Monday, April 06, 2015

Защо заплака Исус?

/проповед/

В началото искам да ви попитам: Какво може да те накара да се разплачеш?

Едно малко момченце останало вкъщи на Цветница, защото се разболяло. Баща му се върнал от църква с върбово клонче. Момченцето попитало: „Татко, защото носиш това клонче?” „Ами когато Исус дойде в града, всеки размахваше клонче в негова чест, затова днес взехме тези върбови клонки.” Момченцето се разплакало и хлипайки казало: „Точно когато се разболея и Исус ще дойде в града!”

И така, днес е Цветница или Връбница. Днес честваме «Вход Господен» - деня, в който Исус влезе в Ерусалим. Ап. Лука пише, че докато е още в покрайнините, Той изпраща двама ученици със специална задача:

Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. 30 Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. 31 Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“ (Лука 19:29-31).

Това сигурно ги е изненадало, защото никога досега по време на обиколките им не бяха виждали Исус да язди. Навсякъде той вървеше. Сега изведнъж ги пращаше да му доведат магаренце. Сигурно е било странно за тях. Даже им казва какво да кажат: „На Господа трябва.” (31)

Учениците отиват и всичко се случва така, както Исус пророкува. Стопаните дават животното. Възможно е те да са били подготвени предварително или просто да са решили да услужат на известен равин като Исус - няма как да знаем. Сякаш с тази подготовка за влизането си Исус още веднъж ни казва: всичко е предварително решено. По волята на Отца Ми Аз отивам на кръста заради вашите грехове и нищо не може да ме отклони.”

Това решение обаче не беше лесно за Исус. То беше едно от най-трудните решения, които Исус беше вземал. Още повече, че влизаше в града на осле Той декларираше, че е Цар.

500 г. преди това пророкът Захария беше пророкувал: „Радвай се много, Сионова дъще! Възклицавай, Ерусалимска дъще! Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел – да, на осле, рожба на ослица.” (Зах. 9:9)

В древността, когато царят идвал да се бие, яздел кон. Но когато идвал с мирни намерения, яздел магаре. Идвайки на осле, Исус смирено показва, че е Цар, който идва с мир.

Всичко това става в началото на празника Пасха (иврит, песах), което означава изход и се празнува oт евреите, за да си припомнят чудодейното освобождение от египетско робство през 1446 г. пр. Хр. Евреи от цялата Римска империя са се събрали, за да празнуват заедно. В града има 2-3 млн. души!

В града са се събрали и всички височайши особи. Пилат Понтийски, управителят на Юдея, вече се е настанил в крепостта Антония и в Претория с елитните си закоравяли в битките войници. Пилат знаел, че по време на празници евреите стават особено опасни, затова задачата на войниците била да предотвратят всякакви опити за бунт. 

Ирод Антипа, тетрархът на Галилея и Перея, също е пристигнал и се е настанил в двореца на своя баща Ирод Велики. И на фона на това великолепие и блясък, идва Исус: „Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел – да, на осле, рожба на ослица.” (Зах. 9:9)

Как щяха да откликнали хората на неговото идване? Дали щяха да разберат, че Неговото царство не е от този свят? Че Той е Цар на вечността? Едва ли, като имаме предвид, че за 3 г. учениците му не бяха научили този урок.

Някои хора щяха да се зарадват и да го привестват като политически цар и месия, който идва да отхвърли римския гнет и да даде свобода на Израел. Те бяха готови да гласуват за своя бъдещ цар. Сигурно щеше да има такива, които да се присмиват. Щеше да им е забавно да гледат Исус. Та нима не е смешно – някакъв самозван провинциален пророк да се прави на Цар!

Други щяха да се вбесят, за тях Неговото влизане на осле в града беше равносилно на богохулство. Щеше да има и такива, които Той е изцелил, или нахранил, които бяха видели някои от Неговите чудеса и бяха слушали Неговите проповеди. Те бяха слушали и животът им беше променен.

Исус знаеше всичко това. Той знаеше, че отвъд тълпата, там някъде на хълма, Го очаква кръстът. Но въпреки това, Той решително напредваше към Ерусалим.
 
И докато Исус язди към града, тълпата става все по-голяма, хората са с приповдигнато настроение поради този най-голям еврейски празник. Но още преди Исус, в Ерусалим е пристигнала вестта за това как Той е възкресил Лазар. Там са били и свидетели на случилото се, които са разказвали: „Представяте ли си какво направи този Исус?! Лазар беше умрял, беше от 4 дни в гроба и тялото му беше почнало да се разлага и да вони. Но Исус дойде и каза: „Лазаре, излез!” и Лазар се появи! И като развиха плащеницата му, все едно нищо не му се беше случило! Това само един Месия може да направи!”

Мълвата се разпространява светкавично и малко преди Исус да влезе в града от двете страни има плътен кордон от хиляди посрещачи! Те махат с палмови клонки и викат: „Осанна!”, което значи „Спаси сега!”; „Благословен, който иде в Господнето име!” пък е друг възглас, взаимстван от често повтаряния по време на пасха стих от Пс. 118.

Исус се оглежда наоколо. Лицата на хората в тълпата изразяват най-различни чувства. Но Исус разпознава сред тях някои от тези, които обичаше. Вартимей, който беше прогледнал – вече съвсем нов човек, облечен чисто, а не в дрипи. Там е и Закхей, който се е разплатил с тези, които е ограбил и вече живее в мир с Бога и хората. Там са Лазар, Мария и Марта, Мария Магдалина, на чийто лица е изписана любов към Този, който ги е поучавал и помогнал да имат един преобразен живот. Там са и прокажените, с възобновена кожа, напълно изцелени и възобновени за нов живот.

Но в тълпата има и злобни физиономии. Хора, които само чакат да го хванат в крачка. Това са фарисеите и садукеите. Сигурно съжаляващи, че на не са успели да го убият преди да стане толкова популярен. Навсякъде са и римските войници, готови да потушат евентуален бунт още в зародиш.

От всички страни се носи „Осанна”, но Исус знае – скоро този възглас ще бъде изместен от „Разпни го!” на злобните физиономии, както и от одобрително ледено мълчание.

Исус се спуска от пътя от Елеонския хълм покрай потока, към портата, тълпите плътно го следват. Мисля си, как ли са се чувствали апостолите в този момент?

Сигурно Петър е ходил наперено до Исус, с едната ръка махащ на приветстващата ги тълпа, а другата – поставена на меча, и си е мислил: „Май си е струвало, че оставих риболова. Най-после ще получим това, което заслужаваме!”

Вероятно Юда също е вървял гордо до Исус, приемащ поздравите на тълпите и си е представял звъна на сребърни монети в ушите му, след издигането на Исус за цар. Симон Зелот вече е благодарял на Бога за отдавна лелеяното политическо освобождение от Рим, което Исус неминуемо ще донесе.

Представям си как Андрей не е можел да повярва на очите си. Той умееше да води при Исус хората един по един, а сега целият град се беше стекъл да ги посрещне!

Яков и Йоан вече са си представяли как ще седнат от дясно и ляво на Исус, облечени в царска власт. Тома пък най-вероятно е вървял най-отзад, скептичен към всичко случващо се наоколо и се е чудел до какво ще доведе всичко това. 

Всички тези хора бяха там – лица, излъчващи любов, злобни физиономии, дванадесетте неразбиращи ученици... Всички се блъскат, настъпват, вълнуват... когато изведнъж процесията спира.

Представете си, че в най-натоварения за движение час на бул. „Сливница” кола отказва да се движи. След нея всички една по една също спират. Хората от последните коли се питат: „Какво става? Защо не се движат?”

Но хората най-близо до Исус виждат, че Той е този, който е спрял процесията. После виждат как раменете му се поклащат. Може би в началото са си помислили, че Той се смее. Смехът би бил естествен, тъй като всички останали бяха усмихнати и радостни.

Но след това те виждат лицето му – на него няма следи от радост. Вместо това виждат скръб и сълзи. Той не се смее, Той плаче.

Исус реагираше емоционално много пъти, когато се сблъскваше с ефекта от греха – когато срещаше болни хора, когато виждаше други да страдат в глад и недоимък, когато се сблъскваше с демонично обсебени хора. Библията ни казва за такива случаи, че „Исус се смили над тях” (им състрадаваше, др. превод).

Но знаем само за два случая, когато Той е заплакал. Единият е когато е пред гроба на приятеля си Лазар. Сестрите на Лазар, Марта и Мария, плачеха, и Той също бе натъжен – не само поради загубата на своя приятел, но и заради смъртта като ефект от греха за цялото човечество.

Сега Исус плачеше за втори път. „Когато наближи и видя града, Исус заплака за него.” (ст. 41) Той заплака, защото изведнъж пред очите му изплува гледката с всички тези лица от тълпата. Площадът беше изпълнен с хора с живот изпразнен от съдържание. Те не бяха чули благата вест. Те не разбираха целта на Неговото идване.

„Когато наближи и видя града, Исус заплака за него и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“ (Лука 19:41-44)

Те имаха очи, но не виждаха. Те имаха уши, но не чуваха. Те не разбираха изобщо какво означаваше идването на Исус. Викаха „Осанна” (Спаси сега!), но тези викове изразяваха надеждата за национално освобождение от Рим.

Палмовите клонки бяха символ на победа в сражение в Римската империя. Генералът победител носел тогата на мира с орнаменти на палмови клонки. Затова, като размахваха палмови клони, хората показваха, че очакват Исус да ги поведе като генерал в борба за отхвърляне на Рим.

Но Исус не дойде с тази цел. Той беше казал: „Обичайте неприятели си и молете се за тези, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата.” (Мат. 5:44-45).

Неговите слушатели сигурно са си казали: „Това са много красиви думи, но сигурно Исус няма предвид Рим? Не може да очаква да обичаме римляните! Само един луд би ни заповядал да обичаме Рим.”

Но Исус имаше предвид именно Рим. „Обичайте Рим, защото Рим познаваше само силата на меча. Рим не е виждал силата на любовта. Покажете им любов!”

Израелтяните имаха възможност да покажат на римляните нещо ново и различно. Но те не разбраха Исус и неговата мисия. И сега Исус плачеше, защото значеше, че няма да имат друга възможност да Го последват.

Това беше Божият избран народ. Бог беше ги водил много пъти в тяхната история. Но те не разпознаха Месия, когато Той премина посред тях. Поради това Исус заплака.

„Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир...”

Исус казва това, застанал срещу внушителния силует на храма, издигащ се към небето. Но Той вижда отвъд това, в бъдещето, когато армиите на Тит ще обградят Свещения град. Той вижда как те няма да оставят камък върху камък и как целият град ще бъде изравнен със земята.

Той вижда трупове по улиците, кръв стичаща се в канавките и стотици хиляди изнемогващи от глад хора поради обсадата на града. И всичко това, защото те не разпознаха Месия, когато Той ги посети! Колко различни можеха да са техните съдби. Колко различна можеше да е историята на Израел, ако бяха познали Този, който дойде яхнал осле.

Днес, подобно на гражданите на Ерусалим, ние се намираме в присъствието на Исус. И се чудя какво ще види, ако погледне в нашите лица?

Дали вижда хора, загрижени за хиляди неща – за здравето ни, данъците, които трябва да платим, за това дали работното ни място е сигурно... Дали ще види хора, които са толкова заети, че нямат време да помислят върху нещата, които са важни за вечността?

Ще види ли хора, които Го познават като такъв, какъвто е – Месия, Христос, Божият Син?

Чудя се, дали когато се обърне и погледне към нашите лица Той също ще се разплаче поради онова, което ще види? Или ще има радост, която надминава всяка представа, виждайки как откликваме на поканата Му и казвайки: „Хубаво, добри и верни слуго. Влез в радостта на Господаря си.”   

Край

БПЦ "Нов живот" - Варна
4.05.2015 г.