Империята отвръща на удара (1 Царе 24)

 /проповед/

Случвало ли ти се е да те наранят и да искаш да си го върнеш?

Телефонът на един преподавател в университета звъннал в 3 ч. през нощта. Той вдигнал и оттатък някой казал, „Аз съм вашия съсед, г-н Андреев. Вашето куче не спира да лае и не мога да спя от него.“ Преподавателят благодарил за обаждането и затворил телефона.

Следващата нощ телефонът на Андреев иззвънял точно в 3. Отсреща гласът казал, „Обажда се преподавателят в университета. Исках да ви кажа, че аз нямам куче.“ Империята отвръща на удара!

Да се ядосаш и да искаш да си го върнеш е естествено като дишането за повечето хора. Голямо е изкушението да го направиш! Естествената ни реакция е да си отмъстим, ако са ни направили мръсно. „Вече сме квит!“

Може би работодател ти е обещал една заплата, а ти е дал много по-малко. Може твой съученик или колега да те е разочаровал. Може дори някой в църква да те е наранил или да не е оценил усилията ти. И ти чакаш за възможност да му го върнеш.

В нашата природа е като ни обидят да бързаме да обидим. Ако ни зашлевят шамар, да си го върнем. И така влизаме в непрекъснат цикъл на мъст.

Понякога ние се извиняваме за отмъстителността си, като я представяме като право на справедливост. Казваме, „Имам право на възмездие“. „Нека види той какво  ми е причинил.“

Чувствал ли си се някога така? Ако да, то ти разбираш как се е чувствал Давид малко преди да стане цар. Ако някога някой може да спори, че има право на възмездие, това е описано в пасажа, който ще разгледаме сега. Моля отворете на 1 Царе 24 гл.

Ние изучаваме вече няколко седмици живота на Давид в Първо Царе. Дотук видяхме, че Саул завидя на военните успехи на Давид и се опита да го убие. След като тези намерения бяха потвърдени от Йонатан, Давид избяга.

И в 22 глава виждаме Давид, преследван от параноичния и отмъстителен Саул, да отива в пещерата Адулам. Той е обезсърчен и вика към Бога и излива душата си в песен, която е останала в нашите Библии като Псалм 57 и Псалм 142.    

Давид е загубил всичко и вика към Бога в молитва. И скоро Бог му изпраща помощ.

1 Царе 22:1 „и братята му, и целят му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.“

Скоро и други ги последват.

1 Царе 22:2 „И всички, които бяха притеснени, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.“

Давид успява да дисциплинира тези хванати „от кол и въже“ мъже в малка боеспособна армия, която става известна като „силните мъже на Давид“.

Давид отива при моавския цар, но когато научава от пророк Гад, че там няма да е в безопасност, отива в гората Арет в Юда.

1 Царе 23:14 „И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.“

Давид непрекъснато сменяше местонахождението си и Саул беше по петите му.

При това, Давид не беше направил нищо да заслужи това отношение от страна на Саул, който беше заслепен от ревност и омраза. И ако Давид искаше да си го върне, скоро щеше да му се удаде случай.

1 Царе 24:1-4 „След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.“

Очевидно той е влязал сам, без своята охрана.

Дали беше случайно, че Саул трябваше да влезе по нуждата си точно когато минаваше покрай същата пещера, където се криеше Давид? Мисля, че това не беше случайно, а беше оркестрирано от Бог, за да изпита Давид, да го обучи и да покаже неговото сърце.

1 Царе 24:4 „И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре.“

Сигурно мъжете с Давид бяха въодушевени и си представяха как животът им на беглеци най-накрая ще свърши и те ще станат част от свитата на бъдещия цар.

И кой щеше да обвинява Давид, ако бе извадил меча си и го бе забил в гърба на Саул заради цялото зло, което Саул му бе сторил и бе разрушил живота му поради своята ревност.

Но Давид направи нещо различно.

„…Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.“ (ст. 4)

Давид изтегли меча си, но не го заби в гърба на Саул.

Той отряза парче от мантията на Саул и след това се скри отново навътре в пещерата. Саул изобщо не усети нищо! (Имал е друга работа в момента 😊 )

Но след това Давид се почувства гузен. Имаше угризения на съвестта.

Четох за убийството на едно 15 годишно момче е убито. 41 години родителите търсят убийците. Накрая един от тях сам се предава на полицията. Защо го е направил толкова години след извършеното престъпление? Защото повече не е можел да се бори с угризенията на съвестта си.

Давид се почувства гузен за нещо много по-малко. Но той не можеше да повярва, че си е позволил да направи това.

1 Царе 24:6,7 „И рече на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.“

Нима, Давид!? Това е човекът, който месеци наред се опитваше да те убие! И ти се чувстваш виновен, че си отрязал парче от мантията му?!

Но Давид се отнасяше с огромно уважение към царската институция. Макар и да изглеждаше дреболия, отрязването на парче от мантията на Саул беше безчестие към помазания от Бога цар.

Редно е и ние да се запитаме, не отрязваме ли понякога и ние част от характера, влиянието или позицията на човек с необмислени критики? Не би ли трябвало да скърбим също за нашето безразсъдно поведение, да се изповядаме и поправим?

Той разбра, че бе направил това поради натрупани гняв и горчивина, но след това се смути за това, че е позволил се води от чувствата си. Той до такава степен искаше да почита Бога в живота си, че почувства угризения, защото бе позволил грешното желание да надделее в него.

В случая важно е какво можем ние да научим от този разказ в Словото, когато сме толкова гневни на някого, че искаме да си отмъстим. Искаме да отвърнем на удара.

Как да се отнасяме към колегата на работа, който манипулира другите, за да те злепоставя и да изтъква себе си пред тях? Как да се отнасяме към близък човек, който ни е наранил, като е казал някои неверни неща по наш адрес?

Как да се отнасяме към „приятел“, който е взел назаем пари от теб и е обещал да ти ги върне, но не си видял и пукнат цент от тях? Или човек, който в гнева си те е ударил и те е наранил?

Как да се отнасяш към съпруг или съпруга, които са те изоставили и са те оставили сам да се грижиш за децата? Или към родител, който те е наранявал емоционално, физически или дори е злоупотребявал с теб сексуално?

Днес говорим за отмъщението.

Хората сме измислили различни начини, по които да си го връщаме на хора, които са ни засегнали.

Много хора прибягват до физическа саморазправа. Ако гледаш новините всяка вечер може да си помислиш, че това е нормалният начин хората да се справят със споровете си. Насилието е навсякъде – вижте войните около нас, домашното насилие, тормозът на деца от деца в училище, гневните шофьори, готови да се бият с някой, отрязал им пътя, дори саморазправите в парламента.

Други прибягват към словесни нападки.

Яков 3:5-8 „А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“

Всички ние знаем колко опасен е езикът, но все пак го използваме. И веднъж изречеш ли водопада от думи, те не могат да бъдат върнати обратно.

Освен физическо или словесно нараняване, има още един вид отмъщение, да се държиш хладно с някого. Или го игнорираш и му даваш да разбере, че не искаш да имаш нищо общо с него.

Като в онази история, в която на един баскетболен мач влязъл нов играч като резерва и започнал да пази баскетболния съдия. Винаги където и да се движел по полето, този играч му правел заслон. Съдията не можел да се откъсне от него. Дори когато отборът му тръгвал в атака, играчът пак пазел съдията.

В почивката съдията отишъл при треньора на отбора и казал, „Може ли да те видя за малко, не знам как да ти го кажа, но един от твоите играчи непрекъснато ме пази.“ С лукава усмивка на лице, треньорът му казал, „Ами, аз винаги казвам на момчетата да пазят този, който най-много вреди на отбора.“

Ние също гледаме кой най-много ни е навредил и се държим хладно с него.

Но как според Библията трябва да се отнасяме към човека, който ни е наранил?

Първо, очаквай с теб да се отнасят зле. Същото измамливо и страшно болно сърце, което носеше Саул, носи всеки човек, включително ти. Ще се случва хората да се отнасят зле с нас, да ни нараняват, да ни причиняват огромна болка, да ни карат да се гневим и да предизвикват у нас емоции, на които никога не сме мислили, че сме способни. Конфликтите са неизбежни.

Но, както казва

Римляни 12:18, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“

Трябва да приемем истината, че няма как да се разбираме добре с всички. Има християни, които страдат от това, че не всички ги харесват. И те са готови да се огънат и да правят компромиси с принципите си, дори да загубят самоуважението си, само и само да са харесвани.

Но ако сме реалисти ще знаем, че някои конфликти са неизбежни и не трябва да се страхуваме от тях. Дори Исус не беше обичан от всички. Той имаше много врагове и те Го разпънаха на кръста. Но Бог Го възкреси и сега дава живот на всички, които повярват в Неговото име.

Важно е да внимаваш не ти да си причината за конфликта. Не търси за какво да се заядеш с хората. Ако ти се иска да кажеш нещо остро, задръж езика зад зъбите си. Смири се и търси мира.

Правилната, богоугодна реакция на грубо отношение не идва естествено. Затова Исус каза,

Матей 7:12 „И тъй, правете на другите това, което искате те да ви правят.“

Тази заповед е революционна. Рядкост са хората, които дори няма да имат желание да отвърнат на удара. Когато си наранен искаш да си го върнеш. Нашата човешка природа вика за възмездие.

Някой е казал: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ. А аз искам само да върша Божието дело.“

Най-вероятно, когато си наранен, и теб ще те споходи желание да вършиш Божието дело. Но един зрял, воден от Духа християнин, не се осланя на чувства. Той се ръководи от принципи.

Затова не уповавай на плътта. Мъжете на Давид му казаха,

1 Царе 24:4 „Ето деня, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро.“

Благодарение на своята почтеност и духовна зрялост, Давид не заби меча си в Саул. Давид не се поддаде на силното желание за отмъщение. Той бе воден от Духа, затова отказа да върне на Саул за злото, което му беше причинил.

Матей 5:44 „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят“.

Инстинктът ни казва, „мрази врага“, но Бог ни казва, „обичай неприятелите си“. Не е лесно, но е възможно. Исус също се моли за неприятелите си на кръста с думите, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Днес искам да ви предизвикам да си помислите за човек, който ви е много трудно да обичате, и да започнете да се молите за него. И ще се убедите, че е много трудно да мразиш някого, за когото се молиш.

По-нататък Саул излиза от пещерата и тръгва по пътя си. След него излиза Давид и се провиква:

1 Царе 24:7-8 „Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.“

Давид конфронтира параноичния Саул и поиска да „заровят томаховките“. Беше му омръзнало да живее като беглец и реши да говори на Саул. И ако Саул кажеше да го убият, така да бъде. Но той щеше да прекрати това веднъж завинаги.

Понякога ние трябва да направим това. Това не е лесно. Както казва Клайв Стейпълс Луис, „Всеки мисли, че прошката е чудесна идея, докато не му се наложи на него самия да прощава.“

Не е лесно, но е необходимо. Един от най-добрите начини да се справим с хора, които са ни наранили е да отидем и да говорим с тях.

Може и да не ги убедим, че грешат, но поне ще им кажем какви са фактите.

Вместо това ние сме склонни да оставим нещата както са, сякаш те сами ще се оправят. Но това няма да стане.

Давид каза, „Царю, нека ти кажа как стоят нещата. Аз не се опитвам да те убия, нито пък искам да ти отнема престола. Това са лъжи, които хората разпространяват за мене. Защо ги слушаш? Сега ще ти докажа. Ако исках да те убия, щях да го направя в пещерата. Но не го направих.“

Исус каза,

Матей 18:15 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си.“​

Но много често ние правим точно обратното – вместо да отидем при човека, който е съгрешил срещу нас, ние отиваме при други хора, за да им се оплачем. Нужно е да говорим с този човек, не с другите.

Заключение

Давид е пример за човек, който остави възмездието там, където трябва - в ръцете на Бога. Освен него, още един направи това. Това беше Исус.

1 Петър 2:21-23 „понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“

Исус беше без грях, беше напълно невинен. Въпреки това, Той беше обиждан, бит, наранен и умъртвен с най-мъчителната смърт. И въпреки това, Той остави отмъщението и възмездието в Божиите ръце.

Защо могъщият Божи Син позволи да бъде малтретиран по толкова ужасен начин, без да си отмъсти?

1 Петър 2:24 „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.“

Исус позволи да бъде малтретиран без да си отмъсти заради теб и мен.

Той не си отмъсти, защото знаеше, че трябва да умре. В смъртта си Той пое наказанието за нашите грехове от Бога. Той не извърши грях, но бе наказан заради греховете на човечеството. Той умря, за да може ние да живеем чрез вяра в Него. Поради това можем да имаме спасение.

1 Йоан 2:2 „Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“

Чудното послание на благата вест е, че тъй като Исус доброволно отиде на кръста, без да си отмъщава за несправедливостта, нашите грехове са платени и ние можем да се изправим пред Бога чисти като сняг. Бог ни предлага вечност на небето. Но всеки човек трябва да вземе решение дали да приеме този дар или не. Той се приема чрез вяра и покаяние.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.02.2026 г. 

Приятелство във века на самотата (Притчи 17:17)

/проповед/

Един студент в Библейски колеж заспал по време на лекция. И както бил заспал, приятелят му, който седял до него, го сръгал и му прошепнал: „Ей, ставай, той те помоли да се молиш!“ Спящият студент помислил, че наистина са му казали да се помоли, скочил на крака и започнал да се моли, прекъсвайки преподаването на професора. Като свършил молитвата си седнал на мястото.

Не знам за вас, аз не искам да имам такива приятели! J

Но какво е приятелството?

Един учител накарал всеки от учениците да даде своя дефиниция на приятел. Ето какви отговори получил: „Приятел е две разтворени ръце в общество от хора без ръце.“ Приятел е топъл спален чувал в студена зимна нощ.“ „Приятел е кана с горещо кафе във влажен и облачен ден.“ „Приятел е прекрасна градина посред пустинята.“ „Приятел е гореща вана след като си ходил 30 километра по прашен път.“

A Уилям Шекспир е казал, „Приятел е този, който знае всичко за теб и въпреки това те обича!“

Ние продължаваме с нашата поредица върху „Притчи“ – Мъдрост за всеки ден. Днес искам да говорим за това как можем да бъдем добър приятел в един свят на самотата. К.С. Луис казва, че приятелството дава стойност на оцеляването. Подобно на изкуството и музиката приятелството придава сладост и удовлетворение на живота.

Във века на цифрови технологии, глобалното село и онлайн общуването, приятелството става все по-застрашен от изчезване вид. Ние пътуваме повече от преди, сменяме си работата по-често от преди и имаме повече възможности за развлечение от преди.

На всичко отгоре вече повече от година се борим неуспешно с пандемията от коронавирус и сме принудени да ограничаваме контактите си. В резултат приятелството страда, особено за мъжете.

Става все по-трудно да намерим добър приятел. Не може да споделиш най-съкровените си чувства с всеки.

Всички ние се нуждаем да можем да отидем при някого за помощ, съвет или просто да помълчим заедно, защото знаем че го е грижа за нас и ни познава достатъчно, за да е искрен, когато искаме мнението му за нещо.

Някой, който да се смее на шегите ни, дори когато не са смешни. Е, може би не чак да се смее, но да ни каже че не са смешни по начин, който да не ни обиди.

Както казват Щурците, „Трябва да имаш един приятел, и ако е като теб мечтател, ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...“

Такъв приятел искаме да имаме. Но за да имаме такъв приятел или приятели, ние трябва да станем такъв приятел за другите. Не можем да си мечтаем да имаме добър приятел, или да чакаме някой добър приятел да падне от небето в скута ни.

Но въпросът е, как да го направим? Как да плуваме срещу течението, за да изграждаме и поддържаме дълбоки и дълги приятелства?

Ще разгледаме няколко стиха от Словото, за да се спрем на три основни качества на добрия приятел. Конкретно ще видим, че добрият приятел се притичва на помощ, добрият приятел е искрен и накрая добрият приятел е христоподобен. Накрая ще помислим как ние можем да станем такъв приятел за другите.

1.     Добрият приятел се притичва на помощ.

Притчи 17:17 „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“

В едно добро приятелство на двамата приятели им е не само приятно да са заедно. Тук виждаме, че думата приятел е глагол. Приятелят обича. Той действа. Притичва се на помощ. Той показва любов, като предлага да послужи с нещо на другия.

Също, забележете, че приятелят обича не само в добри времена. Oбича не само когато е в настроение. Той обича винаги. Приятел обича винаги.

Истинското приятелство се доказва в бурята – когато другият е болен, в нужда или преминава през изпитание. Той има нужда от любов, когато се е провалил. Тогава, когато всички други го изоставят, приятелят му е до него.

В този стих всъщност приятел и брат са синоними. Всеки рано или късно преминава през изпитания. Понякога страданието е твърде непоносимо! В такъв момент Бог ни дава дара на приятелството.

Гигантската секвоя, както подсказва и името ѝ, е известна с огромните си размери. Tя достига до 100 метра височина. Въпреки това корените ѝ са дълбоки само 4 метра. Как тогава успяват да понесат тежестта на дървото и да го изхранват? Отговорът е в общността. Корените на секвоята се простират хоризонтално и се вплитат в корените на други секвои. Така под почвата се образуват много здрави подкрепящи дърветата структури.

Дълбоките и дълги приятелства са подобна подкрепяща структура.

Еклисиаст 4:10 „защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.“

В някои щати в Америка след падане и оказана медицинска помощ на възрастни хора, слагат на китката им жълта гривна с надпис: „Риск от падане“. Това се прави с цел да се накарат минувачите да внимават и да помагат на този човек да се придвижва.

Eдна от най-големите нужди от подкрепа за хората в тази пандемия е някой да си поговори с тях и да им вдъхне надежда. Четох, че след войната и високата безработица в Зимбабве правителството стартирало проект „пейки на приятелството“.

За целта обучили възрастни жени да изслушват хора в депресия. Тези жени или баби били наречени на местния език куфунгисиса, което означава „някой, който мисли твърде много“.

Проектът имал голям успех. Преди да се усетят, тези които сядали на пейката се пренасяли от нея в сладък разговор с някой, когото го е грижа. Може би и ние се нуждаем от такива пейки във Варна!

Истински приятел е този, който винаги е готов да ти се притече на помощ. Но това не означава да позволяваме на хората да искат от нас неща, които да ни отделят от важни задължения към Бог и семейството ни.

2.     Добрият приятел е искрен.

Някой ще каже, това се разбира от самосебе си. Но за нещастие, ние сме толкова внимателни да не нараним чувствата на приятелите си, че не винаги сме готови да споделим с тях нашите притеснения за тях самите.

Понякога е нужно да конфронтираме нашите приятели, защото ако не го направим това може да нарани не само нашите взаимоотношения, но и други хора.

Притчи 27:6 „Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни.“

Сигурно сега някой от вас си мисли, „Веднага се сещам за някои хора, които искам искрено да ударя , ха-ха!“

Е, не искам да те разочаровам, но тук Соломон има предвид, че ние трябва да сме искрени не за да си отмъстим на някого, а за негова полза.

В Ефесяни се казва, че трябва да изричаме неща, които само изграждат и помагат на този, който ни слуша. Защото как можеш да обиждаш и едновременно с това да изграждаш някого?

Първо трябва да провериш мотивите си. Ако си воден от желанието да злепоставиш другия и да покажеш, че го превъзхождаш, това е погрешна мотивация.

Ако си искрено загрижен за доброто на този човек, тогава трябва да изследваш сърцето си, за да си сигурен, че ти не си част от проблема.

След като си изпитал сърцето си пред Бога и си сигурен, че си воден от чисти мотиви, помоли се Бог да ти даде правилните думи.

Думи, които показват, че си загрижен, разкриват проблема и често водят до разрешаването му.

Един известен християнин трябвало да говори с млад пастор относно някои недостатъци в проповядването му. Преди това той се помолил. Когато останали насаме с пастора, той казал: „Молих се относно това как да говоря с теб относно това.“ И с просълзени очи той споделил нещата, за които е загрижен относно младия пастор.

По-късно последният казал на свой приятел: „За мен беше ясно, че той не търсеше нещо, за което да се заяде с мен. Той наистина беше загрижен за мен и това си личеше по начина, по който говореше.“

И този пастор трябвало да признае, че другият има правилни наблюдения и след това си взел бележка. Пасторът нямало с такава готовност да се коригира, ако другият просто го беше скастрил.

Понякога се налага да кажем „не“ на приятел, който се възползва от приятелството ни и ни манипулира. И те трябва да чуят това.

Но нека бъдем деликатни и внимателни. Да не тръгваме с рогата напред. Както някой беше казал, „Тръгвайки с рогата напред, не забравяй, че си с наведена глава! При това положение, едва ли виждаш по-далеч от носа си...“

Успокой се преди да отидеш да говориш с някого и помоли Бог да ти даде правилните думи и подход.

Ето какви съвети за приятелството дава известният психолог Дейл Карнеги:

Показвай искрен интерес към другите хора. Хората не ги е грижа колко знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа. Усмихвай се.

Направи усилие да помниш имената на събеседниците си. Бъди добър слушател. Говори за интересите на другите. Отнасяй се с тях така, както искаш те да се отнасят с теб.

Което ни отвежда до третия стих, който ще разгледаме в Притчи.

Притчи 27:9 „Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така – и сладостта на сърдечния съвет на приятел.“

Едно от най-здравите лепила, които свързват двама души в приятелство е да черпят взаимно един от друг мисли, идеи, прозрение или съвет.

Има хора, за които знаеш, че ако отидеш за съвет при тях, те няма да ти се изсмеят или да те накарат да те унизят. Дори да не подкрепят идеята, те подкрепят теб. Това е смисълът на приятелството, да се подкрепяме взаимно.

Приятелят ти може да те посъветва, защото знае, че ти ще го изслушаш и ще помислиш върху съвета му. Няма просто да го пренебрегнеш, защото го цениш като приятел.

Добрите приятели могат да са искрени и да отправят конструктивна критика или да дават съвет, когато е нужно.

Третият аспект на доброто приятелство е..

3.     Добрият приятел е христоподобен.

Знаеш ли, че Христос е страхотен приятел? Той нарече Своите ученици приятели, защото те знаят какво върши техния Отец.

Йоан 15:15 „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец.“

Исус беше приятел не само на учениците, но и на други хора.

Матей 11:19 „Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак мъдростта се оправдава от делата си.“

Дали някой би те обвинил, че си приятел на грешниците? Някой може да си казва, „Човече, надявам се да не съм! Ние трябва да се отделяме от тези неща, забрави ли?“

Точно обратното! Аз ще се радвам за нас хората да говорят, че сме църквата във Варна, която е приятел на грешниците.

В случай че не си забелязал, грешниците не се надпреварват да влязат тук. Няма тълпа от желаещи да присъстват на богослуженията ни. Някой трябва да отиде и да им каже!

Римляни 10:14 „ Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

Исус дойде да прогласи свобода за пленниците и ние трябва да отнесем тази велика новина до тези, които се нуждаят да я чуят.

Да сме приятели на грешниците не означава да участваме в техния грях, а да ги обичаме въпреки него. Да им предлагаме свобода от греха в името на Христос.

Нека също ти напомня, че ти и аз също бяхме някога грешници. И Исус дойде и ни намери, за да имаме прощение и вечен живот.

Как направи това?

Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“

Лесно е да се каже това на думи. Но Исус изрече тези думи малко преди да ги потвърди, като умря на кръста.

Готов ли си да жертваш времето си за твоя приятел, когато той се нуждае от теб? Може ли приятелят ти да разчита на теб докрая?

Обикновено не е нужно да умираме за приятелите си. Но ако това се наложи, готов ли си да го направиш? Не е лесно да кажем да, нали? Сега е лесно да го кажем, но ако наистина се наложи?

Цар Кир, основателят на Персийската империя, заловил принц и неговото семейство. Когато ги довели пред него, монархът попитал затворника: „Какво ще ми дадеш, ако те освободя?“ „Половината от моето богатство“, отговорил той. „А ако освободя децата ти?“ „Всичко, което притежавам.“ „А ако освободя жена ти?“ „Ваше величество, ще дам себе си.“

Кир бил толкова впечатлен от неговото посвещение, че ги освободил всичките. Когато се върнали у дома, принцът казал на жена си: „Не е ли този Кир много красив мъж?“ С дълбока любов, четяща се в погледа ѝ, тя му казала: „Не забелязах. Можех само да гледам теб – този, който беше готов да даде себе си за мен.“

Моля се да имаш такива приятели. Ако нямаш, тогава трябва да изградиш такова приятелство и приятелят ти ще ти отвърне със същото.

Moжеш ли да си представиш Исус да клюкарства за приятелите си? Или Исус да пренебрегне приятел, защото в този момент той му досажда? Или от страх да не се зарази от него?

Можеш ли да си представиш Исус да позволи на приятеля си да се наранява с начина си на живот и да не се опитва да го спре?

Не мисля. Той би бил най-добрият приятел, който човек може да има.

И Той иска ние да бъдем като Него. Да се притичваме на помощ, когато приятелят ни има нужда от нас. Да сме искрени с него. Да сме христоподобни.

Заключение

Можем да продължим, като изредим други качества, които добрият приятел трябва да има – като прощаващ, внимателен, любящ. Но мисля, че схванахте основната ми мисъл.

Не казвам, че е лесно да си добър приятел, а че си струва да си такъв. В един свят на самота, и онлайн общуване, ние можем да сме контракултурни, като изграждаме добри приятелства, които се основават на жертвоготовност и искреност. Които са христоподобни. 

За вас, които сте женени, започнете с вашите съпрузи или съпруги. Бог продължава да работи в мен и макар и да има още какво да се желае, продължава да ме ръчка да работя над приятелството си с Ваня. Може би защото Той е най-добрият приятел, затова продължава да настоява. J

Този свят е пълен с наранени хора, със самотни хора, които се нуждаят от приятел. Те се нуждаят от теб и мен.

Те се нуждаят от някой, който да ги изслушва, да ги конфронтира когато е нужно, но винаги да го е грижа!

Чували ли сте името Сам Рейбърн? Той е най-дългогодишният говорител на Камарата на представителите на САЩ. Дъщерята на негов приятел умряла внезапно. Рано на следващата сутрин бащата чул някой да чука на врататяа и когато отворил там бил Рейбърн. Говорителят на Камарата казал, „Дойдох да видя дали мога да помогна с нещо.“

„Бащата отговорил с дълбока въздишка на скръб, „Не мисля че има нещо, с което да помогнете, г-н Говорител. Ние ще се погрижим за всичко.“ „Ами, казал Рейбърн, „пили ли сте кафе тази сутрин?“

Мъжът отговорил, че не са имали време да закусват. Затова Рейбърн казал, че може поне да им направи кафе. Докато приготвял кафето в кухнята, мъжът влязал и казал, „Г-н Говорител, аз мислех, че тази сутрин трябва да сте на закуска в Белия дом.“

„Да, трябваше, казал Рейбърн, „но се обадих на президента и му казах, че един мой приятел е преживял голяма трагедия и не мога да дойда."

Грижа ли те е за твоите приятели?

Работете върху вашите приятелства и помислете на кого още можете да станете добър приятел. След това се молете какво конкретно да направите, за да усъвършенствате приятелството си – за тяхна полза и за Негова слава.

Край

_______________________

11.04.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна