От надежда към изкупление (Рут 4)

/проповед/

Днес завършваме разглеждането на една от най-очарователните истории в Библията, книгата Рут. Тя ни привлича и очарова, защото в нея се разказва за една любов, която напомня за Божията любовна история с човечеството.

В гл. 1 видяхме, че във Витлеем, което означава „хляб на живот“, върлуваше глад. Затова Елимелех, жена му Ноемин и двамата им сина напуснаха Витлеем, в търсене на по-добър живот в Моав, без Бога. В резултат Елимелех умря, синовете им се ожениха за моавки, но 10 години по-късно умряха и те. Видяхме, че малките грехове могат да доведат до трагични последици.

 След това Ноемин реши да се върне във Витлеем. Рут видя свидетелството ѝ и и последва нея и нейния Бог, ставайки пример за посвещение, смирение и любов.

 Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата и Божието провидение направи така, че Рут срещна един мъж на име Вооз, който се погрижи за нея, а тя от своя страна, се грижеше за прехраната на Ноемин. Видяхме, че точно когато се чувстваме най-слаби и самотни, Бог ни помага да продължим напред, дава ни сила да се погрижим за хората в нужда и ни помага да се смирим пред нозете на нашия Спасител.

 В 3 глава четохме за едно необичайно предложение за брак. Ноемин предложи на Рут рискован план – моавката Рут направи предложение за брак на Вооз, но се яви неочаквано усложнение. Видяхме, че подобно на Рут, когато се подслоним под Божиите криле, Той работи чрез нашите избори, за да извърши волята си в живота ни.

Нито едно от тези неща не беше късмет или съвпадение. Бог работеше зад сцената. Той го направи не само защото обичаше Рут, Вооз и Ноемин, но и заради една много по-голяма демонстрация на любов, която ще видим след малко.

Всичко, което ставаше в живота на Рут и Ноемин беше чудесно, с изключение на една малка пречка. Имаше един близък сродник, който беше по-близък родственик на Ноемин от Вооз. Нека прочетем Рут 4:1-6.

 Рут 4:1-6 „Вооз излезе на портата и седна там; и ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Отбий се, седни тук. Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и каза: Седнете тук. И те седнаха. После каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брат ни Елимелех; а аз рекох да ти известя и да ти кажа:  Купи го в пред седящите тук, пред старейшините на народа ми. Ако искаш да го откупиш като сродник, откупи го. Но ако не искаш да го откупиш, кажи ми, за да зная, защото освен тебе няма друг, който да го откупи; а аз съм след тебе. И той рече: Аз ще го откупя. И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин и от моавката Рут, трябва да вземеш и жената на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.  Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.“

Вооз отива на градската порта, където обикновено се формализират сделки. В присъствието на десет градски старейшини, той предлага на най-близкия роднина да откупи земята, която принадлежи на Елихелех и той се съгласява!

Сигурно в този момент сърцето на Вооз е щяло да се пръсне от напрежение. Но веднага след това Вооз му напомня, че не може да купи земята без да се ожени за снахата на Ноемин - Рут, за да се продължи името на починалия.

Но ако този човек трябваше да изкупи Рут и да има син от нея, нейният син би получил дяла от земята, която този сродник изкупва и вероятно част от наследството, което е запазено за синовете, които вече има. Затова той казва, че не може, „за да не напакости на своето наследство“ (ст. 6).

Почти чувам как Вооз си отдъхва в този момент!

За да финализират сделката в присъствието на старейшините и други свидетели, най-близкият сродник си сваля обувката и я дава на Вооз. Този обичай може би е означавал, че той се отказва от правата над собствеността и ги предава на другия. С други думи, казва: „Сега ти имаш правото да ходиш в нивата като новият ѝ собственик“.

Вооз потвърждава, че купува всичко, което принадлежи на Елимелех и взема за жена моавката Рут. Старейшините и всички свидетели благославят Вооз, казвайки:

 Рут 4:11 „Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти като Рахил и като Лия...“

И по-нататък четем, че Вооз и Рут се женят.

 Рут 4:13 „И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ ѝ даде зачатие, и тя роди син.“

 Сигурно е била голяма сватба, с много гости, красива церемония и много щастливи младоженец и булка.

Рут ражда момче. Цели десет години тя е била бездетна в брака си в Моав.  Изведнъж Бог я благославя с дете. Както неведнъж сме казвали, децата са наистина дар от Бога и никое дете не се ражда случайно. Бог има план за всяко дете.

Всички жени благославят Господ за бебето, защото то ще „бъде обнова на живота и прехрана в старините“ на Ноемин. Те хвалят Бога и заради Рут, която е за нея „повече от седем сина“ (ст. 15).

И Ноемин става бавачка на детето. Каква радост трябва да е било това за нея! Когато моята съпруга вземаше някое от новородените ни внучета, беше толкова красива! Колко по-голяма трябва да е била радостта на Ноемин след загубата на нейния съпруг и двама синове!

От хаоса и трагедията на 1 глава, Бог даде бъдеще и надежда на нейното семейство. И по-нататък научаваме, че това бебе, Овид, ще стане дядо на цар Давид!

Какво виждаме тук?

1.      Бог има свой начин да осъществи волята си.

Видяхме това във 2 и 3 глави. Бог е суверенен над нашия живот и Той може да накара всичко да работи за наше добро и за Негова слава. „Всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28)

Божията воля не може да бъде отменена. От човешка гледна точка уреждането на въпроса между Вооз и най-близкия сродник може би е накарал Ноемин и Рут да прекарат една безсънна нощ. Но това ни най-малко не е притеснило Бога.

Можеш ли да си представиш Бог да каже, „Съжалявам, Вооз и Рут, не можах да изпълня плана си за вашия живот, защото вашия сродник ме надхитри!“

Абсурд!

Но ако сме напълно искрени, трябва да признаем че е имало моменти, когато сме се чудели дали Божията воля не е била възпрепятствана в живота ни. „Дали Бог не е пропуснал някоя подробност? Май Сатана се е вмъкнал и е надхитрил Бога...“

Йов 42:2 „Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.“

Притчи 21:30 „Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж против Господа.“

Бог работеше зад сцената и оркестрираше една красива любов между Вооз и Рут, от която щеше да се роди техния брак. Той им даде надежда, която нямаше да умре. Божията воля за Вооз беше той да стане изкупител и съпруг на Рут. И нищо не можеше да попречи това да се случи.

 Когато Брентън и Деби трябваше да дойдат за първи път в България като стажанти, той си подаде документите за българска виза в Чикаго. Деби беше бременна с Джейми и искаха да се върнат преди раждането, иначе идването им се отлагаше с почти година.

Но от консулството казаха на Брентън, че поради ковид пандемията, временно са преустановили издаването на визи за България. Те двамата бяха готови, нямаха търпение да се върнат. Ние усърдно се молихме, но след няколко обаждания отговорът беше същият! След още няколко дни щеше да е късно.

Тогава Бог вложи в сърцето на Ваня да се обади във Външно министерство в София. Когато Ваня обясни проблема, отсреща служителката много вежливо ѝ каза, че напротив, не са спирали издаването на визи за роднини на българи. Бяхме в ситуация, „царят дава, пъдарят не дава!“

Предадохме това на Деби, тя се обади в консулството отново, предавайки им казаното от външно министерство. Останалото е история. Приеха още на другия ден Брентън, той си предаде документите и визата бе издадена своевременно. Малко след пристигането им Джейми се роди във Варна.

Чарлз Спърджън пише, „Има един, който се грижи за теб. Неговите очи са втренчени в тебе, Неговото сърце бие със състрадание за твоето нещастие и Неговата всемогъща ръка ще ти донесе помощта, от която се нуждаеш. Най-мрачният облак ще се разпръсне от дъжда на милост. Ако си част от Неговото семейство, Той ще превърже раните ти и ще изцели съкрушеното ти сърце. Не се съмнявай в Неговата благодат поради твоите изпитания, но вярвай че Той те обича във време на беда точно толкова колкото и във време на щастие. Ако Бог е загрижен за теб, защо трябва да го правиш и ти? Можеш ли да му се довериш за твоята душа, не за твоето тяло? Той не е отказвал да носи твоите товари, никога не е припадал под тяхното тегло. Тогава ела, душо! Кажи довиждане на безпокойството и предай всичките си грижи в ръката на един милостив Бог.“

2.      Бог прави невъзможното - възможно.

Довери се на Бог! Довери Му се с цяло сърце. Няма по-сигурно място от Неговите ръце.

Довери му се за твоето здраве, за твоята работа, за църквата, за брака ти, за твоите деца, за финансите ти, за приятелите ти, за внуците ти...

Може би слушаш това и все още не вярваш в Бога. Все още отровата на атеизма и богоборчеството, която си поглъщал през живота си е притъпила сетивата ти за истината. Ако е така, знай че можеш да я неутрализираш само с четене на Словото. Защото „вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово!“

Божието слово, Библията, ще просветли ума ти и ще съживи духа ти за нов живот с Исус Христос. То ще ти помогне да изповядаш с уста, че Исус Христос е Господ и да повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите!

Не отлагай за после, направи го сега! Приеми Го за Твой Господ и Спасител! И след като го направиш, повери живота си на Бога. Бог е в контрол. Неговите цели за твоя живот не могат да бъдат осуетени. Той знае как да ги реализира.

Ние често цитираме стиха, „За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.“ (Матей 19:26)

Изглеждаше невъзможно Бог да покаже милост към тези две отчаяни жени. Изглеждаше невъзможно Ноемин отново да се засмее. Изглеждаше невъзможно Рут и Ноемин да се хранят с нещо различно от дневната дажба ечемичена каша. Изглеждаше невъзможно Рут да се омъжи отново, бидейки моавка, която е обещала на Ноемин да се грижи за нея във Витлеем.

Изглеждаше невъзможно Рут да има дете, след като е била 10 години бездетна в брака си. Но това, което изглеждаше невъзможно в техните очи, беше възможно в Божиите очи!

А за теб?

Може да изглежда невъзможно едно закоравяло сърце да омекне и да приеме Исус като Спасител. Може да ти изглежда невъзможно Бог да възстанови брака ти след това, което се е случило между теб и твоя съпруг/а. Може да изглежда невъзможно постигането на помирение в семейството ти.

Може да ти изглежда невъзможно ... Бог да те приеме обратно, след като си съгрешил. Но това, което е невъзможно за нас, е възможно за Бог!

Вярвай в Него! Никога не обръщай гръб на Бог. Не губи надежда и вяра в Неговата любов, милост, благодат и снабдяване.

Насърчавам те да имаш надежда, въпреки хаоса в който може би се намираш!

 Римляни 15:13 „А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.“

Заключение

В живота има много препятствия, бури, долини на мрачната сянка, заобиколни, хълмове, задръствания, дълги монотонни пасажи, спукани гуми, мрачни тунели и даже задънени улици. Такъв беше животът на Ноемин и Рут.

Джон Пайпър казва, „Животът на благочестивия човек може и да не е права линия към славата, но те стигат там.“

Животът на християнина не е като да караш по магистрала Тракия, от Бургас до София без да спираш. По-скоро животът на християнина прилича на майка, която бута детска количка, опитвайки се да стигне от т. А до д. Б по разбита улица в града.

В живота не винаги парченцата пъзел се нареждат веднага. Не винаги получаваме това, което искаме. Хората обещават и нарушават обещанията си. Ние също понякога нарушаваме обещанията си.

Едва ли Ноемин и Рут са мечтали за всички благословения, които получиха след трагедията, която ги сполетя. Но те прегърнаха надеждата в Бога и откликнаха с вяра. И Той обърна отчаянието в радост, тъгата в спасение, мъката в благословение, плача в хваление и хаоса в надежда.

И накрая научаваме, че Вооз стана предтеча на един от най-великите царе в историята.

 Рут 4:17-22 „И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин. И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид. Ето родословието на Фарес: На Фарес се роди Есрон, на Есрон се роди Арам, на Арам се роди Аминадав, на Аминадав се роди Наасон, на Наасон се роди Салмон, на Салмон се роди Вооз, на Вооз се роди Овид, на Овид се роди Есей, а на Есей се роди Давид.“

Вооз стана прадядо на цар Давид и предтеча на Исус! Изкупителят на Рут роди изкупител на човечеството! Бог свърза в едно Вооз и Рут не само защото обичаше тях, но и защото обича теб и мен. Чрез тях Бог донесе изкупление за теб и мен.

Затова, когато Ноемин взе в ръце Овид, тя взе в ръце своето изкупление. А чрез него и нашето Изкупление. Исус Христос е нашият Изкупител, който изкупва и дава нов живот на всеки, който дойде при Него. И Той продължава да изкупва души и днес, когато някой изповяда вяра в Него.

Молитва

_______________

26.11.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Бог работи зад сцената (Рут 2)

/проповед/

В църква „Уестсайд“ в Беатрис, Небраска всяка сряда от 19:30 хорът идвал за репетиция. Но на 1 март 1950 г. всички те закъснели, повечето с основателни причини. Пианистката Марилин се успала след следобената дрямка и тя и майка ѝ закъсняли. На една гимназистка писането на домашно отнело по-дълго, отколкото предполагала, затова закъсняла.

Едно семейство не успяли да запалят колата. Трябвало да вземат още една двойка и четиримата закъснели. Всички 18 членове на хора, в това число пасторът и жена му, закъснели. В 19:30 нямало никой в църквата. Това никога не се било случвало преди.

Но в тази нощ – единствената нощ, когато църковният хор не започнал репетицията си в 19:30, била нощта когато станало изтичане на газ в мазата на църквата. Точно когато хорът трябвало да репетира, газът се възпламенил от котела и цялата църква избухнала в пламъци. Помещението с котела било точно под стаята за репетиции на хора.

Невярващият човек ще си каже, „Какво съвпадение! И това ако не е късмет, не знам тогава какво е!“

Спомняш ли си за случка в живота ти, в която различни събития са се наредили по невероятен начин и всичко е изглеждало като късмет или шанс?

Много хора отдават всичко, включително чудесата в Библията на някакъв късмет или изключителни съвпадения. Но както казва британският политик реформатор Уилям Уилбърфорс, който организирал християните в страната да се молят 3 часа всеки ден преди критични дебати в Парламента, „Когато се моля, се случват съвпадения. Когато не се моля, не се случват.“

Много хора са фаталисти. Те вярват, че всичко около нас се случва по законите на причината и следствието. С други думи, всичко е съдба. Но книгата Рут и Библията като цяло имат различно мнение относно събитията, които се случват в живота ни. Ние наричаме това Божието провидение и грижа.

В Библията никъде не се употребява думата „съвпадение“. Така че, ако трябва да отговорим на въпроса кой стои зад спасяването на живота на 18 човека в църквата в Небраска, отговорът е един: Бог.

Бог е извън времето. Той е предвидил и осуетил голямата трагедия чрез поредица от събития в живота на всички хористи. Това не е съвпадение, това е чудо!

Християнският проповедник и автор Тони Ивънс казва: „Когато си на концерт не виждаш какво става зад сцената. Не виждаш екипа работници или всички репетиции, водещи до представлението, или безбройните часове на подготовка... Нещо подобно става когато Бог работи в живота ни. Ние забелязваме само това, което става, но не и как Бог работи зад сцената. Пропускаме всички Негови усилия и планиране, не виждаме как Той се намесва и променя посоката ни заради нас. Поради това не разбираме от колко много неща Бог ни е спасил... Въпреки това, Той продължава да върши чудеса в живота ни.“

Ако се върнем към книгата Рут, миналият път видяхме как семейството на Ноемин излезе от Витлеем поради глада и отиде в Моав, в търсене на по-добър живот там. Но това де факто беше излизане от Обещаната земя и връщане в пустинята. Това погрешно мислене доведе до трагичната загуба на живота на съпруга и синовете на Ноемин. Но Бог не ги изостави и им даде надежда в хаоса.

Видяхме също, че Той ни дава избор – дали да изберем Него или да се върнем при старата си религия и богове. Рут избра Бога на Ноемин и с това стана пример за посвещение, смирение и любов за хиляди поколения вярващи.

Рут се върна с Ноемин във Витлеем точно по време на ечемичената жътва. И Рут реши да отиде на нивата да събира класове, за да може да осигури някакво препитания за двете. И докато Рут прави това, ние ще се опитаме да „съберем“ няколко истини относно Божието провидение и грижа.

Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Божията грижа ни помага да продължим напред.

Рут 2:2-3 „И моавката Рут каза на Ноемин: Нека отида на полето да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. И тя ѝ рече: Иди, дъще моя. И тя отиде, и като стигна, започна да събира класове в нивата след жетварите; и случи ѝ се да попадне на нивата, която беше дял на Вооз, човека от рода на Елимелех.“

Тук става въпрос за практиката на събиране на класове. Според закона всеки земевладелец бил задължен да остави част от реколтата на нивата, за да може бедните да минат след жътварите и да съберат остатъците. Това бил начин за подпомагане на бедните.

Рут беше вдовица. Тя бе напуснала родината си Моав и бе дошла в страна, където бе чужденка, езичничка и аутсайдер. Свекърва ѝ, която също беше вдовица, се беше огорчила срещу Бог, мислейки че Бог я е забравил.

Но Рут не смяташе да седи, да се оплаква и да си ближе раните. Тя знаеше, че трябва да ядат нещо, затова реши да отиде да събира класове на нивите.

Една голяма заблуда днес е, че християните трябва да са непременно успешни и богати. Ако не са, значи Бог не е в цялата работа. Но не е ли интересно, че Бог, който може да премества планини, да възкресява хора, да изцелява болни, да прави да проглеждат слепи, да нахрани 5000 с 5 хлебчета и 2 риби, който възкреси Своя единороден Син, решава да върши повечето от работата си чрез обичайни събития и случки?

Бог работеше зад сцената. Бог винаги работи около нас, дори и да не Го виждаме. Всъщност, едно от най-интересните определения за „съвпадение“ е „малко чудо, при което Бог предпочита да остане анонимен.“

Самият факт, че Рут беше дошла с Ноемин – в място, което не познава, сред култура, която е чужда и непозната, само по себе си, беше малко чудо. И сега тя бе отишла да работи, което показва, че тя се доверяваше на Бог за себе си и за свекърва си.

Хиляда години по-късно ап. Павел щеше да каже:

2 Тимотей 1:12 „И заради това понасям тези страдания, но не се срамувам, защото познавам Онзи, в когото съм положил вярата си, и съм сигурен, че той може да опази онова, което ми е поверил, до онзи Ден.“ (ERV-BG)

Божието провидение работеше зад сцената. Но някой може да попита, какво е провидение? Един речник дефинира така думата: Провидение е Божията вярна и ефективна грижа и водителство на всичко, което е направил за осъществяването на цел, която е избрал.“

Фактът, че Рут се озова в нивата на Вооз не беше плод на случайност или късмет. Това беше резултат от действието на Божието провидение и грижа. Бог знаеше какво прави с Рут и днес той знае какво прави с тебе.

Много хора са като Ноемин – те се огорчават и се питат, „Защо Бог ми причинява всичко това? Какво съм направил, за да го заслужа?“ Понякога е трудно, понякога е голямо предизвикателство. Но Библията ни казва чрез тези стихове, че Бог работи зад сцената на нашия живот. Дори когато всичко около тебе изглежда че пропада, Бог започва да нарежда нещата и да дава надежда в хаоса.

Всички знаете този стих,

Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.“

Повечето хора се сблъскват с болести, безпаричие, смърт на близък, трудности на работното място, самота и други изпитания. 

Павел не ни казва, че като следваме Христос няма да преминаваме през страдания и болка. Смисълът на стиха е, че Бог ни уверява в Своето присъствие посред бурите на живота.

Когато знаеш и разбираш, че Бог е с теб в твоята житейска ситуация днес, тогава можеш да видиш Неговата грижа и да това ти дава сили да продължиш напред. Божията грижа ти помага да продължиш.

2.     Божията грижа ни позволява да се грижим за другите.

Неверието ражда разочарование, а разочарованието зачева цинизъм. След думите „Не вярвам в това!“ логично следват думите „Не ме интересува!“

Днес живеем в свят, който прилича много на характеристиката на времето на Съдиите и времето на Рут. Днес всеки прави каквото му се вижда угодно. (вж. Съдии 21:25)

И на фона на този духовен мрак виждаме яркия пример на двама души, които ни показват как можем да живеем под покрива на Божията грижа и провидение.

Първият от тях е Вооз. Вооз е сродник на Елимелех и като такъв по закон трябваше да се погрижи за Рут. Той можеше просто да въздъхне дълбоко и с нежелание да я остави да събира класове на нивата му.

Но Вооз беше човек на честта. Беше искрен и праведен. Той вярваше в Бога, и видя в това възможност да благодари на Бог за Неговата милостива грижа в живота му.

Рут 2:4 „И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!“

Вооз беше вярващ и добър човек. Това личи от поздрава му към работниците му. Да сте чували някой работодател да ви поздрави с думите „Господ с вас!“? Ще кажете, това е невъзможно, знаеш ли колко ужасен е моят шеф!?“

Не знам дали е невъзможно, но познавам християни, които са извоювали във фирмата да започват работния ден с молитва. Колко различна би била атмосферата, ако повече фирми започваха деня така! Това зависи от нас!

Когато Вооз поздрави така работниците си, това не беше просто вместо „добър ден.“ Той наистина го имаше предвид! Разбираме това от факта колко много грижа и милост той показа на Рут, която беше една чужденка и непозната.

Първо, той ѝ позволи да събира не само останалите неожънати класове, но и много повече (2:15, 16). Това ни напомня, че Бог винаги снабдява нашите нужди. Той ни дава Своята любов, не остатъци от нея.

Вооз заръчва на момчетата да не я закачат и ѝ разрешава да пие  от стомните на неговите работници (2:9). И не спира дотук, но споделя обяда си с нея (2:14). Безкористните грижи на Вооз ни напомнят за Бог, който ни пази от зло и се грижи за ежедневния ни хляб. Вооз е благодарен на Бог за Неговите грижи в живота му и на свой ред позволява на Бог да го използва, за да покаже грижа към Рут.

Рут от своя страна е друг прекрасен пример за светило в мрака. Точно това ни съветва и апостол Павел в посланието към филипяните:

Филипяни 2:15 „за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света.“

Как блестеше Рут в своето поколение?

Рут 2:14, 18 „И когато настана време за ядене, Вооз ѝ рече: Ела тук, яж от хляба и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите, а той ѝ подаде пържена пшеница, та яде и се насити, и остави нещо... И като взе това, влезе в града, и свекърва ѝ видя колко класове бе събрала; и Рут извади, та ѝ даде онова, което беше оставила, след като се бе наситила.“

Рут можеше егоистично да мисли само за себе си, след като беше образно казала, ударила джакпота с Вооз. Можеше да забрави за огорчената си свекърва. Или, можеше да се фокусира върху Вооз като на неин благодетел и да забрави коя е тях, един аудсайдер.

Но нейната вяра в Бога ѝ помагаше да забрави егото си и да покаже любов към свекърва си Ноемин. И нейните грижи и любов към свекърва ѝ не останаха скрити за Вооз.

Рут 2:11, 12 „А Вооз в отговор ѝ рече: Казаха ми всичко, което си сторила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си, та си дошла сред люде, които преди не си познавала. Господ да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да се подслониш.“

Виждаш ли грижата за теб на Божието провидение? Ако да, тогава Бог иска да отидеш при онези, които са огорчени от живота си и да им покажеш внимание и грижа.

Една неделна учителка разказвала историята за добрия самарянин на 4-5 годишни деца. Тя се опитвала да предаде колкото може по-живо историята, за да задържи вниманието на децата. Тогава попитала, „Ако видите човек да лежи на пътя в рани и кръв, какво ще направите?“ Едно малко момиченце казало, „Мисля, че ще повърна.“

Нашето общество става все по-индивидуалистично и цинично. Все повече хора възприемат отношението „какво ме е грижа!“ Или, ако трябва да използваме думите на Каин, все повече хора вдигат рамене и казват, „Пазач ли съм аз на брат си?“ (Битие 4:9)

Но ние не бива да се носим по течението на културата. Ти и аз също бяхме странници и чужденци, които Бог подслони под своите криле и ни направи Свой народ и Свои наследници!

Ние знаем кой е Бог. Знаем, че всеки човек е създаден по Божи образ и подобие. Съзнанието, че Той се грижи провиденчески за нас би трябвало в знак на благодарност да ни накара да се грижим и ние за другите.

Както е казал Теодор Рузвелт, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнае колко много те е грижа.“

3.     Божията грижа ни позволява да се смирим.

Рут 2:10 „И тя падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“

Рут беше не само чужденка, тя беше моавка. Моав беше един от народите, които отказаха на израелтяните да преминат с мир през земята им по пътя им към Обещаната земя. Царят на Моав Валак даже извика Валаам да произнесе проклятие върху Израел, за да може да ги победи.

Първоначално Валаам отказа, но после се поблазни от предложената награда и отиде. И вместо да прокълне, той три пъти благослови Израел и накрая пророкува, че Израел ще завладее Моав. Валак не знаеше, че Бог работи зад сцената за Израел.

Поради това противопоставяне между двата народа, Рут знаеше че няма да я приемат с разтворени обятия поради произхода ѝ. И въпреки това тя рискува да отиде с Ноемин.

Повечето хора не разбират какво означава истински да си изпаднал в нужда, докато не им се случи. Повечето не вярват в личностния, любящ Бог и отдават всички блага в живота си на своите заслуги.

Но Рут знаеше, че всичко което става в живота ѝ тя дължи на Божията благодат. Затова тя падна по лице пред Вооз и с това демонстрира смирение и респект към добрината, която той ѝ показа. Тя беше измъчена, гладна и самотна. Затова неговият акт на състрадание и грижа дълбоко я трогна.

Важно е всеки от нас да се запита, „Аз смирен човек ли съм?“ Или сме се оставили светът с неговите похоти да накара да охладни сърцето ни към бедните и слабите? Дали не сме станали горди и арогантни? Дали ако бяхме на мястото на Рут, нямаше да кажем:

„Аз съм твоя роднина и по закон трябва да ме оставиш да събирам класове. Даже не можеш да ми казваш къде да събирам и къде не, ще ходя където искам. Аз съм бедна и ти си ми длъжник, богат сноб такъв!“

Рут е пример за нас. Това не е просто една красива история. Бог е включил в Библията тази книга за наше наставление и назидание.

Прекарвал ли си време напоследък паднал по лице пред Бога в смирение? Неотдавна в Стажантската програма говорихме за дисциплината съзерцание и авторът на учебника Ричард Фостър там казва, че „външната поза не само отразява вътрешните чувства, но тя може също така да помогне да се подхрани вътрешното отношение на молитва“. Питам се, каква друга поза освен прострян по лице би подхождала най-много на един акт на смирение?! Правил ли си го напоследък?

Или това не се е случвало от времето, когато повярва и изповяда, че Исус Христос е твой Господ и че ти си странник и пришълец за Божията благодат? Когато осъзнаеш това, няма как смирено да наведеш глава и да признаеш, че не можеш да направиш нищо без Него. За някои хора да изповядат греховете си е много трудно, защото не искат да признаят нуждата си от прошка!

Но не и за Рут!

Рут 2:10б „Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“

Има ли нещо, което ти пречи да се смириш пред Бога?

Авторът Ивън Болц казва, „Човешката арогантност и гордост, и желанието за себеутвърждаване често спират тези думи от устните, сърцата и умовете ни.“

„Смирявайте се пред Господа и Той ще ви привдига“ (Яков 4:10)

Заключение

Рут 2:13 „И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши...“

За много хора чудните неща, които стават в живота ни са съвпадения и късмет. Но ние знаем, че късмет няма. Божието провидение работи зад сцената и се грижи за нас. В тази глава видяхме, че Божието провидение ни помага да продължим напред, когато се чувстваме слаби, самотни и изоставени от всички. Дава ни надежда в хаоса. Божието провидение ни дава сила да се грижим за хората в нужда. И накрая Божието провидение ни помага да се смирим пред нозете на нашия Спасител.

По време на Втората световна война американски изстребител бил ударен от германско ПВО точно по резервоарите за гориво. И въпреки това те не експлоадирали. На сутринта след нападението пилотът отишъл при началника на смяна да вземе снаряда за спомен за невероятния късмет. Той му казал, че не един, а единадесет неексплоадирали снаряда били попаднали в резервоарите. Само един бил достатъчен, за да ги свали. Снарядите били изпратени на оръжейниците да бъдат обезвредени. Когато отворили всеки от тях, вътре не открили експлозивен заряд. Били празни, с изключение на един. В него имало внимателно навито парче хартия. На него имало нещо написано на чешки. Когато намерили преводач, останали с отворена уста. На бележката пишело: „Това е всичко, което можем да направим за вас сега.“

Бог работи зад сцената! Toй спаси американския пилот, спаси и членовете на хора в църквата в Небраска. Той работи зад сцената и на твоя живот, за да те пази и води. Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

12.11.2023 г.

Надежда в хаоса (Рут 1)

/проповед/

Четох някъде следната сентенция: Една проповед трябва да има добро начало и добър край, и те трябва да са възможно най-близо един до друг. Последните две не мога да обещая, но ще се опитам да направя поне началото добро.

Пациент отива на психиатър, сяда на дивана и психиатърът казва, „Не знам какъв е вашият проблем, затова може би най-добре е да започнете от началото.“ „Разбира се“, казва пациентът. „В началото аз създадох небето и земята...“

И така, днес поставяме началото на разглеждането на книгата „Рут“. В Библията тя е осмата книга подред, след 5-те книги на Мойсей – Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие, и след Исус Навиев и Съдии.

Наречена е „най-великото литературно произведение, писано някога“. Друг автор нарича историята на Рут „Пепеляшка на Библията“. Това е история за една езичничка, която става част от народа на Израел. В 100-те стиха на книгата е разказана една история за любовта, благодатта и надеждата.

Действието в книгата Рут се развива по време на съдиите. Научаваме това още от първия стих.

Рут 1:1а „В дните, когато съдиите съдеха, настана глад в земята.“

Това е периодът от 1380 г.пр.Хр. до към 1050 г.пр.Хр. – от смъртта на Исус Навиев до коронацията на Саул, която е записана в 1 Царе 10 гл. През този период Израел е ръководен от племенни водачи, наречени съдии. Те са спасявали народа от враговете им и са го водели обратно към поклонение на Бога.

Това е време на ужасен социален и религиозен хаос в Израел. Както се изразява един коментатор, „Книгата Съдии бъка от стихийни набези, вероотстъпничество, необуздано беззаконие и междуплеменни войни.“ И това е меко казано.

Тези от вас, които сте чели Съдии знаете, че това описание не е преувеличение. Всъщност, последният стих на Съдии характеризира най-добре този период. „В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.“ (Съдии 21) Това са едни от най-мрачните векове от историята на Израел в Библията.

Случайно ли е тогава, че във време на хаос, беззаконие, морална деградация и потисничество, в земята настава глад? В резултат на тяхното неверие, Бог ги беше предал на техните врагове, които ограбваха посевите им. Четем по-нататък,

Рут 1:1б „И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя – той и жена му, и двамата му сина.“

Град Витлеем, който един ден щеше да стане родното място на Давид и на Исус, градът с име „дом на хляб“, житницата на Юда, страдаше от глад! Все едно днес хората в Добруджа да нямат какво да ядат.

Ноемин губи семейството си

От този стих научаваме, че един човек от Витлеем на име Елимелех, заедно с жена си Ноемин и двамата си сина Маалон и Хелеон, напускат Витлеем и „отиват да престоят“ в Моав.

Имената на синовете им означават съответно „болен“ и „провалящ се“. Представяте ли си, отиват някъде и баща им казва, „Запознай се с моите синове, това е Болен, а това е Загубеняк! И другият казва, „Приятно ми е, Болен. Радвам се да се запознаем, Загубеняк!“

Някои хора обичат да избират библейски имена за децата си – моля ви не избирайте тези имена! Добре, че Рут и Орфа не са знаели иврит, иначе едва ли щяха да се оженят за тях!

Както и да е. Те решават да емигрират. Не е лесно да отидеш в друг град, да не говорим в друга страна. Нов език, нова култура, нови обичаи и порядки. Много българи също изпитват това. За последните 35 години около 3 милиона българи отидоха на запад в търсене на по-добър живот.

Но тук става въпрос за юдеи, които живеят в земята, която им бе дадена от Бог. И сега те си тръгваха от нея, за да отидат в Моавската пустиня. По-рано евреите се скитаха 40 години в пустинята, преди да отидат в Обещаната земя. Сега Елимелех и семейството му напускаха Обещаната земя, за да отидат в пустинята.

Моав беше на изток от Мъртво море. Моавците бяха наследници на сина на Лот, Моав, роден след кръвосмешение. Те бяха много горделив, нечестив и идолопоклоннически народ. Исторически двата народа не се долюбваха.

Но Елимелех помисли, че „тревата е по-зелена от другата страна на оградата“ и реши да напусне Витлеем. Изостави „дома на хляб“, за да търси хляб в пустинята.

Между другото, това семейство бяха „ефратци“, а Ефрат е старото име на Витлеем. Според някои коментатори това означава, че те са били сред най-старите заселници, сред аристокрацията и затова са били известни в града (неслучайно когато Ноемин се завръща „целият град“ се развълнува от този факт).

Следователно, пред тях най-вероятно не е стоял въпросът за прехраната. Елимелех е търсел по-добър живот. Иронията е, че неговото име означава „Моят Бог е цар“. А сега той с лека ръка пренебрегваше своя Цар!

Хората, които търсят по-добро икономическо бъдеще мислят, че като се преселят ще започнат живота си отначало и всичко ще тече по мед и масло. Но забравят, че с преселване не можеш да избягаш от проблемите си. И в чужбина ти си същият човек, какъвто си и в България. Промяната идва отвътре навън, не отвън навътре!

Eлимелех знаеше къде отива, затова планираше да остане там „временно“. Това разбираме от израза „отиде да престои“. С други думи, той мислено се опитваше да оправдае греха си. Това беше сериозна грешка и той щеше да заплати скъпа цена за нея.

Титаник потъва при първото си плаване през април 1912 г. Доскоро се смяташе, че айсберг прави 100-метров прорез в 300-метровия кораб. Останките му са открити през 1985 г. на 4 км дълбочина до брега на Нюфаундленд. През 1995 г. екип от учени и инженери изследват причината за катастрофата. Прорезът на кораба бил погребан под океанското дъно, затова учените са проникнали под калта със звукови вълни. Това, което открили, ги поразило.

Вместо 100-метров прорез, както преди се е смятало, пълната площ на пробива е ... 1,2 кв. м. Шест малки пробива били достатъчни, за да потопят кораба, за който някои казвали, че дори Бог не може да го потопи. Често ние мислим, че като избягваме „големите грехове“ това ще ни държи на повърхността, но на практика, дори най-„малкия“ грях може да ни потопи.

Елимелех също криво си беше направил сметката. Ще отидат само за малко в Моав, после ще се върнат. Но в ст. 2 се казва, „и там останаха“. Той си играеше с греха и мислено се оневиняваше. И скоро след като отидоха в Моав, той умря.

Много хора завършват там, където завърши и той. Започват с малко близване и завършват в изтрезвителното или в центъра за зависими. 

И Ноемин е тази, която трябва да понесе последиците от неговото решение. Тя е останала без съпруг и с двама сина, които трябва да отгледа в чужда страна. Няма кой да ѝ помага, няма кой да я утешава в скръбта ѝ. Няма социални помощи, няма работа за нея.

Когато пораснаха, синовете на Ноемин се ожениха за езичнички моавки – Орфа и Рут. Женитбата с моавки не беше изрично забранена от закона, но на моавските съпруги и децата от смесените бракове беше забранено да влизат в Божието събрание (Второзаконие 23:3,4).

Mинават десет години и семейството е сполетяно от още по-голяма трагедия. Маалон и Хелеон също умират. Ноемин, Орфа и Рут остават три бездетни вдовици. Вдовиците са били най-онеправданата група в древността. Няма кой да се грижи за теб и ти зависиш от подаянията на другите.

Орфа: „Мнозина тръгват и пак се връщат.“

Ситуацията изглежда напълно безнадеждна. И тогава се появява първият лъч надежда – Ноемин чува, че гладът в Юда е преминал. Затова решава да се върне в своята родина. И понеже знае, че нейните снахи ще бъдат считани там за чужденки, макар и да е самотна и да има нужда от помощ, тя проявява благост (hesed) към тях и казва:

Рут 1:8 „Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене... И те пак плакаха с висок глас, и Орфа целуна за сбогом свекърва си, а Рут не се отдели от нея.“

Заедно с Рут, Орфа също предлага да отидат с Ноемин (ст. 10), но по-късно решава да се върне при своя народ. Тя решава да се върне към своя народ и своите богове, след като е била омъжена за евреин и е била запозната с Бога на Израел! Сигурно неслучайно името „Орфа“ означава „врат“ – дали авторът не намеква, че е била коравовратна? Или, по аналогия с въртенето на врата, „нерешителна“?

В случая второто ми изглежда по-подходящо. И днес хората много лесно се връщат към стария си начин на живот, след като са били запознати с Исус Христос.

Аз съм виждал много Орфи в живота си. Те са идвали в църква, докосвали са се до вярата с целувка – изповядвали са вяра в Исус Христос и са започвали да правят първи стъпки от Ханаан към Обещаната земя.

Но после са се отказвали, за да се върнат при старите си богове, старата си религия и старите си приятели. Както се пее в песента, „Мнозина тръгват и пак се връщат...“

Такъв човек е още по-нещастен от невярващия. По думите на епископа на Ливърпул Джон Райл, такъв човек има „наранена съвест, ум отвратен от себе си, памет пълна със самоукоряване, сърце прободено от Господните стрели, дух съкрушен с товар от вътрешни обвинения – всичко това е предвкусица за ада. То е ад на земята.“

Но тук виждаме и една много различна реакция.

Рут: „Аз се реших да следвам Господа“

Рут 1:16 „А Рут каза: Не ме карай да те оставя и да се отделя от тебе; защото където идеш ти, и аз ще дойда, и където останеш, и аз ще остана; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; където умреш ти, и аз ще умра, и там ще ме погребат; така да ми направи Господ, че и повече да прибави, ако друго освен смъртта, ме разлъчи от тебе.“

Рут беше видяла нещо в живота на Ноемин, което не виждаше в живота на моавските жени. Нейната вяра в нейния Бог беше различна от моавските богове. Рут харесваше това, което виждаше в живота на своята свекърва. Не можеше да забрави онзи блясък в очите на Ноемин, когато тя чу, че гладът в земята ѝ е престанал.

Свидетелството на Ноемин я беше спечелило за нейния Бог. И Рут беше решила да остави езическите богове на своя народ и да следва Бога Творец, на който се покланяше Ноемин.

Вярата не е чувство, тя е решение. Може да си кажеш, „Не ми се става тази сутрин. Не ми се ходи на работа. Не ми се ходи на църква. Не ми се... (вие попълнете многоточието).

Исус винаги даваше на хората избор. Той предложи на хората два пътя, широк и тесен. Павел също каза,

Римляни 10:9 „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“

Бог ни е дал свободна воля и ни дава избор. Вярата е акт на волята, тя е решение.

Колкото и настоятелно Ноемин да я караше да се върне, Рут отказа. Тя демонстрира вяра там, където човешката логика не виждаше смисъл. Оставайки с Ноемин, Рут показа верността си към нейния Бог.

Завръщане в „дома на хляб“

Рут е прекрасен пример за жена, чиято безкористност, смирение, любов и вярност към Ноемин сочат към Исус, който е най-висшият пример за безкористност, смирение, любов и вярност.

Бог иска от нас да бъдем като Рут, не като Орфа. Да не се колебаем, но да вземем решение да следваме Исус и да се посветим на Него. Да тръгнем по пътя към Обещаната земя и да не поглеждаме назад.

Когато се женим, ние се посвещаваме да бъдем верни на съпруга/та си, докато смъртта ни раздели. Същото посвещение очаква и Бог от своята Невяста Христова, от всеки вярващ. Както се пее в песента, всеки последовател на Христос трябва да може да каже: „Аз се реших да следвам Господа. Нивга назад, нивга назад!“ Можеш ли заедно с Рут да изречеш тези думи?

Когато вземем това решение, дори когато всичко изглежда безнадеждно, Той ще се покаже верен и ще работи в живота ни, за да се прославя.

Рут 1:19-20, 22 „И тъй, двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях; и жените питаха: Това ли е Ноемин? А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин; наричайте ме Мара; защото Всесилният ме много огорчи... Така се върна Ноемин и с нея снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичената жетва.“

Първа глава започва с глад и завършва с пристигането на Ноемин и Рут във Витлеем в началото на жътвата. Започва с хаос и завършва с лъч надежда. Надежда в хаоса. Ноемин е все още огорчена, затова казва на хората да я наричат „Мара“, което значи „горест“. Но последната дума „жътва“ в главата загатва за обрата, който Бог ще направи в живота на двете жени.

В началото казахме, че малките грехове могат да доведат до трагични последици. Но дори в най-големите затруднения Бог дава надежда за спасение. И Той ни дава избор – дали да изберем Него или да се върнем обратно при старите си богове и грехове. Рут видя свидетелството на Ноемин и се превърна във вдъхновяващ пример за посвещение, смирение и любов. Това беше само началото. Бог подготвяше сцената, за да върши велики дела чрез верността на Рут.

Молитва.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Свищов и БПЦ "Нов живот" - Плевен

05.11.2023 г.