/проповед/
Миналият път говорихме за надеждата.
Видяхме, че благата вест има сила да променя, да дава надежда, а от надеждата
се ражда вяра, която ни стимулира към любов. Това се случи, когато Епафрас
сподели благата вест с колосяните. Това се случва навсякъде по земята, където
се проповядва благовестието.
Днес продължаваме да разглеждаме
молитвата на Павел за колосяните, като ще разгледаме една много важна тема за
всеки християнин – духовния растеж.
Нека се помолим!
Когато стане дума за растеж, обикновено
се сещаме за децата. Те нямат търпение да пораснат. А като пораснат, някои
искат пак да са деца. Други направо се държат като деца! А има и такива, на
които им е все едно.
Един човек казал: „Когато бях
малък, нашите не ми купуваха нищо. Но после пораснах, почнах да работя и вече
можех сам да не си купувам нищо.
Друг виц за порасването: Колко
е хубаво, че пораснах и не ми се налага да ставам в 7 часа за училище! - мислех
си аз, ставайки в 6 за работа.
Когато децата ни бяха малки,
почти всеки месец мерехме колко са пораснали и отбелязвахме на касата на
вратата височината с молив. Много им харесваше да видят с колко са пораснали.
За нас, родителите, е радост
да виждаме как децата ни растат не само на височина, но и на ум и в послушание.
Ние изискваме от тях да правят определени неща като да си подреждат леглото и
стаята, а после да хвърлят боклука и да си измиват чиниите след ядене. Когато
започнат да правят тези неща разбираме, че са пораснали.
Но как измерваме духовния си
растеж? „Някой ще каже, аз едвам оцелявам духовно, ти ми говориш за растеж!“ За
съжаление, има християни, които не правят почти нищо, за да растат духовно! Остават
си духовни бебета, но това поставя под въпрос идентичността им на християни.
Това е видно от следния пример.
Секвоята е вечнозелено иглолистно
дърво, което се счита за най-високото дърво в света. Някои секвои достигат над
115 м! Сега се опитай да си представиш как една новопосадена секвоя порасва около
метър и казва: „Предпочитам да си остана малък храст“? Това звучи абсурдно,
нали? Защото тогава тя просто няма да е секвоя, а храст!
Така става с някои християни.
Често те прочитат малко от евангелията и Новия завет, отиват няколко пъти на
църква и научават малко за Бога. И смятат, че това е достатъчно. Но Бог иска да
не се задоволяваме с това!
Божията воля е ти редовно да
четеш Словото, да ходиш на църква и да се включваш в служения. Тези неща са
важни, те могат да отразяват духовен растеж, но дори те не са определящи за
него. В сърцевината на духовния растеж е да научим как Бог иска да живеем, за
да можем като Негови деца да сме Му угодни, като живеем по този начин.
Миналият път казахме, че Павел
започна писмото си с молитва за колосяните (ст.3-8). Днес ще разгледаме останалата
част от тази молитва. Ще видим как Павел се молеше за тези новоповярвали, които
той не познаваше лично. От тази и други молитви на Павел можем да се научим как
да се молим за нашите семейства, приятели, за другите вярващи и за себе си.
Днес ще разгледаме Колосяни
1:9-14. Желанието ми е да разгледаме тази молитва от гледна точка на духовния
растеж. Нека прочетем пасажа.
Колосяни 1:9-14 „Затова и ние от деня, когато чухме за
това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с
познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране, за да
постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте
плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; 11 подкрепяни с
пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите
всичко с радост; 12 като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в
наследството на светиите в светлината; 13 Който ни избави от властта на
тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. 14 В Него имаме
изкуплението си, прощението на греховете “
Тук Павел се моли колосяните
да се изпълват с познание за Божията воля, за да постъпват достойно и да са Му угодни във всичко. След което
той посочва четири неща, които са угодни на Господа – 1) принасяне на плод във
всяко добро дело; 2) Божията подкрепа с пълна сила и славна мощ, 3)
издържливост и дълготърпение с радост; 4) благодарност на Отца за великото ни спасение.
1. Духовният
растеж означава да израстваме в познание как Бог иска да живеем.
Първо, в ст.9 Павел се моли
колосяните да познават Божията воля. Кой от нас не иска да знае каква е Божията
воля за него? Тийнейджърите се молят къде да кандидатстват, младите – за кого
да се оженят, семейните и възрастните – какво да работят.
Но тук Павел няма предвид, че
Бог иска те да знаят дали да изберат дадена работа или дали да се оженят за
даден човек. Той има предвид те да познават Божията морална воля, разкрита в
Божието слово.
Лъжеучителите, които бяха
навлезли в църквата в Колос вероятно са казвали, че техните учения ще дадат пълното
познание на вярващите. За да покаже колко несъстоятелни са тези твърдения,
Павел подчертава, че пълнота можем да имаме единствено в Христос.
Това е видно от думите, които
използва: „да се изпълните“, „угодни във всичко“, „принасяте плод във всяко
добро дело“, „подкрепяни с пълна сила“, „да издържите и дълготърпите всичко.“
С други думи, Павел казва: всяка
духовна нужда, която имаме, може да бъде напълно задоволена от Христос. Защо да
търсим другаде? Христос е достатъчен!
Но за да имаме това познание,
ние имаме нужда от духовна мъдрост. Павел се моли за колосяните така:
Колосяни 1:9 „да се изпълните
с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране“.
Духовната мъдрост и разбиране
идват от Бога и ярко контрастират на светската мъдрост на лъжеучителите, което
е видно и от Колосяни 2:23, където Павел казва: „Тези неща наистина имат вид на
мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не
струват нищо.“
Но какво точно означава
мъдрост? В еврейското мислене думата се свързва със „способност, умение“. Бог изпълни Веселеил „с мъдрост, със
способност, със знание и с всякакво изкуство“ (Изход 31:2,3), за да изработи
предметите в скинията.
Така, както един грънчар може
да вземе парче глина и да я оформи в прекрасен съд, така мъдрият човек е
способен да вземе суровите елементи на живота и да ги оформи според Божия план
в нещо прекрасно, което Бог да използва. Той е духовно мъдър, защото се учи от
Бог как да живее така, че животът му да не бъде съсипан от греха, а да се
превърне в прекрасно изделие, което кара хората да бъдат привлечени от Твореца
на това изделие.
А какво е разбиране? Ако
„мъдрост“ се отнася до това как Бог ни заповядва да живеем, „разбиране“
означава по-скоро прозрение, възприятие
или способност да различаваме нещата. Разбирането ни помага да свързваме
парченцата мъдрост в конкретни ситуации.
Във 2 Тимотей 2:7 Павел използва
метафорите на войник, атлет и земеделец, за да опише посветения служител на
Христос. И след това Павел заръчва на Тимотей да размишлява над това, което му
казва и Господ ще му даде да разбере всичко. Тоест, Бог ще помогне на Тимотей
да схване значението на тези метафори и да ги свърже в едно, за да получи прозрение
как да води служението си.
Чел съм, че когато кораб на
брегова охрана плава в морето при гъста мъгла, той използва две неща, за да не
се блъсне в нещо. Първо, използва радара, който сигнализира, ако корабът се
доближи до брега или друг обект. Но освен радара един моряк застава на носа.
Той има слушалки и микрофон, с които комуникира с мостика и може да предупреди
за опасност.
По същия начин на нашата
духовна мъдрост и разбиране могат да помагат две неща, за да не се заблудим в
моралната мъгла на света. Първото е да четем и размишляваме в молитва над
Словото. Когато препрочитам Библията и мисля над прочетеното, аз моля Бог за разбиране
и Той ми показва на екрана опасностите, за да не се блъсна в тях. Бог изважда
на показ не само грешните и мъгляви светски философии, светогледи и практики,
но и опасните доктринални ветрове, които духат днес.
Словото също показва как
Сатана изкушава хората и какви са последствията, когато те се хванат на
Неговата въдица.
Например, когато четат Притчи
7, младите мъже трябва да хубаво да си набият в главата образа на безумния
младеж, чиято грешка беше, че приближи дома на леката жена. След това той се
поддаде на ласкателствата ѝ „както птица бърза към примката, без да знае, че
това е против живота ѝ.“ (Притчи 7:23) Божието слово дава духовна мъдрост и
разбиране.
Второто нещо, което може да ни
помогне е да четем църковна история и християнски биографии. Божието слово е
като радара, но четенето на църковна история е като моряка на носа. Не може да
зависиш само от него, но понякога той може да ти помогне да разтълкуваш това,
което виждаш на екрана на радара или да ти посочи нещо, което си пропуснал.
Като четеш през какво са преминавали християните през вековете, за успехите и грешките
им, получаваш разбиране за нашето съвремие.
Например, на много места в
Божието слово се казва, че църквата трябва да е отделена от държавата. „Исус им
каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога…“ (Марк 12:17)
С това Исус им каза: давайте почит, покорство и данъци на
властите, но не допускайте властите да се месят в Божиите неща.
Но в историята на Българската
православна църква виждаме какво става, когато тази заповед е нарушена.
Още с покръстването кан Борис I възприема източния модел, при който
църквата е неделим елемент от държавно-административната структура. По думите
на проф. Пламен Цветков, християнството в България е „наложено от Борис І с огън
и меч“, а „в следващите векове църквата редовно става разменна монета на чисто
държавнически сметки...
Чисто политически характер има
и борбата за независима българска църква през ХІХ в... Учредяването на
Екзархията през 1870 ... е много повече “държава в зародиш”, отколкото църква в
пълноценния смисъл на думата... след приемането на Търновската конституция през
1879 г. църквата се подчинява изцяло на българската държава.“
По време на комунизма „църквата
е обезглавена, за да бъде превърната в допълнителен инструмент за борба срещу
“западното влияние”.“
А по действащия вече нов Закон
за вероизповеданията, православната църква е заплашена да се превърне в придатък
към държавата, тъй като е финансирана от държавния бюджет. Това са исторически
грешки, от които ние като библейски основани християни трябва да се поучим.
Първо, духовен растеж означава
да знаем как да живеем. Божието слово и църковната история ни помагат да имаме
духовна мъдрост и разбиране.
2.
Второ,
духовен растеж имаме, когато живеем достойно за Господа и се стремим да сме Му
угодни във всичко.
Познаването на Божията воля
води до живот, който е достоен за Господа. А достоен за Господа е единствено благочестивия
живот. Основен мотив за благочестив живот не трябва да е желанието да сме
щастливи, а да сме угодни на Бога и да Го прославяме.
В първи век призивът
християните да водят живот достоен за Господа е имал много по-силно звучене. Тъй
като тогавашната култура била култура на срама, за хората е било много важно
какво мислят другите за тях, отколкото днес. Ако тогава донесеш срам на баща си
със своите постъпки, това е било равносилно на трагедия. Затова Павел насърчава
колосяните да живеят така, че да принасят слава на Небесния си Баща.
И така, как можем да сме
угодни на Бога?
Първо,
ние сме Му угодни, като принасяме плод във всяко добро дело
(ст.10). Исус каза, „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз
в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите
нищо.“ (Йоан 15:5) Когато уповаваме на Христос, добрите дела са следствие на
това, че Христос живее в нас, не
условие за спасение.
В моята градина имам няколко ябълкови
дървета. Всяка година аз подрязвам здравите клони. Ако видя изсъхнали клони, ги
отрязвам. Защо? Защото знам, че са отделени от корена и няма да дадат никакъв
плод. И когато дойде лятото гледам с нетърпение да видя дали ще има плодове.
Ако има, това ми доставя радост.
Второ, ние сме угодни на Бога, когато растем в познаването на Бога
(ст.10). Ние растем духовно, когато познаваме Бога по-добре. Бог е безкраен,
затова познаването на Бога е безкраен процес.
Като родител винаги съм се
радвал, когато децата ни са искали да прекарват време с мен, за да ме опознаят
по-добре. По същия начин ние сме угодни на Бога, когато прекарваме време с Него
в Словото Му, за да Го познаваме по-добре.
И когато Го познаваме
по-добре, ще знаем по-добре каква е волята Му и ще можем да се покоряваме на
нея. А когато се покоряваме, ще сме Му угодни и ще принасяме плод.
Йоан 14:21 „Който има Моите
заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя
Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично.“
И с хората е така. Обикновено
ние споделяме съкровените си чувства и мисли с някого, който ни обича и е
спечелил доверието ни. По същия начин, когато Господ види, че Го обичаме и че
се покоряваме на заповедите ни, ще ни се открива.
По-нататък,
ние сме угодни на Бога, когато сме „подкрепяни с пълна сила,“ (ст.11), за да
сме издържливи и търпеливи.
Ние имаме нужда непрекъснато
от подкрепата на Божията сила. Тя е „пълна“, т.е. неограничена и ни се дава „съобразно
с Неговата славна мощ“. Божията славна мощ или Божията слава е външното
проявление на Неговото величие и вътрешна красота.
Изпитвал ли си тази славна мощ
в живота си?
Сигурно си казваш, не съм
виждал някой да е бил изцелен или демони да излизат, след като съм се молил за
човек. Не съм водил в покаяние тълпа от 3000 души!
Но Павел казва нещо друго тук.
Той казва: подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост
(ст.11).
Някой би казал, „Какво?! Нима
искаш да ми кажеш, че се нуждая от издържливост и дълготърпение, когато Бог ме
избавя от всяка ситуация с чудо? Обикновено имам нужда от издържливост и
дълготърпение, когато няма чудодейно избавление! И на всичко отгоре да се
радвам?“
Eдин
човек се молил: Скъпи Боже, дай ми издържливост и търпение и ми ги дай сега!
Един проповедник бил известен
със своя хрисим и спокоен нрав. Но неговите близки приятели знаели, че понякога
той може да става много неспокоен и нервен. Един ден приятел го видял да върви напред-назад
в стаята като лъв в клетка. „Какво има?“, попитал го той. Проповедникът
отговорил, „Бедата е, че аз бързам, а Бог не.“ Той имал нужда от търпение.
Всъщност, тук Павел казва, че
когато издържаме в трудна ситуация или с трудни хора с радост в Господа поради
Неговото спасение, ние преживяваме мощната сила на Бога в живота си. Ние сме
угодни на Бога, когато Той е достатъчен в нашата слабост и когато Неговата благодат
ни подкрепя в изпитанията ни.
2 Коринтяни 12:9 „Доволно ти е
Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“
Следователно, ние сме угодни
на Господа, когато носим плод, когато израстваме в познание на Него и когато преживяваме
Неговата сила, за да сме издържливи и търпеливи в изпитания. И накрая,
Ние
сме угодни на Бога, когато сме благодарни за Неговото велико спасение.
Колосяни 1:12 „като
благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в
светлината“.
Бог се радва, когато не
мърморим, но сме изпълнени с благодарност към Него. Ние живеем в свят на мърморковци.
Ако имаме радост и сме благодарни, ще правим впечатление като звезди в мрака
(Филипяни 2:14-15).
Как да имаме това отношение на
благодарност? Отговорът на Павел е: като насочим мислите си към факта, че Отец
ни дава възможност да участваме в наследството на светиите в светлината. Когато
говори за наследство Павел си представя разделянето на Ханаан в Стария завет.
След като Израел завладя
Ханаан, те разделиха земята чрез жребий. Всяко племе получи част от земята,
където да живее и което да даде на своите наследници.
Но сега, казва Павел, това
наследство е много по-трайно и от много по-висш порядък от Ханаан, защото е в
царството на светлината, т.е. на небето. То принадлежи на духовното измерение и
не може да бъде отнето чрез война, глад или друго бедствие.
Това наследство се пази за нас
на небесата – нашето наследство е самият Господ Исус. Ние сме получили това
наследство и трябва да го предадем на нашите деца и внуци. Те трябва да виждат
нашата радост в Господа дори когато преминаваме през изпитания, и да пожелаят
да изпитат същите благословения, които ние имаме.
В заключение, има много начини,
по които да разберем дали децата ни растат. Може да измервам височината им на
вратата, или да установя че панталоните им окъсяват или обувките омаляват. Или
ядат колкото мене. Или разговарят с мен на важни и сериозни теми. Струва ми се,
че нашите деца пораснаха много бързо и скоро най-голямото ще отглежда свое дете
и ще се радва на неговия растеж.
Как върви твоя духовен растеж?
И как можеш да разбереш дали растеж духовно?
Има много начини, но тук Павел
показва, че ние растем, когато се учим все повече от Словото как Той иска да
живеем. И ти растеш, ако като Негово дете се стремиш да живееш както Той иска
да живееш, за да си Му угоден. За да си духовна секвоя, не духовен храст.
Молитва.
