/проповед/
Преди няколко седмици в поредицата „Щом питаш...“ говорихме
за това какво ни прави християни. Toгава
споменахме, че това че си роден в България не те прави християнин. Това, че ходиш
на Великден на църква също не те прави християнин. Раздаването на милостиня и
даването на курбан също не те прави вярващ. Да вярваш изобщо в някакъв твой бог
също не ти дава спасение.
Последното е особено характерно за т.н. релативисти. Те
казват, „Всички пътища водят до рая“.
Чували сте израза „Всички пътища водят до Рим“, нали?
В книгата си „3:16, истории на надежда“, Макс Лукадо описва
въображаем разговор с туристическа агенция.
„Вие казвате, че искате да летите до Рим. Той поглежда
екрана и казва,
-
Има полет до Сидни, Австралия, в 6 ч. сутринта.
-
Отива ли до Рим? – питате вие.
-
Не, но полетът предлага страхотна храна и
филми.
-
Но аз трябва да летя до Рим – казвате вие.
-
Тогава – казва той – нека ви предложа Саутуест
Еърлайнс.
-
Саутуест Еърлайнс лети ли до Рим?
-
Не, но те спечелиха наградата за пристигане
навреме.
Вие започвате да се ядосвате и повтаряте:
-
Имам нужда една авиокомпания да ме заведе до
едно място – Рим.
Агентът се прави на обиден и казва:
-
Господине, всички полети отиват до Рим.
Днес продължаваме с разглеждането на Деяния. Последно
оставихме Павел и Сила във Филипи. Ще прочетем няколко стиха от 17 гл. за
посещението на ап. Павел в Атина. Това е важен текст (ще пропуснем пасажите за
Солун и Берия), защото това убеждение, че има много богове и всички те водят до
рая, е било широко разпространено там и тогава.
Атиняни са били много религиозни. Според някои
изследователи в града е имало над 30000 идоли. Но макар и силно религиозни,
хората не знаели точно на кой бог да се покланят, затова, за да не обидят някой
бог, почитали всички. И в случай, че са забравили някой, били издигнали олтар,
на който било написано: „На непознатия Бог“.
Освен религиозен център, Атина била и център на познанието,
науката, литературата и изкуствата. Там се заражда демокрацията. Там живели и
творили Софокъл, Еврипид, Платон и Сократ.
Изобщо, у хората в Aтина имало стремеж да познаят истината, но
били объркани, особено що се отнася до това на кой бог да се покланят. Затова политеизмът
бил широко разпространен.
И днес много търсещи хора се увличат по този релативизъм в
мисленето. Свеждат всичко до духовни предпочитания. Влизат в супермаркета с
идеи и религии и си избират една, която им харесва. Всичко според тях е въпрос
на вкус.
Както един човек харесва повече сметанов сладолед, а друг –
шоколадов, същото казват те, се отнася и до това на кой бог да се покланяш. Няма
правилно или неправилно. Индуизъм, Харе Кришна, Дъновизъм, ислям,
християнство... Всичко е ОК! Всички пътища водят до Бога, стига искрено да Го
търсиш.
В центъра за зависими често ми се случва да настъпя някого
по мазола, когато кажа, че има само един Бог и че само Исус е пътя, истината и
живота. Защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което
трябва да се спасим. (Деяния 4:12)
Нека сега прочетем нашия текст в...
Деяния 17:22-31 „И така, Павел застана насред Ареопага и
каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Защото, като минавах и
разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който
беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го
познавате, ви проповядвам аз.
Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като
е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му
потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам
дава на всички и живот, и дишане, и всичко;
направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по
цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и
пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и
намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;
защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и
някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ И така, като сме
Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро,
или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.
А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството,
сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, защото е назначил ден,
когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е
дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“
Павел казва, че ако в миналото Бог е подминавал нашето
невежество, сега вече ни призовава към покаяние. Защо? Защото идва Съдния ден.
Много хора казват, не може да ми казвате в какво да вярвам.
Това наранява чувствата ми.
Когато през април 1986 г. стана аварията в Чернобилската
атомна централа, българските власти скриват от хората истината за радиационната
обстановка. Партийните и държавните служители се снабдяват с лекарства и храни
от незаразени източници. Но хората са в неведение. Поради информационното
затъмнение, на първомайската манифестация хиляди граждани маршируват под
пролетния радиоактивен дъжд.
Когато българите научават за катастрофалните размери на
бедствието, са бесни, но вече е твърде късно.
Сега, представете си, че не дай си Боже, нещо такова се
случи днес. Министърът на околната среда дава пресконференция, на която
съобщава със спокоен тон, че преди около 2 месеца в страната е имало повишена
радиационна обстановка.
Журналист го пита, „Вие кога разбрахте за това?“ На което
той отговаря, о, разбрахме веднага. След което журналистът изстрелва следващия
въпрос: „Защо не съобщихте веднага на хората, за да вземат мерки?“
Министърът се усмихва под сурдинка и вежливо обявява: „Ние
вярваме, че отношението между хората трябва да се градят на основата на толерантност
и любов. Знаете ли как щяха да се почувстват хората, ако им бяхме казали!?
Истината щеше да ги нарани! Още повече, тогава беше отпускарско време, можете
ли да си представите колко планове щяхме да объркаме и каква суматоха щеше да
настане...!“
Същото е и с вярата. Ако хората не осъзнават, че вървят с
бързи крачки към ада, някой трябва да им каже!
Не може да сме толерантни и широко скроени, когато става
въпрос за Бог.
За деня на Варна с Ваня отидохме на концерт класическа
музика в операта. Музикантите и певците бяха на едно добро европейско ниво и
представиха различни откъси от музикални произведения. Стана наистина празник
за ценителите!
Представете си, че отивате на концерт, диригентът обявява
че ще свирят „Месия“ от Хендел.
Започват да свирят, но нещо не е наред. Всеки свири нещо свое – цигулките
правят цигу-мигу, виолончелата свирят независимо, флейтите чуроликат нещо, кларинетите
пищят, тромбоните си знаят тяхното...
След няколко минути невъобразим шум, те спират и глас от
публиката ядосано извиква: „Какво си мислите, че правите?“ На което диригентът
отвръща: „Ние сме симфоничен оркестър от свободомислещи, широко-скроени
личности. Ние сме прогресивни и либерални, вярваме в толерантността и
демократичността.“
И докъде води тази криво-разбрана толерантност?
Дороти Сейърс казва, „В света я наричат толерантност, но в ада
тя се нарича Отчаяние... Тя е грехът, който не вярва в нищо, не се интересува
от нищо, не иска да знае нищо, не се намесва в нищо, не се радва на нищо, не
мрази нищо, не намира смисъл в нищо, не живее за нищо и остава жива само защото
няма нищо, за което да си струва да умре.“
По-точното название на тази толерантност е религиозен плурализъм.
Отново, „всички пътища водят до небето.“ Но нека кажем ясно:
Индуизмът няма да заведе хората на небето. Буда няма да им
помогне. Мохамед е безполезен. Дънов е заблуда. Иконата на Богородица Троеручица
също не става. Не три – пет ръце да имаше, пак не ви трябва! Забравете и за мощите
на Св. Йоан Кръстител от Созопол.
Няма място за широкогръдие в точните науки – математика,
химия, физика, биологията. Същото е и като отидеш при автомонтьора.
Истинската наука не допуска толерантност и свободни
интерпретации. И тук, в Деяния 17 гл., Павел казва, че същото се отнася и за
Бог. Защото наближава Съдния ден.
Но как да сме сигурни, че това в което вярваме е истината?
Ст. 31: „защото е назначил ден, когато ще съди света
справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на
всички, като Го е възкресил от мъртвите.“
Доказателството е, че Исус Христос възкръсна от мъртвите!
Когато говоря с невярващи, често те се опитват да отклонят темата,
като задават други въпроси – наистина ли вярваш, че Бог е сътворил света за 6
дни, нима смяташ че потопът е бил всемирен, наистина ли вярваш, че Мойсей е
разделил Червено море и че Исус е нахранил 5000 човека с 5 хлебчета и 2 рибки?
Само не ми казвай, че вярваш на онази история с рибата, която погълнала Йона...
Важно е да знаем отговорите на тези въпроси и да отговаряме
на тези, които проявяват искрено любопитство. Но често хората задават подобни
въпроси само за да отклонят темата или да си чешат езиците. Нужно е да се молим
за духовно разпознаване на истинските мотиви и да не допускаме да ни закопаят в
дълбокия коловоз на страничните теми.
Достатъчно е да отговорим, че вярваме на всичко, което
твърди Библията, защото тя е боговдъхновено Слово. И след това да насочим
разговора отново към Исус Христос.
Защото нашата работа е да прогласяваме благата вест. Великото
поръчение не ни заповядва да печелим спорове, а да правим ученици. Това правеше
Павел тук, в Атина, и навсякъде, където отиваше.
1 Коринтяни 2:2 „защото бях решил да не зная между вас нищо
друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.“
Забележете накрая, че на Ареопага Павел не спечели дебата. Нямаше
огромна тълпа последователи, които да поискат да ги води в молитва на покаяние.
Всъщност, откликът на слушателите беше различен.
Деяния 17:32 „А като чуха за възкресението на мъртвите,
едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме. И така,
Павел си излезе измежду тях. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха,
между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.“
Може би ти се струва, че проповедта на Павел в Атина е била
провал, защото откликът не е бил голям. Но едва ли Павел би се съгласил с това.
Той беше верен да изпълни мисията да проповядва на хората там. И тези, които
Бог подбуди, откликнаха.
Представи си какво ще стане, ако всеки мъж и всяка жена,
ако всяко дете в твоя квартал чуят благата вест на Исус Христос? Представи си как
би изглеждал нашия град, ако поне 5 процента от хората повярват в Исус!
Библията ни казва, че...
Матей 9:36 „А когато видя множествата, смили се над тях,
защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Ние трябва да
помолим Бог да вложи в сърцата ни същото състрадание, което имаше Той.
Едно момче било посветен християнин в семейство на църковни
служители. То много искало да влезе в Езиковата гимназия след 7-ми клас. Бил отличник
по български език, но с математиката не му вървяло. Затова залегнал над
учебниците и учил цяла година. Имало голяма конкуренция и въпреки добрата
подготовка влязал като първа резерва. Бил много щастлив.
Когато започнала учебната година и след като се запознал с
учениците си, ги провокирал да разговарят за вярата му в Бога. Но те били безразлични
и това го обезсърчило. Започнал да се моли за водителство и Бог му напомнил а
Исая 55:11, „така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се
върне при мене празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което
го изпращам.“
Момчето било вдъхновено от този стих и решилo да подари на всеки в класа по една Библия.
Отново срещнал отхвърляне. Но след много години научил, че един от съучениците
му прочел Библията малко преди да умре при трагични обстоятелства. Преди това
свидетелствал, че е повярвал след като прочел Библията.
Заключение
В древна Атина хората бяха политеисти и вярваха в много
богове. Смятаха, че стига да построят храм на всички, пътят към рая им е
гарантиран, защото всички пътища водят дотам.
И днес много хора са духовни релативисти. За тях всичко е относително
и въпрос на вкус на кой бог да се покланят. Те се сърдят и протестират, когато
говорим за абсолютната истина на боговдъхновеното Слово. А то казва че само
вярата в триединният Бог на Библията и в смъртта и възкресението на Божия Син Исус
Христос може да ни даде спасение. Исус сам доказа това, като възкръсна от
мъртвите.
Нека когато хората отхвърлят благата вест, това да не ни
обезсърчава, но да продължаваме да се молим за нашите познати и да споделяме
вестта за спасение. Те вървят с бързи крачки към ада, някой трябва да им каже!
Дори и да не виждаме бързи резултати като Павел на Ареопага, нека споделяме Божиието
слово. Защото то е мощно и ще извърши волята на Бога на Неговото време.
Амин!
