/Една истина, един призив, една награда/
/проповед/
Увод
Един средновековен
еврейски астролог на име Мойше пророкувал, че любимият кон на царя ще
умре скоро. Така и станало – конят умрял не след дълго. Царят се
разгневил, убеден че пророчеството е довело до смъртта на коня му. Извикал
Мойше и го попитал, „Кажи ми кога ще умреш?“ Съзнавайки, че каквото и
да отговори, царят e решил да го убие
веднага, той отвърнал: „Не знам кога ще умра, но знам, че когато умра, три
дни по-късно ще умре и царят.“
В Деяния на апостолите също четем за различни пророчества. Още в
началото четем пророчеството на
възкръсналия Христос, че благовестието ще достигне до „Ерусалим, Юдея и
Самария, и до края на земята”. Първата част от това пророчество вече се е
сбъднала дотук. В Деяния 13 и 14 вече хоризонтите се разширяват ‘до края на
земята’.
Пътят
е разчистен от двама благовестители – от Стефан с неговото мъченичество и Филип,
приобщил към вярата самаряните и етиопеца, както и от 2 важни
обръщения – на Савел, призован да бъде апостол сред езичниците и на Корнилий,
получил кръщение от апостол Петър. Благовестието на Христос стига до езичниците
в Антиохия. Сега идва моментът да се занесе благата вест отвъд морето.
За целта
Бог призовава Савел и Варнава, като изпраща ново пророчество – този
път в църквата в Антиохия, те двамата да бъдат отделени за благовестието
сред езичниците. Така Павел предприема първото
си мисионерско пътуване.
В него
той посещава няколко градове – първо двамата отиват в родното място
на Варнава – Кипър, с което Бог отново ни напомня, че ние сме мисионери
първо там, откъдето сме и където живеем.
Когато дъщеря
ни Деби ни каза за първи път, че иска да бъде мисионер, аз ѝ казах, „Това е
чудесно, богоугодно желание. Много ще се радвам, ако станеш мисионерка. Но
преди да отидеш като мисионер на друго място, трябва да докажеш, че си
мисионер там, където живееш! Защото как ще си успешен мисионер сред
непозната култура, ако се страхуваш да благовестваш на своите съграждани?“
И съм
щастлив, че Деби успя да разкаже за Христос на няколко човека от класа
си. Почти целия ѝ клас дойде 2 пъти в църква на християнски събития, които тя
организира за тях.
Павел
и Варнава също благовестват в родния на Варнава Кипър, след което се прехвърлят в
днешна Мала Азия – недалеч от родното място на Павел. Посещават
последователно Перга, Антиохия Писидийска, Икония, Листра и Дервия.
Навсякъде започват от Синагогата, Павел проповядва възкръсналия Христос, хората
се разделят, настъпва гонение.
След като
хиляди чуват благовестието, те се връщат по обратния път, утвърждават
и увещават повярвалите, предупреждават ги, че ще минат през ‘много скърби’ и ръкополагат презвитери във всяка църква. Накрая отплават обратно
за Антиохия, където разказват всичко, което Бог е извършил чрез тях.
Днес
ще прочетем
само част от пасажа, в който се говори за престоя им в един от тези градове,
Листра. Тук ще видим една истина, един призив и една награда, които
са важни и за нас като последователи на Христос.
Прочит на Деяния 14:8-22.
Първо, в текста виждаме...
1. Една истина: ние
не сме богове, а хора.
След като
са проповядвали дълго време в Икония и накрая благовестието е разделило
жителите на града, някои езичници и юдеи се опитват да убият Павел и
Варнава. Те напускат града и отиват в Листра, където проповядват на
улицата. Там срещат един куц по рождение човек, който ги слуша. Павел
вижда, че той има вяра и му заповядва, „Изправи се на краката си!“
Човекът прохожда, хората са изумени и решават, че самите богове са
слезли сред тях в образа на хора. Местният жрец се готви да им принесе
жертва. Разбирайки това, ужасени Варнава и Павел извикват:
Деяния
14:15 „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества
като вас!“ Приятели, това е една велика истина, която всеки човек трябва да
проумее.
Ние не
сме богове, а просто хора! Павел каза, „Аз съм просто човек!“
Един друг
известен в България човек написа и изпя този рефрен преди почти 30 години:
„Аз не
съм комунист и никога няма да бъда. Аз не съм нихилист и никога няма да бъда.
Аз не съм антихрист и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто
човек!“
„Аз не
съм антихрист и никога няма да бъда.“ Но днес има много, които враждуват с
Христа. Които правят себе си бог.
Хората
в Листра взеха Варнава и Павел за Зевс и Хермес, но Павел им каза,
„ние не сме богове!“ Днес много хора наистина се смятат за богове. Ще кажете,
как така, кой се смята за бог?
Всеки, който
отрича Бога, всеки, който се смята за по-умен от Бога, всеки, който отхвърля
Библейското свидетелство за божествената природа на Исус Христос – все едно
заявява, че той самият е бог.
Приятели,
ние не сме богове. Дънов не е второто проявление на Христос. Бог
е Творецът, ние сме творенията. Той е Съдията, а ние ще застанем на
подсъдимата скамейка. Той е Съдията в мача на живота и за да се класираме
за небето от нас се иска да играем по Неговите правила.
Първоначално жителите на Листра приеха
Варнава и Павел, защото мислеха, че те са богове от тяхната
религия. Но когато разбраха, че прокламират друг Бог, бяха готови да се
отърват по-скоро от тях, отколкото от своята религия. Подобно на
нашия Господ, и апостолите стигнаха много бързо от „Осанна!“ до „Разпни го!“
Апостолите
не можеха да направят компромис с вярата си. За разлика от тях, в
България много хора, смятат себе си за християни, но всъщност се
покланят и принасят в жертва времето си, парите си и усилията си на олтара
на измислени богове. Онзи ден говорих с познат, който се опитваше да ме
убеди, че Христос не е Бог, но Орфей е бил бог. На кой Бог се покланяш
ти? Играеш ли по правилата на Съдията?
Аз съм
просто човек и съм създаден да се покланям на единствения личностен
триединен Бог, любящия Творец на вселената и справедливия Съдия. И когато
повярваме в тази истина, той отправя към нас...
2. Един призив: ние
трябва да прославяме Бога в живота си
Един
човек отворил магазин за колбаси в квартал в града, където вече имало два
такива магазина. Първият имал голям надпис: „Най-добрите колбаси в света!“
Вторият бил сложил реклама „Най-добрите колбаси във вселената“. Като отварял
магазина си, човекът написал „Най-добрите колбаси в квартала“.
Добър
човек ли си?
Може ли хората да кажат за тебе, че си най-добрият човек в квартала?
Внимателен и любезен ли си с хората? Ако си такъв човек, то ти прославяш
Бог с живота си.
Бог
използва Павел да изцели куция човек. Павел направи нещо добро за него. Може
и да не притежаваш изцелителна дарба, но ти можеш да вършиш много
други добри неща за хората!
Галатяни
6:9,10 „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме,
своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро
на всички, а най-вече на своите по вяра.“
Не се
отказвай да вършиш добро. Другите ще бъдат благословени, но ти също ще бъдеш благословен! Каквото посееш, това и ще пожънеш! Може някои да не
откликнат, но други ще ти благодарят и ще поискат да знаят повече защо
си го направил. Може много да те разочароват, но други ще те изненадат.
Зад непретенциозната външност може да откриеш диамант!
„Доколкото имаме случай...“ Преди няколко дни по време на утрешното
ми тихо време с Бога Го помолих да ми помогне да направя добро на хора, ако
ми се удаде случай. Не трябваше да чакам дълго!
Първо, докато вървях и вършех разни задачи в
центъра, срещнах едно семейство чужденци, а после и още един българин,
които сами ме заговориха, за да ме помолят да ги ориентирам да намерят
някакъв адрес. Тъй като имах няколко свободни минути до една среща, реших да
покажа на мъжа мястото, което търсеше и го заведох дотам.
После, на връщане забелязах, че фаровете на
паркирала кола са включени и дадох знак на шофьора да ги изключи. Вечерта
отивахме на среща с нашите гости и вече закъснявахме. Точно тогава една магазинерка
от магазин до нас ни помоли да ѝ помогнем да извадим нещо, което беше
изпуснала в решетката пред магазина. С Божията помощ с Ваня се справихме бързо
и въпреки забавянето, пристигнахме навреме за друга среща!
Ние сме просто хора и
смисълът на живота ни е да прославяме Бога. Бог ни призовава да живеем
за Него. Един от начините да го правим е да вършим добри дела,
защото ние сме създадени с тази цел.
Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в
Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“
Библейското твърдение, че
ние сме създадени за добри дела се потвърждава и от науката. Майкъл
Стийгър, психолог в университета Луисвил в Кентъки провел изследване сред
студентите, в което всеки ден в продължение на 4 седмици те трябвало да
отговарят на въпроса доколко са удовлетворени от нещата, които правели през
деня.
Оказало се, че в дните, когато са правели добро на
някого те се чувстват удовлетворени и щастливи. И обратно, в края на
ден, посветен на преследване на удоволствия те не се чувствали по-щастливи.
Ти и аз сме създадени за добри дела така, както рибата
е създадена да плува в морето!
А най-голямото добро, което можем да направим за някого
е да споделим благата вест с него. Това направиха в Листра Павел и Варнава:
Деяния 14:15б-17: „Ние не сме
богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да
се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е
сътворил небето, земята, морето и всичко в тях. 16 В миналото той остави всеки
народ да върви по своя път, 17 макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с
различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той
ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“
Павел и Варнава изпълниха Божия призив да вършат добро и
да споделят вярата си с всеки срещнат. Те можеха да припишат чудото на
своите сили и способности, но предпочетоха да се смирят. Те бяха просто
хора и отдадоха славата на Бога. Но не всички успяват да демонстрират смирение.
Една костенурка
искала да прекара зимата на юг, но знаела, че не може да върви толкова
дълго. Затова убедила две гъски да ѝ помогнат, като хванат двата края на въже,
а костенурката се хване с челюстите си в средата на въжето. Полетът минавал
гладко, докато някой на земята погледнал нагоре и възхитено възкликнал, „Кой
измисли това?“ Неспособна да устои на изкушението, костенурката отворила
уста и казала „Аз.“
Без
значение колко добри сме или колко добри си мислим, че сме, никога не бива
да се главозамайваме. Ние живеем и служим само благодарение на Божията
благодат (1 Кор. 15:10).
Павел и
Варнава съзнаваха, че те могат да принасят слава на Бога само чрез Божията
сила и благодат. Макар и да беше извършил много добро в живота си, Павел знаеше,
че е грешник, най-големият от всички грешници (1 Тимотей 1:15). Затова
той се смири, отдаде слава на Бога и каза, „Ние сме просто хора като
вас“ и след това посочи към Бога на небето като автор на изцелението.
Повечето хора
не си признават, че са вършели грехове. Смятат себе си за добри хора.
Такива Бог предупреждава с думите, „Гордостта върви преди гибелта и
надменността – преди падението.“ (Притчи 16:18). А Бенджамин Уичкоут
добавя, „Никой не е толкова празен колкото тези, които са пълни със себе си.“
Една
истина и един призив. Първо, живото-променящата истина, която научихме
от този пасаж е, че ние не сме богове, а просто хора. Второ, Бог ни
призовава да Му отдаваме славата, като вършим добро и се смиряваме.
Една истина,
един призив, и накрая...
3. Една награда:
Божието царство
Деяния
14:19-22 „По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които
настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го
захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв. 20 Но когато последователите
се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден
замина заедно с Варнава за Дервия. В Дервия Павел и Варнава проповядваха
Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се
върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 където укрепваха душите на последователите,
като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания
трябва да понесем по пътя си към Божието царство.““
Павел и
Варнава едва не бяха убити заради доброто, което бяха сторили на
листрийците. Много често ние, християните, получаваме упреци, отхвърляне или
дори гонения заради доброто, което правим.
Климент Охридски пише, че когато Методий отива да разпространява
Христовото слово в Моравия, той бил оклеветяван по много начини: пред местния
княз, че открито говорел за неговия нечист живот; пред Римския
папа, че искал да откъсне Панония и Моравия от неговия диоцез; пред цариградския
патриарх, че много се е сближил с папата. В преклонна възраст
трябвало навсякъде да се явява лично и да изобличава клеветите.
Накрая неговите клеветници успели и той бил затворен за две години и
половина.
Ако
благовестваш, ще преминаваш през страдания, омраза и отхвърляне заради Христос:
Матей 10:22: „Ще бъдете мразени от всички заради Моето име...“
Както
мразеха Христос, така ще мразят и нас, ако Той живее в нас. Но ние имаме
не само една велика истина и един велик призив, ние имаме и една
огромна награда. Матей продължава своята мисъл така...
„Ще бъдете мразени от всички заради Моето име; а който устои
докрай, той ще бъде спасен.“
Който
устои, той ще бъде спасен. Може по пътя да понасяме много страдания, но този
път ще ни отведе към Божието царство. Това е нашата огромна награда.
Eдна истина, един призив, една награда!
Заключение
1
Коринтяни 9:24 „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само
един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. А всеки, който се
състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а
ние – нетленен. “
Тази вечер милиарди по света ще гледат финала на Световното първенство
по футбол. И само един от двата отбора – Франция или Хърватия, ще отнесе
наградата у дома.
Но тази
награда, купата, ще бъде позлатено копие на истинската купа. Причината?
След двете кражби на Световната купа през 1966 и 1983 г., истинската купа,
направена от 18-каратово злато и оценена на над 10 милиона долара се
пази от ФИФА.
За
разлика от Световната купа, нашата награда не може да се открадне или да
бъде унищожена. Християнският венец е сигурен, нетленен и вечен. Затова,
нека не забравяме истината, че ние сме просто хора. Нека държим Божия
призив да го прославяме в смирение с добри дела. Нека тичаме неуморно
на игрището въпреки несгодите и страданията, за да спечелим нетленния
венец на Божието царство. Амин!
-----
БПЦ "Нов живот" Варна
юли 2018
