/проповед/
Преди няколко години имаше конкурс за седемте нови чудеса
на света. Резултатът беше оповестен на 7 юли 2007 г. Победителите са Великата
китайска стена, статуята на Христос Спасител в Рио де Жайнеро, Колизеумът в Рим, където между другото са хвърляли на
лъвовете толкова много християни, индийският мавзолей Тадж Махал – място на много терористични актове, древният град Петра в югозападната част на
Йордания, пирамидата в Чичен Ица в Мексико и светилището Мачу Пикчу в Перу.
Хората се впечатляват от храмове. Когато бяхме в Япония,
нашите домакини ни заведоха в един шинтуистки храм. Когато имаме гости във
Варна, ние ги водим в „катедралния храм-паметник.“ Когато сме в някой
европейски град, ако имаме възможност, посещаваме най-голямата катедрала или
църква.
Защо? Може би защото като се запознаваме с мястото на
поклонение, ние опознаваме и местната култура. Защото Бог е вложил в нас
желание да Го познаваме, да се покланяме и да общуваме с Бога. Той е вложил
вечността в нашите сърца (Еклисиат 3:11). И сърцата ни нямат покой, докато не
Го намерим.
А посланието на храмовете е именно: „Тук е, където Бог
обитава. Тук можете да го срещнете.“ Но дали наистина е така? В сгради ли
обитава Бог? Къде е Бог сега? Къде мога да се покланям на Бога?
Днес ще направим едно бързо пътуване из Библията, за да
проследим историята на храмовете от древността досега. Ще видим защо можем да
кажем, че днес ние, християните, сме храм на Святия Дух.
Някои хора са храм, но на нещо друго. Един пълен човек казал,
„Моето тяло е храм. В него складирам шоколади, бисквитки и десерти.“ Други пък
казват, че са храм, защото се чувстват така, сякаш са били разрушени преди 2500
години от римляните. Но днес ще говорим за храма на Святия Дух. Ще започнем от
първата книга на Библията.
В Битие 12 гл. Бог призова Аврам да напусне дома си и да
отиде в земята, която му покаже. И Бог беше с Авраам навсякъде, където той
отидеше. Не беше ограничен до едно място.
Той беше с патриарсите и им се откриваше на различни места.
И те издигаха я олтар, я стълб на това място. Например, когато Яков в сън видя
стълбата, която стига до небето и над нея беше Бог, той каза:
Битие 28:17-18 „Колко е страшно това място! Това не е
друго, освен Божий дом, това е врата небесна. На сутринта Яков стана рано, взе
камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масо
на върха му.“
Патриарсите нямаха храмове, но Бог беше с тях навсякъде,
където отиваха.
Превъртаме лентата напред. След като Израел беше освободен
от египетско робство, тъй като беше станал вече голям народ, те се нуждаеха от
централно място за поклонение, където заедно да се покланят на Бога. И Бог каза
на Мойсей да издигне извън стана Шатър за срещане. Всеки, който имаше просба
към Бога трябваше да отиде там.
Шатърът за срещане беше едно временно разрешение, докато не
беше завършена скинията. Тя беше издигната в центъра на стана на Израел, за да
показва, че Бог е в центъра на живота на целия народ. И когато скинията беше
изградена,
Изход 40:34-35 „Тогава облакът покри шатъра за срещане и
Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можа да влезе в шатъра за срещане,
защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията.“
Божието присъствие сред Неговия народ беше повече от явно.
И скинията остана централно място за поклонение дори след като Израел влезе в
Обещаната земя и по време на съдиите.
След като Давид стана цар, той поиска да построи храм –
място, където Бог да обитава винаги. Но не той, а неговият син Соломон построи
храма. И когато това стана, ковчегът беше внесен в него. Този храм беше
великолепно съоръжение и Бог обитаваше в него. И четем в
3 Царе 8:10-11 „А щом излязоха свещениците от светилището,
облакът изпълни Господния дом; така че поради облака свещениците не можаха да
застанат да служат, защото Господнята слава бе изпълнила Господния дом.“
Соломоновият храм оцеля 370 години, преди да бъде плячкосан и разрушен
от цар Навуходоносор през 587 г.пр.Хр. Всички златни и сребърни прибори бяха
отнесени във Вавилон. Хората бяха отведени в плен.
Но Бог не беше забравил своя народ. По време на плена Той
даде видения на пророк Езекиил за храма. В първото видение той видя как Божията
слава напуска храма, което беше символ на плена. След това в Езекиил 40-48 гл.
четем за едно дълго видение, което показва, че Божията слава се завръща в
храма.
Езекиил 43:4,5 „И Господнята слава влезе в храма през
портата, която гледа на изток. И Духът ме вдигна, та ме заведе във вътрешния
двор; и ето, храмът бе пълен с Господнята слава.“
И това не беше старият храм, а един нов, още по-славен
храм.
В книгата Ездра четем, че при завръщането си от плена около
537 г.пр.Хр. под ръководството на управителя на Юда Зоровавел, евреите се
залавят да построят наново храма. Но когато храмът е завършен тези, които са
там и които помнят Соломоновия храм, плачат и ридаят, защото той не може да се
сравни с величието на храма на Соломон.
И вече не се казва, че Господнята слава се е върнала в
храма. Вместо това пророците говорят за това, че когато Господнята слава се
завърне, тя ще покрие цялата земя.
Храмът издигнат от Зоровавел оцелява до 19 г.пр.Хр., когато
Ирод Велики започва нов градеж на нов храм. Той прави това, за да повиши
разклатения си рейтинг сред населението. Това бил един доста грандомански
проект. Основната работа отнела 10 години, но целият храм бил завършен едва
през 63 г.сл.Хр.
Този храм има най-кратък живот. През 70 г.сл.Хр., той е
разрушен от римляните. Това е осъждение за това, че юдеите са отхвърлили Своя
Месия.
Междувременно Исус е дошъл на сцената. Йоан ни казва в
Йоан 1:14 „И Словото стана плът, и живя между нас; и
видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат
и истина.“
Бог обитава земята в личността на Исус. Божията слава идва
на земята в Него. С идването на Исус старият храм става ненужен, имаме нещо
много по-добро! Исус казва, „Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма.“
(Матей 12:6)
Сега вече хората могат да познаят Бога и да Му се покланят
чрез Исус. Вече нямаме нужда от здание, в което да го срещаме. Когато Исус
умря, завесата на храма се раздели на две. Достъпът ни до Бога вече не става
чрез служения в храма, а чрез Исус и Неговата смърт за нас.
Затова Исус каза на самарянката,
Йоан 4:21-24 „Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само
в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова,
което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от
юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят
на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е
Дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.“
Тогава отживелица ли е вече идеята за храм в Новия завет? И
да, и не. Ние вече не се нуждаем от физическо здание, в което да се покланяме
на Бога. Няма физическа сграда, която да е единствено обиталище на Бога. Но
физическото вече е заменено от духовното. Вече има духовен храм – това е Исус и
неговият народ.
Когато Исус отиде в Ерусалим за Пасха и изгони от храма
търговците и среброменителите, юдеите Го попитаха с каква власт прави това. Той
им каза,
Йоан 2:19 „Разрушете тоя храм, и за три дни ще го издигна.“
И понеже юдеите не Го разбраха и помислиха, че говори за
храма, попитаха, как така ще го издигнеш за три дни, той е бил граден 46
години! Тогава Йоан обяснява, че „Той (Исус) говореше за храма на тялото Си.“
(ст. 21) С това Исус им насочи вниманието към новия, духовен храм, Христовото
тяло.
Тялото на Христос днес е Неговият народ. Ние сме тялото на
Христос. Всеки християнин има Святия Дух, Той обитава в нас. Поради това
казваме също, че ние сме Божият храм – мястото, където обитава самият Бог.
Исус каза в...
Йоан 14:23 „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец
Ми ще го люби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“ Тук
Исус говори в мн. ч., защото има предвид Троицата.
Апостолите също потвърдиха, че новият храм не е сграда,
направена от камък, а общност от живи камъни, събрание от хора, християни,
чиято основа е Исус Христос.
1 Петър 2:4-5 „При Когото идвайки, като при жив камък, от
човеците отхвърлен, а пред Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни,
се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте
духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.“
Ефесяни 2:20-22 „понеже бяхте съградени върху основата на
апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, в Когото
цялото здание, сглобявано, расте за храм свят на Господа; в Когото и вие се
вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“
Когато европейците влезли в Перу, открили впечатляващи
сгради, които били на около 2000 години. Тези древни структури на инките били
изградени от издялани каменни блокове с различни размери и форми. Някои имали
три ъгли, други четири, а трети – 7. Те били съединени толкова съвършено, че
сградата оцеляла много векове въпреки земетресенията.
Бог изгражда църквата си по същия начин. Църквата на Исус
Христос е здание и всеки вярващ е камък в него. Като живи камъни ние се
вграждаме в духовен дом. Вграждаме се заедно в Духа за Божие обиталище.
Всички ние имаме различна история, способности, интереси и
нужди, затова обединяването ни с обща цел не е лесен процес. Но когато оставим
Бог да извърши делото си в нас, да ни оформя и да ни покаже мястото ни в общата
структура, ние ставаме част от една солидна сграда – храмът на Святия Дух.
В миналото хората се срещаха с Бога в храма. Но сега
възкръсналият Христос обитава чрез Духа си сред общността от вярващи. Затова
Църквата е храмът на Святия Дух.
И накрая идваме до Откровение, където разбираме, че храмът на Бога вече
е там, където е вечното присъствие на Бога на Неговия престол.
Откровение 21:22 „И храм не видях в него, защото неговият
храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнето.“
В Новия Ерусалим няма храм, защото Бог и Агнето са храмът.
И вече няма нищо, което да отделя Бог от Неговия народ.
Откровение 22:4 „Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще
бъде на челата им.“
Какво означава всичко това за нас?
Първо, щом ние сме Божият храм, ние трябва да бъдем святи
както Той е свят и както храмът в миналото се считаше за свят.
1 Коринтяни 6:19-20 „Или не знаете, че вашето тяло е храм
на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии].“
Пазиш ли духовна чистота? Живееш ли така, че да прославяш
Бога с тялото и душата си?
В горите на Северна Европа и Азия живее едно малко животно,
наречено хермелин или още сибирска белка. Хермелинът инстиктивно пази бялата си
козина от всичко, което би я изцапало. Ловците на кожа се възползват от тази
необичайна черта на животното. Те не поставят капан, за да го хванат. Вместо
това намират къде е домът му – обикновено това е цепнатина в канара или хралупа
в старо дърво. Намазват входа и вътрешността с мръсотия. Тогава пускат кучетата
да гонят хермелина. Уплашеното животно бяга към дома, но не влиза поради
мръсотията. Така той бива заловен от кучетата и ловците, докато пази чистотата
си. За хермелина чистотата е по-важна от живота.
А за тебе? Държиш ли на духовната чистота и святостта?
Дуайт Муди казва, „Един живот на святост ще направи
най-дълбоко впечатление. Фаровете не надуват рог, те просто светят“.
Шотландският теолог Джон Браун пък се приписва следната
мисъл, „Святостта не се състои в мистични размишления, ентусиазирани усилия или
незаповядан aскетизъм. Тя се състои в това да мислиш така, както мисли Бог и да
искаш това, което иска Бог.“
Второ, освен че трябва да се стремим към живот на святост,
ние трябва да търсим единството в тялото Христово. Има само един Бог и едно
тяло, затова трябва да издигаме единството и да избягваме разделенията.
1 Коринтяни 3:16 „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че
Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали;
защото Божият храм е свят, който храм сте вие.“
Как можем да развалим Божия храм?
Тит 3:9 „А отбягвай глупави разисквания, родословия,
препирни и караници относно закона; защото те са безполезни и суетни.“
Както ни обърна внимание п-р Тим миналия път, ние сме
различни и затова между нас винаги ще има различни мнения по различни въпроси.
Ние трябва да имаме единство в основните неща, но свобода в маловажните неща. И
над всичко това трябва да имаме любов. Защо е важно това? Защото от това зависи
дали нашето свидетелство ще е ефективно!
Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици,
ако имате любов помежду си.“
Един пастор и жена му били в ресторант. На съседната маса
седели четирима мъже и говорили. В разговора един подхвърлил нещо
подигравателно за Бога и останалите започнали да се смеят. След това друг
захванал темата за възкресението на Христос и изказал мнение колко глупаво било
да се вярва на всички тези врели-некипели.
Пасторът станал, отишъл до масата им и казал: „Извинете,
без да искам дочух разговора ви и ми се стори много интересен. Ако нямате нищо
против, бих искал да платя за вашата вечеря. Искам да направя това, защото
възкръсналият Исус Христос промени живота ми. Той живее в мен и иска да казвам
на другите колко много обича и тях.
Днес Бог обитава чрез Святия Дух и в личността на Исус
Христос на земята. Когато ние приемем Исус за Господ и Спасител Духът Му влиза
в нас. Ние сме тяло Христово и Той обитава в нас. И ние, Църквата, сме храмът
на Святия Дух. И на този храм подобава да е свят както Той е свят и да търсим
единството в любов. Нека се молим.
