Как да съм сигурен?

Гледали ли сте Ледена епоха 2? В този филм един от главните герои е Ели. Тя е мамут. Но тя има голям проблем – тя вярва, че е опосум. Била е осиновена от опосуми, живее с посуми и се опитва да прави много неща, които правят опосумите. Като да скача от клон на клон... Представете си аз да се направя на орангутан и да вися на клон и ще ви стане ясно.

По-късно във филма на нея й става ясно, че е мамут и тогава животът й добива смисъл. Тя разбира коя е тя всъщност.

Ние често си лепваме разни етикети, но не знаем кои сме всъщност.

Деян. 11:26 „Учениците бяха наречени християни за първи път в Антиохия”.

На последното преброяване през 2011 г. 77 % от Българите са заявили, че са християни. Ако попитате същите тези хора какво означава да бъдеш християнин, получаваш различни отговори.

„Аз съм християнин, защото ходя на църква на Коледа и Великден.”

„Аз съм християнин, защото съм кръстен.” (Когато сухи грешници се потопят във вода, оттам излизат мокри грешници – те не се пречистват духовно; водата е само външен белег, символ).

 „Аз съм християнин, защото паля свещ за здравето на децата ми.”

„Аз съм християнин, защото целунах иконата на Богородица”

„Аз съм християнин, защото съм българин!”

 „Аз съм християнин, защото съм добър човек – не убивам хора и не ограбвам банки.”

Деян. 11:26 – те бяха наречени ‘християни’. Преди това бяха известни като ‘хората на Пътя’. Това беше движение на обновление в юдеизма, основано със слизането на Святият Дух на Петдесятница върху последователите на Христос. Но защо ги нарекоха християни?

Да си Левск-AР или ЦСКА-Р означава да обичаш тези отбори, да се идентифицираш с тях и да вярваш в тях.

Последователите на Христос бяха наречени християни, защото те вярваха в Христос и се идентифицираха с Него. Да си християнин означава да си „Христов”. Да вярваш в Бог Исус Христос като единствения път за спасение.

Илюстрация: Когато отидох да уча във В. Търново преди 1 век, след като се настаних в квартирата, слязах с автобус от университета до центъра. Автобусът следваше извивките на пътя покрай Янтра и правеше всевъзможни завои. Опитах се да разбера в каква посока пътувам, но беше невъзможно. На връщане реших да вървя пеш, но се загубих. Върнах се, тръгнах по друг път и пак стигнах до задънена улица. Трябваше да питам някого за посоката и едва тогава един човек ми каза по кой път да мина. Тогава разбрах една проста истина: всички пътища не водят до едно и също място!

Същото е и с духовността. Всички религии не водят до един и същ Бог поради една проста причина - всички те дават различни отговори на фундаменталните въпроси на живота. Все едно да направя контролно и да оценя с шестица всеки отговор на моите студенти, независимо как са превели съответния текст. Представяте ли си разговора: „Господине, при мен сте написали, че „bread” означава хляб, а при него – че е агнешки врат?!” „Да, няма проблеми, значи и едното, и другото.” „Аз съм писал, че е вътрешности...” „Да, писал съм, защото е правилно.” „Приели сте за правилен и моя отговор, че е пилешки гърди...” „Да, така е. Всичко е вярно. Бъдете здрави!”

Какво според вас щяха да си помислят за мен моите студенти? Този не е с всичкия си! Някоя дъска му хлопа! И щяха да имат право, защото bread означава единствено хляб!

Само Исус твърдеше, че Той е хлябът на живота. Само той каза, че е пътят към Бога. Йоан 14:6.

Водачите на други религии могат да твърдят, че те знаят пътя, че притежават истината, че могат да ти помогнат да достигнеш просвещение, но Исус казва: „Аз съм Пътя! Аз съм истината! Аз съм светлината!”

Религиите казват „Прави!” – запали свещ, целуни икона, обикаляй около църквата, мини под масата, пости, подавай за мъртвите, изгради параклис, прероди се, не яж месо, танцувай паневритмия (Дъновисти), чукай на вратите и раздавай брошурки (Свидетели на Йехова), отиди в друга страна и спечели последователи, и ще бъдеш спасен. Те казват: „Прави и ще бъдеш спасен!”

Исус казва: „Направено е!” Вярвай и ще бъдеш спасен.

Но как да съм сигурен?

 

Как да съм сигурен, че съм спасен и имам вечен живот? Как да съм сигурен, че жертвата на Исус е достатъчна да заплати цената на всичките ми грехове?

Този въпрос пречи на много хора да прекрачат прага на Божието царство. Но Бог не иска да сме неосведомени по този важен въпрос. Цялата Троица се обединява, за да увери вярващите за техния статут пред Бога.

 

Първо, имаме обещанието на Божието Слово, че ние сме ‘оправдани’. „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус (Рим. 8:1); „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Сина Му. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот” (1 Йоан 5:10-13). Бог ни дава думата си и не може да я наруши.

Едно от най-прекрасните обещания в Словото е, че когато повярваме Исус ще влезе в живота ни чрез Святия Дух. Образно казано, все едно да отвориш вратата на своя живот и да поканиш Исус да влезе и да стане твой съквартирант.

Исус казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откр. 3:20). Този стих вдъхновява художника Холман Хънт да нарисува прочутата си картина Светлината на света.

На нея Исус е изобразен като Светлината на света. Toй стои на прага на врата, обрасла с бурени и чука. Художникът бил упрекнат, че е забравил да нарисува дръжката на вратата. „О, не – отвърнал Хънт – нарочно е така. Има само една дръжка и тя е от вътрешната страна.”

Исус ни дава право да изберем дали да отворим или не. Ако го направим, Той обещава, че ще вечеря с нас – с други думи, ще стане наш приятел и никога няма да ни изостави. Ще заживее в нашето сърце чрез Святия Дух.

 

Второ, имаме делото на Божия Син – „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16); „И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждението на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот” (Рим. 5:18). Той пое отговорността за всички грехове на всички грешници в света. Тези, които му предават живота си и му се доверяват, няма да плащат тези грехове отново. Делото на кръста беше завършено веднъж завинаги „Свърши се” (Йоан 19:30).

 

Наистина, всички религии освен християнството проповядват спасение чрез дела. Осемкратната пътека в будизма, индуистката доктрина за карма, заветът в юдаизма, мюсюлманският шариат – всяко от тези неща предлага път, чрез който да спечелиш одобрение.

Но християнството проповядва спасение чрез вяра в спасителното дело на Христос. „По благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефес. 2:8,9).

Не чрез дела! Това автоматично прави учения като мормонизма, дъновизма, източните религии и дори битовото православие невалидни. „Няма праведен нито един” (Рим. 3:23). Даже да се опитаме, не можем да сме съвършени. Както казва ап. Яков, „Който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” Смъртта на Исус Христос е тази, която заплати цената за всички наши грехове. Той взе нашия грях и ни даде своята праведност. Това беше Великата размяна, която се случи на кръста и благодарение на нея ние днес сме простени. Спасени сме по благодат!

Макар и вярата да е единственото условие за спасение, нейната автентичност се потвърждава от делата. Само интелектуална вяра не е достатъчна – нужно е на дело да покажем, че се доверяваме на Исус.

Прочутият акробат Блонден бил най-известен с един смразяващ кръвта номер. Като държал прът за равновесие, той преминавал по въже дълго 335 метра над Ниагарския водопад. После захвърлял пръта и довършвал „разходката” си над бушуващата водна стихия, пред смаяните погледи на зрителите.

Уменията му били толкова добри, че веднъж минал по въжето на кокили, а след това повторил опита, този път със завързани очи и с ръчна количка с товар картофи в нея. Тогава попитал хората дали вярват, че може да пренесе човек по въжето с количка? Хората кимнали утвърдително.

Тогава Блонден поканил някой доброволец да седне в количката, но никой не се решавал. Накрая една старица седнала в количката и въжеиграчът минал с нея над водопада и се върнал. Това била майката на Блонден. Тя била единствената, която била готова да остави живота си в неговите ръце.

Да повярваш означава не само да приемеш за факт смъртта и възкресението, но и да се довериш на Исус за всичко! Да предадеш живота си в неговите ръце и да не се страхуваш, че ще паднеш от количката на твоя живот в пропастта.

 

Трето, имаме свидетелството на Божия Дух „Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада” (Рим. 8:16). Той ни помага да почувстваме присъствието му – „И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, Който ни е дал” (1 Йоан 3:24). Святият Дух прави това по различни начини. В 1 Йоан има цял списък на начините, по които Духът свидетелства в сърцето ни:

 

Ново чувство за прошка (1 Йоан 2:1-2); Ново желание да сме угодни на Бога (1 Йоан 2:5-6); Ново отношение към другите хора (1 Йоан 3:10,17); Ново разбиране за християнското общение (1 Йоан 3:14); Нова сила над злото (1 Йоан 3:6; 4:4); Нова радост и увереност (1 Йоан 1:3 – 4; 5:20); Нова опитност на отговорената молитва (1 Йоан 5:14-15).

 

Тези неща не поникват изведнъж в градината на нашия живот, но след като светлината на Духа се е докоснала до студената земя, те покълват за живот. Ние трябва не само да чувстваме или да се надяваме, че сме Христови ученици, колкото и недостойни да сме (и оставаме такива). Ние трябва да знаем, че сме такива. Йоан пише: „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот” (1 Йоан 5:13).

 

През 70-те г. на миналия век южноафриканският сърдечен хирург Крисчън Бърнард извършва първата трансплантация на сърце. С това той дава ново сърце и нов живот на своя пациент. Всеки човек днес се нуждае точно от това – от ново духовно сърце и нов живот с Исус Христос. Хирургът, който извършва тази трансплантация е Бог Святи Дух. Той прави това, като дава убеждение за грях и дара на вяра на тези, които повярват.

 

Нека накрая всеки си отговори на тези въпроси. Вярвам ли в обещанията на Божието слово, че си оправдан? Повярвал ли съм в Исус Христос? Поверил ли съм живота си в Неговите ръце? Имам ли Святия Дух и свидетелства ли Той в духа ми, че съм Божие дете?

Молитва.

БПЦ „Нов живот”,

11.05.2014 г.