Молитвата: как да говорим с Бога

 /проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди, наречена „Борбата“. Ще говорим за духовната борба в живота ни като християни. Поредицата съдържа 10 теми, които покриват 10 различни области и духовни дисциплини – молитва, изучаване на Библията, благовестие, борба с изкушенията, вяра, взаимоотношения, водителство, святост, работа, духовно воюване.

Започваме с темата за Молитвата или „Как да говорим с Бога“. От всички духовни дисциплини, молитвата е най-важната, защото ни кара да търсим постоянно общение с Отца. А ние сме създадени за това! По думите на Ричард Фостър, „молитвата ни катапултира в сферата на духовния живот.“

И Той продължава: „Ако духовното размишление ни въвежда в духовния живот, постенето има придружаващо значение, изучаването на Писанията променя нашия ум, то дисциплината на молитвата ни довежда до най-високите и най-дълбоки дела на човешкия дух. Истинската молитва създава и променя живота.“

Аз съм благодарен, че като новоповярвал в университета имах добри наставници, които ми показаха колко важна е молитвата в живота ми. Когато започнахме да водим студентска група за библейско изучаване, по примера на английското студентско движение си направихме молитвени картички, на които пишеше: посвещавам се всеки ден да се моля за… и тук имаше празно място – трябваше да попълня имената на трима човека, за които да се моля. Така молитвата стана навик за мен и това революционизира живота ми. Бог стана много по-реален за мен.

Всяка неделя преди църква излизам да почистя пред църквата. Ако е валял силен дъжд, двете шахти отпред са затлачени с листа и клони и се образува голяма локва. Когато махна листата, водата свободно се отича в канала. Молитвата има подобен ефект върху живота на човек. Тя ни освобождава за действието на Бог в живота ни.

Божието слово на много места ни казва колко важно е да се молим.

1 Солунци 5:17 „Непрестанно се молете“

Филипяни 4:6 „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение“

Ние знаем, че молитвата е задължение на всеки християнин. Много от нас са вземали решение да се молят по 30 или дори 60 мин. на ден. Докато децата ни бяха малки, ставах в 6, молих се за 30 мин. и след това за 30 мин. изучавах пасаж от Библията.

Много от вас също са опитвали. Казвате си, ще се моля 30 мин. Започвате да се молите – първо за семейството си, след това за роднините, съседите и приятелите. След това за България, за властимащите, за спиране на войните… Поглеждате часовника – минали са само 5 минути! И си казвате, само великите мъже на вярата могат да правят това, това не е за мене!

Макар и често да се проваляме в молитвата, ние копнеем за дълбоки взаимоотношения с Бога. Августин Блажени е казал, „Създал си ни за Себе Си и сърцето ни е неспокойно, докато не се успокои в Тебе.“

Ние сме създадени за общение с Бога и без него чувстваме празнота. Когато се чувстваме, че не се молим достатъчно, трябва да помним няколко неща.

Първо, да не забравяме, че Бог желае да има общение с нас. Библията казва:

Яков 4:8 „Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас.“

Така че, инициативата в молитвата е на Бога. Ти си създаден така, че да откликнеш на Неговата инициатива.

Представяш ли си, Творецът на вселената ти се е открил в Словото и търси общение с теб. Затова, виж с какво време разполагаш и кога можеш да отделиш 20 минути, без да бързаш, за разговор с Бога. За мен най-удобно е да стана по-рано, за да имам това време сутринта. За теб може да е по-лесно да го правиш по друго време.

Ако 20 минути ти изглеждат много, започни с 5 или с 10. Бог винаги ни среща там, където сме и бавно ни води към по-дълбокото. То е като бягането. Ако бягаш само от време на време не можеш да участваш в маратон. Особено ако бягаш само от леглото до хладилника! Трябва да се подготвяш с редовни тренировки!

Как да се молим

Започни просто като благодариш на Бог за това, че Той е очаквал тази среща с теб. След това му благодари за това, което е Той. Тази молитва се нарича и обожание. Святият Дух ще те води в обожание, хваление и поклонение на Него. Може да се молиш с думите на някой псалм, като ги прочетеш на глас (напр. Псалм 63).

След обожанието е нужно да изповядаш греховете си, за да може да имаш чисти взаимоотношения с Бог. Следва благодарността. Благодарността е фундаменталният мотив на християнския живот. Ще осъзнаем това, когато разберем, че Бог ни е избавил от наказанието и осъждението за нашия грях. Винаги да благодарим на Бога е един от белезите на изпълването със Святия Дух.

Ние често губим чувството си за признателност. Бог иска да сме благодарни във всяка ситуация.

Един човек отишъл при равин и се оплакал: „Животът е непоносим. Деветима души живеем в една стая. Какво да правя?“ Равинът му отговорил, „Вземи козата си с вас в стаята.“ Човекът недоумява, но равинът настоява: „Направи както ти казвам и ела след седмица“.

След седмица отишъл отново при равина и изглеждал още по-измъчен от преди. „Не можем да понасяме тази коза, толкова е мръсна.“ Равинът му казал: „Иди си вкъщи и изкарай козата от стаята. След седмица ела пак.“ Седмица по-късно мъжът дошъл с грейнало лице и казал: „Животът е прекрасен. Наслаждаваме се на всеки миг без козата – само ние деветимата.“

Ние често забравяме добрите неща, които Бог е направил за нас. Благодарението е поддържане на спомен. То е молитвено изброяване на доброто в нашия живот.

И накрая идват молбите - застъпническата молитва за други хора и молитвата за твоите лични нужди. Застъпничеството е може би най-неегоистичният акт на любов, защото човекът, който е бил благословен от Бога, рядко знае кой се е молил за него. Именно застъпничеството на други хора за мен в молитва докосна сърцето ми, за да предам живота си на Бога в университета!

Време за застъпническа молитва в малки групи – 5 мин.

Можем да се учим как да се молим от молитвите на Павел за другите в неговите послания.

Бог се радва, когато се молим и за себе си. Важно е да помним, че Бог се интересува дори от най-малките подробности в живота ни. Това не прави молитвите ни егоцентрични, а напротив!

Ако има нещо в Библията, което не разбираш, или ако страдаш вътрешно заради лицемерието и несправедливостите около теб, Бог иска да споделиш това с Него. Той очаква да споделим и личните си молби. Когато децата ни бяха малки и сега, с нашите внучета, аз обичам те да идват и да искат нещо от мен – ако са гладни да си поискат нещо за ядене, или да поискат да им прочета приказка.

По същия начин Бог те насърчава да искаш неща от Него още преди да си решил какво ти е нужно. А ако Той смята, че нямаш нужда от нещо, Той ще ти покаже това, но Бог се радва, че си бил искрен с Него.

Молитвата не е да накараш Бог да направи нещо. Молитвата е да се движиш в Божията посока, да имаш Божиите цели и да участваш в Неговите дела.

Участваш ли в Неговите дела чрез молитва? Както казва един пастор, „християнин, който не се моли, е като шофьор на автобус, който се опитва сам да избута автобуса от коловоза, понеже не знае, че Супермен е сред пътниците в автобуса.“

С какви думи да се молим

Много християни се страхуват да се молят, защото не знаят с какви думи да го правят. Някои даже ме карат да им напиша молитви, с които да се молят. Можеш да използваш предварително написани молитви, но преди всичко молитвата трябва да е искрен разговор с Бога. Бог не се интересува от това дали молитвите ти са много красиви, а от това дали са искрени и изказани с благоговеене в сърцето ти.

Други питат, всеки път ли да завършвам молитвата с „в името на Исус Христос, амин“ (амин означава „да бъде“)? Отговорът е, ако използваш тези думи като заклинание, по-добре да не ги казваш. Ние казваме „в името на Исус Христос“, за да си напомним, че само благодарение на изкупителното дело на Божия Син имаме право да се приближим до Бога с молитва.

Също, използваме тези думи, когато молим за нещо, защото Исус каза:

Йоан 14:13 „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.“

С други думи, Исус ни позволява да искаме. Той ни разрешава да теглим от Неговата небесна сметка, стига целта на банковия превод да е съобразена с волята на Титуляра на сметката 😊.

Ако ти завършиш молитвата си с „в името на Исус“, но молитвата ти не отразява волята на Исус, тя няма да бъде уважена!

Така че, ако казваш по правилен начин накрая „в името на Исус“, това може да те предпазва от това да се молиш за глупости.

Някой студент или ученик може да попита, имам ли право да искам от Бога да ми помогне да имам 6 на изпита „в името на Исус“? Ами зависи доколко изхода от този изпит е съобразен с Божията воля и цели.

По-нататък ще говорим за познаването на Божията воля, когато говорим за водителството, но тук искам да кажа само няколко неща.

Първо, винаги е Божията воля да Го обожаваме, да Му благодарим и да изповядваме греховете си.

Второ, винаги е Божията воля да сме искрени с Него относно копнежите на сърцето си. Напълно в реда на нещата е да кажеш на Бог, „Господи, наистина искам да имам отлична оценка на този изпит. Това е важно за мен.“ Той обича, когато споделяме с Него, макар и това да не означава, че ще ни дава винаги това, което искаме.

Псалм 62:8 „…изливайте сърцата си пред Него“ 

И накрая, колкото повече четем и познаваме Библията, толкова повече ще разбираме Божия начин на мислене и съответно Неговата воля.

Резултатът от молитвите

Когато се молим, започваме да усещаме Божията любов и Неговото присъствие в нас. Започваме да преживяваме радост. Както казва Давид, пред Твоето присъствие – в Божието присъствие – има пълнота от радост.

Освен, че преживяваме радост, молитвата ни носи мир, когато сме склонни да изпитваме страх и безпокойство. Ап. Павел казва: Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и с молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. (Филипяни 4:6-7)

Молитвата променя не само нас, но също така променя ситуациите. Често след молитва в църква Бог изцелява хората, за които сме се молили.

Преди време ме спря пътна полиция и установиха, че не съм заплатил гражданска отговорност. В началото казах, не може да бъде! Ние винаги си плащаме данъците! Но се оказа, че този път поради многото неща, които са се случвали тогава в живота ни, бях пропуснал.

След няколко месеца получих наказателно постановление, че ще ме глобят и ще ми отнемат книжката за 6 месеца. Мислехме какво да правим, молихме се и въпреки малката вероятност за успех, реших да обжалвам в съда. Насрочиха датата на делото и освен че се подготвях за него, се молих много усърдно за Божията милост.

Самото дело мина за 2-3 минути и съдията не изглеждаше много заинтересован. Мислех, че няма да уважат жалбата ми, но продължих да се моля. И два месеца по-късно излезе решението, че съдът отменя наказанието!

Как да чуваме Божия глас

И стигаме до може би въпроса, който много хора си задават – как да чувам Божия глас, когато се моля?

Йоан 10:27 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.“

Как да различим нашите мисли и желания от гласа на Добрия Пастир? Не е ли много лесно да се заблудим? Ами ако това са зли гласове, а ние ги вземем за гласа на Добрия Пастир?

Нека отново да напомня, че Бог е този, който иска да установи общение с нас. Той иска да ни говори повече, отколкото ние искаме да Го чуем. Проблемът е, че ние понякога не искаме да Го чуем.

Думите „Моите овце слушат гласа Ми“ често се разбират погрешно. Много християни мислят, че Исус има предвид, че ще получим подбуждение за нещо и заедно с него потвърждение, че то е от Исус. Но Той не иска да каже това.

Думата „слушам“ в Библията обикновено означава „чувам“. Последовател на Исус е човек, който гледа сериозно на Божиите заповеди. Той се различава от другите овце по това, че е решил да следва само истинския Пастир. Когато други гласове се борят за вниманието му, той целенасочено си запушва ушите за тях.

Той е решил да се покорява само на един глас. Затова се научава да различава този глас от останалите.

Йоан 7:17 „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.“

Eвреи 5:14 „а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Може да ти отнеме време да се научиш да различаваш Неговия глас. Но колкото повече четеш и изучаваш Словото, и колкото повече си решен да му се покоряваш, толкова повече ще можеш да различаваш истината от лъжата.

Разбира се, понякога Бог говори директно и дава конкретно водителство в даден проблем. Но най-много Бог е загрижен да ни дава морални насоки и да ни учи да различаваме доброто от злото.

Затова трябва да изучаваме всеки пасаж в Библията в неговия контекст. Иначе рискуваме да гледаме на Библията си като на хороскоп! Молиш се за нещо, отваряш напосоки и Бог ти „говори“ от пасажа, който ти попадне на погледа! Така обаче ти не разбираш истинското послание на пасажа, а го сканираш през филтъра на твоите надежди и страхове.

Вместо това, просто предай проблема си на Бога. Докато изучаваш Словото, освен ако пасажът не адресира ясно именно този проблем, остави настрани проблема и се стреми да разбереш какво казва Бог в пасажа.

Пребъдване в молитва

И накрая, макар и да е добро нещо да имаш установено тихо време, в което да се срещаш с Бог всеки ден, не е хубаво това да е единственото време за общение с Него!

След като свърши тихото ти време, не е нужно да „изключваш честотите на Божието радио“. Дори и да не изговаряш наум непрекъснато някакви молитви, можеш да се наслаждаваш в Господа докато правиш други неща. Когато Павел казва „Непрестанно се молете“, може би има предвид именно това. Може да напуснеш стаята, в която се молиш, но не е нужно да напуснеш светилището вътре в тебе.

Това не е лесно в началото. Но може да формираш този навик да мислиш, че Святият Дух е винаги с тебе, докато правиш нещо друго.

В заключение, може да се каже, че молитвата е покана да надникнем в сърцето на Отец. Когато го направим, ще видим, че Той постоянно търси общение с нас. Затова молитвата е централната духовна дисциплина, двупосочен разговор с нашия Творец и Изкупител. В молитвата ние откликваме на Бога.

Бог иска да отделим време всеки ден за срещи с Него. През това време ние трябва да се покланяме и да Го обожаваме, да се изповядваме, да Му благодарим и да изказваме молитвите си за другите и за себе си.

Не е нужно да спазваме определена структура. Духът ще ни учи как да се покланяме и да чакаме Бога. И когато свърши тихото ни време, трябва да оставим Бог да ни учи как да оставаме в Неговото присъствие през остатъка от деня.

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

28.06.2026 г. 

Остави душата ти да те настигне

/проповед/

Един пастор разговарял с някои от членовете на църквата относно сутрешната неделна служба. Всеки от тях споделял коя е любимата му част от службата. Един казал, че това е когато прочитат в хор Никейската изповед на вярата, защото в този момент той е могъл да се изправи и да декларира вярата си.

Друг казал, че това е хвалението – песните, които пеели, го докосвали силно. Една възрастна жена споделила, че най-много харесва литургията. За нея фактът, че те следват литургичната структура на ранната църква означавал много.

Друг вярващ казал, че това е прелюдията. Пасторът го погледнал изненадан и попитал: „Искаш да кажеш проповедта?“ „А, не, пасторе, имам предвид точно прелюдията.“ Когато го попитали защо точно ‚прелюдията‘, отговорил, че цялата му седмица е толкова натоварена, толкова напрегната, но когато влизал в молитвения дом и започвала прелюдията, това било единственото време, когато можел да се отпусне, да замълчи и да преживее Божието присъствие.

Повечето от нас са твърде заети, за да спрем, да се отпуснем и да замълчим пред Господа. Повечето сякаш изпитват нужда непрекъснато да правят нещо. Бъркаме заетостта с това да сме продуктивни, успешни, ефективни.

Нека прочетем Марк 1:29-39.

29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей. 30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. 31 Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и веднага треската я остави и тя им прислужваше. 32 А като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове. 33 И целият град се събра пред вратата. 34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха. 35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше. 36 А Симон и онези, които бяха с Него, изтичаха след Него. 37 И като Го намериха, казаха Му: Всички Те търсят. 38 А Той им каза: Да идем другаде в близките градчета и там да проповядвам; защото затова съм излязъл. 39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

Исус също имаше напрегнато ежедневие. Но посред тази заетост Той намира време, за да намери усамотено място и да се моли. Да има тихо време, време насаме с Отца.

Ние живеем в култура, в която нашата стойност се измерва с това дали сме заети и дейни. Затова молитвата, тихото време с Господа за мнозина е загуба на време.

Преди две-три поколения прането е отнемало цял ден на домакинята. След изобретяването на автоматичната пералня, това става за 2 часа. Пъхаш прането в тази чудна нова машина, оставяш я сама да работи и отиваш да правиш нещо друго.

Колко много време се спестява! Но какво се случва? Имаме ли сега повече време за почивка, повече тихо време?

Не, изпълнихме времето си с други задължения.

Изобретяването на компютъра от Джон Атанасов и Клифърд Бери имаше подобен ефект. Той ни помага да работим много по-бързо. Но намерихме ли повече време? Имаме ли тихо време?

Не. Просто запълнихме това време с други задължения. С повече работа.

Много хора сякаш се страхуват от тишината. Дори когато никой не гледа ТВ, той е включен за ‚фон‘. Хората се нуждаят от шум, страхуват се от тишината. Моите деца даже учат на фона на музика.

Сякаш нашата плътска природа се бои, предусещайки какво може да се случи, ако просто застанехме мълчаливо пред Бог. Ако имаме тихо време с Него.

Страхувам се, че много хора, дори тези които се наричат последователи на Христос, са загубили умението да бъдат тихи, да замълчат пред Бога.

„Замълчете и знайте, че аз съм Бог.“ (Пс. 46:10)

Замълчете – това е заповед.

В нашия текст от Марк Исус също е много зает. Евангелието на Марк би трябвало най-много да ипонира на съвременния човек от 21 в. Защо ли? Защото в него всеки бърза нанякъде. Всеки е зает. За това свидетелства и фактът, че думата „веднага“ се среща 50 пъти в това кратко евангелие!

Исус беше много зает, но за него беше приоритет да бъде в присъствието на Отца. Да се моли с Отца.

„И сутринта, когато беше още тъмно, стана, та излезе и отиде в уединено място, и там се молеше.“ (ст.35) Дори Исус, който е Божият Син, дори посред важното си служение, Той се оттегляше за размишление, молитва и общение с Отца.

Възлюбени от Господа, ние трябва да намерим време за молитва и общение с Отца. Това е изключително необходимо в нашия забързан живот. Ние трябва да забавим темпото и да прекарваме време с Него. Това е Неговата воля.

Нужна е самодисциплина, предварително планиране (кога, къде), уединено място. Изключи телефона, телевизора и компютъра. Започни с молитва Святият Дух да те води в твоето хваление, изповед, благодарение, поклонение и застъпничество, молби и размишления. Води си дневник, записвай идеи, въпроси. Започни с 10 мин., постепенно достигни до 30. И последно, намери приятел, който да те държи отговорен за тихото ти време.

Дори Исус имаше тихо време с Отца. Колко повече се нуждаеш от такова време ти.

Един човек от църква се обадил на пастора и с гневен тон му казал: „Обадих ти се в събота, но не можах да се свържа с теб.“ Пасторът обяснил, че събота е почивният му ден, че се нуждае да се презареди физически и духовно. И че винаги си проверява телефонните обаждания, в случай че има нещо неотложно..“ Човекът казал: „Какво? Почивен ден?! Дяволът не си взема почивен ден!“

„Точно така“, отговорил пасторът. Ако не си вземах почивен ден, и аз щях да бъда като него.“

Ние имаме нужда да забавим темпото. Да замълчим и да имаме тихо време с Бога.

Но какво е тихото време? Това е време, в което ние четем Словото, за да се срещнем с Христос. Това е време, в което размишляваме върху прочетеното, за да може библейските истини да се пропият в нашия ум, емоции и воля. И накрая, в тихото време се молим: хвалим Го, благодарим Му и Го обожаваме, изповядваме греховете си, молейки се да снабди нуждите ни; застъпваме се за другите.

Тихо време – то е жизнено важно за нашата душа. То е толкова важно, че Бог ни заповяда в своя Top Ten списък - Десетте Божи заповеди, да имаме почивен ден. Помни съботния ден! Ние трябва да имаме почивен ден. Трябва да имаме тихо време, за да търсим Бога.

Преди повече от век естествоизпитател правел дълъг преход през африканската джунгла. Наел местни хора за носачи. Първият ден вървели бързо и изминали голямо разстояние. Естествоизпитателят се надявал, че ще продължат така и на следващия ден. Но на сутринта хората отказали да тръгнат. Поради някаква причина само седели и почивали.

Когато попитал на какво се дължи това странно поведение, му казали че първият ден вървели твърде бързо и сега чакали душите им да настигнат телата им.

Има моменти, когато се движим толкова бързо, че се налага да забавим ход, за да може душите ни да настигнат телата ни.

Остави душата ти да те настигне.

Според преданието, докато бил епископ на Ефес, апостол Йоан си имал любимо занимание – да отглежда гълъби. Веднъж един от местните високопоставени мъже минавал край дома на Йоан след ловуване. Когато видял Йоан да си играе с един гълъб, той разкритикувал апостола, че си губи времето.

Йоан погледнал към лъка на своя критик и му обърнал внимание, че кордата е отпусната. „Да“, казал ловецът, „отпускам кордата, когато не я използвам. Ако стоеше постоянно опъната, щеше да загуби силата си и няма да става за нищо.“

„Аз също сега отпускам лъка на моя ум, за да мога по-добре да изстрелвам стрелите на божествената истина.“

Истината е, че рядко откриваме Бог в натовареното ежедневие на нашия живот, но често го намираме в тихите моменти. Майка Тереза казва: „Бог е приятел на тишината.“

Някои от нас се движат с превишена скорост в живота. Има опасност да излетят на някой завой. Нужно е да спрем, да оставим душата ни да ни настигне.

Парадоксът е, че без тихо време и молитва ние не можем да сме ефективни за Бога. „Имам толкова много работа, че прекарвам няколко часа в молитва, за да мога да го свърша“. Джон Уесли

Сигурно си казваш: Нямам желание да се моля. Когато седна да се моля, умът ми блуждае, а тихото ми време е отегчително. Има две причини често да се чувстваме така: влиянието на плътта и съпротивата на Сатана. Моли се Господ да насочва мислите ти към Христос и Неговото слово. Да засили копнежа ти и да ти даде сила да се дисциплинираш, да ти даде радост от личните срещи с Него.

Бог ни заповядва да замълчим, да намерим уединено място и да влезем в общение с Него, Автора на вселената. Когато го правим редовно, душата ни ще ни настигне и ще намерим себе си.

Нека се помолим.

4.10.2015, 

БПЦ "Нов живот"

Варна