/проповед/
На връщане от църква малко
момиченце казало на майка си: „Мамо, мислех си нещо...” Майката казала: „Така
ли, какво си мислеше?” Момиченцето отговорило: „Неделната учителка тази сутрин
каза, че Бог е по-голям от нас. Вярно ли е?” „Да, вярно е,” отговорила майката.
„Още каза, че Бог живее в нас. Вярно ли е?” Отново майката отговорила. „Да”.
„Добре е, ако Бог е по-голям от нас и живее в нас, няма ли да се покаже от
нас?”
Основен житейски принцип е,
че това, което е най-важно за теб, което е „най-голямото” в твоя живот, ще се
показва от теб.
Във фейсбук това е вярно с
пълна сила. Що за човек си ще стане видно за останалите. Защото това, което е
НАЙ-ГОЛЯМОТО в живота ти, става достояние на останалите.
Можем да разберем какво е
важно в живота на човек във фейсбук от това...
-
за какво те говорят
най-много
-
какво харесват с бутона
„харесвам”
-
какви снимки „споделят”
Един от най-разпространените
аспекти на социалните мрежи е функцията „споделяне”. Във фейсбук хората
споделят най-различни статии и снимки – смешни, за политическия живот, снимки
на тема любов, патриотични снимки.
Можете да разберете до
голяма степен що за човек е дадена личност от нещата, които споделя във фейсбук.
Дон Клумпър от университета
в Северен Илиноис прави изследване, което стига до същите резултати. Той
помолил работодатели да споделят впечатления за даден кандидат за работа въз
основа на фейсбук страницата му. Те трябвало да посетят страницата във фейсбук
на перспективни служители и след това да оценят дали би имал необходимите
качества за съответната позиция. След 6 месеца Клумпър се върнал в тези
компании, за да види доколко верни се оказали първите впечатления на работодателите.
Открили голямо съответствие между оценките въз основа на фейсбук страниците и
начина, по който служителите си вършели работата в компанията.
След това той направил друго
изследване, при което изследвал фейсбук страниците на студенти, които отделно
трябвало да попълнят тест за интелигентност. Накрая сравнили всичко това с
оценките от изпитите им.
Клумпер казва: „Можахме да
предвидим по-добре академичния успех на студентите чрез тяхната фейсбук
страница, отколкото чрез теста за интелигентност.
Изводът е следният: можеш да
разбереш много за един човек въз основа на това, което споделя във фейсбук.
Това, което е най-важно е живота му, ще стане явно.
Така че, ако ползваш
фейсбук, какво става явно за теб? Какви неща споделяш там?
За твоето семейство? За политическите
си възгледи? Музиката, която харесваш? Филмите, които си гледал? Книгите, които
си чел?
Имам много познати, които
споделят Христос на фейсбук страниците си. Te споделят и други неща – за личния си живот, смешни снимки и видео. Но не
пропускат да напишат някой стих или мисъл за Бога и вярата. Познавам и хора,
които поддържат фейсбук страниците на своята църква (моля се скоро и в нашата
църква някой друг, а не аз да започне да прави това).
Веднага разбираш колко много
тези хора обичат Исус. Исус е важен за тях, затова Той става явен и Неговата
светлина свети дори там, във фейсбук. Ако хората обичат Исус, те споделят
вярата си във фейсбук. Но как да можем да го правим, за да сме ефективни
благовестители във фейсбук?
Йоан пише: „Това, което беше
отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни
попипаха, за Словото на живота... това, което сме видели и чули, него
възвестяваме и на вас.” (1 Йоан 1:1,3а).
Забележете какво казва Йоан.
Той е чул тези неща. Той е видял тези неща. Той е пипнал тези неща. И това и ви
говорим. С други думи, той не си играе на религиозност.
Всъщност, като другите
апостоли, Йоан също страда заради вярата си. Той единствен не е умрял с
мъченическа смърт заради това, което проповядва. Но властите го заточват на
остров Патмос, за да не може да проповядва и поучава за Христос.
Но дори това не го спира.
Той проповядва Исус, защото трябва да говори за Него. Той не можеше да не
говори, защото го обичаше твърде много.
Йоан споделяше нещо, за което
знаеше, че е истинно. Той го беше чул, видял и пипнал. Той споделяше всичко
това, защото то му беше дало вяра. Той казва: „И това ви пишем, за да бъде
пълна вашата радост.” (1 Йоан 1:4)
Проблемът с много християни
е, че те просто се носят по течението на живота. Отиват на църква, изпяват
няколко песни, молят се, изслушват проповедта и след това си отиват вкъщи. Бог
хем е в живота им, хем не е. Той е като мебел в ъгъла, но не и в центъра на
дома. Той живее в църковната сграда. Тези хора не се сещат за него до
следващата неделя, когато се върнат в църковната сграда, където са го оставили.
Затова и Бог рядко се
появява на фейсбук страницата им, освен ако не се почувстват виновни, че не го
постват там. Но даже да го направят, у тях няма да има радост. А понякога дори
постват неща, които нямат нищо общо с християнството. Вчера видях човек, който се
смята за християнин, да поства материал за зодиите.
Един човек от църква се
обадил на пастора си с молба да венчае него и съпругата му в църква. Те били
щастливо женени от 10 години, но тогава не били християни, макар и да имали
църковен брак. И сега те искали да подновят брачния си завет като християни.
Станало прекрасна сватбена
церемония – събрал се много народ, булката в бяла рокля, младоженецът – в
костюм, шаферките, шаферите, всички били много красиви. Направили много снимки.
След това булката качила снимките във фейсбук. Казала на приятелите си във
фейсбук, че просто иска да сподели събитието с тях. И написала, че причината да
искат отново да направят църковен брак била, че вече са християни и искали да
го направят като християни. Искали да направят брачната си клетва пред Исус.
Тя получила около 50
коментара – някои от християни, други от невярващи, и всички били положителни.
И никой не решил, че тя го прави показно, защото била искрена относно вярата си
в Исус.
Следователно, първата стъпка
в споделянето на вярата е да си искрен. Това е много важно, защото ако не си
искрен, хората ще разберат. Но как да си сигурен, че си искрен? Опитай се да си
отговориш на тези въпроси:
- Защо Исус е важен за мен? Как фактът, че Той е
мой Спасител е променил живота ми?
- Кои са любимите ми стихове и книги в Библията?
- Какво Бог е направил в живота ми?
- Какво правя, за да се приближавам до Бог?
Важно е да си искрен относно
онова, за което твърдиш, че вярваш. Ако Бог е истината за теб, това ще стане
видно.
Второ, за да споделяш вярата
си, хората трябва да се убедят, че те е грижа за тях.
Твърде често християните си мислят,
че могат да убедят някого да повярва в Христос.
Едно момиченце се похвалило
на приятелката си: „От мен ще излезе голям евангелизатор”. Тя попитала: „Така
ли?” „Да, убедих онова момченце, че по-добре да вярва в Бог, отколкото да не
вярва.” „И как го убеди?” „Ударих го с чантата си по главата.”
Йоан не би направил това.
Той пише: „това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да
имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус
Христос.” (1 Йоан 1:3).
Йоан не пишеше богословски
тракт. Той не дебатираше относно религиозни постулати. Той споделяше вярата си
в Исус с хора, които обичаше. Той правеше това, за да може другите да имат
същото общение с Исус, което той имаше. Той чувстваше вътрешен подтик да
споделя вярата си, защото милееше за хората, на които пишеше.
Някой някога е казал: „Хората
не ги е грижа колко много знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа.” Как
тогава можеш да покажеш, че те е грижа?
Аз нямам много време за
фейсбук, затова трябва да подбирам нещата, които чета и хората, които следя.
Забелязал съм, че съм по-склонен да погледна постингите на някой, ако те са казали
нещо хубаво за това, което аз съм споделил. Искам да кажа, ясно е, че имат
добър вкус J.
Не правите ли и вие така?
Разбира се, че да. Много пъти аз разглеждам снимки и статии, качени от други
хора и ако този материал ми харесва, гледам да кликна на „харесвам” или да оставя
коментар. Когато направя това, фейсбук веднага изпраща съобщение до този човек
– дава му името ми и му съобщава, че аз съм харесал или коментирал негов
постинг. С други думи, те разбират почти веднага, че съм отделил внимание за
техния постинг (а някои хора разбират още преди да си го направил, те са 24
часа във фейсбук!).
Същият принцип е валиден и в
реалния живот. Трябва да отделяме време, за да насърчаваме и правим комплименти
на хората за неща, които те считат за важни. И когато правим това, те ще се
чувстват по-отворени, когато им говориш за вярата си.
Ти си показал интерес към
онова, което ги интересува, затова те ще са склонни да те слушат, когато им говориш
за това, което обичаш – Исус.
И след като си спечелил
вниманието им, какво трябва да споделяш във фейсбук?
Може да ги каниш на църковни
фейсбук събития, да споделяш линкове към предстоящи проповеди на уебсайта на
църква, да споделяш записите на проповедите, статии в блога ми. Ако натиснеш
бутона „споделяне” те ще станат достояние за всичките ти приятели. И ако някой
от тях го хареса, може да натисне „споделяне” и да го сподели със своите
приятели.
Може да правиш много други
неща – да споделяш стихове, песен или крилати мисли, прозрения които Бог ти
дава върху живота, поздрави по повод национални и християнски празници, апели
за молитва, християнски коментари към събития... Можеш да постваш много неща,
стига те да разкриват Божията истина и любов, или да показват актуалността и
мъдростта на Словото. (След наводнението в Аспарухово: "Mислите ли, че ония
осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, са били
престъпници повече от всички човеци...? Казвам ви, не; но ако не се покаете,
всички така ще загинете." Евангелие от Лука, 12 гл., 4-5 ст.)
Но ако искаш да си успешен
благовестител, най-добре е да внимаваш да не споделяш снимки и текстове с
откровено или псевдо християнско съдържание (като да честитите езически обичаи,
макар и свързани с името на светии).
Също, внимавайте да не
споделяте коментари, снимки, клипове или карикатури с обидно съдържание.
Например, има много политически коментари или карикатури, с които съм съгласен.
Но ако в тях има дори една дума, която обижда и уронва достойнството на човека,
не я публикувам. Не бих искал хората да бъдат отблъснати от Христос поради
моето отношение към някого.
Същевременно, има много добри
статии, които казват истината за действителността или историята ни без да
използват вулгарен език. Фил. 4:7 казва: „всичко, което е истинно, което е
честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно,
ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте.” Извън
Библията също има много пробиблейски неща, които можем да зачитаме и във
фейсбук, и в реалния живот.
Хубавото на споделянето на
вярата във фейсбук е, че ти дава опит да свидетелстваш. Много от нас се
притесняват да говорят за Исус. Не че не обичат Исус, но защото се страхуват да
не бъдат отхвърлени. Фейсбук може да даде на такива хора чувство за сигурност,
когато говорят за Христос, защото те не разговарят лице в лице с човека.
Ако някой не харесва това,
което споделяш за вярата си във фейсбук, най-често не коментира. Понякога може
да те блокира, а ти дори да не разбереш. Така че, там нямаш повод да се страхуваш,
че ще бъдеш отхвърлен.
Това разбира се, не означава
да публикуваш каквото си искаш за вярата си. Моли се за мъдрост, преди да
публикуваш нещо. Първо, ако заливаш само с християнски послания хората, те ще
престанат да те следят. Покажи, че се интересуваш и от други теми, че си
нормален човек, а не кон с капаци (someone wearing blinkers).
Второ, не всичко, което ни
попада, е добре да се публикува за българския контекст. Например, някои
материали са валидни за западни или преобладаващо протестантски страни и няма
да говорят много на православния ползвател на фейсбук.
И трето, мисли кои са настоящите
проблеми на страната и града ни и кое Библейско послание би звучало актуално –
това ще даде културен контекст на посланието ти и ще накара Библията да оживее
в очите на хората и ще направи стиха много по-въздействащ.
Може да ти попаднат едновременно
няколко неща, които са добри за публикуване. Най-добре прецени кое кога да
публикуваш, а останалите запази за по-добро време. Сложи си напомняне с линк
към материала в компютъра или телефона за някой празник, когато ще е добре да
го направиш.
Така постепенно ще добиваш повече
опит и ще става по-естествено за теб да споделяш вярата си не само във фейсбук
– но и в реалния живот.
Когато пътувам във влака, автобуса
или самолета, използвам случая, за да свидетелствам на хората за вярата си.
Обикновено това става доста естествено, но понякога го правя дори когато имам
малко време с тях. Защо ли? Защото знам, че повече едва ли ще се видим. Може
някой от тях никога повече да не срещне християнин. Затова е важно да използвам
възможността и да им кажа благата вест.
Фейсбук ни дава подобна
сигурност. Най-вероятно повечето от фейсбук приятелите си няма да срещнеш никога.
Но е възможно нещо, което публикуваш, да промени целия им живот.
Накрая, важно е да имаме
предвид, че колкото и прекрасен инструмент за споделяне на вярата е фейсбук, все
пак той не може да се сравни с разговор с някой в реалния живот. Фейсбук може да
ти помогне да преодолееш притеснението си да свидетелстваш. Може да покаже на
хората и какво и кого обичаш. Но най-ефективното свидетелстване е да отидеш при
хората и да разговаряш с тях.
Защо? Защото ти
можеш да си говориш колкото си искаш, но хората се впечатляват не от думи, а от
дела. Най-силното доказателство за истиността на вярата ни е Божията любов,
показана към някой, който е в нужда.
Апостол Йоан е написал много
неща за Исус. Може да се каже, че е ‘постнал’ много неща – евангелието на Йоан,
Откровение на Йоан, 3-те Писма до църквите. Но той не се е задоволил само с
писане. Той е проповядвал, поучавал и говорил за Исус с хората през цялото
време. Той е разбирал, че книгите са нещо добро, но следването на Исус започва
като следваш някой, който върви към Исус (ученичество).
Когато ти и аз сме станали
християни ние сме последвали някого, нали? Може да е бил ваш приятел, или
учител, или родител. Някой, който ви е повлиял да приемете Христос.
Кой ти е повлиял да
последваш Исус? Това беше реален човек, нали? Някой, когото си наблюдавал и от
когото си се възхищавал. Някой, в чийто живот си видял Бог наистина да работи.
Някой, от когото си бил докоснат.
Някой, когото си следвал, за
да те отведе до Исус. Сега е твой ред да накараш някой да те следва.
В Библията четем, че когато
Андрей срещна Исус, той доведе брат си Петър при Христос. Петър последва Андрей
и бе заведен до Исус. Същото евангелие ни казва, че Филип отиде при своя
приятел Натанаил, каза му за Исус и после го предизвика с думите „ела и виж”. И
Натанаил последва Филип и отиде при Исус.
Когато жената при кладенеца
срещна Исус, тя отиде в града и каза „Елате и вижте човек, който ми каза
всичко, което съм правила” – и целият град я последва и отиде при Исус.
В Библията виждаме
многократно хора да водят своите приятели и роднини при Исус. Споделянето във
фейсбук е добра първа стъпка да кажем на хората: ела и виж. Но нищо не може да
се сравни с това жив човек да покани другите при Христос.
Искаш ли да бъдеш този жив
човек?
Ще бъдеш ли някой, когото
другите ще последват, за да срещнат Исус?
