Християнинът и социалните медии

/проповед/

Днес е Ден на българското радио и Световен ден на средствата за масова информация. Днес не слушаме толкова много радио, но времето ни повече от всякога е изпълнено с новите социални медии. Затова реших, че ще е подходящо на днешния ден да поговорим на тема „Християнинът и социалните медии.“

Социалните медии са променили много живота ни. За това говори и следващата история.

Една жена изпратила следното съобщение на мъжа си:

Скъпи, изпращам ти това съобщение, за да те запозная с последните събития в нашето семейство. Опитах се да говоря с теб, докато беше на компютъра си, но ти само ми повтаряше, че ще бъдеш „B-R-B“… каквото и да означава това. Затова реших да ти изпратя този имейл.

На Ванко днес му поникна първото зъбче. Той е този, когото дондукраш на коляното си, докато пишеш и сърфираш в интернет.

Рая беше на първа среща в събота вечер. Тя си прекара добре и каза да ти благодари, че си ѝ дал колата. Оставила е ключовете обратно на закачалката за ключове под паяжините, където ги е намерила.

Алекс ходи на тренировки по футбол. Пита дали би дошъл на някой от мачовете му, ако ти купим лаптоп, който да вземеш със себе си?

Да видим какво още е ново от последния път, когато ти писах преди три месеца: трябва да купим нов хладилник, кучето почина от старост, църквата има нов пастор и… да, между другото — аз имам нова работа.

Е, мисля, че това е всичко засега. Ще ти пиша отново след около три месеца. Пази се, скъпи. Всички много ни „липсваш“ и ще се видим следващия път, когато спре токът!

С любов,

Твоята съпруга

Днес искам да поговорим за това как социалните медии влияят на нашата психика и как можем да ги използваме за Божия слава като християни. И докато слушате бих искал всеки да се замисли над следните въпроси: Стремя ли се да прославям Бог докато използвам интернет и социалните медии?

Или те ме въвеждат в грях? Станали ли са те мой господар? Карат ли ме да си пилея времето и да съм непродуктивен? Ценя ли социалните медии повече от взаимоотношенията си в реалния свят? Виждат ли хората Христос в това, което публикувам или коментирам, или виждат как се оплаквам и споря за глупости?

Това са важни въпроси. През последните 25 години почти не можем да си представим живота без смартфон. В него са часовника и алармата ни, музиката която обичаме, календара ни, камерата ни, там са приятелите ни във фейсбук, инстаграм и тик-ток. До такава степен телефонът ни се е сраснал с нас, че рядко мислим за това.

Но както казва християнският автор Дейвид Уелс, „ние всъщност живеем в паралелна вселена… която може да заеме цялото ни време. Въпросът е какво става с нас… когато сме пристрастени към непрекъсната визуална стимулация.“

Как ни променя интернет?

Първо, според професор Грутиъс, ние ставаме това, което гледаме. Когато се покланяме на идол, ставаме като идола. Когато се покланяме на Христос, ставаме като Христос.

Псалм 115:4-8 „А техните идоли са от сребро и злато, създадени са от човешки ръце. Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; ноздри имат, но нямат обоняние; ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; не издават звук с гърлото си. Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях.“

Апостол Павел казва,

2 Коринтяни 3:18 „А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.“

Това, което гледаме оформя сърцата и умовете ни. Ние трябва да се замислим какво става с душата ни, когато прекарваме толкова много време на телефона си? По какъв начин това ни променя?

Това е сериозен въпрос, особено ако нещата, които гледаме са нечисти и похотливи? Цял ден сме бомбардирани с прочувствени, изкушаващи и дори порнографски образи. Нужно е да вземем мерки, за да сме защитени от тези изкушения.

Библията ни предупреждава:

2 Коринтяни 7:1 „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“

Трябва да използваме телефоните си така, сякаш Бог наднича зад нас. Трябва да реагираме така, сякаш Бог получава съобщение всеки път, когато вземем телефона си. Така или иначе, Бог получава скрийншот на всичко, което гледаме, харесваме или коментираме.

С Божията помощ и насърчение и отчетност пред доверени братя и сестри можем да упражним самодисциплина и да избягваме вредата от кибер грехове като зависимости и дори неподходящи взаимоотношения.

Друга опасност от социалните медии е, че нашето общуване офлайн започва да прилича на общуването ни онлайн. Свикваме да изпращаме бързи и кратки съобщения, но за един добър разговор е нужно време и внимателно изслушване. Онлайн можеш да игнорираш съобщение или да му отговориш след два часа. Но в реално време трябва да се отнасяме към събеседника си по различен начин!

По-нататък, ние забравяме, че сме ограничени в нашите възприятия. Нашите телефони и компютри ни предлагат всичко – новини, видеа, музика, снимки, реклами, постинги на приятели… Средно човек проверява телефона си … 58 пъти на ден!

От една страна е добре да си осведомен. Но от друга, не можем да следим всичко. Но малко по малко забравяме за нашите ограничения и започваме да жадуваме за забранения плод на безкрайно познание. Подсъзнателно изпитваме желание да станем безкрайни като Бога. Но вместо да ни направи цялостни личности, това желание ни фрагментира.

Ефесяни 5:15-16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“

Социалните медии ни правят по-разсеяни. Едновременно вършим две неща – едното във физическия, другото във виртуалния свят. Ние не можем да работим, да имаме тихо време и да говорим с приятели, и едновременно да следим фийда в телефона. Една от най-тъжните гледки е хора седнали на маса в кафе, забили поглед в телефона си.

Трето, ние забравяме радостта на въплъщението (присъственото общение). Вижте какво казва апостол Йоан:

2 Йоан 12 „Имам много да ви пиша, но не искам да пиша с книга и мастило, обаче се надявам да дойда при вас и да поговорим лице в лице, за да бъде радостта ни пълна.

Може в нашите електронни писма и послания да разкриваме част от себе си, но както казва един автор, това е повече като общение между духове, не между реални хора.

За разлика от всички останали религии с изключение на юдеизма, християнството казва, че творението е добро. Затова Бог иска ние да общуваме в материалния свят. Затова Исус дойде в плът, не виртуално! Словото стана плът, не постинг!

Ние сме цялостни личности с мисли, чувства, въображение, с определена външност и глас. Случвало ли ви се е да изпадате в недоразумение онлайн, защото не чуват тона на гласа ви? Или да се шегувате, а човекът отсреща го възприема буквално и се обижда? Или обратното, вие казвате нещо сериозно, а другият мисли, че се шегувате.

Знаете ли, че само 7% от общуването е вербално и 93% е невербално? Само когато виждаме човека и чуваме гласа му можем да разберем дали „Добре съм“ означава, че наистина той или тя са добре.

Една жена разменяла съобщения с дъщеря си, която била студентка в университета. Майката питала как върви и дъщерята отговаряла „добре“ и изпращала емотикони на усмивки, широки усмивки и сърца. По-късно същата вечер дъщерята опитала да се самоубие.

В следващите дни станало ясно, че се била заключила в стаята си в общежитието, по цял ден плакала и показвала всички симптоми на депресия. Реалността била напълно различна от съобщенията ѝ във фейсбук.

Онлайн общуването може да ни помага, но то е само допълнение към нашите взаимоотношения в реалния свят, не може да ги замени. Нищо не може да замени радостта от общуването във физическия свят.

И както видяхме в примера в началото, нашите взаимоотношения с нашия съпруг или съпруга, нашите деца и съседи, не трябва да страдат заради виртуалните ни взаимоотношения.

Това се отнася и за църквата. Особено след ковид пандемията, някои християни загубиха интерес към събиранията в църква. Ако се съберем всички хора, които са идвали на църква през годините, може би нашата църква ще е 200 човека. Особено сега сме в грипна ситуация, но има много хора, които не са болни и пак не идват редовно на църква.

Когато Божиите люде се събират да се покланят в дух и истина, присъствието на Святия Дух е осезателно; то не може да се преживее онлайн. Ние сме призовани да се събираме физически, да се покланяме заедно, да изповядваме греховете си и да вземаме Господна вечеря, да прегръщаме братята и сестрите, да показваме любов и загриженост, да се радваме с радостта на другите и да плачем с тези, които плачат. Ценим ли въплътеното общение?

Когато дойдем на църква, фокусирани ли сме върху хвалението, молитвата и Словото? Имаме ли пълноценно общение с другите, или през цялото време скролваме телефона си, търсейки нещо по-забавно от радостта на Бога и общението в реално време?

И четвърто, трябва да внимаваме да не би интернет да ни прави по-небрежни в нашето общуване. Дали не забравяме, че общуваме с безсмъртни души. Докато общуваме онлайн, трябва да се молим и да устояваме на изкушението веднага да отговорим. Да помним, че всяка наша дума влияе на вечната съдба на хората.

Писанието ни заповядва да внимаваме с нашите думи:

Притчи 17:27 „Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.“

Нека преди да отговорим във фейсбук да се запитаме какво би направил Исус на наше място.

Притчи 18:21 „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.“

В думите може да има живот, но думите могат и да убиват. Има много случаи, в които тийнейджъри се самоубиват, след като са били подложени на тормоз. Кибертормозът достигна епидемични размери напоследък

В Америка ¼ от тийнейджърите са подложени на кибер тормоз заради начина, по който изглеждат, заради дрехите им или заради нещо друго. В България едва ли е много по-различно. Сигурно повече от 90% от децата на 10 и повече години имат телефон.

Вие знаете ли какво правят децата ви онлайн? Разговаряте ли с тях за това?

Знаете ли, че социалните медии се използват от престъпни мрежи за трафик на хора. Двайсет и пет процента от всички жертви са деца!

Като родители трябва да сме нащрек не само за реалния, но и за виртуалния живот на децата си, защото социалните медии крият много опасности.

Нужно е да вземете предпазни мерки и да ги наблюдавате.

Апостол Павел писа на Тимотей,

Ефесяни 4:29 „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.“

Предизвиквам ви да бъдете пример с речта си както в реално общуване, така и онлайн. Да не използвате обидни думи и да не се оплаквате.

В заключение, аз се моля всички ние да сме хора, които навигират в епохата на интернет по начин, който е полезен за нас, като избягваме опасностите, които социалните медии имат. През последните три седмици реших да постя от скролване в социални медии, с изключение на работни съобщения. И трябва да ви кажа, че се чувствам много добре! Имах даже време за четене на книга! Върнах се в деветдесетте!

Затова, нека следваме предписанието на Словото:

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

Това означава да не си губим времето в социалните медии, но да бъдем дисциплинирани, фокусирани и продуктивни в живота си. Да се стремим към чистота както офлайн, така и онлайн. И най-накрая, да пазим езика си и да го използваме за изграждане, не за събаряне. Амин!

Молитва.

____________________

25.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна