Вместо да дундуркаме спасените...

Какъв е твоят стил на благовестие - 2 част

/проповед/

Миналият път говорихме за конфронтационния, интелектуалния стил и благовестие чрез лично свидетелство. Днес ще продължим с останалите три стила: благовестие чрез изграждане на взаимоотношенията, благовестие чрез покана и накрая благовестие чрез служене. Всичко това разбира се с уговорката, че това са някои от най-основните стилове на благовестие и че взависимост от ситуацията един християнин би могъл да използва различни стилове.

„Най-добре защитаваме славата на Господа като говорим първо НА Него за невярващите, вместо да говорим първо ЗА Него на невярващите хора.” Синклер Фъргюсън. Нека не забравяме ролята и мястото на молитвата в нашето благовестие.

Дейвид Макгий казва: „Ние трябва да сме по-загрижени за достигане до изгубените, отколкото за дундуркане на спасените”. Ние сме малка църква и нашето бъдеще и съществуване зависи от достигане до нови хора. Тези празни столове трябва да се запълнят. Въпросът е, как да стане това?

Това е възможно, когато всеки вярващ открие своя стил на благовестие и го използва за растеж на Царството. Едно от най-важните неща в евангелизирането е изграждането на целенасочени взаимоотношения. Днес ще говорим първо за благовестие чрез взаимоотношения.

Благовестие чрез взаимоотношения

В Марк 5 четем за човека, измъчван от нечист дух. Той живее на гробищата и се държи като дивак, постоянно вика и се изпосича с камъни. Един ден Исус го срещна и изгони нечистите духове от него. Човекът беше толкова радостен, че помоли Исус да му позволи да го придружава в обиколките му.

Исус му отказа с думите: „Иди си у дома при своите и кажи им какви велики неща ти стори Господ и как се смили над тебе.” (Марк 5:19)

Той му каза да благовества, като използва взаимоотношенията – да споделя вярата си с хората от неговото обкръжение. С други думи, той му каза: „Не ходи да чукаш на вратите на непознати. Ти имаш семейство и приятели, които трябва да знаят какво съм направил в живота ти. Иди си вкъщи и живей един променен живот в тяхно присъствие. Моли се неуморно за тях и очаквай Бог да отвори възможности да разкажеш своята история. Бъди на разположение, когато някой те попита: „Как мога да имам това, което имаш и ти?”

Някои хора си гълтат граматиката, когато трябва да свидетелстват на непознати или на случайни познати. От друга страна, те сякаш не виждат възможностите за благовестие, които съществуват в контекста на техните взаимоотношения.

Други се чувстват виновни, защото не могат да отидат в Африка или Индия и да „достигат изгубените”. През това време Бог се нуждае от някого точно като тях да е благовестител точно там, където са те.

Може би и някой от вас иска да стане мисионер в далечна екзотична страна. Деби иска да отиде в Африка. В това няма нищо лошо, даже напротив. Но ако ти не си успешен мисионер там, където си поставен, как ще бъдеш успешен мисионер в чужда и непозната култура?

Един мисионер в Африка бил запитан дали харесва това, което прави. „Дали харесвам работата? Не. Жена ми и аз не обичаме да живеем в мръсотия. Ние сме хора с изтънчен вкус. Не обичаме да се вмъкваме в гнусни колиби, лазейки върху кози фъшкии... Но нима не трябва да правим нищо за Христос, което не ни харесва? Жалко за такъв човек. Въпросът не е какво харесваш и какво не. На нас ни е заповядано да „Отидем” и ние отиваме. Любовта ни заставя.”

Имаш ли приятели и членове на семейството ти, които не познават Господа? Ако да, започни да инвестираш време, молитва и усилия в тази посока. Бъди на разположение на Бог и Той ще те използва в техния живот.

Благовестие чрез покана

Повечето от вас са чели историята за самарянката при кладенеца (Йоан 4). Докато разглеждахме евангелието от Йоан й отделихме специално време в проповед. След дълъг разговор с Исус тя се убеди, че Той е Божият Син. Беше толкова въодушевена от откритието си, че забрави делвите с вода и се затича към града. Вместо да преразказва разговора си с Него с нейни думи, тя настойчиво покани хората да дойдат при кладенеца и да изслушат Исус. Те го направиха и от ст. 39 разбираме, че много самаряни са повярвали в Него.

Самарянката благовества, използвайки покана. Тя знаеше, че не е подготвена да сподели пълната блага вест убедително. Затова покани своите приятели и познати да дойдат и чуят някой, който може да я обясни по-ефективно.

Много хора се упрекват, защото не са конфронтационни или интелектуални. Не притежават драматично свидетелство, което да споделят. Не са и много активни при създаване на взаимоотношения. Мислят, че от тях евангелизатор няма да стане. Може би Бог иска те да правят това, което направи и самарянката – да канят хора с думите „ела и виж”.

Преди няколко години пътувах с влак до София. В купето бяхме с един студент. Тъй като пътят беше дълъг, захванах разговор с него. Оказа се, че като малък е ходил на евангелска църква и е посещавал неделно училище, но отдавна не ходи на църква и е забравил за вярата в Бог. Поканих го на младежко и църква и той се съгласи. Обикновено като каня хора във влака те обещават, но не идват. Но каква беше моята изненада, когато това момче не само дойде, но и остана в църква. Скоро ще се жени за една от лидерите на студентската група във Велико Търново.

Самият аз имах духовни търсения, бях преминал през индуизъм, Заратустра, бях ходил дори малко на баптистка църква във Варна. Но като отидох да уча попаднах в напълно различна среда. Ако единият от съквартирантите ми не ме беше поканил на домашна група и на църква, сега едва ли щях да съм на това място.

Преди време Пеце и Радица канеха много активно студенти от Македония на нашите Алфа групи. Дойдоха около 12-15 човека общо. Ако не ги бяха поканили, тези хора никога нямаше да чуят благата вест изложена толкова пълно.

Нашата църква периодично организира евангелизационни събития – хлебна къща, детски работилници и музикален клуб, гледане на футболни мачове за мъже, великиденска и рождественска служби. Освен това всяка служба е предназначена и за невярващи. Раздаваме и специални покани и флаери. Благодаря на Бог за тези, които каните хора на тези събития. Същевременно искам да ви насърча да сте още по-активни в тази посока, а тези които досега не са го правили, да се молят за водителство и да канят хора.

В една църква организирали християнски мюзикъл за търсещи хора, които не са готови да отидат на обикновена служба. Преди да се състои събитието една жена от църква отишла при пастора и му казала: „Знаеш ли, моята цел е да запълня един ред. Не мога да благовествам много убедително, но мога да доведа моите приятели да чуят музиката и представлението ще им говори за Бог. Целта ми е да изпълня един ред.”

75-90% от хората в църква са повярвали, след като приятел, роднина или съсед ги е поканил на църковно събитие. За сравнение, само 4-5% от посещавалите неделно училище и само 1% от присъствалите на евангелизация остават в църква. Нека илюстрираме това. Колко от вас са били поканени от познат или роднина, за да дойдете на църква?

Жената по-горе си беше поставила за цел да запълни цял ред със свои приятели в църква. Защо не си поставиш и ти такава цел? Ти също можеш да бъдеш евангелизатор, чийто стил е канене на хора. Можеш да се молиш и да постиш за това. И когато организираме нещо, или дори още преди следващата неделна служба, завърти няколко телефона и покани някого. Направи каненето твой стил на благовестие.

Благовестие чрез служене

Една от най-привлекателните личности в Писанията е жената с име Тавита. Тя оказа огромно влияние върху града си чрез добрите дела, които вършеше. Тя шиеше дрехи за бедните и изоставените и ги раздаваше в името на Христос. Може би тя никога не е чукала на врата, за да евангелизира. Едва ли е проповядвала и проповед. Но чрез нейните дела на служение тя е насочвала хора към Бога, който може да трансформира човешките сърца и да ги изпълва с любов (Деян. 9).

Тавита беше благовестител, който използваше стила на служене. Чрез своята уникална дарба да служи на другите тя изразяваше по един осезателен начин посланието на благата вест. Може би и ти имаш като нея чувствителен дух и сърце, готово да помага. Може би притежаваш дарбата милост, гостоприемство, даване или съветничество. Ти можеш да станеш много ефективен евангелизатор, ако свържеш споделянето на благата вест със служене на другите.

Моята съпруга е изключителен пример за благовестител чрез служене. Тя е готова да откликне на всяка нужда, за която научи. Ако знае, че някой няма възможност да си приготви храна, тя ще сготви и ще отиде да му я занесе у дома.

Имаме и други добри примери на хора от църква, които служат на своето семейство. Една жена от църква е отгледала сама децата си и сега гледа обездвижената си майка. Най-вероятно тя притежава дарбата милост и би могла да е много ефективна, ако използва извършването на добри дела като стил на благовестие.

Един пастор получил следното писмо: „животът ми беше променен до неузнаваемост след като посетих центъра за раздаване на храна при вашата църква. Бях изгубил надежда и отидох там от отчаяние. Жената, която ми даде храната, каза: „Раздаваме тази хорана, защото нашият живот е бил променен от Исус Христос и искаме да знаеш, че Той се интересува и от тебе.” Не съм християнин, но сега се замислям. Никога преди не съм знаел, че Бог се интересува от мене.”

Бил ли си в присъствието на евангелизатори, които те карат да се чувстваш като втора ръка християнин, защото можеш само „да служиш на хората”? Моля те, не изпитвай неудобство. Служи с радостно и състрадателно сърце и казвай: „Служа на вас и другите, защото искам да знаете, че Бог се интересува от вас.”

Така ще посееш семена, които другите могат да напоят и Святият Дух може да накара да дадат плод. Бъди сигурен. Много невярващи на този свят знаят какво трябва да направят, за да станат християни. Единственото, което им липсва е някой като теб, който да смегчи сърцата им чрез дела на служение. Бъди този човек за тях!

Кое звено си ти?

Идването на човек при Господа е като верига с много звена. Първо, второ, средно... последно. Има много влияния и разговори, които предхождат решението на човек да се обърне към Христос. Аз съм бил и първо звено, обикновено средно, а понякога и последно звено. Бог не ме е призовал да бъда само последното звено. Той ме е призовал да съм верен и да обичам всички хора.

Автентичните евангелизатори знаят, че те са само едно звено във веригата на обръщане на човек към Христос. Но те знаят също така, че всяко звено е важно. Знаят, че трябва да свършат своята част. Те знаят, че Бог иска от тях да достигат до невярващите с личния си стил на евангелизиране.

Исус те призовава да влезеш в бизнеса с хора. Той те предизвиква да внасяш промяна в живота им за вечността. Ще приемеш ли това предизвикателство?

За Душевадеца, Горчилко и каненето на гости

Имайте любов помежду си

„Едно момиченце написало писмо на Бог: „Скъпи Боже, предполагам, че е много трудно за теб да показваш любов към всички хора. В нашето семейство има само 4 човека и пак не успявам.” Днес ще си говорим за любов.

Продължаваме изучаването на евангелието на Йоан от 13:18... Действието се развива по време на последната вечеря, няколко часа преди Христос да бъде предаден и убит. Той разговаря с приятелите си на масата. Нека прочетем Йоан 13:18-38.

Тук Исус предава сърцевината на посланието в евангелието на Йоан. Бог Отец е изпратил Сина. Бог Отец и Бог Син са изпратили Духа. И накрая, Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух изпращат своите ученици в света. Всички ние сме мисионери на пълно работно време. Мисионери са не само хората, които отиват да разпространяват благовестието в други страни. Бог иска да има мисионери и във Варна, в Белослав, в Провадия, Девня и Вълчи дол. Ние сме тези мисионери. Той иска навсякъде където отиваме да разказваме за Него.

И Исус ни казва да не се изненадваме, че когато разказваме на някои хора за Него, те ще отхвърлят нас и нашето послание.

Пример: през последните години, когато на срещи на класа говорим кой какво прави, имам възможността да споделя за моята духовна работа и за вярата. Един мой съученик не пропуска случая да ме нападне. Исус ни казва, че когато отхвърлят нас, те отхвърлят Него и Отца. С други думи, Той ни казва: „Не го вземайте навътре. Ако показвате любов на някого, а той отхвърля Отца, Сина и вас, вие сте в много добра компания. Същото става и в Йоан 13 гл. Юда Искариотски предава Христос.

Христос му е показвал любов 3 г. – грижел се е за него, напътствал го е... и Юда ще предаде Христос и ще стане съучастник в неговото убийство за 30 сребърника (Захария 11:12-14). Защо го прави? Не защото не е бил обичан или не е получил достатъчно напътствия. Той е коравовратен, по време на цялото служение краде пари от служението и не обича Исус.

Исус казва, че и Петър ще го предаде, като се отрече от него. И наистина, Петър се проявява като много страхлив човек. По-късно ще видим, че едно момиче идва при него и той казва, че не го познава. В момент, когато трябва да изповяда Христос, той се отрича от Него и дори се кълне, че не го познава. Но Петър е много различен от Юда.

Юда не обича Христос, а Петър наистина го обича. Юда никога не се променя, а Петър се променя. Юда не се покайва, а Петър се покайва. Юда се самоубива, а Петър е възстановен в края на евангелието на Йоан.

Ние сме изпратени в този свят не за да се тревожим дали другите ще приемат или отхвърлят и предадат Христос. Ние сме изпратени с цел да обичаме този свят. Исус ни е възлюбил и ние откликваме на Неговата любов, като я споделяме с другите. Ние ставаме проводници на благодат, милост и любов.

Следователно, любовта не е просто нещо интимно, персонално и лично, а въпрос от обществено значение. Истинската любов не е просто тази вътрешна топлина, която се разлива от сърцето до крайниците и която изпитваме към Бог или някой друг. Ние не можем да обичаме тайно или частно. Исус казва, че любовта трябва да е публична, явна.

Ако се обичате един друг, всеки ще знае, че сте мои ученици, защото следвате примера ми и показвате моята любов. Любовта не бива да бъде ограничавана и в църква, а трябва да излезе извън нейните граници в по-широката общност и чрез нас, Божиите мисионери, Неговата любов да достига до целия свят.

Лев Толстой е казал, „Който не вярва, не може да обича.” В света няма истински общности, общуване и приятелство поради греха. В Битие виждаме как Бог създава мъжа и жената с цел да станат едно цяло, да са приятели и да се обичат, но греха идва и веднага те се скриват от Бог и един от друг и се покриват засрамени. Грехът ни отделя от Бог и един от друг, убива живота, убива любовта.

Светът е почти напълно лишен от библейска Христова любов. К.С. Люис различава любовта ‘нуждая се’ от любовта ‘дар’. Първата казва „Обичам те, защото ти правиш нещо, което ми носи полза.” Това е любовта-договор, която ни кара да се чувстваме добре. „Ти посрещаш моите нужди, затова те обичам.”

Христовата любов е любов-дар. Давам ти без никакви условия и очаквания. Това не е любов-договор, а заветна любов. Не зависи от нищо, дарява се свободно без да очакваме някой да ни върне услугата и да ни се отплати.

През последните 70 г. в България е настъпил пълен разпад на връзките на приятелство и любов между хората. Ние живеем в голям град, но е много трудно е да се запознаеш с някой извън непосредствените ти приятели, колеги и роднини. Хората се движат в своите малки приятелски и професионални кръгове и там е трудно да проникнеш.

Ние трябва да обичаме другите, но как да се обичаме, като дори не се познаваме. Живеем в блок, в който не познаваме съседите си. Може да не познаваме дори колегите си на работа и в университета. Дори съучениците в класа ни. Ние сме станали автономни и изолирани един от друг индивидуалисти. Варна може да е много самотно място, особено ако си несемеен. Отиваш на магазина сам, ядеш сам, отиваш на мола, на кино, на плаж, на разходка сам. В резултат хората стават толкова самотни, че развиват депресия и тъга. Това става проблем и в България, затова и някои вече търсят услугите на психиатър.

Бог ни е създал за общуване, за общност. Той е общност (Троицата) и иска и ние да живеем в общност. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (ст. 35)

Деби трябваше да подготвя материал върху евтаназията за училище. И заедно седнахме и прочетохме, че причината в много страни да искат да узаконят евтаназията (добрата смърт) е желанието да се спестят болките на неизлечимо болните, но всъщност те се нуждаят най-вече от любов.

В Америка само 30% от семействата се хранят заедно. Ако се направи такава статистика в България, процентът може да е още по-нисък. Учените са установили, че когато семейството се храни заедно, яде по-здравословна храна, гледа ТВ по-малко, по-рядко преяжда и страда от свърхтегло. Децата в такива семейства са с по-добро самочувствие. А колко процента от хората канят и ходят на гости?

Исус ни казва, че всички хора ще познаят, че сме негови ученици, ако имаме любов помежду си. Нашето общество не се основава на приятелство и любов, а на интереси. Това означава, че ако ми се повреди колата, не мога да извикам приятел, а трябва да отида на механик. Ако докато готвя ми свършат яйцата не мога да искам от съседката, защото не я познавам, а трябва да отида да купя от магазина. В някои села и градчета съседът може дори да те застреля за това, че си влязал в неговата частна собственост.

Киркегард казва: „Любовта е действие”. Можете да разберете, че обичам жена си, ако върша неща с нея и за нея. Можете да видите, че обичам децата си, ако правя неща с тях и за тях. Не мога да кажа на децата си: „Тати те обича много. Ще се видим като завършиш гимназия.” И когато обичаме другите, Бог е с нас и участва в живота ни, проявява се по практичен начин.

Неотдавна преведох текст на един познат изобретател. Той ме попита: как да ти се отблагодаря? Аз му казах: като ми дойдеш на гости.

Исус ни каза: „Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” (34,35) Искам да ви попитам: Показваме ли такава любов помежду си ние в „Нов живот”? Ние сме малка църква и това ни помага да общуваме, когато се видим. И това е много хубаво. Но колко от нас се сещат да се уговорят за разходка или да поканят някого от църква на гости? Колко от вас канят някого на гости? (Пеце и Ради и Венци и Веси).

Защо не канят, защото са мързеливи, или защото гостите създават неудобства? Исус не каза: стремете се към комфорт, за да познаят другите че сте мои ученици. Тъкмо обратното – Той ни призова да мием крака, да служим на другите в смирение.

Какво друго ни пречи да показваме любов? Липсата на време? Не знам дали сте забелязали, че всички сме много заети? Знаете ли защо сме заети? Защото си мислим, че сме много важни хора. Както е казал Кин Хъбърт “Някои хора изглеждат толкова заети без да правят нищо, че ти се струва, че са незаменими.” Ние сме много заети и нямаме много време за хората, защото се занимаваме с важни неща. Ако изглеждам много забързан тогава никой не ме спира да ме заговаря, никой не ми се обажда.

Като в онзи виц: Твърде съм зает, за да изляза с теб. Цял ден трябва да превръщам кислород във въглероден двуокис. Или: Сега съм зает. Мога ли да те ингорирам някой друг път?

Така, като се преструваме на заети, не се налага да инвестираме в хората, да ги обичаме и си имаме оправдание – нямаме време. Все едно казваме на Бог, че времето ни на този свят е наша собственост.

В едно от своите писма до начинаещия демон Горчилко, влязал в живота на новоповярвал християнин, старшият дявол Душевадеца му казва: „Ти трябва най-усърдно да пазиш в ума му странното убеждение „Моето време си е моя собственост.” След което го предупреждава, че задачата му е много деликатна, защото човек не може да създаде или задържи дори един единствен миг и всичкото време, с което разполага, просто му е подарено. Истината е, че времето не е наше, както се казваше в онзи лозунг от началото на 90-те, а на Бога.

Друга причина да не проявяваме любов е нашият егоцентризъм. Хората казват, нямам приятели, чувствам се самотен. Нуждая се от това някой да ме обича. Добре, срещаш ли се с хора? Ходиш ли на библейското изучаване в сряда вечер? Практикуваш ли Филипяни 2, ходиш ли да служиш и да показваш любов на някой друг? Считаш ли другите по-горни от тебе? Не, просто си седя вкъщи и ги чакам. Но те живеят само на 15 мин. пеш и също си стоят вкъщи и чакат ти да отидеш!

Има и друго: ако ти опознаеш някого, той също може да те опознае, а това не винаги е желателно. Ако хората дойдат и видят как се отнасям с жена си, децата си, ставам уязвим. Не искам да се разголвам. Затова понякога нарочно се изолираме от другите, за да прикрием нашия грях, незрялост или двуличие.

Мобилността ни също е причина да не проявяваме любов към околните. Колко от вас са се премествали поне 3 пъти през последните 10 г.? Такива хора си казват: няма смисъл да инвестирам в приятелства, да показвам любов на хората, защото след това и без друго ще трябва да се разделим и ще е болезнено. Това е друга голяма лъжа на дявола. Исус каза: ако искате хората да познаят, че сте мои ученици, имайте любов помежду си (винаги).

 

Всички тези причини (мързел, неудобство, заетост, егоцентризъм, двуличие, мобилност) карат дявола да потрива радостно ръце, защото пречат другите да познаят, че сме негови ученици. Но с Божията помощ можем да променим това, ако вземем решение да имаме любов помежду си. Тогава светът ще познае, че Той ни е пратил.

 

В началото ви разказах за моя ученик, който отхвърляше благовестието. Той сподели с мен за един свой проблем и аз му казах, че ще се моля. Няколко пъти му се обаждам да го питам как е и да се видим. Това промени отношението му към християнството – вече задава въпроси, дискутираме текстове от Библията и дори загатна, че е склонен да дойде на църква.

Започнах с писмото на едно момиченце до Бог. Ще завърша с изказване на момченце, което е добре да запомним. Какво е любов? – попитали малко момченце. - Вчера дадох бонбон на едно момиче. Тя го ядеше, а на мен ми беше сладко.

 

Когато имаме любов към другите, те се обръщат към Исус, а Исус благославя нас. По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си. Нека се помолим.

Проповед пред БПЦ "Нов живот" Варна

16.02.2014 г.