/проповед/
Продължаваме с разглеждането на 1 Царе с поредицата проповеди „В търсене на цар“.
Един богат
екцентрик умрял и оставил един милион долара наследство на своя племенник Джон.
Когато адвокатът прочел завещанието, казал на Джон: „Според волята на чичо ви,
изплащането на вашето наследство ще зависи от избора, който ще направите.“
Протегнал двете си ръце със стиснати юмруци и казал, кое избораш, дясната или
лявата ръка?
Джон
избрал дясната. Адвокатът отворил първо лявата, там имало златна и сребърна
монета. Казал, „Ако беше избрал тази ръка, щеше да получиш значителен дял от една
златна или сребърна мина в Чили.“ След това отворил дясната ръка, в нея имало
една ядка и едно зърно кафе. Казал, „Тези представляват ядки или кафе в
Бразилия на стойност 1 милион долара. Кое избираш? Джон избрал ядките.
Минала
седмица, докато Джон успял да отиде в Бразилия, за да придобие наследството си.
Междувременно пожар изгорил големия склад, в който се съхранявали наследените
от Джон ядки, а цената на кафето се удвоила. Тъй като Джон не успял да
застрахова притежанието си, скоро трябвало да банкрутира.
Едва
намерил пари за полета до Ню Йорк или до Лос Анджелис, където можел да остане
при един приятел. Той избрал Лос Анджелис. Малко преди да излети, самолетът за
Ню Йорк застанал на пистата – бил чисто нов самолет. За полета до Ел Ей
самолетът бил от 1928 г., отнело половин ден да го вдигнат от земята. Бил пълен
с плачещи деца. Над Андите единият двигател паднал. Нашият човек допълзял до
каютата и казал: „Пуснете ме да скоча, ако искате да се спасите. Дайте ми
парашут.“ Пилотът се съгласил, но казал, „В този полет, ако някой иска да
скочи, трябва да вземе два парашута.“
Джон
скочил и докато падал се опитал да реши коя корда да дръпне. Накрая избрал тази
отляво. Била ръждясала и направо се скъсала. Дръпнал другата дръжка. Парашутът
се отворил, но въжетата
се скъсали. В отчаянието си бедният човек извикал, „Свети Франциск, спаси ме!“
Внезапно
една голяма ръка се протегнала от небето, хванала бедния човек за китката и той
увиснал във въздуха. След което един нежен глас попитал: „Свети Франциск Хавиер
или Свети Франциск от Асизи?
Ние често
вземаме лоши решения и решения, за които съжаляваме.
Много
хора осъзнават, че животът им би бил много по-добър, ако са вземали мъдри
решения. Особено болезнено е да осъзнаеш, че бедите, които са ти се струпали на
главата са резултат от глупави решения, които са вземали в миналото.
Днес ще
говорим за един такъв болезнен момент, но от историята на цял един народ. Ще
говорим за народа на Израел. Минали са между 20 и 25 години от събитията,
описани в 7 глава.
1.
Извинения,
извинения.
1 Царе
8:1-5 „Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил. 2 Името на
първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във
Вирсавее. 3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и
отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието. 4 Тогава
всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха: 5
Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който
да ни съди, както е при всички народи.“
Старейшините
отправиха молба към Самуил и в нейна подкрепа изтъкнаха няколко аргумента или извинения.
Винаги, когато искаме да оправдаем своето поведение, ние привеждаме аргументи,
които в нашите очи са доста логични, но всъщност са просто извинения.
Някой е
казал, че хората използват три вида извинения, когато са виновни за нещо.
Първото е да отричат, че изобщо са участвали в това, за което ги обвиняват.
Понякога отричат дори когато вината им е очевидна.
Второто
извинение е, „Не е моя вина, той (тя) го направи!“ Човекът прехвърля вината
върху някого другиго – съпруг, съпруга, родителя, работодателя и т.н.
Третото
извинение е „Направих го, но…“ В този случай човекът обвинява обстоятелствата
вместо себе си. Или е бил болен, или не му е било ясно какво точно трябва да
направи, или се е счупила колата и т.н.
Следващата
история илюстрира колко изобретателни са хората, но и същевременно до какви нелепи
обяснения могат да стигнат, за да се оправдаят.
Офицерът
в едно поделение пуснал войниците в отпуск. Девет от тях не се явили на
сутрешната проверка. Първият от тях се върнал чак в 7 вечерта и казал:
„Съжалявам, г-н полковник, но имах среща, загубих представа за времето и изпуснах
автобуса си.
Но тъй
като бях решен да се върна навреме, взех такси. На половината път колата се
развали. Отидох в една ферма и убедих фермера да ми продаде кон. Както яздех
към поделението, конят ми падна и умря. Ходих пеш последните 10 км и тъкмо
пристигам.“
Макар и
да не му повярвал, полковникът го порицал и го пуснал. Но след него следващите
седем закъснели войници се върнали и всеки от тях разказал едно и също – как
имал среща, изпуснал автобуса, наел такси, купил кон и т.н. До идването на
деветия, полковникът вече бил изморен от тези обяснения и казал, „Е, с тебе
какво се случи?“
„Г-н
полковник, аз имах среща и изпуснах автобуса, затова хванах такси“.
„Чакай,
извикал полковника, „само не ми казвай, че колата се е развалила. „Не, г-н
полковник, колата не се развали. Но по пътя имаше толкова много мъртви коне, че
беше трудно да преминем.“
Нека
сега видим какви оправдания старейшините дадоха за това, че искат цар. Първо,
те казват на Самуил, че той е твърде стар, за да ги води – „ти остаря“ (ст. 5).
По това
време Самуил е между 65 и 70 г. – една доста преклонна за времето възраст.
Според старешините той вече „си е изпял песента“ и не може да продължава да ги
води.
Втората
причина, която старейшините изтъкват за това да имат цар е, „синовете ти не
ходят в твоите пътища.“ С други думи, твоите синове не стават за водачи. Това
сигурно е засегнало Самуил.
Вероятно
е било вярно, защото той не го отрича. Но въпреки това то изглежда като един удобен
претекст, който трябва да скрие истинския им мотив – да отхвърлят теократичната
система на управление в полза на това да имат цар.
Старейшините
бяха много добри в търсене на извинения. Ако сложим ръка на сърцето си, трябва
да признаем, че и ние понякога го правим.
В такъв
момент, нека си припомним и да следваме примера на нашия Спасител. По думите на
пророк Исая, Исус Христос “бе
угнетяван и измъчван, но не отвори устата Си; като агне, водено на клане, и
като овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата
Си.“ (Исая 53:7)
Той
беше без грях, но даде живота си за всеки, който повярва в Него!
2.
Когато
следваме културата.
1 Царе
8:5 „както е у всички народи“.
В края
на 5 ст. Виждаме истинската причина – те да бъдат като другите народи. Но Бог не
създаде Израел, за да бъде като другите народи. Той трябваше да бъде различен
от тях и да ги превъзхожда във всичко.
1 Йоан
2:15 „Не обичайте света, нито каквото е на света.“
Както
християните днес, те не трябваше да обичат света и да следват неговите пътища.
Но както тогава, така и днес има много вярващи, които следват света – мислят, говорят
и се държат като невярващи. Защо? Защото вместо да четат Библията, да се молят
и да слушат Божия глас, следват гласа на културата.
Търсиш
ли Бога в молитва? Очакваш ли да чуеш Неговия глас?
Някои
хора мислят, че няма смисъл да се молят, защото Бог не чува молитвите им. Не
знам, може би си представят, че Бог е включил гласовата поща. И като Му се
обадят, отсреща ще се чуе:
„Благодаря,
че потърсихте небето. За английски, натиснете 1. За български, натиснете 2. За
други езици, натиснете 3. Моля изберете една от следните възможности: Натиснете
1 за молба. Натиснете 2 за благодарност. Натиснете 3 за оплакване. Натиснете 4
за друго.
Съжалявам,
в момента всички наши ангели и светии са заети, за да помагат на други грешници.
Но вашата молитва е важна за нас и ще ѝ отговорим по реда на получаване. Моля
останете на линията. Ако искате да говорите с Бог Отец, натиснете 1. Ако искате
да говорите с Исус, натиснете 2. Ако искате да говорите със Святия Дух,
натиснете 3.
За да
откриете ваш близък на небето, моля натиснете 5, след което въведете неговото
ЕГН. Ако получите отрицателен отговор, затворете и наберете регионален код
666.“
Ако си
представяш, че е толкова трудно да се свържеш с Бога, искам да те успокоя – не
е! Защото Бог няма гласова поща, а отговаря директно и лично!
Очевидно
на израилтяните също липсваше комуникация с Бога. Бяха водени от съдии, а
всички останали народи имаха царе. Затова желанието им да имат цар е разбираемо.
Хората
си мислеха, че само ако и те имат цар, всичко ще се промени и те ще могат да
дадат отпор на нападателите. Но проблемът беше, че това щеше да остави Бог в
десета глуха.
Израелтяните
искаха цар и смятаха, че той ще разреши проблемите им. Бяха го издигнали в идол. В източна Европа преживяхме нещо
подобно с култа към личността на комунистическите диктатори по време на
комунизма. Особено силен беше този култ в Румъния. Като дете отидох на
екскурзия до Констанца и бях поразен от колко много места гледаше грейналата
физиономия на Николае Чаушеску. До ден днешен явно не сме научили урока си и
продължаваме да уповаваме на разни самозвани идоли и месии.
Израелтяните
още нямаха цар, но гледаха на него като на панацея. Никъде в текста те не
казват, че очакват от Самуил да определи каква е Божията воля относно избора на
цар. Не казват, че ще се молят за това, нито демонстрират смирение. Те искаха
цар и го искаха сега.
Проблемът
не беше, че Израел иска цар, а че забравиха Бога.
И как
реагира Самуил на тяхното искане?
1 Царе
8:6 „Обаче на Самуил не му беше приятно, че казаха: Дай ни цар, който да ни
съди.“
Еврейската
дума за „не му беше приятно“ съдържа значението „виждам някакво зло в нещо.“
Самуил беше силно смутен от желанието на народа, и вероятно имаше защо.
Вероятно Самуил се е обидил, че го смятат за прекалено стар, за да може да ги
води.
Може да
се е почувствал дълбоко наранен от молбата на старейшините. И той си тръгва
убеден, че е отхвърлен от людете, на които е служил вярно цял живот. Като
благочестив водач той сигурно се е измъчвал над случващото се и се е питал дали
то не е заради това, че той се е провалил в нещо.
Може и
да не сте се замисляли, но когато някой християнин не живее така, както
подобава на последовател на Христос, пасторът страда и се пита, „Какво можех да
направя, за да го предотвратя?“ Но може би най-важното беше, че Самуил видя
какво отхвърлянето на Бога ще струва на Израел.
1 Царе
8:6-9 „…И Самуил се помоли на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа
на людете за всичко, което ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, а Мене
отхвърлиха, за да не царувам над тях. Както постъпваха от деня, когато ги
изведох от Египет, до днес, като Ме оставяха и служеха на други богове; така
постъпват и с тебе. Сега послушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред
тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.“
Вместо
да се защитава или да спори с хората, в края на 6 ст. Виждаме, че Самуил се
помоли на Господа. В отговор Бог първо му показа, че проблемът не е в него, а в
тяхното отношение. И второ, Бог му даде напътствия, които го смутиха.
Бог отговори
на молитвата на Самуил. Тук виждаме, че Бог отговаря на нашите молитви. Понякога
отговорът може да е „да“, друг път е „не“, а може да е и „не още“.
Павел казва
на църквата във Филипи:
Филипяни
4:6 „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте
прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да
схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“
Самуил се
помоли и получи Божието водителство как да отговори на молбата на старейшините.
Второ, получи насърчение в служението си. Бог напомни на Самуил, че те не
отхвърлиха него самия, а Бог.
Желанието
на Израел за цар беше много повече от просто желание да имат земен цар. Чрез
него те отхвърляха Божието управление в живота си. Това не беше първият път,
когато Израел отхвърляше Бога. Докато на планината Синай Мойсей получаваше
закона, хората в долината поискаха Аарон да им „направи бог“ (Изход 32:1).
След
като получиха отчета от съгледвачите на обещаната земя, людете зароптаха и си
казаха: „Да си поставим началник и да се върнем в Египет.“ (Числа 14:4).
3.
Понякога
Бог ни дава това, което искаме.
Самуил отиде
при народа и ги предупреди какво ги очаква, ако имат цар.
1 Царе
8:11-18 „Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете
ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат
пред колесниците му. 12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги
поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му
оръжия и прибори за колесниците му. 13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да
готвят и да месят хляб. 14 Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги
дава на слугите си. 15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава
на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взема слугите ви, слугините ви,
по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи. 17 Ще взема
десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги. 18 В онзи ден ще протестирате
поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.“
Как
щяхте да реагирате вие, ако бяхте на мястото на израелтяните, когато Самуил им
каза какво да очакват от своя цар? Щяхте ли да размислите?
Те
трябваше да размислят и да се откажат. Но те си мислеха, че знаят по-добре от
Бог кое е добро за тях. Послушаха сърцето си, не Божието предупреждение и продължиха
да настояват за цар.
1 Царе
8:19-20 „Но народът не искаше да послуша Самуиловия глас, и каза: Не; но нека
има цар над нас, за да бъдем и ние както всичките народи…“
Никой
цар не можеше да направи за Израел това, което Бог беше направил. Те бяха неблагодарни,
защото игнорираха многобройните доказателства за Божията доброта. Въпреки
всичко, което Бог бе направил за Израел от момента, в който призова Авраам до
завладяването на Обещаната земя, те решиха да обърнат гръб на Всемогъщия Бог и
да си поставят един смъртен човек да управлява над тях. Те настояха на своето
въпреки Божиите предупреждения.
Както
казваме ние, българите, каквото си надробиш, това ще сърбаш. Някой друг пък е
казал, „Внимавай за какво се молиш, Бог може да ти го даде.“
Разбира
се, Бог може да ни прости греха на упорито настояване за нещо, ако помолим за
прошка; но Той не премахва последствията от нашия избор. Понякога най-голямото
осъждение, което Бог ни дава е да ни остави да правим каквото сме си наумили.
Забележете
градацията в бунта на народа. Те започват като молят Самуил да им даде цар (ст.
6), а накрая не искат да го послушат, но искат да имат цар, който „да ни съди,
и да ни предвожда, и да води боевете ни.“ (ст. 19-20)
Много
преди това Бог бе казал на Израел, че един ден те ще имат цар. Той бе обещал на
Авраам и Сара, че сред наследниците им ще има царе (Битие 17:6, 16). Яков също нарече
Юда племето, от което ще произлезе царя (Битие 49:10).
Във
Второзаконие 17 Бог бе пророкувал, че когато влязат в Обещаната земя, те ще
поставят цар над себе си. И в това пророчество Той дава напътствия как този цар
трябва да управлява.
Следователно,
виждаме, че Бог казва на Израел, че той ще има цар. Това означава ли, че Израел
има право да изисква цар? Не. Фактът, че нещо е пророкувано в Библията не
означава, че то е добро и правилно. Предателството на Юда също е пророкувано,
както и фактът, че Израел ще отхвърли Христос като Месия.
Но това
не означава, че някое от тези две неща е добро или правилно. Само означава, че
Бог иска да знаем, че тези неща са част от Неговия план за вечността.
1 Царе
8:21-22 „И Самуил, като изслуша всичките думи на народа, каза ги на Господа. А
Господ каза на Самуил: Послушай гласа им и им постави цар. Тогава Самуил каза
на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.“
Бог
работи и осъществява целите си въпреки нашите провали!
Заключение
Какво
можем да кажем в заключение?
Този
пасаж ни напомня, че като Христови последователи не ни подобава да се
оправдаваме и да изтъкваме извинения. Вместо да отричаме вината си, да я
прехвърляме върху някого другиго или да обвинява обстоятелствата, по-добре да отидем
при Бога в молитва.
Второ,
тук научаваме, че когато следваме пътищата на света и се опитваме да имитираме
културата, в която живеем, има опасност да бъдем заслепени и да не чуем Божия
глас. Има голяма опасност да следваме грешни приоритети и да си издигнем идоли.
Бог иска да пребъдваме в Словото, то да се вселява богато в нас, за да слушаме
Неговия глас, не гласа на светската култура. Защото последното може да има трагични
последствия.
И
накрая, Бог ни обръща внимание, че е важно за какво се молим. Понякога ние се
молим за неща, които не са добри за нас. Въпреки това, Бог може да ни ги даде,
за да работи в характера ни и да ни дисциплинира и помага да израстваме духовно.
Бог може да работи в историята и в нашия живот въпреки нашите провали. Това е добра
новина!
Но още
по-добре е, ако се молим да бъде Божията воля в живота ни. А за целта трябва да
слушаме Божия глас.
Имало
едно време един човек, който предизвикал Бог да говори. Изгори храста, както
направи за Мойсей, Боже. И аз ще Те следвам. Срути стените, както направи за Исус
Навиев, Боже. И ще се бия. Укроти вълните както направи в Галилея, Боже. И аз
ще слушам.
И така
човекът седнал до един храст, близо до стена, близо до морето и зачакал Бог да
говори. И Бог чул човека и му отговорил. Изпратил огън не за храст, а за църква.
Съборил стена, не от тухли, а от грях. Успокоил бурята, не на морето, а на една
душа. И Бог зачакал човека да отговори. И чакал… чакал… чакал…
Но тъй
като човекът гледал храсти, а не сърца; тухли, а не животи, морета, а не души,
той решил, че Бог не е направил нищо. Накрая погледнал към Бог и попитал: „Загубил
ли си силата си?“
Бог го
погледнал и казал: „Загубил ли си слуха си?“ (Макс Лукадо в книгата си
"Нежен гръм")
Нека се
помолим.
___________________
БПЦ "Нов живот" Варна
11.05.2025 г.
