С такива приятели нямаш нужда от врагове (Йов 4-6)

/проповед/

Двама приятели били в гората на лов. Изневиделица от храстите се появила мечка. Първият започнал трескаво да си обува маратонките. Приятелят му попитал, „Какво правиш? Не знаеш ли, че не можеш да надбягаш мечка? „Не ми трябва да надбягвам мечката. Просто трябва да надбягам теб.“

Много приятели са като този, когато играта загрубее, си плюят на петите и дим да ги няма.

Някой е измислил интересна нова дума, думата frenenemy, която можем да преведем като „приятераг“. Може би някой стендъп комик за първи път я е измислил. Интересна дума, която описва някои хора. Приятераг означава комбинация от приятел и враг. Подходяща е, когато не можеш да кажеш дали един човек ти е приятел, или враг. Който показва приятелско лице, но всъщност ти е враг. Двуличен човек.

Днес продължаваме с поредицата „Уроци от Йов“ върху книгата Йов. Ще говорим за приятелството. Библията говори на много места за приятелството.

Притчи 18:24 „има приятел, който стои по-близко и от брат.“

Притчи 17:17 „Приятел обича всякога и е роден брат във всяко време на нужда.“

Имаме добрите примери на приятелството на Давид и Йонатан, за което говорихме докато разглеждаме 1 Царе, за приятелството на Илия и Елисей, Павел и Тимотей.

Но Библията говори не само за добрите, но и за лошите приятели:

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Всички от опит знаем как лошите приятели ни отдалечават от Бога. С такива приятели нямаш нужда от врагове. Но днес няма да говорим за това как да избягваме лошите приятели, това е тема на друга проповед. Ще се опитаме да видим какви приятели сме ние, като разгледаме „приятелите“ на Йов - Елифаз, Билдад и Софар. 

Ние вече видяхме как Бог позволи на дявола да отнеме всичко от Йов, един праведен и непорочен мъж, и да го накара да страда, за да изпита вярността му на Бога.

Веднага след това тримата приятели на Йов идват, за да го утешат.

Йов 2:11-13 „А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааметеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат. И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. И седяха при него на земята седем дена и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че страданието му е много голямо.“

Ако просто продължаха да слушат и да утешават приятеля си, щяха да бъдат включени в списъка със страхотни приятели в Библията. Но за нещастие, не го направиха.

Щом си отвориха устата и се опитаха да помогнат на Йов с лошата си теология и горди изказвания, се превърнаха в пример за ужасни приятели.

Както казваме, с такива приятели нямаш нужда от врагове. Те сториха повече вреда на приятеля си, отколкото неговите врагове.

Думите им накараха човека с непоколебима вяра Йов да се съмнява и дори да обвинява Бога в жестокост.

Понякога, ако не внимаваме, с подобно отношение, вместо да насочим хората към Бога, можем да ги отблъснем от Него.

Понеже нямаме време да изследваме и тримата, бих искал да се фокусираме на първия приятел, Елифаз, и да видим какви поуки можем да вземем от него за това как да бъдем добри приятели.

1.     Фокусиране върху грешките на другите.

Елифаз разсъждава дали да говори или не, но решава че не може да се сдържи да не говори. И първото нещо, което пита Йов е, като си помагал на толкова много хора, защо сега не можеш да помогнеш на себе си?

Йов 4:3-6 „Ето, ти си съветвал мнозина и немощни ръце си укрепил. Твоите думи са привдигали падащия, и отслабнали колене си укрепял. А сега това те сполетя, и ти се отчая, достигна те, и се сломи.“

Този въпрос ми прилича на упрека на минаващите край кръста, докато Исус виси на него: „Ако си Божий Син, слез от кръста!“

И след тази първа грешка, идва и втората грешка на Елифаз:

Йов 4:7-8 „Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, и къде са били изтребвани праведните. Доколкото съм аз видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.“

Елифас обвинява Йов за неговите проблеми, като твърди че никой не е погинал или страдал, без да е виновен сам той и без да си го заслужава. Това обаче е грешна теология!

Разбира се, Йов не беше съвършен. Но Библията казва, че всички сме грешни и всички заслужаваме да страдаме и даже заслужаваме смърт. Затова всеки момент на мир и спокойствие се дължи на Божията благодат, а не на нашата праведност или на нашите заслуги.

Но проблемът е, че нашата гордост ни кара да виждаме грешките у другите. Всъщност, често ние критикуваме у другите точно тези неща, които не харесваме у себе си. Защо? За да не се налага да се изправяме срещу тях. Болезнено е да признаеш собствените си провали – това може да доведе до срам, чувство за малоценност и несигурност.

От друга страна, като осъждаме грешките на другите, това действа като успокоително – кара ни да се чувстваме по-добри и „по-морални“ на фона на другите.

Затова Исус каза

Матей 7:5 „Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“

Ако го правим, ако сме искрени за своите грешки и провали, вместо да ни избягват, хората ще ни търсят като приятели. Както казва К.С. Луис, „Приятелството се ражда в момента, когато един казва на друг: „Какво? И ти ли? Мислех, че съм единственият.“

Елифаз обвини Йов за неговите проблеми. Кой се нуждае да чува такива думи от приятел? Има си време за корекция, но първо хората се нуждаят да бъдат изслушани!

2.     Маска на вярващ.

Следващия урок, който научаваме от Елифаз е, че не всеки, който звучи като много духовен и като много вярващ, наистина е такъв. Лесно е да се имитира вяра.

Йов 5:8-16 „Но аз Бога ще потърся и делото си ще възложа на Бога, Който върши велики и неизследими дела… дава дъжд по лицето на земята… възвишава смирените… въздига в безопасност нажалените… осуетява кроежите на хитрите… избавя сиромаха от меча…“

Макар и това, което Елифаз казва да е вярно, той не е искрен. И не това Йов се нуждаеше да чуе в момента. Йов знаеше всичко това по-добре от Елифаз! Той не се нуждаеше от проповед, а от състрадание!

Елифаз продължава да обвинява Йов, че той е причина за собствените си проблеми. Някой е казал, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа.“

Холивудските филми често изобразяват християни, които са горди, арогантни и егоистични, и които обичат да използват християнски клишета като „Моля се за теб“, „Бог те обича“ и „Не се тревожи, всичко си има цел.“

Макар и тези стереотипи да не ни харесват, трябва да признаем, че в тях има доста истина.

Аз също казвам на хората „Ще се моля за теб“ и макар и да го казвам искрено, понякога забравям за обещанието си. Затова реших да не оставям някоя нужда, без да се помоля веднага, когато разбера за нея.

Понякога като християни ние казваме на хората, че Бог ги обича, но не им даваме помощта, от която се нуждаят. Така само обличаме в духовни дрехи нашият егоцентризъм. Хората чувстват това и това ги отдалечава от Бога.

Нещо повече, може да използваме библейски цитати, но това не означава, че винаги сме прави или че мотивите ни са правилни. В историята Библията е била използвана, за да се оправдаят неща като робството, нацизма, геноцида, расизма, апартейда, а сега и войната на Русия в Украйна.

Ние трябва да познаваме Писанията и да учим стихове наизуст. Но цитирането на Библията не винаги означава, че сме в „духа на Словото“.

Ако искаме наистина да помогнем на приятел, преди да попитаме Бог какво да кажем, по-добре е да помолим Бог да промени нашето сърце.

3.     Тръни или плодове?

Накрая, виждаме, че приятелството на Елифаз повече навреди, отколкото помогна на Йов. То даваше тръни вместо плодове.

Йов отговаря така на Елифаз:

Йов 6:4 „Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; заплахите на Бога са се опълчили против мене.“

Йов сякаш е взел присърце думите на Елифаз и тук виждаме, че вместо да вижда Бог като приятел, той започва да гледа на Него като на враг.

Той знае, че неговият грях не е по-голям от греха на кой да е друг човек и не може да си обясни защо страда, освен ако Бог не го мрази.

Елифаз напомня за някои християни. Когато някой невярващ потърси подкрепа от християнин и започне да споделя проблемите си с него, той или тя веднага започват да го обвиняват и осъждат. Затова много хора не могат да понасят християните. И може би затова някои не искат да дойдат на църква.

Тук нямам предвид да говорим само за Божията любов на невярващите. Далеч съм от мисълта да споделяме само онези неща от Библията, които биха ги накарали да се чувстват добре. Това правят проповедниците на евангелието на просперитета.

Когато казваме на хората, че само ако спрат да се оплакват, ако тръгнат на църква и си намерят работа, тогава проблемите им ще изчезнат - това е точно онова, което проповядва евангелието на просперитета.

Но колкото и духовен да си, проблемите няма да изчезнат изневиделица. Йов разбираше това. Той знаеше, че Бог дава и Бог взема. Бог е в контрол на всичко.

Разбира се, че има време и място за укоряване, за коригиране и назидаване, но не можем да започнем „от вратата за главата“. Първо трябва да покажем любов и загриженост, да насърчим и да изслушаме човека.

Такова отношение именно може да привдигне падналия човек. Не двулично, фалшиво приятелство като това на Елифаз, а истинско христоподобно приятелство, което се стреми да привдига другите.

В началото приятелите на Йов започнаха добре. В гл. 2 те дойдоха, изслушаха Йов, плакаха с него и се молиха с него.

Ако бяха продължили да изговарят думи на живот, вместо думи на смърт, днес нямаше да ги посочваме като пример за ужасни приятели. Щяхме да гледаме на тях като на пример за прекрасни приятели. Щяхме да слушаме проповеди за това как да имитираме техния пример, а не как да го избягваме.

Затова, нека изпитаме сърцето си и да видим що за приятел сме ние. Дали приличаме на Елифаз от глава 2, или на Елифаз от глави 4 и 5? Нашето приятелство помага ли на хората или ги наранява? Плодове ли носи или тръни? Приятел ли сме или приятераг?

Вместо да се фокусираме на провалите на другите, да се преструваме на духовни без да помагаме и без да принасяме плод, нека се стремим да се поучим от примера на Исус като приятел.

Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел и ще те учи как ти да бъдеш добър приятел.

Първо, Той ще те научи, че добрият приятел е искрен, не слага маски. Второ, ще те научи, че добрият приятел се притичва на помощ. Приятел в нужда се познава.

Притчи 17:17 „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“

И трето, добрият приятел ще има жертвоготовна любов, подобно на любовта на Христос към нас. „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13)

Исус демонстрира именно тази агапе любов. Той умря, но три дни по-късно възкръсна от мъртвите и днес живее в тези, които са го приели за Свой Господ и Спасител. Както казва ап. Павел, „Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене…“ (Галатяни 2:20)

А както казва Аристотел, „Приятелството е една душа, която живее в две тела.“ Ако Христос живее в тебе, Той ще е най-добрият ти приятел и Той ще те учи как да си добър приятел за другите.

Един британски вестник предложил награда за най-добрата дефиниция за приятел. Сред хилядите отговори, които получили, били следните:

Приятел е този, който умножава радостите, разделя тъгата, и чиято честност е ненарушима.

Приятел е този, който разбира нашето мълчание.

Приятелят е като часовник, който е верен през цялото време.

Победителят бил този, който казал: „Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива.“

Молитва.

_____________________

15.06.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна 

Смачкана кола или автентичен християнин?

Искрен с Бога

/проповед/

Един мъж бил на смъртния си одър и повикал тримата мъже, на които вярвал най-много, да дойдат да го видят. Повикал свещеникa, GP-то и адвоката си и им казал: „Искам да вземете по 30 000 лв. от спестяванията ми и когато умра и дойдете да се сбогувате с мен, да сложите в ковчега ми тези пари.

Те не разбрали защо човекът иска да бъде погребан с парите, но му обещали да го направят. Седмица по-късно човекът умрял. На погребението всеки сложил своя дял в ковчега, докато минавали, за да си вземат последно сбогом. След това на обяда, свещеникът казал: „Момчета, трябва да ви призная нещо. Аз заделих малко пари. Точно сега строим църква, затова запазих 10000 лв. GP-то казал: „Ако ще си признаваме, по-добре и аз да си кажа. Ние прибавяме ново родилно отделение към болницата, затова запазих 20000 от моя дял.” Адвокатът поклатил глава и с поглед, който показвал колко отвратен е, казал: „Трябва да се засрамите от това, което сте направили. Моите 30000 лв. винаги ще бъдат с него в земята. Написах му чек за пълната сума!”

***

Четирима ученици решили да пропуснат първите часове в училище. В третия час дошли при учителката и й казали, че бащата на едното момче спукал гума, докато ги карал сутринта на училище. За тяхно успокоение, учителката не им се карала, само се усмихнала и казала: „Добре, вие пропуснахте теста тази сутрин, затова сядайте и извадете лист и химикал.” Изчакала докато седнат и се приготвят за въпросите и казала: „Първият въпрос – коя гума се спука?”

В една онлайн анкета за тийнейджъри, на въпроса „Лъжете ли?” с „Често” са отговорили 32%, а с „рядко” – 68%. Процентите за „никога” са 0. Най-често лъжат родителите си за това, че не пушат и не вземат наркотици, за приятелките/приятелите си.

Често срещани лъжи в България:

 „От утре започвам диета.” (съпруга)

„Имаш ли минутка?” (приятел)

„Ще ви се обадя веднага.” (фирма)

„Няма да боли.” (зъболекар)
„Изберете нас и ние ще донесем просперитет на България”. (партия)

И една често срещана лъжа напоследък:

„Европа е царството на гейовете, Русия е майка на православието.”

Непрекъснато се говори за ‘благородната лъжа’. От кога лъжата стана благородна?

Ако в нашето общество лъжата е норма, тогава как това се отразява на отношението ни към Бога?

Една от ключовите думи в евангелието на Йоан, което изследвахме досега беше думата „истина”. Истината ще ви направи свободни, казва Йоан.

Нека сега разгледаме един друг пасаж, който се намира в Евангелието на Лука 18:9-14.

С тази притча Исус шокира своите съвременници. Според общественото мнение тогава, фарисеят беше този, който трябваше да влезе пръв в Божието царство, а омразният и продажен бирник – да гори в ада. Исус каза за него: този слезе у дома си оправдан, защото той се покая за греховете си.

1. Бог знае всичките ни тайни.

Ние често си мислим, че можем да излъжем хората. На лъжата краката са къси и лъжецът често се разпознава по следните симптоми:

Учестено мигане и разширени зениците. Изражение на лицето, което казва точно обратното на онова, което се казва. Засилено ръкомахане. Накъсани изречения. Повече паузи и грешки в говоренето. Повече негативни думи и крайни изказвания.

Бог знае от самото начало дали си искрен с него или послъгваш. Той знае дали вярата ти е автентична или фарисейска. Бог те познава повече, отколкото ти се познаваш. Той те е създал, Той знае всичко за тебе. Той знае дори нещата, които не искаш да знае.

Петър каза: „Господи, ти всичко знаеш; знаеш, че те обичам.” Йоан 21:17. Бог знае всичко.

В Деяния на апостолите учениците се опитваха да намерят заместник на Юда и в молитва казаха: „Ти, Господи, сърцеведецо на всички (ти познаваш сърцата на всички), покажи онзи от тези двама, когото си избрал (Йосиф и Матия) – Деян. 1:24. Бог знае всичко.

И именно това ни плаши най-много – че Бог знае не само всичко за света, но и познава най-мрачните тайни на нашия живот.

Може би си се опитвал да носиш маска, да се самозалъгваш, че си добър човек. Или дори да излъжеш Бога, че не си това, което си всъщност. Че Го обичаш и обичаш другите. Че искаш да дойдеш на църква. Oнзи ден срещнах един човек, който отдавна не е идвал на църква. Когато го попитах деликатно кога ще дойде, каза: „Ох, не знам, толкова ми е объркано напоследък...”

В четвъртък на група у нас говорихме за молитвата. Един християнин казва: „Първото нещо, което научих за молитвата е, че Бог иска да сме искрени с Него. Преди се чувствах виновен да отида при Бог с всичките си проблеми. Представях си го като баща, който е отегчен от всичките ми оплаквания и не иска да го занимавам. Но прочетох книгата Псалми и разбрах, че Бог иска да бъдем искрени с Него. Ако искате да прочетете някои искрени молитви, прочетете Псалми. Бог иска да знае как се чувствате, но винаги бъдете искрени с Него. Той казва: „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.” 1 Пет. 5:7

Бог не се интересува от маските. Той иска да му казваме всичко и да не се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени. И когато го направим, ще преживеем Неговата любов и благодат.

Истинските последователи на Христос не слагат маски. Те са искрени с Бога.

2. Ние сме искрени със себе си, когато сме искрени с Бога.

Един млад мъж, който вече работил за БДЖ, решил да се кандидатира за освободено място на стрелочник. На интервюто инспекторът го питал: „Какво ще направиш, ако разбереш че два влака се движат един срещу друг на същия коловоз?” Младежът отговорил: „Това е лесно. Ще превключа стрелката на релсите на единия влак.” Инспекторът попитал: „Ами ако стрелката се счупи?” „Тогава ще изтичам в кабината и ще се обадя по телефона на следващия стрелочен пункт и ще им кажа те да реагират.” Инспекторът продължил: „Ами ако телефонът дава заето?” „Тогава ще използвам личния си телефон.” „Ами ако няма покритие или батерията ти е паднала?” „Е, тогава ще отида в града и ще повикам чичо ми.” Този отговор озадачил инспектора и той попитал: „И защо ще викаш чичо си?” Младежът отговорил: „Много просто. Той никога не е виждал железопътна катастрофа.”

Някои от вас се страхуват, че ако направят правилното нещо, животът ви ще заприлича на една голяма железопътна катастрофа.

Когато станеш искрен с Бог, това ще промени живота ти. Ще преподреди приоритетите ти. Ще те накара да се фокусираш на нещо друго. Някога чувствал ли си този страх? Да осъзнаеш истината кой си всъщност? Понякога и аз се чувствам така – струва ми се, че най-страшното нещо е да съм напълно искрен с Бог. Иска се смелост – християнството е за силните и смелите хора!

Когато сме напълно искрени с Бог ние ще трябва да се видим по начина, по който ни вижда Той. И ако го направим, може би ще видим, че животът ни прилича на една катастрофирала смачкана кола.

Но ти можеш да си сигурен, че ти си ценен за Бог. Бог те обича толкова много, че даде Своя Син да умре за тебе. Той иска да знаеш, че никога няма да те изостави.

Ние не разбираме кои сме всъщност, докато не станем напълно искрени с Бога.

Сега един малък тест. Помисли си за твоя любим библейски образ. Опитай си да си спомниш за момент, когато той е бил напълно искрен с Бога. Нека някой да спомене имена.

В Библията има много личности, които бяха искрени с Бога. Йов, Давид, Павел, учениците, Ной, Мойсей, Исая, Еремия...

Обикновено тази искреност става видна от твърдения като това на бирника: „Господи, бъди милостив към мене, грешника.” (Лука 18:13). Павел каза: „Аз съм най-големият от всички грешници”. (1 Тим. 1:15). Исая каза: „Понеже съм човек с нечисти устни (грешен) и живея сред народ с нечисти устни.” (Исая 6:5). Закхей каза: „Аз съм мамил (ограбвал) хората.” (Лука 19:8).

Исус иска от нас да сложим ръка на сърцето си и да си признаем, че сме грешници. Да кажем: аз съм грешник, убиец, крадец, егоист, себичен, похотлив, мрънкащ, лъжец, идолопоклонник...

Във вицовете Св. Петър често неправилно е набеждаван за хранител на райските двери. Като в следния виц: Един човек много напирал да влезе в рая и Св. Петър му казва: „Ти си лъгал твърде много, за да влезеш тук.” Човекът отговаря. „Айде сега, моля ти се, да не се обиждаме. Ти самият беше рибар...”

Ние се страхуваме да свалим маската, защото знаем че под нея ще открием кои сме всъщност: някои ще видят под нея един провален живот, други – изоставен партньор, трети – неблагодарност към родителите им, четвърти – незаинтересованост към децата им, други – разбит брак, зависимости... Ще открием, че не сме това, за което се представяме. Някои ще видят неетично отношение към колегите на работното си място, укриване на данъци, поклонение на нехристиянски идеологии (атеизъм, комунизъм, релативизъм) ...

Но всеки от нас, ако се вгледа в себе си, ще открие тъмни петна, наречени грях. И макар и да не ни харесва тази дума, ще разберем кои сме, когато сме напълно искрени с Бог и със себе си.

Грехът е нещо сериозно не просто заради това, което сме направили, а заради това срещу кого сме го направили. Ако мина с колата си върху охлюв, няма даже да усетя. Ако прегазя котка, ще усетя нещо, но няма да ми се наложи да спра. Ако блъсна куче, най-вероятно ще трябва да спра, ако не искам да катастрофирам. Но ако блъсна човек... съм извършил престъпление. Грехът се определя от това срещу кого си извършил деянието.

Грехът срещу другите хора, срещу твоето собствено тяло или срещу творението не е просто грях срещу тях – това е престъпление срещу Бога! Затова грехът е нещо сериозно.

Добрата новина обаче е, че Исус е този, който може да оправи нещата. Маската на страха и срама трябва да падне и тогава лицата ни ще отразяват образа на Христос.

3. Бог е напълно искрен с нас.

Учениците, които са сериозни във взаимоотношенията си с Бог знаят, че могат да му се доверят като източник на истината. Те знаят, че това което Той казва е правилно и истинно. Те са тези, които се навеждат напред, за да чуят когато Исус казва: „Истина, истина ви казвам...” Само в Матей и Марк тези 4 думи са записани 78 пъти.

78 пъти Исус каза: „Ще бъда напълно искрен с вас. Помолих ви да бъдете напълно искрени с мен, аз също ще бъда напълно искрен с вас.”.

Даже, когато казва неща, които са трудни за възприемане и преглъщане, Той казва истината. Един бог, който не изисква нищо от своите люде, няма да бъде уважаван и почитан. Ние искаме да имаме Спасител, който е искрен с нас и ни призовава да бъдем искрени с него.

Ако искаме да сме Негови последователи, ние трябва да вярваме, че Бог е искрен и че можем да му имаме пълно доверие. Ако Бог беше казал дори една лъжа, нямаше да е истинен. Бог е истинен и демонстрира своето величие и мощ, като държи хората отговорни за техните постъпки. Държи те да казват истината през цялото време.

Веднъж някой ме попита: Ако Бог е създал всичко – земята, хората, правилата, тогава защо не остави всички да отидат на небето? Нали е Бог!

Отговорът е, защото на Бог може да се вярва. Той постави стандарта на поведение и да промени решението си за греха би било несъвместимо с неговия характер. Ако беше направил това, нямаше как да му вярваме. Бог е същият вчера, днес и завинаги. Бог е непроменим, ние сме тези, които се променяме, които сме колебливи и непостоянни.

Детето на един пастор го гледало, докато си пишел проповедта и по едно време го попитало: „Тате, откъде знаеш какво да напишеш?” „Бог ми казва”, отговорил пасторът. „А тогава защо задраскваш толкова много?”, попитало момчето? Бог не се променя, но нашата способност да разпознаваме гласът му се променя с времето.

Едно момиче довело годеника си да се запознае с нейните родители. След вечерята баща й поканил в кабинета си момчето да поговорят и го попитал: „Е, какви са плановете ти?” „Аз съм студент по теология.” „Чудесно!”, казал бащата. „Но какво ще направиш, за да осигуриш хубаво жилище за дъщеря ми?” „Аз ще уча, а Бог ще снабди.” „И откъде ще имаш пари, за да отгледаш деца?” „Бог ще снабди.”

Мъжете излезли от кабинета и майката попитала мъжа си: „Как мина?”

„Ами той няма пари, не планира да започва и работа. Но от друга страна, мисли че аз съм бог.”

Някои хора предпочитат сами да си осигурят спасение, но Бог иска да разберем, че можем да Му се доверим.

Ако искаш да бъдеш искрен с Бога, ако искаш да заживееш живот на автентичен християнин, тази сутрин можеш да вземеш решение, което ще промени твоя живот.

Може би дълго си живял с полуистини и лъжи. Дълго си носил маска и си скривал истинската идентичност от Него, себе си и другите. Искаш ли да се живееш разкриеш пред Него?

Молитва.

Край

Проповед пред БПЦ „Нов живот” Варна

18.05.2014 г.