Призивът на пророка (Еремия 1)

/проповед/ 

Днес започваме нова поредица проповеди върху книгата Еремия. Пророк Еремия беше призован в трудно време да говори на нация, която не искаше да слуша.

Еремия (или както е на иврит, Erminiahu) оплакваше нечестието на своя народ и надвисналото осъждение за неговите грехове. Затова е наречен „плачещият пророк“. Той проповядваше истината и едновременно с това плачеше за людете.

Еремия 9:1-2 „О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!“

Някой е казал, „нямаш право да проповядваш за ада докато не си ридал заради него.“ Такъв беше Еремия.

Той плачеше за греховете на своя народ. По думите на пастор Скип Хайциг, той ръководеше погребението на нацията си. Той знаеше, че то приближава. Еремия сочи към Исус с това. Исус попита учениците си в Кесария, кой казват, че съм Аз? Един от отговорите е, „Еремия или някой от пророците.“ Защо? Защото начинът на служение на Исус им напомняше на Еремия. Твърд и директен към фарисеите, но нежен към бедните, страдащите и онеправданите.

Нека прочетем

Еремия 1:1-2: Думите на Хелкиевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя, към когото идваше Господнето слово в дните на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му, в дните на Юдовия цар Йоаким, син на Йосия, до края на тринадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането на Ерусалим в плен в петия месец.“

Тук научаваме, че Хелкия е баща на Еремия. Той е от Анатот, град на левити на 5 км на север от Ерусалим. Еремия се ражда по времето на цар Манасия – най-нечестивия цар на Юда. След като той умира, на престола се възкачва синът му Амон, който не е много различен от баща си. На негово място цар става синът му Йосия.

Йосия става цар на 8 годишна възраст. Ще кажете, как може едно 8-годишно дете да управлява? Е, той е имал вярващи съветници. Един от съветниците му е първосвещеник Хелкия (дали това е бащата на Еремия?). Той намира препис на закона и го носи на царя. Когато го прочитат, те разбират колко далеч с а се отдалечили от Божия идеал. Това води до духовно съживление при Йосия. Той събаря високите места, забранява поклонението на фалшиви богове.

И Еремия започва служението си в 13-та година на цар Йосия, който е вече на 21 г. Еремия е на 20-25 г.

Бог се нуждае от посветени млади хора и днес. Една зряла християнка посетила една тийнейджърка, която като дете идвала на църква, но после спряла. Попитала я дали вярва и дали е готова да се посвети да живее като последовател на Христос. Момичето казало, „Още съм млада, но като остарея ще помисля по въпроса.

Жената си тръгнала натъжена и по пътя минала край магазин за цветя. Влязла, купила рози. Вкъщи ги оставила за няколко дни в една кутия и след това ги пратила с колет на момичето. То се зарадвало на пратката, но когато отворило кутията, помислило че някой си прави майтап с него.

След това жената ѝ позвънила и момичето ѝ казало за цветята. Жената казала, „Аз ти ги изпратих. Когато реши да не дадеш на Христос младостта си, всъщност ти реши да му дадеш по-късно един сбръчкан и увяхнал живот като тези рози.“ Момичето казала, „Сега разбирам… отсега нататък няма да е така. Давам живота си на Христос и ще живея за Него!“

Еремия започва служение на 20-25 г. и служи до 60-65 си година, когато през 586 г.пр.Хр. Ерусалим е завладян от Вавилон. Той служи по времето на 5 царе, но тук са споменати само трима. Другите двама са царували по около 3 месеца. Първият е депортиран от египтяните, вторият от вавилонците. Последният, цар Седекия, е назначен за васален цар от Вавиклонците, но се вдига на бунт.

През 586 г. Навуходоносор идва и разорява Ерусалим, убива синовете на Седекия пред очите му и го ослепява, за да може последния му спомен да е смъртта на синовете му. Тогава Бог говори на Еремия:

Еремия 1:4-5 „И Господнето слово дойде към мене: Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.“

Бог освещава Еремия да служи още преди да се е родил. Слава на Бога, майката на Еремия не е направила аборт и го е родила. Днес много жени казват, „Ще правя каквото си искам, това е моето тяло.“ Не, не е. Вътре в теб има друга личност, с различно от твоето ДНК, а може би и с различен пол.

Майката на Еремия е имала библейско гледище към живота и е вярвала, че човекът е венец на Божието творение.

Eдин преподавател по етика представил пред своите ученици следния казус: Един мъж има сифилис, а жена му е болна от туберкулоза. Те имат четири деца: едно е умряло, другите три са постоянно болни. Майката е бременна. Какво ще препоръчате?“ След разгорещена дискусия, повечето от учениците гласували майката да направи аборт. „Така“, казал учителят, току-що убихте Бетовен.“

Бог каза на Еремия, „Преди да ти дам образ в утробата, познах те.“

Без значение какво казват хората, Библията е категорична, че човешкият живот започва още със зачатието.

„Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те (или още „отделих те); Поставих те за пророк на народите.“

Още преди да се родиш имах план за твоя живот. Някога мислил ли си за плана, който Бог има за твоя живот? Надявам се, че си мислил.

Ти си правиш планове и може би си казваш, знам какво ще стане утре, всичко съм планирал. Ако е така, знай че Бог има последната дума. Ако си написал сценария, Той е редакторът! Макар и Неговият план да включва възходи и падения, той е вълнуващ. Отпусни се и се радвай на гледката.

Виж, ти вече знаеш крайната точка, отиваш на небето. И всичко между днес и тогава е нищо в сравнение с крайната дестинация!

Божият план за Еремия беше той да стане „пророк на народите“. Неговият отговор?

Еремия 1:6 „Тогава казах: О, Господи Еова! Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете.“

Е, той е вече на 20+ години. Но Еремия има предвид, че му липсва опит за тази работа.

Забелязали ли сте, че когато Бог призовава някого в Библията, човекът се стъписва, защото не смята, че е подготвен за задачата. И въпреки това Бог използва точно такива хора!

Когато Бог призова Мойсей да изведе народа от робство, той изтъкна всяко извинение, за което се сети, че не може да отиде при фараона. „Фараонът няма да ме изслуша, хората няма да ме чуят, не мога да говоря, аз заеквам. Изпрати Аарон!“

Соломон каза, „Аз съм малко момче, не зная как да управлявам“ (3 Царе 3:7), когато стана цар.

Апостол Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите… но с Божията благодат съм, каквото съм.“

И тук Еремия каза, О, Господи, аз не знам да говоря, защото съм дете.

Принципът е този: “Бог избра глупавите неща на свeтa, за да посрами мъдрите… избра немощните неща на света, за да посрами силните.“ (1 Коринтяни 1:27)

Ако мислиш, че си силен, умен и надарен, не се учудвай, ако Бог те подминава. Само когато разбереш, че се нуждаеш от Неговата сила, тогава Бог си казва, „Добре, значи ставаш.“ Не е важно дали можеш, а дали си на разположение.

Кажи на Господа, „Тук съм, изпрати мен“ и Той ще се погрижи да те подготви.

Еремия 1:7 „А Господ ми рече: Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“

1 Тимотей 4:12 „Никой да не презира твоята младост; но ти бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.“

Mладите хора имат голям потенциал. Тук един цар и един пророк на 20+ години започнаха едно младежко движение. Учениците на Исус също бяха на подобна възраст – според някои те са били от 13 до 30 годишни!

Студентите от БХСС са също на около 20 г. Хиляди невярващи студенти са чули благата вест чрез тях.

Бог каза на Еремия, „Аз те призовавам, Aз ще вложа думите си в устата ти. При всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“ И после добави,

Еремия 1:8 „Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям.“

В оригиналния текст „да не се боиш от тях“ е всъщност „не се бой от лицата им“ (alьtira mipenehem).

Лицата на хората могат да са плашещи. Можеш да предположиш нещо за човека по изгледа на лицето му, но може да сбъркаш. Казват, че има два типа лица – такива, които ти казват „да“ и такива, които ти казват „не“. Говорим за език на тялото.

Но понякога лицето и външното излъчване могат да ни излъжат. Иначе чудесни хора могат да изглеждат недостъпни, а по-лукави хора могат да изглеждат приветливи.

Затова Бог казва на Еремия, не гледай как изглеждат, а се съсредоточи върху това какво Аз имам да им кажа.

Еремия 1:9-10 „Тогава Господ простря ръката Си и я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, сложих думите Си в устата ти. Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Когато Бог призова Исая, той каза, „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.“ (Исая 6:5)

Тогава един от серафимите взе въглен от олтара и го допря до устните на пророка, за да го очисти. Там беше очистване, а тук, при Еремия, имаме изпращане.

Сякаш като докосна устата му с ръка, Бог му каза, „Не ти си важен, Еремия, а Аз. Аз ще ти дам сила да предадеш Моето послание.“

Когато ти повярва, ти започна да се храниш със Словото. И Бог започна да слага думи в ума ти и в устата ти. Заповяда ти да споделяш вестта за спасение с другите. Псалмопевецът казва, „Възвестявайте между народите славата Му, между всички племена – чудесните Му дела.“ (Псалм 96:3)

Правиш ли го? Говориш ли за Бога на хората?

Бог каза на Еремия, „сложих думите Си в устата ти.“ И той щеше да изговори тези думи на людете. И после му казва:

Еремия 1:10 „Виж, днес те поставих над народите и над царствата за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Той трябваше да направи това, преди да започне да гради и сади. Първо е необходима лустрация, после градация.

Понякога една система е станала толкова корумпирана, че единственото което можеш да направиш е да започнеш отначало. Трябва да изкорениш старото мислене, старите парадигми, старите отношения, защото те са мъртви и изгнили.

Еремия 1:11-14 „И Господнето слово дойде към мене: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам клон от бадемово дърво. Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си. И втори път дойде Господнето слово към мене: какво виждаш ти? И рекох: Виждам врящ котел и лицето му е откъм север. Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло върху всички жители на тази земя… (ст. 16) загдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, и се покланяха на делата на своите ръце.“

В Еремия срещаме 21 метафори за осъждение. Тук той вижда бадемово дърво. Коренът за думата „бадем“ на иврит е „сакед“ и буквално означава „събуждам“.  Бадемовото дърво било наричано в Израел „събуждащо дърво“, защото било първото, което се разпъпва през зимата.

И Бог казва, „Право си видял (бадема), защото Аз бързам да изпълня словото Си.“ Бог искаше да разбуди Израел за осъждение. Това беше нещо като аларма за събуждане. Никой не харесва алармата за събуждане, но се налага да я използваме.

Второто видение е врящ котел, обърнат откъм север, от Вавилон. Бог щеше да изпрати вавилонските орди и през 586 г.пр.Хр. те щяха да завладеят Ерусалим. И причината за това осъждение беше тяхното идолопоклонство (ст. 16)

След което в ст. 17 Бог казва на Еремия да се приготви, да им говори и да не се плаши (отново от лицата им).  

Мога да си представя лицата на хората, докато им е говорил Божието слово. Едва ли са кимали разбиращо, по-скоро са се мръщели. Бог казва, „Да не се уплашиш от тях…“

Еремия 1:18 „Защото, ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб, като медни стени против цялата земя – против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му, и против народа на тази земя. Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.“

Когато Бог те призовава да направиш нещо, Той ще те води и ще ти даде средствата да го направиш. Затова, вместо да казваш, „Не искам да върша това служение“, кажи: „Господи, ако ще върша това, тогава ще видя какви средства имам за това. Ще видя какви дарби, таланти и ресурси си ми дал и ще ги посветя на Тебе.

Мойсей посвети своята овчарска гега на Бог. Бог я превърна в жезъл и я използва, за да извърши велики дела. Исус Навиев посвети на Бога своето копие и Бог го използва, за да предаде в ръката на израелтяните град Гай. Давид посвети на Бога прашката си и уби с нея един великан. Едно момче имаше 5 хляба и 2 риби, даде ги на Исус и Той нахрани с тях 5000. Ти какво можеш да посветиш на Господа?

Проповедник говорил за това колко е важно да участваме в мисии. Въпреки мотивиращата проповед, хората изглеждали много равнодушни. Накрая призовал за дарения, но нямал големи очаквания. На последния ред седяло едно момиченце, чието сърце било трогнато от посланието. Тя била инвалид. И Господ ѝ казал, „Маги, можеш да дадеш патериците си.“

Тя казала, „Не мога да ходя без тях.“ Гласът отново ѝ казал, „Патериците ти могат да се продадат и други момчета и момичета да чуят за Мен.“ По бузите ѝ тръгнали ручейчета сълзи, но когато разпоредителят стигнал до реда ѝ, тя поставила патериците си на дискоса с дарения.

Хората забелязали това и започнали да шушукат. Когато разпоредителят се върнал до амвона, един богат човек купил патериците за 100 лв и ги върнал на момичето. Призовали пак да мине дискосът и този път той се напълнил с банкноти догоре. Защо? Защото едно момиченце се покорило на Бога и Му посветила всичко, което имала.

Какво можеш да Му посветиш? Тиган, метла, чук, химикал… глас, усмивка, насърчение? Посвети ги на Бог.

Господ каза на Еремия, че още преди да му e дал образ в утробата, го e познал. И го призова да говори на народа си за предстоящото бедствие, за да ги обръща към Него. С това Бог казва на всеки от нас: „Аз съм те познал още преди да се родиш и си ти дал призив. Влагам думите си в устата ти. Не се бой, но използвай всичко, което съм ти дал като таланти, дарби и ресурси.“

Нека Бог говори на всеки християнин, който е тук или слуша тази проповед онлайн и го използва за Своя слава! А ако тук има някой, който още не е приел Исус за свой Господ и Спасител, нека плачът на Еремия му напомни за плача на Исус за изгубения Ерусалим и дойде до спасително покаяние!

Нека се помолим!

______________________

03.11.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Спасява ли ни водното кръщение?

/проповед/

 Един семинарист завършил духовната семинария и бил назначен за пастор. Веднага след това, заедно със съпругата си, той отишъл да посети родителите си. Майка му усетила, че снаха ѝ не е щастлива, но не искала да се намесва и се правила, че не вижда.  Като се сбогували, тя чула снаха си да казва: „Добре, можем да се отбием в църквата и ти да практикуваш водно кръщение с мен още само веднъж. Но помни това – когато трябва да отслужиш първото си погребение, няма да практикуваш с мен!“

 Преди около 4 години направихме първото водно кръщение в нашата църква. Оттогава не съм проповядвал за водното кръщение, макар че съм засягал темата в проповеди. Вярвам, че е дошло време отново да спра вниманието ви на водното кръщение.

Какво е водното кръщение? Думата “кръщение” е превод на гръцката дума “баптизо”, която означава „потапям“. Кръщението е действие, при което човек се потапя (‘baptizo’, гр.) във вода, след като вече е изповядал вяра в Господ Исус.

 Днес повечето от бебетата в България се кръщават в Православната църква. Преди няколко години започна инициатива за масово кръщение като част от кампания за насърчаване на раждаемостта. Бяха кръстени няколко стотин деца.

Но колко от техните родители ходят на църква? Колко от тях ще заведат след това децата си на неделно училище или ще ги запишат на вероучение? Колко от тези деца ще хванат в ръцете си Библия? Колко от тях през живота си ще чуят благата вест? Колко от тях наистина ще бъдат спасени?

Днес ще говорим за това какво представлява водното кръщение. Ще видим спасява ли ни самият акт на вземане на водно кръщение. Накрая ще се спрем на въпроса защо водното кръщение е важно и защо трябва да го правим.

 Исус ни заповяда да кръщаваме

Малко преди да възкръсне, Исус даде на учениците си Великото поръчение. Той каза:

Матей 28:18-20, „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“

Тук Исус поставя кръщението в контекста на правене на ученици. Следователно, не можем да изпълняваме Великото поръчение, ако пренебрегваме водното кръщение.

 Водното кръщение е външен израз на вътрешна вяра

След възкресението и възнесението на Исус, Той изпрати Святия Дух върху апостолите и така се роди Църквата. В онзи исторически ден на Петдесятница Петър се изправи и проповядва на събралите се хора и им каза, че този Исус, когото те са разпнали, Бог е направил Господ и Помазаник.

В отговор на въпроса им „Какво да сторим, братя?“, Петър казва:

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Тук Петър няма предвид, че водното кръщение носи прощение на греховете. Това се вижда и от факта, че в следващата глава Петър проповядва в храма и казва, „Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“ (3:19) Тук изобщо не споменава кръщението.

Когато по-късно Петър проповядва в дома на Корнилий, казва:

Деяния 10:43 „За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.“

В тези и в много други стихове виждаме, че нашите грехове са простени чрез вяра (покаяние), отделно от водното кръщение. Tова е причината ние да не кръщаваме малки деца, а да ги представяме пред Господа, както бяха представени Самуил и Исус. Това е библейската практика.

Същевременно, идеята за некръстен вярващ е чужда на Новия завет. За апостолите има тясна връзка между вярата и кръщението. Каква е връзката? Вярата в Христос носи прощение на греховете. Водното кръщение е външен израз на вътрешната вяра.

 Последователността винаги е първо вяра, след това кръщение:

Деяния 2:41 „И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха.“

Деяния 8:12 „Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.“

В Деяния 16 Павел и Сила казаха на тъмничаря от Филипи:

Деяния 16:31 „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.“

И след това се казва:

Деяния 16:32-33 „И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.“

Поддръжниците на кръщението на бебета и малки деца използват този текст, за да покажат че в Библията има кръщение на деца. Но тук се казва, че които бяха в дома на тъмничаря са чули проповедта на Павел. От което заключаваме, че те са били на възраст достатъчно голяма, за да разберат посланието.

Следователно, водното кръщение е различно от спасителната вяра.

 Как да съм сигурен, че имам спасителна вяра?

Но какво е спасителна вяра? Как да си сигурен, че си спасен?

Първо, ти трябва да вярваш в смъртта и възкресението на Исус Христос:

1 Коринтяни 15:3-4 „...Христос умря за греховете ни според Писанията; 4 че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;“

Христос не умря, за да се чувстваме по-добре, да имаме по-щастлив брак или успех в бизнеса. Христос умря за нашите грехове. Защо трябваше да умира за греховете?

Защото поради първородния грях, ние сме заченати в грях. Ние сме врагове на Бога и ако умрем в греховете си, ще прекараме вечността във вечни мъки, отделени от Бога.

Но добрата новина е, че Исус Христос, Божият Син, дойде на света, за да понесе наказанието, което ние заслужаваме. Той живя съвършен живот и понесе нашия грях:

2 Коринтяни 5:21 „ Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Но всички ли ще се спасят от праведния Божи гняв срещу греха? Както видяхме, само тези, които са повярвали в Неговата смърт и възкресение ще бъдат спасени.

Нужно е да добавим още нещо. Да имаш спасителна вяра не означава да си теоретично съгласен с фактите на смъртта и възкресението. Спасителната вяра изисква покаяние, обръщане от греховете. Тя е да осъзнаеш, че сам не можеш да се спасиш и да повериш своята съдба за вечността на Исус. Да повярваш, че Той е платил цената, която ти заслужаваш.

Ти може да вярваш, че един добър доктор съществува. Може да вярваш, че има голяма практика. Но докато не оставиш живота си в неговите ръце, ти не вярваш истински в него.

Доверил ли си се напълно на Исус за спасението си? Ако да, тогава един от първите белези на твоята вяра трябва да е водното кръщение. Водното кръщение е външна изява на спасителната вяра.  

 Водното кръщение е символ

Вижте тази брачна халка. Тя не ме прави женен. Можех да се оженя без пръстен, или да нося пръстен без да съм женен. Моят брак се основава на посвещението, което ние с Ваня сме направили един на друг.

Но моят сватбен пръстен е символ на истината, че съм женен за Ваня. Той казва на жените: „Не съм свободен. Посветен съм на жена ми.“ По същия начин водното кръщение е публична изповед, която казва: „Не съм свободен. Посветен съм на моя Младоженец, Господ Исус Христос.“

Следователно, водното кръщение е символ, установен от Бога, с който един човек се идентифицира като последовател на Исус Христос.

Бог използва символи в словото си, за да покаже, че e в заветни отношения със своите последователи. В Мойсеевия закон се изискваше всички мъже да се обрязват като наследници на Авраам. Това беше символ на завета, който Яхве е сключил с него и с Божието семейство. Днес ние не живеем под закона на делата (Стария завет), а по закона на благодатта – Новия завет. Затова обрязването не е задължително, но е заменено от друг символ на принадлежност на Божието семейство – водното кръщение.

 Водното кръщение е публична изповед на вяра

В някои църкви се прави публична изповед, при която приемащите Исус се канят да излязат отпред и там да се помолят с молитва на покаяние. Но новозаветният начин да изповядаш вярата си е като се кръстиш в покорство на заповедта на Исус.

В Словото виждаме, че тази публична изповед става скоро след покаянието и приемането на Исус за Господ и Спасител. Но тъй като много хора изповядват вяра без да имат автентична вяра, в нашата църква аз се срещам за предварителен разговор с хората, които искат да вземат водно кръщение. Без живи взаимоотношения с Исус и променен живот не можем да вземем кръщение.

Една жена искала да вземе водно кръщение, но живеела с мъж без брак. Били заедно от 12 години и имали 8 годишна дъщеря. Попитала пастора какво да направи. Това било дилема, тъй като ако се ожени за мъжа, това би било бракосъчетание с невярващ, което е забранено. Но ако напуснела, щяла да разруши това което функционирало като семейство и да лиши дъщеря си от баща.

В края на краищата пасторът я посъветвал да се ожени за мъжа и да узакони с брак съвместното им съжителство. Но мъжът не се съгласил. В такъв случай единствената възможност тя да стане последовател на Исус била да напусне мъжа.

Направила го и пасторът я кръстил. Вярата ѝ в Христос я довела до трудното решение да се покори на Христос, вместо да живее в грях.

В случай на дете, което иска да бъде кръстено, то трябва не само да разбира какво е водното кръщение, но и да показва с поведението си, че е новородено. Трябва да е достатъчно голямо, за да разбира значението на кръщението и да си спомня събитието като момент, в който е предало живота си на Исус.

Понякога децата искат да вземат водно кръщение, защото техни приятели го правят. Но едно дете трябва да иска да вземе кръщение в покорство на Христос. Истинската вяра води до покорство.

Самият Исус Христос се покори на Своя Отец и се кръсти във водите на р. Йордан. С това той се идентифицира с тези, които дойде да спаси. И с това даде пример за нашето покорство в кръщение.

И както видяхме във Великото поръчение, Той заповяда всички Негови последователи да вземат водно кръщение. „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух.“

Някой може да каже, но аз се притеснявам да се кръстя пред толкова много хора! Можете ли да си представите невястата да каже на годеника си: „Наистина те обичам, но ми е неудобно да застана пред всички тези хора и да изповядам, че те обичам?“

Матей 10:32-33, „И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. 33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.“

 При водното кръщение ние се идентифицираме с Исус Христос

При своето кръщение Исус се идентифицира с нас. По същия начин, след като сме повярвали и когато ние се кръщаваме, ние се идентифицираме с Христос: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.” (Гал. 3:27)

Просто интелектуално съгласие не е достатъчно. Трябва да влезем в единение с Него. Да има трайна промяна в живота ни. „Вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.”

Френският писател Анри Барбюс разказва за разговор, дочут от него в окоп, пълен с ранени войници по време на Първата световна война. Един от мъжете, на когото оставал само няколко минути живот, казал на друг: „Слушай, Доминик, ти си водил лош живот. Навсякъде те търси полицията. Но срещу мен няма обвинения. Името ми е чисто, затова ето, вземи моя портфейл, моите документи, моята идентичност, вземи доброто ми име, моят живот и ми дай твоите документи, за да отнеса всички твои престъпления с мен в смъртта.“

Благата вест е, че чрез Исус Бог ни отправя подобно предложение. Нещо чудесно се случва, когато се кръщаваме. Ние се идентифицираме с Исус. Публично декларираме нашето намерение да бъдем като Исус и да следваме Божията воля за живота ни. Когато се кръщаваме, животът ни се променя. Гледаме различно на нещата отпреди. Виждаме другите хора по различен начин. Водното кръщение ни дава сили да вършим нещата, които Исус иска да вършим тук и сега. Да обичаме, както Той ни възлюби. Подобно идентифициране е животопроменящо.

Именно защото отразява вече настъпила промяна в живота, водното кръщение е също символ на духовно новорождение и чистота:

„както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото” Ефес. 5:25,26)

 Водното кръщение е идентифициране с Тялото Христово

И това не е всичко. С водното кръщение ние се идентифицираме с Тялото Христово. Ние се кръщаваме в „един Дух да съставляваме едно тяло” (1 Кор. 12:13). Ние ставаме части на Неговото тяло, Църквата.

Ефесяни 4:4-6 „Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“

Водното кръщение на новоповярвал е и голямо насърчение за останалите в църквата. То им показва, че Бог продължава да спасява и да дарява нов живот и днес! Те виждат и се убеждават в трансформиращата сила на благата вест. Покорството на вземащия кръщение насърчава другите също да се покоряват на Христос.

Кръщението е външен белег за тези вътрешни реалности – единение с Христос и с Църквата, чистота и новорождение.

 Водното кръщение е погребение

И най-накрая, в същността си водното кръщение е погребение. То е акт на вяра, в който ние свидетелстваме пред Бога и човеците, че човекът който сме били преди е мъртъв и погребан, и ние сме възкресени като ново създание в Христос. С кръщението си ти казваш: „Господи, аз съм готов да изгубя всичко, дори живота си, за да Те следвам!“

Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Водното кръщение е погребение. Нашите братя и сестри в Близкия изток разбират най-добре това. Близките на вярващия може да проявяват някаква търпимост към вярата му. Но след като той вземе кръщение, веднага започват да го преследват. Той е заплашен със смърт или затвор. Иска се огромна смелост и вяра, за да направиш това.

Поне засега нашият живот не е заплашен, ако вземем водно кръщение. И въпреки това има християни, които се страхуват да го направят! Знаете ли, че християни, които не следват повелята на Исус да се кръщават много по-често отпадат от вярата от тези, които го правят. В края на краищата, ако ходенето ни в Духа не започне с най-основния акт на покорство, то се гради на погрешна основа. Това ще направи по-трудно покорното ни ходене в други области от живота.

Когато дойдем при Христос, Той измива нашия грях, срам и вина. Но ако ти имаш още вина за постъпки в миналото, може би това е защото още не си организирал едно прилично погребение за човека, който си бил някога!

2 Коринтяни 5:17: „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” Ако някой е присаден в Месия, той е напълно ново създание. Предишното му морално и духовно състояние е отминало.

Когато кажеш, че ходиш на църква, може твоите близки и познати да ти се присмеят и да те помислят за сектант или религиозен фанатик. Затова водното кръщение е онзи лакмус, който показва дали твоята вяра е автентична.

Следователно, водното кръщение е покорство на заповедта на Исус Христос, дадена във Великото поръчение. То е външен символ на вътрешната реалност на спасителната вяра. То е следване примера на Христос, идентифициране с Него и с Неговото тяло, Църквата Христова. То е публично погребение на стария човек и доказателство за автентична вяра.

Амин!

 ___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.08.2020 г.