Християнинът като поклонник

/проповед/

Веднъж вкъщи нямаше почти нищо за ядене. Жена ми отвори хладилника, събра остатъците и с тях направи вечеря, пръстите си да оближеш.

На нас понякога остатъците ни вършат работа. Но Бог не работи с остатъци. Той иска цялостно посвещение. Той иска цялото ти сърце, цялата ти душа, целия ти ум и цялата ти сила. Иска целия ти живот, не парченца от него.

Бог не се интересува от половинчато поклонение, от частично покорство, от остатъците от твоето време и пари.

 Много българи мислят, че поклонение на Бога е да отидеш на Божи гроб в Ерусалим. Или да целунеш иконата на Св. Богородица Троеручица и да се прекръстиш три пъти.

 Истинското поклонение е нещо много различно. То е да се докоснеш до Живота с главно „ж“. Да познаеш, да чувстваш, да преживееш възкръсналия Христос посред събранието от братя и сестри. Поклонение означава да влезеш в Божието присъствие.

 Християнският автор Ейдън Тозър казва: „Поклонението е да чувстваш в сърцето си и да изразяваш по подходящ начин едно смиряващо, но прекрасно чувство на възхищение, обожание, удивление и всепобеждаваща любов в присъствието на най-древното Тайнство, това Тайнство което философите наричат Първопричина, а ние наричаме „Отче наш, който си на небето.“

 По думите на aрхиепископа на Кентърбъри Уилям Темпъл, „да се покланяш означава да събудиш съзнанието си за святостта на Бога, да храниш ума си с истината на Бога, да очистиш въображението си с красотата на Бога, да отвориш сърцето си за любовта на Бога и да посветиш волята си на целта на Бога.“

Единственият обект на поклонение за християнина трябва да е триединният Бог.

 Матей 4:10 „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи.“

Поклонение на всяко друго нещо, пък било то и на човек, е идолопоклонство. Когато видим Господ на войнствата високо превъзвишен, когато разсъждаваме над безкрайната Му мъдрост и знание, когато се чудим на невъобразимата му милост и любов, когато мислим за това какво е направил в историята и за нас, няма как да не преминем в славословие.

Бог търси поклонници. Когато Исус срещна самарянката при кладенеца, той ѝ каза, че не е важно къде, а как се покланяш на Бога. Угодно на Бога е това поклонение, при което ти се предаваш и посвещаваш изцяло на Бога. По-конкретно, днес ще видим, че за да бъде истинско, едно поклонение трябва да отговаря на следните характеристики: то трябва да е „в дух и истина“, то трябва да е задълбочено и то трябва да има практично измерение.

1.      Истинските поклонници се покланят в дух и истина.

В разговора със самарянката, когато тя попита Исус дали да се покланят на хълма Геразин или в Ерусалим, Той ѝ отговори:

Йоан 4:23 „иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“

Говорил съм със стотици хора за Бога и повечето казват, „Аз вярвам, че има една Сила.“ Много по-удобно е хем да вярваш в Нещо, хем то да е неодушевено, за да не ти търси сметка за греховете. Така вместо да признаят, че са създадени по Божи образ и подобие, самите те създават свой бог по свой образ и подобие.

Така са възникнали фалшивите богове и религии. И най-лошото е, че зад тези уж човешки представи често стоят демонични сили, които насърчават поклонение на тези образи.

Но какво означава да се покланяме на Бога с дух и истина?

 Първо, когато Исус казва да се покланяме с дух, Той говори за твоя дух, не за Святия Дух. Ти си направен по Божи образ, ти си дух в тяло. Бог е създал твоя дух, за да може той да общува с Него. Поклонението се случва, когато твоят дух откликне на Божия Дух.

Исус също каза,

Марк 12:30 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“

Според Исус, истинското поклонение трябва да е от сърце. Не е достатъчно просто да изричаш като мантра правилните думи, трябва да ги казваш от сърце. Хваление без участието на сърцето не е никакво хваление. То е поза и няма никаква стойност пред Бога.

Бог гледа отвъд думите. Той се интересува от отношението на сърцето. „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце (1 Царе 16:7).

Когато се покланяме на Бога, ние изпитваме неизказана радост. Бог ни е дал чувства, за да Му се покланяме и с тях. Той очаква искреност в поклонението.

В любовта между мъжа и жената най-важното е искреността и честността. По същия начин, нашето поклонение може да е несъвършено, но не може да е неискрено.

 Но само искреност не е достатъчна. Възможно е да грешиш в обекта на своето поклонение. Затова Исус иска да се покланяме и в истина. „Истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина.“

Поклонението ни трябва да се основава на истината на Библията, не на нашето мнение за Бога. Поклонението ни трябва да отговаря на реалността. Ние трябва да се покланяме на Бога такъв, какъвто е разкрит в Словото.

Следователно, поклонението на Бога трябва да е емоционално, но и доктринално. Да използваме както нашето сърце, така и нашата глава. Поклонение в дух и истина.

Днес много хора поставят знак на равенство между емоционалното докосване на музиката и действието на Духа, но това са две различни неща. При истинското поклонение нашият дух откликва на Бога, не на мелодията. Нещо повече – някои сантиментални песни пречат на поклонението, защото насочват вниманието не към Бога, а към нашите чувства. Те са човекоцентрични, не Богоцентрични.

Докато се покланяме на Бога в църква ние трябва да мислим за Него, не за себе си. Не за това как изглеждаме, какво си мислят хората за нас, а за това кой е Бог, за Неговото сърце. Защото, както казва Ричард Фостър, „Поклонението е нашият отклик на увертюрите на любовта от сърцето на Отца.“

 В Библията са споменати различни стилове на поклонение – изповед, пеене, ставане в знак на почит, коленичене, танцуване, издаване на радостен вик, свидетелстване, свирене с музикални инструменти и вдигане на ръце. Има ли най-добър стил? Най-добър е този, който най-точно отразява твоята личност.

Бог ни е направил различни, затова ние изразяваме любовта си към Бога по различен начин. Може да отидеш сред природата, да изучаваш Словото, да пееш, да четеш, да танцуваш, да служиш на другите, да се усамотиш, да имаш общение, да се посветиш на борба срещу някаква социална несправедливост, просто да съзерцаваш Бога ...

Има безброй начини на поклонение, които можем да опитваме, докато видим кой съответства най-добре на нашата личност или ситуацията, в която сме. Понякога обичам да пея християнски песни, друг път да изучавам пасаж от Словото, или просто да съзерцавам красотите на творението. Затова ние нямаме извинение, ако се чувстваме неудовлетворени или сме изпаднали в някаква рутина в поклонението си.

„защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“

2.      Истинските поклонници се покланят задълбочено.

Марк 12:30 "да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

Тази заповед на Исус е повторена в Новия завет 4 пъти. На Бог не са угодни небрежно пеене на хваление и повърхностни молитви, изпълнени с клишета. Поклонение без участието на ума е безсмислено.

Понякога ние изпадаме в повърхностно поклонение, когато изпадаме в многословие или използваме думи без да влагаме много смисъл в тях така, че те се изтъркват от употреба. За да избегнем този капан, можем да четем различни редакции и преводи на Библията. Това ще обогати начина ни на изразяване на поклонение. Например, вместо думата „хваля“, можем да използваме думи като ценя, благоговея, почитам, оценявам и т.н.

Също, важно е да сме конкретни, когато хвалим Бога. Ако някой дойде при теб и започне да повтаря 20 пъти „Хваля те!“, може би ще си помислиш „За какво ме хвали?“ Повече би ни зарадвал едно конкретно насърчение, отколкото 20 общи комплименти.

 В книгата си „Свещеният дневник на Адриан Плас“, авторът Ейдриън Плас пише за християнски състав „Лоши вести за дявола“, в който участва сина на главния герой и цитира една от техните песни:

„Мир ще дойде / х 8. Мир дойде х 8/“ И авторът добавя, че с подобни песни този състав по-скоро трябвало да се нарече „Добри вести за дявола“.

Много съдържателни песни! За да избегнеш повторението, може да си направиш списък с различните имена на Бога и да Го хвалиш за различни аспекти от Неговия характер. Когато се събираме заедно в неделя, нашето поклонение също трябва да е задълбочено.

 Италианският поет Данте Алегиери бил дълбоко потънал в размишление по време на църковна служба. Затова пропуснал да коленичи в подходящия момент. Враговете му веднага отишли при владиката и поискали Данте да бъде наказан за своето богохулство.

Данте се защитил с думите: „Ако тези, които ме обвиняват, бяха насочили очите и ума си към Бога както мене, те също нямаше да забележат какво става около тях и със сигурност нямаше да забележат какво правя аз.“

 Когато е задълбочено, нашето поклонение в църква става разбираемо за невярващите.

1 Коринтяни 14:16 „Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш?“

Ние трябва да говорим на невярващите на език, който те разбират. Затова в тяхно присъствие трябва да хвалим Бога по начин, който е разбираем за тях. Иначе ние проявяваме непокорство на Божията заповед и липса на любов към новодошлите. В нашата църква имаме невероятно време на поклонение и много пъти невярващи, които са били тук, са ми казвали, че са били докоснати от Бога, докато са слушали нашите песни. Бог използва нашето поклонение, за да сочи към Себе Си!

3.      Истинските поклонници се покланят на практика.

Един от моите любими стихове в Библията е

Римляни 12:1 „И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Защо Бог иска нашето тяло? Защо не каже, „представете духа си“. Ами защото без тялото си не можеш да направиш нищо. Бог иска да сме активни в нашето поклонение, а за целта не можем да минем без нашите тела. Той иска да Му дадем всичко, а това включва и нашето тяло.

Някои християни казват, „Не мога да дойда на църква днес, но ще съм с вас в духа си.“ Все едно да покажа на някого снимка на торта във фейсбук и да му кажа, „Почерпи се за рождения ми ден“. Такова поклонение от дистанция няма стойност.

 В поклонението трябва да представим телата си в „жертва жива“. Обикновено жертвата е мъртва, но в християнството Бог иска ние да сме жива жертва. С други думи, иска да живеем за Него. Но, както казва Рик Уорън, „проблемът с живата жертва е, че може да изпълзи от олтара и ние често го правим. В неделя пеем „Давам ти сърцето си“, а в понеделник излизаме в духовен отпуск.“

В Стария завет жертвите на агнета и телци сочеха към жертвата на Агнеца Исус Христос на кръста. Днес ние можем да принасяме други жертви на поклонение: хваление, благодарност, покаяние, смирение, даване, служене, помагане и т.н.

По думите на християнския автор Джеймис Пакър, поклонението в най-общ смисъл е молба, но и хваление, проповядване, но и молитва, чуване, но и говорене, действия, но и думи, покорство, но и жертва, любов към хората, но и любов към Бога. Но основното поклонение е това, което се фокусира директно върху Бога. Работата за Бога в света не е заместител на общението с Него в хваление, молитва и поклонение.

 Виждаме, че поклонението си има цена. То ще ни струва време, усилия, а понякога и средства. Давид каза на евусеца Орна:

2 Царе 24:24 „не ща да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм похарчил.“

Понякога поклонението изисква и усилия. Когато преминаваме през трудности, ако любим човек е болен от неличима болест, ако нямаме работа и препитание за семейството, не ни идва отвътре да се покланяме на Бога. Не винаги ни е до хваление и поклонение!

Но точно когато хвалиш Бога, когато нямаш желание за това, когато си уморен или болен, това е угодно на Бога.

Един пастор в Англия искал църквата му да научи колко важно е истинското поклонение. За да покаже, че то е много повече от музика и песни, пасторът забранил пеенето в техните служби за известен период от време, докато хората се научат да се покланят по други начини.

 Член на тази църква бил и известният английски християнски певец Мат Редмън. Към края на този период, Мат написал класическата песен „Сърце на поклонник“, която пеем и ние. Ето точният превод на един от куплетите:

„Ще принеса повече от песен, защото Ти не искаш само песен. / Взираш се много по-дълбоко, отвъд повърхността. / Ти виждаш в моето сърце.“

Както някой беше казал, „Сърцевината на въпроса е въпрос на сърцето.“

Но как можем да имаме сърце на поклонник у себе си? Как нашето поклонение да добие практично измерение? Ето няколко неща, които не са толкова трудни за практикуване.

 Първо, ние ставаме поклонник на практика, като култивираме свято очакване. В Стария завет Мойсей вярваше, че когато влиза в скинията, ще срещне живия Бог. В ранната църква хората се помолиха и сградата се разтресе. Хора умираха и биваха възкресявани. Тези вярващи съзнаваха, че когато влизат в църквата, влизат в светая светих.

По същия начин и ние трябва да живеем със съзнанието, че Божието присъствие е с нас. Да се опитваме да чуем Неговия глас навсякъде - в чуруликането на птичките или в тъжното лице на брата или сестрата. Да Му позволяваме да се движи чрез нашите думи и постъпки.

Ако няколко човека дойдат на поклонение в църква с такова „свято очакване“, това ще промени цялата атмосфера. Дори тези, които влизат забързани и разконцентрирани, бързо ще навлязат в Неговото присъствие. Сърцата и умовете ще се обърнат нагоре към Бога.

Затова, научи се да практикуваш всеки ден Божието присъствие. Живей през седмицата, като слушаш Неговия глас и се покоряваш на Неговото слово. В събота си легни рано. В неделя стани рано, прочети пасажа, върху който проповедникът ще проповядва и се помоли върху него. Ела на църква 10 минути по-рано. Издигни сърцето си в обожание и преклонение пред Царя на царете.

Издигни в молитва проповедника и хвалителите. Когато хората започнат да идват, огледай се за някого, който се нуждае от застъпническа молитва. Може би ще разбереш това по тъжното му лице или по отпуснатите рамене. Моли се Бог да отнеме товара им по време на богослужението.

Първо, свято очакване, навлизане в Божието присъствие.  Второ, живот в общност. В ранната църква християните живееха заедно, в общност. Както човешкият живот е немислим без глава, ръце и крака, така беше немислимо за ранните християни да живеят в изолация. Когато ние се съберем, за да се покланяме на Бога, се случват неща, които иначе не могат да се случат – Божият Дух прониква взаимно в нас. Това библейските автори наричат койнония – дълбоко вътрешно общение в силата на Духа.

Дори когато не ти е до поклонение и общение, коленичи пред Бога и кажи, „Господи, в момента изобщо не ми е до поклонение, но искам да ти дам това време. Аз принадлежа на Тебе. Ще дам тази жертва на хвала на Теб.“

Заключение

 За да бъде истинско, едно поклонение трябва да отговаря на следните характеристики: то трябва да е „в дух и истина“. В него трябва да участва сърцето, но и ума. Да е емоционално, но и доктринално издържано. Има безброй начини на поклонение, които можем да опитваме, докато видим кой съответства най-добре на нашата личност.

Второ, поклонението ни трябва да е задълбочено и да отразява многообразието на Божия характер, не да бъде клиширано и многословно. То трябва да е и разбираемо за невярващите и да бъде свидетелство за Божията слава.  

И трето, поклонението трябва да е практично. Поклонението не се изразява само в песни, но трябва да е начин на живот, който се характеризира с покаяние, смирение, даване, служене, помагане и т.н. Поклонението изисква време и усилия, дори тогава, когато не ни се участва в поклонение заедно с братята и сестрите.  

Ние можем да бъдем поклонници, като живеем със съзнанието, че Божието присъствие е с нас винаги. Да живеем със „свято очакване“ за Неговото свръхестествено действие в живота ни и в църквата ни. Можем да започнем да се учим да практикуваме всеки ден Божието присъствие, като се стараем да чуем Неговия глас във всичко, което ни заобикаля.

 Франц Йозеф Хайдн присъствал във Виенската музикална зала на представянето на неговата оратория „Сътворение“. Вече в напреднала възраст, великият композитор бил прикован за инвалидна количка. Докато се изпълнявала великолепната творба, публиката реагирала много емоционално. Когато започнал пасажът с „И стана светлина“, хорът и оркестърът избухнали с такава сила, че тълпата вече не можела да сдържи емоциите си и цялата зала се изправила на крака и избухнала в аплодисменти. Хайдн с усилие се изправил и помахал, за да ги накара да утихнат. С ръка насочена към небето, казал: „Не, не, не от мен, но оттам идва всичко!“ И след като дал слава и хвала на Твореца, се отпуснал изтощен в стола си.

Ти знаеш ли откъде идва всичко? Покланяш ли Му се?

Молитва.

Песен и дарение

Господна вечеря

Част от поклонението ни на Бога е нашето покорство на Неговите заповеди. А една от Неговите заповеди е да спазваме двете завещани ни от него тайнства – водното кръщение и Господната вечеря. Сега ще вземем Господна вечеря, за да си припомним смъртта и страданията на нашия Господ

Преди 2000 години той беше разпънат незаслужено на кръста. Но три дни по-късно победи смъртта и възкръсна! И днес продължава да спасява и да търси поклонници, които да Му се покланят с дух и истина!

Неговата заповед да вземаме Господна вечеря е записана от ап. Павел е 1 Коринтяни 11:

1 Кор. 11:23-26: Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, 24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; тoва правете за Мое възпоминание. 25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. 26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

 

Кой може да вземе от Господната трапеза? .... „Който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото който яде и пие, без да разпознае Господнето тяло, той яде и пие осъждение на себе си.” (1 Кор. 11:27,28).

 

Kойто ще вземе от Господната трапеза, нека се изправи.

 

Съобщения

Тениски – вече повечето размери са готови и се продават – обръщайте се при Хриси!

Следващата неделя започваме нова поредица върху книгата Неемия от Стария завет! Ако още не си я чел, посвети се тази седмица да го направиш – тя е много кратка, чете се за по-малко от един час. „

Благослов!  „Господ да те благослови и да те опази, Господ да осияе с лицето си над теб и да ти покаже милост; Господ да издигне лицето си над тебе и да ти даде мир.“ (Числа 6:24-26)

 

„Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас. Aмин.“ (2 Кор. 13:14)

Бог да ви благослови!

 ___________________

04.08.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Истината, без която не можем (Деяния 26:24-29)

/проповед/ 

Преди много години, Тангра изпяха една песен, която стана голям хит. Тя се казваше „Любовта, без която не можем.“ Днес искам да перифразирам малко заглавието на тази песен. Нарекъл съм моята проповед „Истината, без която не можем“

Но преди това, нека си припомним какво се случи с Павел.  Когато той отиде в Ерусалим, тълпа се опита да го убие, но римските войници пристигнаха в последния момент и го арестуваха.

Юдеите направиха заговор срещу Павел, и той беше прехвърлен в Кесария. Юдеите пратиха хора там, които отново го обвиниха, набеждавайки го че е размирник и се е опитал да оскверни храма. Феликс позволява на Павел да се защити.

След речта на Павел (Деяния 24:10-21), Феликс отлага делото, но след няколко дни идва с жена си, която е юдейка, да слушат „за вярата в Христос Исус“ (ст. 24). И четем в ст. 25:

 Деяния 24:25 „И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.“

Така минават 2 години. На мястото на Феликс е назначен нов управител – Фест. Като разбират за това, юдеите веднага подават жалба срещу Павел с искане Павел да бъде изпратен в Ерусалим. Всъщност, те са направили заговор да го убият по пътя. (Деяния 25:1-3)

Подобно на своя предшественик, Фест също се старае да спечели благоволението на юдеите, затова пита Павел:

 Деяния 25:9-11 „Искаш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене? А Павел каза: Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш... Отнасям се до кесаря. Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до кесаря; при кесаря ще отидеш.“

Но проблемът е, че Фест не знае за какво престъпление да го обвини. Според римския закон Павел е невинен и не би трябвало да е в затвора. След няколко дни цар Агрипа идва да поздрави новия управител. Агрипа е юдеин и управлява северната част на Израел. Фест му споменава за Павел. Той казва в...

 Деяния 25:21-22 „И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това. Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при кесаря. Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Управителят Фест се надява Агрипа да му даде съвет. Затова не губят време.

 Деяния 25:23 „На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.“

И тогава, и сега властимащите обичат помпозността. Може би за да прикрият дефицити. Агрипа и Верникия влизат с царските си одежди и корони. Придружени са от управителя, висшия офицерски състав и влиятелните граждани.

Довеждат Павел и го изправят пред всички. Той е бил в затвора две години. Облечен е в овехтяли затворнически дрехи, ръцете и краката му са в окови.

Според преданието, Павел е бил дребен на ръст, леко прегърбен, плешив и късоглед. Но в него имаше нещо, което привличаше останалите. Може би Святият Дух в него му предаваше това му излъчване.

Разпитът започва. В Деяния 26 Павел пак дава свидетелството си. Не излага аспектите на благата вест, само разказва за живота си. Както казахме и миналия път, важно е да споделяме основните истини на християнството, но нашите опитности с Бог са също убедителен аргумент за истинността на вярата ни. Хората обичат да слушат лични истории. А и никой не може да каже, че това не е истина.

Разбира се, може да си мислят, че сме полудели. Това си помисли и Фест, като слушаше пледоарията на Павел.

 Деяния 26:24 „Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.“

Хората от света може и да не харесват нас, евангелските вярващи, могат мислено да ни обвиняват, че сме загърбили българщината (нищо по-далеч от истината!). Но ако ти си вярващ и не свидетелстваш за вярата си, те като цяло ще те толерират.

Може да си ходиш на църква от време на време, но стига да не им говориш за Бог, ще бъдеш поносим. Най-много да си кажат, „Вярно, малко хахо пада, но иначе е свестен човек.“

Но ако станеш сериозен за вярата, ако започнеш да идваш на църква дори когато вали, ако четеш Библията и се молиш всеки ден, ако започнеш да се променяш в мислите си, в слово и в поведението си, и не дай си Боже започнеш да даваш и десятъка си, тогава играта загрубява.

Вече си трън в очите на хората. Те не могат да те разберат, а различността ги плаши. И съответно се дистанцират.

Фест извика, „Павле, ти си полудял! Това християнство ти е изпило ума! От много четене си се побъркал!“

 Когато преди няколко месеца в НС решиха, че в ЗЗДН дефиницията за „интимна връзка“ е връзка само между лице от мъжки и лице от женски пол, някой който очевидно подкрепя ЛГБТИ, написа коментар, в който изрази погнусата си от „овехтелите умове“ в парламента.

Отдолу жена коментира: „толкова е жестоко това, което се случва, толкова. Думи нямам, не мога да повярам на тази наглост, безочие, безчовечие.... Срам, срам, че такива хора са в НС...“

А друг написа: „направо съм бесен за това “само между мъж и жена.““

Подобни коментари чуваме и по други медии. Християнската позиция по хомосексуализма се обявява за „наглост и безочие.“ Хората гледат на нас като на луди.

Това каза и Фест на Павел.

 Деяния 26:25 „А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.“

Благата вест е истинна. Невярващите мислят, че науката се занимава с факти, а християнството - с морала и етиката. Но не е точно така. Християнството също се интересува от фактите. То се основава на неопровержими исторически свидетелства и доказателства.

Павел продължава:

 Деяния 26:26 „Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.“

Чудесата на Исус, процесът срещу Него, разпятието, празният гроб – всичко бе станало пред очите на хората в Ерусалим. То обясняваше промяната, настъпила в апостол Павел, който от гонител се превърна в най-ревностния апостол в езическия свят. А трансформацията, настъпила в Петър? Промяната в Яков, братът на Исус?

Павел все едно казва, „Агрипа, ако искаш да докажеш, че грешим, просто заповядай да отворят гроба и да донесат тялото на Исус.“

Християнството се основава на проверени факти. А ето на какво се основава т.н. наука, която се преподава в училище.

 В урока „Произход и развитие на живота на Земята“ в „Книга за учителя по биология 10 кл. на издателство „Просвета“ се разглеждат само 2 хипотези за възникването на живота - космическия произход на живота на Земята и възможността животът на Земята да се появи чрез последователно усложняване на органичните съединения, тоест чрез еволюция. Тезата на креационизма изобщо не присъства.

Накрая ръководството съветва: „Заключението, до което трябва достигнат учениците: Напълно е възможно животът на Земята да е възникнал поради условията, съществували тогава, и да е еволюирал продължително – милиарди години. Това е доказано с опитни постановки.“

Представяте ли си! Учените били доказани с „опитни постановки“, че животът се е появил преди милиарди години. Нужна е повече вяра да се повярва в това, отколкото че Исус е живял, умрял и възкръснал от смъртта.

Павел казва, „Това не е нещо скрито, то се случи пред очите на хората.“

След това Павел използва друг подход.

 Деяния 26:27 „Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.“

Агрипа беше евреин, той познаваше старозаветните писания.

В Стария завет има 324 пророчества, изпълнени при раждането, живота, смъртта и възкресението на Исус. Стотици години преди да се роди, пророци са записали, че Той ще се роди от девица във Витлеем и че ще бъде разпнат на кръст. Тогава още тази смърт не е изобретена.

Пророкувано е, че ще бъде прободен, че ще бъде погребан в гроб, взет назаем и на третия ден ще възкръсне.

Павел казва, Агрипа, ти си чел Писанията, това не са измислици. Ти знаеш всичко това. 

 Благата вест е истинна. И понеже е истинна, тя е приложима и работи.

Един българин се връща от чужбина с полет до Варна и на летището взема такси. Шофьорът стъпва на педала и когато стигат до първия светофар, преминава на червено. Човекът извикал, „Какво правиш, беше червено. Трябваше да спреш.“ Таксиджията отговорил, „Да, знам, но брат ми го прави през цялото време.“

Стигнали до втория светофар, отново било червено и той отново преминал. Пътникът се развикал, „Ей, ще ни убиеш, бе! Беше червено, защо не спря?!“ Шофьорът казал, „Не се тревожи, братото го прави през цялото време.“

След това стигнали до третия светофар и шофьорът спрял на зелено. Човекът извикал, „Свети зелено, трябва да преминеш. Защо спираш?“ Шофьорът казал, „Знам, че е червено, но никога не зная дали няма да мине братото.“

Понякога светът изглежда така, сякаш всички минават на червен и спират на зелен светофар. Хората постоянно правят погрешни избори и се чудят защо нещата не се получават. Но при благата вест всичко си идва на мястото. Тя е приложима и работи!

Има много семейства, които са били спасени чрез благата вест. Има много хора, които са били изцелени от зависимост от наркотици чрез благата вест. Има много хора, които са преодолели зависимостта си от алкохола чрез благата вест. 

Може би някои от вас познават Ивайло от Свищовската църква. Навсякъде където отива той свидетелства как е бил алкохолик, на два пъти едва не умрял, живял на улицата, много пъти влизал в изтрезнителното, загубил семейството и работата си.

Но после някой му казал за Христос. С Негова помощ спира да пие, предава живота си на Бога и сега служи ревностно сред алкохолици. Свидетелства на всеки срещнат за чудото, което Бог е направил в живота му. Благата вест работи!

Ако ние се отнасяме сериозно към Великото поръчение, ако всеки християнин свидетелства за Исус Христос, тогава ще намалеят убийствата, изнасилванията, абортите, кражбите, икономическите престъпления, корупцията... Само благата вест може да изцели нашето болно общество.

Освен че е истинна и че работи, благата вест е нужна!

 Деяния 26:28-29 „А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.“

Някои мислят, че християнството е за слабите и емоционално нестабилни хора. Те казват, „Когато някой не може да се справя сам с живота, се нуждае от патерица и я намира във вярата.“

Но Павел каза на Агрипа: „Не само ти, но и всички, които слушат днес се нуждаят да повярват в Исус!“

 Алберт Шпеер е един от най-големите нацистки престъпници, които излежават присъда след Втората световна война за военни престъпления. Той не е бил замесен с газовите камери, но е бил инженерен гений и е участвал в поддръжката на фабриките, произвеждащи оръжие за фронта. Осъден е на 20 години затвор.

След като излежава присъдата си той дава интервю за американската телевизия ABC. Журналистът го попитал как се чувства сега. Шпеер казва, „Прекарах 20 години в затвора. Платих дълга си към обществото. Сега съм свободен човек. Но все още нося товара на вината. Все още мога да видя лицата на милионите хора, които са срещнали смъртта в хилеристка Германия.“

Журналистът го пита, „Мислите ли, че някога ще се освободите от товара на вината?“ Шпеер отговаря: „Мисля, че това е невъзможно. Мисля, че никога няма да се освободя от товара на вината.“ Три седмици по-късно Алберт Шпеер умира.

Каква трагедия! Бог се обръща към израелтяните и казва, „Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг“. (Исая 1:18) Колко много хора умират в отчаяние, защото не са чули тази чудна истина!

Павел казва: „Всички хора се нуждаят от благата вест, защото тя единствена може да отнеме греха и да ни доведе в Божието присъствие. Благата вест е истината, без която не можем да отидем при Бога.

 Един възрастен учител попитал свой ученик, който завършвал 12 клас. „Какви са плановете ти? Какво възнамеряваш да правиш с живота си? Ученикът отговорил, „Планирам да отида да уча в университета. „Чудесно, а после?“ „След като завърша, ще започна работа и се надявам да направя добра кариера.“ „Добре си решил, а след това?“

„След това сигурно ще се оженя и ще имаме деца.“ „Хубаво, а после?“  „Честно казано, искам да мога да спестявам доста, за да имам бели пари за черни дни.“ „Добре“, казал професорът, „а после?“ „Ами, искам да се пенсионирам рано и да се радвам на живота. Със семейството ще ходим на екскурзии и ще видим интересни места.“ „Добре, а после какво?“

 „Ами, като всеки друг човек, ще остарея и ще умра.“ „Добре“, казал учителят, „а после?“

Благата вест е нужна, защото тя е единствената, която отговаря на въпроса „После какво?“

Тя е истинна и е Божията сила за спасение. Тя единствена работи и от нея се нуждаят всички хора. Това каза Павел на цар Агрипа и това проповядваме всяка неделя тук в църква „Нов живот“. Ако още не си се доверил на Исус за твоето спасение, те предизвиквам да го направиш днес.

Бог каза на Павел в...

 Деяния 22:16 „И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови Неговото име.“

Това е истината, без която не можеш да се спасиш. Това ти предлага Бог и няма да намериш нищо по-добро от нея. Ако се покаеш от греховете си и Го приемеш за свой Господ и Спасител, Той ще бъде навсякъде с Тебе и животът ти ще бъде променен. Нека се молим!

 _____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.10.2023 г.

Стратегия за благовестие (Деяния 18-19)

 /проповед/

Светът, в който живеем се променя с бързи темпове. Променят се и нашите градове. Като в този виц:

След 20 години двама полицаи в Берлин спират една кола за проверка. Взимат документите на шофьора, дръпват се малко настрани и започват да обсъждат:

- Мохамед, тоя нещо ми изглежда подозрителен.

- Да бе, Али, и на мен. Какво е това име - Юрген?

Урбанизацията, е една от отличителните черти на нашето време. През 1980 има само 225 града с население над 1 млн души; сега повече от 500. Това е огромно предизвикателство за църквата, защото в големите градове наблюдаваме разпад на традиционната религия, морална деградация, анонимност, бедност, безработица, престъпност и насилие.

Ние също живеем в голям град и е нужно да видим какво можем да научим от Словото, за да бъдем ефективни в служението си. Днес в нашата поредица „Раждането на църквата“ върху Деяния на апостолите, ще разгледаме един пасаж, който хвърля светлина върху този въпрос.

Ако проследим служението на ап. Павел в Деяния, ще видим че той съвсем съзнателно се е местил от град в град. По време на първата мисионерска обиколка той посещава градовете Саламин и Пафос (Кипър), Антиохия, Икония, Листра и Дервия в Галатия. През втората мисионерска обиколка – Филипи, Солун, Берия (Македония), Атина и Коринт (Ахая).

През по-голямата част от третата обиколка насочва вниманието си към Ефес. С какво тези градове са привлекли вниманието му?

Атина е интелектуалното и религиозно средище на древността – Сократ, Платон, Аристотел, Епикур и Зенон, там се заражда демокрацията, но както казахме миналия път, той е и голям център за религиозно поклонение.

Коринт (750000 души) е бил търговски център – през него преминават търговски пътища във всички посоки. Може би точно затова е град на покварата. В храма на Афродита (Венера – богинята на любовта) служели хиляди проститутки. „Коринтиозомай” означава „да бъдеш безнравствен”. Може да се каже, че Коринт е бил панаирът на суетата в Римската империя.

Ефес (500000 души) е също прочут с търговията си, но е и политически център на провинция Азия. Преди всичко обаче Ефес е основен религиозен център в Римския свят.

Ефес е ‘пазач на храма на великата Артемида’ (19:35), богиня на лова и плодородието. Градът пази някакво нейно гротескно изображение, най-вероятно това е паднал метеорит. До него е изграден великолепен храм, който е 4 пъти по-голям от Партенона в Атина.

Като посещава тези три града, Павел повещава центровете на познанието, търговията и религията. Миналият път разгледахме срещата на Павел с атинските философи. В 18 и 19 глави Лука разказва за посещенията на Павел в Коринт (18 гл.) и Ефес (18:18 и сл. и 19:1 и сл.). Ще видим каква стратегия за благовестие имаше той и какви уроци можем да научим от служението на Павел в тези два града.

Нека прочетем първо Деяния 18:4-11 и Деяния 19:8-10

Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Бог възнаграждава труда на благовестителската нива.      

Повествованието в двете глави се развива по сходен начин:

Първо по обичая си Павел благовества на юдеите в синагогата. Тяхната съпротива и неверие карат апостола да отърси праха от себе си и да се обърне към езичниците. Така той изпълнява поръката на нашия Господ Исус Христос на учениците, когато ги изпраща по двама:

Лука 9:5 „ И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.“

Струва ли си да продължаваш да чукаш на една врата, ако тя е заключена? Повечето от нас ще кажат „не“ и мнозина сигурно биха се разочаровали и отказали да благовестват изобщо. Случвало ли ти се е след като удариш на камък с благата вест да си помислиш: „Явно не е Божията воля, щом не виждам никакъв отклик!“ „Може би благовестието е за други, които са много по-добри говорители от мене!“

Павел знаеше, че както отхвърлиха неговия Господ, така ще отхвърлят и него. Същевременно, той съзнаваше, че разполага с ограничено време и се стремеше да използва благовремието максимално ефективно за Господа. Същото трябва да правим и ние. Святият Дух тук ни насърчава чрез Павел да чукаме на различни врати, докато някоя от тях се отвори!

Павел редовно прекарваше време в молитва и Бог му даваше водителство къде да инвестира усилията си. При един по-ранен случай Святият Дух им забрани да проповядват Словото в провинция Азия и Витиния, и те бяха насочени към Македония (Деяния 16:6-10)

Това означава ли да преставаме да се молим за членове на семействата ни и за приятели, които упорито отхвърлят благата вест? Не, разбира се. Ние трябва да продължаваме да се молим някой друг да напои семената на вяра, които ние сме засяли.

Нека представяме тази молитвена нужда за промяна на сърцето им и да приемат благата вест преди да издъхнат. Божието слово ни заповядва да се молим един за друг, защото „ Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“ (Яков 5:16)

Преди няколко години ние направихме Операция „Рождествено дете“ в село Невша. След нея искахме да имаме последваща работа с децата и говорихме с кметицата, но въпреки обещанията, дали заради пандемията или заради други страхове, по-късно тя не ни разреши да продължим работата. Бог затвори тази врата, поне временно и ние съсредоточихме усилията си на други места.

Понякога Бог може да затваря една врата, защото още не е дошло времето за служение там. Друг път причината може да е неподготвеност на служителите, Божията протекция за живота ни. Или Бог може да чака да вземем ключа за дадена врата, като го хвалим, постоянстваме в молитва и добием смелост за това.

След като Бог затвори една врата пред Павел, отвори други. Бог възнагради труда и усилията на благовестителската нива на Павел. След като срещна съпротивата на юдеите, той намери „отворени врати“ сред езичниците. В Коринт той използва дома на Тит Юст, а в Ефес – училището на някой си Тиран, който вероятно е бил повярвал учител по реторика или философия (18:6-7; 19:9).

След като взе това „крайно решение“ да пренасочи своите усилия към езичниците, Бог му даде многократни потвърждения, че е направил правилното нещо. Първо, и в двата града мнозина чуват благата вест и приемат вярата (18:8; 19:10).

Второ, и в двата града Исус потвърди словото Си и насърчи Своя апостол. В Коринт това стана с нощно видение:

Деяния 18:9-10 „Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне да ти стори зло“

В Ефес – с чудеса и знамения:

Деяния 19:11-12 „При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.“

Забележете, че успехът на благовестителската нива не означаваше липса на опозиция. И в Коринт, и в Ефес не се размина без смут и бунтове. Животът на Павел беше заплашен. Но и в двата града римските власти пренебрегнаха исканията на противниците на благата вест и я обявиха за законна: в Коринт чрез управителя Галион, а в Ефес – чрез градския писар (18:12 и сл.; 19:35 и сл.). Това беше много важно с оглед на по-нататъшната благовестителска активност.

Бог благослови труда на Павел за каузата на благовестието. Неговата упоритост бе възнаградена с отворени врати и той остана 2 години в Коринт и малко повече, (може би дори 3 г.) в Ефес. Божието дело в тези градове напредваше.

2.     Важността на правилната доктрина.

И така, първото нещо, което видяхме е, че Бог иска да сме посветени на споделянето на благата вест и той отговаря, като отваря врати за благовестие. Второ, за да го правим ние трябва да имаме правилна доктрина и да споделяме пълното евангелие. Може би за да подчертае това, Лука включва два любопитни епизода в разказа си.

Първият е за юдеин на име Аполос, който идва в Ефес (18:24) и поучава прилежно Господния път, но познава само Йоановото кръщение (ст.25б). Но Йоан е старозаветен пророк. Аполос е бил запознат очевидно с Йоановото свидетелство и старозаветните пророчества за Исус като Месия, но познанията му не са пълни. Затова Прискила и Акила му излагат по-точно Божия път (ст. 26). Най-вероятно Аполос е знаел за кръщението на Йоан, но не и за Великото поръчение и за кръщението в името на Отца, Сина и Духа. Така той е подготвен за по-мащабно служение.

Другият интересен случай виждаме в началото на 19 глава.

Деяния 19:1-7 „А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. А те всички бяха около дванадесет мъже.“

Отново, тук Павел среща последователи на Йоан Кръстител, не на Исус.

Тук според някои имаме пример за двустепенно посвещаване – първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Но според други тук не можем да търсим образец за такова двуетапно посвещаване.

Ето какво казва известният богослов и автор Майкъл Грийн: „Кристално ясно е, че тези ученици в никакъв случай не са били християни, защото още не са повярвали в Исус. Когато ги среща, Павел първо ги смята за вярващи, защото те му казват, че са ‘ученици’, но после по нищо в поведението им явно не е личало в тях да пребъдва Духа, затова той им задава тези два важни въпроса: дали са приели Духа, когато са повярвали и в какво са се кръстили.“

Първият въпрос предполага, че не могат да повярват, ако не са приели Духа. Това е същото като да си пиян, без да си пил – това просто не е възможно! Тоест, който е повярвал, вече е получил Духа (Гал. 3:2). Който е кръстен трябва да е повярвал и да е приел Духа. Няма как да си повярвал и да си бил кръстен, но да не си приел Духа.

Следователно, този пасаж не казва, че първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Двете стават едновременно.

Галатяни 3:2 „Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?“

Ние скоро ще направим водно кръщение на Националната конференция на нашите църкви. Ще се радвам да има хора и от нашата църква, които да се кръстят. Но нека кажем отново: самото водно кръщение не ни спасява. То е само външен белег и символ на вече случила се вътрешна реалност – покаяние и вяра в Господ Исус Христос.

Обратно в пасажа в Деяния 19, тези ученици отговарят: ‘даже не сме чули да има Св. Дух’. Те имат предвид не, че изобщо не знаят за Духа, а че не знаят дали Йоановото пророчество се е изпълнило, дали Месия е дошъл. В неведение са за Петдесятница. Накратко, те все още живеят според Стария завет. Не разбират, че Исус е поставил началото на нова епоха, епохата на изливането на Святия Дух.

Днес има много хора, които имат само откъслечни познания за християнството. Прочели са 2-3 глави от Библията, гледали са 2-3 филма на Рождество Христово и всичко им е ясно.

По думите на Дейвид Дънинг, "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него те му изглеждат полезни и точни знания.”

Такива хора са готови да спорят, но всъщност са заблудени. Защото селективните знания са силно подвеждащи. И защото подсъзнателно бягат от истината. Не могат да понесат челния сблъсък със святостта на живия Бог!

Приличат на поддръжниците на атеистичния тоталитаризъм, които защитават капищата на комунизма (т.н. „паметници“), с които е осеяна нашата родина. Отново, прочели и повтарящи като папагали селективно поднесена информация, която всъщност е дезинформация. Защо? Защото не искат да се изправят пред истината. Не могат да понесат челния сблъсък с истината.

Понякога дори високо интелигентни хора могат да станат жертва на дезинформация или дори да вярват в суеверия.

Един американски учен посетил датският физик Нилс Бор, носител на Нобелова награда. С удивление видял над бюрото на учения закачена за стената конска подкова. Американецът подхвърлил, „Нали не вярвате, че подковата ще ви донесе късмет, професор Бор?“ След което Бор се усмихнал и казал, „Изобщо не вярвам в това, приятелю. Но ми казаха, че тази подкова ще донесе щастие на човек независимо от това дали вярва или не вярва.“

С други думи, Нилс Бор казвал, „Не вярвам на тези глупости за конската подкова, но предполагам, че има някаква вероятност да е така.“

Когато човек не вярва в Божието слово, може да повярва във всичко. Дори в кемтрейлс и в плоската земя!

За да бъдем добре подготвени и да познаваме Словото е нужно да практикуваме дисциплината на всекидневно тихо време. Неделните служби не могат да заменят времето за четене на Словото и молитвата! Понякога дори християни стават лесни жертви на лъжеучителим, защото не познават Библията.

1 Йоан 4:1 „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.“

В заключение виждаме, че стратегията на ап. Павел за благовестие включваше целенасочени и упорити усилия в опит да се намери отворен прозорец за благата вест. След като това ставаше, той продължаваше да проповядва и убеждава. Това пораждаше опозиция, но заедно с това мнозина чуваха и приемаха вярата. Бог насърчаваше Павел, като потвърждаваше Словото си с видения, чудеса и знамения.

Бог иска да не се отказваме при първия неуспех, но неуморно да продължаваме да сеем семената на вяра, докато видим „отворен прозорец“ и отклик на Словото. Но за да стане това, ние трябва да сме подготвени и добре да познаваме Божието слово.

Накрая ще завърша с поемата „Наковалнята на Божието слово“ от Джон Клифърд:

„Минавах снощи край вратата на ковач

И звън на наковалня ми се счини.

Надникнах и на пода стари чукове видях

износени от биене с години.

"Колко наковални имаш", попитах аз,

че са чуковете толкоз изхабени?

"Една" – отвърна и след туй добави,

„Наковалнята износва чуковете, ясно като ден е.“

Векове наред те бият върху нея.

Удари се сипят, но при все това

наковалнята е невредима...

а чуковете веч‘ са похабени.“

 

Марк 13:31 „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“

 

Молитва.

________________

10.09.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Всички ли пътища водят до рая? (Деяния 17)

/проповед/

Преди няколко седмици в поредицата „Щом питаш...“ говорихме за това какво ни прави християни. Toгава споменахме, че това че си роден в България не те прави християнин. Това, че ходиш на Великден на църква също не те прави християнин. Раздаването на милостиня и даването на курбан също не те прави вярващ. Да вярваш изобщо в някакъв твой бог също не ти дава спасение.

Последното е особено характерно за т.н. релативисти. Те казват, „Всички пътища водят до рая“.

Чували сте израза „Всички пътища водят до Рим“, нали?

В книгата си „3:16, истории на надежда“, Макс Лукадо описва въображаем разговор с туристическа агенция.

„Вие казвате, че искате да летите до Рим. Той поглежда екрана и казва,

-        Има полет до Сидни, Австралия, в 6 ч. сутринта.

-        Отива ли до Рим? – питате вие.

-        Не, но полетът предлага страхотна храна и филми.

-        Но аз трябва да летя до Рим – казвате вие.

-        Тогава – казва той – нека ви предложа Саутуест Еърлайнс.

-        Саутуест Еърлайнс лети ли до Рим?

-        Не, но те спечелиха наградата за пристигане навреме.

Вие започвате да се ядосвате и повтаряте:

-        Имам нужда една авиокомпания да ме заведе до едно място – Рим.

Агентът се прави на обиден и казва:

-        Господине, всички полети отиват до Рим.

Днес продължаваме с разглеждането на Деяния. Последно оставихме Павел и Сила във Филипи. Ще прочетем няколко стиха от 17 гл. за посещението на ап. Павел в Атина. Това е важен текст (ще пропуснем пасажите за Солун и Берия), защото това убеждение, че има много богове и всички те водят до рая, е било широко разпространено там и тогава.

Атиняни са били много религиозни. Според някои изследователи в града е имало над 30000 идоли. Но макар и силно религиозни, хората не знаели точно на кой бог да се покланят, затова, за да не обидят някой бог, почитали всички. И в случай, че са забравили някой, били издигнали олтар, на който било написано: „На непознатия Бог“.

Освен религиозен център, Атина била и център на познанието, науката, литературата и изкуствата. Там се заражда демокрацията. Там живели и творили Софокъл, Еврипид, Платон и Сократ.

Изобщо, у хората в Aтина имало стремеж да познаят истината, но били объркани, особено що се отнася до това на кой бог да се покланят. Затова политеизмът бил широко разпространен.

И днес много търсещи хора се увличат по този релативизъм в мисленето. Свеждат всичко до духовни предпочитания. Влизат в супермаркета с идеи и религии и си избират една, която им харесва. Всичко според тях е въпрос на вкус.

Както един човек харесва повече сметанов сладолед, а друг – шоколадов, същото казват те, се отнася и до това на кой бог да се покланяш. Няма правилно или неправилно. Индуизъм, Харе Кришна, Дъновизъм, ислям, християнство... Всичко е ОК! Всички пътища водят до Бога, стига искрено да Го търсиш.

В центъра за зависими често ми се случва да настъпя някого по мазола, когато кажа, че има само един Бог и че само Исус е пътя, истината и живота. Защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим. (Деяния 4:12)

Нека сега прочетем нашия текст в...

Деяния 17:22-31 „И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“

Павел казва, че ако в миналото Бог е подминавал нашето невежество, сега вече ни призовава към покаяние. Защо? Защото идва Съдния ден.

Много хора казват, не може да ми казвате в какво да вярвам. Това наранява чувствата ми.

Когато през април 1986 г. стана аварията в Чернобилската атомна централа, българските власти скриват от хората истината за радиационната обстановка. Партийните и държавните служители се снабдяват с лекарства и храни от незаразени източници. Но хората са в неведение. Поради информационното затъмнение, на първомайската манифестация хиляди граждани маршируват под пролетния радиоактивен дъжд.

Когато българите научават за катастрофалните размери на бедствието, са бесни, но вече е твърде късно.

Сега, представете си, че не дай си Боже, нещо такова се случи днес. Министърът на околната среда дава пресконференция, на която съобщава със спокоен тон, че преди около 2 месеца в страната е имало повишена радиационна обстановка.

Журналист го пита, „Вие кога разбрахте за това?“ На което той отговаря, о, разбрахме веднага. След което журналистът изстрелва следващия въпрос: „Защо не съобщихте веднага на хората, за да вземат мерки?“

Министърът се усмихва под сурдинка и вежливо обявява: „Ние вярваме, че отношението между хората трябва да се градят на основата на толерантност и любов. Знаете ли как щяха да се почувстват хората, ако им бяхме казали!? Истината щеше да ги нарани! Още повече, тогава беше отпускарско време, можете ли да си представите колко планове щяхме да объркаме и каква суматоха щеше да настане...!“

Същото е и с вярата. Ако хората не осъзнават, че вървят с бързи крачки към ада, някой трябва да им каже!

Не може да сме толерантни и широко скроени, когато става въпрос за Бог.

За деня на Варна с Ваня отидохме на концерт класическа музика в операта. Музикантите и певците бяха на едно добро европейско ниво и представиха различни откъси от музикални произведения. Стана наистина празник за ценителите!

Представете си, че отивате на концерт, диригентът обявява че ще свирят „Месия“ от Хендел. Започват да свирят, но нещо не е наред. Всеки свири нещо свое – цигулките правят цигу-мигу, виолончелата свирят независимо, флейтите чуроликат нещо, кларинетите пищят, тромбоните си знаят тяхното...

След няколко минути невъобразим шум, те спират и глас от публиката ядосано извиква: „Какво си мислите, че правите?“ На което диригентът отвръща: „Ние сме симфоничен оркестър от свободомислещи, широко-скроени личности. Ние сме прогресивни и либерални, вярваме в толерантността и демократичността.“

И докъде води тази криво-разбрана толерантност?

Дороти Сейърс казва, „В света я наричат толерантност, но в ада тя се нарича Отчаяние... Тя е грехът, който не вярва в нищо, не се интересува от нищо, не иска да знае нищо, не се намесва в нищо, не се радва на нищо, не мрази нищо, не намира смисъл в нищо, не живее за нищо и остава жива само защото няма нищо, за което да си струва да умре.“

По-точното название на тази толерантност е религиозен плурализъм. Отново, „всички пътища водят до небето.“ Но нека кажем ясно:

Индуизмът няма да заведе хората на небето. Буда няма да им помогне. Мохамед е безполезен. Дънов е заблуда. Иконата на Богородица Троеручица също не става. Не три – пет ръце да имаше, пак не ви трябва! Забравете и за мощите на Св. Йоан Кръстител от Созопол.

Няма място за широкогръдие в точните науки – математика, химия, физика, биологията. Същото е и като отидеш при автомонтьора.

Истинската наука не допуска толерантност и свободни интерпретации. И тук, в Деяния 17 гл., Павел казва, че същото се отнася и за Бог. Защото наближава Съдния ден.

Но как да сме сигурни, че това в което вярваме е истината?

Ст. 31: „защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“

Доказателството е, че Исус Христос възкръсна от мъртвите!

Когато говоря с невярващи, често те се опитват да отклонят темата, като задават други въпроси – наистина ли вярваш, че Бог е сътворил света за 6 дни, нима смяташ че потопът е бил всемирен, наистина ли вярваш, че Мойсей е разделил Червено море и че Исус е нахранил 5000 човека с 5 хлебчета и 2 рибки? Само не ми казвай, че вярваш на онази история с рибата, която погълнала Йона...

Важно е да знаем отговорите на тези въпроси и да отговаряме на тези, които проявяват искрено любопитство. Но често хората задават подобни въпроси само за да отклонят темата или да си чешат езиците. Нужно е да се молим за духовно разпознаване на истинските мотиви и да не допускаме да ни закопаят в дълбокия коловоз на страничните теми.

Достатъчно е да отговорим, че вярваме на всичко, което твърди Библията, защото тя е боговдъхновено Слово. И след това да насочим разговора отново към Исус Христос.

Защото нашата работа е да прогласяваме благата вест. Великото поръчение не ни заповядва да печелим спорове, а да правим ученици. Това правеше Павел тук, в Атина, и навсякъде, където отиваше.

1 Коринтяни 2:2 „защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.“

Забележете накрая, че на Ареопага Павел не спечели дебата. Нямаше огромна тълпа последователи, които да поискат да ги води в молитва на покаяние. Всъщност, откликът на слушателите беше различен.

Деяния 17:32 „А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме. И така, Павел си излезе измежду тях. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.“

Може би ти се струва, че проповедта на Павел в Атина е била провал, защото откликът не е бил голям. Но едва ли Павел би се съгласил с това. Той беше верен да изпълни мисията да проповядва на хората там. И тези, които Бог подбуди, откликнаха.

Представи си какво ще стане, ако всеки мъж и всяка жена, ако всяко дете в твоя квартал чуят благата вест на Исус Христос? Представи си как би изглеждал нашия град, ако поне 5 процента от хората повярват в Исус! Библията ни казва, че...

Матей 9:36 „А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Ние трябва да помолим Бог да вложи в сърцата ни същото състрадание, което имаше Той.

Едно момче било посветен християнин в семейство на църковни служители. То много искало да влезе в Езиковата гимназия след 7-ми клас. Бил отличник по български език, но с математиката не му вървяло. Затова залегнал над учебниците и учил цяла година. Имало голяма конкуренция и въпреки добрата подготовка влязал като първа резерва. Бил много щастлив.

Когато започнала учебната година и след като се запознал с учениците си, ги провокирал да разговарят за вярата му в Бога. Но те били безразлични и това го обезсърчило. Започнал да се моли за водителство и Бог му напомнил а Исая 55:11, „така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при мене празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“

Момчето било вдъхновено от този стих и решилo да подари на всеки в класа по една Библия. Отново срещнал отхвърляне. Но след много години научил, че един от съучениците му прочел Библията малко преди да умре при трагични обстоятелства. Преди това свидетелствал, че е повярвал след като прочел Библията.

Заключение

В древна Атина хората бяха политеисти и вярваха в много богове. Смятаха, че стига да построят храм на всички, пътят към рая им е гарантиран, защото всички пътища водят дотам.

И днес много хора са духовни релативисти. За тях всичко е относително и въпрос на вкус на кой бог да се покланят. Те се сърдят и протестират, когато говорим за абсолютната истина на боговдъхновеното Слово. А то казва че само вярата в триединният Бог на Библията и в смъртта и възкресението на Божия Син Исус Христос може да ни даде спасение. Исус сам доказа това, като възкръсна от мъртвите.

Нека когато хората отхвърлят благата вест, това да не ни обезсърчава, но да продължаваме да се молим за нашите познати и да споделяме вестта за спасение. Те вървят с бързи крачки към ада, някой трябва да им каже! Дори и да не виждаме бързи резултати като Павел на Ареопага, нека споделяме Божиието слово. Защото то е мощно и ще извърши волята на Бога на Неговото време.

Амин!

______________________

03.09.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна