Преди Великден, на Цветница,
видяхме как Исус влезе в Ерусалим. Там го очакваха много скърби: предателство,
арестуване, измъчване и разпъване на кръст. Видяхме как във вторник Исус
разчисти храма от търговците и показа с прокълнаването на смокинята, че
духовният живот на нацията Израел е безплоден.
След това религиозните водачи
отново се конфронтираха с Исус, поставяйки под съмнение Неговата власт. Исус им
разказа притчата за злите земеделци, с което им показа как евреите са
отхвърлили пророците, които Бог им е изпращал, а най-накрая пророкува и че ще
убият и Него, Божият Син. С това Той предупреди тях и всички останали, които
наивно мислят че Бог ще е благосклонен към тях в деня на Второто пришествие въпреки
тяхното неверие.
И стигаме до нашия текст в
Марк 12:13-17, когато към Исус е отправен предизвикателен и труден въпрос
относно плащането на данъци на кесаря. Нека прочетем текста.
Прочит Марк 12:13-17 и Молитва
за Словото.
В българският политически живот
има много скандали. Последният, който нашумя е свързан с присвояването на къщи
за гости, построени с европейски фондове. В тази връзка се сетих за един виц. Данъчният
инспектор се обръща към проверявания:
- Как успяхте да си купите
тази луксозна къща, след като декларираните от вас доходи са толкова ниски?
- Нещата стоят по следния
начин: Миналото лято по време на риболов хванах една голяма златна риба. Като я
откачих от куката, тя проговори с човешки глас "Аз съм магическа риба. Хвърли
ме обратно в морето и ще получиш най-луксозната къща, която някога си
виждал!" И така - хвърлих я в морето и се сдобих с къщата.
Инспекторът никак не се
впечатлил:
- И тази историйка как смяташ
да я подкрепиш с доказателства?
- Ето де, не я ли виждаш къщата?
Ние живеем в светска държава и
Бог иска да спазваме законите – „всеки човек да се покорява на властите, които
са над него“ (Римляни 13:1). Едно от изискванията на държавата е всяка година
да си плащаме данъците. Данъците биват много и са различни. Данък за имот,
данък смет, данък за кола, ддс... без да броим многото сметки за ток, вода,
парно...
Трябва да си плащаме това,
което дължим. Но Исус ни показа, че имаме два вида задължения. Едното е
хоризонтално – към хората, към правителството. Второто е вертикално – към Бога.
В пасажа който прочетохме,
религиозните водачи са изобличени и гневни на Исус. И понеже Неговата
популярност им пречи да заловят Исус, сега се опитват да Го злепоставят пред
хората. Как? Те са намислили коварен план, с който искат да накарат хората да мислят,
че Исус работи за Римските власти срещу тях.
Като оръдие те използват
„някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в думите Му“ (ст.13).
Доскорошни врагове, сега те отново са се съюзили, за да премахнат Исус. Това
вече стана веднъж в Марк 3:6, когато те се наговориха да Го убият, след като
той изцели човека с изсъхналата ръка в синагогата.
Кои са фарисеите? Те са
влиятелна религиозна секта в юдеизма, които се стремят педантично да спазват
всичките повече от 600 закона в Тората. По-крайните от тях са мразели всичко
римско и са мечтаели за възстановяване на Царството на Давид.
Когато след 6 г.сл. Хр.
евреите са задължени да плащат три вида данъци, парите от които отивали
директно в съкровищницата на императора, фарисеите призовават да не се плащат
данъци. „Как ще давате пари на окупаторите!?“
Иродианите пък са евреи, които
поддържат властта на Ирод. Те са политически противници на фарисеите и приемат
управлението на Рим и са готови на всякакви отстъпки.
Силите на злото често обединяват
усилия, за да унищожат доброто. Дори когато между тях има дълбоки противоречия.
Очевидно, залогът за
съюзяването на фарисеите и иродианите е бил голям! И те казват на Исус:
Марк 12:14-15 „И те, като
дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого;
защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината.
Право ли е да даваме данък на кесаря или не? 15 Да даваме ли или да не даваме?“
В какво се състоеше тяхното
коварство? Ако Исус кажеше, че трябва да плащат данък на кесаря, фарисеите щяха
да го обвинят, че предава националните им интереси в полза на Рим. Що за Месия
би направил това?
От друга страна, ако кажеше да
не плащат данък на кесаря, иродианите щяха да го обвинят в подривна дейност,
насочена срещу Римските власти. Отговорът на Исус беше изненадващ. Той каза, че
въпросът не е кое от двете да правят, а че е важно да
правят и двете. Каквото дължат на човеците, трябва да им го върнат. Каквото
дължат на Бога, е нужно да го върнат на Бога.
Същото, макар и с други думи,
каза ап. Павел на римляните:
Римляни 13:8 Не оставайте
никому длъжни в нищо освен да имате любов един на другиго; защото който люби
другиго изпълнява закона.
Тази максима трябва да си
напомняме и ние днес. Какво дължа на човеците? А на Бога? Какво от Божието
трябва да Му дам днес? Правя ли го?
Обикновено, ако дължиш нещо на
хора, дори да забравиш, те ще ти напомнят! Или някой приятел ще ти се обади да
пита какво става с парите, които му дължиш. Или от общината ще ти изпратят
писмо с напомняне за неплатените данъци. Или ще получиш напомнящ имейл, че е
време за плащане на застраховка гражданска отговорност.
Като християни ние трябва да
се покоряваме на властите и един от начините да го правим е като си плащаме
данъците!
Но какво да кажем за Бога?
Какво дължим на Бога? Давам ли Му това, което Му дължа или крада от Него? Кой
ще ми напомни, когато трябва да се издължа на Бога?
Малахия 3:8 „Ще краде ли човек
от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в
приносите.“
В нашия текст Исус предизвика
слушателите си да дават това, което дължат – както на хората, така и на Бога. Той
каза,
Марк 12:15б-16 „Защо Ме
изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя. И те Му донесоха. Тогава им
казва: „Чий е този образ и надпис? А те Му рекоха: На кесаря е.“ И Исус им
рече: Отдавайте кесаревото на кесаря, и Божието на Бога.“
Но, някой ще попита, какво
дължим на Бога?
Разбира се, ние имаме дълг към
нашия Господ, който никога не можем да изплатим.
1 Петър 1:18,19 като знаете,
че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот,
предаден ви от бащите ви, 19 а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец
– без недостатък и пречист,
Но въпросът е не дали можем да
платим дълга си, а дали изобщо даваме нещо на Господа.
Както монетата носеше образа
на кесаря, така и ние носим образа на Твореца. Ние сме създадени по Божий образ
и подобие. Този образ може да е замърсен поради греха, но не е напълно заличен.
Затова Павел казва,
Римляни 12:1 И така, моля ви,
братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята,
благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Едно момче прекарал много
часове в изработването на малка платноходка, за да играе с нея в потока близо
до дома му. Един ден, докато играело с лодката, тя бързо се понесла надолу по
течението. Момчето не успяло да я следва през гъстия листак по брега и я
изгубило от поглед. Като разбрало, че загубило пладноходката, момчето се
натъжило и продължило да я търси, но напразно. Накрая се отказало.
Известно време по-късно,
докато минавало покрай магазин за макети на кораби, то я забелязало на
витрината. Помислило че е неговата лодка и когато я огледало по-отблизо, се
оказало право. Влязло в магазина и казало на собственика.
Собственикът отговорил, че е
купил лодката от някого, който я е намерил. И макар че искал момчето да си я
получи обратно, не можел да му я върне. Момчето трябвало да я откупи за сумата,
за която той я е купил.
Момчето се върнало у дома и
след това отишло до магазина с парите. След като платил за лодката, той ѝ
казал, докато вървял по улицата, „Малка лодчице, ти си два пъти моя. Аз те
направих и аз те изкупих. Ти си два пъти моя.“
Това се отнася и за всеки
повярвал в Христос. Ние сме два пъти негови. Бог ни е дал дара на физически
живот, а след това чрез своя Син, Исус Христос, великия Лекар, Той ни е подарил
вечен живот.
Ние сме двойно задължени на
Бог! Нека това ни мотивира да представим телата си в жива жертва за Него. Какво
означава това?
Първо, да му предадем себе си
означава да му посветим времето си. Бог иска да общува с тебе. Това става не
само когато ние ходим на църква и участваме в неделното богослужение или
групата за Библейско изучаване. Бог очаква от теб да прекарваш време в молитва,
четене и размишление над Словото. Ако обичаш Бога, трябва да прекарваш време в
общение с Него.
Хенри Драмънд казва, „Десет
минути, прекарани в присъствието на Христос всеки ден, всъщност, две минути, ще
направят целия ден различен.“
„Не се моли когато ти се моли.
Уговаряй си среща с Господа и я спазвай. Един човек е силен, когато е на
колене.“ (Кори тен Буум)
Второ, ние трябва да даваме на
Бога от нашите финанси. Десятъкът беше старозаветен принцип, чрез който
миряните издържаха не само себе си, но и заделяха за свещенослужителите (Числа
18:20-21). Макар и днес да не сме под старозаветния закон, Исус ни съветва да
не пренебрегваме даването на десятък (Матей 23:23).
Павел също писа, „Така и
Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.“
(1 Коринтяни 9:13)
Всъщност, първият случай на
даване на десятък в Библията, предхожда с повече от 400 г. Мойсеевия закон.
Toва е една от причините ние да вярваме, че десятъкът не е само за времето на
Стария завет, но е минимум, който ние като вярващи трябва да даваме на Господа.
Когато даваме на Господа, ние
си мислим, че му даваме от нашите пари. Но Библията казва, че десятъкът не е
наш, а на Господа – „Всеки десятък е ... Господен“ (Левит 27:30). Така че,
когато даваме на Бога десятък, ние даваме Неговия десятък. Всичко, което
притежаваме, е Негово. Той ни е заповядал да даваме една десета от него. Когато
ние не го правим, ние ограбваме Бога.
Едно семейство имали две
момчета на 8 и 10 години, които били големи пакостници. Винаги се забърквали в
големи каши и техните родители знаели, че ако се е случила някаква пакост в
града, синовете им непременно имат пръст в нея. Майката чула, че един свещеник
в града успешно работи с проблемни деца и го попитала дали може да поговори с
нейните момчета. Свещеникът се съгласил, но помолил да се срещне индивидуално с
всеки от тях.
Майката изпратила първо 8
годишния си син сутринта, докато по-голямото момче трябвало да се срещне със
свещеника следобяд.
Свещеникът бил с внушителен
ръст и гръмлив глас. Сложил по-малкото момче да седне и го попитал рязко, „Къде
е Бог?“ Устата на момчето се изкривила, но то не отговорило, само го гледало с
широко отворени очи. Затова свещеникът повторил въпроса с още по-сериозен тон,
„Къде е Бог!!?“ Отново момчето не рачило да отговори. Затова свещеникът
размахал пръст пред лицето му и извикал още по-силно, „Къде е Бог?!“
Момчето изкрещяло и се
изстреляло от стаята, дотичало до дома си и се пъхнало в килера, затръшвайки
вратата зад себе си. Когато по-големият му брат го открил в килера, попитал,
„Какво стана?“
По-малкият брат си поел дъх и
отговорил, „Много сме загазили, братче. Бог е изчезнал и те мислят, че НИЕ сме
го откраднали!“
Бог съществува независимо от
хората без значение дали те вярват или не вярват в Него. Ние не можем да
„откраднем“ Бога. Но можем да крадем от Него.
Ти крадеш от Бога, когато не
Му даваш това, което Му принадлежи. Когато му даваме десятък, ние показваме, че
почитаме Твореца като Собственик на всичко.
Освен това, да се предадем на
Бога и да Му отдадем дължимото означава да Му дадем нашите таланти и дарби. Да
Му служим. Бог е призовал всеки от нас в служение.
Казват, че църквата често
прилича на стадион, на който 22000 човека, които отчаяно се нуждаят от
раздвижване, гледат 22 човека да играят футбол, които отчаяно се нуждаят от
почивка. Но християнството не е футболен стадион. Бог очаква всеки от нас да
участва в църковния живот и в служенията. Той ни е призовал и ни е дал дарби и
способности, които да използваме в служение на Него.
1 Петър 4:10 Според дарбата,
която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на
многообразната Божия благодат.
Невярващият човек не разбира,
че дарбите и талантите са Му дадени, за да служи на Бога. Нещо повече, той не
само служи на собствените си интереси с тях, но и като отхвърля Бога, убива
Божия Син, за да узурпира Неговото богатство. Каква ще е неговата съдба? Исус
дава отговор в притчата за земеделците наемници в началото на Марк 12 гл. „Стопанинът
на лозето (Бог)... ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на
други.“ (Марк 12:9)
Но ние знаем чие е лозето,
затова не бива да сме като тези наемници. Не бива да сме и като слугата от
притчата за талантите, който взе единия талант и го закопа в земята (Матей
25:18). Той загуби наградата си, защото не се опита да разработи таланта си. Да
живеем за Бога означава да Му предлагаме талантите си. Това е друг начин, по
който можем да Му предадем себе си.
Но ние дължим на Бога още нещо
освен времето, десятъка и талантите си. Ние сме длъжни да разказваме на хората
какво Той е направил за нас и за тях.
Римляни 1:14,15 Длъжник съм на
всички – на гърци и варвари, на образовани и неуки. 15 Затова съм готов да
проповядвам Благата вест и на вас, които живеете в Рим.
Всъщност, това е дълг не към
тези, за които Христос е умрял, а е дълг към самия Христос. Той даде живота си
за тях така, както го даде и за нас. Комуто много е дадено, много и ще се
изисква (Лука 12:48). Ние го дължим на нашия Бог, който даде Себе си за нас.
Дай на кесаря това, което е
кесарево и на Бога това, което е Божие.
Какво имаш днес, което
принадлежи на Бога? Даваш ли времето си на Господа или ревниво го пазиш за себе
си? Наистина ли мислиш, че е Твое? Може би Бог ти казва днес, „Искам да
прекарвам време с тебе. Искам да те познавам лично.“
Може би Бог те призовава да се
посветиш да отделяш всеки ден време за молитва и Словото Му.
Или може би задържаш Неговите
десятъци, като си мислиш, че те не са Негови, а твои? Ограбваш ли Бога? Бог не
може да благослови тези, които крадат от Него. Може би Той говори на сърцето ти
днес и те призовава да се откажеш от това, което не е твое, но принадлежи на
Него. Той ти напомня това, защото иска да те благослови. Започни да даваш
десятък днес.
Или може би държиш за себе си
талантите и дарбите, които Бог ти е дал. Може би идваш на църква като зрител и
нямаш желание да се включиш активно в служение. Бог ти казва днес да се
включиш, да се посветиш и да поемеш своята отговорност в тялото Христово.
Ние можем да дадем на Бога
само това, което Той вече ни е дал. Ние сме като детето, което искало да даде
на баща си подарък за рождения му ден. То отворила гардероба на баща си, взело
връзката му, увило я и му я дало, казвайки „Честит рожден ден, тате!“ Когато
даваме на Бога, ние вземаме нещо чудесно, което Той ни е дал и което вече
принадлежи на Него и Му го даваме, като че ли е било наше. И Той е толкова
великодушен! Той се радва на даровете, които Му даваме, макар че не можем да Му
дадем нищо, в което вече Той да не ни е благословил.
Искаш ли да си ученик на
Христос? Искаш ли да вървиш успешно след Него? Тогава се посвети да даваш на
Бога това, което не е твое, а Негово.
Амин.
