/проповед/
Първата столица на дунавска България, Плиска, е
била сред най- внушителните паметници на средновековното европейско
градостроителство. Тя е заемала площ от 23 кв.км., което е смайващ размер за
времето си. Градът е бил построен на хълмисто поле, поради което е липсвала
естествена защита. Затова българите са изградили три концентрични отбранителни пояса.
Първият бил дълбок ров с висок насип. Вторият
бил изграден от големи каменни блокове, които образували стена с височина 10-12
м. и дебелина достигаща на места до 2,6 м! Можете ли да си представите колко
внушителна е била тази стена?
Един друг град, много по-древен от нашите
столици, също е бил известен със своята крепостна стена. Това е Ерусалим. Тя
беше построена от Давид и Соломон, но
след това беше разрушена от Навуходоносор. По времето на Неемия бе дошло време
за съграждане и възстановяване. Стената бе възстановена и това възстановяване обедини
народа на Израел.
И в 12-та глава четем за посвещението на
стената на Ерусалим. Това беше едно невероятно събитие, което бе станало
възможно след като юдеите сключиха на завет с Господа и заселиха града с хора
от околните места (четем за това в 10-та и 11-та глави). И след като всичко
това бе сторено, след като преди това стената бе изградена и портите – поставени,
Ерусалим се превърна отново в прекрасен, добре защитен и многолюден град. Беше време
за освещаване на стената и за празнуване.
В този пасаж се разказва за една невероятна
процесия, преминала по стената, в която участват певци, музиканти, първенците и
видните мъже. Още първите стихове ни помагат да се потопим в тази радостна
атмосфера:
Неемия 12:27-31а „И при освещаването на
Ерусалимската стена потърсиха левитите по всички им места, за да ги доведат в
Ерусалим да празнуват освещението с веселие, със славослов и песни, с кимвали,
псалтири и арфи. И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската
околност, така и от нетофатските села, от Бет-Галгал и от селата на Гава и на
Азмавет, защото певците си бяха съградили села около Ерусалим. И свещениците, и
левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената. Тогава изведох
Юдовите началници на стената и определих две големи групи хвалители.“
Тук виждаме певците и музикантите, както и всички
хора не само да празнуват съграждането на стената. Те се бяха събрали и за да
за да я осветят. Когато някой член на църквата ни се нанася в нов апартамент
или къща, ние имаме практика да я освещаваме. По този начин собствениците
заявяват пред Господа, че това е Негов дом и че те се посвещават да го пазят от
нечисти влияния и да го използват за Негова слава.
Тази практика има библейски основания. Когато
Авраам и други патриарси се заселваха в нова територия или имаха лична среща с
Бога, те издигаха олтар на Господа и наименуваха мястото с тяхната опитност.
Например, когато Бог снабди овен за жертва вместо Исаак, Авраам направи олтар
на мястото и го нарече „Бог ще снабди“.
Така че, правилно е да се освети нещо и да се
празнува нова придобивка или постижение.
Тук виждаме Святият Дух да обръща вниманието ни
към три аспекта на един истински празник. Те са радост, очистване и
благодарност.
1. Радост.
Неемия 12:27 „потърсиха левитите… за да
празнуват освещението с веселие.“
Радостта е един от елементите на всеки празник.
Нещо повече, радостта трябва да е вътрешно усещане и състояние за всеки
християнин.
Но на практика много християни са всичко друго,
но не и радостни. Лицата им са по-скоро тъжни и мрачни.
Ницше е казал, „Ако християните очакват да
повярвам в техния изкупител, те трябва да изглеждат много по-изкупени.“ Разбира
се, има моменти, когато чувстваме тъга и скръб, но християните трябва да
излъчват чувство на радост, защото имат нещо, което ги прави радостни.
Aз не
говоря за щастие, а за радост. Щастието e бързо
отлитаща емоция, свързана с някакво събитие, което ни кара да се вълнуваме. Както
някой е казал, „Забелязали ли сте, че когато чашата ви с щастие е пълна, някой
винаги бута лакътя ви?“ Щастието е моментно.
А радостта е едно постоянно състояние на
вътрешна благодарност и удовлетворение, което не зависи от обстоятелствата. Тя
присъства най-вече, когато сме в изправни взаимоотношения с Бог. Затова
щастието идва отвън, а радостта – отвътре. Щастието отлита, радостта остава
завинаги.
Радостта идва от факта, че си приет и обичан от
Бога. Живееш с убеждението, че си простен и изкупен, и че си Божие дете. И Бог
ти дава привилегията да си негов съработник за Царството.
Хората в Ерусалим бяха щастливи, защото стената
бе завършена. Те бяха постигнали целта си. Но те бяха и радостни, защото Бог им
бе помогнал да я изградят. Те бяха съработници с Него. Неговата ръка им
помагаше в труда им. Затова с радост празнуваха.
Но този празник беше истински поради още една
причина.
2. Очистване.
Неемия 12:30 „И свещениците, и левитите, като
очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената.“
Очистването е необходимо, за да се празнува. Не
можеш да празнуваш лицемерно. Не можеш да празнуваш, когато животът ти е в
развалини. Има нужда от очистване.
Както е казал псалмистът,
Псалм 24:3-5 „Кой ще се изкачи на хълма
Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Онзи, който е с чисти ръце
и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел в
лъжа. Той ще приеме благословение от Господа и правда от Бога на спасението
си.“
Преди хората да преживеят истински радостен
празник, те трябваше да изправят сърцата си с Бога.
В християнския ни живот ние имаме нужда от
чистота по същия начин, по който имаме нужда от чисти чинии. Когато сервираш
вечерята не слагаш на масата мръсни чинии, нали? Ако го правиш, не ме кани на
вечеря 😊. Не, ние мием чиниите, защото
не искаме да ядем в мръсни чинии. Бог също не иска да върши делото си с мръсни
съдове.
Ние се нуждаем от периодично измиване на нашето
сърце. Затова свещениците и левитите тук трябваше да се очистят, след което те
очистиха стените, портите и народа, защото участваха в нещо, свързано с Бога.
В
православната и католическата църква има специални помещения, където вярващият
може да се изповяда на свещеника. Но вече има много иновативни начини. Знаете
ли, че има апликация за Андроид и iPad, която
се казва „Confession Booth” или „Изповедалня“. Вече можете
да изповядвате греховете си на вашия телефон! Струва само $1.99 и е описана като перфектното
средство за каещия се.
Програмата позволява на ползвателя да състави
списък със своите грехове. Те трябва да отговарят на въпроси върху 10-те
заповеди. След това срещу всеки грях програмата предлага думи на покаяние.
Не съм сигурен обаче, че този начин на покаяние
ще ти помогне!
В Стария завет по времето на Неемия
освещаването и очистването ставаха чрез жертване на животни и ритуално измиване.
Но слава на Бога, днес сме вече в Новия завет и очистването става много по-просто.
Не чрез някакъв сложен ритуал, а като изповядаме греховете си и повярваме, че
Бог ни е простил.
Затовай, признай греховете си, не ги крий. Не
обвинявай някого другиго, не ги замитай под килима. Изповядай ги не само на
Бога, но и на тези, срещу които си съгрешил. След това вярвай, че Бог ти е
простил и те е очистил. Така ще бъдеш възстановен и ще имаш радост. Както някой
е казал, „святостта винаги предхожда радостта“.
1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е
верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“
3. Благодарност.
Благодарността трябва да е съществен елемент от
един истински празник. Тези хора бяха благодарни за много неща – за лидерството
на Неемия, за това че Бог е подбудил персийския цар да разреши стената да се
възстанови. Те бяха благодарни за това, че Бог ги е пазил с ангелите си, докато
са градяли и им е помогнал да победят враговете си. Бяха благодарни за единството,
за силата и че Бог им е помогнал да довършат това начинание.
А ние? Благодарим ли на Бога за всички
благословения, които ни дава всеки ден? Ние сме свикнали да се оплакваме и да
мърморим, да се сравняваме и да гледаме какво нямаме, а не на това, което
имаме.
Един от първите знаци, че един християнин расте
в зрялост е когато той започне да благодари на Бог за живота си, за
благословенията си, за свободата и за възможностите, които има пред него.
Така че, това са трите елемента, които са
характерни за истинския празник – радост, чистота и благодарност. И въпросът,
който сега искам да ви задам е, присъстват ли тези елементи във твоите
празници? А в твоя живот?
Когато празнувате рождените си дни или тези на децата
и внуците, когато вдигате сватби, когато правите семейни тържества с повод или
без повод, присъстват ли тези три елемента? Имате ли радост, влизате ли осветени
и очистени? Чувствате ли благодарност? Ако ги пропускаме, чудно ли е, че
празниците ни не винаги се получават?
Но има още нещо важно. По-нататък в текста виждаме,
че Неемия разделя хвалителите на две групи, с които да обиколят града.
Неемия 12:31б-37 „едната тръгна в шествие
надясно върху стената към Портата на бунището; след тях вървяха Осая и
половината от Юдовите първенци, заедно с Асария, Ездра, Месулам, Юда, Вениамин,
Семая и Еремия, и някои от синовете на свещениците с тръби, а също Захария,
синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур,
син на Асаф, и неговите братя: Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай,
Натанаил, Юда и Анани с музикалните инструменти на Божия човек Давид; и
книжникът Ездра им беше начело. При Портата на извора те се изкачиха право напред по
стъпалата на Давидовия град, където стената се възвишава над Давидовата къща
чак до Портата на водата на изток.“
Тази група тръгнаха по западната част от
стената, обиколиха от южната страна на града и се отправиха към източната част,
към храма.
Неемия 12:38-39 „А другата група хвалители
вървеше в противоположна посока и аз след тях, заедно с половината народ – по
стената край Кулата на пещите и по широката стена, над Ефремовата порта и над
Старата порта, и над Рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея,
до Овчата порта, докато застанаха при Портата на стражата.“
Тези две групи хвалителите тръгнаха по стената в
различни посоки, опасаха града и отново се събраха в едно на източната ѝ част,
пред храма. Това трябва да е било прекрасна гледка, с всичките развети знамена,
свирещи инструменти и песни на хвалителите.
Но то имаше и символично значение. В Стария
завет ходенето около някакъв обект или дадена територия е начин да покажеш, че
този обект или територия принадлежи на Бога. Бог каза на Авраам, “Стани, обходи земята надлъж и
шир, защото на тебе ще я дам.“ (Битие 13:17).
Бог каза на Исус Навиев да накара воините си да
маршируват около стените на Ерихон 6 дни, а на седмия да го направят 7 пъти.
Когато го направиха, стените паднаха и те завладяха града за Бога.
Искам да те попитам, „Ходил ли си някога с вяра
около дадена ситуация и предал ли си я на Бога? Обхождал ли си я в молитва,
молил ли си Бог да ти я даде?
Преди сме правили молитвена разходка около
важни институции в града – училища, детски градини, университети, общината, болници,
съда и т.н. По време на тази молитвена разходка ходим мълчаливо и се молим Бог
да работи и обръща хората, които работят там, към Себе Си. И тази година, веднага след Националната
конференция, ще направим отново това!
Забележете, че докато те вървяха по стената, за
множествата те изглеждаха като малки точки на фона на голямата стена. С това
сякаш те казваха: Да, ние сме малки, ние сме нищо, но ние служим на един велик
Бог. Ние успяхме само защото Бог беше с нас. Искаме вие и целият свят да знае
това!
Хвалителите обходиха Ерусалим и след като се
срещнаха, двете групи хвалители влязоха в храма, за да имат всички заедно
благодарствена служба.
Неемия 12:42-43 „И певците запяха със силен
глас… И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги
развесели премного; още жените и децата се развеселиха; и увеселението на
Ерусалим се разчу надалеч.“
Всички празнуваха това, което Бог беше направил
сред тях.
В книгата Евреи има два стиха, които
кореспондират с този пасаж в Неемия:
Евреи 13:15-16 „Затова чрез Него нека принасяме
на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват
Неговото име. А не забравяйте да вършите благодеяния и да споделяте с другите
благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.“
Хваление и споделяне. Това е начинът да
изразяваме нашата благодарност и радост днес – като хвалим Бог за това, което е
направил и като вършим добро и проявяваме щедрост към хората около нас.
Когато бебето на Данчо и Преслава се роди,
няколко семейства им носиха храна цяла седмица! А тази седмица още семейства
направиха това и за бебето на Брентън и Деби. Така те споделиха благата си с младите
родители в трудно време за тях. Това е угодно на Бога. И се надявам това да стане
традиция в нашата църква.
Много хора споделят от благата си, когато носят
неща за хапване на общите ни трапези. Майките споделят дрешки за децата.
Татковците си помагат с превоз или като си заемат инструменти. Нашата хвалебна
жертва, нашият плод от устни ще е угоден на Бога, когато е съчетан с благодеяния.
Нашата радост ще е пълна, когато е споделена с другите. Бог може да използва
това и за нашето свидетелство.
Не винаги, но често, когато ни се е раждало
дете или внуче, сме черпили съседите и хората в кварталните магазинчета. Веднъж
купих бонбони, за да черпя за нашето внуче и ги отворих, за да почерпя
продавачката, нищо че не я познавах. След като обясних повода и тя се учуди, че
вече имаме внуци, това ми даде възможност да обясня защо християнските
семейства са благословени с деца и внуци и да я насърча да вярва в Исус
Христос.
Споделяш ли благата си с другите?
В заключение, Бог иска ние да празнуваме
значими събития в нашия живот и най-вече, когато с Негова помощ сме постигнали
нещо. В този празник ние изразяваме радостта, че сме простени, приети и обичани
от Бога като Негови деца и части от Неговото семейство.
Второ, преди да празнуваме, ние се очистваме,
като преглеждаме сърцето си, изповядваме всичките си грехове и получаваме
прошка от Бога. Нека не забравяме, че „святостта
винаги предхожда радостта“.
И трето, нашето празнуване трябва да се характеризира
с благодарност за всички благословения в нашия живот. На водното кръщение днес
ние също ще благодарим за нашата нова сестра и за нейното решение да вземе
водно кръщение.
Как изразяваме благодарност? Ние изразяваме тази
благодарност, като хвалим Бог за това, което е направил и като проявяваме
щедрост към хората около нас. Нещо
повече – ние можем да празнуваме и да благодарим на Бога още преди да сме
видели Неговите благодеяния.
Американският автор и мотивационен говорител Лио
Бускаглиа разказва как една вечер баща му се върнал и казал, че ще трябва да
банкрутира, защото партньорът му във фирмата задигнал парите и изчезнал. Тогава
майка му излязла и продала някои бижута, за да купи храна за разточителна
вечеря. Другите членове на семейството я нахокали за това. Но тя им казала, че времето
за радост е сега, когато се нуждаят най-много от нея, не следващата седмица. Нейната смела постъпка
сплотила семейството и те успели да преминат успешно през това изпитание.
Радост, чистота, благодарност. Имаме ли ги?
