Призивът на пророка (Еремия 1)

/проповед/ 

Днес започваме нова поредица проповеди върху книгата Еремия. Пророк Еремия беше призован в трудно време да говори на нация, която не искаше да слуша.

Еремия (или както е на иврит, Erminiahu) оплакваше нечестието на своя народ и надвисналото осъждение за неговите грехове. Затова е наречен „плачещият пророк“. Той проповядваше истината и едновременно с това плачеше за людете.

Еремия 9:1-2 „О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!“

Някой е казал, „нямаш право да проповядваш за ада докато не си ридал заради него.“ Такъв беше Еремия.

Той плачеше за греховете на своя народ. По думите на пастор Скип Хайциг, той ръководеше погребението на нацията си. Той знаеше, че то приближава. Еремия сочи към Исус с това. Исус попита учениците си в Кесария, кой казват, че съм Аз? Един от отговорите е, „Еремия или някой от пророците.“ Защо? Защото начинът на служение на Исус им напомняше на Еремия. Твърд и директен към фарисеите, но нежен към бедните, страдащите и онеправданите.

Нека прочетем

Еремия 1:1-2: Думите на Хелкиевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя, към когото идваше Господнето слово в дните на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му, в дните на Юдовия цар Йоаким, син на Йосия, до края на тринадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането на Ерусалим в плен в петия месец.“

Тук научаваме, че Хелкия е баща на Еремия. Той е от Анатот, град на левити на 5 км на север от Ерусалим. Еремия се ражда по времето на цар Манасия – най-нечестивия цар на Юда. След като той умира, на престола се възкачва синът му Амон, който не е много различен от баща си. На негово място цар става синът му Йосия.

Йосия става цар на 8 годишна възраст. Ще кажете, как може едно 8-годишно дете да управлява? Е, той е имал вярващи съветници. Един от съветниците му е първосвещеник Хелкия (дали това е бащата на Еремия?). Той намира препис на закона и го носи на царя. Когато го прочитат, те разбират колко далеч с а се отдалечили от Божия идеал. Това води до духовно съживление при Йосия. Той събаря високите места, забранява поклонението на фалшиви богове.

И Еремия започва служението си в 13-та година на цар Йосия, който е вече на 21 г. Еремия е на 20-25 г.

Бог се нуждае от посветени млади хора и днес. Една зряла християнка посетила една тийнейджърка, която като дете идвала на църква, но после спряла. Попитала я дали вярва и дали е готова да се посвети да живее като последовател на Христос. Момичето казало, „Още съм млада, но като остарея ще помисля по въпроса.

Жената си тръгнала натъжена и по пътя минала край магазин за цветя. Влязла, купила рози. Вкъщи ги оставила за няколко дни в една кутия и след това ги пратила с колет на момичето. То се зарадвало на пратката, но когато отворило кутията, помислило че някой си прави майтап с него.

След това жената ѝ позвънила и момичето ѝ казало за цветята. Жената казала, „Аз ти ги изпратих. Когато реши да не дадеш на Христос младостта си, всъщност ти реши да му дадеш по-късно един сбръчкан и увяхнал живот като тези рози.“ Момичето казала, „Сега разбирам… отсега нататък няма да е така. Давам живота си на Христос и ще живея за Него!“

Еремия започва служение на 20-25 г. и служи до 60-65 си година, когато през 586 г.пр.Хр. Ерусалим е завладян от Вавилон. Той служи по времето на 5 царе, но тук са споменати само трима. Другите двама са царували по около 3 месеца. Първият е депортиран от египтяните, вторият от вавилонците. Последният, цар Седекия, е назначен за васален цар от Вавиклонците, но се вдига на бунт.

През 586 г. Навуходоносор идва и разорява Ерусалим, убива синовете на Седекия пред очите му и го ослепява, за да може последния му спомен да е смъртта на синовете му. Тогава Бог говори на Еремия:

Еремия 1:4-5 „И Господнето слово дойде към мене: Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.“

Бог освещава Еремия да служи още преди да се е родил. Слава на Бога, майката на Еремия не е направила аборт и го е родила. Днес много жени казват, „Ще правя каквото си искам, това е моето тяло.“ Не, не е. Вътре в теб има друга личност, с различно от твоето ДНК, а може би и с различен пол.

Майката на Еремия е имала библейско гледище към живота и е вярвала, че човекът е венец на Божието творение.

Eдин преподавател по етика представил пред своите ученици следния казус: Един мъж има сифилис, а жена му е болна от туберкулоза. Те имат четири деца: едно е умряло, другите три са постоянно болни. Майката е бременна. Какво ще препоръчате?“ След разгорещена дискусия, повечето от учениците гласували майката да направи аборт. „Така“, казал учителят, току-що убихте Бетовен.“

Бог каза на Еремия, „Преди да ти дам образ в утробата, познах те.“

Без значение какво казват хората, Библията е категорична, че човешкият живот започва още със зачатието.

„Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те (или още „отделих те); Поставих те за пророк на народите.“

Още преди да се родиш имах план за твоя живот. Някога мислил ли си за плана, който Бог има за твоя живот? Надявам се, че си мислил.

Ти си правиш планове и може би си казваш, знам какво ще стане утре, всичко съм планирал. Ако е така, знай че Бог има последната дума. Ако си написал сценария, Той е редакторът! Макар и Неговият план да включва възходи и падения, той е вълнуващ. Отпусни се и се радвай на гледката.

Виж, ти вече знаеш крайната точка, отиваш на небето. И всичко между днес и тогава е нищо в сравнение с крайната дестинация!

Божият план за Еремия беше той да стане „пророк на народите“. Неговият отговор?

Еремия 1:6 „Тогава казах: О, Господи Еова! Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете.“

Е, той е вече на 20+ години. Но Еремия има предвид, че му липсва опит за тази работа.

Забелязали ли сте, че когато Бог призовава някого в Библията, човекът се стъписва, защото не смята, че е подготвен за задачата. И въпреки това Бог използва точно такива хора!

Когато Бог призова Мойсей да изведе народа от робство, той изтъкна всяко извинение, за което се сети, че не може да отиде при фараона. „Фараонът няма да ме изслуша, хората няма да ме чуят, не мога да говоря, аз заеквам. Изпрати Аарон!“

Соломон каза, „Аз съм малко момче, не зная как да управлявам“ (3 Царе 3:7), когато стана цар.

Апостол Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите… но с Божията благодат съм, каквото съм.“

И тук Еремия каза, О, Господи, аз не знам да говоря, защото съм дете.

Принципът е този: “Бог избра глупавите неща на свeтa, за да посрами мъдрите… избра немощните неща на света, за да посрами силните.“ (1 Коринтяни 1:27)

Ако мислиш, че си силен, умен и надарен, не се учудвай, ако Бог те подминава. Само когато разбереш, че се нуждаеш от Неговата сила, тогава Бог си казва, „Добре, значи ставаш.“ Не е важно дали можеш, а дали си на разположение.

Кажи на Господа, „Тук съм, изпрати мен“ и Той ще се погрижи да те подготви.

Еремия 1:7 „А Господ ми рече: Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“

1 Тимотей 4:12 „Никой да не презира твоята младост; но ти бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.“

Mладите хора имат голям потенциал. Тук един цар и един пророк на 20+ години започнаха едно младежко движение. Учениците на Исус също бяха на подобна възраст – според някои те са били от 13 до 30 годишни!

Студентите от БХСС са също на около 20 г. Хиляди невярващи студенти са чули благата вест чрез тях.

Бог каза на Еремия, „Аз те призовавам, Aз ще вложа думите си в устата ти. При всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“ И после добави,

Еремия 1:8 „Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям.“

В оригиналния текст „да не се боиш от тях“ е всъщност „не се бой от лицата им“ (alьtira mipenehem).

Лицата на хората могат да са плашещи. Можеш да предположиш нещо за човека по изгледа на лицето му, но може да сбъркаш. Казват, че има два типа лица – такива, които ти казват „да“ и такива, които ти казват „не“. Говорим за език на тялото.

Но понякога лицето и външното излъчване могат да ни излъжат. Иначе чудесни хора могат да изглеждат недостъпни, а по-лукави хора могат да изглеждат приветливи.

Затова Бог казва на Еремия, не гледай как изглеждат, а се съсредоточи върху това какво Аз имам да им кажа.

Еремия 1:9-10 „Тогава Господ простря ръката Си и я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, сложих думите Си в устата ти. Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Когато Бог призова Исая, той каза, „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.“ (Исая 6:5)

Тогава един от серафимите взе въглен от олтара и го допря до устните на пророка, за да го очисти. Там беше очистване, а тук, при Еремия, имаме изпращане.

Сякаш като докосна устата му с ръка, Бог му каза, „Не ти си важен, Еремия, а Аз. Аз ще ти дам сила да предадеш Моето послание.“

Когато ти повярва, ти започна да се храниш със Словото. И Бог започна да слага думи в ума ти и в устата ти. Заповяда ти да споделяш вестта за спасение с другите. Псалмопевецът казва, „Възвестявайте между народите славата Му, между всички племена – чудесните Му дела.“ (Псалм 96:3)

Правиш ли го? Говориш ли за Бога на хората?

Бог каза на Еремия, „сложих думите Си в устата ти.“ И той щеше да изговори тези думи на людете. И после му казва:

Еремия 1:10 „Виж, днес те поставих над народите и над царствата за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Той трябваше да направи това, преди да започне да гради и сади. Първо е необходима лустрация, после градация.

Понякога една система е станала толкова корумпирана, че единственото което можеш да направиш е да започнеш отначало. Трябва да изкорениш старото мислене, старите парадигми, старите отношения, защото те са мъртви и изгнили.

Еремия 1:11-14 „И Господнето слово дойде към мене: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам клон от бадемово дърво. Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си. И втори път дойде Господнето слово към мене: какво виждаш ти? И рекох: Виждам врящ котел и лицето му е откъм север. Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло върху всички жители на тази земя… (ст. 16) загдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, и се покланяха на делата на своите ръце.“

В Еремия срещаме 21 метафори за осъждение. Тук той вижда бадемово дърво. Коренът за думата „бадем“ на иврит е „сакед“ и буквално означава „събуждам“.  Бадемовото дърво било наричано в Израел „събуждащо дърво“, защото било първото, което се разпъпва през зимата.

И Бог казва, „Право си видял (бадема), защото Аз бързам да изпълня словото Си.“ Бог искаше да разбуди Израел за осъждение. Това беше нещо като аларма за събуждане. Никой не харесва алармата за събуждане, но се налага да я използваме.

Второто видение е врящ котел, обърнат откъм север, от Вавилон. Бог щеше да изпрати вавилонските орди и през 586 г.пр.Хр. те щяха да завладеят Ерусалим. И причината за това осъждение беше тяхното идолопоклонство (ст. 16)

След което в ст. 17 Бог казва на Еремия да се приготви, да им говори и да не се плаши (отново от лицата им).  

Мога да си представя лицата на хората, докато им е говорил Божието слово. Едва ли са кимали разбиращо, по-скоро са се мръщели. Бог казва, „Да не се уплашиш от тях…“

Еремия 1:18 „Защото, ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб, като медни стени против цялата земя – против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му, и против народа на тази земя. Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.“

Когато Бог те призовава да направиш нещо, Той ще те води и ще ти даде средствата да го направиш. Затова, вместо да казваш, „Не искам да върша това служение“, кажи: „Господи, ако ще върша това, тогава ще видя какви средства имам за това. Ще видя какви дарби, таланти и ресурси си ми дал и ще ги посветя на Тебе.

Мойсей посвети своята овчарска гега на Бог. Бог я превърна в жезъл и я използва, за да извърши велики дела. Исус Навиев посвети на Бога своето копие и Бог го използва, за да предаде в ръката на израелтяните град Гай. Давид посвети на Бога прашката си и уби с нея един великан. Едно момче имаше 5 хляба и 2 риби, даде ги на Исус и Той нахрани с тях 5000. Ти какво можеш да посветиш на Господа?

Проповедник говорил за това колко е важно да участваме в мисии. Въпреки мотивиращата проповед, хората изглеждали много равнодушни. Накрая призовал за дарения, но нямал големи очаквания. На последния ред седяло едно момиченце, чието сърце било трогнато от посланието. Тя била инвалид. И Господ ѝ казал, „Маги, можеш да дадеш патериците си.“

Тя казала, „Не мога да ходя без тях.“ Гласът отново ѝ казал, „Патериците ти могат да се продадат и други момчета и момичета да чуят за Мен.“ По бузите ѝ тръгнали ручейчета сълзи, но когато разпоредителят стигнал до реда ѝ, тя поставила патериците си на дискоса с дарения.

Хората забелязали това и започнали да шушукат. Когато разпоредителят се върнал до амвона, един богат човек купил патериците за 100 лв и ги върнал на момичето. Призовали пак да мине дискосът и този път той се напълнил с банкноти догоре. Защо? Защото едно момиченце се покорило на Бога и Му посветила всичко, което имала.

Какво можеш да Му посветиш? Тиган, метла, чук, химикал… глас, усмивка, насърчение? Посвети ги на Бог.

Господ каза на Еремия, че още преди да му e дал образ в утробата, го e познал. И го призова да говори на народа си за предстоящото бедствие, за да ги обръща към Него. С това Бог казва на всеки от нас: „Аз съм те познал още преди да се родиш и си ти дал призив. Влагам думите си в устата ти. Не се бой, но използвай всичко, което съм ти дал като таланти, дарби и ресурси.“

Нека Бог говори на всеки християнин, който е тук или слуша тази проповед онлайн и го използва за Своя слава! А ако тук има някой, който още не е приел Исус за свой Господ и Спасител, нека плачът на Еремия му напомни за плача на Исус за изгубения Ерусалим и дойде до спасително покаяние!

Нека се помолим!

______________________

03.11.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Ти си това, което вярваш (Даниил 1)

Днес започваме да разглеждаме книгата Даниил: смелостта да бъдеш различен. Книгата е завършена от Даниил около 530 г.пр.Хр., малко след завладяването на Вавилон от Кир през 539 г.

Защо е нужно да изследваме тази книга?

Даниил е една от най-известните старозаветни книги. В първите шест глави четем за събития от живота на Даниил. Даниил живееше в обстановка близка до тази, в която живеем ние в България в 21 в. Той беше част от юдейската диаспора, попаднала във Вавилонски плен. Беше част от малцинство вярващи в Бога на Израил, които живееха в преобладаващо езическа култура.

От тийнейджърските си години до смъртта си (а той е умира на около 90 г.) Даниил е служил на няколко езически царе. Издига се от пленник-имигрант до министър-председател на Вавилон и Медо-Персия. От неговия разказ можем да извлечем важни принципи за това как да живеем за Христос в свят пълен с хора, които не споделят нашата вяра.

Даниил е и пророческа книга. Глави 7-12 изобилстват със сънища, видения и пророчества за последните времена. Днес, когато отново сякаш живеем в ситуация на студена война, интересът към бъдещето е огромен. Много хора се питат, наистина ли живеем в края на историята, както предрече Франсиз Фукуяма. Затова посланието на Даниил звучи още по-актуално.

И накрая, Богът, в който вярваше Даниил е същият Бог, в който вярваме и ние. И Той все още царува! Това може би е най-важното послание на Даниил. Бог управлява отделните личности, семействата, общностите и нациите. Той владее над миналото, настоящето и бъдещето. Изучаването на книгата ще ни помогне да вникнем по-дълбоко в суверенната природа на Бога и ще обогати поклонението и посвещението ни на Исус. Нарекъл съм проповедта „Ти си това, което вярваш.“

Нека прочетем Данаил 1:1-8.

Молитва за Словото

Момче пита баща си, „Тате, буболечките стават ли за ядене?“ Бащата отговорил, „Това е отвратително. Не говори за такива неща на масата.“ След вечеря бащата попитал, „Сине, кажи сега какво искаше да ме питаш.“ „А, нищо“, отговорило момчето. „В супата ти имаше буболечка, но вече я няма.“

Трябва да внимаваме какво ядем, защото не всяко нещо е добро за ядене. В нашия пасаж днес се говори за четирима юдейски студенти, които знаеха кое става и кое не става за ядене. Техният пример ще ни помогне да размишляваме за това как можем да отстояваме нашата вяра в един враждебен на християнството свят. Как можем да останем верни на своята идентичност в Христос. Нарекъл съм проповедта „Ти си това, което вярваш.“

Тези студенти бяха Даниил, Анания, Михаил и Азария. Те бяха отведени в плен във Вавилон с първата група пленници през 605 г.пр.Хр. Вероятно техните родители бяха убити. Бяха далеч от дома, на 2400 км от Ерусалим и едва ли някога щяха да видят родината отново.

Но това не бяха обикновени пленници. Те бяха с благороднически произход. Бяха красиви, начетени и интелигентни. Те трябваше да учат във Вавилонския държавен университет и да бъдат обучени да служат в двореца на Навуходоносор.

И така, те са настанени в двореца и са им осигурени най-добрите условия за живот и учене. В студентския стол им сервират храна от царските изрядни ястия.

Но възниква проблем. Те отказват да ядат храната. Защо? Отказват да се хранят, защото са внимавали в неделното училище. Слушали са внимателно проповедника и са живеели според Словото. И те знаеха, че не всичко, което вавилонците им сервират, става за ядене.

Според някои те не са искали да ядат, защото са чели Левит 11 и са знаели, че това е нечиста храна. Но тук се казва, че те не са искали да ядат никакво месо, искали са само шопска салата. Би трябвало сред царските ястия да е имало месо, което е чиста храна.

Според повечето богослови, четиримата еврейски студенти не са приели да сложат в устата си нещо от царските ястия, защото месото за приготвянето ѝ вероятно е било жертвано на езически богове. Ако направеха този малък компромис, биха изпратили посланието до вавилонците, че те нямат нищо против и да се поклонят на тези богове! За нищо на света те не биха допуснали това! Не биха изменили на своята идентичност. Те бяха това, което вярваха.

Но имаше още нещо. В древността, когато отидеш на гости и седнеш на трапезата на домакините, ти показваш, че с храната приемаш и техните обичаи, традиции и религиозни убеждения. Вавилон беше средище на езическо поклонение и за младежите да ядат от трапезата на царя означаваше да се откажат от Бога на Израил!

Това беше достатъчно Даниил да каже, „Няма да ям това.“ И с основание. Вавилонската култура беше до такава степен проникната от поклонението на езически богове, че те даже кръщаваха децата си с имена, славещи тези богове.

Затова Даниил (което означава „Бог е моят Съдия“) е кръстен Валтасасар със значение „Бел, защити неговия живот!“. Бел беше най-главният бог във Вавилон. Анания е наречен Седрах, което означава „заповед на Аку“ (бога на луната). На Михаил дават името Мисах със значение „Кой е като Аку?“ А Азария е наречен Авденаго – „слуга на Него“.

Даниил и приятелите му бяха чужденци в чужда земя. Вече не бяха в Юдея и храмът не беше от другата страна на улицата. Това беше езическа страна, пълна с езичници, в чието ежедневие присъстваха много езически традиции и практики. Сякаш юдейските младежи нямаше как да избягнат всичко това.

Това е нещо като разликата между това да си на църква в неделя и да отидеш на работа в понеделник. В църква дори най-невъзпитаният човек внимава какво казва и прави. На работа колегите имат груби обноски, разказват цинични вицове, разпространяват клюки и укриват данъци.

И не само това. Еврейските момчета бяха учени образно казано, че от Хермон по-високо няма, от Йордан по-дълбоко няма и от Ерусалим по-хубаво няма. Но сега Ерусалим беше разрушен и беше жалка гледка в сравнение с високо развитата култура на Вавилон. Той беше най-големият град в древността, величествено прострял се на двата бряга на Ефрат, ограден от широка крепостна стена с осем укрепени порти, най-внушителната от които беше портата Иштар.

На основната улица се издигали императорския дворец, храмът на Бел и зигуратът Етеменаки - прочутата Вавилонска кула, наречена храм на небето и земята. Тя била едно от чудесата на света заедно с висящите градини на Вавилон, построени от Навуходоносор за жена му, която била от провинцията и не понасяла живота в града.

Вавилон се славел с инженери и технология, която била най-развита за времето си. Техните математици били ненадминати. Понеже изчислявали с основа числото 60, днес ние имаме 60 секунди в минута, 60 минути за час и 360 градуса в пълна окръжност. Техните астрономи описали много от звездите, макар че астрономията подхранвала астрологията, защото лидерите им се интересували от влиянието на звездите върху процесите на земята (като много лидери днес).   

И така, как тези младежи се справиха с живота във Вавилон? Как живяха в обкръжението на хора, които са груби, жестоки и дребнави? Ние също сме заобградени с такива хора на работа, в магазина, в градския транспорт... Когато в църква някой не се държи добре, пасторът или някой от по-зрелите християни го отвеждат настрана и му обясняват как трябва да се държи. Но в света това не винаги е възможно. Как тогава да реагираме?

Нека видим какво направи Даниил. Първо, той реши, че няма да приеме всичко, което се иска от него, дори така да си навлече гнева на халдейците.

Даниил 1:8 „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“

Живеем в свят, който е циничен. Това се отразява и на речта. Много хора имат вредния навик да ругаят и обиждат докато говорят. Правят го машинално, без да се замислят. Дори т.н. народни представители се обиждат в парламента!

Неотдавна избухна скандал, когато треньорът на националния отбор по волейбол, Пламен Константинов, изрекъл ругатня по адрес на един от състезателите, който отказал да влезе да играе. Впоследствие Константинов призна, че ругатните са като за „добър ден“ в националния отбор!

Може треньорът да е много добър волейболен специалист. Може много да е дал на България. Може да е бил ядосан. Но ние не можем да одобрим подобно поведение.

Като Христов последовател, ти трябва да обуздаваш своя език, защото езикът е буйно зло, пълен е със смъртоносна отрова (Яков 3:8). Не следвай културата. Не се осквернявай. Кажи не на сквернословието и неприемливото поведение.

Неотдавна на забележката ми относно циничен виц, разказан в тесен кръг, един вярващ ми каза: „Е, какво толкова. Имаме нужда да се посмеем.“ Отговорих, че Бог е създал чистия хумор, но след грехопадението и хуморът е покварен. Бог ни благославя, когато разказваме и се смеем на вицове без цинични намеци и обиди.

Псалм 1:1 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи.“

Бог иска да сме като речните камъни. Те са били там десетки години, може би столетия. Не са имали избор. Но ако извадиш някой речен камък от реката и го строшиш, познай какво ще откриеш? Вътре той е абсолютно сух. Той е бил с години в реката, но водата изобщо не е проникнала вътре в камъка. По същия начин, ти не можеш да не живееш в света, но можеш да решиш светът да не живее в теб! Защото ти си това, което вярваш!

Първо, вземи решение да не се оскверняваш. И второ, не забравяй, че другите те наблюдават, за да видят какво да правят.

Даниил 1:8 „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“

Но нали казахме, че в двореца е имало четирима младежи от Юдея. Тук се казва, че Даниил е решил в сърцето си. Къде бяха останалите – Анания, Михаил и Азария?

Всъщност, ето какво се бе случило. Анания, Михаил и Азария бяха добри еврейски момчета. Но те все още не бяха готови да отстояват вярата си. Aко бяха оставени да се справят сами, те щяха да приемат нещата, за да не си навлекат неприятности.

Но Даниил отказа да яде от царските ястия. Отказа да се оскверни. И неговият пример беше заразителен. Тримата му приятели си казаха: „Той е прав!“ и се присъединиха.

В някои църкви пасторите не дисциплинират вярващи, които живеят в грях. И когато някой ги попита как е възможно такова нещо да става в църква, те подминават това с мълчание. И когато лидерът не се осмелява да каже „Не, това поведение е недопустимо за един християнин“, тогава никой друг няма да каже „Не, това е недопустимо.“

Но Даниил каза „Не“. Останалото е история.

Освен, че е важно да не се оскверняваме и да казваме „Не“ на грешните практики, важно е и как казваме „Не“.

Даниил 1:8 „затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“

Какво направи Даниил? Той помоли. Не настоя, не се развика, не се ядоса или възмути. Вежливо помоли. Отиде при началника на евнусите със смирение и с желание да намерят разрешение на казуса.

Твърде често ние, християните, се възмущаваме, когато виждаме някой да говори цинизми или да прави нещо нередно. И понякога в ревността си веднага се обаждаме, за  да конфронтираме и нахокаме прегрешилия. Случвало ли ви се е? На мен ми се е случвало. Но съм имал и по-добри реакции.

Миналият месец пътувах във влака с един човек, с който се заговорихме. Оказа се, че той има някакви познания върху Библията и каза, че вярва в Бога. Но като се отпусна започна да вмъква ругатни в разговора. Първо си казах, как е възможно този човек да вярва в Бога и да говори така! Искаше ми се веднага да му направя забележка. Но запазих хладнокръвие. И когато разговорът се насочи към това какво поучаваме хората в църква, споменах между другото и това, че Библията ни учи да пазим езика си от сквернословие. Мисля, че ме разбра.

Бог иска да сме праведни и да изпитваме праведен гняв, когато някой злослови или върши някакъв друг грях. Но никъде не е казал, че трябва да правим сцени и да злепоставяме хората. Той иска деликатно да им помогнем да намерят разрешение.

Това направи Даниил с началника на евнусите. Вежливо го помоли да намерят разрешение на моралния проблем, пред който беше изправен. Това предразположи човека и той му помогна, вместо да му пречи.

Даниил 1:17 „И на тези четирима младежи Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост, а Даниил можеше да проумява всички видения и сънища.“

Понеже четиримата се застъпиха за Бога и Неговата праведност по правилния начин, Бог им даде знание и разбиране. Всичко им се удаваше. Те бяха като онези наши съученици в училище, които имаха шестица на всяко контролно без да са учили. Бог направи тези четирима младежи по-добри от всички останали. Тъй като те се застъпиха за Бога, и Бог се застъпи за тях.

Но забелязвате ли нещо друго в стиха? Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост на тях, но само Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Другите трима не получиха това умение. Знаете ли защо? Защото Даниил беше единственият, който реши да направи правилното нещо. Другите трима следваха Даниил, но Даниил следваше Бога. Показа в какво вярва.

2 Летописи 16:9 „Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него.“

Бог търси човек, който да се застъпи за Него и за Неговата праведност. Той иска да го възнагради. Твърде често хората не се решават да се застъпят за Бога, защото се боят от последствията. Мислят си, че е по-добре да си държат устата затворена и да си стоят в ъгъла. Но Бог не иска последователи, които седят в ъгъла. Той иска ученици, които отстояват правдата. Иска да сме това, което вярваме.

Но много християни се страхуват, че ще обидят или разгневят някого. Че ще загубят приятелите си, работата си или повишението си.

И са прави! Павел каза, че точно това ще се случи с тези, които живеят за Христос.

2 Тимотей 3:12 „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“

Ако искаш да живееш благочестиво в Христос, ти ще бъдеш гонен. Ще ти се подиграват и ще те обиждат. Ще те нараняват, защото благата вест ги изобличава. Но когато това стане, ти ще си благословен.

Матей 5:11,12 „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят лъжливо против вас всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.“

Светът може да те наранява, но Бог наблюдава от трона си и казва: „Това е мое дете. Той ме обича и живее вярата си. Той е това, което вярва. Ще го направя силен и ще го възнаградя за това, че е готов да понесе гонение и несгоди заради Мен.

Не е ли страхотно да привлечеш вниманието на Бога по този начин? Да посочи към тебе и да каже, че се удоволства в тебе. Но за да привлечеш вниманието Му е нужно да решиш да не правиш морални компромиси и да защитаваш Него и Неговата праведност по правилен начин.

Нека се помолим.