Много хора, дори такива, които се наричат християни, не
вярват в девственото раждане на Исус Христос. Те признават, че чудеса се
случват, но поради някаква причина смятат, че точно това чудо не може да е
станало.
Някои казват, че Мария е наречена Дева Мария, защото е била
много млада. Но ако вярва в Библията, човек трябва да приема всичко, което тя
твърди. Какво да кажем за възкресението? А за разделянето на Червено море? А за
сътворението на всичко от нищо? Можем ли да вярваме избирателно – да приемаме
някои чудеса, но да отхвърляме други?!
Приемането на девственото раждане обаче е изключително
важно за цялостното послание на евангелието. Днес ще видим, че то е категорично
засвидетелствано в Стария и Новия завет. То е важно, защото установява
Божествената природа на Исус Христос.
Лука
1:35 „И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на
Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече
Божий Син.“
Вярването
в девственото раждане e фундаментално
за християнската вяра. По думите на п-р Джон Макартър, „Исус трябваше да има
един човешки родител, иначе не можеше да е човек и участник в нашата плът. Но
Той също трябваше да има божествен родител, иначе не можеше да бъде безгрешна и
съвършена жертва вместо нас.“
В Исая
се казва:
Исая
7:13-14 „И Исая рече: Слушайте сега, доме Давидов! Малко нещо ли ви е да
изпитвате търпението на хората, та ще изпитвате и търпението на моя Бог? Затова
сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го
нарече Емануил.“
Както Матей,
така и Лука отразяват девственото раждане. Християнското предание го подкрепя и
то е включено в Апостолския символ на вярата. Разбира се, ние вярваме в
непогрешимостта на Библията и по-малко говорим за символите на вярата. Но някои
от вас сигурно си спомняте, че в нашата църква сме правили ответен прочит с
Апостолския символ.
Toзи символ
на вярата е използван не само от католици, но и от протестантските църкви.
Негова ранна версия, наречена „Староримския символ на вярата“ е бил в употреба
още във втори век. През 4 век Тираний Руфиний пише, че апостолите са написали
символа заедно след Петдесетница, преди да напуснат Ерусалим, за да пропoвядват. Вероятно символът се е използвал като обобщение на християнската доктрина за
изповядване от кандидати за водно кръщение в църквите в Рим. Името „Апостолски
символ“ е споменато около 390 г. от Амвросий.
Ето го
в превод на български:
„Вярвам
в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята, и в Исуса Христа,
единородния Негов Син, нашия Господ: Който е заченат от Светия Дух и е роден от
Дева Мария, Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил
погребан, Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите, Който
се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия, Който
отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
Вярвам
в Светия Дух, Вярвам в светата вселенска Църква, в общението на светиите, в
опрощаването на греховете, във възкресението на мъртвите, във вечния живот.
Амин.”
Макар и
Никейската изповед на вярата да не говори директно за девственото раждане, тя
твърди недвусмислено, че раждането на Христос е било много различно от
раждането на всеки друг човек – Той беше „роден, несътворен“:
„Вярваме
в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо; и в Един
Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от
същността на Отца; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог
истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца.“
Думата
„роден“ тук не означава, че Исус има начало, а означава, че Негов Баща е Бог.
Клайв Стейпълс Луис казва: „Когато родиш нещо, ти го раждаш според своя вид.“
Човекът ражда деца, бобърът ражда малки бобърчета, а птицата снася яйца, които
стават птици.
Забележете
вниманието, което тези символи отделят на девственото раждане. Сигурно сте
забелязали, че използвам израза „девственото раждане“, а не „непорочното зачатие“,
въведено от Католическата църква. Това е така, защото второто се отнася до вярването
на католиците, че Мария не е подвластна на първородния грях от момента на
зачеването ѝ от нейните родители Йоаким и Анна. А това не е библейско, защото
Библията казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“
(Римляни 3:23)
Както
казахме, днес много хора изключват възможността за съществуването на чудеса.
Това е едно доста удивително чудо, не мислите ли? Как е възможно една жена да е
девствена и да роди?
Всъщност,
с помощта на науката това се оказва възможно. Нарича се ин витро оплождане.
Днес се използва като основен метод за лечение на безплодие. Това е асистирана
репродуктивна технология, при която в лабораторни условия се извършва изкуствено
оплождане на яйцеклетката извън тялото на жената.
И ако
това е възможно за науката, колко повече трябва да е възможно за Този, който е
създал човешкото тяло и науката!
Всъщност,
девственото раждане на Мария е едно от двете важни раждания в разширеното ѝ семейство.
Когато ангелът се яви на Мария, за да ѝ каже, че ще роди без да е познала мъж,
той ѝ съобщи и за още едно чудодейно раждане. Каза ѝ, че леля ѝ Елисавета също
е бременна.
Лука
1:34-37 „А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И
ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния
ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий
Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и
това е шестият месец за нея, която е наричана неплодна. Защото за Бога няма
невъзможно нещо.“
Доктрината
за девственото раждане е важна, защото тя установява божествената природа на
Исус. Фактът, че Исус беше роден от Мария показва Неговата човешка природа.
Исус беше 100 процента човек.
Но Исус
беше и 100 процента Бог. Фактът, че Мария беше девствена, когато роди, показва
че Исус беше Бог. Именно защото тя беше девица, бе медицински невъзможно Исус
да има земен баща.
През 2
в.сл.Хр. за хората нямало проблем да повярват, че Исус е Бог, но често
изпитвали трудност да заявят, че Той е и 100 процента човек. Затова в писанията
на ранните отци като Игнатий, се защитава човешката природа на Христос.
Днес
обаче ние трябва да защитаваме Неговата Божествена природа. Ние трябва да
утвърждаваме девственото раждане, защото само чрез него – само чрез избягване
на греха на Адам Бог можеше да ни изпрати Спасител, който е неопетнен от
първородния грях.
Единствено
възможното обяснение на това раждане е онова, което д-р Лука дава в ст. 35: „И
ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния
ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий
Син.“
По
думите на един автор, „Творецът облече робата на плътта на девица. Toзи, който държеше вселената,
трябваше да бъде носен от майчини ръце. Безкрайният стана бебе.“
За
разлика от Лука, ап. Йоан не пише за девственото раждане. Всъщност, той изобщо
не разказва рождествената история. Вместо това започва своето евангелие от перспективата
на вечността.
Йоан
1:1-4 „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в
началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това,
което е станало. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.“
Когато
се роди Исус, вечният Логос влезе от вечността във времето. И когато вземем
предвид двете евангелия – на Йоан и на Лука, можем с право да заключим, че
Исус, вечният Логос, е роден от девица. И Той беше напълно Бог.
Библейският
учител Мартин Ралф де Хаан
казва: „От безначалната безкрайност Исус е безкрайният Божи Син, една от трите
личности на Tроицата, равен
с Бог Отец и Святия Дух. И когато настъпи времето за заплащане на цената на
изкупление, Исус остави славата си в дома на Отца, слезе от небето и дойде в
тази безкрайно малка точица, която наричаме земя. Спря в незначително селце в
Галилея, за да влезе в утробата на една неизвестна еврейска тийнейджърка, да
бъде хранен чрез нейната кръв, да расте подобно на всеки друг човек в мрачната
кухина на майчина утроба, да се роди като всяко друго бебе, да плаче, да се
усмихва, да лази, да ходи, да изпитва глад и жажда, в умора и болка, и накрая
да плати цената за човешкия грях, като умре като престъпник на езически кръст. И
всичко това, за да удовлетвори изискванията за нашето изкупение. Въплъщението
на Божия Син, свърхестественото зачеване и девственото раждане на Исус Христос
е здравата основа на изкуплението. В сравнение с него всичко е загуба… Да се твърди,
че вярата в девственото раждане на Божия Син не е съществена за спасението издава
пълно невежество за библейския план на изкупление. Само един близък сродник –
роднина можеше да стане Изкупител.“
И като
Бог Исус притежаваше цялата власт. Към края на земния си живот Той каза:
Матей
28:18 „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“
Същата
тази власт и сила доведе Исус на земята в плът. Девственото раждане е изява на
Божията власт в Исус. Исус Христос не се роди следствие на естествено човешко
зачеване, а чрез Божията власт и сила. Затова и ангелът Господен каза на Мария:
„за Бога няма невъзможно нещо.“ (ст. 37)
Със
същата тази сила Исус превърна водата във вино.
Исус
каза на слугите:
Йоан
2:7-11 „Исус им каза: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава
им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха. И
когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не
знаеше откъде беше (но слугите, които бяха налели водата, знаеха), настойникът
на угощението повика младоженеца и му каза: Всеки човек слага първо доброто
вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега.
Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията Си, и яви
славата Си; и учениците Му повярваха в Него.“
Със
същата тази власт Исус изцели паралитика.
Йоан
5:8-9 „Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. И начаса човекът
оздравя, вдигна постелката си, и взе да ходи.“
Със
същата тази сила Исус възкреси Лазар от мъртвите.
Йоан
11:40-44 „Каза ѝ Исус: Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти,
че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа,
който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика
със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в
саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го
да си иде.“
И със
същата тази власт и сила, Той може да спаси твоята душа.
Матей
1:21 „Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус; защото той е, Който ще спаси
людете Си от греховете им.“
Исус
Христос бе роден от девица, живя без грях и умря на кръста, за да ни изкупи. Исус
се роди, за да умре, за да можем чрез вяра в Него да имаме спасение и вечен
живот. Вярваш ли в Него?
В края
на службата в една църква, един непознат човек се приближил до пастора и казал,
„Не ми хареса начина, по който говорехте за кръста. Мисля, че вместо да
акцентирате толкова на смъртта на Христос, би било много по-добре да
проповядвате за Исус като учител и пример за следване.“ Проповедникът му казал,
„Ако представя Христос по този начин, готов ли сте да Го следвате?“ „Разбира
се“, отговорил непознатия без да се замисли. „Добре тогава“, казал
проповедникът, „хайде да направим първата стъпка. Той не е познавал грях.
Можете ли да твърдите това за себе си?“ Човекът бил объркан и малко изненадан.
„Не, признавам че аз греша.“ Проповедникът отговорил, „Тогава най-голямата ви
нужда е да имате Спасител, не пример!“
Исус
Христос се роди от девица, за да умре и плати цената за твоя и моя грях. Но на
третия ден Той възкръсна от смъртта и днес е жив и седи отдясно на Отца във
висините.
Познаваш
ли Го? Приел ли си Го за Свой Господ и Спасител? Ако не, можеш да го направиш
сега.
Молитва.
_____________________
23.03.2025 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
