Monday, March 30, 2015

Докажи, че си пораснал: потвърди своето избиране

/проповед/

Прочит на 2 Пет. 1:1-11.

Още в самото начало четем, че автор на книгата е Петър, който нарича себе си „слуга и апостол на Исус Христос. Най-вероятно посланието е писано от затвора в Рим в началото на 67 г., малко преди неговото мъченичество. Петър пише до същите църкви в Мала Азия, до които е отправено и първото послание. Но докато преди проблемът е страданието, сега основна тема на писмото са многото лъжеапостоли. Повече за това – следващите две недели.

Още в уводните думи Петър отново се обръща към тези, които чрез „правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра” (1:1). Той се обръща и към нас днес. Сякаш ни задава въпросите:

Когато за пръв път чу благата вест на Исус Христос, прие ли я за истина? Изповяда ли греховете си и прие ли свидетелството на апостолите, че Исус Христос е Господ и Спасител? „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен.” (Рим. 10:8-10). Ако не си, днес имаш възможност да го направиш!

След това Петър отново, както и в първото послание, пожелава „благодат и мир” на вярващите, които могат да разчитат на присъствието им в живота си именно защото са познали Бога и Господ Исус, Княза на мира (1:2), Който дойде не за да донесе политически мир, а за да ни освободи от робството на греха.

...“чрез познаването на Бога и Господа Исуса Христа”.

Ние нямаме нужда от мистично или езотерично познание, за да се спасим, както са твърдяли гностиците тогава и както мнозина твърдят днес. Познанието, предадено ни от апостолите и записано в Библията е напълно достатъчно за нашето спасение.

Благодатта и мира са следствие от него, но те не са единствените бонуси, които идват с вярата в Исус. Веднъж познали „Този, който ни е призвал чрез Своята слава и сила”, ние можем да имаме увереност, че Той ни е подарил всичко, което е нужно за живота и благочестието.”

Невярващите хора се стремят към много неща в този свят, защото смятат, че без тях не могат да имат пълноценен живот: материални притежания, власт, слава, сигурност. Петър обаче ни казва, че ние имаме най-скъпоценните обещания – да станем участници в Божественото естество, чрез обитаващия в нас Святи Дух.

Известният проповедник Джон Пайпър сравнява Божиите обещания с моркова като стимул за позитивно поведение. За да накараш едно магаре да дърпа каруцата, можеш да сложиш пред него морков или да го шибаш с пръчка. Когато Бог размахва моркова на Божиите обещания пред очите ни ние имаме сила да се съпротивляваме на изкушенията на злото и да вървим по пътя на благочестието.

След като сме повярвали и познали Бог и Исус Христос като Господ, ние имаме на разположение Божията сила. Именно поради тази причина, казва Петър, положете всяко старание да бъдете благочестиви (1:5). Трябва да продължим да се движим след моркова!

Последователността е следната: ние се трудим, за да изработим добродетели, защото Бог вече е извършил спасителното си дело за нас и продължава да работи в нас. Някои обръщат последователността: „Ще изработя спасението си, за да може Бог да работи в мен.” Ще запаля свещ, ще дам курбан, ще построя параклис. Но ние сами не можем да избработим спасението си. Павел казва: „Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя това, за което и аз бях уловен от Христос Исус.” (Фил. 3:12).

Има голяма разлика между брак, в който съпругът се съмнява в любовта на жена си и работи, за да я заслужи, и брак в който съпругът е спокоен и сигурен в любовта на жена си и с радост полага усилия да е достоен за нея.

Ние трябва да полагаме усилия, да се трудим, за да направим свое това, което Бог вече ни е подарил. Известният проповедник Спърджън казва: „Бог изпраща на всяка птица храна, но не я хвърля в гнездото.” Бог ни е снабдил с всичко необходимо да живеем благочестив живот, но ние трябва да направим нещо, да положим труд, за да го направим наше притежание.

Благочестивият живот, към който според Петър трябва да се стремим, включва 8 качества: вяра, добродетел (доброта), благоразумие (знание), себеобуздание (самоконтрол), твърдост (устояване), благочестие, братолюбие и любов (1:5-7; в скоби – превод на NIV). Списъкът започва с вяра и завършва с любов. Ние започваме с увереност в Божиите обещания, започваме да черпим от Божията сила и любовта се превръща в смисъл и цел на живота ни.

Между вярата и любовта има 6 други качества, които трябва да притежаваме. Петър няма предвид, че те се прибавят едно след друго в тази последователност към характера ни. Можем да кажем, че те се застъпват, защото любовта присъства и в добродетелта, и в твърдостта/търпението. По-скоро той ни казва: „Ако сте истински християни, вие няма да се задоволявате с постигнатото и ще се стараете да „растете в благодатта” (3:18), ще полагате всяко усилие, за да видите повече добродетели изявени в характера си.

Ако сте пораснали, докажете го!

Когато едно дете порасва, то иска да прави все повече и повече неща. Не се задоволява с постигнатото. Преди няколко месеца, докато бяхме в „Орбита”, Ангела и Криси искаха да чистят с прахосмукачката. Те се радваха, че вече са пораснали и могат да движат тежката прахосмукачка. Като пораснат още малко ще искат да правят и други неща – да мият чинии, да бършат прах, да ходят за хляб, да си оправят леглото. А като станат тийнейджъри, родителите им ще им възлагат много повече отговорности. Ако те изпълняват всичко, ако използват дадената им от Бога сила и ум, те ще принасят плодове. Но ако едно дете каже: „Не искам да работя, не искам да помагам!”, то натъжава родителите си, защото не използва това, което Бог му е подарил.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, използвам ли Божията сила, за да принасям плодове? Доказвам ли, че съм пораснал духовно? Или все още съм духовно джудже?

Нека погледнем още веднъж към текста. Буквалният превод на ст. 5-7 казва не „прибавете”, а „снабдете с” и „обзаведете с”. „Снабдете с добродетел вярата си, снабдете с благоразумие добродетелта си” и т.н. Можем да преведем стиховете така: „Ако сте повярвали в Христос и стоите на тази вяра, посветете се на израстване в морално отношение, и като постигнете това не се задоволявайте с него, но продължавайте да търсите Божията воля и да увеличавате способността си за владеете своите емоции; и като сте постигнали това не се задоволявайте с това, но изграждайте у себе си търпение и спокойствие; нека любовта ви към Бога става все по-силна и работете, за да имате братолюбие към другите вярващи, растете и в любов към всички човеци. Вървете напред и само напред. Не се носете по течението, а порете водата срещу течението.

Съпруг и съпруга отишли с яхтата си да ловят риба на няколко километра от брега. Жената решила да поплува, но скоро открила, че течението я е отнесло твърде далеч от лодката. Съпругът й чул виковете й и без да мисли се гмурнал и заплувал към нея, но той също бил отнесен от течението. Той бил много добър плувец, а тя не. Извикал й, че ще плува срещу течението, за да е в обсега на яхтата, докато течението престане и може да се добере до яхтата. На нея казал да пести силите си и само да се носи по водата и той щял да дойде и да я прибере. Борил се с течението 6 часа и точно когато яхтата щяла да изчезне от хоризонта, течението се обърнало и той доплувал изтощен до лодката. Слънцето било залязло и той напразно я търсил, не успял да я открие. На следващия ден при последния опит да я открият, изпратените спасители намерили съпругата му – 30 км навътре в океана и все още жива.

Християни, които се носят по течението, не остават на едно и също място. Християни, които не се покоряват на заповедите в ст.5-7 и не полагат всяко усилие да принасят плодове на вяра, биват отнесени толкова далеч, откъдето трудно могат да се върнат. Течението на изкушенията е толкова силно, че ние трябва да полагаме всяко усилие, дори за да останем на едно и също място.

Ако мъжът не беше плувал с всичките си сили, яхтата щеше да изчезне от хоризонта и той и жена му щяха да се удавят. По същия начин, стремежът да изграждаме добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие и любов не е просто черешката на тортата. Тортата може да мине без черешка отгоре, но вярата ни не може да мине без стремежът за благочестив живот.

За искрената вяра на един човек не съдим по това колко близо изглежда да е до небето, а по това колко усилено гребе. Доказателството, че Божията сила е дадена на теб чрез вяра е, че ти полагаш всяко старание, за да изработваш Христоподобен характер.

Вижте какво казва Петър в ст.8: „Защото, ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те няма да ви оставят безделни, нито безплодни относно познаването на нашия Господ Исус Христос.” Може да сме познали Христос, но впоследствие да сме станали безразлични към Божията сила в нашия живот и сме били отнесени от течението към смъртта.

Ст. 9 описва какво става с човек, който не полага усилие да изработва качествата на христоподобен характер. „Но и онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове” (1:9). Той е сляп за присъствието на Божията сила, защото е забравил първоначалния си ентусиазъм при покаянието си. Но той е и късоглед относно скъпоценните обещания, защото погледът му е замъглен от пожеланията на плътта. Неговата слепота му пречи да използва Божията сила, за да плува срещу течението и той бива отнесен в дълбокото към собственото си разрушение.

Такъв човек е забравил първоначалната си ревност за четене на Словото и вместо да се уподобява на Христос, неговият образ придобива груб и отблъскващ характер.

Една жена разглеждала в градския музей картина, която никога досега не била виждала. Тя се обърнала към музейния работник и казала: „Господине, не съм виждала тази картина досега. Намирам образа за доста груб и отблъскващ. Какво е това?” Без ни най-малка емоция, работникът отговорил: „Това, госпожо, е огледало.” Явно дамата била късогледа.

Когато сме късогледи и не можем да фокусираме Исус в Писанията, ние губим представа не само за Исус, но и за нас самите. Библията е най-доброто огледало. Можем да я отворим с желание да я критикуваме, но накрая ние сме тези, които са подложени на критика.

Така стигаме до 10 стих в нашия пасаж: „Затова, братя, постарайте се още повече да затвърждавате вашето призвание и избиране; защото като изявявате тези добродетели, никога няма да се спънете.” И обратно, ако не изявявате тези добродетели, вие показвате, че или не сте били сред избраните, или сте изгубили своето спасение. Тук не става въпрос, че в новото небе и новата земя ще останете без награди, а за опасността някои да останат извън спасителния кораб на спасението.

Потвърди своето избиране. Докажи, че си пораснал.

Поради греха си всички са обект на Божия праведен гняв, но поради любовта си Бог постанови, че всеки който повярва, ще се спаси по благодат. Това са избраните отпреди създанието на света, които Той предузна и на които заповядва да израстват в христоподобие.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е: аз сред тези избрани ли съм? Ще имам ли един ден „щедър достъп до вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (1:11)? Бог иска ние да сме сигурни и да изпитваме радост от този факт, защото тази сигурност може да ни мотивира да служим себеотдайно и да му принасяме слава.

Затова „затвърждавайте вашето избиране” (1:10). Как? Като полагаме всяко старание и прибавяме на вярата си добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие и любов. Израстването ви в освещение и христоподобие е потвърждение на избирането ви.

Вярата, добродетелта, благоразумието, себеобузданието, твърдостта, благочестието, братолюбието и любовта не са входна такса за небесното царство, а доказателство че нашата вяра е автентична. Затова нарекох поредицата проповеди върху 2 Петър, „Автентично християнство.”

Как можем да приложим този урок в своя живот? Щом потвърждаваме нашето избиране чрез израстване в христоподобие, ние трябва да се запитаме: „Полагам ли аз всяко старание да съм безупречен в морално отношение? Полагам ли всяко старание да познавам все повече Божия характер и воля? Полагам ли всяко старание да усъвършенствам способността си да се контролирам? Полагам ли всяко старание да развивам търпението си? Полагам ли всяко старание да култивирам благочестие, любов към другите вярващи и особено към хората, които не са ми симпатични?

Ако демонстрираш тези качества, няма да останеш безплоден (1:8), няма да се спънеш (1:10) и ще влезеш във вечното царство на Исус Христос (1:11). Но ако не те е грижа за тези неща, това е защото си сляп за скъпоценните Божи обещания и си забравил радостта от твоето спасение.

Когато Мони беше малка, един ден излязох и й показах как се хвърля баскетболната топка в коша. Тя беше толкова малка, че едва можеше с две ръце да хвърли топката малко над главата си. Наложи се да я вдигна високо, за да хвърли до коша. Но й харесваше да подхвърля топката, правеше го с радост. След някоя друга седмица пак излязохме, този път успя да хвърли топката няколко пъти до коша. Продължихме да излизаме и след няколко седмици вече тя можеше да вкарва, макар и рядко. След това започнах да я уча и на други неща – дрибъл, как да не прави крачки, някои неща от правилата.

Когато стана 1 клас, я записахме на баскетбол. Там треньорката й я прие много радушно и я научи на много други неща. След 2-3 години тя беше толкова добра, колкото мен, а след още 3-4, беше избрана да се явява на републикански първенства. Беше една от най-добрите. Тя израстна в уменията си, защото полагаше много старание да овладее всеки аспект от играта.

Не се задоволяваше с постигнатото, но искаше да става все по-добра и по-добра. Но след още 2-3 години се отказа от тренировки и сега играе само с училищния отбор. Продължава да е добра, но не колкото когато играеше редовно. Не може и да израства в уменията си. Но кой знае, може да реши отново да започне тренировки и тогава ще стане още по-добра!

Петър ни предупреждава да не сме лениви във вярата си и да не се носим далеч от спасителната лодка Исус Христос. Той ни насърчава да отхвърлим разтлението в света и да полагаме всяко старание за изработване на добродетелите твърдост, търпение и любов. Само така можем да сме уверени, че сме призовани и избрани да имаме достъп до вечното царство на Христос. Нека се помолим.

край

БПЦ „Нов живот”,
Варна, 28.03.2015