/проповед/
Как започна вашето духовно пътуване към Исус? Какво беше онова нещо, кой беше онзи момент, кой беше човекът, коя беше историята, която чухте, какво се случи в живота ви, когато решихте да потърсите Христос?
За мен това беше нощта, в която пътувах за първия ми кандидат-студентски изпит в София през лятото на 1990 г. В купето имаше едно момче, с което се заговорихме. След първоначалните думи, които разменихме, много скоро стана ясно, че той е християнин. Говореше с блясък в очите за вярата си. Имаше нещо, което аз нямах, но много исках да имам. Още не знаех какво беше.
Пътувах с нощния влак и отдавна трябваше да съм се опитал да подремна. На следващия ден ме чакаше труден изпит. Но в това момче имаше нещо, което ме караше да задавам въпрос след въпрос. За да не пречим на другите в купето, излязохме в коридора и там продължихме разговора си. Това момче ме насърчи да чета Библията и внимателно да изследвам нещата. Това събитие постави началото на едно не много дълго търсене. След почти две години аз намерих това, което търсех. Поклоних се на Христос и Го поканих за Господ на моя живот.
Как беше при тебе? Колко време продължи твоето духовно търсене? Мисля, че най-общо хората спадат в две категории. Едните са тези, които Христос просто изненадва някой ден с появата си. А другите са тези, които тръгват на пътешествие, което може да отнеме години.
Някои хора просто биват изненадани от Исус. Един ден Той се появява и казва здравей. Овчарите в полето бяха от тази група. Те си гледаха работата, пасяха овцете, надяваха се да избутат нощта без някоя буря да ги връхлети и без някой хищник да нападне стадото. Говореха за маловажни неща, „Как е жена ти, децата ти, кой клас станаха...? А добре“ „Ами твоите...?“
Те не очакваха нищо необичайно да се случи. Тогава изведнъж небето се озари, появиха се ангели и им казаха, „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ И овчарите си казаха, „Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало.“
Исус просто се появи. Божията слава ги осия. Те си гледаха работата и изведнъж някой се появява и им казва за Христос и те решават да го потърсят. Дотогава не са мислели за това.
Но има още една група хора като мъдреците. Тези хора не само не се надяват да премине нощта, те нямат търпение да настъпи нощта. Защото тогава ще могат да наблюдават звездите. Те изучават съзвездията, нанасят ги върху карти. Изучават свещените книги, за да научат кога ще се сбъднат пророчествата. Интересуват се от смисъла на живота.
Те живееха във Вавилон и бяха чели еврейските пророчества за Месия. След плена на евреите много от тях останаха да живеят във Вавилон. От техните писания мъдреците знаеха, че Месия ще се роди, когато изгрее ярка звезда. „Ще изгрее звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил.“ (Числа 24:17). След звездата ще дойде Царят.
Те бяха духовно гладни и искаха да знаят кога ще се случи това. Затова те нямаха търпение да настъпи нощта. Цял живот те очакваха да открият истината. Внимателно я търсеха.
В повечето филми и рождествени постановки мъдреците се изобразяват в ясла. Те са и част от фигурките в нашата ясла тук, в църква. Счита се, че са били трима, защото са донесли три дара – злато, ливан и смирна. Но е възможно да са били много повече и няколко от тях да са носили от всеки дар.
Те са били от знатен произход. Разстоянието от Вавилон до Витлеем е почти 1500 км, затова най-вероятно са имали голям антураж. С тях е имало много слуги, каравани, камили, храна. Те са били гледка, която е приковала вниманието на хората в Ерусалим.
Също, те не са дошли в яслата във Витлеем, както се изобразяват в Рождествените сцени. В ст. 11 се казва, че те са дошли да се поклонят в „къщата“, не в яслата. Исус отдавна не е в яслата. Действието се развива почти 2 години след раждането. Разбираме това от заповедта напараноичния Ирод да се погубят всички мъжки деца във Витлеем и околностите му „от две години надолу“ (Матей 2:16).
Затова, ако забелязахте на влизане, днес мъдреците не са в нашата ясла, а тук, на прозореца.
Важно е да знаем за тях, че те бяха езичници до мозъка на костите си. Бяха магьосници, но не такива като мистър Сенко. Не вадеха воали от ръкава си и заек от шакпата си. Те изцяло вярваха в магиите си. И бяха астролози. Вярваха, че звездите предсказват бъдещето. Но те търсеха истината за света около тях.
И Бог изпрати звезда, за да привлече вниманието им. Предлагани са много естествени обяснения на това каква е била тази звезда - комета, нова или супернова. Според китайски документи в 5 или 4 г. пр.Хр. е забелязана супернова. Други свързват това явление със струпването на Сатурн и Юпитер през 7 г.пр.Хр., което било разтълкувано от вавилонските астролози като знамение за раждането на цар в „западните земи“, както те са наричали Палестина.
Когато видяха тази звезда, те знаеха, че трябва да отидат и да я последват. Искаха да потърсят това чудно дете, което ще им помогне да намерят истината. Трябваше да пътуват 4 месеца в пек, студ, умора, лишения и опасности. Но нищо не ги спря в стремежа им да намерят родилия се Цар. Сякаш чуваха Божия глас да им казва:
Идете и внимателно потърсете детето.
Бог изпрати звезда, за да доведе тези езичници до Себе Си. Той иска ние, християните, да бъдем светлина, да водим хората към Него (заставам пред светлината на проектора така, че да ме освети). Да ги насърчаваме да отидат и да потърсят Детето. Но ако някъде няма църква, или ако църквата не го прави, тогава той отива сам при хората.
Той отива при всички, защото обича всички. Отиде при овчарите, а после отиде и при царските особи, при мъдреците.
Колко са пътищата до Бога според Библията? Само един, нали? Как стигаме до Бога? Чрез Исус, Той е единственият Път. Той е вратата. Няма друго име, дадено на хората под небето, чрез което трябва да се спасим (Деян. 4:12). Но колко пътища има до Исус? Толкова, колкото са и хората. Исус използва всякакви начини, за да ги накара да Го потърсят.
Бог би използвал и някой камък или дърво, за да ти се открие. Но Той предпочита да използва църквата. Иска Божиите хора да са светлина за другите. Те да са Витлеемската звезда, която да помогне в духовното търсене на невярващите.
Филипяни 2:15,16: „бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота...“
Бог иска ти да си Витлеемска звезда в това извратено поколение. Хората днес се влияят от всякакви религии и странни учения, но много от тях са търсещи. По медиите им казват какъв им е хороскопът за деня и те слушат. Ние трябва да им кажем, че това е грешно и глупаво, но ако не го направим, Бог ще изпрати друга звезда!
Интересно, че хората които бяха най-далеч от истината, я търсеха най-упорито. Те идват в Ерусалим. Представете си сцената. Идват и питат всеки срещнат, „Къде е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме, да Му се поклоним.“
Слухът за тях стига до Ирод, който е смутен, а с него и целият град. Тяхната наивност се състоеше в това, че те мислеха, че юдеите ще саразвълнувани от събитието. В края на краищата, нали тези пророчества бяха дадени от Бога на тях. Те очакваха Месия от хилядолетия. Тенаивно смятаха, че тези на които Бог е поверил истината ще се радват като тях!
Но те бяха забравили, че когато човек знае истината, той започва да я приема за даденост и спира да търси. „Виждали ли сте царя? Царя! Царя, който се роди! Знаете ли къде е?“ „Оставете ме на мира. Не виждате ли, че съм зает, пазарувам.“
Дори вярващите могат да бъдат погълнати от комерсиализацията на Рождество и да забравят, че на Рождество се роди Царят, който е Христос Господ. Ние се поддаваме на натиска на културата и забравяме да светим.
Но хората, които най-малко знаят истината, гладуват и жадуват най-силно за нея. Те я търсят в това, което знаят. Четат хороскопи, гледат звездите, търсят пророчествата, хвърлят боб, леят си куршум. Биха пропътували хиляди километри, за да потърсят Бога. Да потърсят Детето.
Говорих с една жена за вярата и я поканих на църква. Тя каза, да, трябва да дойдем. Ние вярваме. Миналата година ходихме в Португалия да видим дева Мария от Фатима. Дева Мария се явява на три деца на 13-то число от май до октомври 1917 година и им дава три пророчества. Две се отнасят до възхода на комунизма и втората световна война.
Децата разказвaт, че тя слиза от небето при един дъб и им говори. И това място се счита за свято от католиците. Днес е голямо място за поклонение.
Хората, които разполагат с най-малко знание, го търсят. Мъдреците видяха звездата, тръгнаха на далечен път, за да потърсят детето и очакваха да научат истината от юдеите, да запълнят празните полета. Но срещнаха само неразбиране и незаинтересованост!
В Ерусалим имаше една група хора, които познаваха Писанията и спазваха буквата на закона. Това бяха религиозните водачи и книжниците. Те бяха интелектуалците на Израел. Когато Ирод чу от мъдреците, че Месия се е родил, той привика религиозните водачи и ги попита къде трябва да се роди Помазаникът.
Матей 2:5-6 „А те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка: „И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малъкмежду Юдовите началства; защото от тебе ще произлезе Вожд, който ще бъде пастир на Моя народ Израил.“
Те цитираха Михей 5:2. Не се съмнявам, че веднага са цитирали по памет този стих. Някои от тях знаеха наизуст целия Закон. Те знаеха отговорите на всички въпроси!
Но какво направиха? Зарадваха ли се? Не, по-скоро се смутиха (ст.3). Тръгнаха ли към Витлеем? Нищо такова не се казва. Поклониха ли се на Помазаника? Даже и не си помислиха да го направят. Трябваше само, както се казва, да преминат на отсрещната страна на улицата! Тяхната религия беше интелектуално занимание, но нямаше нищо общо с истинското поклонение.
Това е предупреждение за мен. Какво правя със знанието, което имам? Днес има много такива хора в църквите. Дали не съм като някои християни, които цял живот ходят на църква, знаят какво казва Библията, могат да цитират Йоан 3:16 наизуст, имат отговор на всеки въпрос, но животът им остава непроменен.
Знаенето на истината не ги спасява. „И бесовете вярват и треперят.“ (Яков 2:19)
Те не отидоха да потърсят Детето. Тридесет години по-късно някои от тях са били живи. Някои от тях вероятно са били сред тълпата, викаща „Разпни го, разпни го.“
Не беше по-добра реакцията и на цар Ирод. Ирод Велики беше пристрастен към властта и славата.
Той изпрати мъдреците да намерят бъдещия Цар и да му кажат къде се намери, уж за да Му се поклони и той (ст.7,8). Негови бяха думите: „Идете и внимателно потърсете детето.“
Всъщност лицемерният Ирод се страхуваше за трона си. Той беше убил жена си, трима от синовете си, тъща си, чичо си. Сега целеше даелиминира и тази евентуална заплаха за него.
Мисля си, че в мен има малко от отношението на Ирод, а вероятно и във вас. Не че искате да убиете Христос, но не може да седите на трона и да имате Исус в живота си. Не може да управляваш живота си сам и едновременно с това Исус да го управлява. Да градиш своето царство и да се молиш „Твоето царство да дойде.“
Удивително е, че дори в църквата има хора, които имат извънбрачна сексуална връзка. Удивен съм, че има хора в църквата, които се хвалят с това как въртят всички на пръста си. Удивен съм, че има хора в църквата, които идват само заради някаква облага – безплатна храна, подаръци, но не и да се покланят на Бога. Всъщност те бъркат поклонението с използването.
Те се покланят на това, което трябва да се използва и използват това, на което трябва да се покланят. Покланят се на неща и използват Бога. Нека всеки от нас изпита сърцето си и да види дали няма от отношението на Ирод и у него!
Заключение
При всичката лоша слава на Ирод, забележете че той даде най-добрият съвет в историята: „Идете и внимателно потърсете детето. И като Го намерите, известете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.“ (ст.8) Той, разбира се, лъже. Няма да отиде да се поклони. Ще отиде с книжал скрит под наметалото.
Но това е добър съвет. Сигурно ви е странно, че ви насърчавам да се вслушате в съвета на един лош човек. Но въпреки това, ще го направя. Идете и внимателно потърсете Детето.“
Ако познаваш Бога, ако знаеш истината за Него, но си се отдалечил от Него. Четеш Библията и идваш на църква по навик, но не и за да Го търсиш, иди при Исус. Иди и Той ще ти припомни истината. Ще видиш отново славата и блясъка на Царя в Детето Исус.
Ако търсиш Бога в хороскопи, окултизъм, врачки и всякакви странни теории и религии, иди и потърси Детето Исус, колкото и дълго и трудно да е това пътуване. Предлагам ти през последната седмица на тази година да разтвориш една от биографиите на Исус – някое от евангелията, и да се запознаеш с Царя. Иди и внимателно потърси Исус.
Ако ли пък познаваш някой, който е объркан от нещо прочетено или гледано, насочи го като Витлеемската звезда към Детето. Нека внимателно да изследва Детето.
Ако Детето е на няколко километра, иди и внимателно го потърси. Ако е на стотици километри, иди и внимателно го потърси. Струва си пътя. Той е този, в когото се сбъднаха всички старозаветни пророчества за Месия. Той е този, който единствено може да задоволи твоя глад. Само Той заслужава да Му дадеш всичките дарове, които си донесъл. Да му дадеш своя живот.
И когато го направиш, животът вече няма да е същия. Поклони се на Царя и радостта на мъдреците ще влезе в твоя живот. Той ще запълни онова, което ти липсва. Неговата истина ще те води. Бъди светлина за другите и ги насърчавай внимателно да търсят бебето Исус. Представяш ли си какво ще стане, ако съседите ти от блока открият истината в Исус? Ако само 100 учители в града ни открият истината в Исус. Ако само 1000 деца станат светлина за своите родители?
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ!
Нека да се молим
---
БПЦ "Нов живот" Варна
24.12.2017
