Молитвата: как да говорим с Бога

 /проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди, наречена „Борбата“. Ще говорим за духовната борба в живота ни като християни. Поредицата съдържа 10 теми, които покриват 10 различни области и духовни дисциплини – молитва, изучаване на Библията, благовестие, борба с изкушенията, вяра, взаимоотношения, водителство, святост, работа, духовно воюване.

Започваме с темата за Молитвата или „Как да говорим с Бога“. От всички духовни дисциплини, молитвата е най-важната, защото ни кара да търсим постоянно общение с Отца. А ние сме създадени за това! По думите на Ричард Фостър, „молитвата ни катапултира в сферата на духовния живот.“

И Той продължава: „Ако духовното размишление ни въвежда в духовния живот, постенето има придружаващо значение, изучаването на Писанията променя нашия ум, то дисциплината на молитвата ни довежда до най-високите и най-дълбоки дела на човешкия дух. Истинската молитва създава и променя живота.“

Аз съм благодарен, че като новоповярвал в университета имах добри наставници, които ми показаха колко важна е молитвата в живота ми. Когато започнахме да водим студентска група за библейско изучаване, по примера на английското студентско движение си направихме молитвени картички, на които пишеше: посвещавам се всеки ден да се моля за… и тук имаше празно място – трябваше да попълня имената на трима човека, за които да се моля. Така молитвата стана навик за мен и това революционизира живота ми. Бог стана много по-реален за мен.

Всяка неделя преди църква излизам да почистя пред църквата. Ако е валял силен дъжд, двете шахти отпред са затлачени с листа и клони и се образува голяма локва. Когато махна листата, водата свободно се отича в канала. Молитвата има подобен ефект върху живота на човек. Тя ни освобождава за действието на Бог в живота ни.

Божието слово на много места ни казва колко важно е да се молим.

1 Солунци 5:17 „Непрестанно се молете“

Филипяни 4:6 „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение“

Ние знаем, че молитвата е задължение на всеки християнин. Много от нас са вземали решение да се молят по 30 или дори 60 мин. на ден. Докато децата ни бяха малки, ставах в 6, молих се за 30 мин. и след това за 30 мин. изучавах пасаж от Библията.

Много от вас също са опитвали. Казвате си, ще се моля 30 мин. Започвате да се молите – първо за семейството си, след това за роднините, съседите и приятелите. След това за България, за властимащите, за спиране на войните… Поглеждате часовника – минали са само 5 минути! И си казвате, само великите мъже на вярата могат да правят това, това не е за мене!

Макар и често да се проваляме в молитвата, ние копнеем за дълбоки взаимоотношения с Бога. Августин Блажени е казал, „Създал си ни за Себе Си и сърцето ни е неспокойно, докато не се успокои в Тебе.“

Ние сме създадени за общение с Бога и без него чувстваме празнота. Когато се чувстваме, че не се молим достатъчно, трябва да помним няколко неща.

Първо, да не забравяме, че Бог желае да има общение с нас. Библията казва:

Яков 4:8 „Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас.“

Така че, инициативата в молитвата е на Бога. Ти си създаден така, че да откликнеш на Неговата инициатива.

Представяш ли си, Творецът на вселената ти се е открил в Словото и търси общение с теб. Затова, виж с какво време разполагаш и кога можеш да отделиш 20 минути, без да бързаш, за разговор с Бога. За мен най-удобно е да стана по-рано, за да имам това време сутринта. За теб може да е по-лесно да го правиш по друго време.

Ако 20 минути ти изглеждат много, започни с 5 или с 10. Бог винаги ни среща там, където сме и бавно ни води към по-дълбокото. То е като бягането. Ако бягаш само от време на време не можеш да участваш в маратон. Особено ако бягаш само от леглото до хладилника! Трябва да се подготвяш с редовни тренировки!

Как да се молим

Започни просто като благодариш на Бог за това, че Той е очаквал тази среща с теб. След това му благодари за това, което е Той. Тази молитва се нарича и обожание. Святият Дух ще те води в обожание, хваление и поклонение на Него. Може да се молиш с думите на някой псалм, като ги прочетеш на глас (напр. Псалм 63).

След обожанието е нужно да изповядаш греховете си, за да може да имаш чисти взаимоотношения с Бог. Следва благодарността. Благодарността е фундаменталният мотив на християнския живот. Ще осъзнаем това, когато разберем, че Бог ни е избавил от наказанието и осъждението за нашия грях. Винаги да благодарим на Бога е един от белезите на изпълването със Святия Дух.

Ние често губим чувството си за признателност. Бог иска да сме благодарни във всяка ситуация.

Един човек отишъл при равин и се оплакал: „Животът е непоносим. Деветима души живеем в една стая. Какво да правя?“ Равинът му отговорил, „Вземи козата си с вас в стаята.“ Човекът недоумява, но равинът настоява: „Направи както ти казвам и ела след седмица“.

След седмица отишъл отново при равина и изглеждал още по-измъчен от преди. „Не можем да понасяме тази коза, толкова е мръсна.“ Равинът му казал: „Иди си вкъщи и изкарай козата от стаята. След седмица ела пак.“ Седмица по-късно мъжът дошъл с грейнало лице и казал: „Животът е прекрасен. Наслаждаваме се на всеки миг без козата – само ние деветимата.“

Ние често забравяме добрите неща, които Бог е направил за нас. Благодарението е поддържане на спомен. То е молитвено изброяване на доброто в нашия живот.

И накрая идват молбите - застъпническата молитва за други хора и молитвата за твоите лични нужди. Застъпничеството е може би най-неегоистичният акт на любов, защото човекът, който е бил благословен от Бога, рядко знае кой се е молил за него. Именно застъпничеството на други хора за мен в молитва докосна сърцето ми, за да предам живота си на Бога в университета!

Време за застъпническа молитва в малки групи – 5 мин.

Можем да се учим как да се молим от молитвите на Павел за другите в неговите послания.

Бог се радва, когато се молим и за себе си. Важно е да помним, че Бог се интересува дори от най-малките подробности в живота ни. Това не прави молитвите ни егоцентрични, а напротив!

Ако има нещо в Библията, което не разбираш, или ако страдаш вътрешно заради лицемерието и несправедливостите около теб, Бог иска да споделиш това с Него. Той очаква да споделим и личните си молби. Когато децата ни бяха малки и сега, с нашите внучета, аз обичам те да идват и да искат нещо от мен – ако са гладни да си поискат нещо за ядене, или да поискат да им прочета приказка.

По същия начин Бог те насърчава да искаш неща от Него още преди да си решил какво ти е нужно. А ако Той смята, че нямаш нужда от нещо, Той ще ти покаже това, но Бог се радва, че си бил искрен с Него.

Молитвата не е да накараш Бог да направи нещо. Молитвата е да се движиш в Божията посока, да имаш Божиите цели и да участваш в Неговите дела.

Участваш ли в Неговите дела чрез молитва? Както казва един пастор, „християнин, който не се моли, е като шофьор на автобус, който се опитва сам да избута автобуса от коловоза, понеже не знае, че Супермен е сред пътниците в автобуса.“

С какви думи да се молим

Много християни се страхуват да се молят, защото не знаят с какви думи да го правят. Някои даже ме карат да им напиша молитви, с които да се молят. Можеш да използваш предварително написани молитви, но преди всичко молитвата трябва да е искрен разговор с Бога. Бог не се интересува от това дали молитвите ти са много красиви, а от това дали са искрени и изказани с благоговеене в сърцето ти.

Други питат, всеки път ли да завършвам молитвата с „в името на Исус Христос, амин“ (амин означава „да бъде“)? Отговорът е, ако използваш тези думи като заклинание, по-добре да не ги казваш. Ние казваме „в името на Исус Христос“, за да си напомним, че само благодарение на изкупителното дело на Божия Син имаме право да се приближим до Бога с молитва.

Също, използваме тези думи, когато молим за нещо, защото Исус каза:

Йоан 14:13 „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.“

С други думи, Исус ни позволява да искаме. Той ни разрешава да теглим от Неговата небесна сметка, стига целта на банковия превод да е съобразена с волята на Титуляра на сметката 😊.

Ако ти завършиш молитвата си с „в името на Исус“, но молитвата ти не отразява волята на Исус, тя няма да бъде уважена!

Така че, ако казваш по правилен начин накрая „в името на Исус“, това може да те предпазва от това да се молиш за глупости.

Някой студент или ученик може да попита, имам ли право да искам от Бога да ми помогне да имам 6 на изпита „в името на Исус“? Ами зависи доколко изхода от този изпит е съобразен с Божията воля и цели.

По-нататък ще говорим за познаването на Божията воля, когато говорим за водителството, но тук искам да кажа само няколко неща.

Първо, винаги е Божията воля да Го обожаваме, да Му благодарим и да изповядваме греховете си.

Второ, винаги е Божията воля да сме искрени с Него относно копнежите на сърцето си. Напълно в реда на нещата е да кажеш на Бог, „Господи, наистина искам да имам отлична оценка на този изпит. Това е важно за мен.“ Той обича, когато споделяме с Него, макар и това да не означава, че ще ни дава винаги това, което искаме.

Псалм 62:8 „…изливайте сърцата си пред Него“ 

И накрая, колкото повече четем и познаваме Библията, толкова повече ще разбираме Божия начин на мислене и съответно Неговата воля.

Резултатът от молитвите

Когато се молим, започваме да усещаме Божията любов и Неговото присъствие в нас. Започваме да преживяваме радост. Както казва Давид, пред Твоето присъствие – в Божието присъствие – има пълнота от радост.

Освен, че преживяваме радост, молитвата ни носи мир, когато сме склонни да изпитваме страх и безпокойство. Ап. Павел казва: Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и с молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. (Филипяни 4:6-7)

Молитвата променя не само нас, но също така променя ситуациите. Често след молитва в църква Бог изцелява хората, за които сме се молили.

Преди време ме спря пътна полиция и установиха, че не съм заплатил гражданска отговорност. В началото казах, не може да бъде! Ние винаги си плащаме данъците! Но се оказа, че този път поради многото неща, които са се случвали тогава в живота ни, бях пропуснал.

След няколко месеца получих наказателно постановление, че ще ме глобят и ще ми отнемат книжката за 6 месеца. Мислехме какво да правим, молихме се и въпреки малката вероятност за успех, реших да обжалвам в съда. Насрочиха датата на делото и освен че се подготвях за него, се молих много усърдно за Божията милост.

Самото дело мина за 2-3 минути и съдията не изглеждаше много заинтересован. Мислех, че няма да уважат жалбата ми, но продължих да се моля. И два месеца по-късно излезе решението, че съдът отменя наказанието!

Как да чуваме Божия глас

И стигаме до може би въпроса, който много хора си задават – как да чувам Божия глас, когато се моля?

Йоан 10:27 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.“

Как да различим нашите мисли и желания от гласа на Добрия Пастир? Не е ли много лесно да се заблудим? Ами ако това са зли гласове, а ние ги вземем за гласа на Добрия Пастир?

Нека отново да напомня, че Бог е този, който иска да установи общение с нас. Той иска да ни говори повече, отколкото ние искаме да Го чуем. Проблемът е, че ние понякога не искаме да Го чуем.

Думите „Моите овце слушат гласа Ми“ често се разбират погрешно. Много християни мислят, че Исус има предвид, че ще получим подбуждение за нещо и заедно с него потвърждение, че то е от Исус. Но Той не иска да каже това.

Думата „слушам“ в Библията обикновено означава „чувам“. Последовател на Исус е човек, който гледа сериозно на Божиите заповеди. Той се различава от другите овце по това, че е решил да следва само истинския Пастир. Когато други гласове се борят за вниманието му, той целенасочено си запушва ушите за тях.

Той е решил да се покорява само на един глас. Затова се научава да различава този глас от останалите.

Йоан 7:17 „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.“

Eвреи 5:14 „а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Може да ти отнеме време да се научиш да различаваш Неговия глас. Но колкото повече четеш и изучаваш Словото, и колкото повече си решен да му се покоряваш, толкова повече ще можеш да различаваш истината от лъжата.

Разбира се, понякога Бог говори директно и дава конкретно водителство в даден проблем. Но най-много Бог е загрижен да ни дава морални насоки и да ни учи да различаваме доброто от злото.

Затова трябва да изучаваме всеки пасаж в Библията в неговия контекст. Иначе рискуваме да гледаме на Библията си като на хороскоп! Молиш се за нещо, отваряш напосоки и Бог ти „говори“ от пасажа, който ти попадне на погледа! Така обаче ти не разбираш истинското послание на пасажа, а го сканираш през филтъра на твоите надежди и страхове.

Вместо това, просто предай проблема си на Бога. Докато изучаваш Словото, освен ако пасажът не адресира ясно именно този проблем, остави настрани проблема и се стреми да разбереш какво казва Бог в пасажа.

Пребъдване в молитва

И накрая, макар и да е добро нещо да имаш установено тихо време, в което да се срещаш с Бог всеки ден, не е хубаво това да е единственото време за общение с Него!

След като свърши тихото ти време, не е нужно да „изключваш честотите на Божието радио“. Дори и да не изговаряш наум непрекъснато някакви молитви, можеш да се наслаждаваш в Господа докато правиш други неща. Когато Павел казва „Непрестанно се молете“, може би има предвид именно това. Може да напуснеш стаята, в която се молиш, но не е нужно да напуснеш светилището вътре в тебе.

Това не е лесно в началото. Но може да формираш този навик да мислиш, че Святият Дух е винаги с тебе, докато правиш нещо друго.

В заключение, може да се каже, че молитвата е покана да надникнем в сърцето на Отец. Когато го направим, ще видим, че Той постоянно търси общение с нас. Затова молитвата е централната духовна дисциплина, двупосочен разговор с нашия Творец и Изкупител. В молитвата ние откликваме на Бога.

Бог иска да отделим време всеки ден за срещи с Него. През това време ние трябва да се покланяме и да Го обожаваме, да се изповядваме, да Му благодарим и да изказваме молитвите си за другите и за себе си.

Не е нужно да спазваме определена структура. Духът ще ни учи как да се покланяме и да чакаме Бога. И когато свърши тихото ни време, трябва да оставим Бог да ни учи как да оставаме в Неговото присъствие през остатъка от деня.

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

28.06.2026 г. 

Приятелство във века на самотата (Притчи 17:17)

/проповед/

Един студент в Библейски колеж заспал по време на лекция. И както бил заспал, приятелят му, който седял до него, го сръгал и му прошепнал: „Ей, ставай, той те помоли да се молиш!“ Спящият студент помислил, че наистина са му казали да се помоли, скочил на крака и започнал да се моли, прекъсвайки преподаването на професора. Като свършил молитвата си седнал на мястото.

Не знам за вас, аз не искам да имам такива приятели! J

Но какво е приятелството?

Един учител накарал всеки от учениците да даде своя дефиниция на приятел. Ето какви отговори получил: „Приятел е две разтворени ръце в общество от хора без ръце.“ Приятел е топъл спален чувал в студена зимна нощ.“ „Приятел е кана с горещо кафе във влажен и облачен ден.“ „Приятел е прекрасна градина посред пустинята.“ „Приятел е гореща вана след като си ходил 30 километра по прашен път.“

A Уилям Шекспир е казал, „Приятел е този, който знае всичко за теб и въпреки това те обича!“

Ние продължаваме с нашата поредица върху „Притчи“ – Мъдрост за всеки ден. Днес искам да говорим за това как можем да бъдем добър приятел в един свят на самотата. К.С. Луис казва, че приятелството дава стойност на оцеляването. Подобно на изкуството и музиката приятелството придава сладост и удовлетворение на живота.

Във века на цифрови технологии, глобалното село и онлайн общуването, приятелството става все по-застрашен от изчезване вид. Ние пътуваме повече от преди, сменяме си работата по-често от преди и имаме повече възможности за развлечение от преди.

На всичко отгоре вече повече от година се борим неуспешно с пандемията от коронавирус и сме принудени да ограничаваме контактите си. В резултат приятелството страда, особено за мъжете.

Става все по-трудно да намерим добър приятел. Не може да споделиш най-съкровените си чувства с всеки.

Всички ние се нуждаем да можем да отидем при някого за помощ, съвет или просто да помълчим заедно, защото знаем че го е грижа за нас и ни познава достатъчно, за да е искрен, когато искаме мнението му за нещо.

Някой, който да се смее на шегите ни, дори когато не са смешни. Е, може би не чак да се смее, но да ни каже че не са смешни по начин, който да не ни обиди.

Както казват Щурците, „Трябва да имаш един приятел, и ако е като теб мечтател, ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...“

Такъв приятел искаме да имаме. Но за да имаме такъв приятел или приятели, ние трябва да станем такъв приятел за другите. Не можем да си мечтаем да имаме добър приятел, или да чакаме някой добър приятел да падне от небето в скута ни.

Но въпросът е, как да го направим? Как да плуваме срещу течението, за да изграждаме и поддържаме дълбоки и дълги приятелства?

Ще разгледаме няколко стиха от Словото, за да се спрем на три основни качества на добрия приятел. Конкретно ще видим, че добрият приятел се притичва на помощ, добрият приятел е искрен и накрая добрият приятел е христоподобен. Накрая ще помислим как ние можем да станем такъв приятел за другите.

1.     Добрият приятел се притичва на помощ.

Притчи 17:17 „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“

В едно добро приятелство на двамата приятели им е не само приятно да са заедно. Тук виждаме, че думата приятел е глагол. Приятелят обича. Той действа. Притичва се на помощ. Той показва любов, като предлага да послужи с нещо на другия.

Също, забележете, че приятелят обича не само в добри времена. Oбича не само когато е в настроение. Той обича винаги. Приятел обича винаги.

Истинското приятелство се доказва в бурята – когато другият е болен, в нужда или преминава през изпитание. Той има нужда от любов, когато се е провалил. Тогава, когато всички други го изоставят, приятелят му е до него.

В този стих всъщност приятел и брат са синоними. Всеки рано или късно преминава през изпитания. Понякога страданието е твърде непоносимо! В такъв момент Бог ни дава дара на приятелството.

Гигантската секвоя, както подсказва и името ѝ, е известна с огромните си размери. Tя достига до 100 метра височина. Въпреки това корените ѝ са дълбоки само 4 метра. Как тогава успяват да понесат тежестта на дървото и да го изхранват? Отговорът е в общността. Корените на секвоята се простират хоризонтално и се вплитат в корените на други секвои. Така под почвата се образуват много здрави подкрепящи дърветата структури.

Дълбоките и дълги приятелства са подобна подкрепяща структура.

Еклисиаст 4:10 „защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.“

В някои щати в Америка след падане и оказана медицинска помощ на възрастни хора, слагат на китката им жълта гривна с надпис: „Риск от падане“. Това се прави с цел да се накарат минувачите да внимават и да помагат на този човек да се придвижва.

Eдна от най-големите нужди от подкрепа за хората в тази пандемия е някой да си поговори с тях и да им вдъхне надежда. Четох, че след войната и високата безработица в Зимбабве правителството стартирало проект „пейки на приятелството“.

За целта обучили възрастни жени да изслушват хора в депресия. Тези жени или баби били наречени на местния език куфунгисиса, което означава „някой, който мисли твърде много“.

Проектът имал голям успех. Преди да се усетят, тези които сядали на пейката се пренасяли от нея в сладък разговор с някой, когото го е грижа. Може би и ние се нуждаем от такива пейки във Варна!

Истински приятел е този, който винаги е готов да ти се притече на помощ. Но това не означава да позволяваме на хората да искат от нас неща, които да ни отделят от важни задължения към Бог и семейството ни.

2.     Добрият приятел е искрен.

Някой ще каже, това се разбира от самосебе си. Но за нещастие, ние сме толкова внимателни да не нараним чувствата на приятелите си, че не винаги сме готови да споделим с тях нашите притеснения за тях самите.

Понякога е нужно да конфронтираме нашите приятели, защото ако не го направим това може да нарани не само нашите взаимоотношения, но и други хора.

Притчи 27:6 „Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни.“

Сигурно сега някой от вас си мисли, „Веднага се сещам за някои хора, които искам искрено да ударя , ха-ха!“

Е, не искам да те разочаровам, но тук Соломон има предвид, че ние трябва да сме искрени не за да си отмъстим на някого, а за негова полза.

В Ефесяни се казва, че трябва да изричаме неща, които само изграждат и помагат на този, който ни слуша. Защото как можеш да обиждаш и едновременно с това да изграждаш някого?

Първо трябва да провериш мотивите си. Ако си воден от желанието да злепоставиш другия и да покажеш, че го превъзхождаш, това е погрешна мотивация.

Ако си искрено загрижен за доброто на този човек, тогава трябва да изследваш сърцето си, за да си сигурен, че ти не си част от проблема.

След като си изпитал сърцето си пред Бога и си сигурен, че си воден от чисти мотиви, помоли се Бог да ти даде правилните думи.

Думи, които показват, че си загрижен, разкриват проблема и често водят до разрешаването му.

Един известен християнин трябвало да говори с млад пастор относно някои недостатъци в проповядването му. Преди това той се помолил. Когато останали насаме с пастора, той казал: „Молих се относно това как да говоря с теб относно това.“ И с просълзени очи той споделил нещата, за които е загрижен относно младия пастор.

По-късно последният казал на свой приятел: „За мен беше ясно, че той не търсеше нещо, за което да се заяде с мен. Той наистина беше загрижен за мен и това си личеше по начина, по който говореше.“

И този пастор трябвало да признае, че другият има правилни наблюдения и след това си взел бележка. Пасторът нямало с такава готовност да се коригира, ако другият просто го беше скастрил.

Понякога се налага да кажем „не“ на приятел, който се възползва от приятелството ни и ни манипулира. И те трябва да чуят това.

Но нека бъдем деликатни и внимателни. Да не тръгваме с рогата напред. Както някой беше казал, „Тръгвайки с рогата напред, не забравяй, че си с наведена глава! При това положение, едва ли виждаш по-далеч от носа си...“

Успокой се преди да отидеш да говориш с някого и помоли Бог да ти даде правилните думи и подход.

Ето какви съвети за приятелството дава известният психолог Дейл Карнеги:

Показвай искрен интерес към другите хора. Хората не ги е грижа колко знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа. Усмихвай се.

Направи усилие да помниш имената на събеседниците си. Бъди добър слушател. Говори за интересите на другите. Отнасяй се с тях така, както искаш те да се отнасят с теб.

Което ни отвежда до третия стих, който ще разгледаме в Притчи.

Притчи 27:9 „Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така – и сладостта на сърдечния съвет на приятел.“

Едно от най-здравите лепила, които свързват двама души в приятелство е да черпят взаимно един от друг мисли, идеи, прозрение или съвет.

Има хора, за които знаеш, че ако отидеш за съвет при тях, те няма да ти се изсмеят или да те накарат да те унизят. Дори да не подкрепят идеята, те подкрепят теб. Това е смисълът на приятелството, да се подкрепяме взаимно.

Приятелят ти може да те посъветва, защото знае, че ти ще го изслушаш и ще помислиш върху съвета му. Няма просто да го пренебрегнеш, защото го цениш като приятел.

Добрите приятели могат да са искрени и да отправят конструктивна критика или да дават съвет, когато е нужно.

Третият аспект на доброто приятелство е..

3.     Добрият приятел е христоподобен.

Знаеш ли, че Христос е страхотен приятел? Той нарече Своите ученици приятели, защото те знаят какво върши техния Отец.

Йоан 15:15 „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец.“

Исус беше приятел не само на учениците, но и на други хора.

Матей 11:19 „Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак мъдростта се оправдава от делата си.“

Дали някой би те обвинил, че си приятел на грешниците? Някой може да си казва, „Човече, надявам се да не съм! Ние трябва да се отделяме от тези неща, забрави ли?“

Точно обратното! Аз ще се радвам за нас хората да говорят, че сме църквата във Варна, която е приятел на грешниците.

В случай че не си забелязал, грешниците не се надпреварват да влязат тук. Няма тълпа от желаещи да присъстват на богослуженията ни. Някой трябва да отиде и да им каже!

Римляни 10:14 „ Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

Исус дойде да прогласи свобода за пленниците и ние трябва да отнесем тази велика новина до тези, които се нуждаят да я чуят.

Да сме приятели на грешниците не означава да участваме в техния грях, а да ги обичаме въпреки него. Да им предлагаме свобода от греха в името на Христос.

Нека също ти напомня, че ти и аз също бяхме някога грешници. И Исус дойде и ни намери, за да имаме прощение и вечен живот.

Как направи това?

Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“

Лесно е да се каже това на думи. Но Исус изрече тези думи малко преди да ги потвърди, като умря на кръста.

Готов ли си да жертваш времето си за твоя приятел, когато той се нуждае от теб? Може ли приятелят ти да разчита на теб докрая?

Обикновено не е нужно да умираме за приятелите си. Но ако това се наложи, готов ли си да го направиш? Не е лесно да кажем да, нали? Сега е лесно да го кажем, но ако наистина се наложи?

Цар Кир, основателят на Персийската империя, заловил принц и неговото семейство. Когато ги довели пред него, монархът попитал затворника: „Какво ще ми дадеш, ако те освободя?“ „Половината от моето богатство“, отговорил той. „А ако освободя децата ти?“ „Всичко, което притежавам.“ „А ако освободя жена ти?“ „Ваше величество, ще дам себе си.“

Кир бил толкова впечатлен от неговото посвещение, че ги освободил всичките. Когато се върнали у дома, принцът казал на жена си: „Не е ли този Кир много красив мъж?“ С дълбока любов, четяща се в погледа ѝ, тя му казала: „Не забелязах. Можех само да гледам теб – този, който беше готов да даде себе си за мен.“

Моля се да имаш такива приятели. Ако нямаш, тогава трябва да изградиш такова приятелство и приятелят ти ще ти отвърне със същото.

Moжеш ли да си представиш Исус да клюкарства за приятелите си? Или Исус да пренебрегне приятел, защото в този момент той му досажда? Или от страх да не се зарази от него?

Можеш ли да си представиш Исус да позволи на приятеля си да се наранява с начина си на живот и да не се опитва да го спре?

Не мисля. Той би бил най-добрият приятел, който човек може да има.

И Той иска ние да бъдем като Него. Да се притичваме на помощ, когато приятелят ни има нужда от нас. Да сме искрени с него. Да сме христоподобни.

Заключение

Можем да продължим, като изредим други качества, които добрият приятел трябва да има – като прощаващ, внимателен, любящ. Но мисля, че схванахте основната ми мисъл.

Не казвам, че е лесно да си добър приятел, а че си струва да си такъв. В един свят на самота, и онлайн общуване, ние можем да сме контракултурни, като изграждаме добри приятелства, които се основават на жертвоготовност и искреност. Които са христоподобни. 

За вас, които сте женени, започнете с вашите съпрузи или съпруги. Бог продължава да работи в мен и макар и да има още какво да се желае, продължава да ме ръчка да работя над приятелството си с Ваня. Може би защото Той е най-добрият приятел, затова продължава да настоява. J

Този свят е пълен с наранени хора, със самотни хора, които се нуждаят от приятел. Те се нуждаят от теб и мен.

Те се нуждаят от някой, който да ги изслушва, да ги конфронтира когато е нужно, но винаги да го е грижа!

Чували ли сте името Сам Рейбърн? Той е най-дългогодишният говорител на Камарата на представителите на САЩ. Дъщерята на негов приятел умряла внезапно. Рано на следващата сутрин бащата чул някой да чука на врататяа и когато отворил там бил Рейбърн. Говорителят на Камарата казал, „Дойдох да видя дали мога да помогна с нещо.“

„Бащата отговорил с дълбока въздишка на скръб, „Не мисля че има нещо, с което да помогнете, г-н Говорител. Ние ще се погрижим за всичко.“ „Ами, казал Рейбърн, „пили ли сте кафе тази сутрин?“

Мъжът отговорил, че не са имали време да закусват. Затова Рейбърн казал, че може поне да им направи кафе. Докато приготвял кафето в кухнята, мъжът влязал и казал, „Г-н Говорител, аз мислех, че тази сутрин трябва да сте на закуска в Белия дом.“

„Да, трябваше, казал Рейбърн, „но се обадих на президента и му казах, че един мой приятел е преживял голяма трагедия и не мога да дойда."

Грижа ли те е за твоите приятели?

Работете върху вашите приятелства и помислете на кого още можете да станете добър приятел. След това се молете какво конкретно да направите, за да усъвършенствате приятелството си – за тяхна полза и за Негова слава.

Край

_______________________

11.04.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

Как да споделяме вярата си във фейсбук

/проповед/

На връщане от църква малко момиченце казало на майка си: „Мамо, мислех си нещо...” Майката казала: „Така ли, какво си мислеше?” Момиченцето отговорило: „Неделната учителка тази сутрин каза, че Бог е по-голям от нас. Вярно ли е?” „Да, вярно е,” отговорила майката. „Още каза, че Бог живее в нас. Вярно ли е?” Отново майката отговорила. „Да”. „Добре е, ако Бог е по-голям от нас и живее в нас, няма ли да се покаже от нас?”

Основен житейски принцип е, че това, което е най-важно за теб, което е „най-голямото” в твоя живот, ще се показва от теб.

Във фейсбук това е вярно с пълна сила. Що за човек си ще стане видно за останалите. Защото това, което е НАЙ-ГОЛЯМОТО в живота ти, става достояние на останалите.

Можем да разберем какво е важно в живота на човек във фейсбук от това...

-          за какво те говорят най-много

-          какво харесват с бутона „харесвам”

-          какви снимки „споделят”

Един от най-разпространените аспекти на социалните мрежи е функцията „споделяне”. Във фейсбук хората споделят най-различни статии и снимки – смешни, за политическия живот, снимки на тема любов, патриотични снимки.

Можете да разберете до голяма степен що за човек е дадена личност от нещата, които споделя във фейсбук.         

Дон Клумпър от университета в Северен Илиноис прави изследване, което стига до същите резултати. Той помолил работодатели да споделят впечатления за даден кандидат за работа въз основа на фейсбук страницата му. Те трябвало да посетят страницата във фейсбук на перспективни служители и след това да оценят дали би имал необходимите качества за съответната позиция. След 6 месеца Клумпър се върнал в тези компании, за да види доколко верни се оказали първите впечатления на работодателите. Открили голямо съответствие между оценките въз основа на фейсбук страниците и начина, по който служителите си вършели работата в компанията.    

След това той направил друго изследване, при което изследвал фейсбук страниците на студенти, които отделно трябвало да попълнят тест за интелигентност. Накрая сравнили всичко това с оценките от изпитите им.

Клумпер казва: „Можахме да предвидим по-добре академичния успех на студентите чрез тяхната фейсбук страница, отколкото чрез теста за интелигентност.

Изводът е следният: можеш да разбереш много за един човек въз основа на това, което споделя във фейсбук. Това, което е най-важно е живота му, ще стане явно.

Така че, ако ползваш фейсбук, какво става явно за теб? Какви неща споделяш там?

За твоето семейство? За политическите си възгледи? Музиката, която харесваш? Филмите, които си гледал? Книгите, които си чел?

Имам много познати, които споделят Христос на фейсбук страниците си. Te споделят и други неща – за личния си живот, смешни снимки и видео. Но не пропускат да напишат някой стих или мисъл за Бога и вярата. Познавам и хора, които поддържат фейсбук страниците на своята църква (моля се скоро и в нашата църква някой друг, а не аз да започне да прави това).

Веднага разбираш колко много тези хора обичат Исус. Исус е важен за тях, затова Той става явен и Неговата светлина свети дори там, във фейсбук. Ако хората обичат Исус, те споделят вярата си във фейсбук. Но как да можем да го правим, за да сме ефективни благовестители във фейсбук?

Йоан пише: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота... това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас.” (1 Йоан 1:1,3а).

Забележете какво казва Йоан. Той е чул тези неща. Той е видял тези неща. Той е пипнал тези неща. И това и ви говорим. С други думи, той не си играе на религиозност.

Всъщност, като другите апостоли, Йоан също страда заради вярата си. Той единствен не е умрял с мъченическа смърт заради това, което проповядва. Но властите го заточват на остров Патмос, за да не може да проповядва и поучава за Христос.

Но дори това не го спира. Той проповядва Исус, защото трябва да говори за Него. Той не можеше да не говори, защото го обичаше твърде много.

Йоан споделяше нещо, за което знаеше, че е истинно. Той го беше чул, видял и пипнал. Той споделяше всичко това, защото то му беше дало вяра. Той казва: „И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.” (1 Йоан 1:4)

Проблемът с много християни е, че те просто се носят по течението на живота. Отиват на църква, изпяват няколко песни, молят се, изслушват проповедта и след това си отиват вкъщи. Бог хем е в живота им, хем не е. Той е като мебел в ъгъла, но не и в центъра на дома. Той живее в църковната сграда. Тези хора не се сещат за него до следващата неделя, когато се върнат в църковната сграда, където са го оставили.

Затова и Бог рядко се появява на фейсбук страницата им, освен ако не се почувстват виновни, че не го постват там. Но даже да го направят, у тях няма да има радост. А понякога дори постват неща, които нямат нищо общо с християнството. Вчера видях човек, който се смята за християнин, да поства материал за зодиите.

Един човек от църква се обадил на пастора си с молба да венчае него и съпругата му в църква. Те били щастливо женени от 10 години, но тогава не били християни, макар и да имали църковен брак. И сега те искали да подновят брачния си завет като християни.

Станало прекрасна сватбена церемония – събрал се много народ, булката в бяла рокля, младоженецът – в костюм, шаферките, шаферите, всички били много красиви. Направили много снимки. След това булката качила снимките във фейсбук. Казала на приятелите си във фейсбук, че просто иска да сподели събитието с тях. И написала, че причината да искат отново да направят църковен брак била, че вече са християни и искали да го направят като християни. Искали да направят брачната си клетва пред Исус.

Тя получила около 50 коментара – някои от християни, други от невярващи, и всички били положителни. И никой не решил, че тя го прави показно, защото била искрена относно вярата си в Исус.

Следователно, първата стъпка в споделянето на вярата е да си искрен. Това е много важно, защото ако не си искрен, хората ще разберат. Но как да си сигурен, че си искрен? Опитай се да си отговориш на тези въпроси:

1. Защо Исус е важен за мен? Как фактът, че Той е мой Спасител е променил живота ми?
2. Кои са любимите ми стихове и книги в Библията?
3. Какво Бог е направил в живота ми?
4. Какво правя, за да се приближавам до Бог?

Важно е да си искрен относно онова, за което твърдиш, че вярваш. Ако Бог е истината за теб, това ще стане видно.

Второ, за да споделяш вярата си, хората трябва да се убедят, че те е грижа за тях.

Твърде често християните си мислят, че могат да убедят някого да повярва в Христос.

Едно момиченце се похвалило на приятелката си: „От мен ще излезе голям евангелизатор”. Тя попитала: „Така ли?” „Да, убедих онова момченце, че по-добре да вярва в Бог, отколкото да не вярва.” „И как го убеди?” „Ударих го с чантата си по главата.”

Йоан не би направил това. Той пише: „това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.” (1 Йоан 1:3).

Йоан не пишеше богословски тракт. Той не дебатираше относно религиозни постулати. Той споделяше вярата си в Исус с хора, които обичаше. Той правеше това, за да може другите да имат същото общение с Исус, което той имаше. Той чувстваше вътрешен подтик да споделя вярата си, защото милееше за хората, на които пишеше.

Някой някога е казал: „Хората не ги е грижа колко много знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа.” Как тогава можеш да покажеш, че те е грижа?

Аз нямам много време за фейсбук, затова трябва да подбирам нещата, които чета и хората, които следя. Забелязал съм, че съм по-склонен да погледна постингите на някой, ако те са казали нещо хубаво за това, което аз съм споделил. Искам да кажа, ясно е, че имат добър вкус J.

Не правите ли и вие така? Разбира се, че да. Много пъти аз разглеждам снимки и статии, качени от други хора и ако този материал ми харесва, гледам да кликна на „харесвам” или да оставя коментар. Когато направя това, фейсбук веднага изпраща съобщение до този човек – дава му името ми и му съобщава, че аз съм харесал или коментирал негов постинг. С други думи, те разбират почти веднага, че съм отделил внимание за техния постинг (а някои хора разбират още преди да си го направил, те са 24 часа във фейсбук!).

Същият принцип е валиден и в реалния живот. Трябва да отделяме време, за да насърчаваме и правим комплименти на хората за неща, които те считат за важни. И когато правим това, те ще се чувстват по-отворени, когато им говориш за вярата си.

Ти си показал интерес към онова, което ги интересува, затова те ще са склонни да те слушат, когато им говориш за това, което обичаш – Исус.

И след като си спечелил вниманието им, какво трябва да споделяш във фейсбук?

Може да ги каниш на църковни фейсбук събития, да споделяш линкове към предстоящи проповеди на уебсайта на църква, да споделяш записите на проповедите, статии в блога ми. Ако натиснеш бутона „споделяне” те ще станат достояние за всичките ти приятели. И ако някой от тях го хареса, може да натисне „споделяне” и да го сподели със своите приятели.

Може да правиш много други неща – да споделяш стихове, песен или крилати мисли, прозрения които Бог ти дава върху живота, поздрави по повод национални и християнски празници, апели за молитва, християнски коментари към събития... Можеш да постваш много неща, стига те да разкриват Божията истина и любов, или да показват актуалността и мъдростта на Словото. (След наводнението в Аспарухово: "Mислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, са били престъпници повече от всички човеци...? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете." Евангелие от Лука, 12 гл., 4-5 ст.)

Но ако искаш да си успешен благовестител, най-добре е да внимаваш да не споделяш снимки и текстове с откровено или псевдо християнско съдържание (като да честитите езически обичаи, макар и свързани с името на светии).

Също, внимавайте да не споделяте коментари, снимки, клипове или карикатури с обидно съдържание. Например, има много политически коментари или карикатури, с които съм съгласен. Но ако в тях има дори една дума, която обижда и уронва достойнството на човека, не я публикувам. Не бих искал хората да бъдат отблъснати от Христос поради моето отношение към някого.

Същевременно, има много добри статии, които казват истината за действителността или историята ни без да използват вулгарен език. Фил. 4:7 казва: „всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте.” Извън Библията също има много пробиблейски неща, които можем да зачитаме и във фейсбук, и в реалния живот.

Хубавото на споделянето на вярата във фейсбук е, че ти дава опит да свидетелстваш. Много от нас се притесняват да говорят за Исус. Не че не обичат Исус, но защото се страхуват да не бъдат отхвърлени. Фейсбук може да даде на такива хора чувство за сигурност, когато говорят за Христос, защото те не разговарят лице в лице с човека.            

Ако някой не харесва това, което споделяш за вярата си във фейсбук, най-често не коментира. Понякога може да те блокира, а ти дори да не разбереш. Така че, там нямаш повод да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлен.

Това разбира се, не означава да публикуваш каквото си искаш за вярата си. Моли се за мъдрост, преди да публикуваш нещо. Първо, ако заливаш само с християнски послания хората, те ще престанат да те следят. Покажи, че се интересуваш и от други теми, че си нормален човек, а не кон с капаци (someone wearing blinkers).

Второ, не всичко, което ни попада, е добре да се публикува за българския контекст. Например, някои материали са валидни за западни или преобладаващо протестантски страни и няма да говорят много на православния ползвател на фейсбук.

И трето, мисли кои са настоящите проблеми на страната и града ни и кое Библейско послание би звучало актуално – това ще даде културен контекст на посланието ти и ще накара Библията да оживее в очите на хората и ще направи стиха много по-въздействащ.

Може да ти попаднат едновременно няколко неща, които са добри за публикуване. Най-добре прецени кое кога да публикуваш, а останалите запази за по-добро време. Сложи си напомняне с линк към материала в компютъра или телефона за някой празник, когато ще е добре да го направиш.

Така постепенно ще добиваш повече опит и ще става по-естествено за теб да споделяш вярата си не само във фейсбук – но и в реалния живот.

Когато пътувам във влака, автобуса или самолета, използвам случая, за да свидетелствам на хората за вярата си. Обикновено това става доста естествено, но понякога го правя дори когато имам малко време с тях. Защо ли? Защото знам, че повече едва ли ще се видим. Може някой от тях никога повече да не срещне християнин. Затова е важно да използвам възможността и да им кажа благата вест.

Фейсбук ни дава подобна сигурност. Най-вероятно повечето от фейсбук приятелите си няма да срещнеш никога. Но е възможно нещо, което публикуваш, да промени целия им живот.

Накрая, важно е да имаме предвид, че колкото и прекрасен инструмент за споделяне на вярата е фейсбук, все пак той не може да се сравни с разговор с някой в реалния живот. Фейсбук може да ти помогне да преодолееш притеснението си да свидетелстваш. Може да покаже на хората и какво и кого обичаш. Но най-ефективното свидетелстване е да отидеш при хората и да разговаряш с тях.

Защо? Защото ти можеш да си говориш колкото си искаш, но хората се впечатляват не от думи, а от дела. Най-силното доказателство за истиността на вярата ни е Божията любов, показана към някой, който е в нужда.

Апостол Йоан е написал много неща за Исус. Може да се каже, че е ‘постнал’ много неща – евангелието на Йоан, Откровение на Йоан, 3-те Писма до църквите. Но той не се е задоволил само с писане. Той е проповядвал, поучавал и говорил за Исус с хората през цялото време. Той е разбирал, че книгите са нещо добро, но следването на Исус започва като следваш някой, който върви към Исус (ученичество).

Когато ти и аз сме станали християни ние сме последвали някого, нали? Може да е бил ваш приятел, или учител, или родител. Някой, който ви е повлиял да приемете Христос.

Кой ти е повлиял да последваш Исус? Това беше реален човек, нали? Някой, когото си наблюдавал и от когото си се възхищавал. Някой, в чийто живот си видял Бог наистина да работи. Някой, от когото си бил докоснат.

Някой, когото си следвал, за да те отведе до Исус. Сега е твой ред да накараш някой да те следва.

В Библията четем, че когато Андрей срещна Исус, той доведе брат си Петър при Христос. Петър последва Андрей и бе заведен до Исус. Същото евангелие ни казва, че Филип отиде при своя приятел Натанаил, каза му за Исус и после го предизвика с думите „ела и виж”. И Натанаил последва Филип и отиде при Исус.

Когато жената при кладенеца срещна Исус, тя отиде в града и каза „Елате и вижте човек, който ми каза всичко, което съм правила” – и целият град я последва и отиде при Исус.

В Библията виждаме многократно хора да водят своите приятели и роднини при Исус. Споделянето във фейсбук е добра първа стъпка да кажем на хората: ела и виж. Но нищо не може да се сравни с това жив човек да покани другите при Христос.

Искаш ли да бъдеш този жив човек?

Ще бъдеш ли някой, когото другите ще последват, за да срещнат Исус?

28.06.2015 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Смачкана кола или автентичен християнин?

Искрен с Бога

/проповед/

Един мъж бил на смъртния си одър и повикал тримата мъже, на които вярвал най-много, да дойдат да го видят. Повикал свещеникa, GP-то и адвоката си и им казал: „Искам да вземете по 30 000 лв. от спестяванията ми и когато умра и дойдете да се сбогувате с мен, да сложите в ковчега ми тези пари.

Те не разбрали защо човекът иска да бъде погребан с парите, но му обещали да го направят. Седмица по-късно човекът умрял. На погребението всеки сложил своя дял в ковчега, докато минавали, за да си вземат последно сбогом. След това на обяда, свещеникът казал: „Момчета, трябва да ви призная нещо. Аз заделих малко пари. Точно сега строим църква, затова запазих 10000 лв. GP-то казал: „Ако ще си признаваме, по-добре и аз да си кажа. Ние прибавяме ново родилно отделение към болницата, затова запазих 20000 от моя дял.” Адвокатът поклатил глава и с поглед, който показвал колко отвратен е, казал: „Трябва да се засрамите от това, което сте направили. Моите 30000 лв. винаги ще бъдат с него в земята. Написах му чек за пълната сума!”

***

Четирима ученици решили да пропуснат първите часове в училище. В третия час дошли при учителката и й казали, че бащата на едното момче спукал гума, докато ги карал сутринта на училище. За тяхно успокоение, учителката не им се карала, само се усмихнала и казала: „Добре, вие пропуснахте теста тази сутрин, затова сядайте и извадете лист и химикал.” Изчакала докато седнат и се приготвят за въпросите и казала: „Първият въпрос – коя гума се спука?”

В една онлайн анкета за тийнейджъри, на въпроса „Лъжете ли?” с „Често” са отговорили 32%, а с „рядко” – 68%. Процентите за „никога” са 0. Най-често лъжат родителите си за това, че не пушат и не вземат наркотици, за приятелките/приятелите си.

Често срещани лъжи в България:

 „От утре започвам диета.” (съпруга)

„Имаш ли минутка?” (приятел)

„Ще ви се обадя веднага.” (фирма)

„Няма да боли.” (зъболекар)
„Изберете нас и ние ще донесем просперитет на България”. (партия)

И една често срещана лъжа напоследък:

„Европа е царството на гейовете, Русия е майка на православието.”

Непрекъснато се говори за ‘благородната лъжа’. От кога лъжата стана благородна?

Ако в нашето общество лъжата е норма, тогава как това се отразява на отношението ни към Бога?

Една от ключовите думи в евангелието на Йоан, което изследвахме досега беше думата „истина”. Истината ще ви направи свободни, казва Йоан.

Нека сега разгледаме един друг пасаж, който се намира в Евангелието на Лука 18:9-14.

С тази притча Исус шокира своите съвременници. Според общественото мнение тогава, фарисеят беше този, който трябваше да влезе пръв в Божието царство, а омразният и продажен бирник – да гори в ада. Исус каза за него: този слезе у дома си оправдан, защото той се покая за греховете си.

1. Бог знае всичките ни тайни.

Ние често си мислим, че можем да излъжем хората. На лъжата краката са къси и лъжецът често се разпознава по следните симптоми:

Учестено мигане и разширени зениците. Изражение на лицето, което казва точно обратното на онова, което се казва. Засилено ръкомахане. Накъсани изречения. Повече паузи и грешки в говоренето. Повече негативни думи и крайни изказвания.

Бог знае от самото начало дали си искрен с него или послъгваш. Той знае дали вярата ти е автентична или фарисейска. Бог те познава повече, отколкото ти се познаваш. Той те е създал, Той знае всичко за тебе. Той знае дори нещата, които не искаш да знае.

Петър каза: „Господи, ти всичко знаеш; знаеш, че те обичам.” Йоан 21:17. Бог знае всичко.

В Деяния на апостолите учениците се опитваха да намерят заместник на Юда и в молитва казаха: „Ти, Господи, сърцеведецо на всички (ти познаваш сърцата на всички), покажи онзи от тези двама, когото си избрал (Йосиф и Матия) – Деян. 1:24. Бог знае всичко.

И именно това ни плаши най-много – че Бог знае не само всичко за света, но и познава най-мрачните тайни на нашия живот.

Може би си се опитвал да носиш маска, да се самозалъгваш, че си добър човек. Или дори да излъжеш Бога, че не си това, което си всъщност. Че Го обичаш и обичаш другите. Че искаш да дойдеш на църква. Oнзи ден срещнах един човек, който отдавна не е идвал на църква. Когато го попитах деликатно кога ще дойде, каза: „Ох, не знам, толкова ми е объркано напоследък...”

В четвъртък на група у нас говорихме за молитвата. Един християнин казва: „Първото нещо, което научих за молитвата е, че Бог иска да сме искрени с Него. Преди се чувствах виновен да отида при Бог с всичките си проблеми. Представях си го като баща, който е отегчен от всичките ми оплаквания и не иска да го занимавам. Но прочетох книгата Псалми и разбрах, че Бог иска да бъдем искрени с Него. Ако искате да прочетете някои искрени молитви, прочетете Псалми. Бог иска да знае как се чувствате, но винаги бъдете искрени с Него. Той казва: „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.” 1 Пет. 5:7

Бог не се интересува от маските. Той иска да му казваме всичко и да не се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени. И когато го направим, ще преживеем Неговата любов и благодат.

Истинските последователи на Христос не слагат маски. Те са искрени с Бога.

2. Ние сме искрени със себе си, когато сме искрени с Бога.

Един млад мъж, който вече работил за БДЖ, решил да се кандидатира за освободено място на стрелочник. На интервюто инспекторът го питал: „Какво ще направиш, ако разбереш че два влака се движат един срещу друг на същия коловоз?” Младежът отговорил: „Това е лесно. Ще превключа стрелката на релсите на единия влак.” Инспекторът попитал: „Ами ако стрелката се счупи?” „Тогава ще изтичам в кабината и ще се обадя по телефона на следващия стрелочен пункт и ще им кажа те да реагират.” Инспекторът продължил: „Ами ако телефонът дава заето?” „Тогава ще използвам личния си телефон.” „Ами ако няма покритие или батерията ти е паднала?” „Е, тогава ще отида в града и ще повикам чичо ми.” Този отговор озадачил инспектора и той попитал: „И защо ще викаш чичо си?” Младежът отговорил: „Много просто. Той никога не е виждал железопътна катастрофа.”

Някои от вас се страхуват, че ако направят правилното нещо, животът ви ще заприлича на една голяма железопътна катастрофа.

Когато станеш искрен с Бог, това ще промени живота ти. Ще преподреди приоритетите ти. Ще те накара да се фокусираш на нещо друго. Някога чувствал ли си този страх? Да осъзнаеш истината кой си всъщност? Понякога и аз се чувствам така – струва ми се, че най-страшното нещо е да съм напълно искрен с Бог. Иска се смелост – християнството е за силните и смелите хора!

Когато сме напълно искрени с Бог ние ще трябва да се видим по начина, по който ни вижда Той. И ако го направим, може би ще видим, че животът ни прилича на една катастрофирала смачкана кола.

Но ти можеш да си сигурен, че ти си ценен за Бог. Бог те обича толкова много, че даде Своя Син да умре за тебе. Той иска да знаеш, че никога няма да те изостави.

Ние не разбираме кои сме всъщност, докато не станем напълно искрени с Бога.

Сега един малък тест. Помисли си за твоя любим библейски образ. Опитай си да си спомниш за момент, когато той е бил напълно искрен с Бога. Нека някой да спомене имена.

В Библията има много личности, които бяха искрени с Бога. Йов, Давид, Павел, учениците, Ной, Мойсей, Исая, Еремия...

Обикновено тази искреност става видна от твърдения като това на бирника: „Господи, бъди милостив към мене, грешника.” (Лука 18:13). Павел каза: „Аз съм най-големият от всички грешници”. (1 Тим. 1:15). Исая каза: „Понеже съм човек с нечисти устни (грешен) и живея сред народ с нечисти устни.” (Исая 6:5). Закхей каза: „Аз съм мамил (ограбвал) хората.” (Лука 19:8).

Исус иска от нас да сложим ръка на сърцето си и да си признаем, че сме грешници. Да кажем: аз съм грешник, убиец, крадец, егоист, себичен, похотлив, мрънкащ, лъжец, идолопоклонник...

Във вицовете Св. Петър често неправилно е набеждаван за хранител на райските двери. Като в следния виц: Един човек много напирал да влезе в рая и Св. Петър му казва: „Ти си лъгал твърде много, за да влезеш тук.” Човекът отговаря. „Айде сега, моля ти се, да не се обиждаме. Ти самият беше рибар...”

Ние се страхуваме да свалим маската, защото знаем че под нея ще открием кои сме всъщност: някои ще видят под нея един провален живот, други – изоставен партньор, трети – неблагодарност към родителите им, четвърти – незаинтересованост към децата им, други – разбит брак, зависимости... Ще открием, че не сме това, за което се представяме. Някои ще видят неетично отношение към колегите на работното си място, укриване на данъци, поклонение на нехристиянски идеологии (атеизъм, комунизъм, релативизъм) ...

Но всеки от нас, ако се вгледа в себе си, ще открие тъмни петна, наречени грях. И макар и да не ни харесва тази дума, ще разберем кои сме, когато сме напълно искрени с Бог и със себе си.

Грехът е нещо сериозно не просто заради това, което сме направили, а заради това срещу кого сме го направили. Ако мина с колата си върху охлюв, няма даже да усетя. Ако прегазя котка, ще усетя нещо, но няма да ми се наложи да спра. Ако блъсна куче, най-вероятно ще трябва да спра, ако не искам да катастрофирам. Но ако блъсна човек... съм извършил престъпление. Грехът се определя от това срещу кого си извършил деянието.

Грехът срещу другите хора, срещу твоето собствено тяло или срещу творението не е просто грях срещу тях – това е престъпление срещу Бога! Затова грехът е нещо сериозно.

Добрата новина обаче е, че Исус е този, който може да оправи нещата. Маската на страха и срама трябва да падне и тогава лицата ни ще отразяват образа на Христос.

3. Бог е напълно искрен с нас.

Учениците, които са сериозни във взаимоотношенията си с Бог знаят, че могат да му се доверят като източник на истината. Те знаят, че това което Той казва е правилно и истинно. Те са тези, които се навеждат напред, за да чуят когато Исус казва: „Истина, истина ви казвам...” Само в Матей и Марк тези 4 думи са записани 78 пъти.

78 пъти Исус каза: „Ще бъда напълно искрен с вас. Помолих ви да бъдете напълно искрени с мен, аз също ще бъда напълно искрен с вас.”.

Даже, когато казва неща, които са трудни за възприемане и преглъщане, Той казва истината. Един бог, който не изисква нищо от своите люде, няма да бъде уважаван и почитан. Ние искаме да имаме Спасител, който е искрен с нас и ни призовава да бъдем искрени с него.

Ако искаме да сме Негови последователи, ние трябва да вярваме, че Бог е искрен и че можем да му имаме пълно доверие. Ако Бог беше казал дори една лъжа, нямаше да е истинен. Бог е истинен и демонстрира своето величие и мощ, като държи хората отговорни за техните постъпки. Държи те да казват истината през цялото време.

Веднъж някой ме попита: Ако Бог е създал всичко – земята, хората, правилата, тогава защо не остави всички да отидат на небето? Нали е Бог!

Отговорът е, защото на Бог може да се вярва. Той постави стандарта на поведение и да промени решението си за греха би било несъвместимо с неговия характер. Ако беше направил това, нямаше как да му вярваме. Бог е същият вчера, днес и завинаги. Бог е непроменим, ние сме тези, които се променяме, които сме колебливи и непостоянни.

Детето на един пастор го гледало, докато си пишел проповедта и по едно време го попитало: „Тате, откъде знаеш какво да напишеш?” „Бог ми казва”, отговорил пасторът. „А тогава защо задраскваш толкова много?”, попитало момчето? Бог не се променя, но нашата способност да разпознаваме гласът му се променя с времето.

Едно момиче довело годеника си да се запознае с нейните родители. След вечерята баща й поканил в кабинета си момчето да поговорят и го попитал: „Е, какви са плановете ти?” „Аз съм студент по теология.” „Чудесно!”, казал бащата. „Но какво ще направиш, за да осигуриш хубаво жилище за дъщеря ми?” „Аз ще уча, а Бог ще снабди.” „И откъде ще имаш пари, за да отгледаш деца?” „Бог ще снабди.”

Мъжете излезли от кабинета и майката попитала мъжа си: „Как мина?”

„Ами той няма пари, не планира да започва и работа. Но от друга страна, мисли че аз съм бог.”

Някои хора предпочитат сами да си осигурят спасение, но Бог иска да разберем, че можем да Му се доверим.

Ако искаш да бъдеш искрен с Бога, ако искаш да заживееш живот на автентичен християнин, тази сутрин можеш да вземеш решение, което ще промени твоя живот.

Може би дълго си живял с полуистини и лъжи. Дълго си носил маска и си скривал истинската идентичност от Него, себе си и другите. Искаш ли да се живееш разкриеш пред Него?

Молитва.

Край

Проповед пред БПЦ „Нов живот” Варна

18.05.2014 г.