Вместо да дундуркаме спасените...

Какъв е твоят стил на благовестие - 2 част

/проповед/

Миналият път говорихме за конфронтационния, интелектуалния стил и благовестие чрез лично свидетелство. Днес ще продължим с останалите три стила: благовестие чрез изграждане на взаимоотношенията, благовестие чрез покана и накрая благовестие чрез служене. Всичко това разбира се с уговорката, че това са някои от най-основните стилове на благовестие и че взависимост от ситуацията един християнин би могъл да използва различни стилове.

„Най-добре защитаваме славата на Господа като говорим първо НА Него за невярващите, вместо да говорим първо ЗА Него на невярващите хора.” Синклер Фъргюсън. Нека не забравяме ролята и мястото на молитвата в нашето благовестие.

Дейвид Макгий казва: „Ние трябва да сме по-загрижени за достигане до изгубените, отколкото за дундуркане на спасените”. Ние сме малка църква и нашето бъдеще и съществуване зависи от достигане до нови хора. Тези празни столове трябва да се запълнят. Въпросът е, как да стане това?

Това е възможно, когато всеки вярващ открие своя стил на благовестие и го използва за растеж на Царството. Едно от най-важните неща в евангелизирането е изграждането на целенасочени взаимоотношения. Днес ще говорим първо за благовестие чрез взаимоотношения.

Благовестие чрез взаимоотношения

В Марк 5 четем за човека, измъчван от нечист дух. Той живее на гробищата и се държи като дивак, постоянно вика и се изпосича с камъни. Един ден Исус го срещна и изгони нечистите духове от него. Човекът беше толкова радостен, че помоли Исус да му позволи да го придружава в обиколките му.

Исус му отказа с думите: „Иди си у дома при своите и кажи им какви велики неща ти стори Господ и как се смили над тебе.” (Марк 5:19)

Той му каза да благовества, като използва взаимоотношенията – да споделя вярата си с хората от неговото обкръжение. С други думи, той му каза: „Не ходи да чукаш на вратите на непознати. Ти имаш семейство и приятели, които трябва да знаят какво съм направил в живота ти. Иди си вкъщи и живей един променен живот в тяхно присъствие. Моли се неуморно за тях и очаквай Бог да отвори възможности да разкажеш своята история. Бъди на разположение, когато някой те попита: „Как мога да имам това, което имаш и ти?”

Някои хора си гълтат граматиката, когато трябва да свидетелстват на непознати или на случайни познати. От друга страна, те сякаш не виждат възможностите за благовестие, които съществуват в контекста на техните взаимоотношения.

Други се чувстват виновни, защото не могат да отидат в Африка или Индия и да „достигат изгубените”. През това време Бог се нуждае от някого точно като тях да е благовестител точно там, където са те.

Може би и някой от вас иска да стане мисионер в далечна екзотична страна. Деби иска да отиде в Африка. В това няма нищо лошо, даже напротив. Но ако ти не си успешен мисионер там, където си поставен, как ще бъдеш успешен мисионер в чужда и непозната култура?

Един мисионер в Африка бил запитан дали харесва това, което прави. „Дали харесвам работата? Не. Жена ми и аз не обичаме да живеем в мръсотия. Ние сме хора с изтънчен вкус. Не обичаме да се вмъкваме в гнусни колиби, лазейки върху кози фъшкии... Но нима не трябва да правим нищо за Христос, което не ни харесва? Жалко за такъв човек. Въпросът не е какво харесваш и какво не. На нас ни е заповядано да „Отидем” и ние отиваме. Любовта ни заставя.”

Имаш ли приятели и членове на семейството ти, които не познават Господа? Ако да, започни да инвестираш време, молитва и усилия в тази посока. Бъди на разположение на Бог и Той ще те използва в техния живот.

Благовестие чрез покана

Повечето от вас са чели историята за самарянката при кладенеца (Йоан 4). Докато разглеждахме евангелието от Йоан й отделихме специално време в проповед. След дълъг разговор с Исус тя се убеди, че Той е Божият Син. Беше толкова въодушевена от откритието си, че забрави делвите с вода и се затича към града. Вместо да преразказва разговора си с Него с нейни думи, тя настойчиво покани хората да дойдат при кладенеца и да изслушат Исус. Те го направиха и от ст. 39 разбираме, че много самаряни са повярвали в Него.

Самарянката благовества, използвайки покана. Тя знаеше, че не е подготвена да сподели пълната блага вест убедително. Затова покани своите приятели и познати да дойдат и чуят някой, който може да я обясни по-ефективно.

Много хора се упрекват, защото не са конфронтационни или интелектуални. Не притежават драматично свидетелство, което да споделят. Не са и много активни при създаване на взаимоотношения. Мислят, че от тях евангелизатор няма да стане. Може би Бог иска те да правят това, което направи и самарянката – да канят хора с думите „ела и виж”.

Преди няколко години пътувах с влак до София. В купето бяхме с един студент. Тъй като пътят беше дълъг, захванах разговор с него. Оказа се, че като малък е ходил на евангелска църква и е посещавал неделно училище, но отдавна не ходи на църква и е забравил за вярата в Бог. Поканих го на младежко и църква и той се съгласи. Обикновено като каня хора във влака те обещават, но не идват. Но каква беше моята изненада, когато това момче не само дойде, но и остана в църква. Скоро ще се жени за една от лидерите на студентската група във Велико Търново.

Самият аз имах духовни търсения, бях преминал през индуизъм, Заратустра, бях ходил дори малко на баптистка църква във Варна. Но като отидох да уча попаднах в напълно различна среда. Ако единият от съквартирантите ми не ме беше поканил на домашна група и на църква, сега едва ли щях да съм на това място.

Преди време Пеце и Радица канеха много активно студенти от Македония на нашите Алфа групи. Дойдоха около 12-15 човека общо. Ако не ги бяха поканили, тези хора никога нямаше да чуят благата вест изложена толкова пълно.

Нашата църква периодично организира евангелизационни събития – хлебна къща, детски работилници и музикален клуб, гледане на футболни мачове за мъже, великиденска и рождественска служби. Освен това всяка служба е предназначена и за невярващи. Раздаваме и специални покани и флаери. Благодаря на Бог за тези, които каните хора на тези събития. Същевременно искам да ви насърча да сте още по-активни в тази посока, а тези които досега не са го правили, да се молят за водителство и да канят хора.

В една църква организирали християнски мюзикъл за търсещи хора, които не са готови да отидат на обикновена служба. Преди да се състои събитието една жена от църква отишла при пастора и му казала: „Знаеш ли, моята цел е да запълня един ред. Не мога да благовествам много убедително, но мога да доведа моите приятели да чуят музиката и представлението ще им говори за Бог. Целта ми е да изпълня един ред.”

75-90% от хората в църква са повярвали, след като приятел, роднина или съсед ги е поканил на църковно събитие. За сравнение, само 4-5% от посещавалите неделно училище и само 1% от присъствалите на евангелизация остават в църква. Нека илюстрираме това. Колко от вас са били поканени от познат или роднина, за да дойдете на църква?

Жената по-горе си беше поставила за цел да запълни цял ред със свои приятели в църква. Защо не си поставиш и ти такава цел? Ти също можеш да бъдеш евангелизатор, чийто стил е канене на хора. Можеш да се молиш и да постиш за това. И когато организираме нещо, или дори още преди следващата неделна служба, завърти няколко телефона и покани някого. Направи каненето твой стил на благовестие.

Благовестие чрез служене

Една от най-привлекателните личности в Писанията е жената с име Тавита. Тя оказа огромно влияние върху града си чрез добрите дела, които вършеше. Тя шиеше дрехи за бедните и изоставените и ги раздаваше в името на Христос. Може би тя никога не е чукала на врата, за да евангелизира. Едва ли е проповядвала и проповед. Но чрез нейните дела на служение тя е насочвала хора към Бога, който може да трансформира човешките сърца и да ги изпълва с любов (Деян. 9).

Тавита беше благовестител, който използваше стила на служене. Чрез своята уникална дарба да служи на другите тя изразяваше по един осезателен начин посланието на благата вест. Може би и ти имаш като нея чувствителен дух и сърце, готово да помага. Може би притежаваш дарбата милост, гостоприемство, даване или съветничество. Ти можеш да станеш много ефективен евангелизатор, ако свържеш споделянето на благата вест със служене на другите.

Моята съпруга е изключителен пример за благовестител чрез служене. Тя е готова да откликне на всяка нужда, за която научи. Ако знае, че някой няма възможност да си приготви храна, тя ще сготви и ще отиде да му я занесе у дома.

Имаме и други добри примери на хора от църква, които служат на своето семейство. Една жена от църква е отгледала сама децата си и сега гледа обездвижената си майка. Най-вероятно тя притежава дарбата милост и би могла да е много ефективна, ако използва извършването на добри дела като стил на благовестие.

Един пастор получил следното писмо: „животът ми беше променен до неузнаваемост след като посетих центъра за раздаване на храна при вашата църква. Бях изгубил надежда и отидох там от отчаяние. Жената, която ми даде храната, каза: „Раздаваме тази хорана, защото нашият живот е бил променен от Исус Христос и искаме да знаеш, че Той се интересува и от тебе.” Не съм християнин, но сега се замислям. Никога преди не съм знаел, че Бог се интересува от мене.”

Бил ли си в присъствието на евангелизатори, които те карат да се чувстваш като втора ръка християнин, защото можеш само „да служиш на хората”? Моля те, не изпитвай неудобство. Служи с радостно и състрадателно сърце и казвай: „Служа на вас и другите, защото искам да знаете, че Бог се интересува от вас.”

Така ще посееш семена, които другите могат да напоят и Святият Дух може да накара да дадат плод. Бъди сигурен. Много невярващи на този свят знаят какво трябва да направят, за да станат християни. Единственото, което им липсва е някой като теб, който да смегчи сърцата им чрез дела на служение. Бъди този човек за тях!

Кое звено си ти?

Идването на човек при Господа е като верига с много звена. Първо, второ, средно... последно. Има много влияния и разговори, които предхождат решението на човек да се обърне към Христос. Аз съм бил и първо звено, обикновено средно, а понякога и последно звено. Бог не ме е призовал да бъда само последното звено. Той ме е призовал да съм верен и да обичам всички хора.

Автентичните евангелизатори знаят, че те са само едно звено във веригата на обръщане на човек към Христос. Но те знаят също така, че всяко звено е важно. Знаят, че трябва да свършат своята част. Те знаят, че Бог иска от тях да достигат до невярващите с личния си стил на евангелизиране.

Исус те призовава да влезеш в бизнеса с хора. Той те предизвиква да внасяш промяна в живота им за вечността. Ще приемеш ли това предизвикателство?