Стратегия за благовестие (Деяния 18-19)

 /проповед/

Светът, в който живеем се променя с бързи темпове. Променят се и нашите градове. Като в този виц:

След 20 години двама полицаи в Берлин спират една кола за проверка. Взимат документите на шофьора, дръпват се малко настрани и започват да обсъждат:

- Мохамед, тоя нещо ми изглежда подозрителен.

- Да бе, Али, и на мен. Какво е това име - Юрген?

Урбанизацията, е една от отличителните черти на нашето време. През 1980 има само 225 града с население над 1 млн души; сега повече от 500. Това е огромно предизвикателство за църквата, защото в големите градове наблюдаваме разпад на традиционната религия, морална деградация, анонимност, бедност, безработица, престъпност и насилие.

Ние също живеем в голям град и е нужно да видим какво можем да научим от Словото, за да бъдем ефективни в служението си. Днес в нашата поредица „Раждането на църквата“ върху Деяния на апостолите, ще разгледаме един пасаж, който хвърля светлина върху този въпрос.

Ако проследим служението на ап. Павел в Деяния, ще видим че той съвсем съзнателно се е местил от град в град. По време на първата мисионерска обиколка той посещава градовете Саламин и Пафос (Кипър), Антиохия, Икония, Листра и Дервия в Галатия. През втората мисионерска обиколка – Филипи, Солун, Берия (Македония), Атина и Коринт (Ахая).

През по-голямата част от третата обиколка насочва вниманието си към Ефес. С какво тези градове са привлекли вниманието му?

Атина е интелектуалното и религиозно средище на древността – Сократ, Платон, Аристотел, Епикур и Зенон, там се заражда демокрацията, но както казахме миналия път, той е и голям център за религиозно поклонение.

Коринт (750000 души) е бил търговски център – през него преминават търговски пътища във всички посоки. Може би точно затова е град на покварата. В храма на Афродита (Венера – богинята на любовта) служели хиляди проститутки. „Коринтиозомай” означава „да бъдеш безнравствен”. Може да се каже, че Коринт е бил панаирът на суетата в Римската империя.

Ефес (500000 души) е също прочут с търговията си, но е и политически център на провинция Азия. Преди всичко обаче Ефес е основен религиозен център в Римския свят.

Ефес е ‘пазач на храма на великата Артемида’ (19:35), богиня на лова и плодородието. Градът пази някакво нейно гротескно изображение, най-вероятно това е паднал метеорит. До него е изграден великолепен храм, който е 4 пъти по-голям от Партенона в Атина.

Като посещава тези три града, Павел повещава центровете на познанието, търговията и религията. Миналият път разгледахме срещата на Павел с атинските философи. В 18 и 19 глави Лука разказва за посещенията на Павел в Коринт (18 гл.) и Ефес (18:18 и сл. и 19:1 и сл.). Ще видим каква стратегия за благовестие имаше той и какви уроци можем да научим от служението на Павел в тези два града.

Нека прочетем първо Деяния 18:4-11 и Деяния 19:8-10

Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Бог възнаграждава труда на благовестителската нива.      

Повествованието в двете глави се развива по сходен начин:

Първо по обичая си Павел благовества на юдеите в синагогата. Тяхната съпротива и неверие карат апостола да отърси праха от себе си и да се обърне към езичниците. Така той изпълнява поръката на нашия Господ Исус Христос на учениците, когато ги изпраща по двама:

Лука 9:5 „ И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.“

Струва ли си да продължаваш да чукаш на една врата, ако тя е заключена? Повечето от нас ще кажат „не“ и мнозина сигурно биха се разочаровали и отказали да благовестват изобщо. Случвало ли ти се е след като удариш на камък с благата вест да си помислиш: „Явно не е Божията воля, щом не виждам никакъв отклик!“ „Може би благовестието е за други, които са много по-добри говорители от мене!“

Павел знаеше, че както отхвърлиха неговия Господ, така ще отхвърлят и него. Същевременно, той съзнаваше, че разполага с ограничено време и се стремеше да използва благовремието максимално ефективно за Господа. Същото трябва да правим и ние. Святият Дух тук ни насърчава чрез Павел да чукаме на различни врати, докато някоя от тях се отвори!

Павел редовно прекарваше време в молитва и Бог му даваше водителство къде да инвестира усилията си. При един по-ранен случай Святият Дух им забрани да проповядват Словото в провинция Азия и Витиния, и те бяха насочени към Македония (Деяния 16:6-10)

Това означава ли да преставаме да се молим за членове на семействата ни и за приятели, които упорито отхвърлят благата вест? Не, разбира се. Ние трябва да продължаваме да се молим някой друг да напои семената на вяра, които ние сме засяли.

Нека представяме тази молитвена нужда за промяна на сърцето им и да приемат благата вест преди да издъхнат. Божието слово ни заповядва да се молим един за друг, защото „ Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“ (Яков 5:16)

Преди няколко години ние направихме Операция „Рождествено дете“ в село Невша. След нея искахме да имаме последваща работа с децата и говорихме с кметицата, но въпреки обещанията, дали заради пандемията или заради други страхове, по-късно тя не ни разреши да продължим работата. Бог затвори тази врата, поне временно и ние съсредоточихме усилията си на други места.

Понякога Бог може да затваря една врата, защото още не е дошло времето за служение там. Друг път причината може да е неподготвеност на служителите, Божията протекция за живота ни. Или Бог може да чака да вземем ключа за дадена врата, като го хвалим, постоянстваме в молитва и добием смелост за това.

След като Бог затвори една врата пред Павел, отвори други. Бог възнагради труда и усилията на благовестителската нива на Павел. След като срещна съпротивата на юдеите, той намери „отворени врати“ сред езичниците. В Коринт той използва дома на Тит Юст, а в Ефес – училището на някой си Тиран, който вероятно е бил повярвал учител по реторика или философия (18:6-7; 19:9).

След като взе това „крайно решение“ да пренасочи своите усилия към езичниците, Бог му даде многократни потвърждения, че е направил правилното нещо. Първо, и в двата града мнозина чуват благата вест и приемат вярата (18:8; 19:10).

Второ, и в двата града Исус потвърди словото Си и насърчи Своя апостол. В Коринт това стана с нощно видение:

Деяния 18:9-10 „Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне да ти стори зло“

В Ефес – с чудеса и знамения:

Деяния 19:11-12 „При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.“

Забележете, че успехът на благовестителската нива не означаваше липса на опозиция. И в Коринт, и в Ефес не се размина без смут и бунтове. Животът на Павел беше заплашен. Но и в двата града римските власти пренебрегнаха исканията на противниците на благата вест и я обявиха за законна: в Коринт чрез управителя Галион, а в Ефес – чрез градския писар (18:12 и сл.; 19:35 и сл.). Това беше много важно с оглед на по-нататъшната благовестителска активност.

Бог благослови труда на Павел за каузата на благовестието. Неговата упоритост бе възнаградена с отворени врати и той остана 2 години в Коринт и малко повече, (може би дори 3 г.) в Ефес. Божието дело в тези градове напредваше.

2.     Важността на правилната доктрина.

И така, първото нещо, което видяхме е, че Бог иска да сме посветени на споделянето на благата вест и той отговаря, като отваря врати за благовестие. Второ, за да го правим ние трябва да имаме правилна доктрина и да споделяме пълното евангелие. Може би за да подчертае това, Лука включва два любопитни епизода в разказа си.

Първият е за юдеин на име Аполос, който идва в Ефес (18:24) и поучава прилежно Господния път, но познава само Йоановото кръщение (ст.25б). Но Йоан е старозаветен пророк. Аполос е бил запознат очевидно с Йоановото свидетелство и старозаветните пророчества за Исус като Месия, но познанията му не са пълни. Затова Прискила и Акила му излагат по-точно Божия път (ст. 26). Най-вероятно Аполос е знаел за кръщението на Йоан, но не и за Великото поръчение и за кръщението в името на Отца, Сина и Духа. Така той е подготвен за по-мащабно служение.

Другият интересен случай виждаме в началото на 19 глава.

Деяния 19:1-7 „А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. А те всички бяха около дванадесет мъже.“

Отново, тук Павел среща последователи на Йоан Кръстител, не на Исус.

Тук според някои имаме пример за двустепенно посвещаване – първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Но според други тук не можем да търсим образец за такова двуетапно посвещаване.

Ето какво казва известният богослов и автор Майкъл Грийн: „Кристално ясно е, че тези ученици в никакъв случай не са били християни, защото още не са повярвали в Исус. Когато ги среща, Павел първо ги смята за вярващи, защото те му казват, че са ‘ученици’, но после по нищо в поведението им явно не е личало в тях да пребъдва Духа, затова той им задава тези два важни въпроса: дали са приели Духа, когато са повярвали и в какво са се кръстили.“

Първият въпрос предполага, че не могат да повярват, ако не са приели Духа. Това е същото като да си пиян, без да си пил – това просто не е възможно! Тоест, който е повярвал, вече е получил Духа (Гал. 3:2). Който е кръстен трябва да е повярвал и да е приел Духа. Няма как да си повярвал и да си бил кръстен, но да не си приел Духа.

Следователно, този пасаж не казва, че първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Двете стават едновременно.

Галатяни 3:2 „Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?“

Ние скоро ще направим водно кръщение на Националната конференция на нашите църкви. Ще се радвам да има хора и от нашата църква, които да се кръстят. Но нека кажем отново: самото водно кръщение не ни спасява. То е само външен белег и символ на вече случила се вътрешна реалност – покаяние и вяра в Господ Исус Христос.

Обратно в пасажа в Деяния 19, тези ученици отговарят: ‘даже не сме чули да има Св. Дух’. Те имат предвид не, че изобщо не знаят за Духа, а че не знаят дали Йоановото пророчество се е изпълнило, дали Месия е дошъл. В неведение са за Петдесятница. Накратко, те все още живеят според Стария завет. Не разбират, че Исус е поставил началото на нова епоха, епохата на изливането на Святия Дух.

Днес има много хора, които имат само откъслечни познания за християнството. Прочели са 2-3 глави от Библията, гледали са 2-3 филма на Рождество Христово и всичко им е ясно.

По думите на Дейвид Дънинг, "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него те му изглеждат полезни и точни знания.”

Такива хора са готови да спорят, но всъщност са заблудени. Защото селективните знания са силно подвеждащи. И защото подсъзнателно бягат от истината. Не могат да понесат челния сблъсък със святостта на живия Бог!

Приличат на поддръжниците на атеистичния тоталитаризъм, които защитават капищата на комунизма (т.н. „паметници“), с които е осеяна нашата родина. Отново, прочели и повтарящи като папагали селективно поднесена информация, която всъщност е дезинформация. Защо? Защото не искат да се изправят пред истината. Не могат да понесат челния сблъсък с истината.

Понякога дори високо интелигентни хора могат да станат жертва на дезинформация или дори да вярват в суеверия.

Един американски учен посетил датският физик Нилс Бор, носител на Нобелова награда. С удивление видял над бюрото на учения закачена за стената конска подкова. Американецът подхвърлил, „Нали не вярвате, че подковата ще ви донесе късмет, професор Бор?“ След което Бор се усмихнал и казал, „Изобщо не вярвам в това, приятелю. Но ми казаха, че тази подкова ще донесе щастие на човек независимо от това дали вярва или не вярва.“

С други думи, Нилс Бор казвал, „Не вярвам на тези глупости за конската подкова, но предполагам, че има някаква вероятност да е така.“

Когато човек не вярва в Божието слово, може да повярва във всичко. Дори в кемтрейлс и в плоската земя!

За да бъдем добре подготвени и да познаваме Словото е нужно да практикуваме дисциплината на всекидневно тихо време. Неделните служби не могат да заменят времето за четене на Словото и молитвата! Понякога дори християни стават лесни жертви на лъжеучителим, защото не познават Библията.

1 Йоан 4:1 „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.“

В заключение виждаме, че стратегията на ап. Павел за благовестие включваше целенасочени и упорити усилия в опит да се намери отворен прозорец за благата вест. След като това ставаше, той продължаваше да проповядва и убеждава. Това пораждаше опозиция, но заедно с това мнозина чуваха и приемаха вярата. Бог насърчаваше Павел, като потвърждаваше Словото си с видения, чудеса и знамения.

Бог иска да не се отказваме при първия неуспех, но неуморно да продължаваме да сеем семената на вяра, докато видим „отворен прозорец“ и отклик на Словото. Но за да стане това, ние трябва да сме подготвени и добре да познаваме Божието слово.

Накрая ще завърша с поемата „Наковалнята на Божието слово“ от Джон Клифърд:

„Минавах снощи край вратата на ковач

И звън на наковалня ми се счини.

Надникнах и на пода стари чукове видях

износени от биене с години.

"Колко наковални имаш", попитах аз,

че са чуковете толкоз изхабени?

"Една" – отвърна и след туй добави,

„Наковалнята износва чуковете, ясно като ден е.“

Векове наред те бият върху нея.

Удари се сипят, но при все това

наковалнята е невредима...

а чуковете веч‘ са похабени.“

 

Марк 13:31 „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“

 

Молитва.

________________

10.09.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Тайната на успеха (Исус Навиев 1)

 /проповед/

Нека разтворим нашите Библии. Какво е Библията? Библията се състои от 66 книги – 39 в Стария и 27 в Новия завеет. Старият завет съдържа пророчества за идването на Месия, а Новият гледа назад към дошлия вече Месия. Днес започваме нова поредица „Смела вяра“ върху книгата Исус Навиев. Това е шестата книга в Стария завет.

След грехопадението в Битие 3 гл., в ст. 15 Бог обеща, че ще изпрати Спасител, Месия. Оттогава досега дяволът се опитва да попречи това обещание да се сбъдне. Но Бог работи в историята и нашият Спасител дойде, умря и възкръсна, победи смъртта.

За да се случи това, Бог първо избра един човек, Аврам, и от него произлезе народа, от който щеше да се роди Месия. От Авраам се роди Исаак, а от него Яков. Яков роди 12 сина, които слязоха в Египет и там престояха в робство 400 години. Мойсей ги изведе от робство, но поради бунта си срещу Бога, те се скитаха 40 години в пустинята. Всичко това е описано в първите 5 книги на Стария завет, наречени Петокнижие, с автор Мойсей.

И стигаме до книгата Исус Навиев. Това е книга за ново начало за Божия народ. Мойсей току-що е умрял. Той е водил народа на Израел 40 години в пустинята, но поради греха при Мерива, не може да ги заведе в Обещаната земя. Сега е ред на Исус Навиев да поеме щафетата от него.

Това е голяма отговорност за Исус Навиев. Той трябва да замени Мойсей като лидер и да заведе народа в обещаната земя. В 1 глава на книгата ще видим как Бог подготвя тези, които призовава, обещава че ще е с нас, и ни разкрива тайната на успеха.

1.     Бог подготвя тези, които призовава.

Нека прочетем...

Исус Навиев 1:1-2 „След смъртта на Господния слуга Моисей Господ говорѝ на Исус, Навиновия син, Моисеевия служител: Слугата ми Моисей умря. Сега стани и мини през Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.“

Призивът към Исус Навиев може да изглежда изненадващ, но Бог беше го подготвял дълго за новата отговорност. Той беше роден като роб в Египет. Научаваме, че е най-големият син на Навий от племето на Ефрем. Фактът, че е първородният син означава, че животът му е бил застрашен на Пасха, но с вяра родителите му са помазали стълбовете и прага на вратата с кръв.

Неговото име се споменава за пръв път в Изход 17:8, когато Мойсей го избира да води израелтяните на бой с амаличаните. Исус Навиев направи това, което Мойсей му заповяда. Още тогава Бог го подготвяше за битките за завладяване на Обещаната земя.

След това в Изход 24 той придружава Мойсей на планината Синай, за да получи Десетте Божи заповеди и закона. В Числа 13-14 Исус Навиев е един от 10-те съгледвачи, изпратени да огледат Ханаан. Когато се върнаха, всички потвърдиха, че там текат мляко и мед, но десет от тях казаха, че няма да могат да я завладеят. Само Исус и Халев заявиха, че народът може и трябва да завладее земята.

Хората повярваха на мнозинството (още един случай, когато мнозинството греши!) и в резултат се скитаха 40 години в пустинята. Цяло едно поколение се размина с обещанието.

Както е казал Уилям Пен, „Правилното е правилно, дори когато всички са срещу него, а грешното е грешно дори когато всички са за него.“

Израилтяните повярваха на десетимата съгледвачи и в резултат видяха обещаната земя през крив макарон. В нея щяха да влязат техните деца, но без тях.

И малко преди да умре, вече на преклонната възраст от 120 години, Мойсей помоли Бог да даде на Израел лидер и Бог посочи Исус Навиев (Числа 27:15-21). Точно преди да влязат в Ханаан, Бог каза на Исус пред целия народ:

Второзаконие 31:7 „Бъди силен и смел; защото ти ще въведеш тези люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде и ти ще им я разделиш за наследство.“

Всички преминаваме през изпитания в живота си. И в такъв момент можем да се обезсърчим и да не продължим напред. Вместо това можем да ги преодоляваме с Божията сила. Тогава всяко преодоляно препятствие се превръща във възможност да преживеем Божията сила и да растем във вярата си.

Както е казал някой, не се моли за лесен живот, моли се да си силен. Не се моли за задачи, съответстващи на твоите възможности. Моли се за сила, която съответства на поставените ти задачи.

В моето служение често ми се е налагало да правя неща, за които мисля, че нямам сила да се справя. Но когато съм верен в малкото, Бог ме поставя над по-големи неща и ми дава сила да се справя.

И аз знам, че сега Бог подготвя тук някои от вас да бъдат бъдещи пастори, служители или лидери на групи за Библейско изучаване, за да заместите тези преди вас. И Бог ще ви използва по невероятен начин!

Бог ни подготвя за изпитания и задачи и обикновено подготовката не е много приятно преживяване.

В студен зимен ден един възрастен мъж отишъл до замръзнало езеро, изрязал дупка в леда и хвърлил въдицата. Прекарал така почти час без нищо да клъвне, когато младо момче дошло върху леда и изрязало дупка недалеч от него. Хвърлило въдицата си и след няколко минутки хванало голям шаран. Възрастният мъж не можал да повярва на очите си, но го отдал на чист късмет. Но малко по-късно момчето издърпало друга голяма риба.

Продължило да улавя риба след риба и накрая старият човек не се стърпял и казал, „Приятел, аз съм тук повече от час и нищо не е клъвнало. Ти си тук от няколко минути и вече хвана десетина риби. Как го правиш?“ Момчето отговорило, „Тяа а иш тейеити опли.“ „Какво каза?“, попитал възрастния мъж. Момчето отново казало, „Тяа а иш тейеити опли.“ Мъжът казал, „Виж, не разбирам какво казваш.“ Момчето изплюло съдържанието на устата си в ръката си и казало, „Трябва да държиш червеите топли.“

Първо, Бог подготвя тези, които призовава.

2.     Бог обещава, че ще е с нас.

Исус Навиев 1:3-6 „Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Моисей. От пустинята и Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетите и до голямото море към залез слънце ще бъдат пределите ви. Никой няма да може да устои против тебе през всичките дни на живота ти. Както бях с Моисей, така ще бъда и с тебе. Няма да се отделя от тебе, нито ще те оставя. Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на този народ земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.“

Поставете се на мястото на Исус. Нямаше ли да ви се прииска да кажете, „Защо аз, нека някой друг да го направи!“

На потъващ кораб останали капитанът и трима моряци. Капитанът се обръща към моряците и казва, „Сигурно сте слушали за капитана, който бил казал, че той остава последен на потъващия кораб, но това са глупости. На борда има сал за трима моряци и аз ще съм на него. За да видя кой ще дойде с мене, ще задам на всеки ви по един въпрос. Този, който не успее да отговори, ще остане на кораба.

Ето първия въпрос: „Кой непотопяем кораб потъна, когато се сблъска с айсберг?“ Първият моряк отговорил: „Титаник, сър.“ Следващият въпрос: „Колко хора са загинали?“ Вторият моряк отговорил: „1517, сър.“ „Добре, а сега третият въпрос“ - и капитанът се обърнал към третия моряк. „Как са се казвали те?“

Исус Навиев беше изправен пред най-голямото предизвикателство на своя живот. Той знаеше, че е избран от Бог да бъде следващия водач, но въпреки това едва ли му е било лесно. Сигурно се е питал, ще се справя ли с тази огромна отговорност? Ами ако ме отхвърлят както отхвърляха толкова пъти Мойсей? Дали изобщо ще ме последват?

И точно тогава Бог увери Исус Навиев, че ще им даде „всяко място, на което стъпят краката“ им. Каза му, че „никой няма да устои против него и го насърчи да е силен и смел.

Днес виждаме вопиюща нужда от истински лидери, които са готови да платят цената на лидерството. Както казва Чарлз Суиндол, „Светът се нуждае от хора, които не могат да бъдат подкупени. Светът се нуждае от хора, чиято дума на две не става.

Хора, които слагат характера над богатството, които са непоколебими, които не се смесват с тълпата, които са честни в малки и големи неща, които не правят компромис с принципите си, които не казват „Направих го, защото всички останали го правят.“ Светът се нуждае от хора, които не се страхуват и не се срамуват да отстояват истината, когато тя е непопулярна.“

Бог знае през какво всеки от нас преминава. Той е с нас и няма да ни изостави. И веднага след като каза това на Исус Навиев, Бог добави още нещо. Той му разкри каква е тайната на успеха.

3.     Тайната на успеха.

Исус Навиев 1:7-9 „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш.

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.“

Исус Навиев беше военен човек. Той беше много добър войник, един от най-добрите военни командири на всички времена. Но ако четем между редовете ще видим, че той не беше кой знае колко харизматична фигура. Беше просто работяга, чията първа грижа беше да изпълни заповедта, дадена му от Бога.

Целият му живот се характеризираше с праволинейно покорство на Божиите заповеди. И точно поради това Исус Навиев имаше успех. Той стана успешен водач, защото постъпваше според написаното в книгата на закона.

Но обърнете внимание, че успехът който Бог обеща на Исус Навиев не се измерваше в материален просперитет. Ти може да си успешен в Божиите очи, но не и в очите на света.

Когато се роди третото ни дете и хората ни виждаха да се разхождаме с децата, понякога някой ни спираше и питаше, „И трите ли са ваши?“ И след утвърдителния отговор, човекът започваше да цъка с език и да ни оплаква: „Ох, горките, как ще се справяте в тази криза!“

За света истинското богатство се измерва в пари, не в деца, още по-малко в небесни съкровища.

Бог не обеща на Исус Навиев благоденствие. Той му обеща истински успех. И каква беше тайната на успеха според Бог?

Първо, Исус Навиев трябваше да познава Божието слово. Всичко зависеше от това дали той познава и изучава Словото. Той трябваше да познава книгата на закона, за да може да се ръководи от нея във всичко.

Ако Бог те призовава да се посветиш на някакво служение, най-добрата подготовка, която може да направиш е, да изучаваш Божието слово.

Второ, Исус Навиев трябваше да говори Божието слово: „тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти.“ Бог искаше той да включва Словото в своите разговори със своето семейство, приятели, съседи и с другите хора.

Но това не винаги е лесно. Днес всички говорят за толерантност. Всички трябва да сме толерантни към другите, особено към хората с различно мнение от нас. Разбира се, под толерантност се разбира да се въздържаме от споделяне на нашите християнски убеждения на работното място или на други места извън църквата.

Неотдавна се проведе конференция на Сдружение „Род“ за джендър политиките. ЛГБТИ общността организира веднага протест, обвинявайки организаторите в „неонацизъм, прикрит под църковен морал“. Значи християните трябва да си мълчат, а трансджендърите могат да използват реч на омразата?

Толерантността към злото не трябва да бъде приемана като добродетел. Ние трябва да изучаваме Словото и да говорим Словото. Към това Бог призова Исус Навиев. И Той призовава нас да направим Божието слово част от нашето ежедневие.

Трето, Исус Навиев трябваше да размишлява върху Божието слово „денем и нощем“. След познаването и говоренето на Словото, ние трябва да мислим върху него и по-точно да мислим как можем да го прилагаме в живота си. Целта на размишлението е приложението. Само когато Божието слово започне да променя нашите решения, ще започне да променя и поведението ни.

И забележете, Бог призова Исус Навиев да постъпва според „всичко, каквото е написано в нея“. С други думи, да се покорява напълно на Словото. Той трябваше не само да го знае, да го говори и да размишява върху него, но и да се покорява на Словото.

Бог каза: „да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш.“

Един баща попитал директора на един университет дали курсът на обучение не можел да се опрости, за да може синът му да го изкара за по-кратко време. Директорът отговорил: „Разбира се, но зависи какво искате да стане от вашия син. Когато Бог иска да направи дъб, заделя 100 години. Когато иска да направи тиква, го прави за 2 месеца.“

Ние произвеждаме твърде много тикви и не достатъчно дъбове. В България има около 100000 християни, но не много Исус Навиевци. Няма много християни, които без да се забелязват от другите просто се покоряват на Словото във всяка област от живота си.

Ние нямаме нужда от нови методи или от много умни хора, но от покорство, което се ръководи от живото Божие слово.

Когато Исус Навиев започваше своето служение като лидер, Бог го подготви предварително за това. И след като го призова, Той му обеща, че ще е с Него. Бог подготвя и теб за служението, на което те призовава и ти обещава, че ще е с теб. И Той ти обещава, че ще ти даде успех, ако изучаваш Словото, ако го споделяш и размишляваш върху Него, и най-вече, ако постъпваш според него.

Нека се помолим.

 ____________________________

23.04.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Четири характеристики на успешния християнин (Деяния 7:54-60)

/проповед/

Увод

Eдин успешен мениджър решил да смени рязко начина си на живот. Купил си ферма в едно затънтено село, купил си и крави от местните фермери и станал животновъд, но тъй като тази материя му била абсолютно непозната го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой.

Веднага местните започнали да го следят, да злорадстват и да чакат пълният му провал, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите му и скоро станал един от най-елитните фермери.

Започнали да го ухажват и да се опитат да разберат тайната на успеха му.

Той с готовност я споделил:

- Въпросът е в мотивацията и в организацията. Всяка сутрин правя оперативки с цялото стадо и им задавам един и същи въпрос: "Какво ще продаваме днес - месо или мляко?" Останалото е инициатива на персонала.

Продължаваме с нашата поредица върху Деяния „Раждането на Църквата“. Днес ще говорим за успеха.

В началото искам да ви попитам, смятате ли, че в нашето общество се поставя голямо ударение на това да сме успешни?

Дайте примери.

Библията също говори за успеха, но успехът в очите на Бог се различава от светската дефиниция за успех.

Искате ли да разберем как Бог гледа на успеха? Кой иска, вдигнете ръка.

Отворете библиите си на Деяния 7 глава, за да разгледаме живота на един човек, който е успешен в очите на Бога. Това беше човек, чийто живот беше променен и той продължава да променя животи до ден днешен.

Нека прочетем Деяния 7:54-60.

Животът на Стефан е живот на успеха. В Божиите очи Стефан беше толкова успешен, че в ст. 56 се казва, че самият Исус му се е явил, за да му покаже, че Той наблюдава и поставя печата на одобрението си върху него.

У Стефан каза, „Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.“ (ст. 56), с други думи, аз виждам че Бог е свидетел на истината, която ви казвам. И тези му думи толкова разгневиха тълпата, че те си запушиха ушите и го убиха с камъни.

На много места в Библията се казва, че Исус е отдясно на Отца. А тук се казва, че Той стои като застъпник или като адвокат за Стефан. Когато всички останали дадоха фалшиви свидетелства, Христос се явява, за да бъде свидетел за истината в подкрепа на Стефан.

Нека разгледаме четири характеристики на успешния християнин, които можем да научим от Стефан.

1.     Готовност да служиш на Бога във всичко.

Миналия път разгледахме първите 7 стиха на 6 глава на Деяния и видяхме как когато имаше проблем в църквата, апостолите видяха в проблема възможност за растеж и делегираха отговорности. Сред седмината, на които бе делегирана отговорността да раздава храна на нуждаещите се вдовици беше и Стефан.

Може да се каже, че тези мъже бяха избрани да вършат една досадна дейност, извършвана зад сцената, не да служат в светлината на прожекторите. Те бяха избрани да „прислужват на трапези“ (ст. 2). Всичките седмина бяха готови да го правят, а Стефан оглавяваше групата:

Деяния 6:5 „И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия.“

Тук се казва, че Стефан беше „пълен с вяра“. Той се доверяваше на Бога и с радост прие служението, към което беше призован.

Така че, първото нещо, което научаваме от Стефан е, че за да сме истински успешни в очите на Бога, ние трябва да сме готови да служим на Бог по начина, по който Той иска. Без значение дали това ще се забележи или не от другите, дали е считано за важно или не. Защото Бог „забелязва“ всички служения и счита всички служения за важни.

Нека чуем ст. 5 отново: „И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух...“ Каква според вас е втората характеристика на успешния християнин, която научаваме от Стефан?

Точно така. За да сме успешни в очите на Бога, ние трябва да се изпълваме със Святия Дух.

2.     Изпълнени със Святия Дух.

В Деяния 6:9-14 се казва, че религиозните хора спореха със Стефан, подбудиха народа срещу него и дори намериха фалшиви свидетели и ги подучиха да го наклеветят, за да го осъдят.

Това не звучи като история за един успешен човек, нали?

Как реагира Стефан при тези обстоятелства?

Деяния 6:15 „И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.“

Така би реагирал един християнин, ако е изпълнен със Святия Дух. На лицето на Стефан бе изписано ангелско спокойствие и мир. Той беше изпълнен с Духа и реагира спокойно. Какво невероятно свидетелство на този човек – не само чрез живота му, но и чрез изгледа на лицето му – „като че беше лице на ангел“.

Следователно, за да бъдем успешни християни, ние трябва да имаме този „мир, който никой ум не може да схване, който само Бог може да даде, когато дадем всичко, което имаме на Него.

Как можем да бъдем изпълнени с Духа?

Първо, като се предадем на Христос и оставим Святия Дух да дойде в живота ни. Ето какво казва

Ефесяни 1:13 „в Когото и вие, като чухте словото на истината, т. е. благовестието на нашето спасение, в Когото, като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух.“

Aко си повярвал, ти си запечатан със Святия Дух. Какво означава това? Един печат е толкова сигурен, колкото този, който го поставя. Ако един цар постави печат върху нещо, то е запечатано, докато той е на власт. По същия начин това, което Бог е запечатал може да бъде нарушено само от някого, който е по-велик от Него. Тъй като няма никой по-велик от Бог, оттук следва, че никой друг не може да наруши този печат.

И второ, ние се изпълваме с Духа, като позволим на Святия Дух да управлява всичко, което вършим. Да му позволим да е навигаторът в автомобила на живота ни.

Втората характеристика на успешния християнин е да е изпълнен със Святия Дух. Когато използваме телефона си постоянно, батерията бързо се изтощава и трябва да се зареди. По същия начин ние трябва да се изпълваме постоянно с Духа.

Докато се разхождате из града прави ли ви впечатление колко много гаражи без коли има? Не че са празни, в тях има всякакви натурии и от тях няма място за кола. Ако искаш да си изпълнен с Духа, трябва да направиш място за него. Изхвърли нещата, които го натъжават и загасват. Изповядай греховете си. Изхвърли тези неща!

Дотук казахме, че първо ние трябва да сме готови да служим на Бога във всичко, в което Той ни призовава и второ, трябва да се стремим да се изпълваме с Духа на Бога, като се предаваме на Него. Ако искаме да имаме успех в християнския си живот, трябва да сме водени от Духа.

Третата характеристика на успеха в Божиите очи, която виждаме у Стефан е

3.     Почит към Свещените Писания.

В Деяния 7:2-53 четем как Стефан се защити срещу своите обвинители. С тази защита Стефан не защитаваше толкова себе си, колкото искаше да прокламира истината за Исус по разбираем за слушателите начин. И забележете, че тази защита изобилства с цитати от Писанията.

Посланието на Стефан ясно ни показва, че той изучаваше и познаваше Писанията, и вярваше в тях. Той проповядваше Писанията при всеки възможен случай и представяше Христос в тях. И най-накрая, той извличаше практични поуки от наученото от Писанията за своя живот и за живота на слушателите си.

2 Тимотей 2:15 „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.“

Беше ли Стефан такъв? Да! А ние? Ние четем ли, изучаваме ли, прокламираме ли, представяме ли Христос и прилагаме ли наученото от Писанията в живота си?

Сатана често ни изкушава, като ни кара да престанем да четем Библията, когато първоначалният ни интерес към нея спадне – сякаш няма смисъл да четем Писанията, ако не им се наслаждаваме. Истината е, че за да се наслаждаваме на Словото, ние трябва да продължаваме да го четем. Колкото по-малко четем Божието слово, толкова по-малко ще желаем да го четем.

Ние трябва да се стремим да опознаваме все повече Бог, както Той се е разкрил в Библията. Това е третата характеристика на успешния християнин.

Запитай се, аз готов ли съм да служа на Бога по всеки начин, по който Той ме призове? Отговори на този въпрос в сърцето си – опитай се да го направиш още сега. Това е първата характеристика на успешния християнин.

След това се запитай, предал ли съм пълен контрол над живота ми на Святия Дух? Това е втората хакратеристика на човека, който е успешен в очите на Бога.

И след това изпитай доколко обичаш Божието слово. Исус каза, „Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ (Йоан 14:15)

Франсис Бейкън е казал, „Не това което ядем, а това което преработваме ни прави силни. Не това което придобиваме, а това което спестяваме ни прави богати. Не това, което четем, а това което запомняме ни прави учени. Не това, което проповядваме, а това което практикуваме ни прави християни.“

Нека сега да прочетем

Деяния 7:59-60 „И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.“

На кого ви напомня Стефан в тези стихове?

Да, той ни напомня на Господ Исус Христос! И това е четвъртата характеристика на успешния християнин.

4.     Христоподобие.

Стиховете, които току-що прочетохме ни затрогват, защото са изречени от устата на един Христов мъченик за вярата. Отношението на Стефан беше точно като отношението на Исус, когато Той умираше на кръста.

Лука 23:34 „А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.“ Стефан каза, „Господи, не им зачитай този грях.“

Виждаме още една прилика между двамата.

Лука 23:46 „И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.“ Също така, миг преди да предаде Богу дух, Стефан извика към Христос с думите: „Господи Исусе, приеми духа ми.“

Мисля си, че най-важната характеристика на успешния християнин е да е христоподобен. Да бъде като Христос.

Копнеем ли ние да сме като Него? Прекарваме ли време в молитва и четене на Словото Му всеки ден? Какво влияние бихме имали върху нашето обкръжение, ако израствахме в христоподобие!

Заключение

Един богат и успешен бизнесмен умрял. Един репортер попитал неговия счетоводител, „Колко средства остави той след себе си?“ На което счетоводителят отговорил, „Той остави всичко!“

Исус каза в

Матей 6:19-21 „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Един ден всички ние ще застанем пред съдния престол на Бога.

2 Коринтяни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Затова е важно как сме живели и дали сме били успешни в Божиите очи. А нашият успех според Библията зависи от това в кого сме повярвали, кой ни изпълва и какво ще оставим на тези около нас. Какво завещание искаш да оставиш след себе си?

Стефан беше успешен в Божиите очи, защото с живота в смъртта си той продължава да влияе на християните в целия свят, като ги насочва към славния Божи Син.

В мъченическата си смърт той демонстрира христоподобие. Мирът и спокойствието, с които той посрещна смъртта, откликът му на огромната болка демонстрира на невярващия свят, че Бог не само съществува, но и Бог върши делото си чрез нашите страдания.

Откликът на Стефан на убиването му с камъни, в който Той приличаше на Христос, привлече вниманието на Савел. По-късно Савел стана ревностен последовател на Господа на Стефан. А преследването на ранната църква, което започна с убийството на Стефан, доведе до бърз растеж!

Може би на нас няма да ни се наложи да умрем с мъченическа смърт. Но ние можем като Стефан да насочваме другите към Исус, като се стремим да сме успешни християни.

А ще сме успешни в Божиите очи, когато изграждаме тези 4 характеристики в живота си – когато се стремим сме готови да служим на Бога във всичко, в което ни призовава, когато се изпълваме със Святия Дух, почитаме Свещените Писания и израстваме в христоподобие.

Нека се молим.

 ____________________

19.02.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Когато искат от теб невъзможното (Даниил 2:1-30)

/проповед/

Добре дошли на втората тема от поредицата „Даниил: смелостта да си различен“. Миналият път видяхме как Даниил реши да не направи компромис с вярата си. Направи го смирено, като помоли началника на скопците да намерят разрешение на казуса. Така увлече с примера си и другите. В резултат еврейските студенти получиха знание и мъдрост, а на Даниил Бог даде умението да тълкува видения и сънища. Царят не намери подобни на тях четиримата и ги назначи на служба при себе си.

Бог винаги те изпитва преди да те благослови. Преди Бог да ти даде власт, сила, влияние, позиция, той иска да види дали си готов да носиш тази отговорност. И ще видим как Даниил преминава през големи изпитания в живота си и след всяко изпитание е повишен. Вече видяхме как беше издигнат след първото изпитание като юноша на около 15 години. Когато е на 85 г. той става вторият по влияние човек във Вавилонската империя.

Днес ще прочетем пасаж, в който Даниил беше изправен отново пред голямо предизвикателство. Този път от него се искаше да направи невъзможното. Беше изправен пред невъзможна ситуация.

И в този критичен момент Бог помага на Даниил да спаси не само себе си и своите приятели, но и много други хора. Даниил направи 4 важни неща, които осигуриха успеха му. Това са важни стъпки, които можем да предприемем и ние, когато сме поставени пред невъзможна ситуация.

Когато шефът иска нещо невъзможно от нас, ние си казваме: Това е невъзможно, как ще го направя? Нямам връзките, нямам умението. Шефът влиза и ти казва, отчетът ми трябва до четвъртък. И ти си казваш, да, добре, все до някой четвъртък ще е готов... Много пъти в живота си ще си изправен пред невъзможна ситуация. Какво можеш да направиш тогава?

Но как се стигна до тази ситуация в Даниил 2 гл.? Нека прочетем...

Даниил 2:1-6 „И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да свикат врачовете и гледачите, чародейците и халдейците, за да разтълкуват сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. И царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня. Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си, и ние ще обясним значението му. В отговор царят рече на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми обясните съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища; но ако обясните съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест.“

Да се тълкуват сънища по онова време се е смятало за наука. Тези експерти в магическите науки са вярвали, че сънят и неговото продължение следват емпирични закони, които могат да бъдат установени. Изучавали са огромни наръчници за тълкуване на сънищата. Това обучение са преминали и Даниил, Седрах, Месах и Авденаго.

Най-вероятно царят е забравил подробностите от съня и иска да си ги припомни. Той подозира, че тълкувателите са шарлатани, затова иска да му разкажат съня. Но изискванията му са неразумно високи. „Това нещо, което царят изисква, е мъчно; и няма друг, който би могъл да го обясни пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците.“ (ст.11)

След този отговор на тълкувателите царят се разгневява толкова много, че заповядва всички те да бъдат умъртвени. Указът е издаден и страшната новина достига до Даниил.

Това е критичен момент. Защо царят е толкова раздразнителен?

За хората е характерно, че ние искаме да знаем бъдещето. Причината е, че ако знаем какво ни очаква, мислим че можем да имаме повече контрол над него или да сме подготвени за него. Но Бог не иска ти да имаш контрол над бъдещето, а да уповаваш в Него.

Колкото по-несигурен се чувства един човек, толкова повече контрол иска да упражнява. Затова и днес хората ходят на сеанси с медиуми, ходят да им гледат на ръка, на боб, четат хороскопи, за да разберат какво ги очаква в бъдеще.

Но Бог казва, никой не знае бъдещето освен Мене. Всеки, който ти казва, че може да познае бъдещето, лъже. Никой не можеше да предскаже катастрофата край Своге предния ден. Бог ни разкрива само това, което иска да направя в даден момент и иска да му се доверя за всичко останало.

Всички астролози и гледачи са шарлатани и лъжци. Те са използвани от Сатана, за да заблудят хората. (Исая 44:25, Левит 20:6) Във Второзаконие се казва, че всеки, който е лъжепророк, ще бъде умъртвен. Толкова сериозно е това.

И накрая, тестът за един пророк е да говори 100 процента истината (Втор. 18:21-22).

Един отишъл при гледачка и тя му казала: „Ти имаш с-с-с-с...“ „Да, имам сестра“. „И тя се казва „Д-д-д-д-д...“ „Да, Даниела! Как позна!“ Защо да плащаш за нещо, което вече знаеш!

И така, Навуходоносор има този смущаващ сън, вика всичките гледачи и те се провалят. Той издава указ, с който заповядва те да бъдат умъртвени. И от ст. 14 до 30 на сцената излиза Даниил и казва, нека аз да опитам. Усамотява се, моли се и Бог му разкрива царския сън. Това е свръхестествено. Невъзможно е някой да го направи.

И Бог му разкрива не само съня, но и значението, той го казва на царя, царят почита Даниил и той и приятелите му са повишени. Нека видим кои са тези четири неща, които Даниил направи, когато получи тази задача. Запишете си ги, защото ще ви се налага много пъти да сте изправени пред невъзможното.

1. Ориентирай се в ситуацията.

Даниил 2:14-16 „Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязал да убие вавилонските мъдреци. Той каза на царския началник Ариох: Защо е издал царят такъв строг указ? Тогава Ариох разказа работата на Даниил. И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Даниил е само на 17 години. Най-могъщият владетел на планетата е заповядал да бъде убит. Идват да го убият и той отговаря с благоразумие и мъдрост. Не се паникьосва, но пита защо е взето такова решение.

Когато някой иска невъзможното от теб, ориентирай се в ситуацията. Попитай човека какво го е накарало да иска това. Запознай се с фактите.

Във втората година от царуването си, Навуходоносор е подел нови завоевателни кампании и се страхува, че няма да се справи. И сега го измъчва сън, който е от голяма важност, но не може да си спомни подробностите.

Според източните суеверия да не можеш да си спомниш съня е лоша поличба и означава, че твоят бог ти е ядосан. Неговото безпокойство го прави раздразнителен и той иска невъзможното от гледачите и чародейците – да му кажат какъв е сънят му. Вероятно Ариох е доверил всичко това на Даниил.

Може би твоят шеф се страхува от нещо и това го е направило раздразнителен и ти е поставил непосилна задача. Трябва да свършиш това до еди кога си. И ти си казваш, как е възможно да иска това от мен!? Много е вероятно той също да е изправен пред невъзможни срокове от неговия шеф. Трябва да знаеш защо той иска от тебе невъзможното.

Даниил попита: защо е издал царят такъв строг указ?

И след като попиташ защо, помоли за време, за да свършиш задачата.

Даниил 2:16 „Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Това е важно, защото си подложен на стрес, ти си склонен да реагираш импулсивно. Ако си претърпял катастрофа, когато излезеш от колата ти не мислиш рационално. Под влияние на преживяното може да вземеш погрешно решение. По-добре е да вземеш правилно решение, отколкото бързо решение.

Затова, когато си изправен пред невъзможна ситуация, не бързай. Поеми си дъх, успокой се, говори с Бога, ориентирай се в ситуацията. Даниил поиска време, за да може Бог да му разтълкува значението на съня. Но не отложи срещата, веднага отиде при царя, който бе поискал неговата смърт. Доста смело от негова страна!

Кое е онова нещо, което трябва да направиш веднага, но все отлагаш? Отлагаш с години, защото е болезнено да го решиш... Може би е семеен проблем. Знам, че трябва да го реша, но знаеш ли какво ще стане, ако повдигна въпроса? И ти го замиташ под килима, докато килимът не се надигне и се спънеш в него. Може би е лош навик, малък недостатък. Но когато отлагаш да се справиш с него, той се влошава.

Казваш, „Времето лекува раните,“ но това не е вярно. Ако имаш рак, отлагането няма да го излекува. Трябва да се оперираш колкото може по-скоро.

Първо, ориентирай се в ситуацията. Не се паникьосвай, питай защо искат това и спечели време. Иди при източника на проблема веднага.

2. Моли се и поискай молитвена подкрепа.

Даниил знаеше, че той ще се моли цял ден и цяла нощ. Но това беше въпрос на живот и смърт, затова той поиска и приятелите му да го подкрепят в молитва.

Даниил 2:17,18 „Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа това на другарите си Анания, Мисаил и Азария, за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.“

Имаш ли молитвени партньори? А някой би ли ти се обадил ти да се молиш за него?

Ако утре си направиш изследвания и се окаже, че не дай си Боже, си болен от тежка болест, на кои трима човека ще се обадиш първо да се молят за тебе? Ако не знаеш на кого да се обадиш, тогава още сега помоли няколко човека да се молят за тебе.

Всеки се нуждае да има молитвена подкрепа преди да настъпи кризисния момент. Рано или късно ще попаднеш в долината на мрачната сянка. Затова се подготви за него.

Даниил знаеше към кого да се обърне за молитвена подкрепа. Групата за Библейско изучаване е най-естественото място, където можеш да помолиш хората да се молят за тебе. Ако още не си част от нея, може би е време да преразгледаш приоритетите си!

И когато се молиш, очаквай Бог да ти помогне по свръхестествен начин. Очаквай да направи нещо, което не зависи от твоите сили, логика, таланти или възможности. Когато нямаш парите за животоспасяваща операция, когато нямаш връзките, образованието, отговорите, ти се нуждаеш от Божията помощ. И Бог се удоволства, когато ти се молиш, когато си в невъзможна ситуация, защото тогава Той може да се покаже силен в твоята слабост.

Докато Даниил и приятелите му бяха във Вавилон, един друг Божи човек бе оставен от завоевателите в Ерусалим. Това беше пророк Еремия. Тогава Бог му каза:

Еремия 33:3 „Извикай към Мене, и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“

Точно от това се нуждаеше Даниил.

Ориентирай се в ситуацията - не се паникьосвай, но попитай защо и спечели време, за да намериш разрешение на проблема. И второ, моли се и помоли за молитва.   

3. Поклони се на Бога.

Поклонението не се заключава в пеене на песни на Бога. Има хиляди начини да се покланяш на Бога. Когато работиш или си почиваш, когато говориш или мълчиш, когато караш колата или готвиш, ти можеш да се покланяш на Бога. Ти се покланяш, когато благодариш на Бога.

Това означава, че вместо върху невъзможната ситуация, се фокусирам върху всесилния Бог. Не гледам на проблема, а на Този, който може да разреши проблема.

Това направи Даниил. След като помоли приятелите му да се молят, той отиде да се моли.

Даниил 2:19 „И се откри тайната на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил благослови небесния Бог.“

Тук виждаме как да се молим, когато сме изправени пред невъзможна ситуация. Даниил се моли цяла нощ. Молил ли си се цяла нощ за нещо? Молитвата разкрива кое е важно за теб. И ако нещо е много важно, ти ще се молиш дни и нощи наред.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация и се поклони на Бога. Как го направи? Първо, той се поклони, като му благодари за това, което е:

Даниил 2:20 „И рече: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.“

Можем да издигаме Бога в молитва, като изреждаме Неговите Божествени атрибути: Той е безкраен, непроменим, самодостатъчен, всесилен, всезнаещ, вездесъщ, добър, милостив и състрадателен, дълготърпелив, всемъдър, верен, справедлив, любящ и свят.

Това е поклонение. Но не само. Ние се покланяме на Бога не само за това, което е, но и за това, което прави.

Даниил 2:21 „Той сменя времената и сезоните; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

Трето, ние се покланяме на Бога и за това, което е направил за нас, което прави за нас и което ще направи за нас.

Даниил 2:21 „На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, за което Те молихме, защото си ни открил съня на царя.“

Толкова съм благодарен, Боже. Слава да е на Твоето име!

4. Погрижи се за другите.

Последно, Даниил използва това, което Бог му показа, за да избави другите. Бог не иска да избави само теб в невъзможната ситуация, в която си, но иска да спаси и други хора. Иска да спаси целия свят. Бог иска да спаси твоето семейство, твоите приятели, твоите колеги. Бог иска да спаси и твоите приятели.

Бог не дискриминира по пол, цвят на кожата, национална принадлежност. Той се грижи за всички. И Той направи това чрез Своя Син Исус Христос.

Всъщност, Даниил е преобраз на Христос. В този пасаж виждаме много паралели между двамата. Даниил се помоли на Бога. Христос също се молеше на Отца. Даниил се смири и прослави Бога. Христос се смири и прослави Бога. Даниил спаси много хора. Христос спасява всички, които вярват в Него.

Но между двамата има и разлики. Даниил означава „Бог е мой Съдия“. Христос е неговият и нашият Съдия. Даниил притежаваше Божия мъдрост. Христос е Божия сила и Божия премъдрост. Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Христос говори чрез видения и сънища. Даниил зададе въпроси, за да се ориентира в ситуацията. Христос задаваше въпроси, за да ни ориентира в ситуацията. Даниил помоли царя за време. Христос притежава цялото време. Даниил спаси себе си и другите. Христос предаде себе си в жертва за другите.

Вярваш ли в смъртта и възкресението на Христос? Защото Той, също като своя преобраз, е историческа личност.

Даниил спаси себе си, но заедно с това се погрижи за много други хора. Бог му каза: „Данииле, аз ще те спася, но искам да спася и други хора чрез тебе.“

Даниил 2:24 „И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, каза му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя, и аз ще обясня на царя значението на съня.“

Даниил влетя в стаята на Ариох и извика: „Спри екзекуцията! Успях, успях! Снощи докато се молих Бог не само ми каза какъв е сънят на царя, но и какво значи. Заведи ме при царя.

Бог иска да спаси не само теб. Той иска да спаси и другите. Това се нарича свидетелство. Това е мисията на църквата. Ние искаме чрез нас Бог да спаси всички хора. Все повече хора намират Бог в църкви „Нов живот“. Защо? Защото Бог обича всички и иска всички да се спасят. Всички хора да разберат каква е целта на живота им.

Всяка седмица преди да седна да се подготвям за проповедта си, се моля Бог да ми покаже какво е нужно да кажа, за да се спасят още хора. Да се спасят за вечността, да се спасят от беди, нараняване, скърби, страхове... Това е и твоята мисия – да работиш за спасението на хора в света.   

Накрая Ариох въведе Даниил при царя и му каза, че е намерил един юдейски пленник, който знае значението на съня на царя. И царят погледна към това 17 годишно момче и попита: „Наистина ли? Можеш ли да направиш това? Нещо май ме будалкате?“ Царят основателно беше скептичен.

Даниил смирено отдаде славата на Бога.

Даниил 2:27-30 „В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да открият на царя ни мъдреци, ни гледачи, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносор онова, което има да стане в идещите дни... Колкото за мене, тази тайна ми се откри не защото имам повече мъдрост от останалите живи, а за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.“

Има Бог на небесата. Може яко да си я закъсал, но има Бог на небесата. Може да си мислиш, че това е краят, но има Бог на небесата. Moже да си сам и да няма кой да те погледне в старостта ти, но има Бог на небесата.

Това е онова, което ни дава надежда. Бог може да направи това, което за нас е невъзможно. „Никой от тези хора не може да открие тайната ти, царю, но има Бог на небесата, който разкрива тайни.“ И Бог разкри тази тайна на мен не защото съм нещо повече от другите, а за да може ти, царю, да разбереш.“

Това се казва смело свидетелство. На 17 години, Даниил не се тупа в гърдите, отдава славата на Бога. Ако аз бях на 17 и се молех, сигурно щях да кажа, „Царю, снощи се молех, и както се молех, видях във видение твоя сън и Бог ми го разтълкува. Отдавам цялата слава на Бога. Все пак, ако не бях седнал да се моля цяла нощ, днес нямаше да съм с отговора пред теб!“

Даниил не каза това. Той смирено отдаде славата на Бога.

Ако правиш това, Бог ще благослови живота ти така, както не си предполагал, че може да го направи. Не аз съм важен, Бог направи това!

Добрият свидетел е като пътен знак. Няма значение дали е стар, нов, красив или грозен. Той трябва да сочи в правилната посока и да има ясно послание.

Това означава да си свидетел. Да сочиш към Бога. Да разказваш Неговата добра новина, Неговата блага вест. Където и да си - в Макдоналдс, в Старбъкс, в Албата, в Норда, сочи към Бога. В университета, в училище, сочи към Бога. На работното място, в болницата, в колата, в автобуса, сочи към Бога.

В каквато и област Бог да ти е дал успех, Той ти го е дал, за да сочиш към Него. И колкото повече го правиш, толкова повече Бог ще разширява кръга от хора, над които да влияеш за Него.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация. И той направи тези 4 неща: ориентира се в ситуацията, помоли се и поиска молитвена подкрепа, поклони се на Бога и използва откровението, за да избави другите. И Бог му даде успех. Ти също можеш да имаш успех. Защото за Бога няма нищо невъзможно!

***

БПЦ "Нов живот" Варна
30.09.2018 г.