Да срещнеш Исус (1 Йоан 1:1-5)

/проповед/

Вземането на решения на тъмно може да доведе до последици, за които да съжаляваш. Във времето преди да има електричество един много стиснат фермер нахокал своя слуга за това, че носи запален фенер, когато отива на среща със своята възлюблена. Казал му, „Когато аз отивах на среща никога не съм носил фенер. Винаги отивах в тъмното.“ „Да“, казал слугата иронично, и виж какво си си взел.“

Днес започваме да изучаваме първото послание на апостол Йоан. Заглавието на тази поредица е „Да ходим в Светлината“. Надявам се тази поредица да ви насърчи да следваме и да ходим в Светлината, Исус, за да пръскаме Неговата светлина навсякъде, където отиваме. 

Йоан е един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Йоан е син на рибаря Заведей и в евангелията е описан като „ученика, когото {Исус} обичаше“ (Йоан 19:6). По всяка вероятност той е основавал църкви около Средиземно море. Ръководи църквата в Ефес, която Павел е основал. Автор е на евангелието на Йоан, три послания (1, 2 и 3 Йоан) и Откровение. Заточен е на о-в Патмос заради вярата си. Aпостол Йоан е водач на църквата в Ефес и умира с мъченическа смърт там.

През 90-те години на 1 в. той пише това първо писмо до църквите в Мала Азия. През това време, както предвижда ап. Павел, в църквата навлизат лъжеучители. Еретическото учение, с което се сблъсква Йоан е гностицизмът.

Думата идва от гръцкото „гносис“, знание. Едно от характерните вярвания на гностиците е, че материята в същността си е зла, а само духът е добър. Но Библията никъде не нарича материята зло, а както знаем, не всички духове са добри!

Също, гностиците твърдяли, че те притежават по-висше знание от откровението на Писанията, което по мистичен начин Бог им е открил и те са призовани да го предадат на вярващите. Днес подобни твърдения чуваме от някои съвременни лъжеучители като Кенет Хегин, Кенет Копланд и други.

По времето на Йоан тези гностици също твърдели, че имат знание, което не е дадено на редовите християни. Можем да сравним гностицизма с агностицизма. Ако агностиците казват, че Бог е непознаваем и отхвърлят възможността да го познаем, гностиците правят точно обратното – твърдят, че притежават специално знание за Бога, божествена искра, която Бог им е дал. И двете учения са грешни и са от дявола.

Йоан пише до общност, в която има голямо разделение. По-нататък в писмото разбираме, че то е написано и по повод на това, че малко преди това някои недоволни членове на църквата я напускат (2:18-19 – „от нас излязоха, но не бяха от нас“), повличайки със себе си и други, и сега се опитват да убедят още хора да ги последват (ст. 26, „Това ви написах заради онези, които ви въвеждат в заблуждение“). Тези хора критикували водачите и това внасяло смут и объркване сред вярващите.

И Йоан пише, за да им помогне да възстановят общението и радостта си, и да им даде увереност в тяхното спасение. И в противовес на лъжеучителите, които твърдели, че имат специално знание, Йоан казва на вярващите, че има някои важни неща, които те трябва да знаят. Думата „зная“ се повтаря поне 25 пъти в писмото. 

Нека прочетем

1 Йоан 1:1-5 „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас); това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“

Днес хората са изключително подозрителни и скептични към всичко. Отказват да вярват в съществуването на абсолютната истина. Ние трябва да имаме предвид това в нашето благовестие. Но също така трябва да не забравяме, че християнството не е някаква философска система. То е взаимоотношения с една личност – личността на Исус Христос. Именно със свидетелство за тази личност започва Йоан писмото си.

1 Йоан 1:1 „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха...“

Кое е това, „което беше отначало“? Тук Йоан говори за Исус, който е съществувал вечно и е бил от началото. И Йоан казва, че той е бил свидетел, заедно с другите апостоли на служението на Исус.  

Първо, Йоан е чул думите му. Той е записал повече от думите на Исус от другите автори на евангелия, Матей, Марк и Лука.

Йоан си спомня за думите, които е имал привилегията да чуе за трите години, през които е следвал Исус. Той си спомня притчите на Исус, които са били толкова завладяващи и говорещи право на сърцето на слушателите. Спомня си въздействащите му проповеди, които призовават хората да оставят греховете си и дават думи на надежда.

Спомня си как Исус се е обърнал със състрадание и е насърчил прокажения, слепеца и дори хванатата в прелюбодейство жена. Йоан вече е в преклонна старост и макар слухът му да е отслабен, той още чува думите на Исус ясно, както когато Исус ги е изричал.

Второ, Йоан е видял Исус. „Това, което видяхме с очите си.“ 

Има три основни гръцки думи със значение „виждам“, които срещаме в Йоан 20:5-8, където е описано случилото се в деня на възкресение. Петър и Йоан научават от Мария, че тялото на Исус не е в гроба и изтичват до него. Йоан е по-млад и затова по-бърз. „И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.“ (ст. 5) Тук думата „видя“ (blepo) е със значение на „забелязвам“.

След малко запъхтян пристига Петър, но не спира на вратата, а влиза в гроба и „видя плащениците положени“ (ст. 6). Този път за „видя“ е използвана различна дума, „theoreo”, която означава „вглеждам се“. Очевидно нещо в начина, по който са изглеждали плащениците е накарало Петър да се замисли.  

Накрая, Йоан и Петър забелязват, че кърпата за главата е в същата форма, както когато е покривала тялото на Исус. В този момент най-накрая положението на погребалните одежди прониква в съзнанието на Йоан и той „видя (orao), и повярва“ (ст. 8). И точно тази последна дума, orao, Йоан използва тук в 1 Йоан 1.

Апостолите видяха Исус да превръща водата във вино, видяха Го да ходи по вода, да храни множествата и да възкресява мъртвите. Тридесет и седемте чудеса, записани в евангелията са една малка част от тези, на които апостолите са били свидетели. Йоан казва, „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“ (Йоан 21:25)

Йоан чу, Йоан видя, и трето, Йоан докосна. „Ръцете ни попипаха“ (1 Йоан 1:1) Лъжеучителите казваха, че Исус не е Месията. Затова Йоан казва:

1 Йоан 2:22 „Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича от Сина няма и Отца.“

Тези лъжеучители са отричали въплъщението, защото според тях Бог не можел да се въплъти в човешко тяло, тъй като цялата материя е зла. В евангелието си Йоан обаче ясно подчерта, че „Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

По-нататък в писмото си, Йоан ще каже:

1 Йоан 4:3 „всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста“.

Виждаме, че очевидно Йоан пише писмото, за да отговори на грешното учение за личността на Исус Христос. Йоан казва: Аз бях там, аз чух, видях и дори пипнах Исус.

Днес едно не по-малко опасно религиозно движение, Ню ейдж, част от което е и т.н. „Бяло братство“, също учат, че за да преживееш Христос трябва да имаш някакво мистично, тайнствено знание, което само няколко просветени хора могат да получат. Тези мошеници използват непросветеността на наивни хора, за да се обогатяват на техен гръб.

Например, един рейки семинар I ниво е 250 лв., за да достигне до 700 лв. при 3- то ниво. Явно им споделят някои велики истини и тайни! 

Но Йоан казва, няма тайни. Спасението ни е дадено в Божието слово, и то е чрез вяра в личността на Исус Христос! Йоан знае много добре какво е чул, видял и докоснал, затова казва: „Виж, това беше самото Божие Слово, самият Живот с главно Ж.“

Следователно, ние разполагаме с откровението за личността на Исус Христос в Словото и в историята. Но само знанието не е достатъчно, за да си християнин.

Има разлика между това да знаеш нещо за някого и да познаваш някого. Аз веднъж бях срещал Ваня в църква, знаех че е красиво момиче и че учи история и география, но само толкова. Когато тя дойде на студентска група и започнах да я опознавам, видях какъв прекрасен човек е, колко мила, умна, съобразителна, деликатна и жертвоготовна е за приятелите и за всички хора.

И колкото повече я опознавах, толкова повече исках да общувам с нея и да изграждам взаимоотношения си с нея. И в един момент разбрах, че искам да прекарам живота си с това момиче. (Останалото е история 😊)

Същото е и с християнството. То се основава на Божието откровение за личността на Исус Христос, но се реализира във взаимоотношения с Него. Няма значение колко много знаеш за Исус, ако не Го познаваш.

От ст. 2 виждаме, че този живот, за който говори Йоан, е Исус. С други думи, Исус трябва лично да се преживее. Йоан лично се е срещал с Него, не е чувал от други за Него, не е чел книга за Него, не е ходил на семинар за Него. Йоан бе срещал Исус лице в лице.

Ти може би си казваш, „Йоан има предимството да е виждал Исус и да е общувал с Него. Аз никога не съм виждал Исус, не съм Го чувал да говори… Родил съм се 21 века по-късно. Но за апостолите бе важна не физическата, а духовната близост.

Учениците се посветиха на Него като техен Господ и Спасител и като Му се довериха, те преживяха вечния живот. Когато се родиш от Духа ти можеш наистина да изпиташ този живот! Когато се покаеш и се довериш на Христос, ти се новораждаш и ставаш част от Божието семейство.

Затова казваме, че няма второ поколение християни. Много българи бъркат, като казват че са християни, защото са се родили в християнска нация. Всеки трябва да реши сам за себе си дали ще вярва и ще следва Христос. Ако не си преживял новорождение, не си християнин и нямаш общение с Него.

И когато навлезем в този нов живот с Исус Христос, ние започваме да възвестяваме Него.

1 Йоан 1:5 „И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.“

Богословът и автор Джон Стот казва, „Християнското послание не е нито философска спекулация, нито несигурно предположение, нито скромен принос към религиозната мисъл, но догматично утвърждаване от тези, чиято опитност и пълномощие ги прави подготвени да го направят.“

Християнският живот е живот в общност! Когато прочетеш интересна книга, или опиташ нов десерт, или гледаш страхотен филм, или посетиш интересно място, искаш да споделиш за тях с някого.

Когато се върнахме от почивка в северозападна България, искахме да споделим с приятели нещата, които сме видели, защото бяхме благословени и толкова много обогатени!

Радостта идва от способността да предадеш на другите нещо, което те е благословило. Същото е и с християнския живот. Ако го живееш отделен от другите, ти пропускаш една от истинските цели на това да си християнин! Християнският живот добива съвсем различен смисъл, когато разбереш, че трябва да се споделя с другите.

В заключение, някои хора вярват в един Исус, който сами са си измислили и който им дава някакво емоционално преживяване, което ги успокоява, че са спасени. Но когато проблемите им не се разрешават с магическа пръчка, когато преминават през трудности и изпитания те решават, че християнството не работи.

Проблемът е, че те не са срещнали и не са следвали истинския Христос.  Не са вярвали в истинския Исус, както Той е разкрит в Писанията от апостолите, не са преживяли истинския живот и затова не могат да свидетелстват за Него.

Но ако си преживял среща с истинския Исус, няма по-голямо желание освен да споделиш това богатство с другите.

 Aз се възхищавам от примера на Карлайл Хана, първият мисионер на църквите на свободната воля в Индия. Той е роден 1929 г. в семейството на християни, затова преживява лична среща с Исус още като дете. Започва да чете Библията преди да тръгне на училище. През 1948 г. посещава евангелизация за младежи и там откликва на призива да стане мисионер в Индия, за да споделя истинския Исус с индийците.

През 1949 г. се жени и заедно със съпругата си Мари малко по-късно отпътуват за Индия. Превъртам лентата до наши дни. През 2022 г., след 70 години служение на мисионерското поле, Карлайл Хана се върна в Америка. За това време с негови усилия са били основани 350 църкви в Индия и Непал с повече от 17000 вярващи. Ръкоположени са 30 пастори и са изпратени 120 евангелизатори.

Нека да се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.09.2024 г.

 

Кой е Святият Дух?

/проповед/

В една църква, която била много консервативна, не се говорило много за Светия Дух. Една новоповярвала жена, много развълнувана от онова, което била преживяла, по средата на богослужението извикала „Алилуя!” Един от разпоредителите, който стоял отзад, се доближил, потупал я по рамото и й казал: „Госпожо, тук не се говори така!” Тя му отговорила: „Много съм развълнувана! Имах религиозно преживяване!” Той й отвърнал: „Но не и тук при нас, госпожо!”

Кой е Светият Дух? Ние често говорим за Бог Отец и за второто лице на Троицата, Божият Син Исус Христос. Но като че ли по-рядко споменаваме Светият Дух. Поне исторически той е бил пренебрегван, а понякога и разбирането за него не е било правилно. Когато някои хора чуят думата „дух“ имат негативни асоциации, като в този пример. И така, кой е Святият Дух?

1.     Святият Дух е личност.

Повечето хора си представят, че Святият Дух е някаква мистична сила. Други го разглеждат като безличностна сила, която Бог дава на последователите на Христос. Трети смятат, че е някакъв фантом. Библията обаче е категорична, че Святият Дух е Бог. Той е Божествена личност, която има ум, чувства и воля. Той притежава атрибутите на Бог. Например, в Псалм 139 виждаме, че Святият Дух е вездесъщ.

Псалм 139:7-8 „Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.“

Святият Дух е също така всезнаещ, той мисли и знае (1 Коринтяни 2:10-11), може да бъде натъжен (Ефесяни 4:30), застъпва се за нас (Римляни 8:26-27), взема решения според волята Си (1 Коринтяни 12:7-11), Той е Утешител и Съветник (Йоан 15:26). От тези и други стихове заключаваме, че Святият Дух е Бог, третото лице на Троицата.

2.     Святият Дух винаги е съществувал.

А) Святият Дух при сътворението

Точно защото е Бог, Святият Дух не се е родил на Петдесетница. Той присъства още при сътворяването на света.

Битие 1:1 „В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.“

Подобно на птица, която кръжи над гнездото си, Святият Дух се носеше над лицето на земята, за да доведе в съществувание нещо ново. Заедно с Бог Отец, Творецът и Бог Син, Святият Дух прави от хаоса космос, от безредието – ред, от бъркотията – хармония, от безформеното – красиво.

Святият Дух участва при сътворението, но и твори нов живот в хората.

Битие 2:7 „И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Еврейската дума за Святия Дух в Битие 1:1 е „руах”. Това е същата дума, която се използва за „дъх”. Една и съща дума означава и „дъх”, и „Дух”. Когато Бог сътвори човека, Той му вдъхна Своя руах.

Б) Святият Дух в Стария завет.

В Стария Завет Святият Дух слизаше върху конкретни хора с цел да ги подготви за определени задачи. Когато трябваше да се построи скинията, Божият Дух слезе върху един човек, Веселеил, за да му даде творчески способности. И Бог каза на Мойсей да му възложи тази задача (Изход 31:2-5)

Божият Дух дойде и върху старозаветни лидери като Исус Навиев (Числа 27:18), Давид (1 Царе 16:12-13) и дори върху Саул (1 Царе 10:10). В книгата Съдии виждаме Духът да идва върху различни съдии, които Бог издига, за да избави Израел от потисниците му.

Например, виждаме Святият Дух да слиза със сила върху Самсон, той разкъсва въжетата, с които е вързан, грабва челюст на осел и убива 1000 филистимци.

Много хора днес са вързани от навици, натрапчиви мисли или зависимости. Когато Божият Дух дойде върху тях, Той им дава способност да се освободят. Може да е зависимост от алкохол или наркотици, но също и материализъм, гняв, ревност, порнография.

При някои хора това става на часа, при други е дълъг процес на освобождение. Но когато повярваме Господният Дух идва в нас и ни дава сила да живеем според Божия план за нас.

Божият Дух дойде върху съдиите, Той дойде и върху пророците в Стария Завет, за да пророкуват бъдещи събития, но и да напомнят за завета, сключен от израелтяните с Яхве и да връщат народа на Израел към поклонение и покорство на Бога.

След като Бог се яви на Езекиил на Своя престол и в слава, Езекиил падна по лице. Тогава Езекиил чува гласа на Бога, който го изпълва с Духа Си и го повдига да се изправи, преди да чуе какво Бог иска от него.

Езекиил 2:2-3 „И като ми говорѝ, Духът влезе в мен и ме постави на краката ми; и чух онзи, който ми говореше. Той ми каза: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовен народ, който въстана против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до този днешен ден.

В Стария Завет Духът слизаше върху определени хора в определен момент за определена задача. И всеки път, когато го правеше, се случваше нещо. И всичко това не беше случайно – то сочеше към нещо ново. Към едно ново обещание.

Еремия 31:33 „Но ето завета, който ще сключа с Израелевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.“

Под стария завет Божият народ получи закона. Законът бе написан на каменни плочи. Хората гледаха тези закони и казваха: „Страхотни закони – не убивай, не кради, не прелюбодействай, не пожелавай, не искай онова, което принадлежи на друг.” Казваха: „Страхотни закони. Ако живеем така, ще имаме чудесно общество.”

След това се опитваха да живеят така, но разбираха, че не могат. И така, вместо да стане за благословение, законът бе голям товар за тях. Те отчаяно се опитваха да го спазват, но непрестанно се проваляха.

Затова Бог каза: „Ще направя нещо ново. Ето обещанието Ми. Вместо законът да е отвън – нещо, което се опитвате да спазвате, но не успявате – ще го вложа вътре, за да искате да го изпълнявате, да идва от сърцата ви.”

Когато децата ни бяха малки искахме да ги приучим на труд. Затова един ден решихме да въведем ясни правила. На един лист начертахме таблица с всички дни от седмицата и със задълженията на всеки от тях за всеки ден. При изпълнение имаше поощрителни награди (често само морални), а при неизпълнение – отнемане на привилегии. Това не помогна кой знае колко и по-нататък ученето продължи без таблици, с непрекъснато напомняне от наша страна J.

Но когато нашите момичета се омъжиха, започнаха да се грижат за дома си сами. Вече нямаше нужда някой да им напомня. Правеха го не защото трябва, а защото обичат своите съпрузи. Не защото някой им налага външни правила, а от вътрешно убеждение. 

Бог каза на израелтяните: „Ето как ще стане. Няма да спазвате правилата, защото трябва да ги спазвате, а защото Ме обичате. И понеже ме обичате, ще обичате и моите правила. Те ще идват от сърцата ви. Ще вложа закона Си вътре във вас.”

Езекиил 36:26 „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре у вас и ще ви направя да постъпвате според наредбите Ми, да пазите законите Ми и да ги извършвате.“ С това достигаме до изливането на...

В) Святият Дух в Новия завет.

За кого беше това обещание в Езекиил 36:26?

Йоил 2:28 „Ето какво казва Бог: И след това ще излея Духа Си на всяка твар...“

На всяка твар. Бог обеща, че ще излее Духа си на всеки човек, който повярва в Него. Но до изпълнението на това обещание минаха няколко стотин години.

Това стана при въплъщението на Исус Христос. Първо, Ангелът каза на Мария:

Лука 1:35 „Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светият, който ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син.“

Елисавета също се изпълни с Духа и младенецът заигра в утробата ѝ при срещата с Исус. Духът изпълни Захария и той пророкува. Когато Йоан кръсти Исус при река Йордан, Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб (Лука 3:22).

На много места в евангелията се казва, че Исус е изпълнен със Святия Дух. Всичко, което Той казваше, всяко чудо, което правеше, всеки демон, който гонеше, всеки пленник, когото освобождаваше – всичко това ставаше със силата на Духа.

Исус не само действаше в силата на Духа, но и предрече изливането на Духа след Неговата смърт и възкресение:

Йоан 7:38,39 „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.”

В Израел водата беше много важна. Те живееха до пустинята. Затова всички съзнаваха, че животът на всичко – хора, животни и растения, зависеше от водата! Водата беше символ на живота.

Но тук Исус не говореше за физическа жажда, а за духовна жажда, която не може да се утоли с течности или материални неща. Той каза, че Святият Дух носи живот. Исус искаше слушателите му да разберат, че когато се изпълним с Духа, тогава животът на Духа преминава от нас към тези около нас. И те също са поканени да пият от Духа.

Йоан 7:39 „А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.“

С други думи, още не бе умрял и възкръснал. И след като умря и възкръсна, Исус се яви на учениците си и им каза, „И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.“ (Лука 24:49)

Какво беше това обещание на Отца? Това обещание бе Святият Дух.

Деяния 1:8 „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И след като се възнесе, минаха ден, два, три, седмица. Учениците се питаха кога ще дойде обещаното от Исус и през цялото време се молеха. И очакването нарастваше в тях. Като последните дни след раждането на дете – всеки момент може да се случи!

И точно десет дни след Възкресение, на Петдесетница, учениците „се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар... На всеки, който се покае и се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете. (Деяния 2:38,39)

В момента в който човек изповядва Исус Христос като Господ и Спасител, Святият Дух идва върху него. И това е обещание за всички хора, от всички поколения след Петдесетница.

Дотук говорихме за това кой е Святият Дух. Видяхме, че Той е личност, че е Бог, който притежава всички Божии атрибути. Той се даваше само на определени хора в Стария завет, но е достъпен за всички, които призоват името на Христос днес.

Това е изумителното обещание на Отца. То е изумително поради чудното действие на Святият Дух в нас.

3.     Какво прави Святият Дух

Първо, Святият Дух разкрива истината. Той е авторът на Старият и Новият завет. Павел писа на Тимотей:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Боговдъхновено означава, че Бог чрез Святият Дух е вдъхновил авторите, за да напишат тези книги. Като някой, който ни разкрива истината, Святият Дух е този, който отговаря и на нашите молитви за Божие водителство. И това, което Той ни казва винаги е съзвучно с Неговото Слово.

Понякога обаче ние, хората, не искаме да чуваме истината. Тя ни пречи. Но така рискуваме много.

Един гид в американския национален парк Йелоустоун водил група туристи до наблюдателен пункт. Докато вървяли гидът разказвал на туристите за растителния и животинския свят и за да не му пречи пращенето от радиовръзката с пункта, го изключил. Като наближили наблюдателния пункт, го срещнал запъхтян служител, който го попитал защо не отговаря на съобщенията по радиото. Една мечка гризли вървяла по петите на групата и властите се опитвали да ги предупредят за опасността.

Когато изключим връзката със Святия Дух или пренебрегнем предупрежденията на Библията, ние поставяме себе си и другите около нас в опасност.

Изключваш ли своя приемник? Или си винаги на честотите на Духа?

Второ, Той ни новоражда. Както един мъж и една жена се събират и от любовта им се ражда физическо бебе, така става и когато Божият Дух и човешкият дух се слеят - от любовта им става ново духовно рождение. Човек се ражда отново, започва нов духовен живот.

Една неделна учителка обяснявала на децата разликата между физическото и духовното раждане. Говорила им върху Йоан, 3 глава. Искала да наблегне на разликата и попитала децата: „Християни ли се раждаме?” Едно малко момче отговорило: „Не, госпожо, раждаме се нормални.”

Когато Божият Дух дойде в един невярващ човек, Той го изобличава за грях, правда и съд (Йоан 16:8). Той ни призовава към покаяние. Той прави възможна вярата ни и ни новоражда.

Исус каза на Никодим, че за да влезе в Божието царство, той трябва да се роди отново, да се роди от Духа.

Едно дванадесетгодишно момче било спасено на евангелизация. По-късно приятелите му го попитали как е станало. „Получи ли видение?“, попитал един. „Чу ли Бог да ти говори?“, позаинтересувал се друг. Момчето отговорило на всички въпроси с „не.“

„Тогава как беше спасен?“, попитали те. Момчето отговорило. „То е като когато хващаш риба – не можеш да видиш или да чуеш рибата, само я чувстваш да дърпа кордата. Аз просто почувствах Бог да дърпа кордата на моето сърце.“

На трето място, Святият Дух ни дава духовна сила.

Деяния 1:8 „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И един стих, който цитирахме много през последните две години:

2 Тимотей 1:7 „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“

Твърде много от нас днес са парализирани от страх. Страх от вируса, страх от смъртта, страх от бъдещето, страх от това какво ще си помислят или ще говорят за нас...

Но за да имаме тази сила, ние трябва да сме изпълнени с Духа. Спърджън е казал: „Без Духа на Бога ние не можем да направим нищо. Ние сме като кораб без платно, като клони без стъбло, като въглища без огън, ние сме безполезни.“

Представете си една ръкавица. Ръкавицата не може да направи нищо сама, но когато пъхнете ръката си в нея, ръкавицата може да прави много неща. Всъщност не ръкавицата, а ръката ви в ръкавицата е тази, която действа. Християнинът е тази ръкавица, а Святият Дух в нас е ръката, която върши работата. Ние трябва да оставим място за ръката, за да може всеки пръст на ръкавицата да е изпълнен.

И като ни дава сила, Той ни води, утешава, насърчава, съветва, застъпва се за нас. Той е наш Водач, Утешител и Адвокат. Всичко това се съдържа в гръцката дума параклетос, употребена от Исус за него:

Йоан 16:7 „Обаче Аз ви казвам истината – за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят (paracletos) няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя.“

Имаш ли тази Личност? Новороден ли си? Изпълваш ли се с Духа като четеш Библията и се молиш? Имаш ли Утешител, Съветник и Застъпник в живота? Ако отговорите ти на тези въпроси са „да“, тогава ти ще бъдеш верен на Бога и приятел, на когото може да се разчита.

Някои християни са:

строителни колички – трябва да се тикат

лодки – нуждаят се от гребла

хвърчила – трябва да се държат на въже

футболни топки – не знаеш къде ще отскочат следващия път

балони – пълни с въздух и готови да се пръснат

ремаркета – трябва да ги дърпаш

лампи – светват и изгасват

котета – доволни са, когато ги галиш

Но някои са като полярната звезда – те са там, където се нуждаеш от тях – верни приятели, на които можеш да разчиташ.

Молитва

 __________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.01.2022 г.

Как мога да съм сигурен, че съм новороден?

/проповед/

Увод

Двама проповедници стоели край пътя със знак, на който пишело: „Краят наближава – обърни обратно, преди да е твърде късно.“ Преминаващ край тях шофьор се провикнал: „Ей, религиозни откачалки, я ни оставете на мира!“ След малко проповедниците чули шумно плисване във водата. Един от проповедниците казал на другия: „Не мислиш ли, че трябваше да направим знак, на който просто пише „Мостът е отнесен“?

Понякога посланието е ясно, но ние решаваме просто да не го видим. Нещо подобно става и с един от най-важните въпроси, които Писанието повдига – как мога да съм сигурен, че съм новороден християнин? Много хора четат за новорождението в Библията, но продължават по житейския си път, все едно не са видели този предупредителен знак. Но има и такива, които дори не поглеждат знака.

Днес в България има много традиционни християни, които си казват: „Аз съм религиозен човек. Ходя на църква от време на време. Почитам ритуалите и традициите, нали те са ни съхранили като нация. Спазвам коледните пости. Дори се моля, когато имам проблеми. Паля свещички и подавам за Бог да прости. Убеден съм, че има една сила, която ме пази и отговаря на молитвите ми!

Проблемът е, че нищо от тези неща не те спасява! Нещо повече, те по-скоро ще те отклонят от пътя на спасение.

Затова днес искам да говорим за новорождението. Какво означава да си новороден християнин? Може ли човек, който не е новороден, да се спаси? Кои са белезите на новородения християнин? Нека се помолим.

1.     Какво означава да си новороден християнин?

Първо, нека видим какво означава да си новороден християнин? Класическият пасаж от Библията, който отговаря на този въпрос, е Йоан 3:1-21. Нека прочетем ст.1-6.

При Исус идва Никодим – виден фарисей и член на Синедриона, което е Върховното събрание и съдилище на евреите. Никодим отива при Исус през нощта, защото се страхува да не го видят неговите колеги и да му стъкмят някой компромат.

Той иска да зададе на Исус някои въпроси. Най-вече го интересува как може да се спаси. От първоначалните му думи разбираме, че той смята, че Исус е просто велик учител, изпратен от Бога.

Исус обаче му казва нещо, което той не очаква: „Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.“ (ст.3) С това Божият Син показва на фарисея какво не му достига, за да се спаси. Забележете, че въпреки своите дипломи и авторитет на духовен учител, Никодим не схваща какво му казва Исус. Не разчита знака.

Йоан 3: 4-6 „Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.“

Какво има Исус предвид? Той ни казва нещо много просто. Можем да влезем в Божието царство само ако се новородим.

Никодим и всеки от нас се нуждае от ново сърце – от духовна трансформация. Ние сме заченати в грях и без Христос сме духовно мъртви в нашите грехове (Ефесяни 2:1, Римляни 3:23). Новорождението е Божие дело, при което се вменява вечен живот на човека, който вярва.

2.     Как можем да се новородим?

Как става това?

Първо, Исус казва на Никодим, „Ако не се роди някой от вода...“ (ст.5) Това означава да се кръсти чрез потапяне. Но водата сама по себе си не носи новорождение. Ако водата новораждаше, днес 70 процента от българите щяха да бъдат новородени християни и България щеше да е различна!

Когато Йоан Кръстител кръщаваше в пустинята, той проповядваше покаяние. „Покайте се, защото Божието царство наближи“. (Матей 3:2). И всички, които се покаяха за греховете си, бяха кръстени.

Покаянието е основно изискване за новорождението. Ние трябва да се покаем искрено от греховете си и да се отречем от тях, защото те ни отделят от Бога (Исая 59:2). Искреното покаяние не е просто изповед, а реална промяна на живота.

Как може един Mосквич да стане БМВ? Това не става с проста смяна на емблемата. Нужно е да отиде до пречистващия огън, за да бъде преработен, излят и моделиран в истинското нещо.

Нужна е цялостна промяна на живота. И след като се покаем можем да се кръстим като знак за нашето посвещение да следваме Христос.

В кръщението ние първо се потапяме във водата, с което символизираме погребването на старото ни грешно естество с Христос, след което се издигаме над водата, което символизира нашето възкресение в Него за нов живот.

Римляни 6:4 „Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“

В нашия двор имахме череша, която даваше много плод. Но през една сушава година тя изсъхна и ние я отсякохме. На нейно място остана един мъртъв пън. И след това се случи нещо удивително. Някакъв филиз започна да израства от този пън.

Той продължи да расте, докато стана голямо черешово дърво и започна да дава плодове. Нужно беше да отсечем старото мъртво дърво, за да може на негово място да израсте новият живот. Смърт на старото естество, за да израстне новият живот.

“Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“

След това Исус казва: „Ако не се роди някой от вода и Дух...“ (ст.5). Какво означава да се родиш от Духа? Когато се покаем от греховете си и се доверим за спасението си на Христос, Бог влага в нас Святия Дух като знак, че ние принадлежим на Него, че сме Негови деца.

2 Коринтяни 1:22 Бог е този, „Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог“.

Римляни 8:14,16 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове... 16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.

Тихон Задонски казва: „Чрез плътското си раждане ние се раждаме в грехове... а в духовното си раждане ние се очистваме от греховете... В плътското си раждане се раждаме за временния живот, а в духовното – за вечния живот. Няма друго средство за поучаване на вечния живот, освен Христос.“

Има две раждания – биологично и духовно, два вида смърт – биологична и духовна и два вида възкресения – възкресение за вечен живот и възкресение за осъждане и вечни мъки.

Някой беше казал: „Ако си роден само един път, ще умреш два пъти. Ако си роден два пъти, ще умреш един път.“

Дотук говорихме за това какво е новорождение. Видяхме, че новорождението е суверенно дело на Святия Дух. Спасението е по благодат чрез вяра. След като се покаем Бог изпраща Духа си в нас, за да ни води по пътя към спасение и вечен живот.

Възможно е дори след това обяснение ти пак да се питаш, аз новороден християнин ли съм? Като добър баща, Бог не иска да се чудиш дали си негово дете, но да имаш увереност, че си новороден и част от Неговото семейство.

Затова нека сега видим кои са белезите на новородения християнин. Моята молитва е ти да се припознаеш в групата на новородените християни или ако не, да закопнееш за новорождение и това слово да те доведе до спасително покаяние.

3.     Кои са белезите на новородения християнин?

Йоан 3:3 „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.“

Истински новороденият християнин вече не е същият човек. Писанието ни дава много от белезите на новорождението. Нека разгледаме някои стихове от Първото послание на Йоан, където те са ясно показани.

A. Вярва, че Исус Христос е единственият Спасител

1 Йоан 5:1 „Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога.“

Първо, новороденият човек вярва че Исус Христос е единственият Спасител, който може да прости греха му, че Той е Божият Син, назначен от Бог Отец за тази цел и че освен Него няма друг Спасител.

Той е положил своето доверие в Христос и вярва, че всичките му грехове са простени. Той вярва, че тъй като е приел завършеното дело на Христос и смърт на кръста, той е счетен за праведен в Божиите очи и може да гледа с надежда и без страх към смъртта и Божия съд.

Той може да има страхове и съмнения. Понякога може да сподели с тебе, че се чувства така, сякаш няма вяра. Но попитай го дали иска да се довери на нещо друго освен на Христос и виж какво ще ти каже. Попитай го дали ще положи своята надежда за вечен живот на своята доброта, своите дела, своите молитви, своя пастор или своята църква и виж какво ще ти каже.

Б) Не върши грехове.

1 Йоан 3:9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях.

Човек който е роден от Бога, или е новороден, обикновено не върши грехове. Той вече не греши по своя воля. Преди той не е мислил дали върши грях или не и не винаги е чувствал угризения, след като е вършел зло. Живеел си е мирно и спокойно с греха си. Били са приятели.

Но истинският християнин мрази греха, отвращава се от него, бяга от него и се бори с него. Смята го за най-голямата чума, скърби когато падне под негово влияние и копнее да бъде напълно освободен от него. Той вече не се наслаждава в греха, не му е и безразличен. Грехът е станал нещо ужасно за него и той го мрази.

Ако каже, че е без грях, той ще излъже (1 Йоан 1:8). Но той мрази греха и най-голямото му желание на душата му е да не извършва никакъв грях. Той не може да попречи на лоши мисли да влизат в ума му, нито на неговите недостатъци да проличават в думите или поведението му. Той знае, че „ ние всички в много неща грешим“ (Яков 3:2). Но тези неща му носят скръб и тъга, и неговото същество не се съгласява с тях.

В. Стреми се към святост.

1 Йоан 2:29 „...всеки, който върши правда, е от Него роден.“

Човек, който е новороден, се стреми към святост. Той желае да живее според Божията воля, да върши това, което е угодно на Бога и да избягва нещата, които Бог мрази. Той гледа на Христос като на пример и се стреми да се докаже като Христов приятел, като се покорява на заповедите му. Той знае, че не е съвършен. Осъзнава вътрешната си поквара, която воюва срещу благодатта, но не се съгласява с нея.

Макар и понякога да се чувства паднал толкова ниско, че се пита дали е християнин изобщо, той може да каже заедно с Джон Нютън „Аз не съм това, което трябва да съм, не съм това, което искам да съм, не съм това, което се надявам да съм в един друг свят. Но все пак, аз не съм това, което някога съм бил, и с Божията благодат съм това, което съм.“

Г. Има любов към братята.

1 Йоан 3:14 „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото обичаме братята.“

Новороденият християнин силно обича всички истински ученици на Христос. Чувства се у дома си най-вече, когато е в тяхната компания. Чувства ги като членове на неговото семейство. Те са войници от неговата армия, които се бият срещу общ враг. Те са негови спътници по пътя към спасение. Той ги разбира и те го разбират. Може да се различават много, но това няма значение. Те са синове и дъщери на неговия Отец и той не може да не ги обича.

Но подобно на своя Небесен Отец, той обича всички хора. Той се моли и благовества, за да бъдат освободени те от  робството на Сатана и да повярват в Христос. Той е учтив, любезен, спокоен и честен. Винаги готов да помогне. Готов е да поиска прошка и да си признае грешката или вината. Уважава авторитети и зачита достойнството на всеки човек. На работното си място е съвестен служител. Подобно на своя Господ и Спасител, той обича и съчувства и на най-големия грешник.

Д. Побеждава света.

1 Йоан 5:4 „Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света.“

Новороденият човек не използва мнението на света за критерий за добро и зло. Не практикува религиозни ритуали и традиции и не изпълнява светски закони и религиозни учения, които противоречат на Библията. За него Библията е единствен авторитет по въпросите на вярата и служението. Той я чете, размишлява върху нея всекиднено и се стреми да живее според нейния етичен стандарт. Затова в живота му се наблюдава трайна промяна.

В своята книга „Хайдушки копнения“ Яворов пише за вярващите в Банско: „Тук бие на очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла голяма културна роля в този край. Банско има 4-5000 жители, от които голяма част са протестанти. При вида на последните аз бих го кръстил град, гледайки православните – село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски.

Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им отдавна е прекрачила Библията; те четат всичко и във всяка къща има по няколко книги, „позволени“ от полицията и „непозволени“. Православният обаче е останал все пак селянин като баща си и като дядо си. Той смята на рабеш, пази рогозката, навита като масур зад вратата и не хвърля опинците нито на Великден даже.“

Новороденият се стреми да прилича на Христос, не на културата, в която живее. Затова не се колебае да върви срещу светския начин на живот, светските идеи и обичаи, когато те противоречат на Библейските заповеди. Не се захласва по езически традиции, защото те, видите ли, били пазители на българщината през вековете.

Не се интересува от това какво казват или мислят хората. Той е преодолял любовта към света. Той не се удоволства в неща, които носят щастие на повечето хора. Те му изглеждат глупави и недостойни за едно безсмъртно същество като човека.

Той се стреми да получи похвала от Бога, не от човеци. Той се страхува да не обиди Бога повече, отколкото да не обиди човека. За него няма значение дали го обвиняват или хвалят. Първата му цел е да угоди на Бога. „Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.“ (2 Коринтяни 5:17)

И накрая,

Е. Пази себе си.

1 Йоан 5:18 „онзи, който се е родил от Бога, пази себе си.“

Човекът, който се е новородил внимава за своята душа. Той се опитва не само да избягва греха, но и да избягва всичко, което може да доведе до него.

Едно малко момиченце повярвало в Бога. Един ден то било само вкъщи. Когато дяволът дошъл и почукал на вратата на къщата с изкушение, тя просто изпратила Исус да отвори вратата.

Новороденият християнин пази душата си. Той внимава в каква компания се движи. Той знае, че злото е по-заразно от доброто, както болестта е по-заразна от здравето. Внимателно използва времето. Основното му желание е да го посвещава на полезни неща.

Той желае да живее като войник във вражеска страна – да носи постоянно своето снаряжение и да е подготвен за всяко изкушение. Той се стреми да е внимателен, смирен и да пребъдва в молитва.

Това са шест белези на новородения християнин. При някои християни те се забелязват лесно, при други са едва забележими. При отделните християни някои от тези белези са по-видими от други.

Но трябва да заключим, че само новородените християни имат всичките тези характеристики, а тези, които ги нямат, не са новородени.

Имаш ли тези характеристики? Ако ги имаш, тогава можеш да си сигурен, че си новороден християнин. Aко не, Бог те призовава днес да се покаеш и да предадеш живота си на Него.

Американският пастор и църковен водач Джон Уимбър описва как той е достигнал до лично покаяние и новорождение. „След като изучавах Библията около три месеца... разбрах, че съществува един Бог, който може да бъде познат в три лица. Разбрах, че Исус е изцяло Бог и изцяло човек, че е умрял на кръста заради греховете на света. Ала не разбирах, че и аз съм грешник. Мислех се за добър... Една вечер Каръл (съпругата му) каза: „Мисля, че е дошъл моментът да направим нещо с всичко, което учихме.“

После, докато я гледах в пълно изумление, тя коленичи на пода и почна да се моли сякаш на гисповия таван. „О, Боже – нареждаше Каръл – съжалявам за греховете си.“

Не можех да повярвам. Каръл беше по-добра от мен и все пак смяташе, че е грешница. Усещах мъката ѝ в дълбочината на молитвите. След малко тя ридаеше и повтаряше: „Съжалявам за греховете си.“ В стаята имаше шест-седем души, всичките със затворени очи. Погледнах ги и тогава ме порази мисълта: „И те се молят със същата молитва!“ Взех да се потя обилно. Мислех, че ще умра. Едри капки се стичаха по лицето ми и си казах: „Няма да направя това. Аз съм добър човек.“ Тогава ми просветна. Каръл не се молеше на гипсовия таван; молеше се на някаква личност, на Бог, Който я чуваше. Тя знаеше, че в сравнение с Него е грешница и се нуждае от опрощение.

В един миг кръстът доби нов смисъл за мен. Изведнъж разбрах нещо, което не бях осъзнавал преди; че съм наранил чувствата на Бога. Той ме е възлюбил и в любовта Си към мен е изпратил Исус. Но аз се бях отвърнал от тази любов... Бях грешник, който отчаяно се нуждаеше от кръста.

Тогава и аз коленичих на пода, хълцах, носът ми течеше, очите ми сълзяха... Изпитвах непреодолимото усещане, че разговарям с някого, който е бил с мен през целия ми живот, но аз не съм успял да го разпозная. Също като Каръл и аз взех да говоря на живия Бог, казвах му, че съм грешник, ала единствените думи, които можех да изрека гласно бяха: „О, Боже, о, Боже...“ Онази нощ аз коленичих пред кръста и повярвах в Исус.“

Нека се помолим. 

__________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

26.08.2019 г.