Как да чувам Божия глас?

/проповед/

Всеки ден ние чуваме различни гласове. Като в онзи виц: Понякога чувам гласове... после си спомням, че живея в панелен блок. Но не за тези гласове искам да говорим днес.

Днес искам да се спрем на два въпроса, зададени от вас в „Щом питаш“, как да чуваме Божия глас и как да сме сигурни, че това, което чуваме, е от Бога?

Общо взето има три гласа, които ни говорят. Първият е гласът на света. Той може да се проявява като натиск да се слееш с тълпата, за да бъдеш приет, обичан, разбиран. Или може да е гласът на моловете, Била или Кауфланд, който ти казва, че „тук си на правилното място“ и колкото повече купуваш, толкова по-щастлив ще бъдеш.

Материализмът и консумеризмът са постоянен мотив в речитатива на света. Но в него присъства и багажът от миналото, който носиш със себе си: грешен светоглед, повлиян от комунистическото възпитание или моралния релативизъм.

Той ти казва, че е ОК да гледаш неморални предавания по тв или интернет, да не си плащаш данъците или да караш с превишена скорост.

Най-накрая, гласът на света ми казва, че Бог не съществува, но дори да съществува, имам много време да правя каквото си искам, преди да реша дали да повярвам.

Вторият глас е на нашия враг Сатана. Този глас заблуждава хората, че няма грях, че те са бог и могат да правят каквото си искат. Успял е да подлъже мнозина, че Божието слово е архаизъм, конспирация на църквата, за да държи в подчинение хората.

Този глас казва на блудния син, че той не се нуждае от дома на баща си. Че границите на дома на баща ни ни ограничават.

Той ти казва, че може да пропуснеш и тази неделна служба, защото навън ръми дъждец или е прекалено горещо... Той е онзи шум, който те разсейва, докато върви хвалението и поклонението, и ти пречи да се концентрираш върху проповедта. Който ти казва, че няма смисъл да се молиш, или че спокойно можеш да пропуснеш хвалението и да дойдеш на църква за края на проповедта.

Третият глас е гласът на Бога. В Стария завет Бог говореше на Израел чрез пророци. Когато Бог призова Езекиил, му каза: „Сине човешки, Аз те изпращам при израиляните, при бунтовния народ, който се разбунтува против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи до ден днешен.“ (Езекиил 2:3)

Седем века преди това Фараонът на Египет не беше чувал за Бога на Израел. И когато Мойсей отиде при него и каза, „Така говори Яхве, Израеливият Бог: Пусни людете Ми. Но Фараон отговори: Кой е Яхве, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Яхве и няма да пусна Израел.“ (Изход 5:1,2)

Когато не познаваш Бога няма как да разпознаеш Неговия глас. Понякога обаче не искаш да слушаш гласа на Бога, въпреки че имаш интелектуалното знание за Него.

Израелтяните знаеха за Бога, но имаха много периоди в историята си, когато не искаха да слушат гласа на Бога. В края на 7 в.пр.Хр. Юда живееше в относителен мир и благоденствие. Но вместо това да укрепи вярата на народа, те изоставиха закона на Господа и започнаха да се покланят на чужди богове. Това доведе до насилие, беззаконие, грабителство, раздори и изопачено правосъдие.

Кулминацията на Божия гняв беше, че Бог ги остави да бъдат изпратени в плен във Вавилон. Тогава Бог изпрати Езекиил да обясни причината за плена, да върне сънародниците си обратно при Бога и да им даде надежда, че Бог ще ги възстанови като нация.

Исус каза: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матей 13:9)

Една жена подала молба за развод и обвинила мъжа си, че не й е  говорил пет години. „Какво имате да кажете?“ попитал съдията. Съпругът отговорил смирено, „Ами, аз не исках да я прекъсвам.“

Днес по форумите всеки има мнение по всеки въпрос. Високоумстваме в своите гордост и егоизъм и Бог не може да прекъсне нашите тиради на глупостта.

Също като евреите от времето на Езекиил, ние сме загубили гласа на Господа от духовния си хоризонт.

Затова имаме народно събрание, което вместо да се събира да работи за народа, събира народа да работи за себе си. Имаме информационни медии, които вместо да информират, манипулират. Имаме полиция, която вместо да ни пази от престъпници, пази престъпниците от нас. Имаме университети, които вместо да произвеждат лидери, са лидери в производството на фалшиви дипломи. Имаме здравеопазване, което вместо да се грижи за здравето ни, ни взема здравето. Имаме училище, което вместо да просветли ума, го покрива с мрак (по архим. Борис Разумов). Имаме семейства, които вместо да изграждат добродетелни деца, произвеждат малки диктатори.

Ето защо ние имаме вопиюща нужда да чуем гласа на Бога.

Бог ни говори с определена цел.

Всеки път, когато Бог ни говори, Той го прави с определена цел или причина. Може да ни говори, за да ни предупреди за надвиснала опасност. Малко преди Деби да се роди Бог ни предупреди чрез телефонно обаждане на една наша приятелка християнка, че е нужно Ваня да се прегледа. Тя отиде на преглед и се оказа, че трябва да се направи секцио, иначе животът на Ваня и на бебето ще бъдат застрашени.

Бог ни говори също, за да ни спре преди да съгрешим. В своето упорство понякога ние не забелязваме, че се движим по наклонената плоскост и отиваме към гибел. Гордостта ни води към кладата на греха. Предразсъдъците ни са воденичен камък, който ни тегли към дъното. Ной предупреждаваше своите съвременници 100 години. Искаше да ги спаси от потоп.

Бог ни обича. Затова Той е дал своите заповеди, за да живеем в здравословните граници, които Той е определил. Когато ние ги пристъпим, страдаме ние, нашите съпрузи и съпруги, нашите деца и родители.

Бог може да ни говори не само с цел да ни предупреди за опасност или да ни предпази от съгрешаване. Той може да ни вдъхне сили и надежда, когато преминаваме през долината на мрачната сянка.

П-р Харалан Попов разказва в "Изтезаван заради вярата си" за мъченията, на които е подложен в "Белия дом", както са наричали тогава Главното управление на Държавна сигурност. След десет денонощия на изтезания и безсъние, в момент когато мъчителят му е заспал, той вижда отражението си в прозореца. Той пише: "Видях една страхотно измършавяла фигура, с отекли крака, с очи като празни дупки в главата, с голяма брада със засъхнала кръв по нея от напуканите и ужасно подути устни. Истинско плашило! Изпитах отвращение... Внезапно се почувствах смазан, бях толкова сам, съвсем сам... И в този миг на смазваща безнадеждност той чува ясен глас: "Няма да те оставя, нито ще се отрека от тебе..."

Харалан продължава: "Божието присъствие изпълни килията за мъчения, обгърна ме с благословена топлина и вля сили в обвивката, която бе мое тяло... Следователят се събуди стреснат... усети, че нещо е станало... втурна се навън и се върна с още един офицер... Чух тревожния им шепот зад гърба си. Опитваха се да разгадаят случилото се. Изглеждах тъй освежен и живнал, изпълнен с нови сили."

Когато Бог говори, ние знаем, че не сме сами, но Той е с нас и в най-големите изпитания. 

Дотук видяхме, че Бог ни говори с определена цел. Но по какъв начин го прави? Нека сега видим...

Как ни говори Бог? Дайте примери от вашия живот. (кратка дискусия в групи по двама и трима)

Но най-вече Бог ни говори чрез Словото Си.

Родителите на едно момченце отишли до супермаркета. През това време в апартамента избухнал пожар. Момченцето излязло на балкона на апартамента, който бил на четвъртия етаж, пламъците застрашително го приближавали и то плачело и викало за помощ.

Пожарникарите дошли и се опитвали всячески да го убедят да скочи върху опънатото платнище. Викали го по име, обещавали му да го спасят, но нищо не помагало. Изведнъж от тълпата един мъж извикал детето по име и му казал да скача. Детето скочило и се спасило. Пожарникарите били удивени и попитали мъжа: „Защо детето скочи, когато вие му извикахте, а не искаше когато ние го карахме?Мъжът отговорил: „Защото аз съм неговия баща и той познава моя глас.“

Божият глас ни говори, когато четем Неговото слово, Библията.

2 Тим. 3:16: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Четеш ли Словото? Изучаваш ли го? Използваш ли плана за четене на църквата ни? Ходиш ли на група за изучаване? Слушаш ли неделната проповед?

Интересно, че не пише „част от Писанието е боговдъхновено и полезно“. Не! Пише „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно.“ Забелязал съм, че някои християни играят на Библейска рулетка. Не четат редовно, а когато изпаднат в нужда, отварят напосоки, с надеждата, че Бог ще им даде изход.

Един християнин отворил Библията и прочел: „И Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Казал си, това е странен стих, Господи, не разбирам защо ми го даваш. Я да отворя на друго място.

И като отворил на другото място, там пишело: „Иди и ти направи така.“ (Лука 10:37).

Освен чрез Словото, Бог ни говори и чрез съвестта. Съвестта е чуден инструмент в Божията ръка. Когато чуем проповедта или приятелски съвет, ние долавяме глас в себе си, който казва „Това слово е за мен.“

Бог говори и чрез сънища и видения.

Йов 33:15: “В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си, тогава Той отваря ушите на човеците и запечатва поука в тях.“

Един атеист сънувал, че Бог му се явява и му казва: „Ако не се покаеш, ще погинеш.“ Станал рано, отишъл при един проповедник и поискал Библия. Поискал да се покае, защото не искал да погине.

Според Яворов, Гоце Делчев разказвал на другарите си, че загива в битка с турците.

Жената на Пилат пострада на сън за Исус. Жената на Юлий Цезар сънува мъжа си облян в кръв и не иска да го пусне да участва в битката, но той отива и е прободен.

Неотдавна в Сирия жена вижда насън мъж, който ѝ казва, че трима човека ще дойдат и ще ѝ донесат добри вести. Тя вижда този сън 6 поредни нощи. На седмия ден един от тимовете на Christian Aid Mission, който посещава домове, решава да се отбие в нов дом.

Когато жената отваря вратата и вижда трима мъже, бързо ги въвежда в стаята. Те отварят Библията, за да прочетат нещо и тя веднага пада на колене. Идват мъжа и децата ѝ и тя извиква: „Това са хората, които човека който видях насън ми каза да срещна.“

Християните ѝ разказват за спасителната смърт на Исус на кръста и за Неговото възкресение от мъртвите. Молят се за семейството и всички те повярват.

Oткакто е избухнала гражданската война в Сирия хиляди са повярвали в Христос.

Верни са думите на Клайв Стейпълс Луис, „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но крещи в нашата болка: тя е неговият мегафон за събуждане на един глух свят.”

Дотук говорихме за това с каква цел и по какъв начин ни говори Бог. Споменахме, че освен Бог има още два гласа– на света и на дявола. 

Накрая, нека видим как да различаваме Божия глас?

Йоан 10:27: „Моите овце чуват Моя глас и те ме познават и Ме следват.“ 

Първо, за да чуем и разпознаем Божия глас, трябва да сме Негови овце, Негови люде. Да се наричаме с Неговото име. Да Го обичаме и да Го следваме навсякъде. Отец каза, „Това е Моят Син. Него слушайте!“ (Лука 9:35) Когато слушаме Исус, ние слушаме Божия глас.

Второ, ние сме уверени, че Бог ни говори, ако този глас е в синхрон с цялостното послание и дух на Писанието и съдейства за извършване на Неговата воля.

Бог е абсолют, Той е непроменим. Той не ни казва едно нещо днес и друго утре. Бог не е като комунистическата партия, която изменя линията си и винаги е „права, дори когато греши“. Той е същият вчера, днес и завинаги.

Бог никога няма да ти каже да излъжеш или да откраднеш нещо. Никога няма да ти каже да убиеш някого. Никога няма да ти каже да извършиш прелюбодейство. Никога няма да ти каже, че ти си по-важен от Него, че смисълът на човешкия живот е да намериш щастието. Никога няма да ти каже, че можеш да обиждаш, злословиш или кълнеш другите. Никога няма да ти каже да напуснеш съпругата си и децата си когато си поискаш. Бог мрази напускане.

Никога няма да ти каже да укриеш данъци, да минеш на червено или да гледаш порнография. Ако чуваш такива гласове, това не е гласът на Бога.

Чуваш ли Неговия глас? Четеш ли Словото Му? Общуваш ли с християни? Посветен ли си на тялото Христово? Редовен ли си на богослужение?

Бог говори по различен начин. Понякога идва с мощен глас, но обикновено е тих и едва забележим глас – както говори на Илия в пещерата 3 Царе 19. Това е гласът на Святия Дух.

Ако след всичко казано пак си объркан дали чуваш Божия глас, моли се за мъдрост.

Яков 1:5: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде.“ Но колкото повече време прекарваме с Него и Го опознаваме, толкова по-лесно ще различаваме гласа Му.

Изобщо, винаги когато обмисляме дали да направим нещо, трябва да се научим да „изпитваме духовете“ (1 Йоан 4:1). Следните въпроси ще ни помогнат да разберем дали това е Божият глас:

Ще ми помогне ли това да израсна в христоподобие? Ако мисля тези неща, това ще донесе ли плода на Духа в мен? Святият Дух никога не ни води да угаждаме на грешните желания на плътта (Галатяни 5:16). Той винаги ни води към освещение (1 Петър 1:2).

Също, тези вътрешни желания внасят ли объркване? Бог не причинява объркване, Той носи мир (1 Коринтяни 14:33) и неземна радост (Деяния 13:52). 

Чували ли сте за кохлеарните импланти? Това са електронни устройства, чрез които хора които никога не са чували или са със силно увреден слух могат да чуват. Чрез тях звуковите вълни от околната среда се приемат чрез процесор, преобразуват се в електрически импулси и чрез електроди се предават така, че заобикалят увредените част в средното и вътрешното ухо и достигат до слуховия нерв.

Гледах клип, в който показват хора в момента, в който за пръв път включват устройството. Реакцията е неописуема! Изразът на лицето им, когато за първи път чуят своя глас и гласа на своите родители показва изненада, шок, удивление, въодушевление, огромна радост... 

Само допреди секунди те са мислели, че техните слухови органи са мъртви, а ето, че сега в тях има живот!

Същото става с душата на човек, който чува за първи път Божия глас чрез благата вест, когато тя е имплантирана дълбоко в него. Неговото мъртво сърце бива съживено и той заживява нов живот в Христос.

Чуваш ли Божия глас? Разказваш ли за Него на духовно глухите и слепите?

Нека се помолим. 

--------------

БПЦ Нов живот - Варна

06.08.2017 г.

Хиастична структура на Псалм 12

Псалм 12

Молитва във време на беда

12 (По слав. 11.) За първия певец, на осмострунна арфа. Давидов псалом.

Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив;

защото се губят верните измежду човешките синове.

2 Всеки говори лъжа на ближния си;

с ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3 Господ ще изтреби всички ласкателни устни,

език, който говори големи неща.

4 На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; 

устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се

сега ще стана, казва Господ;

ще сложа в безопасност онзи, когото презират.

6 Господните думи са чисти думи -

като сребро, претопено в пещ от пръст,

пречистено седем пъти.

7 Ти, Господи, ще ги закриляш,

ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна, 

понеже безчестието се въздига между човешките синове.

Eто структурата, която предлагам:

1а  A не остана благочестив

1б           B верните се губят

2                              C всеки говори лъжа

3                                              D Господ ще изтреби всичките ласкатели

4                                                             E “Кой е господар над нас?”

5                                             D’ Господ ще постави в безопасност презираните

6                             C’ Господ говори чисти думи

7             B’ Ти ще пазиш всеки от тях

8   A’ безчестието се въздига

В този псалм огледалните стихове не са синонимни, а антонимни. На надигането на безчестието се противопоставят все по-малкото благочестиви хора (А). Може да изглежда, че верните изчезват, но Бог ще пази всеки от тях (B). Макар в света да изглежда, че лъжата е станала норма, Бог царува и Неговите думи са чисти (C). Може да ни се струва, че неправдата е възтържествувала, но в края на краищата Бог ще изтреби нечестивите и ще спаси бедните и нуждаещите се (D).

Арогантното „Кой е господар над нас?“ в ст. 4 може да се разглежда и като допълнение към ст. 3, но с оглед отговора на Бог, добре е то да е кулминацията в тази хиастична структура. На злорадството и егоцентричността на „Кой е господар над нас?“ има отговор и той е много различен от очаквания от задалите въпроса. 

Всъщност, това не е реторичен въпрос, а основният въпрос на нашето време. Кой е нашият господар? Кой владее над света? Кой движи човешката история? Кой е в контрол над собствената ни съдба?

Този въпрос има един отговор – вечният Бог, Създателят на вселената, любящият Бог, справедливият Съдия.

Започни деня с аудиенция при Царя

Защо и как да изучаваме Библията?

/проповед/

На неделната учителка в една църква се наложило да отсъства и от църквата поканили един проповедник да води урока вместо нея. Той решил да провери какво знаят децата, затова ги попитал: „Кой разруши стените на Ерихон?“ Всички деца отрекли да са го направили те и свещеникът бил същисан от тяхното невежество. На срещата на дяконите той им разказал за случилото се. „Никой от тях не знае кой е разрушил стените на Ерихон“, оплакал се той. Дяконите продължавали да мълчат и накрая един стар дякон казал: „Това май много ви притеснява. Но аз познавам всички тези деца откакто са се родили и мога да кажа, че те са добри деца. Ако са казали, че не са го направили, аз им вярвам. Нека да заделим малко средства от фонда за поддръжка, да оправим стените и повече да не се занимаваме с това.“

Като ученици на Христос Бог иска ние да изучаваме Учебника, чийто Автор е Той. Този учебник е Библията. Истината е, че много християни са двойкаджии и тройкаджии в училището на Христос. Много не четат и не изучават Библията.

Колко от вас в момента си давате сметка, че не сте отворили Библията нито веднъж през изминалата седмица?

Ние, християните, вярваме че Библията е боговдъхновеното Божие слово и стандарт за истината по всички въпроси на вярата и практикуването й. Знаем, че Библията за духа е това, което е храната за тялото. Словото е мечът на Духа за всеки ученик на Христос.

Затова поне малък отрязък от всеки ден би трябвало да бъде отделян за четене, изучаване и размишление върху Божието Слово. 

Но  въпреки нашето убеждение от нуждата ни от тихо време и четене на Словото, за нас е трудно да четем редовно своята Библия. Вземаме решение, но плътската природа си казва думата. Или Сатана идва и ни предлага други занимания и най-различни доводи, само и само да държи Библията далеч от нас.

Миналата седмица говорихме за това колко важно е да изграждаме дисциплината тихо време с Бога. Казахме, че щом Исус го правеше, ние също можем да го правим.

Днес ще говорим за една друга дисциплина на последователя на Христос, която е още повече подценявана, но без която не можем да израстваме като ученици. Това е изучаването на Словото.

Защо всъщност християните не изучават Библията?

Християните не изучават Библията поради различни причини. За едни, тя е архаична и говори на непознат език. Дори да вярват в Бог, те не разбират как могат да изучават нещо, писано на хора преди хиляди години. Но Божието откровение е толкова живо и действено днес, колкото и когато е било получено.

„Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12)

Както казва Робърт Спроул, „Аз не мога да накарам Библията да оживее... Тя е жива. Тя е тази, която ми дава живот.“

Други биха искали да изучават Библията, но не знаят как. За да започнеш да разбираш Библията не е нужно богословско образование. Достатъчно е да формираш у себе си навика да четеш.

В кръга на шегата, телевизията много допринася за това. Кaкто беше казал някой, „намирам телевизията за много образователна. Когато някой включи телевизора, отивам в другата стая и прочитам книга.“ Когато някой включи телевизора, можеш просто да отвориш Библията.

Може би най-голямата група се оправдават с това, че са заети. Но проблемът не е липсата на време, а липсата на правилни приоритети.

В картинна галерия в Берлин е изложена недовършена картина от германския художник Адолф Менцел. Той искал да покаже как кралят на Прусия, Фредерик Велики, разговаря с някои от своите генерали преди битката за Лойтен през 1757 г. Менцел нарисувал генералите и фона, и оставил краля за накрая. Щрихирал Фредерик с въглен, но умрял преди да го завършил.

Отдавай дължимото на Царя. Започни деня с аудиенция при Него. Не Го оставяй за накрая. Ако го направиш, може никога да не стигнеш до него.

Има и такива, които не приемат авторитета на Библията върху всички въпроси от живота, особено в сфери, където ще трябва да променят начина си на живот. Ако ти не позволяваш на Святия Дух да работи в живота ти, ти не можеш да израстваш като негов ученик и да си ефективен работник.

Ако не следваш напътствията и заповедите на Словото, а своите желания и настроения, има опасност да се сблъскаш с неочаквани препятствия в живота.

Военен кораб се връщал от военни учения. Времето било мрачно, гъста мъгла обвивала морето, затова капитанът стоял на мостика, за да наблюдава всички действия на екипажа. Малко след като се спуснал мрак дежурният по вахта извикал: „Светлина отдясно на кораба“. „Отминаваме ли я или се приближава към нас?“, попитал капитана. Дежурният извикал: „Идва към нас, капитане“. Тогава капитанът извикал на помощника: „Предай на този кораб: поддържате курс към нас. Съветвам ви да промените курса на 20 градуса.“ Отсреща изпратили съобщение: „Съветвам ви вие да промените курса с 20 градуса.“ Капитанът казал: „Изпрати: аз съм капитанът. Променете курса с 20 градуса.“ Другият отговорил: „Аз съм старши матрос. Променете курса с 20 градуса.“ Капитанът побеснял. Изсъскал: „Прати: Аз съм военен кораб. Промени курса с 20 градуса.“ До тях дошъл отговор: „Аз съм фар.“

Библията е като фар в морето, който предупреждава за опасности. Който не се съобразява с нея и не приема нейния авторитет, рискува челен удар и смърт.

И накрая, за последната група изучаването на Библията просто е отегчително. Предпочитат да слушат проповедта в неделя. Да научават факти за Бога от втора ръка. Ако се чувстваш така, тогава нека ти кажа, че ти не познаваш радостта, която идва от личната среща със Словото. Oт факта, че сам откриваш Божиите истини. Че пиеш от извора.

Лятото със семейството ми имах възможност да видя Ниагарския водопад. Насладих се на невероятното Божие творение. Мога да се опитам да опиша на мой приятел с най-голямото си красноречие тази красота. Но каквото и да правя, даже да покажа снимки и клипове, той няма да изпита същата радост, каквато изпитах аз при тази величествена гледка. И ако не можем да предадем с думи възхищението си от творението, защо разчитаме на разказите на другите, вместо сами да се срещнем с Твореца?

Ползи, които носи изучаването на Библията

Ако разбирахме колко много ползи има в изучаването на Словото, щяхме не само да го правим, но и да прекарваме много повече време с Царя на царете. Нека разгледаме накратко някои от ползите от изучаването на Словото.

1. Духовен растеж (1 Пет. 2:2)

„Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение.“

2. Духовна зрялост (Евреи 5:14)

„... а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Новороден ли си? Пожелавай духовното мляко. Пълнолетен ли си? Продължавай да се обучаваш чрез Словото. Срещите с Царя и Неговото слово ще те трансформират и ще те направят да бъдеш повече като Него.

3. Духовна ефективност (2 Тим. 3:16-17)

„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата,  за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“

Освен това, Библията ни помага да изградим:

Духовна чистота (Пс. 119:9)

То защитава сърцата ни от греха (Пс. 119:11)

Укрепва ни (Пс. 119:28)

Помага ни да ходим в свобода (Пс. 119:45)

Носи утеха и живот (Пс. 119:50)

Дава мъдрост и разбиране (119:99,104)

Дава светлина и посока (119:105)

Носи благоденствие и успех (Исус Навиев 1:8)

Словото ни очиства (Йоан 15:3)

Дава радост, мир и увереност в спасението (Йоан 15:11,33а; 1 Йоан 5:13)

След всичко казано до тук, как мислите, струва ли си да изучавате Библията?

Струва ли си да научиш как да го правиш по правилния начин? Да! И не само това – изучаването на Словото може да носи и много удоволствие!

Как да изучаваме индуктивно Библията

Как обаче да изучаваме Библията? Класическият и най-добър метод е индуктивният, при който от частни истини се извеждат общи съждения. Toзи метод е много по-надежден от дедуктивния.

Дедукция е като забележиш пешеходец да преминава по безлюдна улица до кола с оставен труп в нея, да заключиш, че пешеходецът е убиецът. Индукция е внимателно да изследваш всички улики, да разпиташ свидетели, да се запознаеш подробно със случая, преди да се насочиш към евентуалния извършител.

Има различни видове индуктивно изучаване – изучаване на параграф, глава, книга или отделни теми в Библията. Какви са стъпките на индуктивния метод?

Първо, молим се Бог да насочва мислите ни, за да можем да извлечем истините, които Той е вложил в тях. После прочитаме текста три пъти и се опитваме да си отговорим на 3 вида въпроси:

Какво става? (кой, какво, кога, къде, как; ключови думи и изрази)

Какво означава? (защо - понятия, изрази, изречения, сравнения, метафори, хиперболи, антитези, съвременни еквиваленти, взаимовръзки, изводи)

Какво означава за мен? (кое е ново за мен/изисква промяна в мисленето/отношението ми/поведението ми)

Тези три типа въпроси представляват трите стъпки в индиктивното изучаване: наблюдение, тълкуване и приложение. Целта ни е да видим какво ни говори съответния текст и как Бог иска да се променим в светлината на изучавания пасаж.

Но за да приложим наученото, трябва да можем да го тълкуваме правилно (избягвай прекалено духовното или алегорично тълкуване). А за да можем да го тълкуваме, ние трябва да можем да сме извършили наблюдение на текста и да сме запознати с историческия и литературния контекст.

След като сме преминали трите стъпки, можем да запишем главната идея или основната мисъл в пасажа. Това ще ни помогне не само правилно да разбираме Библията, но и правилно да я прилагаме!

Най-голямата цел на изучаването на Библията:

Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. (Йоан 5:39,40)

Рим. 12:2 „И недейте се съобразява с този свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“

1.            Писанията ни водят към Исус Христос и към вечния живот.

2.            Писанията ни преобразяват в образа на Исус, като обновяват ума ни.

И ако още не си убеден в нуждата от изучаване на Библията, чуй тази мисъл на Р. Спроул: „Мога да започна да ви умолявам за изучавате Библията за личностно изграждане, за постигане на щастие, за да имате едно удовлетворяващо и възнаграждаващо образователно преживяване... Но в края на краищата, главната причина, поради която трябва да изучаваме Библията е, че това е наш дълг. Ако Библията беше най-скучната книга на света, ако беше безинтересна и неактуална, пак щяхме да сме длъжни да я изучаваме... Като човешки същества ние живеем под задължението и Божията заповед да изследваме упорито Божието Слово. Той е нашият Суверен, това е Неговото Слово и Той ни заповядва да го изучаваме. Задължението не е избор.“

Нашата цел е да му принасяме слава, да ставаме все по-съобразни Неговата воля, да се трансформираме, не само да се информираме. Изучаването на Библията може да ни помогне в това. Три въпроса: какво става, какво означава, какво означава за мене – които могат да трансформират твоя живот!

Сигурно си казваш, това не е за мене. Защо го няма еди кой си, това послание е точно за него. Днес Бог ти казва: това послание е за теб. Искам да изучаваш моето Слово, за да те благословя. С помощта на Святия Дух, който съм ти дал, можеш! Започвай деня си с аудиенция при Царя!

Молитва.

БПЦ „Нов живот“ – 11.10.2015 г.