Молитвата: как да говорим с Бога

 /проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди, наречена „Борбата“. Ще говорим за духовната борба в живота ни като християни. Поредицата съдържа 10 теми, които покриват 10 различни области и духовни дисциплини – молитва, изучаване на Библията, благовестие, борба с изкушенията, вяра, взаимоотношения, водителство, святост, работа, духовно воюване.

Започваме с темата за Молитвата или „Как да говорим с Бога“. От всички духовни дисциплини, молитвата е най-важната, защото ни кара да търсим постоянно общение с Отца. А ние сме създадени за това! По думите на Ричард Фостър, „молитвата ни катапултира в сферата на духовния живот.“

И Той продължава: „Ако духовното размишление ни въвежда в духовния живот, постенето има придружаващо значение, изучаването на Писанията променя нашия ум, то дисциплината на молитвата ни довежда до най-високите и най-дълбоки дела на човешкия дух. Истинската молитва създава и променя живота.“

Аз съм благодарен, че като новоповярвал в университета имах добри наставници, които ми показаха колко важна е молитвата в живота ми. Когато започнахме да водим студентска група за библейско изучаване, по примера на английското студентско движение си направихме молитвени картички, на които пишеше: посвещавам се всеки ден да се моля за… и тук имаше празно място – трябваше да попълня имената на трима човека, за които да се моля. Така молитвата стана навик за мен и това революционизира живота ми. Бог стана много по-реален за мен.

Всяка неделя преди църква излизам да почистя пред църквата. Ако е валял силен дъжд, двете шахти отпред са затлачени с листа и клони и се образува голяма локва. Когато махна листата, водата свободно се отича в канала. Молитвата има подобен ефект върху живота на човек. Тя ни освобождава за действието на Бог в живота ни.

Божието слово на много места ни казва колко важно е да се молим.

1 Солунци 5:17 „Непрестанно се молете“

Филипяни 4:6 „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение“

Ние знаем, че молитвата е задължение на всеки християнин. Много от нас са вземали решение да се молят по 30 или дори 60 мин. на ден. Докато децата ни бяха малки, ставах в 6, молих се за 30 мин. и след това за 30 мин. изучавах пасаж от Библията.

Много от вас също са опитвали. Казвате си, ще се моля 30 мин. Започвате да се молите – първо за семейството си, след това за роднините, съседите и приятелите. След това за България, за властимащите, за спиране на войните… Поглеждате часовника – минали са само 5 минути! И си казвате, само великите мъже на вярата могат да правят това, това не е за мене!

Макар и често да се проваляме в молитвата, ние копнеем за дълбоки взаимоотношения с Бога. Августин Блажени е казал, „Създал си ни за Себе Си и сърцето ни е неспокойно, докато не се успокои в Тебе.“

Ние сме създадени за общение с Бога и без него чувстваме празнота. Когато се чувстваме, че не се молим достатъчно, трябва да помним няколко неща.

Първо, да не забравяме, че Бог желае да има общение с нас. Библията казва:

Яков 4:8 „Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас.“

Така че, инициативата в молитвата е на Бога. Ти си създаден така, че да откликнеш на Неговата инициатива.

Представяш ли си, Творецът на вселената ти се е открил в Словото и търси общение с теб. Затова, виж с какво време разполагаш и кога можеш да отделиш 20 минути, без да бързаш, за разговор с Бога. За мен най-удобно е да стана по-рано, за да имам това време сутринта. За теб може да е по-лесно да го правиш по друго време.

Ако 20 минути ти изглеждат много, започни с 5 или с 10. Бог винаги ни среща там, където сме и бавно ни води към по-дълбокото. То е като бягането. Ако бягаш само от време на време не можеш да участваш в маратон. Особено ако бягаш само от леглото до хладилника! Трябва да се подготвяш с редовни тренировки!

Как да се молим

Започни просто като благодариш на Бог за това, че Той е очаквал тази среща с теб. След това му благодари за това, което е Той. Тази молитва се нарича и обожание. Святият Дух ще те води в обожание, хваление и поклонение на Него. Може да се молиш с думите на някой псалм, като ги прочетеш на глас (напр. Псалм 63).

След обожанието е нужно да изповядаш греховете си, за да може да имаш чисти взаимоотношения с Бог. Следва благодарността. Благодарността е фундаменталният мотив на християнския живот. Ще осъзнаем това, когато разберем, че Бог ни е избавил от наказанието и осъждението за нашия грях. Винаги да благодарим на Бога е един от белезите на изпълването със Святия Дух.

Ние често губим чувството си за признателност. Бог иска да сме благодарни във всяка ситуация.

Един човек отишъл при равин и се оплакал: „Животът е непоносим. Деветима души живеем в една стая. Какво да правя?“ Равинът му отговорил, „Вземи козата си с вас в стаята.“ Човекът недоумява, но равинът настоява: „Направи както ти казвам и ела след седмица“.

След седмица отишъл отново при равина и изглеждал още по-измъчен от преди. „Не можем да понасяме тази коза, толкова е мръсна.“ Равинът му казал: „Иди си вкъщи и изкарай козата от стаята. След седмица ела пак.“ Седмица по-късно мъжът дошъл с грейнало лице и казал: „Животът е прекрасен. Наслаждаваме се на всеки миг без козата – само ние деветимата.“

Ние често забравяме добрите неща, които Бог е направил за нас. Благодарението е поддържане на спомен. То е молитвено изброяване на доброто в нашия живот.

И накрая идват молбите - застъпническата молитва за други хора и молитвата за твоите лични нужди. Застъпничеството е може би най-неегоистичният акт на любов, защото човекът, който е бил благословен от Бога, рядко знае кой се е молил за него. Именно застъпничеството на други хора за мен в молитва докосна сърцето ми, за да предам живота си на Бога в университета!

Време за застъпническа молитва в малки групи – 5 мин.

Можем да се учим как да се молим от молитвите на Павел за другите в неговите послания.

Бог се радва, когато се молим и за себе си. Важно е да помним, че Бог се интересува дори от най-малките подробности в живота ни. Това не прави молитвите ни егоцентрични, а напротив!

Ако има нещо в Библията, което не разбираш, или ако страдаш вътрешно заради лицемерието и несправедливостите около теб, Бог иска да споделиш това с Него. Той очаква да споделим и личните си молби. Когато децата ни бяха малки и сега, с нашите внучета, аз обичам те да идват и да искат нещо от мен – ако са гладни да си поискат нещо за ядене, или да поискат да им прочета приказка.

По същия начин Бог те насърчава да искаш неща от Него още преди да си решил какво ти е нужно. А ако Той смята, че нямаш нужда от нещо, Той ще ти покаже това, но Бог се радва, че си бил искрен с Него.

Молитвата не е да накараш Бог да направи нещо. Молитвата е да се движиш в Божията посока, да имаш Божиите цели и да участваш в Неговите дела.

Участваш ли в Неговите дела чрез молитва? Както казва един пастор, „християнин, който не се моли, е като шофьор на автобус, който се опитва сам да избута автобуса от коловоза, понеже не знае, че Супермен е сред пътниците в автобуса.“

С какви думи да се молим

Много християни се страхуват да се молят, защото не знаят с какви думи да го правят. Някои даже ме карат да им напиша молитви, с които да се молят. Можеш да използваш предварително написани молитви, но преди всичко молитвата трябва да е искрен разговор с Бога. Бог не се интересува от това дали молитвите ти са много красиви, а от това дали са искрени и изказани с благоговеене в сърцето ти.

Други питат, всеки път ли да завършвам молитвата с „в името на Исус Христос, амин“ (амин означава „да бъде“)? Отговорът е, ако използваш тези думи като заклинание, по-добре да не ги казваш. Ние казваме „в името на Исус Христос“, за да си напомним, че само благодарение на изкупителното дело на Божия Син имаме право да се приближим до Бога с молитва.

Също, използваме тези думи, когато молим за нещо, защото Исус каза:

Йоан 14:13 „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.“

С други думи, Исус ни позволява да искаме. Той ни разрешава да теглим от Неговата небесна сметка, стига целта на банковия превод да е съобразена с волята на Титуляра на сметката 😊.

Ако ти завършиш молитвата си с „в името на Исус“, но молитвата ти не отразява волята на Исус, тя няма да бъде уважена!

Така че, ако казваш по правилен начин накрая „в името на Исус“, това може да те предпазва от това да се молиш за глупости.

Някой студент или ученик може да попита, имам ли право да искам от Бога да ми помогне да имам 6 на изпита „в името на Исус“? Ами зависи доколко изхода от този изпит е съобразен с Божията воля и цели.

По-нататък ще говорим за познаването на Божията воля, когато говорим за водителството, но тук искам да кажа само няколко неща.

Първо, винаги е Божията воля да Го обожаваме, да Му благодарим и да изповядваме греховете си.

Второ, винаги е Божията воля да сме искрени с Него относно копнежите на сърцето си. Напълно в реда на нещата е да кажеш на Бог, „Господи, наистина искам да имам отлична оценка на този изпит. Това е важно за мен.“ Той обича, когато споделяме с Него, макар и това да не означава, че ще ни дава винаги това, което искаме.

Псалм 62:8 „…изливайте сърцата си пред Него“ 

И накрая, колкото повече четем и познаваме Библията, толкова повече ще разбираме Божия начин на мислене и съответно Неговата воля.

Резултатът от молитвите

Когато се молим, започваме да усещаме Божията любов и Неговото присъствие в нас. Започваме да преживяваме радост. Както казва Давид, пред Твоето присъствие – в Божието присъствие – има пълнота от радост.

Освен, че преживяваме радост, молитвата ни носи мир, когато сме склонни да изпитваме страх и безпокойство. Ап. Павел казва: Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и с молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. (Филипяни 4:6-7)

Молитвата променя не само нас, но също така променя ситуациите. Често след молитва в църква Бог изцелява хората, за които сме се молили.

Преди време ме спря пътна полиция и установиха, че не съм заплатил гражданска отговорност. В началото казах, не може да бъде! Ние винаги си плащаме данъците! Но се оказа, че този път поради многото неща, които са се случвали тогава в живота ни, бях пропуснал.

След няколко месеца получих наказателно постановление, че ще ме глобят и ще ми отнемат книжката за 6 месеца. Мислехме какво да правим, молихме се и въпреки малката вероятност за успех, реших да обжалвам в съда. Насрочиха датата на делото и освен че се подготвях за него, се молих много усърдно за Божията милост.

Самото дело мина за 2-3 минути и съдията не изглеждаше много заинтересован. Мислех, че няма да уважат жалбата ми, но продължих да се моля. И два месеца по-късно излезе решението, че съдът отменя наказанието!

Как да чуваме Божия глас

И стигаме до може би въпроса, който много хора си задават – как да чувам Божия глас, когато се моля?

Йоан 10:27 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.“

Как да различим нашите мисли и желания от гласа на Добрия Пастир? Не е ли много лесно да се заблудим? Ами ако това са зли гласове, а ние ги вземем за гласа на Добрия Пастир?

Нека отново да напомня, че Бог е този, който иска да установи общение с нас. Той иска да ни говори повече, отколкото ние искаме да Го чуем. Проблемът е, че ние понякога не искаме да Го чуем.

Думите „Моите овце слушат гласа Ми“ често се разбират погрешно. Много християни мислят, че Исус има предвид, че ще получим подбуждение за нещо и заедно с него потвърждение, че то е от Исус. Но Той не иска да каже това.

Думата „слушам“ в Библията обикновено означава „чувам“. Последовател на Исус е човек, който гледа сериозно на Божиите заповеди. Той се различава от другите овце по това, че е решил да следва само истинския Пастир. Когато други гласове се борят за вниманието му, той целенасочено си запушва ушите за тях.

Той е решил да се покорява само на един глас. Затова се научава да различава този глас от останалите.

Йоан 7:17 „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.“

Eвреи 5:14 „а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Може да ти отнеме време да се научиш да различаваш Неговия глас. Но колкото повече четеш и изучаваш Словото, и колкото повече си решен да му се покоряваш, толкова повече ще можеш да различаваш истината от лъжата.

Разбира се, понякога Бог говори директно и дава конкретно водителство в даден проблем. Но най-много Бог е загрижен да ни дава морални насоки и да ни учи да различаваме доброто от злото.

Затова трябва да изучаваме всеки пасаж в Библията в неговия контекст. Иначе рискуваме да гледаме на Библията си като на хороскоп! Молиш се за нещо, отваряш напосоки и Бог ти „говори“ от пасажа, който ти попадне на погледа! Така обаче ти не разбираш истинското послание на пасажа, а го сканираш през филтъра на твоите надежди и страхове.

Вместо това, просто предай проблема си на Бога. Докато изучаваш Словото, освен ако пасажът не адресира ясно именно този проблем, остави настрани проблема и се стреми да разбереш какво казва Бог в пасажа.

Пребъдване в молитва

И накрая, макар и да е добро нещо да имаш установено тихо време, в което да се срещаш с Бог всеки ден, не е хубаво това да е единственото време за общение с Него!

След като свърши тихото ти време, не е нужно да „изключваш честотите на Божието радио“. Дори и да не изговаряш наум непрекъснато някакви молитви, можеш да се наслаждаваш в Господа докато правиш други неща. Когато Павел казва „Непрестанно се молете“, може би има предвид именно това. Може да напуснеш стаята, в която се молиш, но не е нужно да напуснеш светилището вътре в тебе.

Това не е лесно в началото. Но може да формираш този навик да мислиш, че Святият Дух е винаги с тебе, докато правиш нещо друго.

В заключение, може да се каже, че молитвата е покана да надникнем в сърцето на Отец. Когато го направим, ще видим, че Той постоянно търси общение с нас. Затова молитвата е централната духовна дисциплина, двупосочен разговор с нашия Творец и Изкупител. В молитвата ние откликваме на Бога.

Бог иска да отделим време всеки ден за срещи с Него. През това време ние трябва да се покланяме и да Го обожаваме, да се изповядваме, да Му благодарим и да изказваме молитвите си за другите и за себе си.

Не е нужно да спазваме определена структура. Духът ще ни учи как да се покланяме и да чакаме Бога. И когато свърши тихото ни време, трябва да оставим Бог да ни учи как да оставаме в Неговото присъствие през остатъка от деня.

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

28.06.2026 г. 

Три разговора за благовестието (Деяния 16:13-34)

/проповед/

Преди да се възнесе Исус Христос каза на своите ученици, че благовестието ще достигне до Ерусалим, цяла Юдея, Самария и до края на земята. На Петдесетница Святият Дух се изля върху 70-те ученици и се роди църквата. След проповедите на Петър църквата достигна 5000 човека. Святият Дух използва Филип за пробив в Самария и Африка, а Петър бе изпратен да донесе благовестието на езичниците в лицето на Корнилий. 

Две важни победи бяха обръщението на гонителя на църквата Савел и решението на Ерусалимския събор да не се изисква спазването на Мойсеевия закон от повярвалите езичници. Пътят за благовестието беше разчистен и Павел и Варнава осъществиха първата мисионерска обиколка.

Святият Дух продължи да действа мощно в следващите поколения вярващи, както видяхме във видеото преди малко. Те бяха неудържими.

Според библейски учени до 325 г. половината население на Римската империя са християни. И всичко това започна с дванадесет мъже, които нямаха власт, нямаха пари и не бяха известни. Но те бяха абсолютно убедени, че Исус е възкръснал от смъртта и бяха движени от Неговия Святи Дух.

Ключът за успеха беше, че всеки повярвал, а не само една шепа апостоли, разнасяха евангелието. Разпръснатите от гонението говореха на всички в градовете, където пристигаха, печелеха тяхното благоволение и Господ прибавяше нови души към Царството. Както казва един автор, най-забележителното нещо е анонимността при разпространяването на ранното християнско движение.

Но как точно обикновените християни като теб и мен правеха това? Те следваха примера на тези, чрез които бяха повярвали. Днес ще разгледаме три благовестителски разговора на Павел в Деяния 16 глава. Но преди това малко предистория.

След Ерусалимския събор, Павел, Варнава, Юда и Сила са изпратени да предадат неговите решения на вярващите в Антиохия. След това Павел и Варнава решават да обиколят отново градовете, където са били и да насърчат създадените от тях местни църкви. Варнава иска да вземат със себе си Марк, но Павел не е съгласен, защото Марк ги е изоставил преди. Затова Варнава отплава за Кипър с Марк, а Павел и Сила тръгват към градовете на днешна Мала Азия. Това е второто мисионерско пътуване на ап. Павел. Четем всичко това в края на Деяния 15 гл.

По-нататък в 16-та глава виждаме, че от Листра вземат със себе си ученик на име Тимотей, преминават през градовете на Силиция, Галатия и Фригия. Святият Дух им забранява да отидат в Азия (не континентът, това е само провинция в днешна северозападна Турция). Не им позволява да отидат и на север към Витиния, но изпраща на Павел видение: „Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни.“ (Деяния 16:9)

Виждаме, че Бог затваря едни врати, но отваря други и е добре да следваме Неговите напътствия, ако искаме да имаме успех! Това правят Павел, Сила и Тимотей и стигат до Троада, където към тях се присъединява и авторът на Деяния, Лука. От Троада отплават за Македония. Преминават през остров Самотраки, пренощуват в Неапол (днешна Кавала) и оттам отиват в главния град на тази област, гр. Филипи.

Сега ще разгледаме три важни благовестителски разговора по време на престоя на апостолите във Филипи. Те се намират в Деяния 16:13-34. Ще видим какво можем да научим от тях за нашето лично свидетелство.

Молитва.

Деяния 16:13-14 „A в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше.“

Първи разговор

Коя беше Лидия? Тя е богата бизнесменка от Тиатир, град в Мала Азия, който се слави с багрилата си. Лидия явно доставя от производител в Тиатир и продава тези платове. Научаваме, че тя е богобоязлива, но все още не е последовател на Христос.

Как повярва тя? Павел провежда евангелизационно Библейско изучаване с група жени, една от които е тя и Господ отваря сърцето ѝ.

Ст. 14 казва, Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше. С други думи, Господ е събудил вътрешното ѝ зрение, за да прогледне и да повярва в Исус. Павел проповядва, но спасителната първа крачка е направена от Бога!

Деяния 16:15: „И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.“

Втори разговор

Деяния 16:16-18 „И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.“

Това момиче е противоположност на Лидия. Най-вероятно тя е била тийнейджърка. Тя е демонично обладана и е робиня, с други думи тя е под двойно робство – духовно и икономическо робство. Господарите се възползват от нея. Павел не я среща на молитвено събрание. Тя е слугиня и да иска, не може да отиде, но дори да можеше, няма желание да отиде.

Как е спасено това момиче? Павел се моли за освобождение, демонът излиза от нея, тя е освободена, но не всички са щастливи от този факт. Когато прогонва духа, който я е обсебил, Павел прогонва и източника на печалби в нея.

Трети разговор

Деяния 16:19-24: „А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво; който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.“

Тук срещаме третия човек, началника на тъмницата. Кой е той? Началниците на затвори обикновено са римски войници, които са се проявили със смелостта си и като награда при пенсиониране получават правото да управляват затвори.

Следователно, този началник е стар, закален в битки и най-вероятно циничен човек, принадлежащ към средната класа. Той затваря Павел и Сила в най-вътрешната тъмница, което обикновено означава в най-ниската и отвратителна част на затвора. Там, където е тъмно, влажно и където се стичат всички фекалии.

Краката им са стегнати в клади, които представляват дъски с дупки за краката така, че като се вкарат вътре да не могат да се извадят. Дупките са пробити на различни разстояния така, че краката да могат да бъдат силно разкрачени, което причинява ужасна болка. Това принуждава затворникът да лежи по гръб на студената земя, след жестоко бичуване. Как би се чувствал ти на мястото на апостолите? Нека видим какво правеха те в това състояние.

Деяния 16:25-27: „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно настана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука.“

Защо Павел е все още там? Той е невинен, не трябва да е затворен. Сега вратите са отворени, оковите са развързани. Когато нещо подобно се случи на Петър в Деяния 12, Бог изпрати ангел, който му каза да излезе. Защо Павел и Сила не бягат? Някои смятат, че това са небивалици.

Но които уповават на милостивия всесилен Бог, виждат тук не небивалици, а възможности, защото Бог прави всичко за добро. В случая целта е началникът на тъмницата да приеме вярата. И ако затворът беше цената, която Павел и Сила трябваше да платят, те бяха готови да го направят!

Това разтърсва тъмничния началник:

Деяния 16:29: „Тогава начаникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася?

Да сториш? Нищо не можеш да направиш. Спасението не е нещо, което правиш, а нещо, което е направено за теб. „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти.“ Това е най-краткото обяснение на благата вест, което е записано в Библията.

Какво означава да повярваш в Христос?

Илюстрация: Aз седя на моето столче, там си ми е удобно. Аз вярвам на себе си, не на Христос. Хората ми говорят за Бога, аз вярвам, че той съществува, от време на време когато имам проблеми се моля на Бога, оставям проблемите си на него и той ги носи, но този стол не ме носи – защо? Защото не съм седнал в него. Трябва да му се доверя напълно за живота и спасението си. (сядам) Едва когато го направя, той може да поеме товара ми. Спасението е като ръка на бедняк, която се протяга, за да приеме дара на цар. Преди много години аз бях този бедняк. Не заслужавах този дар тогава, не го заслужавам и днес.

Деяния 16:32-34: „И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забавяне се кръсти, той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.“

В тази глава четем истории за трима човека, които бяха спасени.

Сигурно много хора са повярвали в Христос, докато Павел е бил във Филипи. Но защо точно тези три истории са включени в Библейския разказ за тези събития?

Те са записани, за да ни покажат, че благовестието е за всеки. Това бяха трима напълно различни хора: една богата религиозна жена, една бедна слугиня и един тъмничар.

Много хора казват, че хората ставали християни само когато са в нужда. Че вярата в Бога била емоционална патерица са слабите и жалките хора. Това е мит! Спомням си, че една жена ми каза: „Аз повярвах не защото преминавах през трудности, а напротив – защото разбрах, че само Бог може да оркестрира всички благословения, които се случваха в живота ми.

В Деяния 16 сред повярвалите имаме представители на богатата класа и средната класа.

Истината е, че всички ние – богати и бедни, черни и бели, стари и млади, религиозни и нерелигиозни, бивши комунисти и демократи, русофили и русофоби, всички имаме един проблем – грях. И всички имаме една надежда за спасение – Исус. Църквата е мястото, където най-различни хора идват при Христос и там намират единство, което не могат да имат на друго място.

Евреите са благодаряли всяка сутрин на Бога, че не ги е направил езичник, жена или роб. Това бил най-големият кошмар на мъжете евреи. Но ето, че сега представители на тези три презрени прослойки получават избавление и са обединени в Христос. Всички са вече едно в Христос Исус (Гал. 3:28).

В църквата всички са братя и сестри в Христос. 

Не знам кой си ти, какво си правил и колко далече си бил от Бога. Но знам, че ако повярваш в Господ Исус Христос, ще бъдеш спасен. Защото „няма 'вече' юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ (Галатяни 3:28).

Хората в Деяния 16 глава бяха много различни. Лидия беше религиозна и Павел я привлече, като изследва Библията с нея.

Във Варна има много хора, които са религиозни. Те може да са православни, а може и да се интересуват от източни религии. Познавам човек, който вярва в орфизма. Те са отворени да разговарят върху духовни теми, а някои биха дошли и на църква. Какво можем да направим за тях?

Най-добрият начин да ги привлечем към Бога е да ги запознаем с Библията. Можем да ги поканим на църква, или ако не са готови да дойдат, да ги поканим на Библейското изучаване във вторник. Или да ги поканим на гости и да прочетем нещо от Библията заедно. Да им покажем стихове, които предварително сме подбрали и да ги питаме: какво според теб става тук, какво означава това, което става? Какво означава за теб лично?

Моли се по време на изучаването Господ да отвори сърцето на този човек. Той е този, който има инициативата. Спасението принадлежи на Господа. Но вярата идва от слушане на Божието слово – това е нашата отговорност. Всеки може да направи това!

Но какво да правим с хората, които не биха дошли на църква и на библейско изучаване? Които изобщо не проявяват интерес, както слугинята и надзирателя ? Слугинята не може физически да дойде. Началника на надзирателите е циничен и не се интересува от религия.

В България на църква ходят редовно едва около 5-6 процента от хората. А останалите? Много хора са разочаровани от църквата и не искат да чуват за нея. Тогава какво да правим?

Колкото и да се стремим да сме модерни, колкото и да обновяваме стила на поклонение, колкото и мултимедия да включваме, повечето хора не биха дошли на църква даже когато преминават през изпитания и лични трагедии. Вместо да „усъвършенстваме продукта“, можем да достигаме до хората извън църквата.

Ако аз живея в мюсюлманска страна, за нищо на света не бих отишъл в джамия. Може имамът да е много забавен, може да са ме поканили на някой мюсюлмански празник, може да преминавам през трудности, може да провеждат интересни семинари. Не искам да имам нищо общо с исляма, освен да чета за него и да се уча как да благовествам на мюсюлмани.

Как тогава да достигаме до тези хора? Също както Павел, ние трябва да се сприятелим с тях и да станем част от живота им. Ако хората виждат, че сте различни, те ще бъдат заинтригувани и ще искат да общуват с вас. Джош ми разказа, че в един ден двама различни съседи са поканили цялото им семейство на гости. Те са видели нещо различно в тях!

А какво да правим със скептиците като началника на надзирателите? Павел разбра, че Бог е назначил това страдание, за да може да достигне до началника на надзирателите, затова не избяга, когато земетресението разтвори вратите и счупи веригите. Той продължи да хвали Бога.

Замисли се – какво ще стане, ако посред болката, през която преминаваш, ти се запиташ не „Господи, с какво съм сгрешил, че така ме наказваш?“, а „Господи, в живота на кого се опитваш да ме използваш?“

Йоан 16:33: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“

Един от начините Бог да победи света е чрез нашата болка, защото чрез нея той помага на някой друг да види надеждата, радостта и вътрешната красота, която имаш в Бога. А красотата привлича!

Като перлите. Красотата на перлите е възхитителна. Трудно можеш да отделиш поглед от тях. Но знаеш ли как се образува перлата?

В началото тя е само една песъчинка. Когато песъчинката случайно попадне в тялото на мидата, тя започва да я дразни. Понеже мидата не може да изхвърли чуждото тяло или да облекчи болката, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива. Но това пак не облекчава страданието на мидата. Но един ден някой изважда мидата от водата и я разтваря. Скъпоценният камък вътре е удивително красив и притежава огромна стойност – и всичко това благодарение на голямото страдание на мидата.

Бог използва твоето страдание, за да работи в живота на другите!

Павел и Сила не спряха да хвалят Бога дори в затвора и това спечели тъмничния началник и семейството му за Христос. Днес, ако преминаваш през страдание, не спирай да хвалиш Бога! Продължавай да го хвалиш на улицата, у дома, на работното си място. Показвай благодарност и радост и това ще прави впечатление - не само на религиозните, но и на поробените от греха и на скептиците.

Нека решим в най-голямото зло да се прояви най-голямото добро, за да може нашите познати да видят най-великия Спасител! Амин!

___

БПЦ "Нов живот" Варна

29.07.2018 г.

Какво истинският Месия би казал на 'месията' на ЦСКА

Какво би казал Исус на Христо Стоичков

“Айнс, цу цвай, цу дрън” – кой българин не е чувал тази култова фраза! Едва ли и самият Христо Стоичков е очаквал, че с тази закачка на развален немски ще се превърне в пророк, предричайки изхода от четвъртфинала България – Германия (2:1) на Световното в Америка.

Победата на българите обаче беше повече от категорична. Tя дойде след прекрасна игра и ги катапултира на полуфинал – нещо, което малцина българи преди това дори са мечтали!

Христо Стоичков Стоичков е роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Това е годината, в която Роналд Рейгън влиза в политиката и става губернатор на Калифорния, когато на запад става модерен минижупа и навлиза цветния телевизор, а световното по футбол се провежда в Англия и домакините печелят своята единствена засега титла.

Камата, Модерния ляв, Матадора, Булгаро Феномено, футболния Христо(с) ... - това са само част от прозвищата на Ицо. Започва кариерата си в Марица (Пловдив), след това отива в Хеброс Харманли.

Не след дълго е забелязан и привлечен от ЦСКА. Буйният му нрав обаче скоро му създава проблеми – заедно с няколко играча на Левски е наказан да не играе завинаги (!?) след мач с вечния съперник.

След намаляване на наказанието Ицо се завръща на терена и се превръща в основна заплаха за вратарите. През сезон 1989/90 печели Златната обувка за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. Достига до полуфинал за КНК[i].

През следващия сезон вече е играч на Барселона и скоро спечелва сърцата на каталунската публика. През 1994 г. става четвърти в света с България и голмайстор на Световното първенство в САЩ, а малко по-късно печели и „Златната топка”[ii].

След това играе за кратко в ЦСКА, Ал-Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и ДС Юнайтед и печели още няколко трофеи. Има отбелязани 37 гола за националния отбор. След успехите като футболист се пробва и като треньор – първо с българския национален отбор, после на Селта Виго и на Мамелъди Съндаунс, но не особено успешно.

Канен е да поеме и националната гарнитура на Виетнам, както и руския „Ростов”, но отказва. През 2007 г. печели наградата „Златен крак” и е обявен за най-великия български футболист. Следващата година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му, „не може да забрави колко много е получил той самия във футбола като дете”.

Несъмнено Ицо е дал много на българския футбол и е доставял много радост на своите сънародници. Днес мнозина го сравняват с Георги Аспарухов и спорят кой е по-добър. Разбира се, Модерния ляв има много повече международни успехи и известност.

Но и двамата играят при много различни условия. Дали Гунди нямаше да има още по-големи успехи, ако му бяха разрешили да играе в Интер? Вместо това той остана да играе в България и днес почти никой извън страната не знае за него.

Точно обратното се случи със Стоичков. Привличането му в Барселона го катапултира до върха на световната слава. Днес звездата има всичко – слава, пари, семейство и приятели. Това е рядко явление, защото обикновено хората, постигнали огромен успех в една област, заплащат за него в друга. Сигурно всеки от прочитащите тези редове се сеща за много такива примери.

Но при Ицо не е така. Въпреки световната му слава, за него семейството е най-важното. Макар и често да отсъства от къщи, неговата дума все още тежи на мястото си. Злите езици твърдят, че напоследък между него и Мариана има проблеми. Но вие да сте чували Камата да се бои от проблеми?

Ицо се радва не само на добро семейство. Въпреки натовареното си ежедневие и многото си пътувания, Ицо сякаш все още продължава да се наслаждава на живота. Макар и видимо напълнял след края на активната си състезателна кариера, той се радва на цветущо здраве. И за капак – има добри приятели, които сам подбира, по неговите думи.

Затова срещата между Христо и Христос би била много интригуваща. Какво ли би казал Исус на Ицо? Той е неимоверно богат и сравнително млад. Може да се каже, че има всичко, което си пожелае. Какво може да му предложи Исус?

Мисля, че Исус ще започне, като го попита: „Ицо, смяташ ли се за успял човек?” Сигурно Модерния ляв би се изненадал от този въпрос и с присъщото му самочувствие би отговорил: „Какво искаш да кажеш? Ако аз не съм успял човек, тогава кой в България е?!”

За Исус този отговор на известния българин не би бил изненада. Затова без много завъртулки би се позаинтересувал: „А какво е за тебе успехът?” И този въпрос едва ли би затруднил футболния феномен. „Виж, аз съм постигнал много”, би казал без колебание той. „На терена имам много успехи. Но за мен семейството ми винаги е на първо място. Смятам, че то е най-важното, което имам.”

В интервю по Ринг ТВ той добавя: „Със съпругата ми и децата ми, в най-хубавите и най-тежките моменти сме били заедно.” И гордо би подал на Исус да види снимка на жена си и двете си дъщери от неотдавнашна публикация в пресата.

„Радвам се, че поставяш семейството си преди успехите си на футболния терен”, би казал Исус, разглеждайки с интерес снимката. „Още повече, знам колко много обичаш „цар Футбол”, както го наричате. Да ти призная, и аз с удоволствие бих изгледал някой добър мач. Още помня бомбата ти срещу Мексико през 1994-та, само дето не скъса мрежата...” И в отговор на учудения поглед на Ицо, би продължил:

„Не забравяй, че аз съм този, който е създал човешкото тяло и е заложил в него способност да спортува и твори красота, включително на терена. Футболът е прекрасна игра, но не харесвам грубостите и комерсиализацията покрай него. Освен това, заради футбола мнозина пренебрегват най-близките си хора. Затова оценявам факта, че ти се отнасяш отговорно към задълженията си на съпруг и баща.”

И Исус би бил напълно прав. Днес в България всеки втори брак завършва с развод.[iii] Според Националния статистически институт, основна причина е “несходството в характерите”, следвана от алкохолизма, наркоманията, пристрастеността към хазарта, физически или психически тормоз, изневярата...

Струва ми се, обаче, че Исус би посочил една единствена причина – нашето его. Без значение дали сме прекалено заети с професията или бизнеса си, дали сме пристрастени към нещо или сме заменили партньора си с друг, всъщност ние сме били движени от желанието да угодим на себе си.

Разбира се, в съвременния живот не е лесно да балансираш между работа, семейство и приятели. Понякога сме принудени да работим до късно и да пътуваме дълго до работното място. Имаме нужда от време за сън и почивка, за да съхраним здравето си. Мнозина биха попитали: как тогава да обръщам внимание на другите? Но въпросът, би казал Исус е, кое ти е приоритет и дали искаш да посветиш време на важните неща в живота.

Стоичков твърди, че семейството е най-важно за него. Импровизирана анкета в интернет показва, че повечето хора са съгласни с това. На въпроса кое е най-важното в живота най-често срещаните отговори са децата, семейството, родителите, приятелите, здравето, уважението, толерантността, любовта... Разбира се, не липсват и отговори като „парите”, „футболният ми отбор” (отново футбол!) и дори „лосион!”[iv]

За Исус повечето от тези неща са важни. Но често важните неща са тези, заради които пропускаме най-важните! Кои са най-важните за Исус? Тези, които имат вечна стойност – взаимоотношенията с тези около нас и с нашия Създател. „Това са двете страни на успеха за мен”, би добавил Месия.

Взаимоотношенията с хората са важни, защото не знаем колко дълго ще ги имаме до себе си. Ап. Яков казва: „Вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява за малко и после изчезва.”[v] Колко често оценяваме някого едва когато сме го загубили!

За разлика от други известни личности, Христо Стоичков съзнава колко важно е да поддържаш добри отношения с близките и приятелите. Славата не му пречи да се държи естествено и да запази човешкото у себе си. Исус би поздравил Ицо за посвещението му на семейството и приятелите и би го насърчил да продължава в този дух. „Нали знаеш – би му смигнал той – мачът се играе 90 мин. Не допускай да загубиш с гол в последната минута.”

И след известно мълчание би попитал: „Какво мислиш за вертикалния аспект на взаимоотношенията, човек - Бог? Вярваш ли в Бога?”

Не знам дали някой журналист се е престрашавал да зададе този въпрос на феномена на цар Футбол. Повечето вероятно не намират връзка между футбола и религията. Но футболът Е религия сам по себе си, на него се кланят милиарди по света!

Затова ми се струва, че за Исус е важно да разбере какво е отношението на Стоичков към Създателя. В едно интервю Модерния ляв споделя, че когато някой се опита да го очерни, той не отвръща, а оставя ‘‘ръководството там горе’‘ да затвори устата и да накаже ‘‘душманите му’‘.[vi] Очевидно Христо, подобно на повечето българи вярва, че „там горе има някой”, който въздава справедливост. Обаче кой точно е този, който е ‘‘там горе’‘ не става ясно, и явно не интересува толкова звездата на Барселона.

От друга страна, тази лична незаинтересованост и отдалеченост от темата за духовното контрастира ярко на фамилиарното отношение на звездата към божественото в други случаи. Например, в интервю за ТВ Ринг повтаря фразата на Николай Колев – Мичмана „Господ е българин”, защото му помага, когато се отнасят некоректно с него.

Същото отношение демонстрира и на среща с папата. На въпроса на последния дали иска да благослови левия му крак, най-популярният българин ‘‘скромно’‘ отговаря: "Твоят началник вече го е направил!” [vii]

„Не ти липсва самочувствие, Ицо!”, би възкликнал Исус. „Аз обичам България и българите. Но истината е, че на земята се родих като евреин, не българин. Това обаче няма значение. Обичам всички нации и хора, защото аз съм техният създател”. И след кратка пауза би добавил: „Христо, ти носиш моето име[viii], но не ме познаваш!”

Не знам дали Ицо би се засегнал от този упрек. Той е доста честолюбив и трудно приема критика. Когато в последния момент разбира, че са го излъгали и за най-добър футболист на Световното през 1994 г. са избрали Ромарио вместо него, Стоичков напуска залата.

Или пък, може би респектиран от своя събеседник, просто  би смутолевил: „Нали знаеш в какво време съм израстнал, тогава беше забранено да говорим за Бога и да ходим на църква.” Кой знае, сигурно и аз бих се оправдал, ако бях на неговото място.

Спомням си, че веднъж във влака до мен бяха седнали възрастен мъж и възрастна жена. Предстоеше ми доста път и за да убия времето, подхванах разговор. От тема на тема стана ясно, че вярват, че „там горе има нещо”. Когато ги помолих да обяснат как си представят Бога, казаха че никога не са мислили за това.

Напоследък станаха полулярни и източните религии. Мнозина вярват, че са прашинка в безкрая и че след много прераждания ще се слеят с т.н. абсолют... На честване на футболния клуб „Ботев”, след като изразява съжалението си, че не е успял да играе за него, Стоичков също заявява: Другият път, когато се преродя, ще имам възможност да играя с Nо. 8 за Ботев.”

След преброяването през 2011 г. като атеисти или непринадлежащи на вероизповедание общо се идентифицират около 12% от българите. Излиза, че останалите 88 % са вярващи! Всъщност, след 45 г. насила насаждан атеизъм голяма част от тези, които се самоопределят като православни (76%) и мюсюлмани (10%), са всъщност агностици.

Думата „агностик” идва от гр. дума agnostos, непознат или непознаваем. Агностикът твърди, че висшата реалност (или Бог) е непознаваема. За много от българите Бог, ако изобщо съществува, е просто безличностна сила, от която ние сме напълно зависими.

Несъмнено Исус би се съгласил, че Бог не може да бъде познат напълно. В края на краищата, безкрайният Бог не може да бъде обхванат от ограничения човешки ум. Но същевременно той би провокирал скептицизма у Стоичков и всеки друг, който се съмнява, че Бог е познаваем.

Според богословите, за съществуването на Бога можем да съдим по три неща – творението (природата), откровението (Библията) и въплъщението (Исус Христос). Неземната красота на природата, поразителното равновесие във вселената и невероятно сложното устройство на организмите сочат към съществуването на мъдър и любящ Творец.

Всичките 66 книги на Библията, написани от 40 автора на три езика в продължение на 1 500 г. притежават удивително единство, което може да се обясни само със съавторството на Святия Дух. Намесата на Исус в човешката история и фактът за неговата смърт и възкресение разкриват желанието на Бог да се върнем при него.

«Ето защо - би се обърнал Исус към Ицо - ти можеш не само да знаеш, че съществувам, но и да ме познаваш като личност. Това е и моето най-голямо желание.»

Питам се как ли футболният гений би отговорил на това предизвикателство. Може би би продължил в характерния за него самоуверен стил: «А защо мислиш, че за мен това е толкова важно? Смятам, че доста добре се оправям и без тебе!»

Бидейки добър психолог, Исус знае как да отговори на това предизвикателство. Като всеки баща, Христо обича децата си. Исус би попитал: «Представяш ли си как би се почувствал, ако Михаела и Кристина[ix] отказваха да идват при тебе и да общуват с тебе? Или ако те търсеха само когато са изпаднали в нужда. Или ... още по-лошо, ако дори не се интересуваха дали ти съществуваш или не?»

Ицо кима разбиращо. Сега вече всичко става ясно. Според Библията, Бог е нашият създател, а ние сме неговите деца. Но в даден момент от човешката история ние сме се разбунтували срещу авторитета на своя Баща и сме решили да живеем далеч от него. Сами да управляваме живота си.

Този бунт се нарича грях и се предава от поколение на поколение. Ние също волно или неволно сме съучастници в това съзаклятие срещу Бога. Резултатът? Огледайте се наоколо – войни, тероризъм, катаклизми, икономическа криза, глад, СПИН, промяна в климата, болести, смърт... Стореното зло е огромно и изисква най-строгото наказание!

Но ако всеки родител обича детето си, колко повече Бог! И все пак, освен любов, Бог е и справедлив Съдия. Любящ, но принципен баща. Ако има нещо, което той не може да направи, то е да действа против своята същност. Какво да стори?

Какво би направил ти, ако беше на мястото на Бога? Как би удовлетворил едновременно своята любов и правосъдие? Ако махнеш с ръка и кажеш «От мен да мине, друг път не правете така!», това ще е в разрез с твоето чувство за справедливост. Ако пък решиш да си принципен, трябва да изтребиш от лицето на земята всички хора... Бог обаче избра трети – малко очакван, но най-добрият спасителен план. Следната история илюстрира това.

Съдия се славел като най-справедливия и принципен служител на Темида. Винаги отсъждал справеливо – престъпленията били разкривани, престъпниците наказвани, а жертвите компенсирани. Но един ден пред него довели собствения му син, обвинен в ужасно престъпление, което изисквало смъртна присъда. Съдията бил съкрушен, защото бил изправен пред непосилна дилема. Освен справедлив арбитър, той бил и силно любящ баща. Какво да направи?

Магистратът станал, съблякал своята мантия и мълчаливо застанал на подсъдимата скамейка. С това той взел на себе си наказанието, принадлежащо на неговия син. Така справедливостта била удовлетворена, а синът получил втори живот.

Нещо подобно прави и Бог. Той идва на земята като човешки ембрион, ражда се като бебе, живее като един от нас и умира безгрешен със смъртта, която ние заслушаваме за нашия бунт и злото, което сме сторили. Няма кой друг да го направи, само той.

Ако някой човек ми предложи да умре и чрез смъртта си да заплати за всички мои прегрешения, това би било проява на лудост. Но ако самият Автор на вселената ми казва, че го е направил за мен, това е незаслужена милост.

Това иска Бог от нас – да се върнем обратно при него, да го познаем и да получим удовлетворение тук и спасение за вечността. По думите на ап. Йоан, «Това е вечен живот – да познаят Теб, единственият истинен Бог и Исус Христос, когото си изпратил»[x].

Тук Исус би завършил срещата с Ицо: «Човек се спасява единствено чрез вяра в Мене, изповядана приживе. И ... съжалявам – няма как да играеш за Ботев, защото прераждане няма. Но от теб зависи дали ще имаш новорождение!»

Със сигурност Христо Стоичков би запомнил за цял живот срещата си с Исус Христос. И вероятно като много от нас би се замислил над неговата оферта – да стане негов най-добър приятел и да поддържа взаимоотношения с него.

Купите, медалите, победите, славата и парите са преходни. Както казват, не можем да отнесем нищо със себе си в гроба. Онова, което остава, са взаимоотношенията с нашия Създател.

Те ще определят дали сме спечелили най-важния мач – този с втората, духовната смърт. След нея баражи няма да има!

---

[i] Купата на носителите на купи (бел. на авт.)

[ii] Златната топка на списание „Франс Футбол“ е бивша футболна награда, присъждана на най-добрия футболист, играещ в европейски отбор, за годината. От сезон 2010 наградата се обединява с наградата за Футболист на годината на ФИФА под името Златна топка на ФИФА.
[iii] News.bg, «България сред лидерите по разводи в ЕС”,

http://news.ibox.bg/news/id_6070848
[iv] „Survey: What’‘s the most important thing in life, to you?”,

 http://answers.yahoo.com/question/index?qid=20100519025613AAqE6bX

[v] Яков 4 гл., 14 ст.
[vi] Труд, „Не съм кандидат за президент”

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=948989

[vii] В-к „Труд”, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=771342

[viii] ‘‘Christos’‘ на гръцки означава ‘‘помазаник’‘ и е превод на еврейската дума ‘‘Mashiach,’‘ или ‘‘месия’‘.

[ix] Децата на Стоичков.

[x] Евангелие на Йоан, 17 гл., 3 ст.