобалното затопляне и климатичните промени, а медицинският фашизъм – да ни предпази от вируса. Сами по себе си, това са благородни цели.

Дори талибаните и радикалните ислямисти се борят за доброто на целия свят, според както те го разбират – да се построи дар aл салам, дом на мир, в който всички вярват и се покланят на Аллах.

Но както и в миналото, това се прави за сметка на отнемане на неотменими права, дадени ни от Твореца и записани в конституцията на страните, поне от западния свят. За целта се ползват всички средства на пропагандната агитация, която води до все по-нарастваща нетърпимост и дори омраза срещу инакомислещите. 

А както знаем от историята, оттук крачката до насилието е малка. И тя вече е направена (справка - Австралия, където гонят демонстранти срещу шестия локдаун с гумени куршими и сълзотворен газ и Канада, където горят църкви...). 

В крайна сметка, в този свят всичко се свежда до опозицията свобода - сигурност. Не може да имаш и двете - или си свободен и рискуваш своята сигурност, или заради сигурността си губиш (частично или напълно) своята свобода.

Това наблюдаваме и днес. Повечето хора предпочитат да загубят свободата си, ако това ще им помогне да съхранят живота и здравето си в една пандемична ситуация. 

Но, както е казал Бенджамин Франклин, "Тези, които биха се отказали от свободата си, за да си купят малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност."

А както е казала една още по-известна Личност, "Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни."

Как да съм сигурен?

Гледали ли сте Ледена епоха 2? В този филм един от главните герои е Ели. Тя е мамут. Но тя има голям проблем – тя вярва, че е опосум. Била е осиновена от опосуми, живее с посуми и се опитва да прави много неща, които правят опосумите. Като да скача от клон на клон... Представете си аз да се направя на орангутан и да вися на клон и ще ви стане ясно.

По-късно във филма на нея й става ясно, че е мамут и тогава животът й добива смисъл. Тя разбира коя е тя всъщност.

Ние често си лепваме разни етикети, но не знаем кои сме всъщност.

Деян. 11:26 „Учениците бяха наречени християни за първи път в Антиохия”.

На последното преброяване през 2011 г. 77 % от Българите са заявили, че са християни. Ако попитате същите тези хора какво означава да бъдеш християнин, получаваш различни отговори.

„Аз съм християнин, защото ходя на църква на Коледа и Великден.”

„Аз съм християнин, защото съм кръстен.” (Когато сухи грешници се потопят във вода, оттам излизат мокри грешници – те не се пречистват духовно; водата е само външен белег, символ).

 „Аз съм християнин, защото паля свещ за здравето на децата ми.”

„Аз съм християнин, защото целунах иконата на Богородица”

„Аз съм християнин, защото съм българин!”

 „Аз съм християнин, защото съм добър човек – не убивам хора и не ограбвам банки.”

Деян. 11:26 – те бяха наречени ‘християни’. Преди това бяха известни като ‘хората на Пътя’. Това беше движение на обновление в юдеизма, основано със слизането на Святият Дух на Петдесятница върху последователите на Христос. Но защо ги нарекоха християни?

Да си Левск-AР или ЦСКА-Р означава да обичаш тези отбори, да се идентифицираш с тях и да вярваш в тях.

Последователите на Христос бяха наречени християни, защото те вярваха в Христос и се идентифицираха с Него. Да си християнин означава да си „Христов”. Да вярваш в Бог Исус Христос като единствения път за спасение.

Илюстрация: Когато отидох да уча във В. Търново преди 1 век, след като се настаних в квартирата, слязах с автобус от университета до центъра. Автобусът следваше извивките на пътя покрай Янтра и правеше всевъзможни завои. Опитах се да разбера в каква посока пътувам, но беше невъзможно. На връщане реших да вървя пеш, но се загубих. Върнах се, тръгнах по друг път и пак стигнах до задънена улица. Трябваше да питам някого за посоката и едва тогава един човек ми каза по кой път да мина. Тогава разбрах една проста истина: всички пътища не водят до едно и също място!

Същото е и с духовността. Всички религии не водят до един и същ Бог поради една проста причина - всички те дават различни отговори на фундаменталните въпроси на живота. Все едно да направя контролно и да оценя с шестица всеки отговор на моите студенти, независимо как са превели съответния текст. Представяте ли си разговора: „Господине, при мен сте написали, че „bread” означава хляб, а при него – че е агнешки врат?!” „Да, няма проблеми, значи и едното, и другото.” „Аз съм писал, че е вътрешности...” „Да, писал съм, защото е правилно.” „Приели сте за правилен и моя отговор, че е пилешки гърди...” „Да, така е. Всичко е вярно. Бъдете здрави!”

Какво според вас щяха да си помислят за мен моите студенти? Този не е с всичкия си! Някоя дъска му хлопа! И щяха да имат право, защото bread означава единствено хляб!

Само Исус твърдеше, че Той е хлябът на живота. Само той каза, че е пътят към Бога. Йоан 14:6.

Водачите на други религии могат да твърдят, че те знаят пътя, че притежават истината, че могат да ти помогнат да достигнеш просвещение, но Исус казва: „Аз съм Пътя! Аз съм истината! Аз съм светлината!”

Религиите казват „Прави!” – запали свещ, целуни икона, обикаляй около църквата, мини под масата, пости, подавай за мъртвите, изгради параклис, прероди се, не яж месо, танцувай паневритмия (Дъновисти), чукай на вратите и раздавай брошурки (Свидетели на Йехова), отиди в друга страна и спечели последователи, и ще бъдеш спасен. Те казват: „Прави и ще бъдеш спасен!”

Исус казва: „Направено е!” Вярвай и ще бъдеш спасен.

Но как да съм сигурен?

 

Как да съм сигурен, че съм спасен и имам вечен живот? Как да съм сигурен, че жертвата на Исус е достатъчна да заплати цената на всичките ми грехове?

Този въпрос пречи на много хора да прекрачат прага на Божието царство. Но Бог не иска да сме неосведомени по този важен въпрос. Цялата Троица се обединява, за да увери вярващите за техния статут пред Бога.

 

Първо, имаме обещанието на Божието Слово, че ние сме ‘оправдани’. „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус (Рим. 8:1); „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Сина Му. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот” (1 Йоан 5:10-13). Бог ни дава думата си и не може да я наруши.

Едно от най-прекрасните обещания в Словото е, че когато повярваме Исус ще влезе в живота ни чрез Святия Дух. Образно казано, все едно да отвориш вратата на своя живот и да поканиш Исус да влезе и да стане твой съквартирант.

Исус казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откр. 3:20). Този стих вдъхновява художника Холман Хънт да нарисува прочутата си картина Светлината на света.

На нея Исус е изобразен като Светлината на света. Toй стои на прага на врата, обрасла с бурени и чука. Художникът бил упрекнат, че е забравил да нарисува дръжката на вратата. „О, не – отвърнал Хънт – нарочно е така. Има само една дръжка и тя е от вътрешната страна.”

Исус ни дава право да изберем дали да отворим или не. Ако го направим, Той обещава, че ще вечеря с нас – с други думи, ще стане наш приятел и никога няма да ни изостави. Ще заживее в нашето сърце чрез Святия Дух.

 

Второ, имаме делото на Божия Син – „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16); „И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждението на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот” (Рим. 5:18). Той пое отговорността за всички грехове на всички грешници в света. Тези, които му предават живота си и му се доверяват, няма да плащат тези грехове отново. Делото на кръста беше завършено веднъж завинаги „Свърши се” (Йоан 19:30).

 

Наистина, всички религии освен християнството проповядват спасение чрез дела. Осемкратната пътека в будизма, индуистката доктрина за карма, заветът в юдаизма, мюсюлманският шариат – всяко от тези неща предлага път, чрез който да спечелиш одобрение.

Но християнството проповядва спасение чрез вяра в спасителното дело на Христос. „По благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефес. 2:8,9).

Не чрез дела! Това автоматично прави учения като мормонизма, дъновизма, източните религии и дори битовото православие невалидни. „Няма праведен нито един” (Рим. 3:23). Даже да се опитаме, не можем да сме съвършени. Както казва ап. Яков, „Който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” Смъртта на Исус Христос е тази, която заплати цената за всички наши грехове. Той взе нашия грях и ни даде своята праведност. Това беше Великата размяна, която се случи на кръста и благодарение на нея ние днес сме простени. Спасени сме по благодат!

Макар и вярата да е единственото условие за спасение, нейната автентичност се потвърждава от делата. Само интелектуална вяра не е достатъчна – нужно е на дело да покажем, че се доверяваме на Исус.

Прочутият акробат Блонден бил най-известен с един смразяващ кръвта номер. Като държал прът за равновесие, той преминавал по въже дълго 335 метра над Ниагарския водопад. После захвърлял пръта и довършвал „разходката” си над бушуващата водна стихия, пред смаяните погледи на зрителите.

Уменията му били толкова добри, че веднъж минал по въжето на кокили, а след това повторил опита, този път със завързани очи и с ръчна количка с товар картофи в нея. Тогава попитал хората дали вярват, че може да пренесе човек по въжето с количка? Хората кимнали утвърдително.

Тогава Блонден поканил някой доброволец да седне в количката, но никой не се решавал. Накрая една старица седнала в количката и въжеиграчът минал с нея над водопада и се върнал. Това била майката на Блонден. Тя била единствената, която била готова да остави живота си в неговите ръце.

Да повярваш означава не само да приемеш за факт смъртта и възкресението, но и да се довериш на Исус за всичко! Да предадеш живота си в неговите ръце и да не се страхуваш, че ще паднеш от количката на твоя живот в пропастта.

 

Трето, имаме свидетелството на Божия Дух „Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада” (Рим. 8:16). Той ни помага да почувстваме присъствието му – „И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, Който ни е дал” (1 Йоан 3:24). Святият Дух прави това по различни начини. В 1 Йоан има цял списък на начините, по които Духът свидетелства в сърцето ни:

 

Ново чувство за прошка (1 Йоан 2:1-2); Ново желание да сме угодни на Бога (1 Йоан 2:5-6); Ново отношение към другите хора (1 Йоан 3:10,17); Ново разбиране за християнското общение (1 Йоан 3:14); Нова сила над злото (1 Йоан 3:6; 4:4); Нова радост и увереност (1 Йоан 1:3 – 4; 5:20); Нова опитност на отговорената молитва (1 Йоан 5:14-15).

 

Тези неща не поникват изведнъж в градината на нашия живот, но след като светлината на Духа се е докоснала до студената земя, те покълват за живот. Ние трябва не само да чувстваме или да се надяваме, че сме Христови ученици, колкото и недостойни да сме (и оставаме такива). Ние трябва да знаем, че сме такива. Йоан пише: „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот” (1 Йоан 5:13).

 

През 70-те г. на миналия век южноафриканският сърдечен хирург Крисчън Бърнард извършва първата трансплантация на сърце. С това той дава ново сърце и нов живот на своя пациент. Всеки човек днес се нуждае точно от това – от ново духовно сърце и нов живот с Исус Христос. Хирургът, който извършва тази трансплантация е Бог Святи Дух. Той прави това, като дава убеждение за грях и дара на вяра на тези, които повярват.

 

Нека накрая всеки си отговори на тези въпроси. Вярвам ли в обещанията на Божието слово, че си оправдан? Повярвал ли съм в Исус Христос? Поверил ли съм живота си в Неговите ръце? Имам ли Святия Дух и свидетелства ли Той в духа ми, че съм Божие дете?

Молитва.

БПЦ „Нов живот”,

11.05.2014 г.