Как да раста във вярата

/проповед/

Бог иска ние да израстваме във вярата и да ставаме все по-христоподобни. Да изграждаме качествата на Исус в живота си. Но, както казва един автор, много християни остаряват без да порасват. Така и не свалят памперсите. Може би защото не искат да порастнат!

За да растеш във вярата е нужно да полагаш усилия. Иска се да се посветиш, не става автоматично! Нужно е да искаш да растеш и да вземеш решение да го правиш. И после, да постоянстваш в това решение.

Когато Исус каза на богатия младеж какво е нужно, за да бъде спасен, той се отказа. Друг път, когато

„Исус видя един човек на име Матей… и му каза: Върви след Мен“ (Матей 9:9) – той откликна – взе решение и тръгна след Него.

Той и другите ученици на Христос едва ли са разбирали напълно какви ще са последствията от тяхното решение. Те просто казаха „да“ на поканата на Исус да Го последват.

Не е нужно да разбираш всичко. Довери се на Исус и реши да Го последваш.

Хората се посвещаваме на различни неща. Някои неща, на които се посветиш, може да те унищожат. Други могат да те изградят като личност. Но винаги това, на което си посветен, те дефинира. Както казват, кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа какъв ще бъдеш след 20 години. Ти се превръщаш в това, което си решил да следваш.

Но тъй като в нашата история много са ни лъгали, много българи се страхуват да се посветят на нещо. Просто плуват по течението. Или се посвещават на взаимно изключващи се неща, зад които стоят противоположни ценности.

Например, един млад човек иска да следва Исус, но същевременно иска да стане известен музикален изпълнител. От една страна иска да е слуга, а от друга – светлините на прожекторите да са насочени към него!

Или, някой може да си каже, аз искам моето дете да обича Исус, но в момента за него тренировките са по-важни от ходенето на църква!

Юда също искаше да следва Исус, но се покланяше на бога на парите. Исус каза, не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона!

Противоположените ценности могат да те объркат и в крайна сметка няма да си успешен нито в едното, нито в другото.

Ако изцяло пък се посветиш на светски цели, като богатство, власт и известност, в крайна сметка винаги ще бъдеш неудовлетворен. Всеки избор, който правиш, е важен.

Матей 6:19-21 „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето… защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

1.     Твоята отговорност.

За да станеш като Христос, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности и после да позволиш на Святия Дух да ти помага да реализираш тези решения.

Не може да очакваш нови резултати без да направиш някои промени. Ще трябва да се откажеш от някои стари навици и същевременно да изграждаш нови навици на тяхно място.

По принцип обичам да играя и да гледам футбол. Но когато повярвах реших, че няма да жертвам други важни неща като общение с вярващи и църковни събирания заради футболни мачове. Реших вече да не се покланям на бог футбол!

Ще трябва също съзнателно да променяш своето мислене и говорене. Ако си използвал цинизми и мръсни думи, трябва да изчистиш речта си от тях. Както казва Яков, „Може ли от един и същ извор да блика сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11)

Ще кажеш, как да стане това? Святият Дух, който обитава в теб, ще ти помага за това.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“

Следователно, от една страна Святият Дух действа в нас, но ние имаме отговорността да „изработваме“ спасението си. Ти и Святият Дух ставате съработници. Той работи заедно с теб, не просто в теб.

Тук не става дума за това, че трябва сами да се спасим, а как да израстваме, след като Бог ни е спасил чрез вяра по благодат.

Бог ти е дал нов живот, сега ти си отговорен да го развиваш със страх и трепет. По същия начин, когато правиш физически упражнения ти развиваш тялото си, не получаваш ново тяло.

Да не се стремиш да растеш духовно означава да не разбираш, че твоят растеж има вечно измерение и въздействие върху другите.

2.     Промяна в мисленето.

Първото нещо, което трябва да промениш, ако искаш да промениш живота си, е да промениш начина си на мислене. Това е така, защото всичко, което правиш, е мотивирано от някакво решение, от някаква мисъл.

Зад външното поведение стои вътрешно убеждение.

Както казва най-мъдрият човек на земята, Соломон,

Притчи 4:23 “защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той.”

Това, върху което фокусираш мислите си, определя твоя живот и поведение. Затова ап. Павел ни наставлява да мислим само за добродетелни, праведни и чисти неща.

Филипяни 4:8 „В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение.“ (ЕRV-BG)

Това е нашата роля – да се фокусираме върху правилните неща.

Понякога човек може да промени поведението си или посоката си под външна принуда и под въздействието на страх. Във филма „Съучастникът“, наемният убиец Винсънт (Том Круз) заплашва таксиметровия шофьор Макс с пистолет и го принуждава да кара по маршрут, който не е негов избор. Макс кара известно време в тази посока. Но по-късно Винсънт се разсейва, Макс използва момента, блъска колата нарочно, успява да се отърве от похитителя и продължава живота си по своя път.

Това се случва, когато се опитваш да промениш живота си със силата на волята. „Ще се насиля да не вечерям… ще правя физически упражнения всеки ден… ще чета поне 10 страници на ден…“

Волята може да доведе до кратка промяна, но създава непрестанен вътрешен стрес, защото не си променил мислите си. Впоследствие се предаваш, прекъсваш диетата и преставаш да правиш упражнения. Бързо се връщаш към старото си ежедневие.

Но сега представете си друг сюжет на филма по-горе: Макс си кара таксито, изведнъж вижда човек, който отчаяно му маха с ръце да спре, а до краката му лежи тежко ранено дете. Макс светкавично отбива и спира, човекът извиква, че някой е прострелял сина му и го моли да го закара до най-близката болница. Макс бързо ги взема в колата и отпрашва в обратна посока към болницата.

Каква е разликата? Този път той сам е упражнил свободна воля и е решил да помогне, като промени посоката си на движение. Бързо е „пренастроил“ мислите си в съвсем друга посока. Променил е мислите си.

Ако искаш да имаш духовен растеж, първо трябва да промениш начина си на мислене. Да осъзнаеш необходимостта и да искаш силно да го направиш.

Римляни 12:2б „но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ или в по-съвременния превод, „а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си“.

Твоите мисли влияят на твоите чувства, а твоите чувства насочват поведението ти.

С други думи, ако искаме да израстваме в христоподобие, да ставаме като Христос, трябва да мислим като Него. Да имаме Неговия ум.

Когато Новия завет говори за покаяние, използва гръцката дума μετάνοια (метаноя), която буквално означава „промяна на ума/мисленето“.

Един човек бил изобличен за греха си на църковна служба и се покаял. На следващата сутрин отишъл при един свой познат, показал му един часовник и казал, „Познаваш ли този часовник?“ Онзи отвърнал, „Да, това е моят часовник! Загубих го преди 8 години. Ето, това са моите инициали. От кога го имаш и как се сдоби с него?“

Онзи отговорил, „Откраднах го“. След няколко секунди мълчание другият попитал, „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и първото нещо, което направих тази сутрин е да дойда и да ти го върна. Ако не беше много късно, щях да дойда още снощи.“

Настъпи ли такава метаноя при теб, когато се покая? Отиде ли да си вземеш прошка от някого? Изостави ли греха, в който живееш? Ако не си, значи или си живял съвършен живот преди това, или остава другата възможност: твоето покаяние не е искрено!

Когато възприемеш начина, по който Бог мисли за теб, за греха, за Бога, за хората и творението, тогава ти се покайваш. Гледаш през очите на Христос. Всъщност, Библията ни заповядва да мислим като Исус Христос:

Филипяни 2:5 „Трябва да мислите както Христос Исус.“

Това означава да престанем да мислим егоистично, само за себе си. Това е незряло и детинско мислене.

1 Коринтяни 14:20 „Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора“.

Много хора се умиляват при вида на бебе. Но макар и да изглеждат сладки, бебетата са напълно егоистични. Те мислят само за своите нужди. За съжаление, по улиците на Варна виждам да ходят много бебета в панталони и рокли.

А ето какво казва Яков:

Яков 4:1-3 „ Знаете ли откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Зараждат се от егоистичните ви страсти, които непрестанно воюват във вас. ² Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете.“

Хора се карат и бият по опашки в магазини, при съседски разпри, в семейни скандали… а понякога тези кавги свършват и с убийство.

Ние трябва да престанем да мислим по този незрял начин и да започнем да мислим зряло. Да мислим първо за другите и по-малко за себе си.

Филипяни 2:3-4 „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

Няма никакво значение колко много четеш Библията, ако все още мисленето ти е егоцентрично. Да си християнин означава не само да вярваш и да си убеден, че Исус Христос е Божият Син, който дойде, живя и умря, заплащайки цената за твоя грях. Сатана също е убеден в това!

Да си християнин означава да имаш променен характер и поведение. Трябва да има единство на думи и дела, на убеждения и живот.

С други думи, християнството не е отвлечена философия, а начин на живот. В центъра на живота на един християнин е да мисли за другите, не за себе си. Защото и Христос

Матей 20:28 „не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

Тоест, мисленето за другите е най-доброто доказателство за духовен растеж. Този начин на мислене е противоестествен и контракултурен. Не е лесно да се постигне, а сами изобщо не бихме се справили. Но слава на Бога, имаме Един, който иска да ни помогне - Святият Дух в нас!

3.     Позволи на Святия Дух да работи.

Но как работи Святият Дух? Aко си изпълнен с Духа ще искаш да се изпълваш и със Словото. Библията е най-важният инструмент, който Той използва. Библията е духовната храна, която трябва да приемаме. Когато се храним духовно със Словото, Той ни помага да усвояваме истините в Словото.

По думите на пастор Рик Уорън, „Божието слово генерира живот, създава вяра, води до промяна, плаши дявола, твори чудеса, изцелява наранения, изгражда характера, дава радост, преодолява трудности, побеждава изкушения, внася надежда, освобождава сила, очиства ума, извиква в съществуване и завинаги гарантира нашето бъдеще! Не можем да живеем без Божието слово!“

Не е достатъчно само да Го четем, нужно е да пребъдваме в Словото. Това означава редовно да имаме тихо време, в което да четем, размишляваме и запаметяваме стихове от него. Това ще помогне Словото да се вселява в нас богато и ще започне да променя мисленето ни и сами ще искаме да започнем да прилагаме неговите принципи в живота си. Така ще ставаме все по-христоподобни.

Защото Библията не ни е дадена за информация, а за трансформация!

Eдин свещеник скастрил млада жена и брат ѝ, че чели тази лоша книга Библията. Момичето отговорило: „Отче, до неотдавна брат ми беше лентяй, комарджия, пияница и така викаше вкъщи, че никой не можеше да го понася. Откакто започна да чете Библията, се хвана на работа, вече не отива в кръчмата, не се докосва до картите, носи вкъщи пари на старата си болна майка, а животът ни вкъщи е тих и спокоен. Как така тази „лоша книга“ произвежда толкова добри плодове?

Както казва Спърджън, „Или трябва да вярваш на всичко в Библията, или да не вярваш изобщо. Вярвай на тази Книга на Бог до последната буква или я отхвърли. Няма средно положение между двете. Не се задоволявай с нищо друго освен с вяра, която плува в дълбочините на Божественото откровение; вяра, която се плиска в локви вода е бедна в най-добрия случай. Тя е малко по-добра от сушата, но не става за нищо.“

В заключение, за да растеш във вярата, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности. Второ, да промениш начина си на мислене. И трето – да оставиш Святия Дух да работи, като използва най-важния инструмент – Библията.

Молитва

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.01.2026 г.

Болки на растежа (Деяния 6:1-7)

/проповед/

Бивш месар решил да си смени професията и станал акушер. При първото израждане слага бебето на везните и се обръща към родилката:

- Три килограма и двеста грама. Толкова ли да остане?

***

Но ние говорим не за раждане на бебета, а за раждането на Църквата! Разглеждаме Деяния на апостолите и историята на ранната църква. Видяхме как църквата се роди, как започна да расте и да свети. В никой друг период от църковната история църквата на Исус Христос не се е характеризирала с такъв феноменален растеж, с толкова много чудеса и сила и смелост, колкото в първите седмици от съществуването си.

На Петдесятница четем, че „същия ден се прибавиха около три хиляди души.“ (Деяния 2:41). По-миналият път с п-р Джош видяхме, че това продължи и вярващи се прибавяха „всеки ден“ (2:47). Дори преследването не можа да спре църквата. В Деяния 4:4 виждаме, че „числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди“. Заедно с жените и децата може би са били около 20000!

По-късно се казва, че още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха“ (5:14), а в 6:1 се казва отново, че учениците се умножаваха.

И точно в вълнуващ момент от историята на църквата, когато Божията сила се чувстваше от всички и църквата растеше, между хората настъпиха разногласия. След като не успяха да спрат мисията на църквата чрез външна и вътрешна опозиция, сега Сатана опита да отклони вниманието, като всее завист и неразбирателство и накара вярващите да се скарат.

Нека прочетем

Деяния 6:1-7 „А през тези дни, когато учениците се умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова, че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани. 2 Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. 3 И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.

4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото. 5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия. 6 Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях. 7 И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.“

Ние също сме църква в растеж, а един растеж винаги е съпътстван от болки. Затова днес ще разгледаме този текст, за да видим как можем да разрешаваме проблемите на растежа в църквата. Ще разгледаме Деяния 6:1-7, и ще видим три неща, които ранната църква направи, а именно - разпозна проблема, видя възможност за растеж в проблема и накрая, делегира отговорност. Това доведе до възстановяване на единството и включване на всички в служения.

1.     Разпознаване на проблема.

Деяния 6:1 „А през тези дни, когато учениците се умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова, че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.“

Заедно със сираците, в еврейското общество вдовиците бяха особено беззащитни и нуждаещи се. Тук неразбирателството възникна поради няколко причини. Разбира се, първо, защото Сатана винаги работи, за да причини разделение.

Второ, църквата се състоеше от хиляди местни евреи, говорещи арамейски и от стотици гръцко-говорящи евреи, родени извън Палестина и дошли за празника Петдесятница. Всички те бяха повярвали, но това не беше изтрило културните различия и предразсъдъци. И вдовиците на гръцките юдеи се почувстваха пренебрегнати при разпределянето на храната. 

И не на последно място, този конфликт беше част от болките на растежа. С нарастването на броя вярващи в геометрична прогресия беше трудно за апостолите да служат на всеки вярващ. Докато църквата е малка, много от дейностите могат да се извършват спонтанно, без нуждата от големи служения и църковна структура. Но с нарастването на църквата се налага да се промени начина ѝ на фунциониране.

В този случай оплакването беше основателно, но това не винаги е така. Думата, преведена на български като „ропот“, (gongysmos), e използвана в гръцкия превод на Стария Завет за мърморенето на евреите срещу Мойсей в пустинята (Изход 16:7). Но дори когато е основателно, роптаенето е грешно, защото имаше грешен адресат. Гръцко-говорящите юдеи роптаеха помежду си. Когато се оплакваш на хора, които не са в позиция да разрешат проблема, това е роптаене.

Много църкви са унищожени от това, че някой е започнал да се оплаква за нещо. Може в една църква Святият Дух да работи и да се спасяват хора, и тогава някой да реши, че не му се обръща достатъчно внимание. Започва да роптае наляво и надясно, духът на ропот се разпространява и Бог спира да работи, нови хора престават да идват и да се спасяват, и хората се чудят защо. Причината е, че коренът на горчивина е покълнал.

Но когато си недоволен и негодуваш за нещо, първо трябва да погледнеш към себе си.

Едно семейство пътувало с кола от Горна Оряховица за Варна и спрели на едно крайпътно заведение за тоалетна. Собственикът ги попитал, „Къде отивате?“ Те казали, „Живеехме в Горна Оряховица и се преместваме във Варна. Как са хората там?“ Той отговорил, „Ами, как бяха хората в Горна?“ „А, там хората са ужасни! Големи клюкари, груби и безразлични. С радост се махаме оттам.“ Собственикът казал, „Страхувам се, че ще намерите същите хора във Варна.“

На следващия ден там спряла друга кола с друго семейство, което също отивало да живее във Варна. И те също попитали, „Що за хора живеят там?“ Собственикът на заведението ги попита, „Що за хора бяха хората във вашия град?“ Те отговорили, „Там хората бяха толкова мили и съобразителни, че направо сърцето ни боли, че си тръгваме.“ Собственикът казал, „Е, сега ще намерите точно същите хора.“

Нужно е разпознаване на духа на оплакване и мрънкване.

2.     Всеки проблем е възможност за растеж.

Деяния 6:2-3 „Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. 3 И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.“

Как можеха апостолите да подходят към разрешаването на проблема? Можеха да го игнорират.

Като бях студент първа година във Велико Търново, живеех в студентските общежития. Един мой приятел живееше с още 5 момчета в апартамент с 2 стаи и един санитарен възел. Но на никого не му се чистеше тоалетната, всеки хвърляше тоалетна хартия и се правеше, че няма проблем, докато накрая тоалетната чиния се беше запушила и не можеха да я използват. Игнорирането и замитането под килима, правенето че не виждаш проблема само влошава ситуацията.

Апостолите можеха да игнорират проблема, но не го направиха. Второ, те можеха да се възмутят и да се обидят, че ги критикуват.

Един известен художник тъкмо привършил портрета на един известен човек. Нарисуваният запротестирал, „Това е всичко друго, но не и велико произведение на изкуството.“ „Може би, но и вие не можете да кажете, че сте велико произведение на изкуството.“

Или, апостолите можеха да реагират остро на проблема. Понякога ние се изкушаваме да реагираме бурно и вместо да оправим нещата, те се влошават още повече.

Eдин фермер пръскал нивата с царевица, когато чул странен звук. Обърнал се и видял мишка да гризе едно царевично стъбло. Представил си дългите часове, в които плевил земята, засаждал царевицата, култивирал я, и сега тази мишка се опитвала да унищожи реколтата. В пристъп на гняв взел една гьостерица и тръгнал след мишката. Удрял, сечал, пот се стичала от лицето му, докато най-накрая нанесъл смъртоносен удар на мишката. Въздъхнал с дълбоко облекчение, после се огледал наоколо и осъзнал, че е съсипал почти един акър царевица, за да убие едно малко мишле. Ако не сме си направили сметката, понякога разрешението може да е по-смъртоносно от самия проблем.

Всеки проблем в църквата е възможност да видим доколко ефективно е служението ни. Проблемите изпитват и вярата ни и са възможност да покажем любов, докато се опитваме да ги разрешим.

Апостолите не се обидиха, но също не рагираха бурно. Те избраха един по-добър път.

3.     Делегиране на отговорности.

Деяния 6:4-6 „А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото. 5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия. 6 Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.“

Апостолите бяха решили да не оставят Божието слово и да се занимават с изхранването на хората. Те искаха да постоянстват в молитвата и в служението на словото. Някой може да помисли, че за тях е под тяхното достойнство да вършат тази работа. „Ние сме учени хора, апостоли сме, не можем да слагаме трапези. Ще намерим седем момчета да вършат това, а ние ще се посветим на много по-важната духовна дейност на молитвата и проповядването. Кой за каквото е учил!“

Те просто бяха убедени, че тяхното призвание е да проповядват Словото и да се молят. Затова те делегираха отговорност. 

„И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.“

Това ни напомня на случая в Стария Завет, когато Йотор посъветва Мойсей да избере способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и да ги постави за хилядници, стотници, петдесятници и десетници (Изход 18:21).

Сега апостолите също поставиха изисквания към кандидатите. Те трябваше да бъдат с добра репутация (добро име), пълни със Святия Дух и мъдрост. Трябваше да бъдат зрели християни. И те бяха избрани!

4.     Резултатът.

Деяния 6:7 „И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.“

Първият резултат от посрещането на проблема беше, че се възстанови единството в църквата. В ст. 5 се казва, че „това предложение се хареса на цялото множество“.

Хората бяха отново обединени от общата цел да правят ученици на Христос. В резултат те започнаха да използват дарбите, дадени им от Духа.

Аз вярвам, че нашата църква ще продължава да расте. Когато тя стане достатъчно голяма, недей да се губиш в тълпата и да се криеш зад другите. Ако още не си го направил, тогава е време да се включиш в някое от служенията. Хората, които се занимават с църковен растеж казват, че за да бъде една църква максимално здрава, 60% от хората трябва да участват в някакво служение.

Ако вдовиците са били пренебрегвани, време е да се организира кухня за тях. Ако неделното училище се нуждае от още учители, време е да поемеш отговорност. Ако хвалебният тим се нуждае от музиканти и ти си музикален и владееш музикален инструмент, време е да се запишеш.

Не съм чул някой да се оплаква, може и да има такива. Но вместо да мрънкаме, нека да служим.

Някой си е казал, „Да отдадем живота си за Христос изглежда славно начинание. Да се отдам за другите, да платя високата цена на мъченичество. Ще го направя! Готов съм, Господи. Ние мислим, че да дадем всичко от себе си на Господа означава да вземем цялата си заплата и да я сложим на масата. Ето, Господи, давам ти всичко. Но на практика за повечето от нас това изглежда различно. Бог ни изпраща да развалим едрите банкноти на 50 ст., 1 лв. и 2 лв.

И в живота си инвестираме тук 1 лв., там 2 лв., там 50 ст. Например, вместо да подминаваш децата от църква, обърни внимание на някое и го изслушай, поговори с него. Насърчи някой, който стои сам и изглежда тъжен и унил. Попитай някой служител с какво можеш да помогнеш. Ела на урока по български за украинци и помагай като асистент на учителя.

Включи се в почистването преди или след църква. Започни служение за възрастни, или за самотни майки, за вдовици...

Обикновено предаването на живота ни на Христос не е впечатляващо. Tо става във всяка една от тези малки изяви на любов, струващи ни 50 ст. Би било лесно да направим нещо еднократно и да впечатлим тълпата. По-трудно е да водим християнски живот в малките неща, всекидневно.

В ст. 7 се казва, „И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много.“ Съюзът „и“ в началото на изречението показва резултатът, продължението на разрешения проблем. Единството беше възстановено и всеки се включи в служение. Глаголите „растеше“ и „се умножаваше“ са в минало несвършено време. Това показва, че разпространяването на благата вест и растежът на църквата продължаваха.

Братя и сестри, приятели, вие знаете, че близо до нас продължава вече почти една година да се води кръвополитна война. Един тиранин, който унищожава своя народ, иска да унищожи и народа на Украйна. И в тази война са нужни много усилия и ресурси, за да се отблъсне агресорът.

По време на Втората световна война Англия също трябвало да увеличи производството на въглища. Уинстън Чърчил събрал профсъюзите на миньорите, за да осигури тяхната подкрепа. В края на презентацията си той ги помолил да си представят мислено парад, който знаел че ще се проведе на Пикадили съркъс след войната.

Първо, казал той, ще минат моряците, които са запазили отворени морските коридори. След тях ще минат войниците, дошли от Дюнкерк и отишли да победят Ромел в Африка. След тях ще минат пилотите, които са победили Луфтвафе в небето.

И последна, казал той, ще премине дълга процесия от потни, черни от сажди мъже, с миньорски каски. Някой от тълпата ще извика, „И къде бяхте вие през критичните дни на нашата борба? И от десет хиляди гърла ще дойде отговорът, „Ние бяхме дълбоко в земята, с лице към въглищата.“

Не всички служения в църквата са впечатляващи и бляскави. Но често точно хората с „лице към въглищата“ са тези, които помагат на църквата да изпълни мисията си.

Заключение

Когато конфликтът е разрешен, Божието дело продължава с голяма сила и благословение. Можем да се поучим от тази история. Молим ли се за съживление в църквата ни? Искал ли си от Господа в молитва да съживи нашата църква и това съживление да започне от тебе? Ако има нещо, което спъва съживлението, Господи, разкрий ми го!

_________________________

12.02.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Как върви християнският ти растеж? (Колосяни 1:9-14)

/проповед/

Миналият път говорихме за надеждата. Видяхме, че благата вест има сила да променя, да дава надежда, а от надеждата се ражда вяра, която ни стимулира към любов. Това се случи, когато Епафрас сподели благата вест с колосяните. Това се случва навсякъде по земята, където се проповядва благовестието.

Днес продължаваме да разглеждаме молитвата на Павел за колосяните, като ще разгледаме една много важна тема за всеки християнин – духовния растеж.

Нека се помолим!

Когато стане дума за растеж, обикновено се сещаме за децата. Те нямат търпение да пораснат. А като пораснат, някои искат пак да са деца. Други направо се държат като деца! А има и такива, на които им е все едно.

Един човек казал: „Когато бях малък, нашите не ми купуваха нищо. Но после пораснах, почнах да работя и вече можех сам да не си купувам нищо.

Друг виц за порасването: Колко е хубаво, че пораснах и не ми се налага да ставам в 7 часа за училище! - мислех си аз, ставайки в 6 за работа.

Когато децата ни бяха малки, почти всеки месец мерехме колко са пораснали и отбелязвахме на касата на вратата височината с молив. Много им харесваше да видят с колко са пораснали.

За нас, родителите, е радост да виждаме как децата ни растат не само на височина, но и на ум и в послушание. Ние изискваме от тях да правят определени неща като да си подреждат леглото и стаята, а после да хвърлят боклука и да си измиват чиниите след ядене. Когато започнат да правят тези неща разбираме, че са пораснали.

Но как измерваме духовния си растеж? „Някой ще каже, аз едвам оцелявам духовно, ти ми говориш за растеж!“ За съжаление, има християни, които не правят почти нищо, за да растат духовно! Остават си духовни бебета, но това поставя под въпрос идентичността им на християни. Това е видно от следния пример.

Секвоята е вечнозелено иглолистно дърво, което се счита за най-високото дърво в света. Някои секвои достигат над 115 м! Сега се опитай да си представиш как една новопосадена секвоя порасва около метър и казва: „Предпочитам да си остана малък храст“? Това звучи абсурдно, нали? Защото тогава тя просто няма да е секвоя, а храст!

Така става с някои християни. Често те прочитат малко от евангелията и Новия завет, отиват няколко пъти на църква и научават малко за Бога. И смятат, че това е достатъчно. Но Бог иска да не се задоволяваме с това!

Божията воля е ти редовно да четеш Словото, да ходиш на църква и да се включваш в служения. Тези неща са важни, те могат да отразяват духовен растеж, но дори те не са определящи за него. В сърцевината на духовния растеж е да научим как Бог иска да живеем, за да можем като Негови деца да сме Му угодни, като живеем по този начин.

Миналият път казахме, че Павел започна писмото си с молитва за колосяните (ст.3-8). Днес ще разгледаме останалата част от тази молитва. Ще видим как Павел се молеше за тези новоповярвали, които той не познаваше лично. От тази и други молитви на Павел можем да се научим как да се молим за нашите семейства, приятели, за другите вярващи и за себе си.

Днес ще разгледаме Колосяни 1:9-14. Желанието ми е да разгледаме тази молитва от гледна точка на духовния растеж. Нека прочетем пасажа.

Колосяни 1:9-14 „Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране, за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; 11 подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост; 12 като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината; 13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. 14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете “

Тук Павел се моли колосяните да се изпълват с познание за Божията воля, за да постъпват достойно и да са Му угодни във всичко. След което той посочва четири неща, които са угодни на Господа – 1) принасяне на плод във всяко добро дело; 2) Божията подкрепа с пълна сила и славна мощ, 3) издържливост и дълготърпение с радост; 4) благодарност на Отца за великото ни спасение.

1. Духовният растеж означава да израстваме в познание как Бог иска да живеем.

Първо, в ст.9 Павел се моли колосяните да познават Божията воля. Кой от нас не иска да знае каква е Божията воля за него? Тийнейджърите се молят къде да кандидатстват, младите – за кого да се оженят, семейните и възрастните – какво да работят.

Но тук Павел няма предвид, че Бог иска те да знаят дали да изберат дадена работа или дали да се оженят за даден човек. Той има предвид те да познават Божията морална воля, разкрита в Божието слово.

Лъжеучителите, които бяха навлезли в църквата в Колос вероятно са казвали, че техните учения ще дадат пълното познание на вярващите. За да покаже колко несъстоятелни са тези твърдения, Павел подчертава, че пълнота можем да имаме единствено в Христос.

Това е видно от думите, които използва: „да се изпълните“, „угодни във всичко“, „принасяте плод във всяко добро дело“, „подкрепяни с пълна сила“, „да издържите и дълготърпите всичко.“

С други думи, Павел казва: всяка духовна нужда, която имаме, може да бъде напълно задоволена от Христос. Защо да търсим другаде? Христос е достатъчен!

Но за да имаме това познание, ние имаме нужда от духовна мъдрост. Павел се моли за колосяните така:

Колосяни 1:9 „да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране“.

Духовната мъдрост и разбиране идват от Бога и ярко контрастират на светската мъдрост на лъжеучителите, което е видно и от Колосяни 2:23, където Павел казва: „Тези неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват нищо.“

Но какво точно означава мъдрост? В еврейското мислене думата се свързва със „способност, умение“. Бог изпълни Веселеил „с мъдрост, със способност, със знание и с всякакво изкуство“ (Изход 31:2,3), за да изработи предметите в скинията.

Така, както един грънчар може да вземе парче глина и да я оформи в прекрасен съд, така мъдрият човек е способен да вземе суровите елементи на живота и да ги оформи според Божия план в нещо прекрасно, което Бог да използва. Той е духовно мъдър, защото се учи от Бог как да живее така, че животът му да не бъде съсипан от греха, а да се превърне в прекрасно изделие, което кара хората да бъдат привлечени от Твореца на това изделие.

А какво е разбиране? Ако „мъдрост“ се отнася до това как Бог ни заповядва да живеем, „разбиране“ означава по-скоро прозрение, възприятие или способност да различаваме нещата. Разбирането ни помага да свързваме парченцата мъдрост в конкретни ситуации.

Във 2 Тимотей 2:7 Павел използва метафорите на войник, атлет и земеделец, за да опише посветения служител на Христос. И след това Павел заръчва на Тимотей да размишлява над това, което му казва и Господ ще му даде да разбере всичко. Тоест, Бог ще помогне на Тимотей да схване значението на тези метафори и да ги свърже в едно, за да получи прозрение как да води служението си.

Чел съм, че когато кораб на брегова охрана плава в морето при гъста мъгла, той използва две неща, за да не се блъсне в нещо. Първо, използва радара, който сигнализира, ако корабът се доближи до брега или друг обект. Но освен радара един моряк застава на носа. Той има слушалки и микрофон, с които комуникира с мостика и може да предупреди за опасност.

По същия начин на нашата духовна мъдрост и разбиране могат да помагат две неща, за да не се заблудим в моралната мъгла на света. Първото е да четем и размишляваме в молитва над Словото. Когато препрочитам Библията и мисля над прочетеното, аз моля Бог за разбиране и Той ми показва на екрана опасностите, за да не се блъсна в тях. Бог изважда на показ не само грешните и мъгляви светски философии, светогледи и практики, но и опасните доктринални ветрове, които духат днес.

Словото също показва как Сатана изкушава хората и какви са последствията, когато те се хванат на Неговата въдица.

Например, когато четат Притчи 7, младите мъже трябва да хубаво да си набият в главата образа на безумния младеж, чиято грешка беше, че приближи дома на леката жена. След това той се поддаде на ласкателствата ѝ „както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.“ (Притчи 7:23) Божието слово дава духовна мъдрост и разбиране.

Второто нещо, което може да ни помогне е да четем църковна история и християнски биографии. Божието слово е като радара, но четенето на църковна история е като моряка на носа. Не може да зависиш само от него, но понякога той може да ти помогне да разтълкуваш това, което виждаш на екрана на радара или да ти посочи нещо, което си пропуснал. Като четеш през какво са преминавали християните през вековете, за успехите и грешките им, получаваш разбиране за нашето съвремие.

Например, на много места в Божието слово се казва, че църквата трябва да е отделена от държавата. „Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога…“ (Марк 12:17)

С това Исус им каза: давайте почит, покорство и данъци на властите, но не допускайте властите да се месят в Божиите неща.

Но в историята на Българската православна църква виждаме какво става, когато тази заповед е нарушена.

Още с покръстването кан Борис I възприема източния модел, при който църквата е неделим елемент от държавно-административната структура. По думите на проф. Пламен Цветков, християнството в България е „наложено от Борис І с огън и меч“, а „в следващите векове църквата редовно става разменна монета на чисто държавнически сметки...

Чисто политически характер има и борбата за независима българска църква през ХІХ в... Учредяването на Екзархията през 1870 ... е много повече “държава в зародиш”, отколкото църква в пълноценния смисъл на думата... след приемането на Търновската конституция през 1879 г. църквата се подчинява изцяло на българската държава.“

По време на комунизма „църквата е обезглавена, за да бъде превърната в допълнителен инструмент за борба срещу “западното влияние”.“

А по действащия вече нов Закон за вероизповеданията, православната църква е заплашена да се превърне в придатък към държавата, тъй като е финансирана от държавния бюджет. Това са исторически грешки, от които ние като библейски основани християни трябва да се поучим.

Първо, духовен растеж означава да знаем как да живеем. Божието слово и църковната история ни помагат да имаме духовна мъдрост и разбиране.

      2.     Второ, духовен растеж имаме, когато живеем достойно за Господа и се стремим да сме Му угодни във всичко.

Познаването на Божията воля води до живот, който е достоен за Господа. А достоен за Господа е единствено благочестивия живот. Основен мотив за благочестив живот не трябва да е желанието да сме щастливи, а да сме угодни на Бога и да Го прославяме.

В първи век призивът християните да водят живот достоен за Господа е имал много по-силно звучене. Тъй като тогавашната култура била култура на срама, за хората е било много важно какво мислят другите за тях, отколкото днес. Ако тогава донесеш срам на баща си със своите постъпки, това е било равносилно на трагедия. Затова Павел насърчава колосяните да живеят така, че да принасят слава на Небесния си Баща.

И така, как можем да сме угодни на Бога?

Първо, ние сме Му угодни, като принасяме плод във всяко добро дело (ст.10). Исус каза, „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.“ (Йоан 15:5) Когато уповаваме на Христос, добрите дела са следствие на това, че Христос живее в нас, не условие за спасение.

В моята градина имам няколко ябълкови дървета. Всяка година аз подрязвам здравите клони. Ако видя изсъхнали клони, ги отрязвам. Защо? Защото знам, че са отделени от корена и няма да дадат никакъв плод. И когато дойде лятото гледам с нетърпение да видя дали ще има плодове. Ако има, това ми доставя радост.      

Второ, ние сме угодни на Бога, когато растем в познаването на Бога (ст.10). Ние растем духовно, когато познаваме Бога по-добре. Бог е безкраен, затова познаването на Бога е безкраен процес.

Като родител винаги съм се радвал, когато децата ни са искали да прекарват време с мен, за да ме опознаят по-добре. По същия начин ние сме угодни на Бога, когато прекарваме време с Него в Словото Му, за да Го познаваме по-добре.

И когато Го познаваме по-добре, ще знаем по-добре каква е волята Му и ще можем да се покоряваме на нея. А когато се покоряваме, ще сме Му угодни и ще принасяме плод.

Йоан 14:21 „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично.“

И с хората е така. Обикновено ние споделяме съкровените си чувства и мисли с някого, който ни обича и е спечелил доверието ни. По същия начин, когато Господ види, че Го обичаме и че се покоряваме на заповедите ни, ще ни се открива.

По-нататък, ние сме угодни на Бога, когато сме „подкрепяни с пълна сила,“ (ст.11), за да сме издържливи и търпеливи.

Ние имаме нужда непрекъснато от подкрепата на Божията сила. Тя е „пълна“, т.е. неограничена и ни се дава „съобразно с Неговата славна мощ“. Божията славна мощ или Божията слава е външното проявление на Неговото величие и вътрешна красота.

Изпитвал ли си тази славна мощ в живота си?

Сигурно си казваш, не съм виждал някой да е бил изцелен или демони да излизат, след като съм се молил за човек. Не съм водил в покаяние тълпа от 3000 души!

Но Павел казва нещо друго тук. Той казва: подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост (ст.11).

Някой би казал, „Какво?! Нима искаш да ми кажеш, че се нуждая от издържливост и дълготърпение, когато Бог ме избавя от всяка ситуация с чудо? Обикновено имам нужда от издържливост и дълготърпение, когато няма чудодейно избавление! И на всичко отгоре да се радвам?“

Eдин човек се молил: Скъпи Боже, дай ми издържливост и търпение и ми ги дай сега!

Един проповедник бил известен със своя хрисим и спокоен нрав. Но неговите близки приятели знаели, че понякога той може да става много неспокоен и нервен. Един ден приятел го видял да върви напред-назад в стаята като лъв в клетка. „Какво има?“, попитал го той. Проповедникът отговорил, „Бедата е, че аз бързам, а Бог не.“ Той имал нужда от търпение.

Всъщност, тук Павел казва, че когато издържаме в трудна ситуация или с трудни хора с радост в Господа поради Неговото спасение, ние преживяваме мощната сила на Бога в живота си. Ние сме угодни на Бога, когато Той е достатъчен в нашата слабост и когато Неговата благодат ни подкрепя в изпитанията ни.

2 Коринтяни 12:9 „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“

Следователно, ние сме угодни на Господа, когато носим плод, когато израстваме в познание на Него и когато преживяваме Неговата сила, за да сме издържливи и търпеливи в изпитания. И накрая,

Ние сме угодни на Бога, когато сме благодарни за Неговото велико спасение.

Колосяни 1:12 „като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината“.

Бог се радва, когато не мърморим, но сме изпълнени с благодарност към Него. Ние живеем в свят на мърморковци. Ако имаме радост и сме благодарни, ще правим впечатление като звезди в мрака (Филипяни 2:14-15).

Как да имаме това отношение на благодарност? Отговорът на Павел е: като насочим мислите си към факта, че Отец ни дава възможност да участваме в наследството на светиите в светлината. Когато говори за наследство Павел си представя разделянето на Ханаан в Стария завет.

След като Израел завладя Ханаан, те разделиха земята чрез жребий. Всяко племе получи част от земята, където да живее и което да даде на своите наследници.

Но сега, казва Павел, това наследство е много по-трайно и от много по-висш порядък от Ханаан, защото е в царството на светлината, т.е. на небето. То принадлежи на духовното измерение и не може да бъде отнето чрез война, глад или друго бедствие.

Това наследство се пази за нас на небесата – нашето наследство е самият Господ Исус. Ние сме получили това наследство и трябва да го предадем на нашите деца и внуци. Те трябва да виждат нашата радост в Господа дори когато преминаваме през изпитания, и да пожелаят да изпитат същите благословения, които ние имаме.

В заключение, има много начини, по които да разберем дали децата ни растат. Може да измервам височината им на вратата, или да установя че панталоните им окъсяват или обувките омаляват. Или ядат колкото мене. Или разговарят с мен на важни и сериозни теми. Струва ми се, че нашите деца пораснаха много бързо и скоро най-голямото ще отглежда свое дете и ще се радва на неговия растеж.

Как върви твоя духовен растеж? И как можеш да разбереш дали растеж духовно?

Има много начини, но тук Павел показва, че ние растем, когато се учим все повече от Словото как Той иска да живеем. И ти растеш, ако като Негово дете се стремиш да живееш както Той иска да живееш, за да си Му угоден. За да си духовна секвоя, не духовен храст.

Молитва.