Симфонията на християнския брак

/проповед/

Днес продължаваме с втората тема от поредицата „Истински връзки в един безжичен свят“. След като видяхме някои важни истини за християнина като служител, днес ще говорим за християнина като съпруг и християнката като съпруга.

С други думи, ще говорим за брака. Християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония. Единственият начин това да стане възможно е чрез присъствието на Бога в него.

Но поне от 8 десетилетия българското семейство боледува. Броят на разводите през 2023 г. е почти наполовина на броя на сключените бракове. Бракът умира oще в тийнейджърска възраст и далеч не доживява до сребърна сватба; средно продължава 15.4 години.

Бракът е Божия идея. Бог проведе първата брачна церемония в Едемската градина. Бракът е Божият начин хората да създават поколение и да бъдат щастливи и удовлетворени.

Но това, което Бог започна като едно очарование, днес хората са превърнали в голямо разочарование. А бракът би трябвало да е предвкусица за небето на земята – най-близкото нещо до рая, което можем да познаваме. Защото бракът е символ на нашите взаимоотношения с Исус Христос.

Спърджън е казал, че когато съпругът и съпругата следват Божиите предписания за своя брак, тогава ангелите се чувстват у дома си в него. Дяволът знае, че ако подкопае брака, той ще подкопае църквата, а от там обществото и целият световен ред.

Затова бракът и семейството са важни. Божието слово сравнява взаимоотношенията в брака с взаимоотношенията между Исус и Неговата невяста, Църквата. Днес ще видим как трябва да изглеждат съпругът и съпругата в светлината на Библията.

За целта ще разгледаме последователно какви според Библията са задълженията на съпруга и на съпругата в християнския брак. Днес, на празника на по-голямото ни семейство – църквата, ще говорим за взаимоотношенията в малкото - между съпруга и съпругата. Следващият път ще разгледаме и задълженията им като родители.

И така, нека първо видим какви са

1.     Задълженията на съпруга в християнския брак.

Нека прочетем...

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата.

Първо, Божието слово заповядва на мъжете да бъдат глава или лидер на съпругата. Както Исус води църквата, така и мъжът трябва да води своята жена. Лидерът не е някакъв деспот или диктатор. Мъже, ние не бива да използваме Библията, за да бием с нея жена си по главата и да я караме да се покорява. Покорството е възможно само когато е доброволно.

Библията възлага на мъжа отговорността да е глава на семейството или лидер в брака. Но това право може да принадлежи на мъжа само ако той спечели уважението на своята съпруга.

Брачните взаимоотношения не са като закона за движение по пътищата. Когато караш кола и си на път с предимство, обикновено преминаваш и очакваш другите участници в движението да се съобразяват с тебе и да ти отдават предимство. Но в брака не е така. Ако вземаш за даденост, че жена ти винаги трябва да се съобразява с тебе и да ти се покорява, едва ли ще получиш покорство!

Днес много мъже-християни се опитват да командват жените си. Това е моделът, който те са видели от своите родители и който подсъзнателно копират. Но това не е библейският модел. Лидерството не е командорене. Има голяма разлика между началника и лидера.

Началникът заставя, лидерът обучава. Началникът зависи от властта си, лидерът – от добрата воля на другите. Началникът всява страх, лидерът – ентусиазъм. Началникът казва „Аз“, лидерът казва „ние“. Началникът знае как да се направи, лидерът показва как да се направи. Началникът казва „Отивай“, лидерът казва „Нека да отидем“.

В едно семейство бащата е лидерът на състава и ако някой бърка нотите, отговорността е на бащата! Както казва един проповедник, „Ева съгреши, но Бог потърси Адам.“ Най-големият проблем днес не е непокорството на съпругите, а липсата на автентично лидерство у съпруга.

Наш най-висш пример за лидерство е Исус. Исус разреши спора на учениците кой е най-важен, като препаса престилка, коленичи и започна да мие миризливите им крака.

Истинското лидерство е съчетание на отговорност със служение. Някои от нас тук трябва да си отидат вкъщи и образно казано (или може би буквално!) да измият краката на жена си! С други думи, да се извинят, да вземат пример от Словото и да започнат да водят семейството си с любов.

Така достигаме до второто нещо, което всеки мъж трябва да дава на жена си – любов.

Ефесяни 5:25 „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“

Ако трябва да обичаме съпругата си както Христос възлюби църквата, каква трябва да е тази любов? Христос възлюби църквата с жертвоготовна любов – Той „предаде Себе Си за нея“. Той умря за Църквата. Следователно, ние също трябва да сме готови да умрем за нашата съпруга.

Ако сме честни, трябва да признаем, че ние сме доста егоистични. Някои мъже са като кърлеж в куче – там са само за това, което могат да получат. Проблемът в брака е, че има два кърлежа и няма куче!

Ст. 25 ни казва, че ние трябва да сме готови да се откажем от всичко за нашата съпруга.

Може да кажеш, „Аз работя здраво цяла седмица, имам право да си правя каквото си искам в свободното време.“ Ако си мъж и разсъждаваш така, това по-скоро са думи на разглезено дете, не като отговорен мъж.

Любовта на мъжа към жена му трябва да освещава и да кара жената да разцъфва.

Ефесяни 5:26-27 „за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна.“

Моята съпруга е най-добрата, най-красивата и лъчезарна християнка, която съм срещал. И аз имам отговорност от Бога да ѝ помагам да става още по-добра, да израства в святост. Трябва да внимавам да не я водя в път, който ще я омърси. Любовта ми трябва да я кара да разцъфва и да се разхубавява още повече отвътре и отвън.

Съпругът трябва да се запита, „Жена ми по-добра християнка и по-добра личност ли е, откакто се омъжи за мен?“ Ако отговорът е „не“, ти не изпълняваш задължението си на любящ съпруг.

Освен, че трябва да е глава на жената и че неговата жертвоготовна любов трябва да я стимулира да израства като личност в Христос, съпругът трябва да се грижи за съпругата си и да я защитава.

Ефесяни 5:28-29 „така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Жената е по-слабият съд, затова съпругът трябва да се грижи за нея и да я защитава физически и емоционално. Мъжът не трябва да се възползва от слабостите и емоционалните дупки на жена си, а да ѝ помага в слабостта ѝ. С други думи, според Библията, когато жена ви я боли, вас също трябва да ви боли!

Както мъжът храни и се грижи за своето тяло, така трябва да се грижи за прехраната и здравето на жена си. С една дума, да се грижи нуждите ѝ (физически, финансови и т.н.) да са посрещнати. И тъй като и двамата са една плът, когато мъжът се грижи за нейните нужди, той също ще се чувства по-добре.

Някой мъж може да възкликне, „Има ли мъж, който може да прави всичко това? И аз имам право на малко щастие!“ Бог не иска да си щастлив, а да си свят и да пазиш завета, който си сключил с твоята съпруга. Всички семейства имат проблеми, но не всички имат посвещение да ги разрешават.

Или, може би си казваш, „Ние вече не чувстваме любов един към друг.“ Тогава знай, че посвещението не се основава на чувствата, а обратно, чувствата се основават на посвещението. Имаш ли посвещение в брака?

Нещо важно, което ние, мъжете, трябва да помним: мъже, научете се да контролирате гнева си. Понякога се случва да избухваме, а това не е проява на любов.

Една жена казала на приятелката си, че мъжът ѝ е като вулкан, за нищо нещо избухва и това я разтройва толкова много, че я кара да ослабва. Приятелката ѝ я попитала дали смята да говори с него за това и тя казала, “Да, веднага щом ги сваля до 55 кг.“

Някои мъже се затварят в себе си и не говорят, но после обикновено избухват. Ние трябва да се научим да комуникираме, да споделяме какво ни ядосва и да молим Бог да ни помага в тези ситуации. Да насочваме гнева към проблема, не срещу най-близкия си човек.

Контролирай гнева си. Не забравяй, че мъжът и жената се различават не само физиологически, но и психологически. Някой е казал, че мъжът и жената говорят на различни езици, затова понякога трудно се разбират.

В тази връзка, с помощта на изкуствения интелект вече са разработили преводач на думите на жените за мъже, който дешифрира и превежда фини нюанси в начина на изразяване на жените. С помощта на този преводач можеш да разбереш какво има предвид жена ти.

Например, ако жена ти каже, „Това ли ще обличаш?“ (поглеждам някой въображаем човек отгоре до долу, докато го казвам), това означава „Веднага си сложи нещо друго!“ Ако ти каже, „Добре съм,“ това означава „Не съм добре!“ Или „Ще съм готова след 5 минути“, в превод това означава „Ще съм готова след 30 минути.“

Този чудесен GPT преводач може да превежда даже думите на мъжете за жените. Например, ако един мъж попита, „Имаш ли нещо против тази вечер да отида да гледам мача с момчетата?“, това означава „Ти си чудесна, невероятна жена, грижиш се за мен и целия ни дом, и макар че ще ми липсваш довечера, искам да гледам мача с моите приятели.“

Или, ако мъжът казва, „Добре съм“, това означава „Добре съм, наистина. Стига си ме гледала.“

Можете да го ползвате в интернет, но за съжаление, това е шега, която е заложена в изкуствения интелект. Никой още не е изобретил истински преводач за думите на жените и мъжете. Затова, мъже, внимавайте какво, как и кога го казвате. И дали изобщо да го казвате. Не казвайте всичко, което ви идва наум. Не е добра идея да разтоварвате самосвала, ако е натоварен с нещо неприятно.

И така, запомнете, лидерство, любов, грижа.

Нека сега да се върнем отново на ст. 22 и да видим какви са

2.     Задълженията на съпругата в християнския брак.

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа.“

Жената трябва да се покорява на мъжа, защото това е библейско и защото така тя може да бъде това, за което е създадена. Бог е направил мъжа така, че той да управлява дома. Но дяволът се опитва да накара жената да се фокусира на слабостите на мъжа си, за да не му се покорява.

Жени, когато се омъжихте, вие сте били привлечени от нещо във вашия съпруг. Но после с времето сте забелязали други неща у него, които не ви харесват. Как сте можели да предположите, че той има навика да държи клечка за зъби в устата си? Или още по-лошо, да предвидите, че вашият строен футболист ще се измени толкова много, че самият той ще заприлича на футболна топка?

Дяволът ще се опита да го дисквалифицира в твоите очи и да ти каже да не му се покоряваш, защото той не го заслужава. Но ако го направиш, ти ще му помогнеш да бъде това, което трябва да бъде. Ако не се покориш, той или ще се предаде и ще те остави ти да бъдеш лидер в дома, или непрестанно ще спорите за надмощие. И в двата случая очаквай експлозии.

Също, ако не се покоряваш на съпруга си, тя няма да имаш авторитет над децата си, защото самата ти не си под авторитет. Същото се отнася и за мен като пастор – как мога ефективно да водя църквата, ако самият аз не съм под авторитета на Бога?

И накрая, самата ти ще си объркана, защото дълбоко в себе си знаеш, че той трябва да е лидерът в дома.

Освен, че е библейско, да се покоряваш на съпруга си е и проява на здрав разум. Защо?

Някои жени приемат покорството за дискриминационно. Мислят, че християнството е направило от жената робиня.

Точно обратното! Когато Исус започна служението си, жената се считаше просто за собственост на мъжа така, както той притежаваше земя, къща и животни. Всеки ден евреите са благодарили на Бога, че не са езичник, роб и жена.

Павел пише,

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“

Това означава, че в Божието семейство всички са еднакво ценни и с равни права. Но равни права не означава една и съща роля и отговорност.

Всъщност, да се покориш означава „да си под някой друг“. Всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт. Всички трябва да се покоряваме на властите.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

1 Коринтяни 11:3 „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Ние знаем, че Христос е единосъщен на Бог Отец, но Библията казва, че Той се покорява на Бог Отец. По същия начин мъжът и жената са единосъщни, с една природа, но с различен ранг.

Исус, „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога.“ (Филипяни 2:6)

Исус се покори и не счете това за обидно. Във всяка група трябва да има лидер, който да носи отговорността. Това важи за фирмите, за правителството, и за църквата.

Да си в позиция на покорство не те прави по-малко духовен или по-маловажен. Но когато стане време да се вземе решение, основната отговорност трябва да се носи само от един човек. Иначе настъпва хаос. Същество с две глави е чудовище. То ще ви дърпа в две различни посоки като сиамски близнаци.

Днес в повечето семейства цари хаос, защото много съпрузи отказват да се покоряват на Бога, и много жени отказват да се покоряват на мъжа си. Съответно, децата им също отказват да се покоряват на родителите си и на свой ред се превръщат в лоши съпрузи и съпруги!

В църква, ако пасторът не делегира отговорност и се бърка в работата на ръководителите на хвалението, на неделното училище или на младежкото, тогава за какво са те? Успешният лидер се обгражда с хора, които могат да свършат определена работа по-добре от него самия.

В кои роли ти си най-добър в брака си? Ваня по-добре се оправя с парите от мен, затова тя е финансовият директор в нашето семейство. Обикновено жените са също по-добри с децата, с грижата за дома и подредбата на дома, имат по-добро естетическо чувство и т.н.

Всеки трябва да прави това, в което е по-добър от другия. Мъдър е този мъж, който освобождава жена си да бъде това, което Бог я е направил да бъде.

Освен, че покорството на жената е библейско и проява на здрав разум, то носи и удовлетворение.

Днес много се говори за еманципация, феминизъм и освобождението на жените от тиранията на мъжете. Гей организациите работят за заличаване на различията между мъжа и жената. Но въпросът е, кога една жена е най-свободна?

Кога е най-свободна една риба? Когато се освободи от водата и излезе на сушата, или във водата, за която е създадена? Кога е най-свободен един влак? В полето или по релсите, за които е създаден? Кога е най-свободен един пианист? Когато спазва нотите на произведението, или когато произволно удря клавишите?

Една жена е най-свободна, когато изпълнява ролята си, която Творецът ѝ е дал.

Някой е казал, „Простата жена превръща мъжа си в роб и става жена на роб. Умната жена превръща мъжа си в крал и става кралица.“

Но какво да прави една жена, когато съпругът ѝ е невярващ? Как да се покорява на невярващ човек?

Първо, ако ти си повярвала след сватбата и съпругът ти е невярващ, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:13-14 „жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената.“

Същото важи и за невярваща съпруга и вярващ съпруг, но това са по-редки случаи. Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

Но какво да правиш, за да се промени той?

1 Петър 3:1-2 „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си, като видят, че вие живеете в боязън и чистота.“

Ако жената непрекъснато натяква на мъжа си да се промени и му мели сол на главата да гледа задълженията си на мъж, ще постигне обратния ефект. Но ако му се покорява, ще го направи истински лидер.

Разбира се, покорството не означава, че ако мъжът злоупотребява с жената, тя да не прави нищо, за да се защити. Но дори когато невярващият ти съпруг не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

Заключение

В заключение, казахме, че християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония, в която мъжът е лидер на съпругата, показва жертвоготовна любов и се грижи за нейното духовно, физическо и емоционално здраве, като контролира гнева си. Жената-християнка се покорява на мъжа си, защото това е библейско, проява е на здрав разум и носи и удовлетворение. Когато една християнка се покорява на съпруга си, по този тя начин се покорява на Бога.

Заповедта при невярващ съпруг е жената да не го напуска. Както жените, така и мъжете не бива да отвръщат на злото със зло, а да показват Божията благодат. Моли се за своя брак и дори и да не стане веднага прекрасна симфония, ще видиш как постепенно мелодията ще става все по-красива, амин!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.07.2024 г. 

Каква е музиката на твоя живот?

/проповед/

Текст:

„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.” Рим. 5:1,2

Музиката на нашия живот е различна.

Често ходя с моята съпруга на музикални конкурси. Някои от децата там пеят невероятно и е истинско естетическо удоволствие да ги слушаш. Други пеят доста фалшиво и с всяка дума сякаш ти казват: „Излез от залата.”

Същото е и с хората. Животът на някои хора е невероятна симфония. Стоиш затаил дъх и слушаш. Животът на други е невероятна какафония. Идва ти да излезеш и затръшнеш вратата зад себе си.

Знаете ли кой е казал това? А кога е казано?

„Младите хора днес обичат лукса. Те имат лоши обноски, не зачитат властите, не уважават старите хора и говорят празни приказки, вместо да работят. Младите хора не стават вече, когато старите хора влязат в стаята. Репчат се на родителите си, говорят твърде много в компания, ядат много, качват краката си на масата и тиранизират по-възрастните.” (Сократ)

Животът на много хора (не само младите) е като фалшива песен. Трудно е да слушаш акордите, защото звучат ужасно. Затова за останалите е трудно да ги търпят дълго. Стават и си отиват.

На концерта вчера от Music English Club децата пяха прекрасно. Докато ги слушах, си казах – искам така да звучи музиката на моя живот. Искам музиката на хората в „Нов живот” да е красива оратория. Искам децата, които тепърва навлизат в живота, да изпълнят с него една невероятна симфония.

Ние познаваме и сме чували за много хора, чийто живот е прекрасно произведение. Всички сме чували за майка Тереза. Тази невзрачна жена от албански произход посвещава живота си на служение на бедните в бродеите на Калкута. Днес десетки хиляди жени от нейния орден служат по цял свят, за да даряват Божията любов на отхвърлените и онеправданите. Имаме такива дори във Варна.

Когато се ожених за Ваня се познавахме много добре. Обикнах тази жена и исках да прекарам остатъка от живота си с нея. Но колкото повече време прекарвахме заедно като семейство, толкова повече я обиквах заради голямото й сърце към хората. Тя е готова винаги и на всеки да послужи. Знае от какво се нуждае всеки и бърза да го направи за него. „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, същото и вие правете на тях”. (Мат. 7:12)

Но музиката на живота на много хора в България звучи фалшиво. Има разминаване между думи и дела. Ние сме убедени, че Бог е невероятна хипотеза и все пак чувстваме празнота от Бог в нашите сърца. Ние сме „наясно”, че няма висша цел в живота или вселената, но се държим все едно има. Убедени сме, че всички ценности са относителни, но страстно вярваме в собствените си такива и не можем да приемем, че те са валидни само за нас. Фалшива музика.

В резултат на това хората биват наранени от преживяванията си в живота. Много хора се възползват от тях като деца, преследвайки егоистичните си цели. Те са самотни и объркани. Говорят за свобода, но са в робството на навици, от които не могат да се освободят. Всичко е подчинено на печеленето на пари, на насладата от сексуална свобода или постигането на власт. Но в края на краищата тези неща нямат смисъл и те го знаят. Всички ще умрем рано или късно. Идваме от нищото и угасваме като свещ. Угасваме, без да сме извирили един тон както трябва.

Фалшива музика.

Но не винаги е така. Чували ли сте за Ник Вуичич?

Ник Вуичич е роден на 04.2.1982 в Мелбърн в семейството на сръбски емигранти емигрирали в Австралия. Майка му е мед. сестра, баща му е компютърен специалист. В момента той и семейството му живеят в Калифорния (САЩ). Ник обича да пътува, обожава риболова, наслаждава се на голфа, плуването е неговата страст и от няколко години кара сърф.
Той е влюбен в живота и е щастлив. Умее да се весели, да се усмихва има планове и мечти за бъдещето си. На пръв поглед обикновено момче – красавец приличащ на холивудски актьор. Наскоро Ник се ожени. Човек като всеки друг вдъхновен от  мечти и планове за утрешния ден. Уж  е като нас, но не е - Ник е роден без ръце и крака.
Когато се е родил майка му и баща му изпадат в шок.
Родителите му са  силно вярващи и не могат да разберат защо точно тях е избрал Господ да ги „накаже“. Спират да ходят на църква - баща му е бил пастор на свободна практика в местната църква. Те не могат да простят за "грешката" на Господ. Майка му отказва дори няколко месеца да го кърми. Когато Ник е на 8 години е  мислил за самоубиство.
- Чувствах се ненужен… разбит … сам. Не намирах смисъла в живота. Защо ми е да ходя на училище аз никога няма да мога да бъда в колеж? Никога няма да мога да завърша. Сърцето ми беше студено и всичко ми горчеше. Бях сърдит на света.
- Аз вечно се самоизмъчвах и самосъжалявах. Аз живея безмислен живот – никога няма да си намеря работа - в момента той преподава по цял свят .

Никога няма да мога да  правя нещата които искам –като голфа например.

- Никога няма да се оженя, какъв мъж ще бъда ако не мога да държа ръката на жена си в трудни моменти?
- Разбрах, че не е важно дали ще държа ръката на съпругата си в трудни времена – по важното е да е в сърцето ми – там където е и любовта към нея. Аз не се нуждая от ръце за да й дам най - съкровеното–сърцето си, любовта си .
- Аз нямам ръце и крака, но съм благодарен за това „израстъче“, което ми помага.

Красива музика.

Бог ни е дал много. Дал ни е семейство, дал ни е тяло, облекло, храна, приятели. Дори когато нямаме нещо, което другите имат, той може да превърне живота ни в прекрасна симфония. Дори когато нямаме ръце, можем да свирим със сърцето си. Как можем да превърнем живота си в прекрасна симфония?

Кой е композиторът на песента на твоя живот?

Веднъж моят син спечели музикален конкурс и за награда получи безплатна песен от български композитор. Композиторът му написа песен, но звучеше доста посредствено. Трябваше да преработваме песента.

И в живота е така. Повечето хора пеят ужасно с живота си, защото изпълняват песни на посредствени и ужасни композитори. Искат да постигнат много в живота, но рекламите им казват, че с малко усилия могат да постигнат много; затова те не се трудят достатъчно и резултатите са посредственост.

Искат да намерят добър съпруг и добродетелна съпруга, но са привлечени от светлините на клубове и дискотеки; отиват там, там намират хора, привлечени от алкохола и разврата. Искат да имат деца, но книгите които четат им казват, че най-важното на света са те самите, затова или не се женят и не раждат, или ако имат деца, не прекарват време с тях.

Искат да имат послушни деца, но им забраняват да ходят на църква и да научат страх от Бога.

Искат всички да ги уважават, но гледат филми, които им внушават, че всичко е позволено и че човека до тебе е средство за постигане на егоистичните ти цели; затова вместо да ги уважават, ги заобикалят. Стремят се към любов, но хороскопите им казват, че всичко зависи от звездите, а не от тяхното усилие да дадат любов на другите, затова губят своите приятели.

Преди време  Какви са думите на твоя живот? 

Музиката зависи от нотите.

По време на Music English Club, децата учеха солфеж и разбраха, че всяка нота има времетраене и тон, който изобразява. Те се убедиха, че е много важно нотите да са написани правилно.

И в живота е така. Нотните листи са нашите убеждения, които се превръщат в поведение. Както е казал Махатма Ганди,

„Твоите убеждения стават твои мисли; твоите мисли стават твои думи; твоите думи стават твои постъпки, твоите постъпки стават твои навици, твоите навици стават твои ценности, твоите ценности стават твоя съдба.” Махатма Ганди

Важно е не само да имаме вяра в един имагинерен непознат бог, но да вярваме в Бога на Библията и да следваме неговите напътствия, неговите морални партитури.

Защото един ден:

Бог няма да ви попита каква кола сте карали, а ще ви пита колко хора сте карали, които нямат пари за транспорт.

Бог няма да се интересува от размера на вашата къща, а от това колко хора сте приютили в дома си.

Бог няма да ви пита колко нови дрехи имате в гардероба, а с колко от тях сте помогнали на нуждаещите се.

Бог няма да ви пита колко материални притежания сте имали, а ще пита дали те са били най-важното в живота ви.

Бог няма да се интересува колко голяма е била заплатата ви, а дали сте правили компромиси със съвестта си, за да получите тази заплата.

Бог няма да ви пита какво сте работили, а ще се интересува дали сте давали всичко от себе си на работното си място.

Бог няма да те пита дали си защитавал своите права, а дали си защитавал правата на другите.

Композиторът с голямо „К”.

Кой е написал нотите? Чии насоки за живот следваме?

Къде е сърцето ни; там, където е съкровището ни, там е сърцето ни (Мат. 6:21). Как да превърнем Исус в наше съкровище, в композитора на мелодията на нашия живот?

За да стане това, първо трябва да разберем кой е Той. Да отворим Библията и да прочетем неговите биографии – 4-те евангелия.

И когато го направим, ще видим че Исус е бил радостен човек. Той разбира се е бил и човек навикнал на печал, особено когато е наближавала срещата с кръста. Но преобладаващото му отношение е било на любов и радост. Неговата радост е била заразителна. Той е привличал хората към себе си.

Исус е съчувствал на техните скърби и беди. Той плака на гроба на Лазар. Бил е изпълнен със състрадание при гледката на безпомощни и изгубени хора. Той е страдал толкова много за прокажените, че е правил немислимото, като ги е докосвал, за да ги изцели. Исус беше навсякъде, където имаха нужда от него. Той се грижеше за хората.

Но най-вече – Исус е святия Божи Син. Той е второто лице на Троицата. Той живя, върши чудеса, умря и възкръсна, за да плати цената за нашите грехове. За да може днес ние да сме спасени. Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.” (Рим. 10:9).

Каква е музиката на твоя живот? Кой е композитор на твоя живот? Ще успееш ли да различиш гласа на Композитора на композиторите или ще продължиш да следваш фалшивите ноти на псевдо учители? Готов ли си да оцениш музиката, записана в Неговото слово и да я следваш в живота си?

Веднъж лорд Радсток, който бил дълги години мисионер в Русия, отседнал в хотел в Норвегия. Искал да си почине след дългия път, но от дъното на коридора долитал ужасен шум. Погледнал и видял момиченце, което се опитвало да свири на пиано. От клавишите излизали несвързани звуци, които го побърквали.

Някакъв човек дошъл, седнал до момиченцето и засвирил с него, запълвайки паузите. И тогава се разнесла най-прекрасната музика. Впоследствие лордът разбрал, че мъжът е бащата на момиченцето. Той бил не някой друг, а самият Александър Бородин, композитор на операта „Княз Игор”.

Животът ни често изглежда като ужасни звуци от клавишите на пиано. Засвирим ли, всички излизат от стаята. Така беше и с моя живот. Но Бог дойде и ме намери и ми каза: „Следвай моите ноти и животът ти ще стане едно чудесно музикално произведение.”

Днес все още бъркам нотите от време на време. Но животът ми звучи все повече и повече като едно прекрасно произведение, защото с Негова помощ ставам все по-добър пианист.

Готов ли си да засвириш Неговата мелодия?

„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.” Рим. 5:1,2

Нека се помолим.

БПЦ «Нов живот»,

20.07.2014 г., Варна