Кой командва парада (Исус Навиев 5:13 – 6:21)

/проповед/

Увод

Възрастни съпруг и съпруга били убити при катастрофа. Отишли в рая и там Св. Петър им направил туристическа обиколка. Довел ги го техния райски дом и казал: „Тук е вашата къща на брега на океана, там са тенис кортовете, басеина и двете игрища за голф. Ако се нуждаете от освежителни напитки, навсякъде наоколо са разположени минибарове“, казал Петър.

Като си тръгнал, старият мъж казал, „Видя ли, можеше да сме тук преди 10 години, ако не беше настоявала да правим упражнения три пъти седмично, да ядем глупавата овесена каша, пълнозърнест хляб и нискомаслена храна!“

Понякога подготовката за бъдещето може да е неподходяща. Но не и с Бог. Бог винаги ни подготвя за това, за което ни призовава. Това видяхме в 1 глава на Исус Навиев. Също там научихме, че Бог ни дава ни успех, ако сме му покорни. В историята с Раав разбрахме, че всеки грешник има бъдеще, стига да откликне на благата вест! Припомнихме си, че Когато откликнем на призива на Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да демонстрира силата си.

Днес ще разгледаме Исус Навиев 5 и 6 гл. – едни от най-запомнящите се глави в Стария завет, описващи битката за Ерихон в Обещаната земя. Ще видим няколко важни неща, които трябва да знаем, за да извоюваме нашите духовни победи. По-конкретно, ще говорим за това, че е важно да помним на кого е битката, в която участваме, че трябва да се съобразяваме с Божия начин на воюване и водене на боя и накрая, да не забравяме, че съдният ден идва. Първо,

1.     Помни кой командва парада.

След като получи доклада на двамата съгледвачи, подготви армията и прекоси Йордан, Исус Навиев отдели време за самоподготовка. Излезе в околностите на Ерихон, за да разузнае терена и да измисли план за битката. И там срещна един човек с меч в ръката.

Исус Навиев 5:13 „И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни?“

Исус „повдигна очи“. Изразът издава елемент на изненада. И Исус пита човека, „Наш ли си или от враговете ни?“

Забележете отговора:

Исус Навиев 5:14 „Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз.“

Отговорът е „не“. Сякаш човекът отказва да отговори на въпроса, защото това не е правилният въпрос. Въпросът не е дали Господ е на страната на Исус Навиев или не. Правилният въпрос е дали Исус Навиев е на страната на Господа! Когато сме изправени пред битка – физическа, емоционална или духовна, важно е да сме сигурни, че сме на станата на Господа!

Вместо да се впускаш в битка сам и след това да се молиш Бог да ти помага, първо се увери, че това е битката на Господа. Четиридесет години по-рано евреите бяха забравили това правило. Когато послушаха 10-тимата съгледвачи и решиха, че не могат да завладеят земята, в резултат трябваше да се скитат 40 години в пустината.

Но на следващия ден решиха, че все пак ще влязат в Ханаан. Проблемът беше, че Бог не беше с тях. И въпреки предупрежденията на Мойсей, че ще бъдат победени, те не послушаха. „Тогава амаликчаните и ханаанците, които живееха на онази планина, слязоха и ги разбиха, и ги гониха до Хорма.“ (Числа 14:45)

Когато пратеникът каза, че е „Военачалник на Господнето войнство“, Исус Навиев реагира мигновено:

Исус Навиев 5:14 „И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си? А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.“

Това не беше човек. Не беше и просто ангел, защото иначе Исус нямаше да събуе обущата си и да се поклони. Това беше не някой друг, а Бог. И още по-точно, това беше Христос. До Витлеем имаше още 1400 години, но ние знаем, че второто лице на Троицата, Христос, няма начало и съществува много преди сътворението.

Очевидно Исус беше дошъл с послание до Исус Навиев. Не знаем какво е било то, най-вероятно се е отнасяло до това как да спечели битката. Но най-важното беше, че Исус Навиев получи потвърждение, че битката е на Господа, не тяхна.

Градът, който трябваше да се завладее, не беше кой знае колко голям. Но той беше важна крепост. Ако завладееха нея, пътя им към останалата част на Ханаан щеше да бъде открит.

И началото на следващата глава ни пренася към сцената на битката.

Исус Навиев 6:1-2 „А Ерихон беше укрепен и затворен заради израиляните; никой не излизаше и никой не влизаше. И Господ каза на Исус: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.“

Битката още не се е състояла, но Бог говори в минало време за нея като вече състояла се. Когато загубим някоя битка, ние се обезсърчаваме. Но важно е да помним, че Господ вече е победил във войната. Ако си чел последната глава на Библията, ще знаеш че ние сме победители, стига да се бием на Божията страна.

Първо, помни кой командва парада и се увери, че битката е Негова. Второ,

2.     Божият начин на водене на битка.

Божията заповед относно това как да поведе боя изглеждаше доста странна:

Исус Навиев 6:3-5 „Ходете около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правите шест дена. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмнливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите. И когато засвирят продължително с гръмнливата тръба, като чуете гласа на тръбата, целият народ да извика с гръмблив глас; и градската стена ще рухне до основи, и народът нека върси – всеки право напред.“

Във военните ръководства за водене на бой днес можете да откриете много ценни съвети, но маршируването около град седем дни и вдигането на шум, за да паднат стените, очевидно беше нечувана военна стратегия за победа.

В тази стратегия за победа основно място заема ковчега на завета. Това показваше, че битката беше на Господа. Основна роля в нея щеше да играе Бог. Единственото, което се искаше от Исус Навиев беше вяра да се придържа към тази меко казано, странна стратегия за победа, а от хората – вяра да следват Исус, въпреки своите съмнения.

А съмнения сигурно са имали. Но най-вероятно докато са обикаляли около града цяла седмица у тях все повече се е затвърждавало убеждението, че сами няма да могат да завладеят Ерихон. Стените на града са били високи и непристъпни, а след външната стена е имало още две вътрешни. Портите също били здрави и сигурни.

Затова, въпреки съмненията си, те са се надявали само на Бога. Не им е оставало нищо друго!

Като студент участвах в проект за културен обмен с американски студенти-християни. Към проекта организаторите направиха хор и поканиха всеки, който иска, да участва в него. Аз се записах. Цял месец учихме негърски спиричуъли и госпъл музика. Една от песните беше „Исус Навиев води битката за Ерихон“ – слушали ли сте я?

Току-що бях повярвал и още не бях чел историята в Библията, но много харесвах песента. Всъщност, тя би трябвало да се казва „Бог води битката за Ерихон“. Израел само марширува и извика, а Бог беше този, който събори стените. Бог направи така, за да подчертае че заслугата за нашите победи не е наша, а Негова.

Oт ст. 6 нататък четем инструкциите, които Исус Навиев предаде на свещениците и народа.

Исус Навиев 6:8-9 „И така, след като говори Исус на народа, седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби пред Господа, вървяха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет ги следваше. И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража вървеше зад ковчега, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите.“

Исус Навиев 6:10 „А Исус заповяда на народа: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума от устата ви до деня, когато ви кажа да извикате.“

Забележи също, че хората трябваше да пазят тишина, докато не чуят пронизващия звук на тръбите. Защо? Вероятно принципът тук е, че ние чуваме Божието слово най-добре в тишината.

Псалми 46:10,11 „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; ще се възвися между народите, ще се възвися на земята. 11 Господ на Силите е с нас; прибежище е за нас Якововият Бог.“

Когато Исус им предаде тази заповед на Господа, той не им каза, че стените ще паднат. Шест последователни дни те обикаляха около града и след всяка обиколка се връщаха в стана. Но на седмия ден не се върнаха в стана.

Исус Навиев 6:15 „А на седмия ден станаха рано, на зазоряване, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само този ден обиколиха града седем пъти. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус каза на народа: Извикайте, защото Господ ви предаде града... (20) И тъй, народът извика, когато свещениците засвириха с тръбите; и като чу народът тръбния глас, нададе народът гръмлив вик и стената рухна до основи; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.“

Людете проявиха покорство и това беше угодно на Бог. Той спечели победата за тях.

Много хора се съмняват в достоверността на Библейското свидетелство за битката при Ерихон. Но през 50-те години британската археоложка Катлийн Кениън определила, че купчините тухли, намерени на мястото са от стената на града. Според изследователите причина за това е било земетресение, но то трябва да е било твърде необичайно.

Трусът трябва да е бил такъв, че да позволи на малка част от северната стена да остане непокътната, докато всичко останало е било разрушено. В северната стена археолозите открили няколко къщи. Ние можем да се досетим кой е живял в една от тях!

Какво щеше да стане, ако Исус Навиев и хората се бяха уморили и не бяха обиколили града седем пъти? Може би много хора не виждат отговор на молитвите си, защото са спрели да се молят една обиколка преди края! Може да правиш правилните неща, но да си спрял преди да видиш резултата.

Флорънс Чадуик, която станала известна с това, че преплувала Ламанша в двете посоки, решила да преплува 34-километровото разстояние между остров Каталина и брега на Калифорния. Тя щяла да бъде първата жена, при това на 34, която преплува тази отсечка.

Избрала датата 4 юли 1952 г. Няколко пъти трябвало да стрелят над вълните, за да прогонват акулите. След почти 16 часа във водата, Флорънс се оплакала, че не чувства крайниците си. Присвивала очи, за да види брега, но мъглата намалявала видимостта почти до нула.

Извикала на майка си и на треньора си в спасителната лодка, че не може да продължи. Те я насърчили да не се отказва, но когато погледнала там, където мислела че е брега, не видяла нищо. Предала се и била изтеглена от водата. Представете си как се е почувствала, когато открила, че е само на по-малко от километър от брега. Знаела, че физически можела да го направи.

И била права. Няколко седмици по-късно тя опитала отново. Пак имало мъгла, но въпреки това завършила плуването с рекордно време. Не само станала първата жена, която преплувала разстоянието в леденостудени води, но и подобрила мъжкия рекорд с два часа.

Дотук видяхме, че Бог командва парада и че Божият начин на водене на битка не е като човешкият, но е правилният начин. В никакъв случай трябва да се отказваме, защото може да сме в последната обиколка. Трето,

3.     Съдният ден идва.

Исус Навиев 6:21 „И обрекоха на изтребление с меч всички в града – мъже и жени, млади и стари, говеда, овце и осли.“

Заповедта, дадена в ст. 17 и изпълнена в ст. 21, че всеки трябва да умре ни смущава. Как може Бог да е толкова коравосърдечен! Какво са виновни малките деца и животните? Но ние трябва да имаме предвид, че Бог даде на жителите на Ерихон достатъчно време да се покаят и да се отвърнат от греха си.

Ханаанците практикуваха магьосничество, жертвоприношения на деца на бог Молох, извършваха всякакви сексуални извращения при поклонението на Астарта. Те имаха същата възможност като Раав и семейството ѝ да се спасят, но отказаха.

Те имаха предостатъчно време за това. Бог каза на Авраам, че ще може да завладее земята след като минат четири поколения, защото „беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си“ (Битие 15:16). В течение на времето нечестието на жителите на Ханаан се увеличаваше, докато тези ужасяващи практики станаха част от живота им. Времето за осъждение беше дошло.

По същия начин ще дойде осъждението и за невярващите в наше време. След като в Римляни 1 глава Павел изброява нечестивите практики на хора, които отказват да познаят Бога, във 2 глава той казва:

Римляни 2:2,5-6,8 „А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината... Бог, Който ще въздаде на всеки според делата му... гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.“ 

Защото Съдният ден ще дойде по-скоро, отколкото си мислим.

Един шотландски адвокат бил много нечестив човек. Веднъж взел под наем кон, но дали поради невнимание или при инцидент, убил животното. Естествено, собственикът настоял да му се заплати стойността, както и за компенсация за загубата на коня. Адвокатът признал отговорността си и казал, че ще плати, но в момента бил малко възпрепятстван да намери пари в брой. Би ли човекът приел писмена гаранция? „Разбира се“, казал той.

След което адвокатът казал, че трябва да му се даде дълга отсрочка. „Можете да определите срока“, казал кредитора. След което нечестивецът написал бележката. В нея се казвало, че трябва да плати обратно в Съдния ден. Кредиторът отнесъл въпроса в съда и там, в своя защита, адвокатът казал на съдията да погледне бележкат.а Той го направил и след това отговорил: “Гаранцията е напълно валидна, господине и тъй като това е денят на съда, постановявам да платите утре.“

Съдният ден ще дойде, когато най-малко го очакваш!

В заключение, ако искаме да имаме победа, ние трябва да помним, че Бог е този, който вече е спечелил битката. Той командва парада. Всичко е от Него, за Него и чрез Него. Второ, Бог не воюва по начина, по който ние си представяме, но неговият начин е винаги правилният. Ако искаме да чуем гласа Му и да имаме успех, трябва да пазим тишина и да не се отказваме. И накрая, не забравяй, че денят на осъждение идва. 

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

14.05.2023 г.

Всеки грешник има бъдеще (Исус Навиев 2)

 /проповед/

Миналият път започнахме с новата поредица „Смела вяра“ върху Исус Навиев. Разгледахме 1 глава и видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото, ако го споделяме и размишляваме върху Него, и най-вече, ако постъпваме според него.

Mного хора, дори християни, се борят с неща от миналото си. Тези хора са се молили за прошка, но самите те не са простили на себе си и затова им е трудно да повярват, че Бог наистина им е простил. И мислите за предишните им грехове ги преследват. 

Те се обвиняват и казват, ако бях направил това или онова, сега животът ми щеше да е различен. Днес ще изследваме живота на една жена, която се е справила с миналото си. Тя се казва Рахав. Рахав е вземала лоши решения в миналото си. Била е проститутка. Въпреки това, всичко в живота ѝ се промени, когато дойде вярата.

Нека прочетем...

Исус Навиев 2:1 „Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“

След като в края на предходната глава Исус Навиев заповядва на Израил да се подготвят за пътя, тук той прави необходимата подготовка – изпраща двама съгледвачи. Това не е поради липса на вяра, напротив. Божиите обещания за успех не бива да ни приспиват и да водят до бездействие.

Освен това, Исус показва мъдрост, като ги изпраща тайно. Когато последният път съгледвачи бяха изпратени публично, те трябваше да доложат на целия народ и това доведе до обезсърчение и отказ да завладеят земята.

Макар и в текста да не е казано изрично, имаме основания да вярваме, че Исус Навиев е изпратил съгледвачите в покорство на Божия заповед. Забележете, че освен да огледат цялостния терен на земята те трябваше да отидат в най-големия и укрепен град, Ерихон.

Може би Бог искаше те не просто да отидат, за да получат информация, но и с още по-важна мисия. Така, както Исус трябваше по-късно да мине през Самария, за да се спаси самарянката, така и двамата съгледвачи трябваше да отидат в Ерихон, за да се спаси една блудница.

1.     Вярата може да се роди в най-неочаквани места.

Бог вече работеше в сърцето на Раав, беше я изобличил за грях, за правда и съд, и тя беше повярвала. Благата вест е за тези, които признават, че са грешници. И сега Бог изпращаше при нея пратеници, за да утвърди вярата ѝ.

Така че, първото нещо, което виждаме тук е как оперира Божията благодат. Тази глава е свидетелство за това, че Божият план за спасение надхвърля всякакви национални и етнически граници. Божията благодат е за всички – дори за най-безперспективните от човешка гледна точка хора.

Раав живееше в един езически град, в езическа култура. Нямаше откъде да получи подробна информация за живия Бог на Израел. На всичко отгоре беше проститутка. Но тя повярва и Бог я употреби.

Рик Уорън пише: „Авраам бе стар, Яков бе изпълнен с несигурност, Лия не бе привлекателна, Йосиф бе онеправдан, Мойсей заекваше, Гидеон бе беден, Самсон бе зависим, Раав бе неморална, Давид имаше извънбрачна връзка и различни семейни проблеми, Илия мислеше за самоубийство, Йеремия бе депресиран, Йона бе неохотен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител в най-добрия случай бе ексцентрик, Петър бе импулсивен и избухлив, Марта много се безпокоеше, самарянката имаше няколко неуспешни брака, Закхей бе мразен, Тома се съмняваше, Павел имаше лошо здраве, Тимотей бе срамежлив. Доста разнородни и неподходящи хора, но Бог употреби всеки един от тях в служението Си.”

Както казва народът ни, неведоми са пътищата Господни. Когато Бог иска да обърне някого към себе си, Той намира средства и начини. Понякога прави нестандартни неща.

„И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“ Макар и изборът им да изглежда странен, той не беше свързан с някакви неморални съображения. Това беше перфектното място да се скрият и останат анонимни.

Вярата може да се роди в най-неочаквани места. Второ,

2.     Вярата се основава на истината.

За да разберем мотивите на Раав, нека прочетем

Исус Навиев 2:9-11 „и им каза: Зная, че Господ ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас; понеже чухме как Господ е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили. Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. “

Тези думи показват вярата на Раав. Поради професията си тя е в уникалната позиция да е добре информирана за случващото се в съседство на Ерихон. Тя беше чула вестта за чудодейното преминаване през Червено море и унищожаването на армията на фараона преди 40 години.

Тя беше чула за неотдавнашното завладяване на двамата аморейски царе от Израел. Другите се ужасяваха от тези новини, но тя разбираше, че щом Израел се радваше на такова благоволение свише и печелеше победа след победа – очевидно истинският Бог бе на тяхна страна.

Раав бе убедена в това. Вярата идва от слушане. Може Раав да нямаше много знание, но тя беше размисляла над това, което бе чула, бе повярвала и сега вярата ѝ доведе до дела.

Много хора в България си мислят, че като отидат на литургия веднъж в годината и са взели причастие, вече са ОК с Бога и могат да правят каквото си искат. Други пък ходят на църква, но от живота им не личи, че са християни. Един новоповярвал човек написал до Данъчната служба: „Уважаеми господине, наскоро станах християнин и открих, че не мога да спя през нощта. Ето стоте лева, които ви дължа. Послепис: Ако продължа да страдам от безсъние, ще ви изпратя и останалите.”

Раав разбираше, че вяра без дела е мъртва вяра. В Новия завет тя е спомената сред героите на вярата в Евреи 11 гл.

Евреи 11:31 „С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.“ А Яков казва:

Яков 2:25 „Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?“

Ако Бог можа да спаси една религиозно непросветена жена, която носеше със себе си багажа от неморалното си минало, Той може да спаси всеки. Ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси (Исая 59:1). Нищо не е невъзможно за Бог!

Днес Раав обвинява всички, които чуват благата вест и разполагат с достатъчно информация, и въпреки това, отхвърлят поканата за спасение.

Първо, вярата идва на най-неочаквани места. Второ, вярата се основава на действие според истината. Трето,

3.     Вярата изисква решение и действие. (Вярата изисква решителност)

Исус Навиев 2:2-3 „Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята. И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да ѝ кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.“

Когато царят ти заповяда да изведеш навън съгледвачите, това не е молба. Тя можеше да се откаже от вярата си и да предаде съгледвачите или да им помогне. Тя избра да следва Бога, каквото и да ѝ струва това решение. Нещо повече, тя не можеше да разчита на ничия подкрепа.

По-лесно е да вярваш, ако хората около теб вярват. Тя имаше смелостта да се застъпи за правилната кауза дори когато никой не споделяше вярата ѝ. Хора като Раав са рядкост!

Раав зачеркна миналото си заради новооткритата си вяра в Бога на Израел. Тя не беше еврейка, но тъй като беше повярвала в Бога на Израел, тя разбираше че мястото ѝ е при Божия народ. В духовния смисъл на думата тя бе по-еврейка от много други, които се бяха родили евреи.

Исус Навиев 2:4-8 „Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха. Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете. Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там. И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града. А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата.“

Раав не само скри съгледвачите от техните преследвачи, но и както казваме, изпрати последните „за зелен хайвер“. Нейният живот нямаше да струва и пукната пара, ако нейната лъжа беше открита. Няма начин да не е съзнавала какъв риск поема, но тя рискува дори живота си заради своята вяра. Вярата ѝ бе толкова силна, че бе готова да направи каквото трябва дори ако трябва да плати с живота си.

Животът на един християнин или демонстрира автентичността на неговата вяра, или не. Когато животът на някой показва обратното на това, което изповядва, той няма спасителна вяра. Истинската вяра винаги има преобразяващ ефект върху живота на един човек.

И като прати преследвачите към р. Йордан, Раав отиде на покрива на къщата, за да поговори със съгледвачите.

Исус Навиев 2:12 „И сега, моля ви, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.“

Тя беше напълно открита относно желанието си нейното семейство да бъде пощадено.

Раав действа решително и според истината заради вярата си. И накрая тя трябваше да демонстрира вярата си.

Исус Навиев 2:14 „Мъжете ѝ отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената, и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.”

Мъжете ѝ се заклеват, че ще ѝ покажат милост, ако тя не ги издаде. Между другото, според преданието, а и според много изследователи, Салмон от племето на Юда, който се жени за Раав, е бил единият от съгледвачите. Ако е така, нищо чудно че се заклева да умре вместо Раав. Тук може да е имало нещо повече от чувство за дълг и справедливост.

Както и да е. Раав ги спуска с въже от къщата и им дава напътствия накъде да продължат, за да избегнат преследвачите. После завързва въже от червена прежда за прозореца, през който ги е спуснала, което ще е знак за израелтяните да пощадят тази къща и нейните обитатели. После съгледвачите изчезват и след тридневен престой в гората, се завръщат при Исус Навиев и докладват, че Господ вече е предал цялата земя в ръцете им.

Забележете, че Раав трябва да доведе семейството си в къщата. Трябва да е било голямо изпитание за нея да ги убеди да дойдат и да останат там. Не знаем колко дълго е трябвало да чакат до началото на нападението.

След това можете да си представите растящия натиск, докато за седем дни израелтяните маршируват около стените на Ерихон. Всеки ден, израелтяните са обхождат в кръг около целия град в пълна тишина, след което се връщат в лагера. Но на седмия ден стените падат – с изключение на онази част от стената, където се намира къщата на Раав, с червеното копринено въже, висящо от прозореца.

Заключение

В заключение, можем да кажем че вярата може да се роди на най-неочаквани места. Има бъдеще за всеки грешник, който се покае и се обърне към Бога. Вярата се основава на истината. Вярата трябва да доведе до решение, а решението – до действие. В резултат на това, вярата винаги бива възнаградена.

Исус Навиев 6:25 „А блудницата Раав, бащиното ѝ семейство и всичко, което имаше тя, Исус остави живи. Раав живее сред Израил и до днес, защото скри пратениците, които Исус изпрати да съгледат Йерихон.“

Тук виждаме, че Раав и семейството ѝ са спасени, както им обещаха. Тя не само получи избавление за себе си и семейството си, но бе напълно включена в общността на Божия народ. Тя се омъжва и има деца. Ако проследим родословието на Исус, ще видим че Раав е спомената в него. Ето това е Божия благодат!

Защото всеки грешник има бъдеще, когато повярва в нашия Спасител Исус Христос!

Греъм Сийд прекарва почти целия си живот в затвора. Бил е скинхед, футболен хулиган, участва в рейв събиране и е обвинен в убийство. Майка му се отказа от него, когато става на двадесет и една. Казва му, че е „син на дявола” и че е по-зъл като баща си, който изнасилвал и биел майка му. За нея той бил мъртъв. Израства с баба си и с дядо си. Баба му пиела и вземала наркотици. Живеел без надежда. Непрекъснато се опитвал да запълни тази празнина вътре в себе си с различни неща – наркотици, алкохол, секс и насилие. През 1996 година изпаднал в кома и животът му отивал към своя край. Когато извикали майка му в болницата, за да подпише документите да изключат машината, с чиято помощ дишал, там имало две момчета-християни. Те ѝ предложили да се помолят за сина ѝ. Направили го и след това Греъм се събудил от кома и започнал да дишам самостоятелно.

После отишъл на Алфа курс, за да провери „как стоят нещата“ с християнството. Там бил докоснат от Бога. Истината на благата вест го съкрушила и той предал живота си на Исус. От този ден се променил напълно. Имал желание да разказвам на хората за Исус. Вярата му довела до решение да служи. Три години по-късно основал служение в същата църква, което нарекал „Затворническо служение Емануил”. Бил поканен да посещава затвора, от който бил освободен. Започнал да се моли за съпруга. Три години по-късно се запознал с едно момиче на име Наташа. За него тя била сбъдната мечта. Родили им се двама сина. Продължил да основава Алфа групи в североизточна Англия. Днес Греъм е вече при Исус.

Нека се молим.

______________________

30.04.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Добрият самарянин (Лука 10:25-37)

/проповед/      

Продължаваме с поредицата „Спасителят на света“ върху Евангелието от Лука.

В началото говорихме за посещението на ангел Гавриил и раждането на Йоан Кръстител и Исус, което задвижи Божия изкупителен план за човечеството. Бебето Исус порасна, Исус беше кръстен от Йоан, беше изпитан в пустинята и започна своето служение, но още в началото бе отхвърлен от своите съграждани в Назарет.

Разгледахме част от проповедта на равнината и говорихме за това, че трябва да обичаме дори нашите врагове, защото и Исус правеше това. Видяхме как Исус възкреси сина на вдовицата и с това показа, че животът в Него тържестува над смъртта. Бяхме призовани да бъдем сеячи на Словото и да самите ние да имаме откликващи сърца на Словото. Накрая видяхме, че можем да оцеляваме в житейските бури, когато Исус е в нашия кораб, имаме цел и посока, имаме увереност, стабилност и разбиране Кой наистина е Той.

Днес, на осмата ни среща върху евангелието, ще говорим върху пасаж, който е един от най-известните в цялата Библия. Ще разгледаме притчата за добрия самарянин в Лука 10 гл.

Преди да повярвам, когато чуех добрия самарянин, разбирах че това е нарицателен израз за добри хора, но не знаех защо ги наричат така, тъй като не бях чел Библията.

Ако днес напишете на български в гугъл „добрия самарянин“, ще излязат повече от 30000 линка не само с историята, но и към институции с това име – център за временно настаняване на бездомни, неправителствена организация, сдружение за социални услуги за деца, приют за бездомни хора, книга и т.н.

На запад има много болници и други организации с това име. Проповядвани са стотици хиляди проповеди върху тази Библейска история. Предполагам, че вие сте чели тази история и тя ви е позната. Сигурно се питате защо трябва да слушате и днес за нея?

Правим го, защото за повечето хора това е история за това как да помагаме на хората в нужда, но тя е много повече от това. Тя е притча, която Исус разказа от гледната точка на вечността.

Затова в тази проповед се надявам да вникнем в дълбочина в притчата, за да разберем какво е истинското ѝ значение и какъв трябва да бъде нашият отклик на нея.

Историята започва със ст. 25, където се казва: „И ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?“ С други думи, законникът пита, какво трябва да направя, за да имам вечен живот? Той предполага, че може да си купи билет за рая с добри дела. Но това противоречи на учението на Исус. Всяко наследство е резултат от взаимоотношения, не от усилия. По същия начин вечният живот е дар, който наследяваме от Бог посредством нашите взаимоотношения с Него. Това не е нещо, което печелим чрез праведни дела. 

Затова Исус отговори с въпрос на въпроса.

Лука 10:26-27 „А Той му рече, Какво е писано в закона, как четеш? А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си.“

Законникът познаваше много добре Тората. Той цитира Второзаконие 6:5 и Левит 19:18 и с това сам се хвана в собствения си капан. Защото с отговора си показа, че спасението не е следствие на дела.

Исус го похвали: „Право си отговорил; това стори и ще живееш.“ (ст.28)

Тогава книжникът извади своя последен жокер, за да се оправдае. Попита кой е моят ближен? В еврейската култура само евреите се считаха за ближни. Езичниците не бяха ближни. Законникът казваше, аз съм изпълнявал закона, отнасял съм се с уважение към всички евреи.

Той мислеше, че си е спечелил вечен живот като спазва закона, не чрез лични взаимоотношения с Бога. Мислеше си, че е поставил натясно Исус. Но точно тогава Исус му разказа притчата за добрия самарянин.

Нека прочетем

Лука 10:30-31 „Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.“ Какво научаваме тук?

Първо, споменаването на двата града вероятно означава, че това не е притча, а реален случай. Второ, по времето на Исус Ерихон е бил вторият по важност град в Юдея. Там са живели поне 12000 свещеници и левити. Затова те често са пътували до Ерусалим.

Освен това, пътят от Ерихон до Ерусалим e бил почти 30 км. Това не е бил широк път, а тясна пътека, провираща се между планински зъбери и чукари. Дори днес големи пасажи от магистралата, свързваща Ерусалим и Ерихон минава през планинска местност. Пътуващите в древността по този път често били нападани от разбойници, които се криели в планината. Затова наричали този преход „кървавият път.“

Разказът започва с нападението над един евреин, който слиза по този път от Ерусалим до Ерихон. Разбойниците го нападат, събличат и захвърлят полумъртъв край пътя. Свещеник преминава край него, но не се притичва на помощ.

В еврейската култура свещениците били считани за най-святите хора. Те познавали Писанията. На тях било поверено да правят жертвоприношения за греховете на хората. Те можели да влизат по-навътре в храма от обикновените хора. Ако някой отразявал характера на Бога, това били те!

Но свещеникът преминава от другата страна. Възможно е той да се е страхувал, че човекът може да е мъртъв и ако го докосне той ще стане церемониално нечист. От друга страна, забележете че той също „слизаше“, т.е. той идва от Ерусалим, което означава, че вече беше свършил своето служение.

Може да си е мислил, че разбойниците дебнат наблизо и е по-добре да не се застоява много. Не знам за вас, но това чувство на мен ми е познато.

Веднъж в съседния на нашия блок се разрази свада. Двама души се караха яростно. Излязох на терасата, там имаше двама мъже, които само дето не се биеха, но всеки момент можеха да го направят. Помислих дали да не изляза и да не се опитам да ги омиротворя и успокоя, или да се обадя на полицията, но си казах, може и да е опасно да излизам. И може би някой друг се е обадил.

В този момент се почувствах като този свещеник, който подмина на пътя ранения човек.

Каквато и да е била причината, става очевидно, че свещеникът се проваля в ролята си на ближен на жертвата.

След него преминава левит.

Лука 10:32 „Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.“

Макар и малко по-ниско поставени в обществената йерархия, левитите също били уважавани в еврейското общество. Но левитът също преминава от другата страна на пътя. За съжаление, той също се проваля като ближен. Тези, от които се очаква да са най-задължени да проявяват милост поради природата на тяхната служба, остават равнодушни към изпадналия в беда ближен.

Веднъж бяхме с група студенти от Америка в София. Имахме само 1 час за разходка из центъра, преди да се качат на самолета за САЩ. И когато минавахме през подлеза пред халите, пред нас един мъж се спъна по стълбите, и падна. Човекът беше в съзнание, но очевидно се беше ударил лошо, защото под него започна бързо да се събира локва кръв. Край него вървяха много хора, но никой не спираше да помогне.

С един от американците отидохме до него и се опитахме да спрем кръвта. През това време се обадихме на бърза помощ. Тя дойде след 5 минути. През това време се молихме за човека, но аз се молих и за американците да не си изтърват полета!

Спомням си поне още 3 такива случаи, на които съм бил свидетел и поведението на околните е същото: апатия и безразличие. Колко често ние подминаваме чуждото нещастие и викове за помощ поради страх, безразличие или друга причина!

Не се ли опитваме и ние да оправдаем нашето бездействие с различни неща?  Бързах, не зная как да окажа първа помощ, аз съм само един човек, какво мога да направя аз, той сам си е виновен...

Но както казва големият проповедник Спърджън, „не съм виждал някой да откаже да помогне на беден човек, който да е изтъкнал поне една уважителна причина.“

Но в нашата история идва още едно действащо лице – самарянин. Кои са самаряните?

През 722 г.пр.Хр. Асирия завладява северното царство Израел и отвежда повечето израелтяни в плен. На тяхно място нашествениците населяват езически колонизатори. Тези чужденци довеждат със себе си езически идоли, на които останалите евреи започват да се покланят заедно с поклонението на Бога на Израел. Смесените бракове между юдеи и езичници допринасят за създаване на нова етническа група – самаряните.

Поради всичко това самаряните са презирани от евреите от Юдея като религиозно и етнически нечисти.

Самарянинът, който се появява в историята, принадлежи към тази група.

Лука 10:33-35 „Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.“

След като свещеникът и левитът се провалят в ролята си на ближен, би било достатъчно шокиращо Исус да каже, че на ранения човек се е притекъл на помощ обикновен евреин. Но Исус казва, че това прави самарянин!

Като знаем настроенията между двете групи, по-вероятно беше самарянинът да довърши бедния човек! Днес ние използваме израза „добрия самарянин“, но в древността той определено не е бил част от речта! За евреите изразът „добър самарянин“ би бил оксиморон!

Все едно ултраси от ЦСКА да спрат на магистралата, за да помогнат на закъсалия в колата голмайстор на Левски, или ром да помогне на българин, който преди това го е нагрубил.

Пасажът казва „като го видя, смили се“. Прояви състрадание. Гръцката дума, използвана тук за „смили се“ - splanchnizomai, e много силна. Тя е производна на дума, която означава „вътрешности“. Самарянинът видя горкия агонизиращ човек на пътя и вътрешно в себе си, инстиктивно реши, че не можеше да подмине без да помогне.

Така действа състраданието. То ни подбужда, тревожи, държи ни будни през нощта, докато не направим нещо.

Когато самарянинът видя полумъртвият човек край пътя, нещо стана вътре в него и той не можеше да отмине. Той видя нуждата му и се притече на помощ без да се интересува от етническата принадлежност или социалната класа, към която човекът принадлежеше.

От всички хора, които преминаха, самарянинът имаше най-малко причини да помогне – в края на краищата, евреите бяха техни врагове! Но го направи. Превърза раните му, и после извървя втората миля – закара го в една гостилница и плати за грижите за него. Той излекува и нахрани врага си, защото разбра че всъщност това е неговият ближен.

Накрая Исус завърши историята с още един въпрос: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на попадналия сред разбойниците?“ (ст.36) Законникът знае отговора, но дори не може да се застави да каже „самарянинът“. Вместо това казва: „Оня, който му показа милост“.

Исус му отговаря: „Иди и ти прави така!“ (ст.37)

Защо Исус разказва на законника и на нас тази история?

Чрез нея Той иска да разберем няколко неща. Първо, вечният живот може да се наследи от тези, които обичат Бога. Но ако отказваме да показваме милост, ние не можем да кажем, че обичаме Бога.

Притчи 14:31 „Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.“

По това дали имаме любов помежду си разбираме дали обичаме Бога. А тази любов се доказва на дело, като показваме милост и състрадание към другите.

Ние не можем да разделяме хората на ближни и не-ближни въз основа на това към каква етническа, религиозна или класова група принадлежат. Защо? Защото всеки е създаден по Божи образ и подобие.

Някой може да каже, нали спасението е по благодат чрез вяра, защо трябва да вършим дела, за да се спасим? Така е. Ние не сме под закона на Мойсей, а живеем в закона на благодатта. Делата не са изискване за спасение, но делата са доказателство за автентична вяра.

Както казва ап. Яков, „Както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.''(Яков 2:26)

Законникът остава без никакви извинения и оправдание. Исус показа, че правилният въпрос не е „Кой е моят ближен?“, а „На кого съм ближен аз?“

1 Йоан 3:16-18 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. 17 Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“

Тази история често е разглеждана като алегория, в която събитията и участниците имат символично, духовно значение. Според тази интерпретация, раненият човек представлява Адам. Ерусалим, откъдето той пътува, е състоянието на невинност преди първородния грях. Разбойниците са дяволът, който отне вечния живот на Адам. Свещеникът и левитът символизират старозаветната религия, която премина и не можа да му помогне. Кой тогава е добрият самарянин според вас? Точно така, Исус Христос. Той се притичва на помощ и съживява полумъртвия човек. Гостилницата е Църквата.

Ние разбираме защо отците на църквата са интерпретирали притчата така. Тя говори за един полумъртъв човек, а ние също бяхме мъртви поради нашите престъпления и грехове (Ефесяни 2:1). Добрият самарянин превързва раните на човека. В своята встъпителна реч, която разгледахме преди няколко седмици, Исус цитира от Исая 61:1, където се казва „Господ ме е помазал ... да превържа сърцесъкрушените.“

Самарянинът жертва много от своето време и средства, за да се погрижи за спасения от него, както Христос се отказа от Божествените си прерогативи, и прие образа на слуга (Филипяни 2:7).

И макар и основното послание на историята за добрия самарянин да е, че Бог иска ние да показваме любов към всеки човек, тя ни напомня и за любовта, показана към нас от нашия Спасител. Той дойде при нас, когато бяхме мъртви в нашите грехове, съживи ни и продължава да се грижи за нас.

В тази история Исус разграничава човека, който има истински взаимоотношения с Бог от просто религиозните хора. Религиозните продължиха по пътя си без да се притекат на помощ.

Може би ти си се идентифицирал с въпроса на този човек, „Какво трябва да правя, за да наследя вечен живот?“ (ст. 25) Отговорът е същият: престани да се опитваш да наследиш небето чрез религиозност и чрез дела. Повярвай в Исус и се довери, че Исус вече е платил цената за теб. Ако все още не си, започни да показваш милост и любов към хората. Това прави и ще живееш!

Един млад писател бил в Калкута и приятели мисионери му уредили да посети майка Тереза. След като я разпитал за нейната дейност за болните и бедните в Индия, тя го попитала: „Млади човече, мога ли да Ви попитам, какво правите, за да помагате на бедните?“ Този въпрос не съдържал упрек, тя просто искала да знае. Той разбрал, че трябва да отговори истината и казал, „Ами, всъщност не правя нищо.“ Вместо да го заклейми или упрекне, тя се усмихнала и казала, „Всеки може да направи нещо.“

Докажи, че вярваш и обичаш Бога, като показваш милост към ближния – без да пресмяташ цената, без да мислиш, че така печелиш място на небето, без да претегляш риска, без да прехвърляш вината.

Ние не можем да мразим друго човешко същество и да твърдим, че обичаме Бога. Любовта ни към Бога се изразява чрез любов към хората в нужда. Нека показваме милост към тях, и да оставим Бог да свърши своето.

Амин!