Среднощна борба с Бога (Битие 32:1-33:4)

/проповед/

И така, продължаваме с историята за патриарсите в Битие. Ако има нещо, което ги обединява, това беше близката им връзка с Бога. И тримата, Aвраам, Исаак и Яков, разговаряха с Бога в молитва.

Веднъж един кораб попаднал в буря и капитанът попитал: „Някой знае ли как да се моли?“ Един мъж казал: „Аз знам как да се моля.“ „Добре, ти се моли, докато останалите обличаме спасителните жилетки – имаме с една по-малко.“

Днес ще си говорим за молитвата. Ще разгледаме следващия епизод от живота на Яков и ще видим как молитвата може да промени нашия живот. Какво се случи дотук с него?

Разбираме, че още при раждането си, неговата ръка се подаде навън и хвана петата на брат му Исав, сякаш му казваше: „Хей, чакай малко, аз искам да съм първи“. Името Яков означава „който хваща петата“ или „който без право замества“. С други думи,„измамник“.

Изобщо, Яков беше специалист по заместване. Първо той купи първородството от Исав, а след това отне и неговото благословение. Но това беше в изпълнение на Божието слово, че по-големия ще слугува на по-малкия (25:23). Исав си каза, ще почакам баща ми да умре и след това ще убия брат си. Затова Ревека и Исаак го отпратиха при Ревекиния брат Лаван. Те мислеха, че това ще трае малко.

Но Яков престоя там цели 20 години. Бог се показа верен и го благослави много. Тогава Бог му се яви му каза, че вече е време да се върне в отечеството си.“ (Битие 31:3)

Яков се покорява и тръгва. Но когато наближава дома си, но започва да се тревожи какво ще каже Исав. Тогава научава, че Исав идва да го посрещне с 400 въоръжени мъже, което не е добър знак. Яков е доста богат, но е забравил да вземе своя армия със себе си, затова в отчаянието си отправя молитва към Бога:

Битие 32:9: „Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в твоята земя, при рода си, и Аз ще ти сторя добро...“ (той припомня на Бога Неговите думи) [ст.10] не съм достоен за всичката милост и всичката вярност, която си показал на слугата Си... [ст.11] Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав (в случай че си забравил кой е брат ми)... [ст.12] А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти колкото морския пясък, който не може да се изброи. (пак припомня на Бог какво е казал).

За какво се моли Яков? За избавление. „Боже, избави ме от тази бъркотия и не позволявай на Исав да ме убие!“

По-късно същата нощ,

Ст. 24-25: „...един човек се бореше с него до зазоряване. И като видя човекът, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с Него.“

Знаете ли колко болезнено е това? Дори пръстът ви да се измести от ставата, боли много. Най-голямата става в тялото е бедрената става и този човек само я докосва с пръст и тя се измества. Явно не си знае силата.

Ст. 26: „Тогава човекът каза: Пусни Ме да си отида, защото се зори. А Яков каза: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ (Яков е някой, който хваща, не пуска лесно човека да си ходи).

Ст. 27: „И човекът попита: Как ти е името? Отговори: Яков. (странно, те се борят цяла нощ и не си знаят имената? Всъщност, човекът знае името му, но иска Яков да признае, че се казва така. Да каже: „Казвам се Яков – аз съм един лъжец и измамник).

Ст. 28: „А той каза: Няма да се именуваш вече Яков, а Израил (което означава буквално „който надвива Бога“), защото си се борил с Бога и с човеците, и си надвил.“

Ст. 29: „А Яков го попита: Кажи ми Твоето име. Защо питаш за Моето име?“

„Ами, не знам, ти току-що отмести бедрената ми става и ми даде ново име и ще е добре като разказвам тази история да знам какво да казвам на хората за това как се казваш.“

Не става ясно дали човекът е казал на Яков името си, но научаваме, че той благослови Яков.

Сигурно се питате кой е този човек? Според някои, това е бил просто ангел, но защо ангелът ще си отива на разсъмване? Той не е вампир. Ангелите обичат светлината. Може би е бързал за репетиция на ангелския хор.

Повечето богослови вярват, че това е бил Бог, защото в следващия 30-ти ст. се казва, че Яков нарече мястото Фануил, което значи Божието лице. Яков вярва, че е видял Бог.

След това Яков отива да срещне Исав. Бог вече е работил в сърцето му и когато Исав вижда брат си, той се завтича към него и двамата се прегръщат и плачат дълго.

От тази история научаваме няколко неща, които са свързани с нашия молитвен живот.

Първо, Божиите благословения се освобождават в живота ни чрез молитва. В ст. 29 човекът благослови Яков. Това стана, след като Яков се помоли.

Знаете ли, че в Библията има 3000 обещания. Някои от тях са специфични за човека и ситуацията, в която са дадени. Но Павел казва, че всички Божии обещания са да в Христос Исус (2 Коринтяни 1:20), тоест, те се изпълняват за всеки, който вярва в Него.

Затова, докато четем Библията, можем да се молим Бог да направи тези обещания реалност в живота ни. Всъщност, можем да се молим не само за обещанията, но с всеки стих от Библията. Например, когато чета Ефесяни 5:25, „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“, казвам: „Господи, дай ми сили да обичам Ваня с такава жертвоготовна любов. Помогни ми поне малко да приличам на тебе и да съм готов да жертвам време, сили и енергия, за да показвам любовта си към нея всеки ден. Тогава тя ще бъде благословена.“

Когато чета 2 Тимотей 1:7, „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладеене,“ се моля за моите деца. Казвам „Господи, моля Те дай им смелост да благовестват, дай им сила, за да се справят с трудностите. Дай им копнеж за Твоето слово, а не за суетните неща на света. Нека то се вселява богато в тях, за да имат любов към всички, даже към враговете си. Давай им мъдрост, за да могат да владеят емоциите си, да контролират думите си и да бъдат добър пример за Тебе.

Или чета нашия благослов в Числа 6:24-26, „Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!“

Тогава се моля за вас с тази молитва: „Господи, благослови моите братя и сестри с всяко благословение в небесни места! Пази ги от зло и от примките на дявола. Нека твоята правда и истина да огрява сърцата им и да виждат милостта ти, когато преминават през трудности. Нека не пренебрегват времето за молитва и общение с Тебе, за да може Твоят мир да прогони всяка тревога и всеки страх. Амин.

В своята молитва Яков два пъти припомни на Бога неговите обещания. Той каза, „Боже, ти обеща!“ Има ли обещания, за които не си се молил още за своето семейство? Oбещани благословения, които не си получил?

Знаете ли, че от началото нa нoвия пpoгpaмeн пepиoд нa eвpoпeйcĸoтo финaнcиpaнe – 2014 – 2020 гoдинa, cтpaнaтa ни e пoлyчилa oт EС тpaншoвe в paзмep нa пoчти 750 млн. eвpo, ĸoeтo пpeдcтaвлявa едва 4,55% oт цeлия бюджeт от 16,4 млpд. eвpo. Както е тръгнало, милиарди ще останат неизползвани.

Всички обещания на Бога са да в Христос Исус. Имаме на разположение 3000 обещания в Библията, които са купени с кръвта на Исус.

За изпълнението им няма нужда да пишеш проекти. Молитвата освобождава действието на Божиите обещания в живота ти. Но понякога благословенията на Бог се освобождават само чрез упорита молитва.

Понякога ни се струва, че като Яков трябва да се борим с Бога и да изискваме в молитва. Бедната вдовица трябваше да досажда дълго на съдията, за да получи правосъдие, защото не можеше да наеме адвокат или да подкупи съдията.

Бог ни обича. Но молитвата често прилича на борба. Случвало ли ви се е да си мислите, че Бог не го е грижа за вас?

Мартин Лутер казва, че това, което изглежда като Божие нежелание на повърхността, е придошла река на Неговата благост. Подобно на баща, който спира с ръка детето, за да види колко силно то иска нещо, Бог се бори с нас в молитвите ни, за да види колко силно искаме да ни отговори.

Някои отговори се дават само след цяла нощ на борба. Така че, продължавай да се бориш.

Може да ти се струва, че Него не го е грижа за неспасения или охладнелия ти съпруг, за непослушното ти дете, за неспасенитети приятели, за това че нямаш работа – продължавай да се бориш.

Не се съмнявай в Неговата милост. Продължавай да се бориш.

В Берлинската музикална академия направили изследване сред музикантите си. Разделили цигуларите на три категории: световно известни солисти, музиканти професионалисти и добри цигулари, които обаче нямат шансове да станат професионални музиканти.

Открили, че всички започнали да свирят приблизително по едно и също време и свирили еднакво количество време, докато станали на 8 г. Но след това музикантите от всяка група посвещавали различно време на свиренето. До 20-годишна възраст добрите музиканти имали натрупани 4000 часа свирене; много добрите – 8000 часа, а елитните музиканти – 100000 часа. Разбира се, от значение е и талантът, но потенциалът може да се реализира само чрез упорити усилия. Постоянството е ключът към успеха.

Неврологът Даниел Левитин пише, че подобни изледвания доказват, че ако искаш да станеш световно признат експерт в някаква област, е нужно да положиш 10000 часа труд. Каквито и професии да изследват - композитори, баскетболисти, писатели, фигуристи, пианисти, шахматисти, отново и отново се достига до същата цифра.

За да успееш, трябва да си упорит. Същото е и с молитвата. Някои неща Бог дава само след упоритост. Подобно на баща, който спира с ръка детето, за да види колко силно то иска нещо, Бог се бори с нас в молитвите ни, за да види колко силно искаме да ни отговори.

Ако съдията, който изобщо не го беше грижа дали бедните ще получат справедливост, в крайна сметка отдаде правото на вдовицата, колко повече Небесният Съдия, който те обича толкова много и който е платил твоя дълг, ще те чуе, когато се молиш.

Първо, Божиите благословения се освобождават чрез молитва. Второ, благословенията не се постигат с хитрини. 

Когато Бог попита Яков как се казваш, той го направи не защото не знаеше как се казва, а защото искаше Яков да признае. „Казвам се Яков. Името ми е измамник.“

Когато Яков занесе вкусното ястие на баща си Исаак и баща му го попита кой е той, той отговори. „Аз съм Исав.“ Сега обаче казва истината. „Аз съм Яков, измамник. Цял живот съм се опитвал да получа тези благословения за себе си чрез манипулации. Сега се покайвам.“

И Бог му даде ново име, Израил, което ще рече, че не Яков се пребори за благословението, а Бог му го даде.

И това благословение щеше да бъде много по-голямо, отколкото Яков можеше да постигне сам. Новото му име Израил щеше да се появи около 2300 пъти в Библията и щеше да донесе благословения не само на него, но на целия свят.

Някои от вас цял живот са се опитвали да постигнат нещо с хитрост, измама, упоритост, тревоги. Но благословението, което искаш, няма да дойде чрез тези неща. То ще дойде чрез покорство. Печеленето на благословение ще дойде като загубиш себе си за Бога. Това е централното послание на тази история.

В остатъка от живота на Яков той щеше да куца заради изместената става. Това щеше да му напомня, че придобиването на благословението започва със загубата на себето.

Готов ли си да загубиш, за да спечелиш? Налагало ли се е Бог да изкълчи ставата ти, за да ти покаже това?

И така, досега казахме, че Божиите благословения се освобождават чрез молитва. Второ, благословенията не се постигат чрез хитрини. И последно, самият Бог е благословението, което търсим.

Преди Яков да тръгне за дома си, Бог го увери, че ще е с него (31:3). Той не му каза, че всичко ще е наред. Не му каза, че Исав няма да го убие. Сега Яков куцаше и не можеше дори да избяга. Но Бог му обеща личното си присъствие. И Яков получи най-голямото благословение – възстановени взаимоотношения с Яхве.

Каквото и да търсим, то не може да замени нашите взаимоотношения с Бога. Понякога Бог задържа благословенията, за да ни научи на това.

В тази среща по борба свободен стил, Яков не получи разрешение на проблема си. Той получи взаимоотношение.

Какво искаш ти? Разрешение или увереност, че имаш взаимоотношения с Бога?

Павел поиска три пъти Бог да му даде благословение, но Бог каза: „Стига ти моята благодат. Стига ти моето присъствие.“ (2 Коринтяни 12:9)

Бог може да не ти обещае точно тази работа, или точно този приятел, или точно тази съпруга. Той ти обещава Себе Си. И когато имаш Него, намираш себе си.

Понякога най-големият резултат от нощ на борба с Бога не е промяна в твоята ситуация, а промяна на твоята идентичност. От Яков (някой, който манипулира), се превръщаш в Израил (някой който уповава).

Яков мислеше, че Исав е най-големият му проблем и Бог трябва да промени Исав. Всъщност Яков беше най-големият проблем и Яков беше този, който трябваше да се промени.

Понякога в молитва Бог променя твоята ситуация. А понякога променя твоята идентичност.

Понякога резултатът от нощ прекарана в молитва са възстановени отношения, не разрешение на проблема.

Божието присъствие е най-голямото благословение. Бог е с нас и ни чува, защото макар и да е всесилен, Той стана слаб за нас.

Когато децата ни бяха малки, се борехме на пода в детската стая. Тъй като те бяха много по-слаби от мен, аз трябваше да внимавам да не ги смачкам. Затова трябваше да не използвам цялата си сила.

А колко тежи Всесилният? Яков не беше смачкан, което означава, че Бог съзнателно не използва цялата си сила. В тази среща по борба Бог по своя воля стана слаб.

В този момент Бог се направи на слаб, за да донесе спасение на Яков. Но 20 века по-късно цялата тежест, която Яков заслужаваше, се стовари върху Исус. Както казва един известен проповедник, Яков се бори с риск за живота си, за да получи благословение за себе си; Исус се бори с цената на живота си, за да получи благословение за нас.

Затова можем да сме сигурни, че Той ни чува. Затова, продължавай да се бориш, не се предавай. Не се съмнявай в Божията любов.

Бог обичаше Яков, затова дойде и се бори с него. Бог обича нас, затова дойде, взе нашата плът и се бори с нашия грях, докато той отне живота му. Но после възкръсна и победи греха. А сега Той ни дава отново присъствието си и казва: „Никак няма да те изоставя и никак няма да те забравя.“ (Евреи 13:5)

Чувстваш ли се понякога така, сякаш молитвите ти отиват на небето и остават без отговор? Ако да, тогава постоянствай в молитва и ще получиш най-голямото благословение – Неговото присъствие и промяна на твоята идентичност.

Нека се помолим.

ИД: Когато Бог те посети (Битие 21:1-21)

/проповед/

В началото на нашето разглеждане на поредицата „Евангелието в книгата Битие“ казах, че Битие е известна като Книгата на началата. В нея се говори за началото на небето, земята, на всички живи същества, на мъжа и жената (Бит. 1), за създаването на институцията семейство (Бит. 2) и дори за полагането основите на държавността (Битие 9). Но от 12 гл. нататък говорим за началото на нацията Израел или историята на патриарсите.

Започнахме с Авраам и видяхме, че Бог го призова и той отговори на Божия призив да напусне своята родина и да отиде в Обещаната земя. Бог сключи завет с Аврам и обеща да го направи баща на много народи.

Спряхме се и на съдбата на племенника му Лот, който избра да върви по пътя на моралния компромис. Видяхме как високомерието, преяждането и нехайното безгрижие в Содом водят до липса на загриженост за бедния и нуждаещия се. Насърчителното послание от последната проповед беше, че нашите невярващи приятели могат да бъдат спасени чрез нашите молитви.

Днес ще говорим отново за Авраам и Сара. Ще видим какво става, когато Бог ни посети. Аз съм озаглавил моите размишления „ИД: когато Бог те посети“

Нека прочетем Битие 21:1-21.

Мъж и жена имали две момчета, които били много непослушни и постоянно правели бели. Ако нещо се случвало в махалата, родителите им знаели, че техните синове са замесени. Не знаели какво да правятс децата си.

Майката чула за един свещеник, който имал успех с дисциплинирането на деца и завела момчетата при него. Той поискал да се срещне отделно с всяко от тях и първо при него впязло по-малкото. Свещеникът го попитал: „Къде е Бог?“ Момчето не отговорило. Свещеникът попитал пак къде е Бог с по-строг тон, но отново не последвал отговор. Тогава свещеникът размахал пръст на момчето и попитал още по-строго: „Къде е Бог?“, при което момчето избягало от стаята и се скрило в килера.

По-големият брат го последвал и попитал какво се е случило. Момчето отговорило: „Този път яко сме загазили. Бог липсва и мислят, че ние сме го направили.“

Понякога днес ни се струва, че Бог липсва в цели сфери от живота в България и ние много сме загазили! Затова много християни се молят за съживление. Молим се за мощно посещение на Бога, за Неговотоосезателно присъствие.

Но какво ще се случи, ако Бог наистина ни посети?  

Битие 21:1-3: А Господ посети Сара, според както беше казал; и Господ направи на Сара, както беше казал. 2  Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, на определеното от Бога време. 3  И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

Исаак значи смях. Сара се засмя, когато чу че Бог й обещава да има дете на стари години. Но ето, че Господ посети Сара и стори както бе обещал преди 25 години. Тя вече беше на 90, а Авраам на 100. На определеното от Него време Сара роди по естествен път. И домът им отново се изпълни със смях:

Битие 21:6-7: „И Сара каза: Бог ми причини смях; и всеки, който чуе, ще се смее заедно с мене. Каза още: Кой би рекъл на Авраам, че Сара ще кърми чада? Защото му родих син в старините му.“

Този смях обаче беше по-различен от предишния. Сега те не се смееха поради съмнение, а от радост. Тяхното чакане се обърна на радост.

Първото нещо, което научаваме от този пасаж е:

Тези, които чакат Господа изпитват радостта от изпълнените Божии обещания.

Чакаш ли Господа? Ако го правиш, тогава Той ще стори това, което е обещал. Твоето съмнение ще се обърне на радостен смях.

Moже би като Сара се съмняваш, че Бог може да промени твоята ситуация? Не забравяй, че ние вярваме в Бог на чудесата! Ако Бог може да възстанови жизнените функции на замъртвяла утроба, той може да промени и твоята ситуация!

Може би си мислиш, че си твърде стар или напротив, твърде млад за нещо. Или че нямаш необходимите средства. Нужните качества. Тогава знай, че Бог може да мобилизира ресурсите на цялото небе, за да те накара да изпиташ радостта от изпълнено обещание.

В Библията има 3573 обещания към вярващите. Думата обещание се среща над 50 пъти!

Искаш ли да изпитваш дълбоката радост от изпълнените Божии обещания. Тогава изучавай Словото и се моли Божиите обещания да станат реалност в живота ти.

Един християнин винаги демонстрирал радост. Дори в най-трудните обстоятелства усмивката не слизала от лицето му. Попитали го на какво се дължи това. Той отворил Библията си и хората видели, че на много места бил отбелязал буквата „И“, а на други – „ИД“.

Попитали го какво означават тези букви? Да не би радостта ти да идва от Ислямска държава!? Той отговорил: „Когато открия Божие обещание, което да ми говори лично, слагам „И“ до него. „И“ означава „Изпитано“. След това изпитвам това обещание. Когато Бог изпълнява това обещание за мен, слагам „Д“ до него. Така става „ИД“. „Д“ означава „доказано“. ИД – изпитано и доказано.

Когато децата ни бяха малки, на около 3-4 години, играехме една игра. Те се засилваха от леглото и скачаха във въздуха, но преди да паднат долу, аз ги хващах. В началото ги беше страх, но аз им обещавах, че ще ги хвана. Първият път пробваха съвсем лекичко; после, като виждаха, че не е страшно, се засилваха повече и повече, докато накрая смеейки се се хвърляха с всичка сила. Удоволствието беше ИД – изпитано и доказано!

Понякога ги наблюдавах дали няма да решат да скачат без да съм там. Но скоро се успокоих – изобщо не им идваше наум да скачат без мен! Не и ако баща им не ги чакаше с разтворени обятия, обещавайки да ги хване. И тогава политаха във въздуха!

Всъщност, те не се доверяваха на своята способност да скачат отвисоко. Не, те вярваха на обещанието на баща си. „Хайде, давай, ще те хвана!“ То беше изпитано и доказано.

По същия начин, когато зависим от нашия Небесен Баща и Неговите обещания, ние скачаме смело, смеейки се, право в Неговите обятия. Но когато зависим от собствените си сили пъшкаме отчаяно, безсилни пред препятствията пред нас.

Чакай посещението на Господа търпеливо и Той ще ти даде радост от изпълнените обещания. „ИД.“ И не само това, чакай Господа и Той ще ти даде радост от отговорената молитва. 

Случвало ли ти се е да извикаш към Бога и да видиш как Той отговаря на твоята молитва? Той направи точно това за Агар.

Битие 21:8-10: „когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива; 10  затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина ѝ; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.“

Сара вече има наследник, тя е щастлива, но има нещо, което помрачава радостта й. Тинейджърът на Агар,Исмаил, й се присмива. Смехът продължава да ехти в къщата, a ехото му да се забива като тръни в нейното сърце. Защото този път смехът е по-скоро подигравателен кикот.

От Галатяни 4:29 разбираме, че той се е подигравал и е тормозел Исаак: „Естествено роденият гонеше родения по Дух...“ Тийнейджърът Исмаил беснее и никой не може да излезе на глава с него. Затова Сара казва: „Изпъди тая слугиня и сина й“ (ст.10).

На Авраам му е мъчно да изгони собствения си син. Но Сара настоява. Едно на ръка, че той е неуправлявам. Но тя също знае, че Агар и Исмаил могат един ден да застрашат наследството на Исаак. Но как да убеди Авраам да го направи?

И тогава се намесва Бог! Исмаил е неуправляем, Сара е бясна, Авраам се чуди как да угоди на всички. И тогава Бог ги посещава отново!

Битие 21:12-13 „Но Бог каза на Авраам: Не се огорчавай за момчето и за слугинята ти; във всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаак ще се именува твоето потомство. Но и от сина на слугинята Аз ще направя да произлезе народ, понеже е твой син.“

Цялата тази бъркотия е по вина на Авраам и Сара. Поради неверието си те се бяха опитали да заобиколят Божия план и да приведат в изпълнение своя План Б. И въпреки това, в своята благодат Бог отново се намесва. Когато Бог дойде на посещение, всичко си идва на мястото.

Бог казва на Авраам: може да си спокоен, Аз ще се погрижа и за Агар, и Исмаил. Рано сутринта Авраам става, дава хляб и вода на Агар и ги отпраща. Агар се скита в пустинята, хлябът и водата свършват и в своето отчаяние и с последни сили тя довлича сина си под един храст, и се отдалечава, за да не гледа как умира собственото й дете.

Тя е изтощена и безпомощна. Сълзите й текат неудържимо. Изпитвали ли сте подобно отчаяние? Били ли сте във вашата духовна пустиня? Ако да, тогава сигурно знаете, че точно тогава, когато сме на края на силите си, Бог се намесва. Бог ни посещава тогава, когато последните ни сили ни напускат!

Битие 21:17-18: „И Бог чу гласа на момчето; и Ангелът Божи извика към Агар от небето и рече й: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. Стани, вдигни момчето, и крепи го с ръката си; защото ще направя да произлезе от него велик народ.“

И Бог й отваря очите, и тя вижда кладенец. Пълни меха с вода и дава на детето. „И Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. Засели се в Паранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.“ (ст.20-21)

Защо Бог не й помогна по-рано? Понякога Бог чака, за да стигнем до края на силите си, защото тогава не можем да разчитаме на себе си и се обръщаме към Него. И тогава разбираме колко мощен е Бог. Той каза на Павел, „Силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Кор. 12:9). Той каза на Агар, „Когато си най-слаба, ще те посетя и ще видиш какво мога да направя за теб!“

Често ни се струва, че Бог е безучастен към нашитестрадания. Но когато ни посети, Той прави повече, отколкото сме се надявали! Бог даде не само вода на Агар и Исмаил, но и снабди момчето с жена, много наследници, но най-вече – със Своето благо присъствие. „И Бог беше с момчето“ и то порасна (ст.20).

Това става, когато Бог ни посети. Той чува вика ни и ни дава повече, отколкото искаме. Но най-вече, дава ни Своето присъствие. Единственото, което трябва да направим, е да извикаме в молитва към Него. Изпитвал ли си силата на молитвата? Ако не си, насърчавам те да го направиш още днес. ИД!

Когато израелтяните роптаеха срещу Мойсей в пустинята, защото нямаше вода, „Мойсей извика към Господа“ (Изход 17:4) и Бог не само направи чудо и изкара от канарата вода, но се грижеше за народа Си 40 години в пустинята, докато влязат в Обещаната земя.

В Евреи 5 гл. се казва за Христос: „Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, (и) беше чут поради благоговението Си...“ Исус се помоли за избавление, но вместо това Бог му даде възкресение, за да може всички, които повярват в Него, да имат вечен живот.

Бог посети Сара и тя роди сина на обещание, Исаак. Преди 2000 г. Бог посети човечеството отново и сероди Сина Божи, Исус. Исаак се роди и дома на Авраам и Сара се изпълни със смях. Исус се роди и земния дом на човеците се изпълни с радост. Исмаил се присмиваше на сина на обещание Исаак, но беше изгонен от присъствието на Авраам. Невярващите днес се присмиват на синовете на Божието обещание, християните, но един ден ще бъдат изгонени от Божието присъствие. Авраам отпрати Агар и Исмаил в пустинята, като им даде хляб и вода. Исус слезе в земната пустиня, за да ни даде Хляба от небето и Живата вода.

Такъв е нашият Бог! Ние вярваме в един разточителен на благодат Бог! Той обича да прави в отговор на молитвите ни далеч повече, отколкото сме очаквали или сме се надявали. Когато сме изпитали силата на молитвата, той я доказва отвъд нашите представи!

Веднъж с моето семейство пътувахме до Македония и оттам решихме да направим кратко еднодневно пътешествие през Албания и Гърция и вечерта да се върнем обратно в Македония. Това беше достаамбициозен план и скоро разбрахме това. Защото когато стигнахме на албано-гръцката граница, пред нас, докъдето ни стигаше погледа, се простираше колона от тирове и коли.

Наредихме се на опашката за коли и зачакахме унило. Редът ни нямаше да дойде до вечерта, а това означаваше, че ще трябва да търсим хотел в Гърция, а нямахме толкова пари с нас. Тогава някой каза, „Хайде да се помолим.“

Помолихме се горещо Бог да направи така, че да минем бързо. Малко след това видяхме край колоната полицай, който говореше нещо неразбираемо на албански. И като приближи до нас, започна да прави движения с палката, сякаш ни подканяше да тръгнем напред.

Аз му посочих колите пред нас и повдигнах рамене, но той настоя да излезем и да тръгнем успоредно на колоната. Запалих двигателя и бавно подкарах колата покрай другите коли. Беше лято, обедно време,слънцето вече прижуряше, хората в колите бяха запотени, мръсни и ни хвърляха погледи, които не беше много трудно да разчета какво означават. Но ние просто изпълнявахме заповедта на полицая.

Така с още една кола стигнахме до пункта. След 5 минути вече бяхме преминали границата и до вечерта бяхме в нашите домакини от Македония. Когато се молихме, се надявахме опашката да върви бързо или да минем малко по-напред, но не сме се надявали да минем преди стотици коли пред нас! Това си беше цяло чудо! Бог беше изпратил своя ангел облечен в униформа на албански полицай.

Само извикай към Господа и тогава Той ще те посети и ще извърши много повече, отколкото си мечтаел. ИД!

Чакай Господа. Той ще те посети и ще ти даде радостта от изпълнените обещания и радостта от отговорената молитва.

Нека се помолим.

__________

БПЦ "Нов живот" Варна

15.01.2017 г.

Синове на обещанието

/проповед/ 

Продължаваме с разглеждането на нашата поредица „Свобода или смърт” върху Галатяни. Видяхме, че още в началото Павел упрекна вярващите в Галатия, че са забравили истинското благовестие на благодатта и са преминали към друго благовестие, което е изкривено благовестие – върнали са се към делата на закона. Така те рискуват да бъдат завинаги отлъчени от Бога. След това разгледахме личното свидетелство на Павел, в което той разказва как от терорист се е превърнал в мисионер. Видяхме, че Бог може радикално да промени живота ни; че често преди да ни използва ни изпраща в пустинята и накрая, че имаме нужда от съветници по пътя на ученичество.

На третата среща разгледахме три често срещани причини за конфликти в църквата – страх, лицемерие и легализъм. Видяхме, че е най-добре конфликтите да се адресират с истина и любов. А миналият говорихме, че християнският живот започва и завършва със служението на Святия Дух и че всяко добро нещо идва от Бога. Няма място за гордост, защото ние не можем да се спасим с лични усилия, морал, самодисциплина, различни религиозни практики и добри дела. Невъзможно е да изпълним длъжностната характеристика на спасението чрез дела. Исус е този, който пилотира самолета на нашия живот и ако искаме да отидем на небето, трябва да вярваме в Него.

Днес продължаваме с петата тема от поредицата „Свобода и смърт”. Докато в предишния пасаж Павел сравнява закона с вярата, тук разглежда закона през призмата на Божиите обещания и показва значението и на закона, и на обещанията в живота на вярващия.

Нека прочетем Галатяни 3:15-27; 4:1-7

Семейство се събрало, за да научи какво завещание е оставил богат роднина. Роднините дошли, за да видят дали са включени в наследството. Адвокатът тържествено отваря завещанието и започва да чете: „На моя братовчед Атанас, оставям нивите. На брат ми Димитър оставям банковите сметки. На моя съсед и добър приятел Илия давам акциите си в компанията. И накрая, на братовчед ми Жоро, който винаги се въртеше наоколо без да върши нищо, но искаше да си спомня за него в завещанието, казвам: „Здравей, Жоро”.

В Битие 15 и 17 гл. Бог сключи завет с Авраам. Той му обеща, че ще му даде земя, че от него ще произлезе голям народ, че ще бъде благославян от другите народи и ще се превърне в благословение за тях. Но тези обещания не се изрекоха само на Авраам, но и на неговия Потомък, Исус Христос. След това те се потвърдиха на останалите патриарси.

И тук Павел пита: възможно ли е завет, сключен и потвърден от Бога, да бъде развален?

Думата, използвана за завет е същата като думата за „завещание”. Внушението е, че ако е невъзможно да се наруши последното завещание на починалия, още по-невъзможно е да се наруши сключения от Бога завет.

Въпреки това, лъжеучителите са заблудили галатяните, че е нужно освен вяра в обещанието, да следват и Мойсеевия закон. Но той е даден на Мойсей стотици години след обещанието. Нима Бог внезапно е променил решението си?

Не, казва Павел. Бог е потвърдил завета и няма сила във вселената, която да може да го осуети. Законът не отменя завета и обещанието. С други думи, Бог спазва своите обещания!

За разлика от нас, хората. Ние често обещаваме нещо. Но след това или забравяме, или не сме в състояние, или не искаме да го изпълним. Както е казал Макиавели, „Даденото обещание е било необходимо в миналото; нарушеното обещание е необходимо в настоящето.”

Но Бог сключи завет с Авраам преди 4,800 години и 2,800 г. по-късно го изпълни, като изпрати Неговия Потомък - Своя единороден Син. И знаете ли кое е най-вълнуващото нещо? Че това изпълнение благославя и нас, всички вярващи в Исус, като наследници на обещанията, дадени на Авраам!        

Наследството, което получихме, е следствие на обещание (ключова дума в пасажа – появява се 8 пъти). Тогава възниква въпросът: защо се даде законът? (ст.19)? Отговорът, който Павел дава: „Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото бе дадено обещанието.”

С други думи, законът е временен. Той само изявява греха, но не може да се справи с него.

Законът е като стоматологичното огледалце, което зъболекарят вкарва в устата на пациента, за да открие къде има кариес и други проблеми. Но зъболекарят не дълбае с огледалцето, нито го използва, за да вади зъби. Огледалцето може да му намери болното място, но не може да излекува зъба.

Или да вземем фенерчето. Ако спре тока вечерта и е тъмно, какво правиш? Вземаш фенерчето, то хвърля светлина и те води в тъмнината; помага ти да намериш ел. таблото, за да провериш дали не е паднал някой бушон. Ако повредата не е у вас, фенерчето те води до телефона и се обаждаш на енергото.

Същото е и със закона на Бога. Неговите заповеди показват проблема.

Едно бебе не разбира много неща, затова родителите му му повтарят често „Не, не”, докато то разбере какво означава „не”. Божият списък със забрани беше даден в Стария завет. Хората трябваше да разберат кое е грях и кое не. Затова законът беше добър.

Но законът не можеше да изкорени греха. Той може да те доведе до Божията благодат. Дава ти светлина, за да ти покаже как да живееш, но не може да разреши проблема на греха. 

Следователно, законът е нужен, за да идентифицира проблема. Това е нужно, защото днес, както и по времето на галатяните, много лъжеучители идват с претенцията, че знаят как хората могат да намерят пътя към Бога. Много религии казват, че човек е принципно добър, а не грешен; че се нуждае от просветление, за да освободи потенциала в себе си и да достигне до вечно блаженство.

Какъв е проблемът? Липсва фенерчето. Няма светлина, която да освети проблема. Липсва огледалцето и зъболекарят не знае къде да дълбае с машинката.

Законът е добър, защото изявява греха. Може евентуално да го ограничи. Но лошото е, че не може да се справи с него. Само съвършен човек може да изпълни всички изисквания на закона. Проблемът е, че той още не се е родил. „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона” (3:10б).

Така ние се оказваме затворници. Ст. 22: „Но писанието затвори всичко под грях...” Нещо като ситуация „Параграф 22” в едноименната книга на Джоузеф Хелър. Действието се развива по време на Втората световна война. Главният герой, летецът Йосарян иска да избегне убийствените полети, затова иска да бъде освидетелстван за умствена непригодност. Но самото искане е проява на здрав разум. Поради това не може отправилият го да бъде обявен за луд. Един порочен кръг, от който няма спасение.

Много хора опитват да се спасят чрез дела на закона. Но се оказват затворници на невъзможността сами да платят цената за своето освобождение. Въртят се в този порочен кръг.

Наистина, „писанието затвори всичко под грях”, но това не е всичко! Точно тогава, когато ни се струваше, че всичко е безнадеждно, Бог ни даде най-великото обещание – потомъкът Исус Христос.

Ст. 22,23 „Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват. А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която щее да се открие.”

Уилям Баркли казва: „Ние сме вечно объркани, вечно се катерим по склона, но върхът така и не се показва. Завинаги сме под осъждение. Но ако просто изоставим тази безнадеждна борба и донесем своя грях при Бога, Божията благодат разтваря обятията си и ние получаваме мир с Бога. Той не е вече наш Съдия, а наш Баща.”

Бог е наш Баща, а ние – негови синове и дъщери. „Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исус Христос”. Ние вече не сме роби на греха, не сме под стражата на закона (ст.23). Има голяма разлика между син и роб.

Въпросът е – ти какъв искаш да бъдеш?

В Римската империя родителите давали децата си под грижата на „детеводители”. Думата, използвана на гръцки е „педагогос” и означава наставник, възпитател, учител. Но когато те порасвали и възмъжавали, тези „детеводители” вече не били нужни.

Когато Израел излезе от Египетско робство, той беше като малко дете. Нямаше опит, едва прохождаше. Имаше нужда от детеводител и Бог му изпрати Мойсеевия закон. След това завладя Обещаната земя, беше управляван от съдиите, установи монархията, мина през Вавилонския плен и междузаветното време. Премина през много премеждия. Порасна и възмъжа. Тогава „Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закон, за да изкупи онези, които бяха под закона, та да получим осиновението.” (Галатяни 4:4,5)

Законът е временен. Той се даде, за да послужи като наш детеводител. Но като се изпълни времето, изпрати Своя Син, за да може чрез вяра да се облечем в Него (ст.27) и да приемем Духа на Сина.

Именно това „обличане” е ключово в живота на християнина. Докато законът е като стражар и детеводител, Христос е като бяла дреха, която обличаме, когато се кръстим в Него.

Ние сме съблекли старата дреха и старата природа на греха и сме облекли Христос. Тази метафора говори за пълно единение на вярващия с Христос – той приема Неговото новорождение, Неговата праведност, Неговия ум и Неговата мисия.

Това пълно единение с Христос различава сина от слугата. Приел ли си Христос за свой Господ и Спасител. Съразпнал ли си се с Него? Облякал ли си се с Неговия ум и Неговата любов?

Ако да, то ти не си вече слуга или малолетен. Ние сме синове и дъщери – свободни да служим на Нашия Баща.

Едно семейство наело слуга да работи във фермата им. Минали няколко години, мъжът и жената остаряли, вече не можели да се грижат много за фермата и тя започнала да запада. Боята по стените на хамбара започнала да се лющи. Дъските в оградата се разхлабили и между тях се появили отвори. В чакъла на пътя се появили дупки. Керемидите на покрива били изпочупени и се нуждаели от смяна. Но докато отивал да дои кравите всеки ден, слугата си казвал: „Какво ме засяга това? Фермата не е моя.”

Тогава един ден фермерът и жена му поканили слугата на вечеря. Казали му, че много го ценят и колко много са благодарни за вярната му служба. И тъй като нямали деца, на които да оставят фермата, решили да я завещаят на него след като умрат.

На следващия ден слугата забелязал лющещата се боя на хамбара. За няколко дни боядисал хамбара, поправил оградата. В следващите няколко седмици сменил керемидите на покрива и насипал нов чакъл на пътя.

Защо го направил? Какво променило отношението му? Сега той бил наследник. И като син започнал да се грижи за фермата различно от преди.

Ние сме наследници на обещанието на Авраам. Ние сме наследници в Божието царство чрез вяра в смъртта и възкресението на Потомъка - богочовека Исус Христос. Ако сме се кръстили в Христа, с Него сме се и облекли. Вече сме свободни да служим така, че да радваме нашия Баща.

Нека се помолим.

 БПЦ "Нов живот" Варна

12.06.2016