/проповед/
Петгодишният Иванчо казал на баща си, че иска
да има малко братче и предложил да помогне с каквото трябва. Баща му казал,
„Моли се два месеца за братче и ти гарантирам, че Бог ще ти даде едно.“ Иванчо се
съгласил и всяка вечер се молил в стаята си Бог да му даде братче.
Молил се така цял месец, но след това се разколебал.
Питал в махалата и разбрал, че тези работи не стават така – молиш се и хоп –
братче. И спрял да се моли. След още един месец майката на Иванчо влязла в
болницата. Когато се върнала вкъщи, родителите му го повикали в спалнята. Той
влязал без да очаква да види нещо, но до майка му имало малък вързоп. Баща му отвил
вързопа и там имало не едно, но две бебета – две момченца. Майка му имала
близнаци! Бащата на Иванчо го погледнал и казал: „Е, не се ли радваш, че се
моли?“ Иванчо се замислил, после погледнал баща си и казал, „Да, но ти не се ли
радваш, че спрях след първия месец?“ J
Как да се молим ефективно – за това
говорим тези седмици в „Нов живот“. Правим това, като разглеждаме подробно
Господната молитва. И ето, че достигнахме до последната тема в нашата поредица.
Нека прочетем...
Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче
наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния
хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не
ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и
силата, и славата, до вековете. Амин!“
Ние започнахме нашата молитва с хваление
на Бога, като отбелязахме че Той е нашият Баща и почетохме Неговото свято име –
Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име. След това потвърждаваме,
че Божиите приоритети са и наши – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля
както на небето, така и на земята. След това приемаме Божието снабдяване за
живота ни – дай ни днес насъщния хляб.
След това молим за Божията прошка и се
посвещаваме да прощаваме на другите – прости ни дълговете, както ние простихме
на нашите длъжници. След това търсим Божията протекция срещу изкушение и
атаките на Сатана и влизаме в духовна битка – не ни въвеждай в изкушение, но ни
избави от лукавия. И накрая, се връщаме към хваление, издигайки царството,
силата и славата на Бога – Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин.
Някои по-късни преписи на Новия завет не
включват тази последна част от Господната молитва – „Защото е Твое царството, и
силата, и славата, амин.“ Затова и в някои преводи на Библията тези думи не
присъстват в молитвата. Но тази възхвала е много древен текст, който е бил разпространен
между евреите. Затова ние не трябва да изключваме този текст от нашето
разглеждане.
Тези думи отговарят както на духа на
Господната молитва, така и на учението на Библията. Сравнете например тази
възхвала с молитвата на Давид в
1 Летописи 29:11 „Твое, Господи, е
величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е
Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си
нависоко като глава над всичко.“
За разлика от човека, чието его се нуждае
да бъде галено от комплименти, Бог не се нуждае от това. Въпреки това Той ни призовава
да Го хвалим. Дори ни заповядва това. Защо? Не защото Той се нуждае от
хваление, но защото ние се нуждаем да Го хвалим. Когато хвалим Бога, нещо става
с нас.
Хвалението ни напомня за Божието величие и
за Неговата слава. Променя перспективата ни и отношението ни към нещата от
живота. Затова всяка наша молитва трябва да започва и да завършва с Бога.
Всичко е от Него, чрез Него и за Него!
С тази заключителна част от Господната
молитва ние изповядваме, че Бог притежава три неща: Твое е царството, и силата,
и славата, амин. Тази възхвала се свързва смислово с първите три прошения в
Господната молитва: SLIDE
|
Отче наш, Който си на небесата, да дойде Твоето царство |
защото е Твое царството |
|
Да бъде Твоята воля |
защото е Твоя силата |
|
Да се свети името Ти |
защото е Твоя славата |
Виждаме как царството, силата и славата на
Бога рамкират цялата Господна молитва.
Когато изричаме тези думи, „Защото е Твое
царството, и силата, и славата, амин“, ние потвърждаваме че това се отнася само
за Бог и за никой друг. Нека разгледаме първата част от това отдаване на слава
на Бога.
1.
Твое е Царството, завинаги.
Най-прекрасната истина не е, че Исус ще
бъде Цар, а че Той е Цар сега! Когато се молим с думите „Защото е Твое
Царството“ ние признаваме факта, че Исус е Цар. Когато изповядваме, че Царството
е Негово, ние признаваме че сме поданици на Царя. Ние доброволно признаваме
правото Му да управлява нашия живот. Но това не е много лесно, защото ние
държим сами да управляваме нашето „царство“.
Един ден лъвът си мислел за това колко
важен е той като цар на джунглата. И както си мислел, решил да напомни на
всички други животни кой е техния цар. Дошъл при жирафа и изръмжал, „Кой е
царят на джунглата?“ Жирафът отговорил кротко, „Ти, о лъве!“ Окуражен от този
отговор, лъвът отишъл при зебрата и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“
Зебрата отговорила със страхопочитание, „Е, как кой, ти си, лъве!“
На лъвът му станало още по-приятно и
отишъл при слона и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Слонът протегнал
хобота си, сграбчил лъва и няколко пъти го праснал о земята. Накрая го вдигнал
и го захвърлил върху едно дърво. Зашеметеният и останал без сили лъв
погледнал към слона и казал, „Е, не го вземай толкова лично!“
Ако ние изповядваме, че царството е на
Бога, ние трябва да живеем така, че да се покоряваме на заповедите на Царя. Tогава Бог ще ни
благославя. „Първо търсете Неговото царство и Неговата воля и всичко това ще ви
се прибави.“ (Матей 6:33)
2.
Твоя е силата, завинаги.
В Стария завет Бог е наречен „Всесилен“
повече от 50 пъти. Думата, използвана там е „гебура“, което означава „сила,
която носи победа“. Новият завет също недвусмислено потвържава този атрибут на
Бога. В Новия завет за „сила“ е използвана гръцката дума „дунамис“, от която
идва нашата дума „динамит“. Значението на думата е „експлозивна сила, способна
да донесе чудодейни резултати.“
Според ап. Павел Божията сила е видна в
Неговото творение.
Римляни 1:20 „Понеже от създаването на
света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда
ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.“
Същата тази творческа сила подейства при възкресението
на Христос, и е на разположение на нас, вярващите днес.
Ефесяни 1:19-21 „и колко превъзходно
велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на
Неговата могъща сила, с която подейства в Христос, когато Го възкреси от
мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далече над всяко
началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само
в този свят, но и в бъдещия.“
Когато съм слаб, аз копнея за Божията
сила. Когато имам нужда Бог да изяви Своята сила в дадена ситуация, си припомням
примери за проява на Неговата сила и мощ в Библията.
По думите на християнския автор Ерик Лади,
„Силата на Бог не е отслабнала ни най-малко през последните 2000 години. Нашият
Господ все още седи на Своя велик престол и полите Му все още изпълват храма.
Той все още ходи по крилата на вятъра, Той все още язди върху могъщите херувими
и Той все още е победителят от Голгота. Целият ад все още се превива под
Неговата воля, и грехът и смъртта са изгубили своята сила върху тези, които почиват
в сянката на Неговото присъствие. И този Бог, който усмиряваше бури,
възкресяваше мъртъвци за живот и умножаваше риби и хлябове, за да нахрани хилядите,
е същият Бог, който имаме днес.“
Затова с Господната молитва декларираме
„силата е Твоя“. Когато изповядваме, че цялата сила е Негова, ние признаваме,
че Той има силата да държи и крепи Своето Царство. Затова го наричаме Бог
Вседържител. Ние изразяваме нашата увереност, че един ден Неговото царство ще
победи всички други царства и ще бъде напълно реализирано.
И не само това. Дори днес, след като
цялата сила е Негова, ние черпим сила от Него в нашите дела и взаимоотношения. Понякога
обаче ние сме твърде горди, за да признаем, че се нуждаем от Божията сила.
Един мъж влязал в дома на приятел целият кървящ,
тялото му цяло покрито със синини. Приятелят му изненадан възкликнал, „Какво е
станало с тебе?“ Раненият му приятел казал, „Ами, вървях си по улицата, когато
изведнъж пред мен се изпречиха двама гангстери и ми казаха да им дам всичките
си пари. Но аз не исках да си дам парите, затова се млатих с тях. Бая бой
изядох.“ Приятелят му го попитал, „И колко пари имаше?“ Онзи казал нещо, което
го шокирало, „60 стотинки“. „Какво, бил си се само за 60 стотинки?“ „Точно
така, - отговорил мъжът, „не исках да научат за финансовите ми затруднения.“
Не бъди твърде горд, за да искаш сила от
Бог. Авторът на вселената има безкрайна сила и възможности, всичко зависи дали
искаме от Него. Божието слово казва, „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще
намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава;
който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7:7-8)
Канадският проповедник и автор Албърт
Симпсън казва, „Бог има безкрайни ресурси. Единственото ограничение е в нас. Нашето
искане, нашето мислене, нашите молитви са твърде малки. Нашите очаквания са
твърде ограничени.“
Неговата сила е неограничена! Той ще ти я
даде, ако я поискаш! Това правим, когато се молим с Господната молитва и казваме,
„Защото е Твое царството, и силата, и славата.“
Така преминаваме към третия сегмент на
заключителната възхвала в Господната молитва.
3.
Твоя е славата, завинаги, амин.
Понякога тази част от молитвата се нарича доксология.
„Доксология“ е словосъчетание от две гръцки думи – докса („слава“) и логос
(„слово“) и означава „говоря слава“ или „словославя“. Следователно,
доксологията е израз на хвала на Бога, изповед на благоговеене.
Хвалебни доксологии откриваме както в Стария,
така и в Новия завети. Вече видяхме един стих на доксология, 1 Летописи 29:11 „Твое,
Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото
всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти
си нависоко като глава над всичко.“
В Новия завет четем
Ефесяни 3:20-21 „А на Този, Който, според
действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или
мислим, 21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове
отвека довека. Амин.“
Откровение 7:12 „Амин! Благословение,
слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество на нашия Бог до
вечни векове. Амин.“
Също както и с Божията сила, виждаме
Божията слава в творението. Виждаме Божията слава изявена и в историята на
Израел. Виждаме Божията слава изявена, когато Той изпрати Своя единороден Син. „И
словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на
Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).
И когато този свят премине, Божията слава
ще изпълва нoвия Ерусалим: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока
планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и
имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък,
като яспис, прозрачен като кристал.“ (Откровение 21:10,11)
Божията слава е в центъра на всичко. Бог
иска цялата слава за себе си. Затова реформаторите възкликнаха, Soli Deo
Gloria! Слава единствено на Бога!
Ние трябва да сме внимателни да отдаваме
цялата слава на Бога. Един от най-големите треньори по американски футбол от
60-те години, Винс Ломбарди, се върнал у дома и си легнал при съпругата си
Мери. И тя казала, „Боже, краката ти са студени!“ Той отговорил, „Скъпа, у дома
можеш да ме наричаш Винс.“
Тази история ни разсмива, но всъщност никой от нас не би казал това. Но макар
и да не бихме го казали, много често ние се държим така, все едно хората трябва
да са благодарни на нас. Но ние трябва да насочваме хората към Исус. Само Той е
достоен за хвала. За всяка една област от живота ни.
Последното нещо, което трябва да
изследваме е заключителната дума „амин“. Думата „амин“ е възклицание на иврит,
което изразява силно убеждение и дълбока увереност. „Амин“ означава „това
наистина ще стане“, „да бъде“.
Когато думата „амин“ се употребява в
молитва, тя има три значения. Първо, тя изразява убеждението, че думите на тази
молитва са в съзвучие с Божията воля. Второ, тя изразява увереност, че
небесният ни Баща е чул нашата молба. И трето, тя изразява нашата вяра, че
небесният ни Отец може да посрещне нашите нужди, изразени в молитвата.
Заключение
В заключение, можем да кажем, че
прославата на Бога в последната част на Господната молитва служи, за да подсили
прежде споменатите молби. Както казахме, тя съответства и се свързва с първите
три молби – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се свети Твоето
име. По този начин придава завършен вид на цялата молитва.
Доксологията в Господната молитва е също форма
на хваление и благодарност. Обърнете внимание колко пълна е тя – Царството,
силата и славата – всички те са Твои. Подобава на всеки християнин да не пести
думите си, когато трябва да прослави Бога. Ние трябва да отдаваме слава на Бога
винаги и във всичко, дори когато преминаваме през трудности и страдание.
Големият композитор Йохан Себастиан Бах е
роден в семейство на музиканти. Наричат го петия евангелист, като по този начин
го поставят редом до Матей, Марк, Лука и Йоан.
Йохан губи двамата си родители още на 10
годишна възраст. Но това не го сломява. Решава рано в живота си, че ще пише музика
в прослава на Бога. На 17 години става органист в църквата. Скоро след това го
правят ръководител на хвалението в църквата.
По време на служението си във Ваймар пише
по една кантата всеки месец! А за три години пише, дирижира, оркестрира и
представя със своя хор и оркестър по една нова кантата на седмица!
В началото на всеки ръкопис е записвал
буквите “JJ”. Toва са инициалите на латинския израз Jesu Java, който означава „Исусе,
помогни ми“. А на края на всеки ръкопис поставял буквите „SDG”, означаващи Soli
Deo Gloria. Слава само на Бога.
Животът и делото на Бах ни напомнят, че
целта на живота ни е да прославяме Бога с всичко, което правим. Въпреки всичко,
което ни се случва. Когато отдаваме цялата слава на Бога, тогава Бог прославя
нас. Не пропускай възможностите, които Бог ти дава, да го прославяш. Нека
отдаваме слава на Бог винаги и завинаги, и да продължим да го правим заедно с
ангелите и светиите и във вечността. Амин!
