/проповед/
Продължаваме нашето изучаване на писмото на Павел към
църквата във Филипи. Както видяхме в първата ни проповед, това писмо е резултат
от основаването на църквата, описано в Деяния 16. Един от основателите беше
началник в затвора, а вероятно после към църквата са се присъединили и други
бивши затворници.
Само Христос може да направи това. Ако един затворник не
срещне Христос в затвора, вероятността да влезе пак там е голяма.
На подсъдимата скамейка за пореден път се изправил един
рецидивист. Съдията го попитал, „Но не можете ли в края на краищата да живеете
честно?“ Рецидивистът отговорил, „Че кога, вие през цялото време ме вкарвате в
затвора!“
И така, Павел основава църквата във Филипи с помощта на
един затворник. Десет години по-късно, Павел пише това писмо от затвора в Рим,
за да насърчи вярващите да устояват във вярата си и да живеят за благовестието.
В началото на писмото си Павел призовава вярващите да имат повече любов, да
имат проницателност и изпитват нещата, и да имат повече праведност.
След това видяхме с Джош, че от отношението ти зависи дали
ще имаш радост при всякакви обстоятелства. Всичко зависи от правилната
перспектива към вечността, към живота и към трудностите. Павел насърчи
вярващите да живеят достойно за Христовото благовестие, като стоят в единство.
В днешния пасаж Павел продължава темата за единството. Ще я
разгледаме, за да видим каква е целта на единството, какви са средствата за
постигане на единство и кой е моделът на нашето единство. Всичко това ще разглеждаме през призмата
на основната тема в писмото на Павел, радостта.
Първо, каква е...
Целта
на единството.
Филипяни 2:1-2 „И така, ако има някое насърчение в Христос
или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание,
направете радостта ми пълна, като имате една мисъл, като стоите в една и съща
любов и бъдете единодушни и единомислени.“
Павел продължава темата за единството. В гръцкия оригинал
думата „ако“ се появява 4 пъти, но в българския превод повторението е
пропуснато. Обикновено „ако“ изразява известна доза съмнение, но в гръцките
изрази не е така. По-скоро „ако“ означава „щом“.
С други думи, Павел казва, „щом имате насърчение в Христос,
щом имате утеха в любовта, щом имате общение в Духа, щом имате милосърдие и
състрадание...“ Един друг превод предава така тези стихове: „Ако изобщо сте
получили нещо от следването на Христос, ако любовта Му е променила живота ви,
ако това че сте в общението на Духа означава нещо за вас, ако имате сърце, ако
ви е грижа, тогава направете ми услуга: живейте в съгласие едни с други,
обичайте се и бъдете духовни приятели.“
Истината е, че ние се нуждаем един от друг.
Пол Турние е казал: „Има две неща, които не можем да правим
сами – едното е да се оженим и другото е да сме християни.“
Човек е социално същество. Ние, българите, държим на
приятелите си. Но напоследък, особено в големите градове като нашия, хората
стават все по-самотни. Знаете ли, че учените са установили, че при хора които
живеят в изолация вероятността да умрат рано е три пъти по-голяма, отколкото
при хора със силни семейни и приятелски връзки? Оказва се, че дори хора с лоши
здравни навици като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене,
но с добър социален живот, живеят по-дълго от хора с добри здравни навици, но
живеещи в изолация.
Преди няколко години Американската медицинска асоциация
провела проучване сред 276 човека, забелели от грип. То показало, че хората със
силни емоционални връзки имат 4 пъти по-силен имунитет от хората, които живеят
в по-голяма изолация. Чудя се дали фактът, че в интензивните отделения е
забранен достъпът за роднини не съдейства за голямата смъртност от ковид в
България?
В първосвещеническата молитва на Исус в Йоан 17 гл., Исус
казва:
Йоан 17:20-21 „И не само за тях се моля, но и за онези,
които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно;
както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да
повярва светът, че Ти си Ме пратил.“
Само когато види, че сме единни, светът ще повярва в Исус.
Целта на единството ни е да сочи към Исус. Нещо повече, на друго място,
в 1 Йоан 1:7, апостолът казва: „Но ако ходим в светлината, както е Той в
светлината, имаме общение един с друг.“
Има ли някой брат или сестра в църквата, с който не си
говориш? Този стих показва, че ако нямаме общение един с друг, нямаме общение и
с Бог. Ето защо единството е толкова важно за Бог.
Във Филипяни 2:1 Павел говори за „общението на Духа“. Това
означава, че Святият Дух е създал общението, на което се радваме помежду си. То
е създадено от Бог! Това общение или единство се основава не на общи неща
помежду ни, а на факта, че сме части на едно тяло – тялото Христово! Няма
по-голяма радост от това!
Следователно, целта на единството ни е да сочим към
Христос. Второ, нека сега видим
Средствата
за постигане на единство.
Филипяни 2:3-4 „Не правете нищо от съперничество или от
тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не
гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“
Първо, Павел казва да не правим нищо от съперничество.
Тоест, не бъдете егоисти. В превода на WBTC се казва „не правете нищо егоистични
амбиции“, а в православния – „нищо не вършете от обич към препирня“. Човек с
такова отношение действа за сметка на другите, за да изтъкне себе си.
След това Павел добавя „или от тщеславие“ (WBTC - празно
високомерие).
Думата на гр. е kenodoxia
и
означава неоснователна или празна гордост в собственото мнение. В нашата
природа е да слагаме себе си на първо място, другите на второ и Бог – на
последно. Библията ни казва да обърнем последователността. Бог трябва да е на
първо място, другите – на второ и ние на последно.
Но какво означава да живееш неегоистично? Ако си съпруг,
това означава да подчиняваш собствените си желания на нуждите на съпругата и
децата си. Ако си майка, да не се ядосваш, ако трябва да се откажеш от твоите
планове заради децата. Ако си дете, да не се мръщиш, когато тати или мама те
карат да измиеш съдовете.
Ако си спортист, да не се стремиш към индивидуални награди,
а да работиш за общата победа. Както казва един треньор, да играеш за името,
което е изписано на гърдите (името на отбора), не за името на гърба (това на
играча).
Ако си християнин, да си неегоистичен означава другите да
са по-важни за теб от теб самия. Да не даваш място на гордостта.
По-нататък Павел казва, „но със смиреномъдрие...“ Тази
красива дума всъщност означава смирение. Всеки християнин трябва да гледа на
другите като на по-важни от него. Смирение не е да мислиш себе си за твърде
малък, а да мислиш твърде малко за себе си.
С други думи, да си готов да пренебрегнеш личния си
интерес.
Едно семейство от София отишло на село и купило земя, за да
построят ферма и да отглеждат добитък. Когато дошли техни приятели и попитали
какво име са дали на ранчото, мъжът отговорил: „Аз исках да се казва Ранчо
Иванов. Жена ми искаше да го кръстим Фермата на Станка, един от синовете ни
искаше да е Имение Вики, а другият – Крепостта на Алекс. Затова го кръстихме
Ранчо Иванов Фермата на Станка Имение Вики Крепостта на Алекс. Приятелите ги
попитали, „Но къде са всичките ви крави?“ „Нито една не оцеля след
жигосването.“
Чували ли сте за Том Кнап? Бил е лекоатлет и няма нито една
победа в дисциплините бягане на средни разстояния. Неговата задача била да
поддържа скоростта за своите съотборници, които го побеждавали на финиша. За
него било успех да помогне на съотборниците си да победят. Макар и Том да нямал
сили за финален спринт и победа, треньорът му го смятал за ценен член на
отбора.
„Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“
Иска се смирение и готовност да пренебрегнеш личния си
интерес, и да започнеш да помагаш на другите.
В крайна сметка, единството е отношение на сърцето. Как
може да бъде постигнато? Първо, като признаем, че не сме загрижени за другите
толкова, колкото би трябвало. Най-големият ни проблем е, че се водим от
егоистични интереси. Нужно е да се стремим към смиреномъдрие, както се изразява
Павел.
Клайв Луис казва: „Ако някой иска да постигне смирение,
мисля че мога да му кажа коя е първата голяма стъпка. Първата стъпка е да
разбере, че е горд.“ Това осъзнаване ще доведе до революционно отношение на
смирение, което носи радост в общението.
Дотук казахме, че целта на единството е да сочим към Исус.
Средството за постигане целта на единството е смирението. Трето, нека видим кой
е
Моделът
за единство.
Филипяни 2:5-11 „Имайте у себе си същия дух, който беше и у
Христос Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо
да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ
на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири
Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го
превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на
Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус
Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
„Имайте у себе си същия дух“, казва Павел. Думите „имайте
този дух“ (на гр. фронео) означават
„имайте това разбиране“. На други места изразът е преведен още „имайте този ум“
или „имайте това съзнание.“ Разбирането ни за нещо определя отношението ни към
него. А отношението ни определя поведението ни. Ако отношението е егоистично,
то поведението ни ще е деструктивно.
Тук Павел съветва филипяните и нас да следваме примера на
Христос. Това обаче е много трудно днес, когато се ценят най-много богатството,
властта и престижа. Но какво означава да следваме примера на Исус?
Един библейски коментар към този пасаж казва: „Представете
си Исус като един сърдитко, който е толкова нацупен, че хората преминават на
другата страна на улицата, за да избегнат зрителен контакт с него. Или си
представете Исус да влезе в стаята сутринта и да каже: „Колко мрачен ден! Ще си
легна пак.“ Ако тази представа не подхожда на Исус, не трябва да подхожда и на
вас. Сутрин ставайте с удоволствие. Исус го правеше, уверен че Бог Отец ще
управлява всеки час. Привечер се освежавайте, като си припомняте нежните
милости на Господа и не позволявайте на несгодите да ви превърнат в мърморко.
Живей дните си така, както Исус живееш неговите.“
В ст. 6 се казва: „Който, като беше в Божия образ, пак не
сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога.“ Този стих описва
позицията, която Христос имаше преди създаването на света. Думите „като беше“
всъщност са сегашно причастие на гръцки и означават, че Той е съществувал
отначало.
Йоан казва:
Йоан 1:1-3 „В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога;
и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без
Него не е станало нищо от това, което е станало.“
В Йоан 17 гл. Исус казва, че е имал у Бог Отец преди
създаването на света. Тези и други стихове показват, че Исус е единосъщен на
Отца. С други думи, Исус е Бог и има същите божествени атрибути като Отец.
Въпреки това Исус не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога.
Филипяни 2:7 „но се отказа от всичко, като прие образ на
слуга и стана подобен на човеците.“ Думата „образ“ тук, както и в предходния
стих, е morphe на гръцки. Тук отново виждаме,
че преди въплъщението Исус беше в образа на Бог. Това не означава, че Бог има
тяло или материална форма, а че Исус притежава Неговите атрибути. С други думи,
Исус е Бог.
Филипяни 2:8 „и стана подобен на човеците; и като се намери
в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“
Големият проповедник Спърджън казва, „Исус е великият
учител по смиреномъдрие. Ние трябва всеки да се учим от Него. Виж Учителят да
взема хавлия и да измива нозете на учениците! Последователю на Христос, няма ли
да се смириш? Виж Го като Слуга на слугите и това ще отнеме всяка гордост от
теб!
Не се ли съдържа в това изречение сърцевината на Неговата
биография: „Той смири Себе Си“? Не сваляше ли Той на земята своите дрехи на
почит, докато гол беше вързан за кръста, и там не се ли отказа от
най-вътрешното си аз, проливайки кръвта си, жертвайки се за всички нас, докато
положиха Него, останал без едно петаче, в един взет на заем гроб?
Колко ниско беше поставен нашия Изкупител! Как тогава да
бъдем горди? Застани в подножието на кръста и преброй пурпурните капки, чрез
които си бил очистен. Виж трънения венец. Спри поглед на прорязаните от бич
рамене, от които все още бликат червени ручейчета. Виж ръцете и нозете,
предадени на грубото желязо и цялото му тяло – предадено на присмех и
презрение.
Виж горчивината и болката, душевната мъка, видна в неговия
изглед. Чуй пронизващия вик „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме изоставил?“ И ако
не легнеш по лице на земята под този кръст, ти никога не си го виждал. Ако не
се смириш в присъствието на Исус, ти не Го познаваш.“
Нима Исус не знаеше, че пътят който е избрал ще го отведе
до Голгота? Че ще му струва огромни страдания? Разбира се, че знаеше. Стоически
и хладнокръвно ли издържа на тях. Беше ли лицето му безизразно? Съвсем не.
Спомнете си и капките кръв в Гетсиманската градина. Вижте какво казва автора
на...
Евреи 12:2 „като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и
Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа
кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“
Чухте ли това: „Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст“? Той видя тези от
нас, които щяха да бъдат облагодетелствани от Неговата жертва като „престояща
Нему радост“. И какво се случи в резултат на това?
Филипяни 2:9-11 „Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари
името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко
коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус
Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
Исус Христос съзнателно се отказа от Своята слава и напълно
се покори на волята на Отца, затова Бог го „превъзвиши“. Това превъзвишаване се
изрази в това, че Бог „Му подари име, което е над всяко друго име.“ Тук се има
предвид не самото лично име, а славната позиция, която Му бе дадена – позиция
на Господ. Никой друг не заслужава това име. Ние имаме само един Господ и той е
Исус Христос.
В ст. 10 виждаме, че признанието за господството на Исус
Христос ще бъде направено от всеки човек, който някога е живял, без значение дали
той е приел Исус като личен Спасител.
Бог има Свой начин да преобърне ситуацията. Френският
философ Волтер е предвиждал, че християнството ще премине в забрава след 100
години. Но само 50 години след смъртта му през 1779 г., Германското Библейско
дружество закупува къщата на Волтер и използва неговата печатарска машина, за
да произвежда хиляди Библии.
През ВСВ Хитлер издига масивна каменна структура в Монте
Карло. Тя е трябвало да стане радиостанция, която да предава нацистка
пропаганда в Северна Африка. Днес от същото това здание Световното християнско
радио разпръсква благата вест за Христовата изкупителна любов в цяла Европа,
Русия и Африка.
И това е само преобраз на последната дума, която Христос ще
има в края на времената, когато всяко коляно ще се преклони и всеки език ще
изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Това признание ще бъде направено и от всички ангели, както
небесните, така и падналите и последвалите Сатана ангели. Някои ще го направят
с радост, а други с агония.
Тези, които обичат Исус ще се поклонят с обожание, а тези,
които са отказали да Го признаят, ще се поклонят в страх и ужас. Това не
означава, че накрая всички ще се спасят. Означава, че идва ден, когато
човешката арогантност ще престане, устата на всеки ще се затворят (Римляни
3:19) и всеки ще признае истината, дори и да я мрази.
Това е моделът за единство на Исус – Неговият пример на
смирен слуга, който заради предстоящата Нему радост стана послушен до смърт.
Заключение
В заключение, в пасажът който разгледахме, ап. Павел ни
напомня, че целта на единството в тялото Христово е да сочим към Исус и да Го
прославяме с живота и свидетелството си. Средството за постигане на това
единство е пълен отказ от егото и гордостта, прегръщане на нова парадигма на
мислене, в която най-важен в Бог, след това ближния, и накрая ние самите. Toва отношение на смиреномъдрие
революционизира общението ни и ни носи огромна радост. И накрая, най-висш израз
на смирение и модел за единство е
примерът на Исус.
Ако искаш да имаш тази радост, признай своята гордост,
откажи се от нея и от своите права, започни да търсиш интереса на другите,
прави добро и следвай модела на смирение на Исус.
Веднъж полският композитор и пианист Игнаций Ян Падеревски
трябвало да свири в голяма американска концертна зала за публика от висшето
общество. Сред публиката била една майка с немирния ѝ 9 годишен син. Изморено
от чакане, момчето се отскубнало от нея и било привлечено от рояла на сцената.
Без да го забележат седнал на табуретката и започнал да свири една проста
мелодия. От публиката се развикали, „Махнете това момче оттам!“
Когато Падеревски чул шума иззад сцената, грабнал фрака си,
притичал на сцената и застанал зад момчето. Като протегнал ръцете си около
него, композиторът започнал да импровизира с неговата мелодия. Докато двамата
свирели, Падеревски шептял в ухото на момчето, „Продължавай, не се отказвай,
сине, не спирай, не спирай.“
Има радост в смирението, и само то води към единство.
Нека се помолим!
