/проповед/
Вземането на решения на тъмно може да доведе до последици,
за които да съжаляваш. Във времето преди да има електричество един много
стиснат фермер нахокал своя слуга за това, че носи запален фенер, когато отива
на среща със своята възлюблена. Казал му, „Когато аз отивах на среща никога не
съм носил фенер. Винаги отивах в тъмното.“ „Да“, казал слугата иронично, и виж
какво си си взел.“
Днес започваме да изучаваме първото
послание на апостол Йоан. Заглавието на тази поредица е „Да ходим в Светлината“.
Надявам се тази поредица да ви насърчи да следваме и да ходим в Светлината,
Исус, за да пръскаме Неговата светлина навсякъде, където отиваме.
Йоан е един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Йоан е син на рибаря Заведей и в евангелията е описан като „ученика, когото {Исус} обичаше“ (Йоан 19:6). По всяка вероятност той е основавал църкви около Средиземно море. Ръководи църквата в Ефес, която Павел е основал. Автор е на евангелието на Йоан, три послания (1, 2 и 3 Йоан) и Откровение. Заточен е на о-в Патмос заради вярата си. Aпостол Йоан е водач на църквата в Ефес и умира с мъченическа смърт там.
През 90-те години на 1 в. той пише това първо писмо до църквите в Мала Азия. През това време, както предвижда ап. Павел, в църквата навлизат лъжеучители. Еретическото учение, с което се сблъсква Йоан е гностицизмът.
Думата идва от гръцкото „гносис“, знание. Едно от характерните вярвания на гностиците е, че материята в същността си е зла, а само духът е добър. Но Библията никъде не нарича материята зло, а както знаем, не всички духове са добри!
Също, гностиците твърдяли, че те притежават по-висше знание от откровението на Писанията, което по мистичен начин Бог им е открил и те са призовани да го предадат на вярващите. Днес подобни твърдения чуваме от някои съвременни лъжеучители като Кенет Хегин, Кенет Копланд и други.
По времето на Йоан тези гностици също твърдели, че имат знание, което не е дадено на редовите християни. Можем да сравним гностицизма с агностицизма. Ако агностиците казват, че Бог е непознаваем и отхвърлят възможността да го познаем, гностиците правят точно обратното – твърдят, че притежават специално знание за Бога, божествена искра, която Бог им е дал. И двете учения са грешни и са от дявола.
Йоан пише до общност, в която има голямо разделение. По-нататък в писмото разбираме, че то е написано и по повод на това, че малко преди това някои недоволни членове на църквата я напускат (2:18-19 – „от нас излязоха, но не бяха от нас“), повличайки със себе си и други, и сега се опитват да убедят още хора да ги последват (ст. 26, „Това ви написах заради онези, които ви въвеждат в заблуждение“). Тези хора критикували водачите и това внасяло смут и объркване сред вярващите.
И Йоан пише, за да им помогне да възстановят общението и радостта си, и да им даде увереност в тяхното спасение. И в противовес на лъжеучителите, които твърдели, че имат специално знание, Йоан казва на вярващите, че има някои важни неща, които те трябва да знаят. Думата „зная“ се повтаря поне 25 пъти в писмото.
Нека прочетем
1 Йоан 1:1-5 „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас); това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
Днес хората са изключително подозрителни и скептични към всичко. Отказват да вярват в съществуването на абсолютната истина. Ние трябва да имаме предвид това в нашето благовестие. Но също така трябва да не забравяме, че християнството не е някаква философска система. То е взаимоотношения с една личност – личността на Исус Христос. Именно със свидетелство за тази личност започва Йоан писмото си.
1 Йоан 1:1 „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха...“
Кое е това, „което беше отначало“? Тук Йоан говори за Исус, който е съществувал вечно и е бил от началото. И Йоан казва, че той е бил свидетел, заедно с другите апостоли на служението на Исус.
Първо, Йоан е чул думите му. Той е записал повече от думите на Исус от другите автори на евангелия, Матей, Марк и Лука.
Йоан си спомня за думите, които е имал привилегията да чуе за трите години, през които е следвал Исус. Той си спомня притчите на Исус, които са били толкова завладяващи и говорещи право на сърцето на слушателите. Спомня си въздействащите му проповеди, които призовават хората да оставят греховете си и дават думи на надежда.
Спомня си как Исус се е обърнал със състрадание и е насърчил прокажения, слепеца и дори хванатата в прелюбодейство жена. Йоан вече е в преклонна старост и макар слухът му да е отслабен, той още чува думите на Исус ясно, както когато Исус ги е изричал.
Второ, Йоан е видял Исус. „Това, което видяхме с очите си.“
Има три основни гръцки думи със значение „виждам“, които срещаме в Йоан 20:5-8, където е описано случилото се в деня на възкресение. Петър и Йоан научават от Мария, че тялото на Исус не е в гроба и изтичват до него. Йоан е по-млад и затова по-бърз. „И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.“ (ст. 5) Тук думата „видя“ (blepo) е със значение на „забелязвам“.
След малко запъхтян пристига Петър, но не спира на вратата, а влиза в гроба и „видя плащениците положени“ (ст. 6). Този път за „видя“ е използвана различна дума, „theoreo”, която означава „вглеждам се“. Очевидно нещо в начина, по който са изглеждали плащениците е накарало Петър да се замисли.
Накрая, Йоан и Петър забелязват, че кърпата за главата е в същата форма, както когато е покривала тялото на Исус. В този момент най-накрая положението на погребалните одежди прониква в съзнанието на Йоан и той „видя (orao), и повярва“ (ст. 8). И точно тази последна дума, orao, Йоан използва тук в 1 Йоан 1.
Апостолите видяха Исус да превръща водата във вино, видяха Го да ходи по вода, да храни множествата и да възкресява мъртвите. Тридесет и седемте чудеса, записани в евангелията са една малка част от тези, на които апостолите са били свидетели. Йоан казва, „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“ (Йоан 21:25)
Йоан чу, Йоан видя, и трето, Йоан докосна. „Ръцете ни попипаха“ (1 Йоан 1:1) Лъжеучителите казваха, че Исус не е Месията. Затова Йоан казва:
1 Йоан 2:22 „Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича от Сина няма и Отца.“
Тези лъжеучители са отричали въплъщението, защото според тях Бог не можел да се въплъти в човешко тяло, тъй като цялата материя е зла. В евангелието си Йоан обаче ясно подчерта, че „Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).
По-нататък в писмото си, Йоан ще каже:
1 Йоан 4:3 „всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста“.
Виждаме, че очевидно Йоан пише писмото, за да отговори на грешното учение за личността на Исус Христос. Йоан казва: Аз бях там, аз чух, видях и дори пипнах Исус.
Днес едно не по-малко опасно религиозно движение, Ню ейдж, част от което е и т.н. „Бяло братство“, също учат, че за да преживееш Христос трябва да имаш някакво мистично, тайнствено знание, което само няколко просветени хора могат да получат. Тези мошеници използват непросветеността на наивни хора, за да се обогатяват на техен гръб.
Например, един рейки семинар I ниво е 250 лв., за да достигне до 700 лв. при 3- то ниво. Явно им споделят някои велики истини и тайни!
Но Йоан казва, няма тайни. Спасението ни е дадено в Божието слово, и то е чрез вяра в личността на Исус Христос! Йоан знае много добре какво е чул, видял и докоснал, затова казва: „Виж, това беше самото Божие Слово, самият Живот с главно Ж.“
Следователно, ние разполагаме с откровението за личността на Исус Христос в Словото и в историята. Но само знанието не е достатъчно, за да си християнин.
Има разлика между това да знаеш нещо за някого и да познаваш някого. Аз веднъж бях срещал Ваня в църква, знаех че е красиво момиче и че учи история и география, но само толкова. Когато тя дойде на студентска група и започнах да я опознавам, видях какъв прекрасен човек е, колко мила, умна, съобразителна, деликатна и жертвоготовна е за приятелите и за всички хора.
И колкото повече я опознавах, толкова повече исках да общувам с нея и да изграждам взаимоотношения си с нея. И в един момент разбрах, че искам да прекарам живота си с това момиче. (Останалото е история 😊)
Същото е и с християнството. То се основава на Божието откровение за личността на Исус Христос, но се реализира във взаимоотношения с Него. Няма значение колко много знаеш за Исус, ако не Го познаваш.
От ст. 2 виждаме, че този живот, за който говори Йоан, е Исус. С други думи, Исус трябва лично да се преживее. Йоан лично се е срещал с Него, не е чувал от други за Него, не е чел книга за Него, не е ходил на семинар за Него. Йоан бе срещал Исус лице в лице.
Ти може би си казваш, „Йоан има предимството да е виждал Исус и да е общувал с Него. Аз никога не съм виждал Исус, не съм Го чувал да говори… Родил съм се 21 века по-късно. Но за апостолите бе важна не физическата, а духовната близост.
Учениците се посветиха на Него като техен Господ и Спасител и като Му се довериха, те преживяха вечния живот. Когато се родиш от Духа ти можеш наистина да изпиташ този живот! Когато се покаеш и се довериш на Христос, ти се новораждаш и ставаш част от Божието семейство.
Затова казваме, че няма второ поколение християни. Много българи бъркат, като казват че са християни, защото са се родили в християнска нация. Всеки трябва да реши сам за себе си дали ще вярва и ще следва Христос. Ако не си преживял новорождение, не си християнин и нямаш общение с Него.
И когато навлезем в този нов живот с Исус Христос, ние започваме да възвестяваме Него.
1 Йоан 1:5 „И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.“
Богословът и автор Джон Стот казва, „Християнското послание не е нито философска спекулация, нито несигурно предположение, нито скромен принос към религиозната мисъл, но догматично утвърждаване от тези, чиято опитност и пълномощие ги прави подготвени да го направят.“
Християнският живот е живот в общност! Когато прочетеш интересна книга, или опиташ нов десерт, или гледаш страхотен филм, или посетиш интересно място, искаш да споделиш за тях с някого.
Когато се върнахме от почивка в северозападна България, искахме да споделим с приятели нещата, които сме видели, защото бяхме благословени и толкова много обогатени!
Радостта идва от способността да предадеш на другите нещо, което те е благословило. Същото е и с християнския живот. Ако го живееш отделен от другите, ти пропускаш една от истинските цели на това да си християнин! Християнският живот добива съвсем различен смисъл, когато разбереш, че трябва да се споделя с другите.
В заключение, някои хора вярват в един Исус, който сами са си измислили и който им дава някакво емоционално преживяване, което ги успокоява, че са спасени. Но когато проблемите им не се разрешават с магическа пръчка, когато преминават през трудности и изпитания те решават, че християнството не работи.
Проблемът е, че те не са срещнали и не са следвали истинския Христос. Не са вярвали в истинския Исус, както Той е разкрит в Писанията от апостолите, не са преживяли истинския живот и затова не могат да свидетелстват за Него.
Но ако си преживял среща с истинския Исус, няма по-голямо желание освен да споделиш това богатство с другите.
Aз се възхищавам от примера на Карлайл Хана, първият мисионер на църквите на свободната воля в Индия. Той е роден 1929 г. в семейството на християни, затова преживява лична среща с Исус още като дете. Започва да чете Библията преди да тръгне на училище. През 1948 г. посещава евангелизация за младежи и там откликва на призива да стане мисионер в Индия, за да споделя истинския Исус с индийците.
През 1949 г. се жени и заедно със съпругата си Мари малко по-късно отпътуват за Индия. Превъртам лентата до наши дни. През 2022 г., след 70 години служение на мисионерското поле, Карлайл Хана се върна в Америка. За това време с негови усилия са били основани 350 църкви в Индия и Непал с повече от 17000 вярващи. Ръкоположени са 30 пастори и са изпратени 120 евангелизатори.
Нека да се помолим.
