/проповед/
В църква
„Уестсайд“ в Беатрис, Небраска всяка сряда от 19:30 хорът идвал за репетиция.
Но на 1 март 1950 г. всички те закъснели, повечето с основателни причини.
Пианистката Марилин се успала след следобената дрямка и тя и майка ѝ закъсняли.
На една гимназистка писането на домашно отнело по-дълго, отколкото
предполагала, затова закъсняла.
Едно
семейство не успяли да запалят колата. Трябвало да вземат още една двойка и
четиримата закъснели. Всички 18 членове на хора, в това число пасторът и жена
му, закъснели. В 19:30 нямало никой в църквата. Това никога не се било случвало
преди.
Но в тази
нощ – единствената нощ, когато църковният хор не започнал репетицията си в
19:30, била нощта когато станало изтичане на газ в мазата на църквата. Точно
когато хорът трябвало да репетира, газът се възпламенил от котела и цялата
църква избухнала в пламъци. Помещението с котела било точно под стаята за
репетиции на хора.
Невярващият
човек ще си каже, „Какво съвпадение! И това ако не е късмет, не знам тогава
какво е!“
Спомняш
ли си за случка в живота ти, в която различни събития са се наредили по
невероятен начин и всичко е изглеждало като късмет или шанс?
Много
хора отдават всичко, включително чудесата в Библията на някакъв късмет или
изключителни съвпадения. Но както казва британският политик реформатор Уилям
Уилбърфорс, който организирал християните в страната да се молят 3 часа всеки
ден преди критични дебати в Парламента, „Когато се моля, се случват съвпадения.
Когато не се моля, не се случват.“
Много
хора са фаталисти. Те вярват, че всичко около нас се случва по законите на
причината и следствието. С други думи, всичко е съдба. Но книгата Рут и
Библията като цяло имат различно мнение относно събитията, които се случват в
живота ни. Ние наричаме това Божието провидение и грижа.
В
Библията никъде не се употребява думата „съвпадение“. Така че, ако трябва да
отговорим на въпроса кой стои зад спасяването на живота на 18 човека в църквата
в Небраска, отговорът е един: Бог.
Бог е
извън времето. Той е предвидил и осуетил голямата трагедия чрез поредица от
събития в живота на всички хористи. Това не е съвпадение, това е чудо!
Християнският
проповедник и автор Тони Ивънс казва: „Когато си на концерт не виждаш какво
става зад сцената. Не виждаш екипа работници или всички репетиции, водещи до
представлението, или безбройните часове на подготовка... Нещо подобно става
когато Бог работи в живота ни. Ние забелязваме само това, което става, но не и
как Бог работи зад сцената. Пропускаме всички Негови усилия и планиране, не
виждаме как Той се намесва и променя посоката ни заради нас. Поради това не
разбираме от колко много неща Бог ни е спасил... Въпреки това, Той продължава
да върши чудеса в живота ни.“
Ако се
върнем към книгата Рут, миналият път видяхме как семейството на Ноемин излезе
от Витлеем поради глада и отиде в Моав, в търсене на по-добър живот там. Но
това де факто беше излизане от Обещаната земя и връщане в пустинята. Това
погрешно мислене доведе до трагичната загуба на живота на съпруга и синовете на
Ноемин. Но Бог не ги изостави и им даде надежда в хаоса.
Видяхме
също, че Той ни дава избор – дали да изберем Него или да се върнем при старата
си религия и богове. Рут избра Бога на Ноемин и с това стана пример за
посвещение, смирение и любов за хиляди поколения вярващи.
Рут се
върна с Ноемин във Витлеем точно по време на ечемичената жътва. И Рут реши да
отиде на нивата да събира класове, за да може да осигури някакво препитания за
двете. И докато Рут прави това, ние ще се опитаме да „съберем“ няколко истини
относно Божието провидение и грижа.
Първото
нещо, което виждаме тук е, че
1.
Божията грижа ни помага да
продължим напред.
Рут 2:2-3
„И моавката Рут каза на Ноемин: Нека отида на полето да събирам класове след
онзи, чието благоволение придобия. И тя ѝ рече: Иди, дъще моя. И тя отиде, и
като стигна, започна да събира класове в нивата след жетварите; и случи ѝ се да
попадне на нивата, която беше дял на Вооз, човека от рода на Елимелех.“
Тук става
въпрос за практиката на събиране на класове. Според закона всеки земевладелец
бил задължен да остави част от реколтата на нивата, за да може бедните да минат
след жътварите и да съберат остатъците. Това бил начин за подпомагане на
бедните.
Рут беше
вдовица. Тя бе напуснала родината си Моав и бе дошла в страна, където бе
чужденка, езичничка и аутсайдер. Свекърва ѝ, която също беше вдовица, се беше
огорчила срещу Бог, мислейки че Бог я е забравил.
Но Рут не
смяташе да седи, да се оплаква и да си ближе раните. Тя знаеше, че трябва да
ядат нещо, затова реши да отиде да събира класове на нивите.
Една
голяма заблуда днес е, че християните трябва да са
непременно успешни и богати. Ако не са, значи Бог не е в цялата работа. Но не е
ли интересно, че Бог, който може да премества планини, да възкресява хора, да
изцелява болни, да прави да проглеждат слепи, да нахрани 5000 с 5 хлебчета и 2
риби, който възкреси Своя единороден Син, решава да върши
повечето от работата си чрез обичайни събития и случки?
Бог
работеше зад сцената. Бог винаги работи около нас, дори и да не Го виждаме.
Всъщност, едно от най-интересните определения за „съвпадение“ е „малко чудо,
при което Бог предпочита да остане анонимен.“
Самият
факт, че Рут беше дошла с Ноемин – в място, което не познава, сред култура,
която е чужда и непозната, само по себе си, беше малко чудо. И сега тя бе
отишла да работи, което показва, че тя се доверяваше на Бог за себе си и за
свекърва си.
Хиляда
години по-късно ап. Павел щеше да каже:
2 Тимотей
1:12 „И заради това понасям тези страдания, но не се срамувам, защото познавам
Онзи, в когото съм положил вярата си, и съм сигурен, че той може да опази
онова, което ми е поверил, до онзи Ден.“ (ERV-BG)
Божието
провидение работеше зад сцената. Но някой може да попита, какво е провидение?
Един речник дефинира така думата: Провидение е Божията вярна и ефективна грижа
и водителство на всичко, което е направил за осъществяването на цел, която е
избрал.“
Фактът,
че Рут се озова в нивата на Вооз не беше плод на случайност или късмет. Това
беше резултат от действието на Божието провидение и грижа. Бог знаеше какво
прави с Рут и днес той знае какво прави с тебе.
Много
хора са като Ноемин – те се огорчават и се питат, „Защо Бог ми причинява всичко
това? Какво съм направил, за да го заслужа?“ Понякога е трудно, понякога е
голямо предизвикателство. Но Библията ни казва чрез тези стихове, че Бог работи
зад сцената на нашия живот. Дори когато всичко около тебе изглежда че пропада,
Бог започва да нарежда нещата и да дава надежда в хаоса.
Всички
знаете този стих,
Римляни
8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които
са призвани според Неговото намерение.“
Повечето
хора се сблъскват с болести, безпаричие, смърт на близък, трудности на
работното място, самота и други
Павел не
ни казва, че като следваме Христос няма да преминаваме през страдания и болка.
Смисълът на стиха е, че Бог ни уверява в Своето присъствие посред бурите на
живота.
Когато
знаеш и разбираш, че Бог е с теб в твоята житейска ситуация днес, тогава можеш
да видиш Неговата грижа и да това ти дава сили да продължиш напред. Божията
грижа ти помага да продължиш.
2.
Божията грижа ни позволява
да се грижим за другите.
Неверието
ражда разочарование, а разочарованието зачева цинизъм. След думите „Не вярвам в
това!“ логично следват думите „Не ме интересува!“
Днес
живеем в свят, който прилича много на характеристиката на времето на Съдиите и
времето на Рут. Днес всеки прави каквото му се вижда угодно. (вж. Съдии 21:25)
И на фона
на този духовен мрак виждаме яркия пример на двама души, които ни показват как
можем да живеем под покрива на Божията грижа и провидение.
Първият
от тях е Вооз. Вооз е сродник на Елимелех и като такъв по закон трябваше да се
погрижи за Рут. Той можеше просто да въздъхне дълбоко и с нежелание да я остави
да събира класове на нивата му.
Но Вооз
беше човек на честта. Беше искрен и праведен. Той вярваше в Бога, и видя в това
възможност да благодари на Бог за Неговата милостива грижа в живота му.
Рут 2:4
„И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: Господ с вас! И те му
отговориха: Господ да те благослови!“
Вооз беше
вярващ и добър човек. Това личи от поздрава му към работниците му. Да сте
чували някой работодател да ви поздрави с думите „Господ с вас!“? Ще кажете,
това е невъзможно, знаеш ли колко ужасен е моят шеф!?“
Не знам
дали е невъзможно, но познавам християни, които са извоювали във фирмата да
започват работния ден с молитва. Колко различна би била атмосферата, ако повече
фирми започваха деня така! Това зависи от нас!
Когато
Вооз поздрави така работниците си, това не беше просто вместо „добър ден.“ Той наистина го имаше
предвид! Разбираме това от факта колко много грижа и милост той показа на Рут,
която беше една чужденка и непозната.
Първо,
той ѝ позволи да събира не само останалите неожънати класове, но и много повече
(2:15, 16). Това ни напомня, че Бог винаги снабдява нашите нужди. Той ни дава
Своята любов, не остатъци от нея.
Вооз
заръчва на момчетата да не я закачат и ѝ разрешава да пие от стомните на неговите работници (2:9). И не
спира дотук, но споделя обяда си с нея (2:14). Безкористните грижи на Вооз ни
напомнят за Бог, който ни пази от зло и се грижи за ежедневния ни хляб. Вооз е
благодарен на Бог за Неговите грижи в живота му и на свой ред позволява на Бог
да го използва, за да покаже грижа към Рут.
Рут от
своя страна е друг прекрасен пример за светило в мрака. Точно това ни съветва и
апостол Павел в посланието към филипяните:
Филипяни
2:15 „за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и
извратено поколение, между които блестите като светила на света.“
Как
блестеше Рут в своето поколение?
Рут 2:14,
18 „И когато настана време за ядене, Вооз ѝ рече: Ела тук, яж от хляба и натопи
залъка си в оцета. И тя седна до жетварите, а той ѝ подаде пържена пшеница, та
яде и се насити, и остави нещо... И като взе това, влезе в града, и свекърва ѝ
видя колко класове бе събрала; и Рут извади, та ѝ даде онова, което беше оставила,
след като се бе наситила.“
Рут
можеше егоистично да мисли само за себе си, след като беше образно казала,
ударила джакпота с Вооз. Можеше да забрави за огорчената си свекърва. Или,
можеше да се фокусира върху Вооз като на неин благодетел и да забрави коя е
тях, един аудсайдер.
Но
нейната вяра в Бога ѝ помагаше да забрави егото си и да покаже любов към
свекърва си Ноемин. И нейните грижи и любов към свекърва ѝ не останаха скрити
за Вооз.
Рут 2:11,
12 „А Вооз в отговор ѝ рече: Казаха ми всичко, което си сторила на свекърва си
след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си,
та си дошла сред люде, които преди не си познавала. Господ да ти отплати за
делото ти и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под чиито криле
си дошла да се подслониш.“
Виждаш ли
грижата за теб на Божието провидение? Ако да, тогава Бог иска да отидеш при
онези, които са огорчени от живота си и да им покажеш внимание и грижа.
Една
неделна учителка разказвала историята за добрия самарянин на 4-5 годишни деца.
Тя се опитвала да предаде колкото може по-живо историята, за да задържи
вниманието на децата. Тогава попитала, „Ако видите човек да лежи на пътя в рани
и кръв, какво ще направите?“ Едно малко момиченце казало, „Мисля, че ще
повърна.“
Нашето
общество става все по-индивидуалистично и цинично. Все повече хора възприемат
отношението „какво ме е грижа!“ Или, ако трябва да използваме думите на Каин,
все повече хора вдигат рамене и казват, „Пазач ли съм аз на брат си?“ (Битие
4:9)
Но ние не
бива да се носим по течението на културата. Ти и аз също бяхме странници и
чужденци, които Бог подслони под своите криле и ни направи Свой народ и Свои
наследници!
Ние знаем
кой е Бог. Знаем, че всеки човек е създаден по Божи образ и подобие. Съзнанието,
че Той се грижи провиденчески за нас би трябвало в знак на благодарност да ни
накара да се грижим и ние за другите.
Както е
казал Теодор Рузвелт, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнае
колко много те е грижа.“
3.
Божията грижа ни позволява
да се смирим.
Рут 2:10
„И тя падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих аз твоето
благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“
Рут беше
не само чужденка, тя беше моавка. Моав беше един от народите, които отказаха на
израелтяните да преминат с мир през земята им по пътя им към Обещаната земя.
Царят на Моав Валак даже извика Валаам да произнесе проклятие върху Израел, за
да може да ги победи.
Първоначално
Валаам отказа, но после се поблазни от предложената награда и отиде. И вместо
да прокълне, той три пъти благослови Израел и накрая пророкува, че Израел ще
завладее Моав. Валак не знаеше, че Бог работи зад сцената за Израел.
Поради
това противопоставяне между двата народа, Рут знаеше че няма да я приемат с
разтворени обятия поради произхода ѝ. И въпреки това тя рискува да отиде с
Ноемин.
Повечето
хора не разбират какво означава истински да си изпаднал в нужда, докато не им
се случи. Повечето не вярват в личностния, любящ Бог и отдават всички блага в
живота си на своите заслуги.
Но Рут
знаеше, че всичко което става в живота ѝ тя дължи на Божията благодат. Затова
тя падна по лице пред Вооз и с това демонстрира смирение и респект към
добрината, която той ѝ показа. Тя беше измъчена, гладна и самотна. Затова
неговият акт на състрадание и грижа дълбоко я трогна.
Важно е
всеки от нас да се запита, „Аз смирен човек ли съм?“ Или сме се оставили светът
с неговите похоти да накара да охладни сърцето ни към бедните и слабите? Дали
не сме станали горди и арогантни? Дали ако бяхме на мястото на Рут, нямаше да
кажем:
„Аз съм
твоя роднина и по закон трябва да ме оставиш да събирам класове. Даже не можеш
да ми казваш къде да събирам и къде не, ще ходя където искам. Аз съм бедна и ти
си ми длъжник, богат сноб такъв!“
Рут е
пример за нас. Това не е просто една красива история. Бог е включил в Библията
тази книга за наше наставление и назидание.
Прекарвал
ли си време напоследък паднал по лице пред Бога в смирение? Неотдавна в
Стажантската програма говорихме за дисциплината съзерцание и авторът на учебника
Ричард Фостър там казва, че „външната поза не само отразява вътрешните чувства,
но тя може също така да помогне да се подхрани вътрешното отношение на
молитва“. Питам се, каква друга поза освен прострян по лице би подхождала
най-много на един акт на смирение?! Правил ли си го напоследък?
Или това
не се е случвало от времето, когато повярва и изповяда, че Исус Христос е твой
Господ и че ти си странник и пришълец за Божията благодат? Когато осъзнаеш
това, няма как смирено да наведеш глава и да признаеш, че не можеш да направиш
нищо без Него. За някои хора да изповядат греховете си е много трудно, защото
не искат да признаят нуждата си от прошка!
Но не и
за Рут!
Рут 2:10б
„Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“
Има ли
нещо, което ти пречи да се смириш пред Бога?
Авторът
Ивън Болц казва, „Човешката арогантност и гордост, и желанието за
себеутвърждаване често спират тези думи от устните, сърцата и умовете ни.“
„Смирявайте
се пред Господа и Той ще ви привдига“ (Яков 4:10)
Заключение
Рут 2:13
„И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме
утеши...“
За много
хора чудните неща, които стават в живота ни са съвпадения и късмет. Но ние
знаем, че късмет няма. Божието провидение работи зад сцената и се грижи за нас.
В тази глава видяхме, че Божието провидение ни помага да продължим напред,
когато се чувстваме слаби, самотни и изоставени от всички. Дава ни надежда в
хаоса. Божието провидение ни дава сила да се грижим за хората в нужда. И накрая
Божието провидение ни помага да се смирим пред нозете на нашия Спасител.
По време
на Втората световна война американски изстребител бил ударен от германско ПВО
точно по резервоарите за гориво. И въпреки това те не експлоадирали. На
сутринта след нападението пилотът отишъл при началника на смяна да вземе
снаряда за спомен за невероятния късмет. Той му казал, че не един, а единадесет
неексплоадирали снаряда били попаднали в резервоарите. Само един бил
достатъчен, за да ги свали. Снарядите били изпратени на оръжейниците да бъдат
обезвредени. Когато отворили всеки от тях, вътре не открили експлозивен заряд.
Били празни, с изключение на един. В него имало внимателно навито парче хартия.
На него имало нещо написано на чешки. Когато намерили преводач, останали с
отворена уста. На бележката пишело: „Това е всичко, което можем да направим за
вас сега.“
Бог
работи зад сцената! Toй спаси американския пилот, спаси и членовете на хора в
църквата в Небраска. Той работи зад сцената и на твоя живот, за да те пази и
води. Нека се помолим.
_____________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
12.11.2023 г.
