Бог работи зад сцената (Рут 2)

/проповед/

В църква „Уестсайд“ в Беатрис, Небраска всяка сряда от 19:30 хорът идвал за репетиция. Но на 1 март 1950 г. всички те закъснели, повечето с основателни причини. Пианистката Марилин се успала след следобената дрямка и тя и майка ѝ закъсняли. На една гимназистка писането на домашно отнело по-дълго, отколкото предполагала, затова закъсняла.

Едно семейство не успяли да запалят колата. Трябвало да вземат още една двойка и четиримата закъснели. Всички 18 членове на хора, в това число пасторът и жена му, закъснели. В 19:30 нямало никой в църквата. Това никога не се било случвало преди.

Но в тази нощ – единствената нощ, когато църковният хор не започнал репетицията си в 19:30, била нощта когато станало изтичане на газ в мазата на църквата. Точно когато хорът трябвало да репетира, газът се възпламенил от котела и цялата църква избухнала в пламъци. Помещението с котела било точно под стаята за репетиции на хора.

Невярващият човек ще си каже, „Какво съвпадение! И това ако не е късмет, не знам тогава какво е!“

Спомняш ли си за случка в живота ти, в която различни събития са се наредили по невероятен начин и всичко е изглеждало като късмет или шанс?

Много хора отдават всичко, включително чудесата в Библията на някакъв късмет или изключителни съвпадения. Но както казва британският политик реформатор Уилям Уилбърфорс, който организирал християните в страната да се молят 3 часа всеки ден преди критични дебати в Парламента, „Когато се моля, се случват съвпадения. Когато не се моля, не се случват.“

Много хора са фаталисти. Те вярват, че всичко около нас се случва по законите на причината и следствието. С други думи, всичко е съдба. Но книгата Рут и Библията като цяло имат различно мнение относно събитията, които се случват в живота ни. Ние наричаме това Божието провидение и грижа.

В Библията никъде не се употребява думата „съвпадение“. Така че, ако трябва да отговорим на въпроса кой стои зад спасяването на живота на 18 човека в църквата в Небраска, отговорът е един: Бог.

Бог е извън времето. Той е предвидил и осуетил голямата трагедия чрез поредица от събития в живота на всички хористи. Това не е съвпадение, това е чудо!

Християнският проповедник и автор Тони Ивънс казва: „Когато си на концерт не виждаш какво става зад сцената. Не виждаш екипа работници или всички репетиции, водещи до представлението, или безбройните часове на подготовка... Нещо подобно става когато Бог работи в живота ни. Ние забелязваме само това, което става, но не и как Бог работи зад сцената. Пропускаме всички Негови усилия и планиране, не виждаме как Той се намесва и променя посоката ни заради нас. Поради това не разбираме от колко много неща Бог ни е спасил... Въпреки това, Той продължава да върши чудеса в живота ни.“

Ако се върнем към книгата Рут, миналият път видяхме как семейството на Ноемин излезе от Витлеем поради глада и отиде в Моав, в търсене на по-добър живот там. Но това де факто беше излизане от Обещаната земя и връщане в пустинята. Това погрешно мислене доведе до трагичната загуба на живота на съпруга и синовете на Ноемин. Но Бог не ги изостави и им даде надежда в хаоса.

Видяхме също, че Той ни дава избор – дали да изберем Него или да се върнем при старата си религия и богове. Рут избра Бога на Ноемин и с това стана пример за посвещение, смирение и любов за хиляди поколения вярващи.

Рут се върна с Ноемин във Витлеем точно по време на ечемичената жътва. И Рут реши да отиде на нивата да събира класове, за да може да осигури някакво препитания за двете. И докато Рут прави това, ние ще се опитаме да „съберем“ няколко истини относно Божието провидение и грижа.

Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Божията грижа ни помага да продължим напред.

Рут 2:2-3 „И моавката Рут каза на Ноемин: Нека отида на полето да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. И тя ѝ рече: Иди, дъще моя. И тя отиде, и като стигна, започна да събира класове в нивата след жетварите; и случи ѝ се да попадне на нивата, която беше дял на Вооз, човека от рода на Елимелех.“

Тук става въпрос за практиката на събиране на класове. Според закона всеки земевладелец бил задължен да остави част от реколтата на нивата, за да може бедните да минат след жътварите и да съберат остатъците. Това бил начин за подпомагане на бедните.

Рут беше вдовица. Тя бе напуснала родината си Моав и бе дошла в страна, където бе чужденка, езичничка и аутсайдер. Свекърва ѝ, която също беше вдовица, се беше огорчила срещу Бог, мислейки че Бог я е забравил.

Но Рут не смяташе да седи, да се оплаква и да си ближе раните. Тя знаеше, че трябва да ядат нещо, затова реши да отиде да събира класове на нивите.

Една голяма заблуда днес е, че християните трябва да са непременно успешни и богати. Ако не са, значи Бог не е в цялата работа. Но не е ли интересно, че Бог, който може да премества планини, да възкресява хора, да изцелява болни, да прави да проглеждат слепи, да нахрани 5000 с 5 хлебчета и 2 риби, който възкреси Своя единороден Син, решава да върши повечето от работата си чрез обичайни събития и случки?

Бог работеше зад сцената. Бог винаги работи около нас, дори и да не Го виждаме. Всъщност, едно от най-интересните определения за „съвпадение“ е „малко чудо, при което Бог предпочита да остане анонимен.“

Самият факт, че Рут беше дошла с Ноемин – в място, което не познава, сред култура, която е чужда и непозната, само по себе си, беше малко чудо. И сега тя бе отишла да работи, което показва, че тя се доверяваше на Бог за себе си и за свекърва си.

Хиляда години по-късно ап. Павел щеше да каже:

2 Тимотей 1:12 „И заради това понасям тези страдания, но не се срамувам, защото познавам Онзи, в когото съм положил вярата си, и съм сигурен, че той може да опази онова, което ми е поверил, до онзи Ден.“ (ERV-BG)

Божието провидение работеше зад сцената. Но някой може да попита, какво е провидение? Един речник дефинира така думата: Провидение е Божията вярна и ефективна грижа и водителство на всичко, което е направил за осъществяването на цел, която е избрал.“

Фактът, че Рут се озова в нивата на Вооз не беше плод на случайност или късмет. Това беше резултат от действието на Божието провидение и грижа. Бог знаеше какво прави с Рут и днес той знае какво прави с тебе.

Много хора са като Ноемин – те се огорчават и се питат, „Защо Бог ми причинява всичко това? Какво съм направил, за да го заслужа?“ Понякога е трудно, понякога е голямо предизвикателство. Но Библията ни казва чрез тези стихове, че Бог работи зад сцената на нашия живот. Дори когато всичко около тебе изглежда че пропада, Бог започва да нарежда нещата и да дава надежда в хаоса.

Всички знаете този стих,

Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.“

Повечето хора се сблъскват с болести, безпаричие, смърт на близък, трудности на работното място, самота и други изпитания. 

Павел не ни казва, че като следваме Христос няма да преминаваме през страдания и болка. Смисълът на стиха е, че Бог ни уверява в Своето присъствие посред бурите на живота.

Когато знаеш и разбираш, че Бог е с теб в твоята житейска ситуация днес, тогава можеш да видиш Неговата грижа и да това ти дава сили да продължиш напред. Божията грижа ти помага да продължиш.

2.     Божията грижа ни позволява да се грижим за другите.

Неверието ражда разочарование, а разочарованието зачева цинизъм. След думите „Не вярвам в това!“ логично следват думите „Не ме интересува!“

Днес живеем в свят, който прилича много на характеристиката на времето на Съдиите и времето на Рут. Днес всеки прави каквото му се вижда угодно. (вж. Съдии 21:25)

И на фона на този духовен мрак виждаме яркия пример на двама души, които ни показват как можем да живеем под покрива на Божията грижа и провидение.

Първият от тях е Вооз. Вооз е сродник на Елимелех и като такъв по закон трябваше да се погрижи за Рут. Той можеше просто да въздъхне дълбоко и с нежелание да я остави да събира класове на нивата му.

Но Вооз беше човек на честта. Беше искрен и праведен. Той вярваше в Бога, и видя в това възможност да благодари на Бог за Неговата милостива грижа в живота му.

Рут 2:4 „И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!“

Вооз беше вярващ и добър човек. Това личи от поздрава му към работниците му. Да сте чували някой работодател да ви поздрави с думите „Господ с вас!“? Ще кажете, това е невъзможно, знаеш ли колко ужасен е моят шеф!?“

Не знам дали е невъзможно, но познавам християни, които са извоювали във фирмата да започват работния ден с молитва. Колко различна би била атмосферата, ако повече фирми започваха деня така! Това зависи от нас!

Когато Вооз поздрави така работниците си, това не беше просто вместо „добър ден.“ Той наистина го имаше предвид! Разбираме това от факта колко много грижа и милост той показа на Рут, която беше една чужденка и непозната.

Първо, той ѝ позволи да събира не само останалите неожънати класове, но и много повече (2:15, 16). Това ни напомня, че Бог винаги снабдява нашите нужди. Той ни дава Своята любов, не остатъци от нея.

Вооз заръчва на момчетата да не я закачат и ѝ разрешава да пие  от стомните на неговите работници (2:9). И не спира дотук, но споделя обяда си с нея (2:14). Безкористните грижи на Вооз ни напомнят за Бог, който ни пази от зло и се грижи за ежедневния ни хляб. Вооз е благодарен на Бог за Неговите грижи в живота му и на свой ред позволява на Бог да го използва, за да покаже грижа към Рут.

Рут от своя страна е друг прекрасен пример за светило в мрака. Точно това ни съветва и апостол Павел в посланието към филипяните:

Филипяни 2:15 „за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света.“

Как блестеше Рут в своето поколение?

Рут 2:14, 18 „И когато настана време за ядене, Вооз ѝ рече: Ела тук, яж от хляба и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите, а той ѝ подаде пържена пшеница, та яде и се насити, и остави нещо... И като взе това, влезе в града, и свекърва ѝ видя колко класове бе събрала; и Рут извади, та ѝ даде онова, което беше оставила, след като се бе наситила.“

Рут можеше егоистично да мисли само за себе си, след като беше образно казала, ударила джакпота с Вооз. Можеше да забрави за огорчената си свекърва. Или, можеше да се фокусира върху Вооз като на неин благодетел и да забрави коя е тях, един аудсайдер.

Но нейната вяра в Бога ѝ помагаше да забрави егото си и да покаже любов към свекърва си Ноемин. И нейните грижи и любов към свекърва ѝ не останаха скрити за Вооз.

Рут 2:11, 12 „А Вооз в отговор ѝ рече: Казаха ми всичко, което си сторила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си, та си дошла сред люде, които преди не си познавала. Господ да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да се подслониш.“

Виждаш ли грижата за теб на Божието провидение? Ако да, тогава Бог иска да отидеш при онези, които са огорчени от живота си и да им покажеш внимание и грижа.

Една неделна учителка разказвала историята за добрия самарянин на 4-5 годишни деца. Тя се опитвала да предаде колкото може по-живо историята, за да задържи вниманието на децата. Тогава попитала, „Ако видите човек да лежи на пътя в рани и кръв, какво ще направите?“ Едно малко момиченце казало, „Мисля, че ще повърна.“

Нашето общество става все по-индивидуалистично и цинично. Все повече хора възприемат отношението „какво ме е грижа!“ Или, ако трябва да използваме думите на Каин, все повече хора вдигат рамене и казват, „Пазач ли съм аз на брат си?“ (Битие 4:9)

Но ние не бива да се носим по течението на културата. Ти и аз също бяхме странници и чужденци, които Бог подслони под своите криле и ни направи Свой народ и Свои наследници!

Ние знаем кой е Бог. Знаем, че всеки човек е създаден по Божи образ и подобие. Съзнанието, че Той се грижи провиденчески за нас би трябвало в знак на благодарност да ни накара да се грижим и ние за другите.

Както е казал Теодор Рузвелт, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнае колко много те е грижа.“

3.     Божията грижа ни позволява да се смирим.

Рут 2:10 „И тя падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“

Рут беше не само чужденка, тя беше моавка. Моав беше един от народите, които отказаха на израелтяните да преминат с мир през земята им по пътя им към Обещаната земя. Царят на Моав Валак даже извика Валаам да произнесе проклятие върху Израел, за да може да ги победи.

Първоначално Валаам отказа, но после се поблазни от предложената награда и отиде. И вместо да прокълне, той три пъти благослови Израел и накрая пророкува, че Израел ще завладее Моав. Валак не знаеше, че Бог работи зад сцената за Израел.

Поради това противопоставяне между двата народа, Рут знаеше че няма да я приемат с разтворени обятия поради произхода ѝ. И въпреки това тя рискува да отиде с Ноемин.

Повечето хора не разбират какво означава истински да си изпаднал в нужда, докато не им се случи. Повечето не вярват в личностния, любящ Бог и отдават всички блага в живота си на своите заслуги.

Но Рут знаеше, че всичко което става в живота ѝ тя дължи на Божията благодат. Затова тя падна по лице пред Вооз и с това демонстрира смирение и респект към добрината, която той ѝ показа. Тя беше измъчена, гладна и самотна. Затова неговият акт на състрадание и грижа дълбоко я трогна.

Важно е всеки от нас да се запита, „Аз смирен човек ли съм?“ Или сме се оставили светът с неговите похоти да накара да охладни сърцето ни към бедните и слабите? Дали не сме станали горди и арогантни? Дали ако бяхме на мястото на Рут, нямаше да кажем:

„Аз съм твоя роднина и по закон трябва да ме оставиш да събирам класове. Даже не можеш да ми казваш къде да събирам и къде не, ще ходя където искам. Аз съм бедна и ти си ми длъжник, богат сноб такъв!“

Рут е пример за нас. Това не е просто една красива история. Бог е включил в Библията тази книга за наше наставление и назидание.

Прекарвал ли си време напоследък паднал по лице пред Бога в смирение? Неотдавна в Стажантската програма говорихме за дисциплината съзерцание и авторът на учебника Ричард Фостър там казва, че „външната поза не само отразява вътрешните чувства, но тя може също така да помогне да се подхрани вътрешното отношение на молитва“. Питам се, каква друга поза освен прострян по лице би подхождала най-много на един акт на смирение?! Правил ли си го напоследък?

Или това не се е случвало от времето, когато повярва и изповяда, че Исус Христос е твой Господ и че ти си странник и пришълец за Божията благодат? Когато осъзнаеш това, няма как смирено да наведеш глава и да признаеш, че не можеш да направиш нищо без Него. За някои хора да изповядат греховете си е много трудно, защото не искат да признаят нуждата си от прошка!

Но не и за Рут!

Рут 2:10б „Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“

Има ли нещо, което ти пречи да се смириш пред Бога?

Авторът Ивън Болц казва, „Човешката арогантност и гордост, и желанието за себеутвърждаване често спират тези думи от устните, сърцата и умовете ни.“

„Смирявайте се пред Господа и Той ще ви привдига“ (Яков 4:10)

Заключение

Рут 2:13 „И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши...“

За много хора чудните неща, които стават в живота ни са съвпадения и късмет. Но ние знаем, че късмет няма. Божието провидение работи зад сцената и се грижи за нас. В тази глава видяхме, че Божието провидение ни помага да продължим напред, когато се чувстваме слаби, самотни и изоставени от всички. Дава ни надежда в хаоса. Божието провидение ни дава сила да се грижим за хората в нужда. И накрая Божието провидение ни помага да се смирим пред нозете на нашия Спасител.

По време на Втората световна война американски изстребител бил ударен от германско ПВО точно по резервоарите за гориво. И въпреки това те не експлоадирали. На сутринта след нападението пилотът отишъл при началника на смяна да вземе снаряда за спомен за невероятния късмет. Той му казал, че не един, а единадесет неексплоадирали снаряда били попаднали в резервоарите. Само един бил достатъчен, за да ги свали. Снарядите били изпратени на оръжейниците да бъдат обезвредени. Когато отворили всеки от тях, вътре не открили експлозивен заряд. Били празни, с изключение на един. В него имало внимателно навито парче хартия. На него имало нещо написано на чешки. Когато намерили преводач, останали с отворена уста. На бележката пишело: „Това е всичко, което можем да направим за вас сега.“

Бог работи зад сцената! Toй спаси американския пилот, спаси и членовете на хора в църквата в Небраска. Той работи зад сцената и на твоя живот, за да те пази и води. Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

12.11.2023 г.

Кога ще повярваме на Орешарски

Просто 'извинете' не е достатъчно

За 4 месеца Орешарски се компрометира толкова много, че каквото и да направи оттук нататък, хората трудно ще му повярват. Безцеременното и тоталитарно управление в полза на мафията и във вреда на България трудно ще бъде преглътнато от българите. Просто ‘извинете’ или дори справедливо наказание за воденето на национално безотговорна политика едва ли би стоплило хората на улицата. Дори да предположим, че в биографията си оттук нататък министър-председателят натрупа години в ‘служба на народа’, това трудно би накарало хората да натиснат undo на командата ‘омраза’.

И все пак, трябва да има някакъв, макар и само теоретичен начин след 10 г. името Орешарски да не предизвиква само отрицателни асоциации. Днес той все още е на сцената на политическия театър. Все още не е изиграл цялата си роля. Все още може да слезе от сцената, възвърнал човешкото си достойнство.

Просветлението

Съгласен съм, че за да стане това е нужно да стане чудо. Или поне остър завой в делата от негова страна. Но чудеса стават. Да си представим, че г-н Орешарски се събуди една сутрин с просветлението, че последните 130 дни са били един лош кошмар. И след като разбере, че не е просто сън и осъзнае каква попара е надробил, да реши да поправи стореното. Невероятно, но в политиката, както и в живота, всичко е възможно.

Да предположим, че това все пак се случи. По някакво свръхестествено влияние един ден той се събужда променен човек. Изведнъж проглежда и осъзнава каква велика каша е забъркал. Всичко, което досега му се е струвало като невинни заигравки със силните на деня изведнъж добива уродлив вид на откровен слугинаж. Той е отвратен и погнусен от себе си. Орешарски е объркан и парализиран от страх. Не знае откъде да започне, за да поправи всички насътворени от него глупости.

Просто натиснете 'undo', г-н Орешарски

За да не се чуди и мае какво да прави в този сюблимен момент, предлагам на неговото внимание следния списък, в който с обратен знак фигурира всичко, което досега е направил. Ако следва тези указания, това може би ще му помогне да не влезе в историята само с лошо:

1. В прав текст да си признае, че е грешил многократно, защото се е ръководил от чужди на страната сили.

2. Да назове конкретно на имената на кукловодите, които наложиха своите решения чрез него. Няма признание без покаяние, а покаянието изисква пълни признания.

3. Като следваща крачка да предложи на следните длъжностни лица, назначени от него на съответната длъжност, сами да си подадат оставката (списъкът е дълъг, но при добро желание за седмица би могъл да се срещне с всеки от тях):

§         ВИС-аджията Емил Иванов, назначен за областен управител на София-област.

§         Петко Арнаудов за управител на Държавно горско стопанство – Царево. (опитал да ликвидира Национален парк Странджа и да узакони построеното в границите на парка вилно селище „Златна перла“)

§         Иван Комитски, назначен за председател на Държавна агенция „Архиви” (който е бил щатен служител на Трети самостоятелен отдел на ДС)

§         Николай Попов, назначен за заместник-директор на Агенция „Митници“ (комуто е отнет достъп до секретни документи поради установени нерегламентирани връзки с наркопласьори).

§         Мариана Георгиева – филолог и професор по синтаксис, назначена за министър на Младежта и спорта

§         Волен Сидеров, назначен за шеф на Етичната комисия в Парламента...

§         Боян Чуков, близък до Алексей Петров, оглавил Съвета по сигурност към Министерския съвет.

§         Иван Великов, назначен за областен управител на Варна (обвинен, без присъда).

§         Михаил Михайлов, назначен за областен управител на Перник (бивш заместник-кмет по строителството, уволнен за злоупотреба с държавна помощ след земетресенията през 2012 година.)

§         Бейхан Дуран, назначен за областен управител на Смолян (осъден за нападение с нож.)

§         Юнал Тасим. назначен за заместник-министър на икономиката и енергетиката. (през 2009 г. обвинен в корупция.)

§         Георги Димитров, назначен за постоянен секретар на МВР (бивш служител на ДС във Второ главно управление с псевдоним „АНТОН“)

§         Бюрхан Абазов, назначен отново заместник-министър на земеделието. (През 2004 г., на същата длъжност продава на физически и юридически лица общо 974 декара в парк Странджа на цена между 100-150 лв. на декар.)

§         Ева Жечева, назначена за председател на Държавната агенция за закрила на детето. (заемала поста до 2002 г., когато е принудена да подаде оставка заради финансови далавери.

§         Стефан Чайков, назначен за шеф на Агенция „Пътна инфраструктура” (и участващ като управител, съдружник във фирми с предмет на дейност поддръжка на пътища)

§    Георги Христозов, назначен за член на Управителния съвет на Българския енергиен холдинг (осъждан и с отнет достъп до класифицирана информация).

§       Мукадес Налбант, назначена за заместник-министър на просветата (обявила преди време Левски за закононарушител).

§         Даниела Бобева, вицепремиер в кабинета „Орешарски“ (свързана с Васил Божков-Черепа като член на Съвета на Директорите на фирмата му „Мотстрой“ АД.)

§         Бранимир Ботев, шеф на Агенцията по туризъм (в конфликт на интереси и замесен в различни далавери в завода си в с. Баня, където управлява царския имот.)

§         Светослав Лазаров, главен секретар на МВР (зет на бившия заместник на Румен Петков – Камен Пенков, който притежава охранителна фирма - пряк конфликт на интереси.)

§     Хората, назначени в ръководството на Агенцията за държавна финансова инспекция, свързани с проверки и разкрития около АЕЦ „Белене“ и енергийните дружества.

§         Чавдар Георгиев, назначен за заместник-министър в Министерството на околната среда и водите. (заради устройствения план на Царево, подкрепен от него, срещу България в момента се води наказателна процедура.)

§   Йордан Грамов, назначен за заместник-министър в МВР Йордан Грамов ( прокурор, наблюдавал редица проверки срещу ведомството.)

§      Иван Айолов, заместник-министър на енергетиката (шеф на енергийна фирма с главен акционер холдинг под шапката на Богомил Манчев, главен застъпник за проекта „Белене“.)

§         Румяна Тодорова, сестра на евродепутата Илияна Йотова, поставена начело на НЗОК (Национална здравно-осигурителна каса).

§         Владимир Писанчев, новият шеф на ДАНС (замесен в делото „Галерия“ и напуска агенцията).

§   Бивш шеф на кабинета на Румен Петков е назначени в Ръководството на „Информационно обслужване“, което брои бюлетините на изборите.

§         Марио Примджанов, назначен за втори път за шеф на „Национална спортна база“ (продал зала „Универсиада“ на фирми, близки до Делян Пеевски).

§         Новоназначеният изпълнителен директор на Спортния тотализатор.

§         Цветлин Йовчев, назначен за министър на МВР.

§         Външният министър Кристиан Вигенин (върнал на работа в министерството бивши сътрудници на ДС)

§        Mинистър Клисарова след опита й да премахне от учебните програми „Тютюн” на Димитър Димов и „Майце си”

§         Маргарита Джурелова, върната на директорския пост в ДМСГД „Св.Иван Рилски“ (наказвана няколко пъти за груби нарушения и престъпления срещу децата, случили се, докато е управлявала дома.)

§         Г-жа Стефанова, назначена за заместник-началник на ДАНС (разследвала без резултат като прокурор измами с евросредства и случая с бюлетините от последните избори).

4. В случай, че някои от горепосочените се заинатят и не си подадат оставката до 2 дни, да им бъде поискана такава.

5. На техните места да се назначат хора след провеждането на прозрачни конкурси. За това ще са напълно достатъчни 2 месеца.

6. Да се извини на нацията за поредното възкресяване на мъртвеца „АЕЦ Белене” и да признае, че този проект е заробващ и икономически неизгоден за България.

7. Да направи изявление пред нацията, че искът на „Атомстройекспорт” за 1 млрд. евро към България е несъстоятелен и че българската страна ще направи всичко необходимо, за да спечелим делото.

8. Да закрие създаденото от него и никому ненужно Министерство на инвестиционното проектиране.

9. Да се отдели ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) от ДАНС и да се анулира промяната на закона за ДАНС.

10. Всяка седмица да прави отчет за всеки изхарчен лев от държавния бюджет, включително от взетия кредит от 1 млрд.

11. Да се извини за абсурдното предложение хипермаркетите да не работят в събота и неделя под предлог, че така ще се подпомогнат кварталните магазинчета. 

12. Да обяви в несъстоятелност решението да се закрие НЦИОМ.

13. Да се преразгледа решението за намаление цената на тока с 5% с помощта на вземане на нови заеми.

14. Същото се отнася и за обещанието да се увеличат детските надбавки, помощите за първокласници и майчинските.

15. Да обяви в несъстоятелна на сделката с пенсионния фонд „Доверие“, продадена на офшорна компания с неясна собственост.  

16. Да спре работата по проекта „Южен поток”, който е изключително неизгоден за България с предвидени смешно ниски транзитни такси.

17. След тези успешни мерки, не би трябвало премиерът да има проблеми да договори пари от ЕС за останалите без финансиране магистрала „Хемус“, жп линията София – Варна, както и за магистрала Черно море.

18. Да каже кой е виновен за забавената цифровизация.

19. След тези належащи мерки, идва ред и на монополите. Орешарски да призове Парламента да приеме антимонополно законодателство.

С една дума, г-н Орешарски трябва да натисне „undo” на почти всичко, което досега е правил. (Допускам все пак, че в блатото от гафове може да плуват и някои добри управленски решения).

Току-що сложил точка на предложенията към премиера, се събуждам и разбирам, че съм сънувал. Наистина, насън всичко е възможно. Въпросът е, как да живеем не на сън, а в реалността?

Допускам, че Орешарски може и да не сънува това просветление свише. За мен също не е здравословно да бягам от действителността и да живея в своите сънища. Какво да направя? Може би все пак има изход от тази заплетена ситуация. Може би отговорът е да не чакаме отново да заспим, а да превърнем съня в реалност.